208. Който люби - Неделна беседа, 2 декември 1923г.

[Надеждна]

Молитвен наряд за начало:

Киамет Зену - песен

Бог е Любов - песен

Псалом 143

Йоан 14

Беседа: Който люби

Молитвен наряд за край:

Аз вярвам в Един Бог на Любовта - формула

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, ... - формула

Молитва - благодарност

Вие, които ме слушате, всички искате да уредите вашите работи. Доколкото виждам, вашите материални работи са уредени, но вашите духовни работи не са уредени, заплетени са. Аз ви препоръчвам още днес да уредите вашите полици с Бога. На какво са тези полици? – На Божествената Любов. Само тази Любов е, която ще стане основа на бъдещата култура. Върху нея ще се въздигне Царството Божие, а учението на Христа ще се въдвори като учение на Любовта. Сега, разбира се, аз не говоря за тази обикновена любов, но между всички ви, между богати и сиромаси, между учени и прости, между всички ви трябва да дойде тази разумна Любов, да се възпитат децата, да се научат на тез велики закони, да ги прилагат, но да не ги използват за свои лични облаги.

Първото нещо: между учениците, между братята и сестрите отношенията трябва да се изправят: между майки, синове и дъщери отношенията трябва да се изправят; между приятели отношенията трябва да се изправят; между слуги и господари отношенията трябва да се изправят; между учители и ученици отношенията трябва да се изправят, да станат отношения на Любов. Над нас има по-висши същества, с които трябва да се свържем. Тия правилни отношения именно ще ни свържат с този висш свят.

Кога се нуждаем от въжета? Нали когато сме в кладенеца? Кога се нуждаем от вода? – Когато сме жадни. Кога се нуждаем от хляб? – Когато сме гладни. Кога се нуждаем от дрехи? – Когато сме голи. Ако има епоха, когато най-много се нуждаем от Любов, това е сегашната. И никога човечеството не е било при такива благоприятни условия за проявяване на Любовта, както сега. Никога Бог не е говорил тъй много, както сега. Той в миналото е говорил, но само на отделни лица. А сега всички онези хора, които са възмъжали, почти на всички е почнал да говори.

Всички същества в света имат нужда от Любов. Без Любов всички същества умират. Всеки иска да има един любовен поглед. Туй трябва да се съзнае. В обществото вие трябва да дадете един добър пример на Любов. И като дойде някой при вас, без да му говорите за Любов, да усети тази истинска Любов.

Който люби

[Слънчева]

Благодаря за беседата!

Който люби мене, ще опази моето Слово. (Ев. Йоан 14:23)

Любовта, изявена чрез животните, има една форма, един начин; Любовта, изявена чрез хората, има друга форма, друг начин, а Любовта, изявена чрез ангелите, и тя се отличава. Когато ние говорим за Любовта, някои казват: „Ние разбираме какво нещо е Любовта“. Така биха казали и животните. Нима мислите, че животните не любят? Като сравнявам любовта на онези телици към своите малки, и те любят тъй интензивно, както майката люби своето дете. Разликата е само тази, че детето на телицата остава за по-кратко време при нея, а детето на майката остава за по-дълго време. И после, любовта, която съществува между животните, е по-кратковременна. Вземете една квачка, докато са малки пиленцата ѝ, тя проявява своята любов, готова е да жертва своя живот за тях и ги вика, дава им малки зрънца, но щом израснат, тя ги пропъжда – туй клъвне, онуй клъвне, пропъжда ги всички от себе си. Питам сега съвременните психолози: проучили ли са туй състояние? Те бързо решават: „Кокоша работа!“ Е, мислите ли, че тази работа е маловажна? Кокоша работа било туй явление! Туй не изяснява нещата. Мислите ли, че като се каже за нещо „Е, човешка работа“, та туй изяснява нещата? Мислите ли, че всичко туй, което хората вършат, е разумно? Тази любов, която хората проявяват, разумна любов ли е?

Христос, като казва тия думи в стиха, Той влага нещо в тях. Казва: „Който ме люби“, но не се спира там. Той се спира върху едно качество на Любовта: „Който ме люби, ще опази моето Слово“. Някои казват: „Това ние го знаем“. „Ще опази моето Слово.“ Но Слово може да има само в едно разумно същество. А самата разумност се отличава с известни качества. По какво се отличава диаманта? – По своята твърдост. Той е най-твърдият от всичките скъпоценни камъни. След това той се отличава и по цвета си. Значи по две качества се отличава: по твърдост и по цвят. Но цветът сам по себе си какво значение има? Някои ще кажат: „Ние знаем цвета му“. Не, цветът, това е външната страна на нещата. Всичките цветове, това са космически сили, които проникват целия космос...

Словото е онази висока, музикална вибрация, която няма националност и се разбира от всички, които го усещат/преживяват по вътрешен начин.

Аз говоря върху Любовта, понеже съвременният свят, съвременната цивилизация се намира в един преходен период, в края на своето развитие. Когато един старец дойде до 120-годишната си възраст, какво го очаква? Всички очакват да се пресели този старец. Всички очакват сегашната култура да се подмлади, но тя е остаряла. И някои имат още надежда на тази култура. Не, тя е един старец на 120 години и няма да се мине дълго време, ще чуете, че този старец се е поминал. Сегашните хора се спират, те поддържат старите истини. В старите хора можем да търсим Мъдрост, но не и Любов. В младите хора можем да търсим сила, но не и Любов. Любовта не може да се намери нито в старите хора, нито в младите. Тя се проявява по някой път в старите хора, по някой път в младите. Любовта може да се прояви само в разумните същества. Туй трябва да го знаете! Само в разумните същества се проявява Любовта. Аз казах в една от миналите си беседи, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Понеже казваме, че Бог е Любов, съгласен съм. Бог може да се прояви, но само там, дето има разумност. Дето е Бог, разумност има там, и живот има, и Любов има. Сега всички съвременни хора се стремят към живот, искат да бъдат щастливи, да бъдат здрави, учени, силни. Всички улеснения могат да ги имат, затова е създаден светът. Но трябва да знаят, че светът е създаден от Бога, Който е най-умен, най-мъдър, най-силен. Ние не можем да предполагаме, че Бог, Който е най-разумен, може да иска един свят, в който да съществува мизерия, нещастия. Ако съществуват мизерия, страдания, това се дължи на съвсем други причини.

„Който ме люби, ще опази моето Слово“, казва Христос.

Кое е Неговото Слово? Майката, за да опази Словото на Христа, трябва да отгледа своето дете не само физически, но да влее в това дете нещо от себе си, от любовта си, от разумния си живот – трябва да го научи на онези велики принципи, върху които е съграден самия живот. Сега някои от съвременните християни имат тази опитност и не трябва да се спирате на нея. Спре ли се човек на едно място, не е добре. Някои от вас мислят, че са завършили своето развитие, че всичко знаят. Други мислят, че като прочетат Писанията, всичко са разбрали и казват: „Туй е то всичкото!“ Не е всичкото в тази книга. Тази книга е една малка опитност, но где е опитността на ангелите, где е опитността на тези светии? Апостол Павел е казал много малко неща. И Христос е казал много малко неща. Где е онази Любов, която Христос проповядваше на кръста? Всички говорят за нея, но колко християни има, които изявяват Христовата Любов? Колко майки има, които изявяват Христовата Любов? Тогава аз определям великия закон така: Любовта включва благото на всички същества. Сега в разбиране Словото Божие трябва дълбока мисъл не само по ум, но дълбока мисъл, в която да взима участие сърцето, в която да взима участие и човешката воля. Има някои въпроси, които ще се разрешат само по един опитен начин.

Аз ще ви приведа следния пример. При един велик индийски адепт, който се занимавал с окултните науки и добил голяма опитност от своите учители, когато бил на 18-годишна възраст, идва един ден една бедна майка и му оставя своето малко дете, да го погледа, докато се върне, като му казва: „Ще бъдеш тъй добър, отивам на работа, ще пазиш днес детето“. Той се съгласил да ѝ услужи. Тя отива на работа и оставя детето в коритцето си. Както си работи този адепт, вижда една кобра, която се приближава при детето. У него се събужда желание да избави детето, но веднага си казва: „Ами Брама, който е създал туй дете, няма ли да се погрижи за него?“ – и веднага се отказва да изпълни желанието си. Обаче кобрата се приближава, ухапва детето и то умира. Майката се връща вечерта при адепта и той ѝ казва: „Една кобра ухапа детето ти и то умря“. – „Ами защо не го пазихте?“ – „Такваз е волята Божия.“ – „Ти положително ли знаеш, че туй е волята Божия?“ – „Ами тъй мисля.“ – „Аз пък мисля обратното, че детето ми трябваше да живее.“ Вика го тогава Брама: „Защо ти днес не помогна на това дете, защо не уби кобрата, за да го спасиш?“ – „Ами защо да я убивам, аз не исках да опетнявам ръката си. Ти създаде кобрата, ти създаде и детето.“ – „Ти мислиш, че ще изпълниш моята воля, като не уби кобрата, и затова не опази детето; ами нямаше ли да изпълниш волята ми, ако беше убил кобрата?“ Всъщност този адепт можеше да не убива кобрата и пак да запази детето. Той можеше само да я хване с двата си пръста и с пръчицата да ѝ каже: „Не ти е тук мястото“.

Сетих се за българската поговорка "Бог дава, но в кошара не вкарва..." Т. е. ние и малко воля трябва да имаме, да живеем, да вземаме решения и да се учим от тях, от самия Живот чрез опитности...

Както и за една друга поговорка "За корабите е най-добре да си стоят в пристанището, но те не са направени за това..."

Казва Христос: „Който ме люби, ще опази моето Слово“.

Един обект трябва да имаме. Значи, най-първо Бог се проявява вътре в нас. Тази Любов ще дойде. Как? – В тебе ще се зароди една малка искрица. И ако ти не загасиш тази малка искрица, тази Любов, Бог ще дойде. Важно е, че Божията Любов не започва с червения цвят. Тя ще се яви в душата ти като една малка, светла точица, тъй приятна, и постепенно, колкото повече се приближава към тебе, тя ще те озарява и под нея твоя ум, твоето сърце и твоята воля ще придобият най-добрите качества. Тя е светлината, за която Христос казва: „Аз съм виделината и думите, които аз ви говоря, не са мои, но на Отца ми, Който ме е проводил“. Тази светлина ще дойде. Светлината е един признак на Любовта. И когато слънцето ни озарява, показва, че Бог ни изпраща тази светлина. Физическата светлина е признак на Божията Любов. Когато аз обичам някой човек, сърцето ми трепти, с фенер излизам да видя какво прави в тази бурна, тъмна нощ. Това е Любовта. Иначе, ако не го обичах, бих ли излязъл с фенер? Някои казват: „Покажи ни Любовта!“ Когато излезете вечерно време и видите тези звезди по небето, какво показват те? Това са фенерчетата, които се явяват, и Бог ви показва чрез тях пътя, че сте се загубили в бурята на живота. Казват някои: „Тия звезди са далеч“. Е, кое е близо до нас? Туй, което обичаме в дадения момент, то е близо. Близо и далеч, това са относителни неща. Ако се движа с бързината на светлината, нещата са близо, тия звезди са близо, но ако се движа с бързината на една кола, тези звезди са много далеч. И тогава ние установяваме нещата и казваме: „Тук, на земята, е всичкият живот“. Не, основата на небето, това е Любовта. Като влезете в небето, ще влезете в онази вечна светлина, дето няма никакви сенки. Слънцето там никога не залязва. Някои казват: „Онзи свят е само едно състояние“. Да, той е едно състояние, но същевременно е и едно място. Казват: „Где е онзи свят?“ Когато ние говорим за духа, какъвто и да е духът, и той има една материална обвивка около себе си. Материята, в която той обитава и работи, по отношение на неговото битие е по-гъста от материята на земята. Вие, като хора, нищо няма да видите, но като духове, може да видите, че има и друга земя, с една материя, която не гние, в която няма тъмнина. Нашата материя се различава по това, че нейният цвят е покрит с една черна, с една тъмно-червена краска. Докато сме тук, при тези условия, мир не може да има. Вие искате да сте на другия свят. Е, тогава как ще изтълкувате думите: „Небето и земята ще потънат, ново небе, нова земя ще се явят“. Какво се разбира под тия думи? Нова земя се създава сега. Къде е тази нова земя? Христос казва: „Аз ще ви взема и ще ви заведа там. Дето съм аз, ще бъдете и вие“. Щом говорим на хората, че трябва да се преселят от едно място на друго, те започват да треперят, да се страхуват. Казва Писанието: „Там, дето е Любовта, там, дето е Бог, там е нашият живот. Там, дето Го няма, там е мъчение, там е ад“...

Сега аз се обръщам към онези ученици, които искат да се подигнат. Туй учение на Любовта не е учение за децата. Другите могат да живеят както искат, но онзи ученик, който е учил 4 години в университета и държи изпит или докторат, той трябва да застане на нозете си и да защитава своята теза, да я доказва. Само така може да получи докторат. Онзи ученик, който ще държи матура, не трябва да написва цифрите на ръкавите или на ръцете си и от там да гледа, но трябва да има знания, трябва да знае общите принципи. Някои от тези принципи не са на мястото си, но онези, които са необходими за живота, той трябва да ги знае, за да издържи изпита си. Ако не може да го издържи първият път, да се яви втори, трети път, но да го издържи. Сега всинца ще ви поставят на изпит. Този Отец, за Който ви говори Христос, Той ще ви постави на изпит за Любовта. Изпит идва за всички хора. И след като ви пресеят, онези, които останат, на тях ще се дадат нови условия за развитие. И земята ще се пресее, ще остане наследството само за добрите хора. Ще останат само тези, който разбират Любовта и които издържа̀т изпита на Любовта. Съвременните хора ще проверят един закон: няма да остане на земята нито един престъпник! Идва една червена вълна от този червения цвят. И понеже всички тези хора са тежки, то по гравитация всички ще бъдат отнесени тъй, както се отнасят прашинките от вятъра. И сега някой път ми е чудно, когато добрите хора казват: „Какво ще стане с нас?“ Ами ако вие имате един възлюбен, който е силен, можете ли да го питате: „Какво ще стане с мене?“ Има Един в света – Бог. Той е най-силен. Всичко може да премине, всичко може да се разклати, Той никога не се разклаща. Има Един в света, у Когото няма никаква промяна, у Когото всичко е постоянно. По някой път допущате мисълта: „Какво ще стане с нас?“ – Ако вие имате Божията Любов, с вас всичко ще стане тъй, както трябва, а не тъй, както не трябва. Сега аз се обръщам към учениците на Любовта и казвам: Опитали ли сте вие силата на Любовта върху Мъдростта? Онзи, който люби, той трябва да обича, да иска да придобие Мъдростта в себе си, да стане мъдър. Не желае ли това, Любовта не действа. Любовта се проявява само при едно силно, интензивно желание да бъдеш мъдър. Туй е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е една велика жажда да учиш. Всичко туй не е алчност, такъв човек не е нехаен, но изучава всичко, каквото види в света. А качеството на Мъдростта е точно обратното. Пък у мъдрия човек има желание най-малкото същество, което види, да обикне, има желание да му направи една услуга. Той като види, че една мравка се мъчи, ще се спре, ще ѝ направи услуга. Като види, че едно цветенце е затиснато, ще се спре, ще го разрови, ще му направи една услуга. Нему е приятно това. Само мъдрият човек може да направи туй. Сега, ако дойда във вашия дом, аз мога да позная дали вие търсите Мъдростта или Любовта. Някога мнозина казват, че ние трябва да говорим много сладко. Но в какво седи сладкото говорене? Ако аз отида при едно дърво, затрупано с вар, и взема да го чопля, да го измивам с вода, зле ли правя? Мислите ли, че варта е една необходимост при условията за неговото развитие? Зимно време то е намазано с вар за предпазване от зайците, но летно време трябва да се освободи от тази вар. Ако се яви човек, който може да ви каже вашите погрешки, които са в порите на вашата душа и ви спъват, какво обидно има в това? По някой път вие считате за обидно това, че някой ви е казал погрешките. Аз считам, че първото правило е, човек сам да вижда грешките си. Ако не ги вижда и дойде някой да му ги покаже, тогава трябва да му благодари...

Следователно Христос казва сега: „Който ме люби, ще опази моето Слово“. Опазването на туй Слово не седи в думите. Някой път може да отидем някъде, да седим, да мълчим един час и да занесем своето благо. Тъй щото с мълчание можем да занесем много повече. Има два начина на говорене. Като мълчиш, ще пренесеш туй мълчание в душата му. Отидеш при някой болен, казва ти: „Много ми е тежко“. Попрегърнеш го, погалиш го с ръцете си, той казва: „Как ми олекна, този човек като че ми взе нещо“ – доволен е...

...В стария завет има един пример за Самсон, за този герой, чиято жена искала да знае где се крие силата му. Той по някой път я поизлъгвал, не ѝ казвал где се крие силата му. Като заспивал, тя го завързвала, но като ставал сутринта, той се освобождавал. Сега ста̀нете сутрин, казвате си: „Стяга ме нещо главата“. – Вашата жена ви е вързала. Жената я стяга нещо, мъжът ѝ я вързал. Мъжът или жената, все едно, вързал те някой. Като станеш, ще кажеш: „Бог е Любов!“ Или, кажете този стих: „Ако ме любите, ще опазите моето Слово“. Всяка сутрин, като станете, употребявайте тази формула! Имайте предвид, че като произнесете тази формула, тази връв веднага ще падне и ще дойде светлина в ума ви. Имате да плащате една полица, умът ви е толкова стегнат, не знаете какво да правите – произнесете формулата, ще се скъсат връзките. Скарани сте с някого – произнесете тази формула. Трябва да се скъсат тези връзки, тези въжета, с които сте вързани. Всички сте вързани. Знаете ли с какви връзки са вързани хората? – С дебели черни въжета. Казвам някому: Направете туй нещо! Но той не слуша. Скъсайте тези въжета, защото казва Христос: „Който ме люби, той ще опази моето Слово“. А там, дето е Словото Божие, там е и силата Божия.

И тъй, бъдете сега носители на Словото Божие, опитайте Го! Аз искам да приложите всяка една формула в живота си. Още днес можете да направите това. Всички тези недоразумения, всички караници, всички тия лоши неща, които имате помежду си, всичко туй скъсайте! Вие ще кажете да дойде Христос, че тогава. Не, не, няма да оставите нищо лошо в сърцето си! Аз, когато се събуждам сутрин, гледам как си препятстват хората. Неразположени сте, кажете си: „Бог е сега разположен, всички светове, всички ангели са радостни. Тук има някакво заблуждение. Тогава защо аз да се спъвам?“ Така си казвам аз, така си кажете и вие.

На тази беседа, която сега ви държа, вие се усмихвате, казвате: „Има някои думи, тъй, особени ни се виждат“. Законът е такъв: Вие ще скъсате тези връзки! Всички трябва да бъдете разумни! Сега няма да казвам да не се критикувате. Това са малки неща, обикновени. Станеш сутрин, кажи: „Бог е Любов, тези светове са в щастие, в блаженство, няма нито един ангел на небето, който да е намръщен, защо аз да съм намръщен?“ Ти си в странство, баща ти е богат, не се плаши, ще дойдат парите. Няма да чакаш слугите си, ще идеш да си ги вземеш от банката. Казват: „Бог ще уреди нашите работи“. А не, Бог урежда работите наполовина. На онези, които орат и сеят, Бог урежда работите; на онези, които учат, Бог урежда работите. Ще станеш, ще учиш и хубаво ще учиш! Тогава ще дойде туй истинското знание. Ще го приложиш...

...Всички същества в света имат нужда от Любов. Без Любов всички същества умират. Всеки иска да има един любовен поглед. Туй трябва да се съзнае. В обществото вие трябва да дадете един добър пример на Любов. И като дойде някой при вас, без да му говорите за Любов, да усети тази истинска Любов. „Ако ме любите, ще опазите моето Слово“, казва Христос. Аз ви казвам: Любите ли Христа, ще опазите Неговото Слово. А Неговото Слово носи в себе си великата Мъдрост, която въздига и укрепява човешкия дух, просвещава човешкия ум, облагородява човешкото сърце и усилва човешката воля, която прави хората свободни, щастливи и блажени. Там е всичкото.

Беседа, държана на 2 декември 1923 г.

Редактирано Юли 22, 2012 от Слънчева