Jump to content
Порталът към съзнателен живот

85. Божествен и човешки порядък, Утринно Слово, 15.04.1934 г.


Recommended Posts

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва

Беседа: Божествен и човешки порядък

Молитвен наряд за край: Молитва към великото съзнание

Казва се, че всяка власт е дадена от Бога. Но кои са признаците на една власт, която е дадена от Бога? Кои са признаците на Божествения живот? Някой път казваш: Това е добро. Кои са признаците на доброто? Кои са признаците на разумния живот? Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж. Божественото не образува никакво противоречие в душата. Божествените неща се отличават. Всички противоречия произтичат от един човешки порядък, който е влязъл в света: ревност, раздори, съмнение, завист, лъжа и прочее.

Даже има и една вяра, която е човешка и ражда противоречия. Ще ви изясня това. Представете си, че един човек си е направил идол, един голям идол. Той му дава качествата на едно божество и мисли, че този идол може да му помага. Този човек се намира в трудно положение, моли се на идола ден, два, три, месеци, но този идол не му помага. Човекът се обезверява в своя идол, в своята работа и с това не вярва вече и в работата на природата. Хората вярват в Бога, но не вярват в своите идоли, в своята работа. Например, приписваме известни качества на някои неща и после виждаме, че това не е така и се обезсърчаваме, подозираме. Ние не живеем добре. Щом не живеем добре, това е човешки порядък. Всички противоречия – недъзи, ревност, слабост, болести, произтичат от човешкия порядък. Човешкият порядък е създаден колективно, но и частно се създава.

~

В частната собственост се крие едно голямо зло, но човек трябва да знае, как да го изправи. То лесно не се изправя.

~

Когато кажем, всичко е наше, това е човешкият порядък. Когато кажем, всичко не е наше, това е Божественият порядък. Когато човек иска да завладее Божественото, без да му са дадени права, тогава той почва да ограничава другите в какъвто и да е смисъл.

Казва се: Всяка власт е дадена от Бога. Но какво трябва да разбираме под тези думи? Че тебе не ти ли е дадена власт да обичаш? Дадена ти е. Тебе не ти ли е дадена власт да ядеш? Дадена ти е. Не ти ли е дадена власт да ходиш, да мислиш, да чувстваш? Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва да знаеш, властта, която Бог ти е дал, как трябва да я използваш. Трябва да знаеш, колко трябва да ядеш и колко трябва да обичаш в дадения случай. Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква болка на този, когото обичаш. Твоята любов, твоята обич да ражда в него Божествени чувства, да се радва той на Любовта ти.

Щом дойде този момент, този когото обичаш, да не се радва на любовта ти, ти си прескочил границата. Ти можеш да се радваш по който и да е начин, но у онзи се ражда една реакция, противното, когато си прескочил границата. У него се заражда едно подозрение, че в твоята любов има нещо користолюбиво и, следствие на това, той почва да туря известни прегради и тогава се заражда това вътрешно лицемерие. Ако е слаб, той ще почне да се оттегля все по-далеч и по-далеч. И така, както вървят работите, ще се случи това, което не сте желали. Вие всички сега и целият съвременен културен свят се намирате в противоречия. Не едно, а хиляди противоречия. Трябва да се избавим от тях, да ги разрешим правилно.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, Лъчезарна!

Всички противоречия – недъзи, ревност, слабост, болести, произтичат от човешкия порядък.

В частната собственост се крие едно голямо зло, но човек трябва да знае, как да го изправи. То лесно не се изправя.

Всички имате една голяма задача – да се справите с вашия вътрешен живот. Мъчна работа е това! Аз съм разрешил този въпрос. Да допуснем, че влезеш някъде, където и да е. Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на Любовта и ученик на Мъдростта. Единственото учение в света, което осмисля живота, това е Любовта. Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и прочее, но всичко това, без Любовта, няма тази цена.

Всички жители в света минават един тежък изпит. Те са на изпит и като могат да минат, ще минат вече в едно състояние, за което хората не са слушали даже. Но докато дойдат до него! Лесно се говори, но докато минеш до това състояние, ще минеш през най-строга дисциплина. Всички хора, които са влезли в съприкосновение с тебе, трябва да ги повдигнеш и трябва да изгладиш противоречията по един разумен начин. На всички, които ти са поверени, да не оставиш нито един да пропадне.

...

Не искам това да ви бъде като спънка, но искам да ви кажа, че в бъдеще ще се намерите в едно положение на вашето развитие, ще дойдете до известни мъчнотии, социални мъчнотии. И при тия мъчнотии никой не може да ви помогне отвън. Само онези хора, които са минали през тях, ще ви покажат пътищата, по които може да се освободите разумно от тях. И под думите "Царство Божие" подразбираме всички хора, които са се освободили. Като дойде при вас който и да е човек, да ви е приятно. Като видите един човек, да ви е приятно, че сте го срещнали. Това е Божествено! И всеки като ви срещне, да му е приятно. И вие да бъдете като ангели, които летят.

Та сега, първото твърдение, което ще направите в себе си, е следното: Да приложите Божествената Любов във всичката й пълнота. Да изпълните Волята Божия, в това е разрешението. Да изпълните Волята Божия, не както вие разбирате. Волята Божия има отношение с всичко в света. И второто положение е: Всички трябва да бъдете добри проводници, та онова, което е хубаво, възвишено, трябва да мине през вашето съзнание. Силата ви седи в изпълнението Волята Божия. Щом възприемете Волята Божия, вие ще имате сила. Само по този начин може да постигнете това, което желаете.

Божествен и човешки порядък

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, много ценна беседа!

Ожениш се. Имаш частна собственост – жена ти. Като се отдалечи тя някъде, казваш: Къде е ходила? Той не може да я остави да мисли тя свободно, той не иска тя да показва своите чувства към някой друг мъж. Нито пък жената иска мъжът да показва своите чувства към друга жена. Има мъже, толкова ревниви, че ревнуват и бащите си. Има мъже, толкова ревниви, че ревнуват и братята си. Това е тяхна собственост, нищо повече. Ти влизаш в едно общество и искаш да ти дадат едно почетно място и ако не ти го дадат, ти веднага се докачаш, обиждаш се. В Божествения свят, за да се справите с всички тези противоречия, които съществуват, има две възможности. Това е мое разбиране. Има две възможности, които съвременната наука не ги е засегнала и съвременното съзнание даже ги отминава. Христос ги е засегнал. Ти не можеш да придобиеш никаква свобода в света, ако не направиш две твърдения и две отричания. Можеш да започнеш с отричането, че нищо нямаш. Трябва да направиш това утвърждение, че нищо нямаш и че си там. И после ще направиш другото утвърждение, че всичко имаш. Представи си, че си един богат човек, който има най-малко 3-4 декара земя. Но казваш, че нищо нямаш. Ти казваш едно, но de facto ги имаш. Казваш, че в себе си си се отрекъл, но ти държиш нещата. А трябва да казваш и да си убеден, че нищо нямаш. И ако ти се отречеш, значи, ти си свободен. Ако кажеш, че всичко имаш, то щом имаш всичко, няма какво да ставаш собственик, защото щом ставаш собственик на каквото и да е, подразбира се, че ти си зависим. Ти като си собственик на една къща, гледаш някой да не ти я вземе. Собствеността подразбира състезание. Ти казваш: Този имот е мой. Това агне е мое. Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на други същества и ги изяждаш. Казваш, че всичкото зло е в частната собственост. Ти мислиш, че известно парче земя е дадено на твое разположение. Това никой не ти го е дал. Ти можеш да заграбиш едно място и да кажеш: Това е мое. Тези, които завземат държавите, които турят ред и порядък и те са собственици. Всички държави и всички общества в света са все собственици на големи имоти.

Съвременният комунизъм казва, че е против частната собственост. Това са само думи. Те не са се отказали от частната собственост. В частната собственост се крие едно голямо зло, но човек трябва да знае, как да го изправи. То лесно не се изправя.

Ти се влюбиш в някой човек, то е частна собственост. Ти се влюбиш в тялото си, искаш да го прегърнеш, да го целунеш. Ти си се влюбил в хляба и искаш да го прегърнеш, да го изядеш. Ти си се влюбил в сливи, круши, ябълки и казваш: Те са необходимост.

Две твърдения трябва да се направят. Едното твърдение е, че се отричаш от всичко – нямаш нищо, а пък другото твърдение е, че всичко е твое. Тогава имаш право да ядеш круши, ябълки, агънца – всичко е твое. Сега месоядците, хората на насилието, правят твърдения, че всичко на земята е тяхно и казват: Ние трябва да го завладеем! Добрите хора сега ще се мъчат да направят едно отричане. Те се учат на полуотричане. Не, съвършено трябва да се откажеш! Или един порядък, или друг порядък. Когато кажем, всичко е наше, това е човешкият порядък. Когато кажем, всичко не е наше, това е Божественият порядък. Когато човек иска да завладее Божественото, без да му са дадени права, тогава той почва да ограничава другите в какъвто и да е смисъл...

Две твърдения трябва да се направят. Първото твърдение е по отношение на Божествената мъдрост. Разумно трябва да постъпва човек. Второто твърдение е по отношение на Любовта. Човек трябва да приложи Любовта както трябва. И от две неща човек трябва да се отрече. Аз ви казвам какво трябва да придобиете, а пък вие ще ми кажете от какво трябва да се отречете. Всички хора изискват неща, които са възможни само при известни условия. Всички задачи, които имат хората, могат да се разрешат. Има едно голямо противоречие в света, което ще стане като една задача за бъдеще. Един от младите братя ми разправяше, че той имал две неща, които трябвало да превъзмогне и като се отрече от тях, ще се почувства свободен. Две неща има, от които трябва да се отрече, с които трябва да се справи. И право мисли той. Малки работи са те, но съставляват една вътрешна мъчнотия в света, в живота. Имаш един малък трън, не се изисква много да го изтеглиш. Но да допуснем, че ръката ти е тъй слаба, че не можеш да си повдигнеш ръката и да го хванеш. Всичко е в повдигането на ръката, да хванеш този малък трън и да го изтеглиш навън. Много малки дефекти има човек, но той няма сила да се справи с тях. Не може човек да се отрече от нещо, ако той най-първо не го е придобил. Ти не можеш да направиш едно самоотричане, преди да си го придобил. Най-първо трябва да придобиеш, да имаш положителното, за да се отречеш от отрицателното. Животът започва с положителното. Ти не можеш да разрешиш една мъчнотия в живота си, докато не дойдеш до положителната страна на Любовта. Ти не можеш да разрешиш противоречията на живота, докато не дойдеш до положителната страна на Мъдростта. Две положителни неща трябва да имаш. Ти не можеш да се отречеш от богатството, докато го нямаш....

Та сега, първото твърдение, което ще направите в себе си, е следното: Да приложите Божествената Любов във всичката й пълнота. Да изпълните Волята Божия, в това е разрешението. Да изпълните Волята Божия, не както вие разбирате. Волята Божия има отношение с всичко в света. И второто положение е: Всички трябва да бъдете добри проводници, та онова, което е хубаво, възвишено, трябва да мине през вашето съзнание. Силата ви седи в изпълнението Волята Божия. Щом възприемете Волята Божия, вие ще имате сила. Само по този начин може да постигнете това, което желаете.

Божествен и човешки порядък-30. Утринно Неделно Слово, държано на 15 април 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте приятели съфорумци.

С благодарност прочетох това утринно слово и вашите записки от него.Виждам,че сходни мисли сме вадили .За мен беседата беше интересна по още една причина свързана с тълкуването на текст от 14 глава от Евангелието на Лука.

Някой стопанин дава вечеря и вика гости за вечерята. Този стопанин е богат човек. У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение. Най-напред той праща своя слуга да покани избраниците. Но те му отказват и причината за отказа им е много малка. Един казва: Бих желал да дойда на угощението, но купих нива, няма да мога да дойда тая вечер, ще ида да я нагледам. Друг купува пет чифта волове, иска да ги опита и отговаря: Няма да мога да дойда. Имай ме отречен. За него воловете са много по-важни, отколкото една вечеря. Действително, да се опитат пет чифта волове, струва повече от една вечеря. Също така, да се опита една нива, струва повече. Трети казва: Ожених се, младата жена ми заповяда да не я напущам – не ще мога да дойда на вечерята. И така един по един всички се отказват. Слугата разправя това на господаря си и той се разгневява, не взема под внимание, че са важни нивата, воловете и жената. Той казва: От първите поканени, нито един не искам да дойде в бъдеще. И да дойде някой от тях, ще си изпати. И изпраща слугите си по улицата, да намерят хроми, куци, слепи, сиромаси и прочее, които не са от избраните и тях да поканят.

Могат да се дадат няколко тълкувания дотук. Какво се разбира под една вечеря на стопанина? Може да предположим, че този стопанин е природата или Бог. Той иска да даде една вечеря. Ако един цар поканва гости, те няма да могат да откажат, заради пет чифта волове, понеже воловете могат да хвръкнат, също жената, нивата, всичко може да хвръкне, да изчезне, ако не се уважи желанието на царя. Но когато Господ, когото не виждаме, кани, ние можем да откажем. Създава се една нова епоха сега. Нивата, воловете и жената са старите разбирания, старият порядък. Ще дойде едно ново учение, което хората се поканват да възприемат. Някой казва: Много работа имам, сега съм на 40 години, късно е да приемам новите разбирания. Когато влезе френската мода, мъжете да носят панталони, защото по-рано носеха шалвари, някои казваха: Не сме свикнали да носим френски панталони. Ще си носим потури! Имат право хората да си носят потури. И след това Христос се обръща и казва почти най-тежките думи, които някога е казвал: "Който тръгне подир мене и не възненавиди баща си, майка си, жена си, брат си, сестра си, чадата си, приятелите и себе си, своя живот, не може да бъде мой ученик". Как ви се вижда това? Ако го разбираме в буквален смисъл, не можем да разберем истината. Христос е искал да каже, да се отрече от всичко старо човек, което си е позволил досега, защото старото ще умре. Ако ти не се откажеш от баща си, от майка си – те ще се откажат от тебе. Има една тънкост в психологическата страна на този стих. Трябва да се откажем от някои неща. Съвременните хора разглеждат нещата много едностранчиво, те вървят по една много определена линия.

Преди време в Портала ,беше повдигнат тоя въпрос ,но остана отворен.Тълкуванието дадено в беседата ,отговаря на въпросите,които разглеждахме тогава тук.

А ето и някои мисли,които паралелно извадих от беседата :

Всички външни придобивки без Любовта са мъртви. Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност, само когато Любовта влезе в човека. Всичко в света има цена, когато има Любов. Така седи въпросът. Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе. Не, че Любовта може да се ограничи, но като престане Любовта в тебе, ти ще изгубиш смисъла на живота.

Две твърдения трябва да се направят. Първото твърдение е по отношение на Божествената мъдрост. Разумно трябва да постъпва човек. Второто твърдение е по отношение на Любовта. Човек трябва да приложи Любовта както трябва.

Ти не можеш да разрешиш една мъчнотия в живота си, докато не дойдеш до положителната страна на Любовта. Ти не можеш да разрешиш противоречията на живота, докато не дойдеш до положителната страна на Мъдростта.

Божествен и човешки порядък

Редактирано от Розалина
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...