Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Как се приема това....


Recommended Posts

Здравейте на всички!

Имам едно питане и то е как става това да спреш да се плашиш и да се страхуваш, когато ти дойде едно прилошаване ей така от нищото....на мен автоматичната ми реакция е да се изплаша и да се страхувам, дали няма да се повтори, какво ми става пак....и т.н., а искам да се науча да не се шашкам, а да приема това прилошаване и да дишам спокойно примерно - имам пресен пример от днес?

Ами писна ми вече да живея в непрекъснат страх за това от какво съм болна, защо ми е лошо всеки ден, защо мис е вие свят, защо ми движи земята под мен...и какви ли не гадости?

Не мога да случа на специалист нещо....а за посещение на такъв в софия на този етап нямам възможност!

Моля ви дайте ми съвети как човек спира да се притеснява за всички тези симптоми?

И още нещо, как е възможно аз сама да си предизвиквам симптоми и неразположения, когато ми предстои нещо хубаво, някакво приятно събитие или преживяване, защото така се оказа при мен?

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте на всички!

Имам едно питане и то е как става това да спреш да се плашиш и да се страхуваш, когато ти дойде едно прилошаване ей така от нищото....на мен автоматичната ми реакция е да се изплаша и да се страхувам, дали няма да се повтори, какво ми става пак....и т.н., а искам да се науча да не се шашкам, а да приема това прилошаване и да дишам спокойно примерно - имам пресен пример от днес?

Ами писна ми вече да живея в непрекъснат страх за това от какво съм болна, защо ми е лошо всеки ден, защо мис е вие свят, защо ми движи земята под мен...и какви ли не гадости?

Не мога да случа на специалист нещо....а за посещение на такъв в софия на този етап нямам възможност!

Моля ви дайте ми съвети как човек спира да се притеснява за всички тези симптоми?

И още нещо, как е възможно аз сама да си предизвиквам симптоми и неразположения, когато ми предстои нещо хубаво, някакво приятно събитие или преживяване, защото така се оказа при мен?

Здрасти :)

Първото нещо, което трябва да направиш, е да идеш на лекар. След като той ти каже, че всичко ти е наред, ще си сигурна, че всичко което ти се случва е "благодарение" на мислите ти или по-скоро, благодарение на неправилното ти мислене в продължителен период от време. Сигурна съм, че специалитите тук ще ти го обяснят по-компетентно, но повярвай, аз самата съм го преживяла и точно като теб не можех да си го обясня. С течение на времето и на усилия от твоя страна, ще разбереш, че притененията ти са били напразни. Всичко е в главата ти, както се казва, но не може да се избавиш от това състояние (казвам състояние, защото не е болест) изведнъж.

Линк към коментар
Share on other sites

Ходила съм по лекари още след първата криза....и всеки казваше че съм добре, но ето че всеки ден има нещо, което ме мъчи и кара да не се чувствам дообре, т.е. всеки ден симптом или направо криза, но кризите са по-редки.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

Имаш отворена тема в "здравословни проблеми", където много хора са ти обърнали подобаващо внимание и са ти дали прекрасни насоки. В "психотерапия онлайн" също пита в някои теми същите неща. Изтрих тези ти питания, тъй като ги повтаряш и тук, в отворената твоя тема. На лични съобщения отново изказваш подобни загрижености, в които не личи какъвто и да е опит за осъзнаване, вникване, разбиране. Аз лично мога да се ангажирам да ти пиша само ако проявиш известно съзнателно разбиране по отношение на преживяванията ти, което да проличи в писмата ти! В противен случай, оставям казуса ти на колегите или на който иска да отговаря! Бъди щастлива!

Линк към коментар
Share on other sites

Опитай с това :

"..... Като направите това упражнение три-четири пъти и мислите върху трите думи, неразположението ви ще мине. Това е едно психологическо лекуване, едно психологическо проветряване в човека....."

"... Ще направим едно упражнение с ръцете. Ще държите в ума си думата Любов. Любовта е проекция навън. После ще държите в ума си думите Радост и Веселие.

Движенията на ръцете упражняват известно влияние върху всички ваши органи и върху вашата воля. Ако движите ръката си съзнателно, може да упражните влияние върху силата на волята си. Да кажем, че някой път сте развълнувани; направете следното движение на ръцете си: турете ръцете си пред гърдите, а после -- настрана, като правите с китките леки трептения. След това поставете ръцете си пред устата. Като направите това упражнение три-четири пъти и мислите върху трите думи, неразположението ви ще мине. Това е едно психологическо лекуване, едно психологическо проветряване в човека....."

Редактирано от alma9
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

Имаш отворена тема в "здравословни проблеми", където много хора са ти обърнали подобаващо внимание и са ти дали прекрасни насоки. В "психотерапия онлайн" също пита в някои теми същите неща. Изтрих тези ти питания, тъй като ги повтаряш и тук, в отворената твоя тема. На лични съобщения отново изказваш подобни загрижености, в които не личи какъвто и да е опит за осъзнаване, вникване, разбиране. Аз лично мога да се ангажирам да ти пиша само ако проявиш известно съзнателно разбиране по отношение на преживяванията ти, което да проличи в писмата ти! В противен случай, оставям казуса ти на колегите или на който иска да отговаря! Бъди щастлива!

В старата тема където писах, ми ги публикуваха със закъснение, после ги изтриха и аз затожа отворих нова!

ДА искам насоки и ще приема вашите съвети.....но това тихо и спокойно приемане нещо не го разбирам....ето затова искам разяснения за тези неща. А на alma 9 съвета нещо не го разбрах....не разбрах какво тр да си повтарям!

Линк към коментар
Share on other sites

О'к. Моля те за следното: прочети статията, към която Елф е дала линк по-горе. Прочети всички теми за генерализирана тревожност, вегетативна дистония, паническо разстройство, които са във форума тук. Не бързай, помисли, съотнеси към себе си. Едва тогава пиши - но нека си проличи известно разбиране, осъзнаване и вчувстване в предавания в отговорите ни смисъл!

Линк към коментар
Share on other sites

А на alma 9 съвета нещо не го разбрах....не разбрах какво тр да си повтарям!

"... Ще направим едно упражнение с ръцете. Ще държите в ума си думата Любов. Любовта е проекция навън. После ще държите в ума си думите Радост и Веселие....."

Като правиш движение с ръцете, ще произнасяш мислено думите - Любов,Радост и Веселие!

Когато ръцете са пред устата, ще духнеш няколко пъти и пак ще произнесеш мислено думите - Любов,Радост и Веселие!

Любов.......Радост......Веселие

Линк към коментар
Share on other sites

Всичко съм изчела в този форум почти, чела чела....че чак вече не ми се чете....Какъв е резултата....моментно облекчение и кат ме нападне атаката и ми причернее и прималее и хайде пак във филма! Това четене не може да ми помогне да променя мисленето си, а това е много голям проблем....а още по-големия проблем е че не мога да си позволя терапия сега.

Преди да се сблъскам с телесните симптоми на тази тревожност я нямаше мисълта, че нещо такова като паниката, треперенето, прималяването, може да се случи. И то съответно не се случваше. А сега точно тази мисъл затваря кръга. Достатъчно е да задълбая в нея, за да се почувствам напрегната.

Ще си позволя да копирам думи казани от едно друго момиче във една друга тези на този форум, които са абсолютно верни за мен.....някак си не мога да приема и обикна нещо,което ме кара да не се чувствам добре, нещо което така ме плаши...та как е възможно това, поне на този етап така ми се струва!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Това означава, че информацията, която четеш, се плъзга по съзнанието ти, без да прониква до едно по-дълбоко и цялостно разбиране, а още по-малко до сърдечното и приемане и чувстването и "попиването" и през тялото! Причини за това могат да бъдат вторични печалби - примерно вярата, че състоянието има физиологична причина и затова страхуването от него е полезно, тъй като ще доведе до откриването на тази причина и съответно спасение. Или вярата, че си жертва на ставащото и всичко, което се иска тук, е премахването на симптомите. Това второто обаче е абсурд - дължи се на липса на дълбочина в разбирането на ставащото, на това, че то учи на уроци по разширяване на съзнанието, себеопознаване и известно премоделиране на характера си. Може би означава, че имаш нужда още известно време да поносиш тревожността си, докато тя те тласне към научаване на въпросните уроци, кой знае - от теб зависи!

Това, което засега чувам от теб (поправи ме, ако се лъжа), е : "Как да направя така, че да махна гадните симптоми?". В това обаче няма никакво съзнание за случващото се. Мога да ти дам техники, но без осъзнаване ще работят механично! Казваш, чела си всички теми тук - какво научи, доколко разбра, до каква степен осмисли и прие прочетените отговори? Чете ли статиите ми тук - те са поне десет, ako не и повече?! Ако дълбочината на разбиране и осъзнаване бива спирана от съпротиви, дори въпреки това, какво от практическите методи, изложени в статиите правиш систематично, ежедневно, с отдаване и вяра?! Спортуваш ли ежедневно по 90 мин. интензивно? Тренираш ли усвояване на релаксация, визуализация и съзерцание - това е работа, която изисква много практика? По-специално в статите си съм дал няколко визуализации, които са подходящи за състоянието ти и правени редовно, с фокус, в променено състояние на съзнанието, залагат нужното разбиране и отношение, което променя всичко! Развиваш ли метакогнитивното си самонаблюдение (самосъзнанието), осъзнаваш ли възникването на мислите, учиш ли се да реструктурираш? Този метод съм обяснил в поне две от статиите си по различни начини.

Всичко казано до тук, е общо. Не те познавам като личност и характер, не знам автобиографията ти и излъчването ти от срещи на живо. Това което чувствам през интернет е едно уплашено момиче, което обаче не иска да вникне в ставащото и просто иска да ги няма симптомите. Те обаче са само повик за промяна на малко по-дълбоко ниво! Уплашено момиче, което обаче доста ни ангажира тук... Бих те питал много неща, но поведението ти ме спира. Положи усилия в посока разбиране, осъзнаване, ползване на методи и промяна, дай ни да разберем, че ги правиш, тогава и ние с удоволствие можем да помогнем с каквото можем.

Линк към коментар
Share on other sites

Това означава, че информацията, която четеш, се плъзга по съзнанието ти, без да прониква до едно по-дълбоко и цялостно разбиране, а още по-малко до сърдечното и приемане и чувстването и "попиването" и през тялото! Причини за това могат да бъдат вторични печалби - примерно вярата, че състоянието има физиологична причина и затова страхуването от него е полезно, тъй като ще доведе до откриването на тази причина и съответно спасение. Или вярата, че си жертва на ставащото и всичко, което се иска тук, е премахването на симптомите. Това второто обаче е абсурд - дължи се на липса на дълбочина в разбирането на ставащото, на това, че то учи на уроци по разширяване на съзнанието, себеопознаване и известно премоделиране на характера си. Може би означава, че имаш нужда още известно време да поносиш тревожността си, докато тя те тласне към научаване на въпросните уроци, кой знае - от теб зависи!

Г-н Баев и първото и второто са абсолютно верни за мен....разбирам какво ми казвате и не го отричам, но някак си не мога да сама да вникна и да се опитам да разбера какво става...И да уплашено момиче съм...и днес на рождения си ден, аз пак съм в страх, зашото снощи не спах от разни неразположения и атаки:(

Може ли да ми разясните как е възможно от предстоящи приятни емоции и преживявания аз да предизвиквам тези гадости в мен...и ми се ще тези методи за съвсем начинаещи има ли по подробни обяснения, тези съзерцания и....т.н. са много добре казани, но някак си трудни за мен....не мога да прилагам много добре....или може би с практика ще се свикне, трудно за мен е и замяната на отрицателните мисли с нещо положително...но то явно като цяло сам да се справиш е трудно.

Благодаря ви много Г-н Баев за отделеното време.Бъдете здрав!

Линк към коментар
Share on other sites

Честито рожден ден!

Положителните емоции също могат да тласнат отделяне на адреналин. Той е нормален хормон и участва във възбудните процеси на цялото тяло и психика. Когато се научиш да приемаш усещанията, които той предизвиква, смирено да се отпуснеш в потока му в кръвта ти и обикнеш самото усещане, до което той води, ставаш смела! Бидейки смела, можеш да промениш и онези характерови черти, които сега ти пречат да си в любящ допир със ... себе си! :)

И още веднъж: честито рожден ден! Пожелавам ти смело щастие и мъдрост! :) :) :)

Линк към коментар
Share on other sites

Честито рожден ден!

Положителните емоции също могат да тласнат отделяне на адреналин. Той е нормален хормон и участва във възбудните процеси на цялото тяло и психика. Когато се научиш да приемаш усещанията, които той предизвиква, смирено да се отпуснеш в потока му в кръвта ти и обикнеш самото усещане, до което той води, ставаш смела! Бидейки смела, можеш да промениш и онези характерови черти, които сега ти пречат да си в любящ допир със ... себе си! :)

И още веднъж: честито рожден ден! Пожелавам ти смело щастие и мъдрост! :) :) :)

Благодаря ви много! Ето точно на това трябва да се науча!:)

Линк към коментар
Share on other sites

Г-н Баев, извинявам се че пак питам....но исках да ви попитам как точно да се науча да медитирам, защото знаете ли какво усещам....усещам, че сякаш не мога и това да правя, толкова стегната се чувствам и напрегната, че някак си дори не мога да се отпускам и да искам....искам да медитирам и релаксирам, но душата ми е толкова стегната, че повярвайте ми нищо не се получава?

Възможно ли е това и как да се науча да го правя, как да отпусна тази моя моя стегната душица?

Линк към коментар
Share on other sites

В случаи като твоя, се учиш на релаксация, визуализация и съзерцание след спорт, когато адреналинът е неутрализиран. Как да се научиш - с постоянство. Релаксацията е чисто телесно преживяване. Визуализацията се тренира както мускулите - с времето става все по-ярка, наситена, динамична и жива! Съзерцанието е нещо, което се учи и практикува до живот! В случая ти ги ползваш с цел подобряване на психофизическото си състояние - но те не са хапче. Те се тренират с постоянство и упоритост, с радост и ежедневност, докато станат част от живота ти!

Линк към коментар
Share on other sites

Относно съпротивата, в частност на тревожността ще цитирам Нийл Д.Уолш

- Каза, че „онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито и онова, към което погледнеш, изчезва". Можеш ли да го обясниш?

- Няма как да се съпротивляваш срещу нещо, на което не си дал възможност да бъде действителност. Са­мият акт на съпротивление срещу нещо значи да му вдъх­неш живот. Когато се съпротивляваш на някаква енергия, ти всъщност я изправяш пред себе си. Колкото повече се съпротивляваш на нещо, каквото и да било то, толкова по-реално го правиш.

Към каквото погледнеш, щом отвориш очи, то изчез­ва.

- Ами ако не искаш това, което гледаш, да изчезне?

- Би трябвало винаги да искаш то да изчезне! В тво­ята действителност няма нищо, в което е нужно да се вкопчваш. Но никога не се съпротивлявай на нещо. Ако мис­лиш, че ще го отстраниш със съпротивата си, помисли отново. Само ще го посадиш по-здраво на мястото му. Не ти ли казах, че всяка мисъл е творческа?

- Даже мисъл, която гласи: „Не искам нещо"?

- Ако не го искаш, защо да мислиш за него? Без коле­бание - повече нито мисъл за него! Ако все пак трябва да мислиш за него (т.е. ако не можеш да не мислиш за него), тогава не се съпротивлявай. По-скоро погледни право в него, приеми действителността за свое творение и избери дали да го задържиш или не - както пожелаеш.

Още по темата от друг автор-

НЕПРАВЕНЕ ЧРЕЗ ПРАВЕНЕ

Ако ти кажа: „Просто се отпусни", това е невъзможно, защото не знаеш какво трябва да се направи. Толкова много псевдоучители по релаксация продължават да повтарят: „Просто се отпусни. Недей да правиш нищо; просто релаксирай." И какво правиш тогава? Можеш да легнеш на пода, но това не е релаксация. Вътрешната бъркотия остава... и се поя­вява нов сблъсък: да релаксираш. Прибавено е още нещо, нещо повече. Цялата глупост продължава да съществува, бъркотията остава, но е добавено и още нещо - да релакси­раш. Към всички стари напрежения е добавено и едно ново.

Затова този, който се опитва да живее релаксиран живот, е възможно най-напрегнатият човек. Трябва да бъде, за­щото не е разбрал диалектичния поток на живота. Мисли си, че животът е праволинеен поток: можеш просто да си кажеш да релаксираш и ще релаксираш.

Това е невъзможно! Най-напред бъди напрег­нат, толкова напрегнат, колкото ти е възможно. Бъди тотално напрегнат! Най-напред нека целият ти организъм се изпълни с напрежение и остани напрегнат до своя максимум, колкото възможностите ти го позволяват. И след това, внезапно, ще се почувстваш релаксиран. Направил си това, което е по силите ти; сега енергията на живота ще създаде противоположното.

Довел си напрежението до неговия връх. Не съществува нищо повече: не можеш да продължиш нататък. Цялата енер­гия е заета с напрежението Но не можеш да продължаваш с това напрежение до безкрайност. То трябва да изчезне; скоро ще започне да изчезва. Сега се превърни в свидетел на това.

С това, че беше напрегнат, се доближаваш до ръба, до точката за отскок. Затова не можеш да продължиш нататък. Ако продължиш още, можеш просто да се пръснеш - да ум­реш. Оптималната точка е достигната. Сега жизнената енер­гия ще релаксира от само себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

И на мене ми се завива свят подпирам ако има къде,ако няма малко ще падна Приеми го като живота и смърта те са неизбежни.Ако има какво да губиш тогава е трудно .

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте! И днес пак ми се гади, а имах няколко дни затишие....опитвам се да дишам дълбоко, но това не помага.....много ми е неприятно това гадене, много искам да се отърва от него, защото от него ми следват и останалите притеснения в повечето случаи....

Някой има ли обяснение специално за това гадене???

Толкова ми е лошо, че пак се отчаях.....а си мислех че наистина ще се оправя, защото от месец не ми е било така зле....а сега отново ме налегна мисълта за болести:((

Редактирано от maiamiii
Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Здравейте! И днес пак ми се гади, а имах няколко дни затишие....опитвам се да дишам дълбоко, но това не помага.....много ми е неприятно това гадене, много искам да се отърва от него, защото от него ми следват и останалите притеснения в повечето случаи....

Miammi, Това, което правиш в момента е точно обратното на това, което получаваш като насоки. И Орлин, и д-р Тодор Първанов ти обясниха за съпротивата, но ти продължаваш много да искаш да се отървеш от това гадене. Ами продължавай много да го искаш, бори се с това чувство и какво ще постигнеш? НИЩО. Ти наистина ли прочете това, което написаха?

Правиш ли това, което Орлин казва -

В случаи като твоя, се учиш на релаксация, визуализация и съзерцание след спорт, когато адреналинът е неутрализиран. Как да се научиш - с постоянство.

Съмнявам се!

Осъзна ли това от поста на д-р Тодор Първанов

Но никога не се съпротивлявай на нещо. Ако мис­лиш, че ще го отстраниш със съпротивата си, помисли отново. Само ще го посадиш по-здраво на мястото му.

Гаденето се предизвиква от адреналина в тялото ти - просто неприятно усещане - нищо повече!

Линк към коментар
Share on other sites

Ето нещо по учението на Екхарт Толе. Много просто е написано, а всъщност е доста сложно за изпълнение.

http://www.namastepublishing.com/blog/compassionate-eye/when-life-unbearable-and-you-cant-change-it

"Acceptance doesn’t require us to do something, which would in fact be just another form of resistance. Now we are resisting our resistance.

Making ourselves accept a situation is quite different in character from simple surrender.

Indeed much that goes under the name of "acceptance" isn't surrender at all, just a counterfeit in the form of another kind of “doing.”

In other words we can even turn letting go into some “heroic” act, instead of it being a peaceful relaxing into what is.

Dropping our inner resistance isn’t a new kind of resistance—a resistance to our resistance. As Eckhart explains in The Power of Now, it’s as simple as setting down a bag we have been carrying."

С други думи - да не правиш абсолютно нищо понякога е най-трудното нещо :) Много е трудно да свалиш всичките си съпротиви срещу страха. Аз все още не мога да го постигна и инстинктивно се боря.

Линк към коментар
Share on other sites

Не знаех, че Екхарт Толе има свое учение - той твърди ли го? Когато го чета, виждам опит в съзерцанието, изразен разбира се, през неговата личност. Но, съзерцанието си е съзерцание. То е вечно, било е, е и ще бъде каквото е!

Приемане, така е! Явно личната опитност на много хора води до аналогични резултати.

Линк към коментар
Share on other sites

С други думи - да не правиш абсолютно нищо понякога е най-трудното нещо :) Много е трудно да свалиш всичките си съпротиви срещу страха. Аз все още не мога да го постигна и инстинктивно се боря.

Търпение и постоянство...много търпение....и много постоянство...и после пак търпение....:)

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...