Справедливо ли е съвременното българско общество?

[ISTORIK]

За да е устойчиво и балансирано едно общество, хората, които го съставят, трябва да разглеждат неговия вътрешен ред като справедлив.

Друг е въпросът, че идеите за справедливостта силно се различават. Едни общества я търсят в относително равенство на материалните възможности; други я определят като равенство на възможностите пред отделните индивиди; трети приемат за естествена йерархията и неравенството на отделни групи; четвърти залагат на равенството пред закона, отхвърляйки всякаква форма на господство на човек над човека; пети разглеждат справедливостта като загриженост, защита и подкрепа спрямо слабите, изоставащите и различните (децата, старците, бременните жени, инвалидите, вдовиците, сираците, болните...).

Още древногръцкият философ Платон казва, че справедливостта се състои в отдаването на дължимото на всеки човек. Той дефинира идеята за "идеалната държава" като държава, в която по въжможност биха били щастливи всички нейни граждани и в която те ще имат силно усещане за справедливост. Тоест, Платон обвързва чувството на щастие на отделния човек с неговото чувство за справедливостта на държавата, на обществения строй.

Но Платон знае, че справедливостта е относително понятие, понеже всяка власт създава закони, полезни най-вече на нея самата. Справедливостта съществува, но - винаги за по-силния, винаги за този, който е на власт.

Робът завижда на робовладелеца, крепостният селянин - на феодала, а работникът - на капиталиста. Робите, крепостните селяни и работниците живеят бедно, на ръба на оцеляването, а робовладелците, феодалите и капиталистите тънат в разкош.

Чувството, че са измамени, експлоатирани, лишени от собственост, че към тях се отнасят несправедливо, дълбоко и трайно засяда в душата на робите, на селяните и на работниците. Да добавим, че последните са откъснати от селото, от земята. Много често в съзнанието на бедния се формира убеждението, че незавидното му положение се определя от липсата на свобода.

Драстични ситуации се получават, когато потиснатият гладува, когато децата му умират или е принуден да ги продаде, когато бива бит, изтезаван или убиван. Тези ситуации предизвикват инстинкта му за самосъхранение и протестите може да имат крайни размери и форми.

Възможни са два изхода.

В първия случай човек се примирява с положението си и намира утеха в убеждението, че се е родил слаб и недостоен, но че Бог (или боговете) така е устроил света. Но на Другия свят Господ-Бог ще въздаде справедливост всекиму.

Във втория случай в душата му се нагнетява злоба, той обяснява лошото си положение с фактори извън него самия, което го води до заключения за лошо устройство на обществото. Психически човек се подготвя за бунт срещу съществуващия обществен ред. В определен момент тези чувства избухват в лични или колективни протестни дейности, приемащи най-разнообразни форми, включително - и различни въоръжени действия.

Когато неудовлетвореността стане много голяма и непоносима, и се вижда, че че тя е следствие от несправедливост, криеща се в устройството на обществото, повечето недоволни се обединяват и започват действия за смяна на системата. Неконтролируемото натрупване на противоречия в обществото може да предизвика ответни действия за рязка смяна на системата, когато тези противоречия драстично се отразят върху личната собственост, върху доходите, върху жизнения стандарт на мнозинството или на достатъчно голяма част от обществото. Чувството за самосъхранение се изявява, завладява хората и те тръгват на борба за активна промяна на статуквото.

Редактирано Юли 21, 2012 от ISTORIK

[vorfax]

Съществува ли някъде справедливостта на практика?

[Вятър*]

И аз това се питам.. хубав и безкрайно извратено утопичен пример е Ауровил. Голяма драма беше миналата година, като се оказа, че в тази симулирана утопия, където зорлем се насаждат "правилности" се появил сексулаен насилник. Явно имаме нужда от съществуването на неправилностите, грешките и т.н. по необяснима за мен причина.

[Станимир]

Чувството за справедливост и прилагането й зависят не само от нивото на съзнанието, но и от безпристрастността. Темида не случайно е с завързани очи. Хората обаче са зависими в твърде голяма степен от това дали става въпрос за техни близки и познати или за случайни хора, когато преценяват дадени действия като справедливи или несправедливи. Също така често на преценката пречи и личния интерес. Такава епизодична или условна справедливос всъщност не е много справедлива. Като цало хората могат да бъдат справедливи, те знаят кои действия са добри и кои - не, но често си намират оправдания за да извинят отрицателните действия на близките и познатите си, или пък на тези хора, на които симпатизират (политици например).

Да, има някаква връзка между справедливостта и стремежа към щастие. Но когато стремежът към щастие е твърде егоистичен, то и справедливостта се тълкува твърде изкривено от човека. Нужен е един силен и осъзнат стремеж към всеобщо щастие, а не към индивидуално такова.

[vorfax]

Хората обаче са зависими в твърде голяма степен от това дали става въпрос за техни близки и познати или за случайни хора, когато преценяват дадени действия като справедливи или несправедливи. Също така често на преценката пречи и личния интерес. Такава епизодична или условна справедливос всъщност не е много справедлива.

Това значи ли, че докато хората са способни да обичат различно и обективната справедливост е невъзможна?

[Илен]

Така излиза............. често проявената справедливост към едни е проявена несправедливост към други........... въпрос на кьоше.............. виждаме го всеки ден това явление.

[Станимир]

Знаех си, че ще бъде намесена и любовта. То няма как иначе. На тези, които обичаме, сме склонни да прощаваме в по-голяма степен. Докато щастието и благото на едни хора за нас е по-важно от щастието и благото на други хора, то справедливост трудно може да бъде постигната. Но това не означава еднаква любов. Любовта е връзка, която се осъществява и от двете страни. Когато двама души са в пълна хармония и по отношение на мисли, и по отношение на чувствата си, и по отношение на стремежите си, то имаме една силна любов между тях. Ти може да желаеш благото на някой друг също толкова силно, но същата връзка няма да се получи с всеки човек. Истинската любов е независима от събитията в живота, но ако тръгна да разсъждавам в тази посока, ще се отклоня от темата твърде много. Тя няма как да влезе в противоречие със справедливостта. Тя нито прощава, нито осъжда; тя не освобождава някого от отговорността за действията му, но всъщност не му и възлага тази отговорност.

[vorfax]

Истинската любов е независима от събитията в живота, но ако тръгна да разсъждавам в тази посока, ще се отклоня от темата твърде много.

Отклони се, че стана интересно

Значи истинската любов не зависи от това дали познаваме някого. Тогава обичайната привързаност определена от познанствата ни (роднински и приятелски) любов ли е изобщо?

[Viva Caselli]

Не, никак. Дори чувството за справедливост се е изпарило до степен, че българинът не смята оскърблението спрямо личното достойнсто за грубост. Какво да кажем за нараненото чуждо?! Предпочита да се заблуди омайно и да не се ядосва. Той е готов да жертва цялата си личност, а основна цел е намирането на собствена тишина. Нашенецът е способен да плаща данък тишина, мир и спокойствие, независимо какво му отнема този данък. Оприличавам българската реалност с тази в Африка. Пресичането на огромна река. Милионно стадо антилопи, а във водата дебнат крокодили. Целта е отсрещният бряг. Там е тишината. Ако минеш хубаво, ако ли не - късмет. Падналите в прегръдката на крокодилите...те просто са нямали късмет.

[Диана Илиева]

Ами пак виждам, че се разсъждава твърде абстрактно - ами това общество сме самите ние; каквото си го направим, такова ще е.

Освен това има два начина на поведение.

Единият е - мрън, мрън, мрън, хората са много лоши, безотговорни, и т.н.

Другият е - почвам и правя нещо хубаво, независимо какво мислят и правят другите. Съвсем скоро една клиентка ми изуми и вдъхнови - всички знаете онези грамадни панелни блокове, многоетажни и многовходни, в които съседите тук-там се познават, съвсем бегло, една част от хората си изхвърлят отпадъците през терасите, други цапат и рушат стълбище и общи части и т.н., а пред блока - боклуци, незаконно поставени гаражи, от всякакъв вид и размер, коли, паркирани както им падне, вкл. такива дето стоят от години и по принцип са за скраб, а бе знаете, да не изброявам. Та тази жена е направила от един такъв блок и околоблоковото пространство една приказка - със собствен труд и собствени средства (слава Богу имала е средства, че без тях не може) - чисто, красиво, озеленено, няма ги грозните гаражи, направени са зад блока, едни такива полуподземни, широк, чист, разчертан паркинг отпред, колите спрени като по конец, дори напоследък си е позволила скъпи, луксозни растения в зелените площи, красиви поставки от ковано желязо и сандъчета с каскадни мушката на стълбищните прозорци ... Няма една хартийка или др. отпадък никъде, всичко в контейнерите, самите контейнери затворени ... Нови люлки и пързалки в детския кът до блока ... А бе все едно не съм в България, не съм в Ямбол, не съм в краен квартал, с огромните блокове. Попитах я - ами съседите, помагат ли? Не, никой нищо не пипва. А изчезват ли някои от тези красоти, крадат ли се? Същият отговор - не, никой нищо не пипва. И продължи - и аз се притеснявах как ще приемат другите това, което правя, но учудващо не посягат на нищо, а постепенно, но всички взеха да внимават, да си изхвърлят боклука, да не цапат, да не пречат с колите. Не помагат и не се включват пряко в подобряването на средата, но поне пазят и се съобразяват с направеното.

Ето така стават подобренията в обществото. Аз тази жена нито веднъж не съм я чула да мрънка и недоволства, че хората са лоши и т.н.

[vorfax]

Диана, по случай примера ти ми напомни за наскорошен разговор с една колежка. Тя наближава 50-те, но е много енергична и за всичко и трепва сърцето. Тя гледа един общ двор върху който някакви съседи са сложили десница неправомерно. В началото не я пускали нищо да прави, въобразявали си, че искала да им го вземе и нам си какво. А той бил запустял, грозен, вода виждал само като вали. Та моята колежка го спретнала, насяла, поливала, боядисвала и замязало на двор. Променил се изгледа, станал приветлив, хубав. Това, което не могла да промени са тея съседи. Същите проклетници си останали, не пазели, не тръгнали едно шише с вода да излеят, не ценят. Техният светоглед не побира тая красота, те не могат да разберат за какво е всичкия този труд и даже бих казал, че не могат и да му се насладят. Те виждат един узурпатор и до там.

[Диана Илиева]

Да, разбирам, а там представи си, цял голям блок, с мноооого и всякакви съседи ...

Който желае, мога да го заведа. Като на атракцион

[ISTORIK]

Двете крайни мнения:

- Да, напълно.

Ние, българите, живеем в най-справедливото общество, което заслужаваме. Според Аристотел справедливостта е мярата между твоите заслуги и това, което получаваш. И тъй като българите сме хора, които се променят много бавно, по-скоро - страхливи, отколкото - смели, хора, които не почитат реда и предпочитат да мълчат пред нередностите, слабо инициативни, бягащи от лична отговорност, хора наивни, завистливи, недоверчиви и мамещи на дребно, свикнали да не почитат много-много ближния и лесно да посягат на неговите човешки права, то е напълно справедливо точно ние да живеем, управлявани лошо, без морал и с изключителна арогантност, в безредие, в бедност и изобщо - да живеем живот, който някой лесно може да отнеме, без да има сериозни последици от това... По време на избори гласуваме масово за политици, които ни лъжат, откакто са в политиката.

Да, има справедливост и ние си я заслужаваме точно такава, каквато е тя в момента.

- Не, никак.

Не може да е справедливо общество, в което някои колекционират яхти и луксозни коли, а други си броят стотинките за хляба или ровят из боклукчийските кофи и контейнери. Общество, което допуска да има просяци, бездомни и хора, ровещи в кофите за боклук за къшей хляб, не може да е справедливо. Мнозинството от новобогаташите забогатяха предимно по нечестен начин, като крадяха от държавата или като получиха по партийна линия едни куфарчета, пълни с пари. Не може да си плащаме здравните вноски, а да разчитаме на благотворителност за животоспасяващи операции. Справедливо ли е общество, което оставя децата си да умират от тежки болести, само защото родителите им не са достатъчно богати? Няма справедливост, щом най-невинните плащат най-високата цена на безкрайния "преход", преход незнайно от какво и към какво. Не е справедливо хора с няколко висши образования да стоят безработни с години. Не е справедливо и да се скъсваш от работа, а да ти е проблем да си платиш наема на квартирата, парното, тока, водата, здравните осигуровки... Докато в същото време разни 18-20 годишни силиконови "кукли" карат супер автомобили. Кога се изучиха, кога се утвърдиха в професията, кога напреднаха в кариерата, кога станаха топмениджърки, че да имат съответната на такава колата заплата? Обществото би било справедливо, ако полученото съответстваше на положените усилия. Не е справедливо общество, в което диплома за висше образование се получава с преписване на изпитите и/или с подкупи, а работа - само ако си роднина на правилен партиен активист. Обществото ни е много "справедливо". Затова няколко милиона българи са емигрирали в последните 20-25 години. Разбира се, списъкът с несправедливостите може да продължи до безкрайност. Това са само няколко примера.

---

По-горе не можа да ми излезе цялото мнение заради скапаната ми интернет връзка. Сега се получи.

Редактирано Юли 22, 2012 от ISTORIK

[Inatari]

Българското общество побира в себе си идеалите на няколко поколения българи, които са твърде различни, дори противоположни, но от позицията на днешния ден аз смея да кажа, че има приемственост в поколенията и ценностите на тези поколения. Има и диалог.Има и еволюция, има някакво израстване. Разбира се сме много далеч от идеалното, но смятам, че войните на интересите се поуспокоиха и сега става едно такова пресяване на полезните неща. Всеки сам си дава сметка, че всеки един режим си има плюсовете и минусите, че светът не е черно- бял и трябва да се разсъждава обективно.

Дали е справедливо българското общество?Зависи към коя от сферите на живота ще съотнесем неговата справедливост, защото и сега хората имат приоритети, имат ценности. Смея да кажа, че в българското общество, все още има здрави ценности, въпреки някои притеснителни тенденции, родени от глобализацията и изобщо посоката на развитие на света.Смятам, че българското общество е толерантно и либерално, но му липсва инициатива, липсва му желание за действие.Затова винаги прави впечатление едноличната инициатива, която все повече намира изява в действието на отделните граждани, които по- горе бяха дадени за пример.

Липсват социалните групи и организации, все още тази инициатива е еднолична, един самотен изстрел в празното пространство. Но всички се радват, че вече имаме наченки на будност, на изява на мнение и позиция, просто всичко е в началото. Няма как да искаме развито и будно гражданско общество, при положение, че нямаме традициите, нито в културния елит, нито сред масите. Ето че бавно, но славно се ражда една нова европейска България.Колко години ще са нужни за това, колко правителства ще се изредят, това зависи единствено и само от нас.

[B__]

......

Още древногръцкият философ Платон казва, че справедливостта се състои в отдаването на дължимото на всеки човек. Той дефинира идеята за "идеалната държава" като държава, в която по въжможност биха били щастливи всички нейни граждани и в която те ще имат силно усещане за справедливост. Тоест, Платон обвързва чувството на щастие на отделния човек с неговото чувство за справедливостта на държавата, на обществения строй.

Но Платон знае, че справедливостта е относително понятие, понеже всяка власт създава закони, полезни най-вече на нея самата. Справедливостта съществува, но - винаги за по-силния, винаги за този, който е на власт.

....

Istorik, Платон май не е писал такива неща. Казал е, че справедливост означава всеки да се занимава/работи с това, в което е най-добър и да получава съответстващите му обстоятелства. .... а не жабата да вдига крак да я подковават

П.С. Всичко е справедливо, всеки заслужава живота, който сам си е избрал в двоичния избора "да съм щастлив или не". Всеки си го е избрал. Формата няма значение. Има значение двоичният факт. Получаваш, каквото си поискал. Това мисля, че е справедливо.......в полето на човешката глупост наречено справедливост

Редактирано Юли 22, 2012 от БожидарЗим

[Слънчева]

Ще споделя една хубава случка: вчера на пазара с няколко торби в ръце си изсипах портмонето-имах 3-4 лв. на стотинки. Наведох се и засъбирах, мрънкайки... Изведнъж до мен се наведе едно момиченце на около 12-13г. Събра ми стотинките, помогна ми да си наглася торбите... Благодарих учудено, а то отиде с подскоци до баба си, която го чакаше и каза: "Моето малко, добро дело за деня..."

Диана, благодаря за примера с жената в блока. Преди години, когато се нанесохме в нашия блок и аз излязох така, да правя градинка, от нищото... Всички деца излязоха, помагаха, та и възрастни се включиха... Стана прекрасно. Сега сякаш хората не искат или се срамуват да проявят нещо добро, да не ги сметнат за глупави... /И аз съм го правила./

Има, има и от "глупавите" и добре, че са, та що-годе се поддържа приятен вид около блока...

А може да бъде толкова прекрасно... ако нямаме предразсъдаци...

[Диляна Колева]

Диана, благодаря за примера с жената в блока. Преди години, когато се нанесохме в нашия блок и аз излязох така, да правя градинка, от нищото... Всички деца излязоха, помагаха, та и възрастни се включиха... Стана прекрасно. Сега сякаш хората не искат или се срамуват да проявят нещо добро, да не ги сметнат за глупави... /И аз съм го правила./

Има, има и от "глупавите" и добре, че са, та що-годе се поддържа приятен вид около блока...

А може да бъде толкова прекрасно... ако нямаме предразсъдаци...

Мислила съм над този тип поведение, доста често.

Аз за радост живея в квартал, в който тази инициатива с градинките се появи спонтанно и масово. Сега пред всеки блок има по 2-3 човека, които се грижат за красиви растения, някои направиха с плочки междублоковите пътечки, други направиха дървени оградки на лехите си, а моя съсед посади горичка.

Да, полянката пред входа стана малка дъбова горичка , от около 20 дървета и 4 иглолистни.

Всяка сутрин пия кафе на балкона си , който е единствения в блока без грозно винкелно остъкление и е целия в цветя(това е моят принос за общият интериор ). Гледам как съседа с огромно старание , вече 4-5 години окопава дръвчетата, плеви ги, премина постепенно на околните дръвчета, които не е садил той, но са останали от старите овощни градини, които са били на това място. Разширява периметъра на действие. Хора идват при него, говорят си, никой не слиза да му помага, но всички изказват одобрение.

Мислила съм си, защо аз не слизам, обичам цветята, растенията, но не проявявам инициатива, гледам си моите балкони.

И единствения отговор до който стигнах беше: това не е моята мисия.

Всеки си има мисия в този живот, в която да се вложи и да бъде най- добър. Ако мисията му е добра, светът около него става по- добър. Не е нужно всички да се хвърляме и да правим всичко, важното е да не пречим и да не омаловажаваме направеното от другите. Тогава неговото дело става голямо и важно за всички. Мисля, че това също е вид справедливост.

Аз не мога да правя много от тези хубави неща, които правят хората, но бих им осигурила терен за действие, бих им изразила благодарността си за това, че го правят. И също много повече ще се радвам, ако имам възможността , условията, терена, емоционалната подкрепа за нещата , които смятам за моя мисия, от колкото група съмишленици, които да правят с мен моите неща.

Редактирано Юли 22, 2012 от didi_ts

[vorfax]

Браво. Доброто е заразно.

[B__]

Браво. Доброто е заразно.

Мдам, не по-малко от злото.....

[Донка]

Всеки очаква други да наредят живота му. Някой казва: Да има едно общество, по-лесно бихме прекарали. – Такова общество съществува. Слънцето е едно общество, то грее за тебе. Звездите, дърветата, реките са също общества. Земята, на която живеете, е също едно общество. Какво знаете за тия общества? Какво знаете за тайните, скрити в слънцето, в земята? Какво знаете за слънцето, което всеки ден изгрява? Въпреки това, разрешавате въпроса, какво ще прави човек на оня свят. Да се задава такъв въпрос, това е все едно да питате, какво ще прави цигуларят, като влезе в оркестъра. – Ще свири. Той ще заеме едно място – или на първия музикант, или на последния – според свиренето му. Той ще свири на един от инструментите в оркестъра, но ще чака да дойде времето му. Не може той да свири, когато пожелае, но ще се вслушва, кога ще дойде определеното за него време. До това време ще слуша, как свирят другите.

Сегашните хора искат да бъдат самостоятелни. Всеки иска да бие тъпана, когато той пожелае и както желае. Ще биеш тъпана, както искаш, но когато си вън от оркестъра. Докато си в оркестъра, ще го биеш точно на определеното време. Ще свириш, както ти диктуват.

Послушание

КНИГА: Новият светилник