033. Божествена светлина – РБ 3 август 1939

[Розалина]

Молитвен наряд за начало :

Изгрев молитва

Йоан, 13 гл.

Беседа 33 Божествена светлина – РБ 3 август 1939

Молитвен наряд за край :

Винаги се радвайте. За всичко благодарете.

Разумността е качество на Божествения свят. Под „разумност" разбираме Божествената светлина, която носи всички условия за повдигане на човека.

За разумния човек противоречия не съществуват. Изобщо, противоречията се дължат на отсъствие на Божествена светлина в човека. Като няма светлина, човек сам си създава противоречия.

Бог е дал разум на човека, да разбира и цени нещата, сам да изказва благодарността си и всекиму да отдава нужното.

Човек се познава при малките изпитания. Ако не може да понася малките изпитания, големите още по-мъчно ще понася.

Мнозина искат да знаят, кой е основният тон на човешкия живот. Основният тон на човешкия живот е тонът, с който съзнанието се пробужда. От този момент човек започва да мисли, да чувства, да говори правилно. Често се говори за основна мисъл на известна лекция, или сказка. Както има основна мисъл, също така има основно чувство или желание, основна постъпка, основно добро и т. н. Всяко нещо се нуждае от основа, върху която да се гради. Основният тон на живота е любовта – плод на Духа.

Страданията и радостите зависят от самия човек. Ако живее правилно и разумно, той ще се освободи от мъчнотиите и страданията.

Следователно, искате ли да се освободите от противоречията в живота, дайте място на Бога във вас, Той да работи, Той да се проявява. Каквото Бог ви казва, слушайте Го и изпълнявайте думите Му. Ако някой ви обиди, не бързайте да отговаряте, докато не сте чули думите на Бога. Попитайте Го, как да постъпите. Не слушате ли съвета на Господа, вие ще сгрешите.

Следователно, искате ли да се освободите от нещо лошо в себе си, не режете, но го изтръгнете с корен.

На мястото на изтръгнатото растение посадете едно добро желание. Природата не търпи празни пространства. Доброто расте само при Божествената светлина.

Редактирано Август 8, 2012 от Розалина

[Лъчезарна]

Представете си, че десет души са наредени на известно разстояние от едно плодно дърво. Кой от тях има право пръв да откъсне плод от дървото? Ако тези хора са на земята, те ще се сбият, кой от тях пръв да си откъсне един плод. Ако последният е най-силен, той ще избута всички и ще заеме първо място. В Божествения свят, обаче, това не става. Там всеки стои на мястото си и няма право да направи крачка напред, или настрана. При това положение, кой от десетте има право да откъсне един плод от дървото? В Божествения свят никакво изпреварване и изместване не става, защото там всички са разумни и се обичат. Когато първият, който стои до дървото, откъсне плода, той ще го предаде на останалите девет. На физическия свят този ред не се спазва, защото той още не е организиран. Ако турите десет пясъчни зрънца в едно шише и го обърнете с дъното нагоре, те ще заемат различни положения, ще сменят местата си. Пясъчните зрънца не са господари на положението. Ако въртите шишето на различни страни, зрънцата съвсем ще объркат местата си и, в края на краищата, казват: Светът се е объркал, обърнал се е с главата надолу. Не е объркан светът, но мисълта на хората е объркана. Следователно, когато престане да мисли, или когато криво мисли, човек е затворен в шише, което е в ръцете на някаква външна сила, която го движи в различни посоки. Както и накъдето се движи шишето, така се изменя и мисълта на човека.

~

Това, което става с човека отвън, същевременно става и вътре в него. Щом оголее и осиромашее външно, човек оголява и осиромашава и вътрешно. Щом се намери в това положение, той е недоволен от себе си. Той вижда, че му липсва разумност, липсва му Божествена светлина. Думата "разумност" е съставена главно от сричките „ра", която на египетски означава светлина и „ом" – Божествени качества. Значи, раз-ом означава светлина, която съдържа Божествени качества в себе си.

~

Животът се изявява отвътре навън, а не отвън навътре. Следователно, вътрешна чистота се иска от ученика, а не външна. Щом вътрешно е чист, той и външно ще бъде чист. Когато слънцето свети вътре в човека, и отвън ще свети. За нас слънцето е предметно учение, израз на колективната дейност на разумни същества. Като работят и мислят, те произвеждат светлина, която изпращат на целия свят. Ние наричаме тази светлина слънчева. Чрез червения цвят те изпращат живот на земята; чрез портокаления – внасят индивидуализъм в съществата; чрез жълтия – пращат интелигентност; чрез зеления – подтик за растене; чрез синия – вяра и надежда; чрез виолетовия те внасят във всички живи същества сила, да се борят с мъчнотиите и да ги преодоляват. Слънцето изпраща още много цветове на земята, които не са проучени добре. Благодарение на разумните същества, хората се ползват от Божествената светлина.

~

...докато хората са недоволни от света, който Бог е създал, и се стремят да създадат нов свят, според техните разбирания, те всякога ще образуват мъгла в съзнанието си. Има ли мъгла в съзнанието им, и пътят, по който се движат, ще бъде кален.

Знайте, че по-добър свят от този, който Бог е създал, не може да съществува. Приемете го такъв, какъвто е създаден, и бъдете доволни от него. Хората са майстори на спорове, на скандали, на разрушения, но те не могат да създадат нещо велико. Друг е въпросът, когато Божественото в тях вземе надмощие. Когато се проявява Божественото в човека, той може да създаде нещо велико, може да реализира желанията на своята душа. В душата се крият велики и благородни желания.

Какво означава думата „скандал"? Сричката "ска" означава оскъдно; сричката „дал" – давам. Скандал се произвежда всякога, когато човек дава оскъдно. Изобщо, всяка отрицателна проява създава скандал. Лесно се проявява отрицателното, но мъчно се изправят резултатите му. Да счупиш една стомна е лесно, да направиш стомната е мъчно. Да развалиш дреха е лесно, да направиш дреха е мъчно. Да кажеш лоша дума е лесно, да я изтриеш е мъчно. Ще каже някой, че можете да я зачеркнете? Зачеркването не е изправяне. Лесно е да кажете, че не сте добър чове,к, но как ще се изправите? Сам по себе си човек е добър. Значи, добрият не може да стане лош, но може да се окаля. Като се окаля, той се затваря в себе си и минава за лош, за студен човек. Като живее на земята, човек трябва да дава от добротата, от светлината и от топлината си на своите ближни толкова, колкото задържа за себе си. Да обичаш някого, това значи, да му дадеш по един лъч от Божествената светлина, топлина и сила, които Бог ти е дал. Не си ли готов да дадеш тези три лъча от себе си, ти не можеш да обичаш.

Казано е в Писанието: „Любовта никога не отпада." Тя е неизменна. Рече ли човек, че някога е обичал, а сега не обича, той се намира в човешката любов, в любовта на вечните промени. Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благата, които Бог му дава. За да запази любовта си, човек трябва да гледа на всичко, което става около него, като на предметно учение.

Ако срещне човек, който не го обича, нека си даде отчет, обича ли той Бога. Ако срещне някой лош човек, нека се вгледа в себе си, дали и той няма същите качества. Като се поучава от другите, без да съди, човек запазва любовта си. Той е издържал изпита си и може да върви напред. Не съдете лошия човек, но търсете причината за неговата лошавина.

~

Никой не е в състояние да отнеме на човека правото да се ползва от Божествената светлина, освен той сам. Когато пътници минават през някоя пустиня, те дигат голям прах около себе си и мислят, че целият свят е покрит с прах. Не, прахът е само около тях. Излязат ли от пустинята, пред тях се разкрива широк хоризонт. Страданията и радостите зависят от самия човек. Ако живее правилно и разумно, той ще се освободи от мъчнотиите и страданията.

Следователно, искате ли да се освободите от противоречията в живота, дайте място на Бога във вас, Той да работи, Той да се проявява. Каквото Бог ви казва, слушайте Го и изпълнявайте думите Му. Ако някой ви обиди, не бързайте да отговаряте, докато не сте чули думите на Бога. Попитайте Го, как да постъпите. Не слушате ли съвета на Господа, вие ще сгрешите.

~

...стремете се към красиви и хубави неща, без да се опивате, без да губите съзнанието си.

~

Външната красота не е още Божествената красота, която повдига човека. Радвайте се на красивите неща, без да ги пожелавате за себе си. Срещнете някой човек с отличен ум. Радвайте се на ума му, без да му завиждате, без да го пожелавате. И вие имате ум, но трябва да работите, да го развиете. Радвайте се на красивите моми и момци, без да се стремите да станат ваша собственост. Момата носи красивия момък в себе си, но трябва да го изяви навън. И момъкът носи красивата мома в себе си, но трябва да я изяви навън. Всичко, което търси отвън, човек го има в себе си, но трябва да работи, да го развие, да го изяви пред ближните си.

Всичко красиво, възвишено и велико в света трябва да служи за поощрение, за подтик на човека, да му покаже, че и той може да постигне същото. Като го постигне и приложи, Бог ще го благослови. Докато дойде това време, човек не трябва да се обезсърчава, да се отчайва, но да върви напред. – Ама изгубих добрите условия. – Добрите условия постоянно се дават, но човек трябва да ги използва. – Не ме оценяват. – Когато заминете за другия свят, тогава ще Те оценят. Изпитната комисия е в другия свят, а не на земята. Земята е място за преподаване на уроци и за учене, а невидимият свят – място за изпитване. Там дават преценка за всеки човек, дали е трудолюбив, или не. Който не е готов за този изпит, той получава свободен билет, да се върне на земята, да почне отново да се учи. На свидетелството на този ученик пише: Ето един от учениците, които обичат да се разхождат и да не учат.

Желая на всички, които сте тук, да бъдете от ония ученици, които обичат да учат. И, като се явите пред изпитната комисия, да издържите изпита си добре, да пишат за вас: Ето ученици, които всякога са учили уроците си добре и са завършили училището с успех.

Божествена светлина

[Слънчева]

Благодаря за беседата!

Букварът, през който всеки ученик минава, представя първата добродетел. Тя е свързана с познаване на доброто и на злото. Първите хора започнаха с изучаването на тази добродетел. Понеже не послушаха Бога и ядоха от забранения плод, Бог заповяда да ги изпъдят от рая, да не би да ядат от плода на дървото на живота и да станат безсмъртни. Те не бяха готови още за безсмъртието, затова трябваше да отидат в света, там, в контрастите на живота, да изучават доброто и злото. И досега още, хората на земята, чрез контрастите в живота, изучават закона за познаване на доброто и на злото.

Като минават през контрастите, хората виждат, че след скръбта иде радост, след злото иде добро, след неприятността – приятност и обратно. Запример, млад, добре облечен господин влиза в един богат ресторант, да се нахрани. Като видят, че е добре облечен, келнерите веднага му услужват: събличат палтото му, закачат го на специално място. После закачат шапката и вежливо му се кланят. След това го поканват да седне пред някоя маса и му услужват, донасят му, каквото пожелае. Щом се нахрани, веднага се изправят пред него, чакат да плати. Не може ли да плати, те го питат, защо е влязъл в тяхната гостилница, като не е разполагал със средства. Тогава, те учтиво му казват, че задържат горната му дреха, докато плати това, което е ял. Ако младият човек си позволи, по същия начин да отиде в друга гостилница, там ще му задържат долната дреха. И в края на краищата, като види, че е останал и без долно палто, приятността му се обръща в неприятност...

Това, което става с човека отвън, същевременно става и вътре в него. Щом оголее и осиромашее външно, човек оголява и осиромашава и вътрешно. Щом се намери в това положение, той е недоволен от себе си. Той вижда, че му липсва разумност, липсва му Божествена светлина. Думата "разумност" е съставена главно от сричките „ра", която на египетски означава светлина и „ом" – Божествени качества. Значи, раз-ом означава светлина, която съдържа Божествени качества в себе си.

Съвременните християни четат Евангелието и се възмущават от Юда, като предател на Христа. Те се възмущават от Юда, а вършат същото. По няколко пъти на ден човек предава Божественото в себе си; по няколко пъти на ден той петни душата си; по няколко пъти на ден той върши престъпления по отношение на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Какво по-страшно предателство може да съществува от това? Ако младата мома напуща баща си и майка си за един момък, когото не познава, който след една година е готов да я напусне, не върши ли престъпление? Ако ученикът напуща училището за едно малко удоволствие, не върши ли престъпление? Ако религиозният напуща убежденията си за някаква завидна служба, не върши ли престъпление? Животът се изявява отвътре навън, а не отвън навътре. Следователно, вътрешна чистота се иска от ученика, а не външна. Щом вътрешно е чист, той и външно ще бъде чист. Когато слънцето свети вътре в човека, и отвън ще свети. За нас слънцето е предметно учение, израз на колективната дейност на разумни същества. Като работят и мислят, те произвеждат светлина, която изпращат на целия свят. Ние наричаме тази светлина слънчева. Чрез червения цвят те изпращат живот на земята; чрез портокаления – внасят индивидуализъм в съществата; чрез жълтия – пращат интелигентност; чрез зеления – подтик за растене; чрез синия – вяра и надежда; чрез виолетовия те внасят във всички живи същества сила, да се борят с мъчнотиите и да ги преодоляват. Слънцето изпраща още много цветове на земята, които не са проучени добре. Благодарение на разумните същества, хората се ползват от Божествената светлина.

Изобщо, когато изгуби нещо ценно, всеки човек може да стане лош. Трябва ли да скърби човек, когато изгуби нещо ценно? Преди всичко, може ли той да изгуби онова благо, което Бог му е дал? Бог е създал слънцето, като велико благо на живота. Може ли някой да ви отнеме слънцето? Кой може да ви попречи да се ползвате от слънчевата топлина и светлина? Никой не е в състояние да отнеме на човека правото да се ползва от Божествената светлина, освен той сам. Когато пътници минават през някоя пустиня, те дигат голям прах около себе си и мислят, че целият свят е покрит с прах. Не, прахът е само около тях. Излязат ли от пустинята, пред тях се разкрива широк хоризонт. Страданията и радостите зависят от самия човек. Ако живее правилно и разумно, той ще се освободи от мъчнотиите и страданията.

Следователно, искате ли да се освободите от противоречията в живота, дайте място на Бога във вас, Той да работи, Той да се проявява. Каквото Бог ви казва, слушайте Го и изпълнявайте думите Му. Ако някой ви обиди, не бързайте да отговаряте, докато не сте чули думите на Бога. Попитайте Го, как да постъпите. Не слушате ли съвета на Господа, вие ще сгрешите. Вие ще мязате на бръснар, който бръсне без сапун. Скрийте бръсначите си и престанете да бръснете. Брадите на сегашните мъже са пораснали от много бръснене. Колкото повече се бръснат, толкова по-остри и дебели стават брадите им. На физическия свят има стрижене и бръснене, но в духовния свят не се позволява никакво стрижене и бръснене.

...Природата не търпи празни пространства. Доброто расте само при Божествената светлина. Казваме, че злото е сянка на доброто. Значи, злото се ражда при отсъствие на Божествената светлина. Злото представя корен на дървото, доброто – неговите клонища, а любовта – плодовете му. Христос казва: „По това ще познаете, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си." С други думи казано: По това ще познаете, че сте мои ученици, ако имате любов, родена от Духа; светлина, произлязла от Бога, и сила и свобода, чийто източник е истината.

Казва му Исус: „Което правиш, прави го по-скоро." (– 27 ст.) Това значи: което правиш, направи го разумно, защото ще носиш последствията на своята постъпка.

Когато излезе Юда, Исус каза: „Сега се прослави Син Человечески, и Бог се прослави в Него." (– 31 ст.). Христос каза на Юда, да отиде в света, да носи любовта и светлината на Бога, но той не послуша, а отиде и Го предаде. Сега и на вас казвам, да не ходите по пътя на Юда, но да отидете в света, да проповядвате Божията Любов и светлина. Не изпълните ли Неговите думи, Той сам ще направи това. Тогава върху вас ще дойдат страдания, както дойдоха върху Юда. Като не можа да издържи на големите страдания, Юда сам тури край на живота си.

„По това ще познае светът, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си." Ак учите и се поощрявате в Божественото добро, и ако развивате правилно своя ум, своето сърце и своята сила, Бог ще ви благослови. Светът се нуждае от добри, умни и силни работници, които са готови да кажат: Отсега нататък искаме да работим за Бога. Готови сме да работим за Божията Любов, Мадрост и Истина, за цялото човечество, за всичко велико и добро в света.

„Да дойде Царството Ти, както на небето, така и на земята." Всеки да каже в себе си: Господи, както работят разумните същества на небето, така искам и аз да работя на земята. Кажете в себе си: Господи, благодарим Ти, че си ни подмладил, да работим за Твоето име и за Твоята слава.

Божествена светлина

[Донка]

„По това ще познае светът, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си."

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

Какво трябва да прави човек, за да не боледува? Той трябва да се храни с плодовете на Духа. Не се ли храни с тия плодове, той се натъква на отрицателните сили в природата, вследствие на което преживява съмнение, подозрение, омраза, ревност.

Божествена светлина