030.Вратата на любовта -Рилски беседи , 23 юли 1939 г.

[Розалина]

Молитвен наряд за начало :

В началото бе Словото - песен

Добрата молитва

Псалом 61

Беседа 30. Вратата на любовта

23 юли 1939 г.

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Да се прослави Бог... - формула

Смисълът на живота седи във вечната младост на душата.

Всички отрицателни състояния, през които човек минава – съмнение, подозрение, обезърчение, обезверяване, безлюбие, се отразяват на пулса. Като не знае това, човек сам си създава нещастия. Със своите отрицателни мисли и чувства, човек изменя хода на космическия пулс – носител на Божието благословение. От човека зависи да се отворят или затворят пътищата за това благословение.

Вярата, надеждата и любовта представят три ключа за разкриване тайните на природата, за разкриване на Божествените съкровища, определени от незапомнени времена за онези души, които са дошли и идат на земята да вършат волята Божия.

Какво нещо е любовта? . . . . . Само онзи може да изпита величието на любовта, който е свързан с Бога – единственият, Който отговаря на желанието на човека да бъде обичан. При всички случаи на живота, при всички страдания, Бог му помага. При радостите му, Той се радва заедно с него. Не е било случай да се обърне човек към Бога и да не е получил отговор на молитвата си. Бог помага на човека чрез хората, чрез животните, чрез растенията – цялата природа е в Негова услуга.

Който не познава любовта, той е изгубил всичко. Апостол Павел казва: „И ако имам пророчеството и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм."

За да влезе в Царството Божие, да освободи душата си от всички мъчнотии и страдания, човек трябва да придобие любовта. Само с любовта човек може да се освободи от миналото, от настоящето и от бъдещето. Той ще излезе от страданията – от живота на миналото, и няма да очаква щастието си от настоящето и от бъдещето.

Мнозина очакват на бъдещето, да дойде Христос на земята, да ги спаси. Христос живее в настоящето, в онова, което е родено от любовта.

Христос казва: „Аз съм вратата. Който не мине през мене, не може да влезе в Царството Божие." Христос мина през вратата на човешката любов. Сега е техен ред да минат през вратата на Неговата любов. Който мине през тази врата, той ще бъде спасен, ще влезе в Царството Божие. Христос изразява тази мисъл с думите: „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас."

И тъй, всеки човек трябва да мине през вратата на любовта. На едно място ли е тази врата? На много места. Колко пъти човек трябва да минава през вратата на любовта? Много пъти трябва да минава. Представете си, че трябва да извървите един път от няколко хиляди километра. За да извървите този път, вие трябва да минете през много места: през долини и полета, през планини и гори. Всяко място има своя врата, през която трябва да минете. Ако за пътищата на земята трябва да минете през много врати, през много повече врати трябва да минете, за да влезете в Царството Божие. На всяка стъпка ще минавате през същества, които ще опитват любовта ви. Когато видят, че имате любов, с която можете да влезете в Царството Божие, те ще ви пуснат, ще ви дадат свободен билет. Голямо е тържеството на човешката душа, когато отдалеч само зърне Божието лице!

Защо идат страданията в живота на хората? За да придобият благата, които Бог им е определил. Тази мисъл трябва да залегне дълбоко в ума на човека, че като се намери пред известно страдание, да не се оплаква, но да види, какво се крие в него. Страданията са параван, зад който се крие някакво благо.

Мъчнотиите се явяват като резултат на борбата между външния и вътрешния живот в човека. Който издържи тази борба, той ще бъде спасен. Спасеният ще живее в Божествената свобода, в служене на Бога. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога."

Заслужава човек да мине през всички страдания, да пречисти сърцето си, за да види лицето на Бога, да види лицето на Христа. Да види лицето на Бога, да познае любовта, това значи, да е постигнал желанията на своята душа. Стремете се към тази любов, която ще ви даде полета на ангелите, да пътувате по цялата вселена, да я изучавате.

Желая ви да се храните с любовта, за да се родите от вода и Дух, да станете граждани на Царството Божие.

Христос казва: „Който ме люби, той възлюбен ще бъде."

23 юли, 5 ч. с.

Редактирано Август 5, 2012 от Розалина

[Рассвет]

Благодаря за беседата!

Какво значи, да отиде човек при Бога? За да отиде при Бога, човек трябва да е минал през най-големите страдания, да е изпил горчивата чаша до дъно. Само този човек е готов да се яви пред Божието лице. Нищо в света не е в състояние да го върне от пътя му. Нищо не може да го съблазни. Защо Бог дава на човека да пие горчива чаша, а не сладка? Ако му даде сладка чаша, всеки ще му я изпие. Когото срещне на пътя, ще го спират, ще пият от чашата му и ще си заминат. Обаче, от горчивата чаша никой не иска да пие. Следователно, никой не може да отнеме на човека богатството, което е придобил чрез страдания. Който е минал през страданията, казва: Добре ми стана, че пострадах.

Защо идат страданията в живота на хората? За да придобият благата, които Бог им е определил. Тази мисъл трябва да залегне дълбоко в ума на човека, че като се намери пред известно страдание, да не се оплаква, но да види, какво се крие в него. Страданията са параван, зад който се крие някакво благо.

Вратата на любовта

[Слънчева]

Благодаря за прекрасната беседа!

Животът на съвременните хора се намира в застой. В това отношение той мяза на човек, който е дошъл до едно статическо състояние: дето ходи, каквото прави, все за миналото мисли, за своите младини. Той повтаря едно и също нещо, но ново не придобива. Казват, че повторението е майка на знанието. Старият човек казва, че се утешава, като повтаря. Някои вярващи също говорят за своето минало, как са били въодушевявани, какви идеали са ги вълнували, как са се обичали помежду си и т. н. Да повтаряш нещата, това значи, да декламираш, без да влагаш нещо ново от себе си. Това, обаче, представя застой в живота.

Христос казва: „Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие." -(– 2 ст.) [Йоана, 3 гл.]. – Царството Божие е свят, към който душите се стремят. Значи, роденият минава в друго състояние. Той не се намира в застой, в статическо състояние, както старият, но влиза в нова област, дето нещата се подмладяват. Смисълът на живота седи във вечната младост на душата.

Мнозина се оплакват, че не успяват в живота си. Причината за неуспеха им се крие в ония неща, които отвличат тяхното внимание. Запример, яденето отвлича вниманието на човека. Човек, който мисли само за ядене, казва, че живот без ядене не съществува. Прав е той, човек трябва да яде, но да мисли изключително за ядене, това не е в реда на Божествения живот. Яденето е условие, средство, но не е цел. Рибата мисли, че ако не гълта по-малките риби, не може да живее. Тя проповядва учението, че ако не живее във водата, с нея всичко е свършено. Защо? Защото всяка риба, която се е опитала да излезе от водата, е умирала. В заключение рибата казва: Извън водата никакъв живот не съществува.

Два дни четох беседата " Абсолютна чистота"-21.08.1929г., Бъбрека. Изключителна беседа, за това и по два пъти прочитах някои изречения, осмислях ги... Ето нещо, което е връзка с днешната:

"Казвам: много от съвременните хора са дошли до една област на Живота и там са спрели. Те трябва да направят крачка напред, да влязат в областта на Новото, което иде сега в света. Ако вървите по стария път, пак същото ви чака: ще умрете, свещеници ще ви опяват, надгробни речи ще държат, че сте завършили 3 факултета, че имате заслуги към отечеството. - Да, този човек има заслуги към отечеството, но към Бога няма! Че наистина няма заслуги виждаме по това, че е умрял. Казано е в Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго, истиннаго Бога." Към този стих аз прибавям: това е Живот вечен - да позная Бога и да му служа..."

И тъй, иска ли да се запази от лошите качества на храната, която употребява, преди всичко човек трябва да я пречисти. За тази цел трябва да се изучават законите за пречистването. Вегетарианците казват, че тяхната храна е по-чиста от тази на месоядците. Те са вегетарианци, но ядат кравешко и овче масло, пият мляко, ядат яйца, а обичат и риба. За свое оправдание те казват, че и Христос ял риба с учениците си. Учениците на Христа сами ловяха риба, а Христос я печеше на своя огън. Всеки би желал да яде от рибата, която Христос печеше на своя огън. Огънят, на който Христос е пекъл риба, има вътрешен смисъл. Човек трябва да разбере този смисъл и тогава да говори. Ние разглеждаме яденето като вътрешен, а не като външен процес. Вътрешната страна на яденето представя метод за познаване на великия живот. Затова Христос казва: „Ако ядете плътта ми и пиете кръвта ми, имате живот в себе си." Значи, ако ядете плътта Христова и пиете кръвта Му, имате живот в себе си...

Днес и светските, и религиозните хора се стремят към бързо придобиване на знания, на богатства, на сила. В това отношение те са нетърпеливи, искат да знаят всичко. Те приличат на деца, които, като знаят, че им шият нови дрехи, постоянно питат майка си, кога ще бъдат готови новите дрехи. Те искат за предстоящия празник да се облекат с новите си дрехи, да се покажат пред другарчетата, че са добре облечени. Те не знаят, че и с новите, и със старите дрехи да са, пак са същите. Дрехата не изменя характера на човека...

Следователно, домогне ли се до някакво знание, човек трябва да има усет, досещане, да знае, как да го приложи в живота си. За да може разумно да прилага знанието си, човек трябва да има още и обхода. Да имащ усет, това значи, да възприемаш нещата вътрешно. Досещането подразбира извод въз основа на това, което се възприема чрез вътрешен усет. Обхода пък има само онзи, който може да приложи знанието си. Човек прилага обходата първо към себе си: към своето сърце, към своя ум, към своята душа и към своя дух.

Често хората говорят за сърце, за ум, за душа, за дух, без да разбират тяхната същина. Те говорят за душата и мислят, че тя е подчинена на тялото. Те говорят за ума и мислят, че той е само едно средство. Те говорят за сърцето и го разглеждат само като важен орган при кръвообръщението. То разрешава економическия въпрос на човешкия организъм. Те казват, че сърцето пулсира, т. е. бие 72 пъти в минута. Всяко биене на сърцето е космическо. Това показва, че сърцето е свързано с космическа енергия. При всяко биене на сърцето иде нова енергия, вследствие на което целият организъм се обновява.

Числото 72 играе важна роля в живота и в природата. Запример, 72 души преведоха свещените книги. Седемте е положително число, което означава творчески сили в природата. Двойката е отрицателно число, което нарежда нещата. Значи, седемте е творческо число на ангелите, а двойката – творческо число на Божествения свят. Двете числа – положителното число на ангелите и отрицателното число на Божествения свят се съединяват в общото число 72. Когато човек живее нормално, според закона на любовта, пулсът му е нормален. Наруши ли този закон, пулсът му се изменя. Всички отрицателни състояния, през които човек минава – съмнение, подозрение, обезърчение, обезверяване, безлюбие, се отразяват на пулса. Като не знае това, човек сам си създава нещастия. Със своите отрицателни мисли и чувства, човек изменя хода на космическия пулс – носител на Божието благословение. От човека зависи да се отворят или затворят пътищата за това благословение...

Желанието на всички ви трябва да се свежда към това, да чувствате, доколко изпълнявате волята Божия, според законите на надеждата, на вярата и на любовта. Ако изпълнявате волята Божия по закона на надеждата, вие трябва да бъдете облечени с Божествена дреха. Ако изпълнявате волята Божия по закона на вярата, от вас трябва да извира Божествена вода. Ако изпълнявате волята Божия по закона на любовта, вие трябва да бъдете озарени с Божествена светлина. Любовта осветява човека. Озари ли го, в него се събуждат светли мисли и възвишени чувства. Христос казва: „Ако се не родите изново от вода и Дух, няма да влезете в Царството Божие, т. е. няма да се родите от водата, която иде по закона на вярата, и от Духа, Който иде по закона на любовта. Любовта е хлябът, който слиза от небето. Ако не се храни с любовта, човек не може да се новороди. Само роденият добива граждански права, с които може да се ползва.

„Ако се не родите изново." Раждането, за което се говори в стиха, не е еднократен процес. То не е статически, но динамически процес. Това раждане включва условията за растене. Наистина, като се роди, детето започва да расте физически, сърдечно и умствено. То трябва да расте непрекъснато в придобиване на Божествено знание. Като израсте по съзнание, човек дохожда до новораждането от вода и Дух, отдето започва съграждането на новия човек. И сега хората строят, но те си служат с органи, създадени от миналите поколения, поради което носят същите навици и слабости. Те лесно се обнадежват и обезнадежват. Забелязано е, че когато няма пари, човек става неразположен, ходи с увиснала глава, обезсърчен. Получи ли отнякъде пари, духът му се подига, става доволен, насърчава се и е готов за работа.

Много се говори за Духа, за Бога, но, когато някой прояви нещо добро, чисто, веднага му е намерен "кусур". Сякаш хората се страхуват от светлото и чистото и все нещо свое си, човешко искат да му лепнат. Предпочитат за отрицателните неща да се хванат. За това и чистите хора се крият, стараят се да сложат маска, която да ги прикрие... Сещам се за филма "Сфера" с Джоди Фостър. За първия полет избраха неин колега, който не беше идеалист като нея. На саме той и каза, че съжалява, че живеем в свят, в който идеалите ти се обръщат срещу теб самия... Светът е материален и прагматичен, каза той... А тя му отвърна - "Мислех, че от нас зависи, какъв ще е светът...."

/извинете за лиричното отклонение/

И тъй, всеки човек трябва да мине през вратата на любовта. На едно място ли е тази врата? На много места. Колко пъти човек трябва да минава през вратата на любовта? Много пъти трябва да минава. Представете си, че трябва да извървите един път от няколко хиляди километра. За да извървите този път, вие трябва да минете през много места: през долини и полета, през планини и гори. Всяко място има своя врата, през която трябва да минете. Ако за пътищата на земята трябва да минете през много врати, през много повече врати трябва да минете, за да влезете в Царството Божие. На всяка стъпка ще минавате през същества, които ще опитват любовта ви. Когато видят, че имате любов, с която можете да влезете в Царството Божие, те ще ви пуснат, ще ви дадат свободен билет. Голямо е тържеството на човешката душа, когато отдалеч само зърне Божието лице! След възкресението Христос се яви на учениците си, но им каза: „Не се докосвайте до мене, докле не съм възлязъл при Отца си."

Какво значи, да отиде човек при Бога? За да отиде при Бога, човек трябва да е минал през най-големите страдания, да е изпил горчивата чаша до дъно. Само този човек е готов да се яви пред Божието лице. Нищо в света не е в състояние да го върне от пътя му. Нищо не може да го съблазни. Защо Бог дава на човека да пие горчива чаша, а не сладка? Ако му даде сладка чаша, всеки ще му я изпие. Когото срещне на пътя, ще го спират, ще пият от чашата му и ще си заминат. Обаче, от горчивата чаша никой не иска да пие. Следователно, никой не може да отнеме на човека богатството, което е придобил чрез страдания. Който е минал през страданията, казва: Добре ми стана, че пострадах.

Днес всички хора са подложени на същия изпит. Като дойдат до книжната стена, всички отстъпват. Ще се намери някой беден, прост човек, който не мисли много за последствията, и ще мине преградата. След това ще дойде вторият изпит – минаване през огън. Преградата, през която трябва да мине човек, ще бъде желязна. За да я пробие, човек трябва да има голяма топлина, да я стопи. Не се ли реши да мине през нея, той не може да издържи изпита си. Мъчнотиите в живота не са нищо друго, освен желязна преграда. Те могат да се стопят само чрез огън. Мъчнотиите се явяват като резултат на борбата между външния и вътрешния живот в човека. Който издържи тази борба, той ще бъде спасен. Спасеният ще живее в Божествената свобода, в служене на Бога. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога." Заслужава човек да мине през всички страдания, да пречисти сърцето си, за да види лицето на Бога, да види лицето на Христа. Да види лицето на Бога, да познае любовта, това значи, да е постигнал желанията на своята душа. Стремете се към тази любов, която ще ви даде полета на ангелите, да пътувате по цялата вселена, да я изучавате.

Желая ви да се храните с любовта, за да се родите от вода и Дух, да станете граждани на Царството Божие.

Христос казва: „Който ме люби, той възлюбен ще бъде."

Вратата на Любовта Редактирано Август 5, 2012 от Слънчева

[Розалина]

Здравейте приятели,

И аз като Сънчева днес направих следния паралел с друга беседа четена наскоро -

Ето какво казва Учителя в беседата "Реалността на живота "-УС 4 август 1940 г

Добре е да изследвате пулса на сърцето си, да знаете, как бие при различни състояния. Поне един път в седмицата опитвайте пулса си. При това вижте, има ли някаква разлика в пулса на сърцето ви при обикновено състояние и при случаи, когато обичате или мразите, когато проявявате вяра, надежда, милосърдие и т.н. Като правите наблюдения върху пулса си, ще видите, че при различни чувства и състояния имате различен пулс. При страх и безстрашие също така човек няма еднакъв пулс. Значи, пулсът на човешкото сърце се намира под влиянието на различните гами на неговия живот. Например, мажорните, минорните, хроматичните гами оказват различно влияние върху пулса на сърцето.

В днешната беседа ,която е изнесена на Езерата на 23 юли 1939 г., за пулса четем следното -

Често хората говорят за сърце, за ум, за душа, за дух, без да разбират тяхната същина. Те говорят за душата и мислят, че тя е подчинена на тялото. Те говорят за ума и мислят, че той е само едно средство. Те говорят за сърцето и го разглеждат само като важен орган при кръвообръщението. То разрешава економическия въпрос на човешкия организъм. Те казват, че сърцето пулсира, т. е. бие 72 пъти в минута. Всяко биене на сърцето е космическо. Това показва, че сърцето е свързано с космическа енергия. При всяко биене на сърцето иде нова енергия, вследствие на което целият организъм се обновява.

Числото 72 играе важна роля в живота и в природата. Запример, 72 души преведоха свещените книги. Седемте е положително число, което означава творчески сили в природата. Двойката е отрицателно число, което нарежда нещата. Значи, седемте е творческо число на ангелите, а двойката – творческо число на Божествения свят. Двете числа – положителното число на ангелите и отрицателното число на Божествения свят се съединяват в общото число 72. Когато човек живее нормално, според закона на любовта, пулсът му е нормален. Наруши ли този закон, пулсът му се изменя.

Всички отрицателни състояния, през които човек минава – съмнение, подозрение, обезърчение, обезверяване, безлюбие, се отразяват на пулса. Като не знае това, човек сам си създава нещастия. Със своите отрицателни мисли и чувства, човек изменя хода на космическия пулс – носител на Божието благословение. От човека зависи да се отворят или затворят пътищата за това благословение.

[Слънчева]

Розичка, благодаря ти! Сетих се,/вметка само/ за числото 72. Друнвало говори за 72 ордена, пазители на свещеното знание... Срещала съм го и друг път в беседите...

Редактирано Август 5, 2012 от Слънчева

[Донка]

Колкото учен да е, човек не изменя характера си. Когато станат много учени, хората започват да се делят на групи, не могат да се разбират. Това виждаме и в християнството. Когато се увеличи броя на християните, когато се явиха коментари и тълкувания върху известни религиозни въпроси, християните се разделиха на източни и западни християни и на реформатори-евангелисти. Източните и западните християни обърнаха внимание повече на външната страна на християнството: на външните обреди, на дрехите на свещеника. Според тълкуванията им, че свещеникът е заместник на Бога, те казват, че той трябва да бъде облечен със скъпи дрехи, с царска мантия, с корона на глава, със скиптър в ръка. С това те искат да подчертаят светостта на Божия служител. Това са човешки наредби. Те не са дадени от Бога. Когато Мойсей изведе евреите от Египет, имаше ли корона на главата си и скиптър в ръката си?

Той носеше в ръката си проста овчарска тояга, с която правеше големи чудеса. Достатъчно беше да удари веднъж с тази тояга, за да получи това, което желаеше. Какъв смисъл има да държи човек в ръката си някакъв златен жезъл, или скиптър и да удря с него, без да стане това, което иска? Жезълът представя знанието. Какъв смисъл има това знание, с което нищо не можеш да постигнеш? Колкото да удряш с това знание, нищо не става. Знанието има смисъл само тогава, когато, след като удариш с него, можеш да направиш това, което желаеш. Жезълът, който носи знанието, трябва да се използва. Той може да се използва, само ако се пречупи.

Трудно може да се намери по-кратка и по-точна формулировка за причината, която е предизвикала разделението на християнския свят.

В същото време си мисля как точно приложението на знанията, "удрянето с жезъла", ни събира вместо да ни разделя... Парадоксално, но факт - точно когато всеки от нас започне да прилага в живота си знанията, любовта, прочетеното в беседите, осмисляното, мечтаното, той реално се отделя от останалите, с които учи и се развива. Не е възможно дори двама души да прилагат заедно по един и същ начин едно и също научено нещо - уроците ни винаги са индивидуални и всеки си ги учи сам в своя път. Кое ни събира тогава? Може би по закона на триъгълника ни обединява идеята, че всички сме ученици и времето и пространството ни е сложило в едно училище, в един клас, а понякога дори седим на един чин.

Спомням си един мой ученик преди години - той непрекъснато наблюдаваше с какво се занимават другите в часа и така не му оставаше време той самият да усвои нещо полезно за себе си...Та идеята, че сме се оказали на един чин и в един клас, сигурно не е в това да се гледаме кой какво прави и дали удря с жезъла, а всеки да си гледа неговия жезъл и как точно го удря... Другите... за мен те са по-скоро усещането, че сме заедно... като тревичките, като дърветата в гората - корените им са сплетени, но короните - всяка расте сама... А виждали ли сте отсечени дървета, приготвени за извозване? Те са натрупани едно върху друго и едно до друго, но вече нямат корени и...не са живи.

Редактирано Август 5, 2012 от Донка

[Розалина]

Трудно може да се намери по-кратка и по-точна формулировка за причината, която е предизвикала разделението на християнския свят.

В същото време си мисля как точно приложението на знанията, "удрянето с жезъла", ни събира вместо да ни разделя... Парадоксално, но факт - точно когато всеки от нас започне да прилага в живота си знанията, любовта, прочетеното в беседите, осмисляното, мечтаното, той реално се отделя от останалите, с които учи и се развива. Не е възможно дори двама души да прилагат заедно по един и същ начин едно и също научено нещо - уроците ни винаги са индивидуални и всеки си ги учи сам в своя път. Кое ни събира тогава? Може би по закона на триъгълника ни обединява идеята, че всички сме ученици и времето и пространството ни е сложило в едно училище, в един клас, а понякога дори седим на един чин.

Донка ,много интересен въпрос задаваш .Точно днес ,в една друга Рилска беседа ,изнесена доста по-рано от тази -(5 август 1931 г) ,прочетох какво казва Учителя по тоя въпрос .Ето тук ,в блога си, съм споделила тази беседа и мислите от нея ,които силно ме впечатлиха.

Следователно истинската любов се изразява чрез отправяне мисълта на всички същества в една посока. Когато съзнанията на всички същества се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си. Обаче започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено.

Много пъти хората са отправяли мисълта си нагоре; те знаят посоката на това място, но не им е идвало на ум, че има един общ момент, когато всички същества едновременно отправят мисълта си към Бога. Желаят или не, това става по един вътрешен, неумолим закон. Който не иска да се подчини на този закон, на сила ще го заставят. Как? Ще го хване някоя болест и той ще потърси Бога, ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял, за да помисли за Бога. Не само чрез болести, но и по много начини още може да се спре келевото на човека, за да го заставят да потърси мястото на Бога. Един час, една минута или една секунда се изисква, за да се отправят съзнанията на всички същества към Бога. Велик е този час от деня! Велика е тази минута от часа! Велика е тази секунда от минутата!

Храмът е на онова място, където всички същества едновременно отправят мисълта си. Някой казва: „Като се помоля вътрешно, това е достатъчно“. Това е положението на келевото, което се върти. Да се помоли човек в себе си, това е степен на съзнание, но не онова велико съзнание, в което участват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Достатъчно е човек да отправи ума си към мястото на Бога, за да приеме част от общото благо. Такъв е законът. когато човек отправи ума си към Бога, заедно с всички, за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил, ако цял ден хлопаше на Божията врата.

И тъй, който търси Бога сам, той е на крив път. Индусите казват, че човек трябва да се съсредоточи в себе си и там да намери Бога. Тази е крива философия.

Човек може да намери Бога, като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога. Те трябва да бъдат в положението на ученици, които гледат към учителя си, какво той прави.

И както обикновено става ,когато даден въпрос ни заинтригува силно ,отговорите по него идват от различни източници .Още на един отговор попаднах ,в предговора на новата книга с мисли от Учителя -"За невидимите светове "(издХермес 2012 г). На стр. 8 съставителя д-р Светла Балтова е написала следното

"Една от главните линии в Учението ,дадено от Беинса Дуно (Петър Дънов) ,е животът за Цялото т.е. за излизане от рамката на личността и посветеност на работа за всеобщото благо. Това можем да научим от ангелските йерархии ,защото "зад един ангел стоят всички ангели " .

[Слънчева]

Интересен разговор момичета. Благодаря за разсъжденията ви.

Сещам се за един аналог /май пак в беседите съм срещала/ и разказвам по памет.

Там горе, в Божествения свят ако погледнете не можете да разберете кой е най-малък и кой, по-голям. Там всеки си върши работата. Ако ангела и най-мъничката работа си свърши добре след това може по-голяма да му дадат...

Та това е, всички да си свършим работата добре и ако сме съзнателни, ще знаем, кога сме сгрешили и ще се поправим сами, няма да чакаме отвън да ни шамаросват...

Редактирано Август 5, 2012 от Слънчева

[Донка]

истинската любов се изразява чрез отправяне мисълта на всички същества в една посока. Когато съзнанията на всички същества се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си.

Според мен, много е важно, че именно съзнанията, мисълта се отправят към една точка, не физическото присъствие, не формата, в която тази мисъл е проявена. Ако искаме всички да проявим мисълта, съзнанието в една форма, това ни разделя, защото вместо в посока към Бог, нашето внимание се премества в посока на човека до нас или пред нас...

Сега ми идва мисълта, че Учителя никога не говори буквално, винаги в думите му има някакъв подтекст. Да изпратим всички мисълта и съзнанието си в една посока - към Бог, това съвсем не ми звучи като "уговаряме се за място и час, някой казва три-четири и всички заедно започваме да си отправяме съзнанието в една посока". Разбирам го по друг начин - когато усетя вътрешен порив, потребност да отправя моето индивидуално съзнание, моята лична мисъл към Бог, да не търся или очаквам някой друг, който заедно с мен да отправи своите, а да се опитам да се свържа с всички същества, които някъде по планетата ни в същия този миг са усетили същия порив и потребност като моите и също отправят своите индивидуални съзнания и мисъл към същото Място. Да усетя единството не с конкретни хора в конкретно място, а единството с душите , които в този миг са на същата вибрация като моята и да се слеем в една посока, като поточета в река, която ни носи към Океана. Така ми се струва Единството...

[Розалина]

Физическата форма на нещата съвсем не ми е идвала на ум във всичките днешни разсъждения .Съгласна съм ,че да изместим нещата към нея ,би било грешка .Но и категоричното и отричане, като резултат на нашия вътрешен бунт срещу всяка организирана форма, също е крайност. Истината май е някъде по средата. Ученикът не следва да поставя между себе си и Бог друг човек .Но също така учениците трябва да се учат заедно да вършат общи неща .След като заедно играят упражнения и паневритмия ,защо да не могат заедно и да отправят мисълта и съзнанието си към мястото на Бога и то в точно определен час .Т. е. да се помолят заедно .Силата на колективната молитва е голяма .Според мене можем. Ами изпълнението на 6-те упражнения, с формулите ,по изгрев, е точно такова едно синхронно действие на група хора , които при това са и физически заедно

[Донка]

Хвана ми мисълта - за упражненията и паневритмията. Докато съм гледала макар и с едното око някого от групата, мисълта, съзнанието ми не са успявали да се отправят към "върха на триъгълника". Забелязвам елементи от неговата игра, от моето изпълнение, но мисълта си остава във формата. То е като да се опитва човек да гледа едновременно краката и ръцете си и...небето... Обаче съм преживявала истинско единение с душата на човек, който дори не присъства физически в момента, но може би мисълта му в този момент е в същата вибрация и посока.

Колкото до организацията - тя е най-добра, когато се спуска от върха към точките от основата - т.е. когато хората (точките) не мислят за себе си като за точки от отсечката на основата, а всеки е като точка от лъч, който е спуска от върха на триъгълника и се оказва в (образуват заедно) една отсечка с другите точки от другите лъчи, когато определена равнина на време и пространство пресича тези лъчи в определените точки. Така, както ни събира тук Порталът - всеки идва сам, без организация, поръчения, мейли - идва по своя лъч Отгоре и върши и учи това, за което го е пратил Върхът. Форумът, сайтът е просто равнината, която пресича снопа лъчи. Има и други равнини... много...

Редактирано Август 5, 2012 от Донка

[Донка]

да познаваш човека, това значи, да минеш през неговата любов. За да те познава, и той трябва да мине през твоята любов. С други думи казано: за да познаеш онзи, който те обича, ти трябва да минеш през вратата на неговата любов. И той може да те познае, само ако мине през вратата на твоята любов.

Вратата на Любовта

Имате ли опитността да "минавате през вратата" на нечия любов и / или някой да минава през вратата на вашата любов?

Редактирано Август 5, 2012 от Донка

[Розалина]

да познаваш човека, това значи, да минеш през неговата любов. За да те познава, и той трябва да мине през твоята любов. С други думи казано: за да познаеш онзи, който те обича, ти трябва да минеш през вратата на неговата любов. И той може да те познае, само ако мине през вратата на твоята любов.

Вратата на Любовта

Имате ли опитността да "минавате през вратата" на нечия любов и / или някой да минава през вратата на вашата любов?

Какво нещо е любовта?

Когато двама млади се влюбят един в друг, те ослепяват, нищо не виждат пред себе си. Те забравят целия свят: ядат ли, пият ли, никой не съществува за тях. Те живеят един за друг, галят се, милват се и казват: Животът ни се осмисли вече. Това е криво разбиране на любовта. Тъкмо сега животът им се обезсмисля. Тяхната любов е само опресняване, но не е онази вечна, безгранична любов.

Когато човек възприеме любовта, която излиза от светлината на Бога, тогава всички хора му стават обични. Той всички обича, на всички се радва, за всички е готов да се жертва. Той не живее вече в единичната, но в общата любов. Тази любов свързва човека с душите на хората. Той влиза във връзка с живия човек, с неговата душа, а не с неговата личност. Велико нещо е да обича човек. Само онзи може да изпита величието на любовта, който е свързан с Бога – единственият, Който отговаря на желанието на човека да бъде обичан. При всички случаи на живота, при всички страдания, Бог му помага. При радостите му, Той се радва заедно с него. Не е било случай да се обърне човек към Бога и да не е получил отговор на молитвата си. Бог помага на човека чрез хората, чрез животните, чрез растенията – цялата природа е в Негова услуга.

Вратата на Любовта

Имам опитността на двамата млади в този си живот .Това е единичната любов .Тя ме научи на доста неща и най-вече ме доведе на пътеката на Любовта ,в Учението за Любовта .

За любовта, която свързва човека с душите на другите хора ,ми е рано да говоря, като за опитност .Това е нещо, на което се уча включително и като чета беседите и се опитвам да прилагам в живота си наученото. Вече знаем и сме се съгласили, че от самоцелното (неприложено) знание ,полза няма .

Благодаря ви приятели за интереса към днешната беседа. Запазете сили за утрешната ,която е естествено продължение на темата .

Лека вечер на всички !

Редактирано Август 5, 2012 от Розалина

[Слънчева]

Когато можете да поберете голям брой хора в сърцето си, тогава те са минали през вашата врата на любовта... И стават повече и повече...