stand up Добавено Август 10, 2012 Доклад Share Добавено Август 10, 2012 Здравейте. Добре е, че попаднах на такъв форум, който наистина има за цел да помогне. Искам да дам малко по-подробно описание на заболяването > ми ,за да ме насочите евентуално какво точно може би е то. > Когато бях на 17 години(Сега съм на 26) гледах един филм за военни действия, където > наръгаха един човек с нож, и това предизвика ужасен страх от мен. > Депресирах се страшно много. Не исках да ходя никъде. Постоянно смятах, че > ще ме наръгат в гърба. Вечер когато заспивах лягах по - гръб , а не > настрани, да не би някой да ме наръга. Постоянно предъвквах наум, това как > съм го казал, как съм застанал, как съм извършили това и онова. Когато > изпитвах силна паника си свивах ръцете на юмрук за да намаля напрежението. > Изпотявах се. И така до 1-ви курс в университета. Започна > х работа след 1-ви курс и нещата изчезнаха като с магическа пръчка. В > трети курс баща ми ми купи кола и аз бях много щастлив от този факт, но > след ден-два започнах да се обвинявам, че не я заслужавам, че съм лигльо > че не съм я купил сам. Трудно заспивах, изпаднах в още по голяма > депресия. Изпитвах невероятно чуство , че не съм аз тялом и духом. Биех > си тупаници в огладалото и т.н. Мислите за наръгването с ножа зачестиха. > Когато гледах как убиват някого се поставях на негово място. Когато видех > нещо гнусно ми се струваше че ще го изям и плюех за да н > амаля напрежението. Когато гледам как водят куче за повода и като го > дръпнат, си мисля че аз съм кучето и почвам да си стягам врата и така. > Ходих при психиатър, и той ми каза депресия като ми предписа ремирта по > 15 мг. вечер. След една седмица всичко беше лош спомен. Пак се появяваха > мислите, но аз вече не им обръщах внимание.Когато обаче се появяваха > много силно- като например седим на маса и аз си представям че един мой > много добър приятел става и ми удря тупаница.Така в продължение на 1 > година всичко беше ок. Отидох при друг психиатър и той ка > за, че при първия период просто съм бил в ремисия, когато съм започнал > работа. Че трябва да си пия хапчетата, ако искам да съм добре. И така още > 3 години пиех минимални дози Ремирта и всичко беше ОК,...допреди един > месец. Предстоеше ми смяна на работа с куп интервюта на които бях уверен, > но поради факта, че се опитаха да ме вкарат в една измама точно по-същото > време, > и адвокатите ми казаха, че може и да ме осъдят и след това няма да мога да > си издам чисто свидетелство за съдимост аз се сринах. Като връщам малко > лентата преди тази случка се сетих, че бях започнал да ставам по рано, а > от > Ремиртата спях като пън. Бях сънувал и някакви кошмари с убийства и т.н. > И така до трети психиатър от преди две седмици който ми увеличи > лекарството, защото каза че ако нещо е действало, пак ще действа, но аз не > знам дали не аз, а организма е привикнал към него и то не действа така > добре и дали не трябва да се смени. Пък и изпаднах в състоянието без да съм спирал лекарството. Сега се > появиха и мисли, че като тръгна да правя нещо изпадам в паника , че за > малко съм щял да го направя по по-лош начин. Друго интересно нещо е, че > като потупам примерно някой по гърба си мисля, че мен > ме потупват. На една снимка едно дете дърпаше ушите на едно куче и аз си > мислех, че дърпа моите уши и започвах да си пипам ушите. По-принцип слушам много музика и то главно рок и блус. Обаче сега въобще не ми се слуша, а и се изнервям, че не мога да и се насладя. Интересното което се прояви е че като чуя чалга имам чувството че ще започна да танцувам на нея, а не искам да го правя и това ме тормози болезнено.Почвам да се > питам, аз ли съм преживял неща случили ми се в миналото, аз ли съм > направил това и онова. Това мойте родители ли са, това сестра ми ли е и > т.н. В един момент започвам да плача, а в друг искам да руша. Ще Ви бъда благодарен ако решите да ми дадете някакви насоки, какво > да правя, че съм в ада отново. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 11, 2012 Доклад Share Добавено Август 11, 2012 Според мен имаш типични обсесивно компулсивни преживявания - всичко останало (тревожната симптоматика и евентуалната хипо/дистимия) е следствие. Хапчетата могат да те успокоят временно, но ако чакаш те да променят ригидността в характера, начина ти на мислене, няма как да се получи! Страх те е от хората, не вярваш в живота - това са само проекции на собствената неувереност. В характера ти автоматично са се затвърдили реакции, които уж те предпазват от страховете и вината ти - свръхконтрол и нащрек, многомислие, недоверие... Когато в един продъжаващ поне шест месеца процес на психотерапия се научиш да пускаш защитния контрол и в директен допир до подсъзнанието си да разтваряш, неутрализираш и стапяш вината и страховете си, тогава би научил урока, който носи в себе си състоянието ти! Накратко, това е! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stand up Добавено Август 12, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 12, 2012 Благодаря ти за отговора. Мислиш ли обаче, че 4 години време е временно излекуване, защото през този период се научих да бъда по - добър. Не ме интересуваше дори когато бях без работа. Исках само да съм здрав и се радвах на живота. Възможно ли е ефекта на хапчетата да се е намал и организма да е изградил толеранс към тях. Правя всичко възможно. Тичам, разхождам се в планината, майстора някой неща, но не се получава. А бях толкова силен и уверен в себе си. Прощавах чуждите грешки. Не знам. Ще трябва да се преборя. Възможно ли два пъти да се преборвам( ако хапчетата не са имали ефект) и сега пак да съм на дъното, поради факта, че не съм го направил напълно. Има и едно друго нещо , което забравих да спомена. Когато бях добре, съм много пунктуален и критичен към себе си и другите. Също така си записвах разни листчета с всевъзможни категории кое, как и кога да свърша, все едно изках да наваксам изгубенот време в депресиите. Дали това има някакво значение? Интересвн факт е че фсички тези неща започнаха, след 16-17 г възраст, когато ми спря нощното напикаване(имах го до- късно и много страдах, че не мога да ходя на лагери, и т.н.). Благодаря предварително. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 12, 2012 Доклад Share Добавено Август 12, 2012 Когато пиеш хапчето, то понижава тревожността ти, което ти позволява да промениш отношението ти към мислите - просто да ги оставиш да преминат, знаейки, че са само мисли, нищо повече. Мислите обаче идват от заложените в характера ти страхови комплекси. Приемайки химическо вещество, ти временно блокираш част от себе си, чисто химически - но не се променяш истински. Да, бил си по-щастлив, но всичко е било потиснато, не и излекувано! Като те чета, виждам ригидни елементи в характера ти - това е характер, произвеждащ много нащрек и контрол, много защитно планиращо мислене и колебание (в решенията си, в действията на другите спрямо теб...), доста твърди правила и норми как трябва да бъдат нещата, емоционално потискане, защитно дразнене и т.н. Всичко това е характерова морална броня, която уж защитава - уж, но всъщност те прави нецялостен, фрагментиран, страхуващ се от цялостно отдаване на живота, от пълно разтваряне в удоволствието от живота и любовта. Броня, която "защитава" от подсъзнателни страхове - в твоя случай от нараняване. Приемайки хапчета, за известно време блокираш страховете. В даден момент обаче мозъкът развива толеранс, нужно е дозата да се повиши, хапчето да се смени... След 10-15 години бидейки в ролята на легализирано двуного опитно зайче на фармацевтичната индустрия и нейните продавач-консултанти, психиатрите, човек започва да осъзнава, че може би хапчетата имат известна роля, но по-ограничена такава в процеса на справянето със състоянието му! Тогава човек вижда, че проблемът му се корени в психиката, в характера му, върху който е нужно да работи! Ти си решаваш колко време да бъдеш опитно зайче и дали искаш истински да разрешиш казуса си! п.п: с горното казвам точно това, което казвам - на ниво невроза медикаментозната намеса има роля, но по-ограничена от диктуваната от пазарните процеси. Относно психиатрите - аз лично не мога да нарека човек, поставен в позиция да лекува души истински лекар, докато се занимава единствено с елементарна продажба на хапчета, но и представа си няма от психотерапевтични умения! Тези последните се придобиват в много години скъпо обучение, както и изискват богат, нелек и качествено усвоен житейски опит! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stand up Добавено Август 12, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 12, 2012 Съгласен съм с теб. Аз явно попадам само на психиатри. Разбира се, предполагам че човек може да бъде и двете(психиатър и психотерапевт), ако наистина иска да помогне на човека срещу него, а не само да го "надруса". Искам да се посъветвам с теб, в какво трябва да се състои психотерапията, трябва ли да бъде медикаментозно подплатена, поне в началото, докато мога да мисля по-трезво, от какъв вид, нещо да прочета, да отида при някой? Казваш шест месеца - по-колко пъти седмично. И не на последно място да попитам как така първият път когато премина беше без лекарства, но се завърна. Защо се завърна с по-голяма сила и по-силни симптоми? Защо сега третият път симптомите са още по изразени или се добавят нови мисли и вглъбявания? Задължитено ли е да се връща отново и отново периодично, или е възможно да бъде изкоренено докрай. Забравих да спомена, че първият път когато излезнах от това състояние, не съм имал мисли и депресивност(без лекарства). Вторият път, когато лекарствата ми помогнаха от време на време имах мислите, но ги оставях да преминат, както ти казваш. Имало е обаче случай в които се събуждам сутрин и ми е тегаво(депресивни симтоми), но за два-три дни отшумяват, а може и на другия ден. Интересното е, че не винаги мислите идват първи. Може и депресивните симптоми. Забравих да спомена, че единия лекар даже предполагаше БАР, тъй като съм писал и захващал с толкова много задачи и листчета. Объркването е тотално. Отново благодарности. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 12, 2012 Доклад Share Добавено Август 12, 2012 (edited) "В какво трябва да се състои психотерапията"? A в какво точно се състои животът? Има 600 вида психотерапия, а истината е, че всеки психотерапевт има собствени методи, резониращи с него самия. "Защо се завърна с по-голяма сила и по-силни симптоми?" - Завръща се, защото не променяш патерните в мисленето, чувстването, реакциите си на ситуациите в живота. За известно време нерешените програми са изтласкани в несъзнаваното от борбата ти, но там те растат, докато се завърнат отново, дори по-силни. Дори самият ти изказ "да се изкорени напълно" говори за борбата ти, която единствено може да засили случващото се. Дали да приемаш лекарства успоредно с психотерапията? Зависи от състоянието ти в момента на започването и. Ако си в тежък епизод, приемаш медикаменти успоредно с психотерапия, докато постепенно се намалят и се научиш да се справяш със собствени сили, по подходящите за теб начини. Това, което обаче наистина те насочва към стратегически реално справяне, е психотерапията. В България все още могат да се чуят безумни мнения, дори в средите на лекари, по отношение на психотерапията. Аз не знам как е възможно в 21-ви век, когато няколко години си имал невротични преживявания, никой от посещаваните от теб специалисти да не те е насочил към реално действената в случая помощ - психотерапията. Но, на балканите сме... Редактирано Август 12, 2012 от Орлин Баев Стоянка-таня 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 13, 2012 Доклад Share Добавено Август 13, 2012 Съгласен съм с Орлин, без това за Балканите. Включих се в тази тема преди две години -http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10361, защото от написаното разбрах, че провежданата терапия е неправилна и няма да доведе до резултат. Може да си припомниш темата и да се убедиш, че така се и оказва. Само че тази терапия не се провежда на Балканите, а в развита западноевропейска държава. Не искам да правя от един случай генерално заключение, но от контактите ми и с други българи, провеждали терапия в други, наистина по-развити държави, впечатлението ми е, че нещата и при тях не са по- добре от описаната с темата ситуация. И понеже със Зенда си писахме, ще повторя отново какво според мен лежи в основата на тази ниска ефективност- цената на терапията. Той е ходил на терапия, за която е заплащал нищожна сума, останалото се е поемало от държавата. Така, понеже тя му се явява почти безплатна, в него няма интерес да положи усилие и се справи с проблема. Самата психотерапевтка също няма интерес да завърши терапията му, защото колкото повече я посещава, толкова повече пари ще и се превеждат. Явно не се заплаща за ефективност, а се отчита дейност. За това и в щатите цената на една сесия е от 100 до 150 долара. Това за обикновеният американец са много пари и за да не се принуждава да ги дава, той се мобилизира и участва активно в терапията си. Така че май Балканският синдром е валиден и за Европа. Орлин Баев и ISTORIK 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stand up Добавено Август 27, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 27, 2012 Здравейте, отново. Понеже казвате, че лекарствата са необходими при тежки случай. Ако тези мисли изпълват цялото ми ежедневие, а не само определена част от него, може ли да се счита за тежък случай? Интересното е , че лекарят твърди, че съм имал Депресия и на база нея съм развил тези мисли. Иначе с такава малка доза и то с лекарство за Депресия(Ремирта) , нямало как да се излекува ОКР. Обаче навсякъде пише, че едното заболяване може да премине в другото. Аз мисля, че и той не е наясно много. Прочетох, че Ремирта помага в някои случай на ОКР симптоми, пък било те и придружаващи депресия. Та нали и то е антидепресант, било то 3,4 и не знам си колко пъти циклик и не бил чист ССРИ, а СНРИ или нещо подобно. А това, че спря да действа вече е друга тема. Тия клетки(или рецептори), или както ги наричаме май са много умни и след известно време развиват толерантност, пък нека нямало зависимост към АД. Да физическа, може и да няма. Просто в един ден спират да действат. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stand up Добавено Август 31, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 31, 2012 Извинявам се, че пак пиша, но няма отговор на последното ми запитване, и бих искал да разбера дали е прочетено от терапевтите, или не са го прочели случайно. Благодаря предварително. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 1, 2012 Доклад Share Добавено Септември 1, 2012 (edited) Прочетох го.Но ми стана ясно ,че ти не си чел моите отговори посветени на ОКР в други постове.На мен самият ми е малко неудобно да повтарям едно и също, не може да си помогнеш с антидепресанти, защото биохимичният механизма на натрапливостта и депресията са различни. Те, антидепресантите действат на серотонина, а натрапливостите са ти тревожност предизвикана от адреналина. И правилото е - първо са натрапливостите, които при някои хора водят да депресия, не обратното.Това се дължи на факта,че продължителното отделяне на адреналин потиска серотониновата секреция. Това е.Няма как да се справиш без психотерапия.Тя ще промени мисленето ти, то води до многото адреналин и натрапливостите. Редактирано Септември 1, 2012 от д-р Тодор Първанов Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stand up Добавено Септември 2, 2012 Автор Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 Разбрах Ви. Искам да попитам още нещо. Има ли набор от основни телесни симптоми при ОКР, че успях да намеря такива само за Депресия и ПР? Вторият ми въпрос е свързан със сънищата? Реално ли е и да сънувам страховете си? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 3, 2012 Доклад Share Добавено Септември 3, 2012 (edited) Симптомите на ОКР се припокриват с тези на ПР- в основата и на двете е действието на адреналина.Разликата е,че човека с ОКР може да избяга от плашещата го ситуация-например, ако майката има натрапливи мисли,че ще убие детето си, тя създава такава обстановка,че да не остане сама с него.Това води до по-малко адреналин и по-леки симптоми.Ако човека който е с нея и и създава тази относителна сигурност, изведнъж много бързо я напусне и тя остане сама, то тя ще получи пристъп на паника. Тоест, при ПР човека не знае кога ще отдели адреналина и получи паника, докато този с ОКР знае и се стреми да си изгради стратегия и защита това да не се случи -избягва определени ситуации, започва да прави ритуали и т.н.. Редактирано Септември 3, 2012 от д-р Тодор Първанов ISTORIK 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stand up Добавено Септември 3, 2012 Автор Доклад Share Добавено Септември 3, 2012 Вторият ми въпрос е свързан със сънищата? Реално ли е и да сънувам страховете си? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 3, 2012 Доклад Share Добавено Септември 3, 2012 Не реално, закономерно е.Така трябва да бъде. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
stand up Добавено Септември 9, 2012 Автор Доклад Share Добавено Септември 9, 2012 Искам да попитам дали ОКР е сходно с вегетативната дистония и дали има както я нарече личния лекар "превъзбуждане на мозъчната кора". Имат ли нощните смени на работа връзка с биохимичният баланс в мозъка, или ако не с него то с натрапчивостите? В момента ми е предписан Атаракс, но не знам колко време да го пия. Има ли зависимост, че началната доза почна да не ми помага, а в курса на психотерапия не е ли по-добре да взимам други лекарства, които разбира се искам да спра след известно време, тъй като заради това си състояние не мога да мисля за нищо друго. искам и работа да сменя, но просто нямам сили. Благодарности. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 10, 2012 Доклад Share Добавено Септември 10, 2012 ,,Искам да попитам дали ОКР е сходно с вегетативната дистония и дали има както я нарече личния лекар "превъзбуждане на мозъчната кора".,, В основата и на двете състояние е повишеният стрес.Три ОКР той води предимно до натрапливи мисли, страхове и ритуали.При НВД се проявява предимно с физически оплаквания.Подчертавам думата предимно, защото почти винаги при ОКР има изявени и телесни оплаквания, както и при НВД е възможно да има натрапливости. ,,Имат ли нощните смени на работа връзка с биохимичният баланс в мозъка, или ако не с него то с натрапчивостите?,, Среса бива два вида, психически и физически.Нарушеният ритъм на съня предизвиква определено стрес.Не вярвам обаче, това да е основният източник на стрес който да обуславя наличието на натрапливости.Обикновено стреса се сумира. За Атаракса-този който го предписва определя колко да се пие и каква да е дозата.Няма зависимост към него. ,,в курса на психотерапия не е ли по-добре да взимам други лекарства, които разбира се искам да спра след известно време, тъй като заради това си състояние не мога да мисля за нищо друго,, Това също може да с е коментира само с терапевта. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts