Орлин Баев Добавено Август 24, 2012 Доклад Share Добавено Август 24, 2012 Когато те чета, в мен възникват доста противоречиви когниции. Ще кажа обаче, че съм забелязал следното. Хората, от който и етнос да са, просто отразяват с отношението си собственото ти отношение към самата себе си и към тях самите. Психолог си, познаваш механизма на проективна идентификация. несъзнавано проектираш отношения, нагласи, емоции, хората също така несъзнавано, но директно го приемат, идентифицират се с тях и съответно променят собственото си отношение към теб самата съгласно посланията, които им изпращаш! Относно въпросите ми от горния постинг. Аз съм сигурен, че ако живееш по-дълго на дадено място, дори и в началото да ти се струва прекрасно, отново ще изплуват собствените ти сублиминални наличности, които пак биха пробудили невротичността... Човек носи сянката, анимуса и анимата си навсякъде. Външният различен социален и паметов контекст за ограничен период от време може да измести диктуваните отвътре преживявания (примерно при една-дву седмичните отпуски), но не за дълго... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
alinnna Добавено Август 24, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 24, 2012 Разбирам! "Каквото почукало-такова се обадило"-казано по фолклорному..... Добре! Тогава ми кажи, защо в София за 4 години ми изчезнаха и неврози и страхове и депресии и защо там имах много добри познати с, които общувах с удоволствие? Защо обичах и уважавах колегите си и ходех с радост на работа,макар, че бях учителка, а с моята социална фобия, има резон да се притеснявам от учениците си.....но не, работех без притеснения.....А тук се ужасявам, дори при мисълта, че мога да изляза с някого на кафе....не само да не се окаже някой от малцинствата /защото те имат наглостта да се представят с български имена/, а и защото , дори да е от нашия етнос , после могат да ми бъдат присъдени думи, които изобщо не съм казала, или пък да тръгне някоя градска легенда от селски тип. Ходя със страх дори на интервюта за работа....То и ми личи де, вероятно по тази причина 2 години стоя вкъщи и се самосъжалявам.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 24, 2012 Доклад Share Добавено Август 24, 2012 Е, това вече си е етнофобия ... Или по-скоро изместване на вътрепсихичен конфликт във външно-социален факт... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
alinnna Добавено Август 24, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 24, 2012 Не е етнофобия......хроничен национализъм си е. Мен не ме е страх от тях-аз ги ненавиждам......Това, което ме притеснява е, че ако без да искам спомена нещо негативно пред българин в този град за тях, то веднага ще бъда много зле приета, защото голяма част от българите тук ги "уважават", поради факта, че те им подсигурявали работа. И от там идва и страхът ми да общувам с хората от този град.....Много е сложно, колкото и елементарно да звучи. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 24, 2012 Доклад Share Добавено Август 24, 2012 Всяка ненавист е реакция на страх -често несъзнаван! Дали обърканите българи, забравили себе си и народността си и наричащи се турци имат пръст в преживяванията ти? Директно не. Но собственото ти възприятие за тях да. Както и малкия град, както и семейният "шахмат"... Ситуацията чудесно задоволява вече съществуващи вярвания за 'аз съм жертва", както и потребност от вкопчване и зависимост. Тежко, трудно, но в същото време именно невротичното състояние разрешава на подсъзнанието да останеш зависима жертва, да бъдат задоволени вече съществуващите програми... Така че, външното мразене се явява всъщност един вид изместване на погледа от собствената психодинамика (което и позволява свободно да те управлява за носа) и формиране на реакция. Формиране на реакция във вид на омраза към турския етнос, а всъщност мразене на себе си в ролята на подчинена, зависима жертва! Самото мразене, изместено от вътрепсихична динамика, във външно-социален факт, вече пречи на осъзнаване на причините и разрешаването им! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
alinnna Добавено Август 25, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 25, 2012 Вероятно е така. Но се оказва, че аз се мразя, откак се помня, защото родителите ми още от дете са ми забранявали да общувам с тях и са ми обяснявали колко лоши хора са и как трябва да бягам и да се пазя от тези подли и опасни хора. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 25, 2012 Доклад Share Добавено Август 25, 2012 А сега, бидейки зряла жена, можеш ли да видиш, че този насаден страх е част от това зависимо, вкопчено в родителите си, в някой, в нещо дете, на което му е трудно да се заяви и порасне? Можеш ли да видиш, че в момента рационализираш (като защитен механизъм) поведението си, измествайки темата от вътрепсихичния си механизъм и сформирайки реакция срещу него, задоволяваш вторичната печалба на несъзнаваното си да продължи да бъде в същата ситуация? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
alinnna Добавено Август 25, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 25, 2012 Не само мога, ами и виждам. Виждам, че не мога сама. Виждам, че най-яркият ми страх е страхът от самотата. Не само, че вкъщи не искам да оставам сама, защото се заливам в сълзи и мисля само за отчаянието си и притесненията си, макар , че съм се заредила с купища мантри и позитивни записи, които по цял ден кънтят в стаята, ами и на улицата не желая да излизам сама, защото се чувствам една ли не, че съм излязла без дрехи, ако с мен не е някой от любимите ми хора. А се опитвам, ама действително се опитвам да направя нещо със себе си, да променя нещата към по-добро.... Орлин Баев 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 25, 2012 Доклад Share Добавено Август 25, 2012 (edited) Alinnna, извини ме, но как точно се опитваш да направиш нещо със себе си? Не съм психолог, но съм изкушена от психологията и от време на време чета темите в този подфорум. Твоята тема е доста активна и затова попаднах на нея и я изчетох открай до край - като страничен човек, какво мога да кажа - за съжаление в нея само виждам, как ти реално нищо не правиш, нищо не предприемаш, само се оплакваш, обясняваш какво те дразни, какво мразиш, какво ... най-общо казано не приемаш и нищо друго. Имаш прекрасни обяснение кое откъде и от кого ти е дошло, какво и кой е виновен за твоето състояния, но наистина нищо друго. Казваш кънтят мантри в стаята ти. Защо кънтят? Наистина ли кънтят? Защо ти не ги изговаряш сама и то тихичко или дори на ум, на себе си?! Защо ми се струва, че спекулираш с твоето, вярно незавидно, положение, но явно има нещо в него, което ти доставя удоволствие. Докато не си дадеш ясна сметка за това и не предприемеш конкретни стъпки, реални, истински, твои, а не някакъв театър за пред другите, нищо няма да се промени. Запитай се, искаш ли да се промени нещо въобще. Защото мога да ти кажа, че с последния пост, че уж всичко виждаш и всичко разбираш, но не можеш сама, даваш една сериозна заявка някой друг да живее твоя живот вместо теб. Никой нищо не може да направи вместо някой друг! Това е много важно. Докато си убедена, че някой друг трябва да направи нещо, за да получиш ти подобрение, ти гарантирам 0 резултат. Да, можеш да получиш помощ, подкрепа, насоки, но ако не ги прилагаш, изпълняваш, ако не се развиваш и напредваш, как да стане?! И то помощ, насоки - само донякъде и само в началото, защото човек е склонен да се вкопчи в тази помощ и да я иска за постоянно, което е абсолютно неправилно и вредно, това ти по-добре от мен знаеш като специалист. Направи си равносметка. Набележи си поне едно нещо, което да правиш и го прави, сериозно, последователно, без "не мога" и без "не се получава", после пиши пак, но само ако има някаква промяна при теб. Иначе просто тази тема подхранва твоето психично състояние, такова, каквото е в момента. Редактирано Август 25, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деанна Добавено Август 25, 2012 Доклад Share Добавено Август 25, 2012 И аз да споделя нещо, защото явно съм страдала от такова нещо. От дете съм срамежлива, несигурна, притеснителна и с усещането, че другите са винаги прави. Това не е нещо ново, много хора са такива. Но се случи така, че на 22 години нещо се случи с мен, започнах да изпитвам страх от хората. Страхувах се особено много от " важните хора " - хората със самочувствие, хората зад бюро, кабинети, магазини и други. Ако някой се смееше, автоматично премислях за какво може да ми се подиграва. Близо десет години някак оцелях, като излизах от вкъщи само в краен случай. Нещата стигнаха до там, че изчезнах. Губи ми се един съзнателен период от живота ми. Предполагам съм съществувала, имам някакви откъслечни кадри от тогава. Може би след срива три месеца по късно се усетих, че съществувам. От антидепресантите дори се чувствах жива и енергична. Бяха ми сложили диагноза "Паническо разстройство". Казаха ми да си пия хапчетата и това е Аз инстинктивно усещах, че не е това, че мога да направя нещо повече. Добре, че по това време измислиха Интернета. От безопасното растояние в къщи на сигурно, анонимна аз започнах да общувам. Избрах си роля, маска, почувствах се свободна. Но...съвсем случайно попаднах на един човек, човек който съвсем спокойно може да е бил от този форум. Говореше толкова спокойно, уравновесено, странно, че се срещнахме. Говорехме си, по точно говореше той. Чувствах, че в съзнанието ми се случва нещо. Това ме притесни. Реших да съм откровена и му казах:Имам чувството, че ми бъркаш в мозъка. Той се усмихна и каза да му се доверя. Доверих му се защото се чувствах спокойна с него. Занимаваше се с рейки, направи ми няколко сеанса, след което получих силно главоболие и каза, че трябва да спре. Друг път ме заведе в една езотерична книжарница. Обстановката там беше доста медитативна. Седях пред някаква стъклена масичка, под стъклото имаше спирала от пясък. Имаше музика и за пръв път изпаднах в странно състояние, което може би е било медитация. Имах видение. Когато се светстих от него, се опитах да му кажа, но той каза да го запазя за себе си. Даде ми и книгата "До кога ще спиш Буда", ако я цитирам правилно. След това замина за чужбина. Но аз четях книгата иредовете и ме караха да осмислям нещата да се успокоя, да започна да мисля различно. Ако изпаднех в панически пристъп, вместо хапче, притисках книгата към себе си и се успокоявах. Бах открила нещо което ми дава сигурност и сили. От там започна пътя за моето оздравяване. Започнах да чета такава литература, да се срещам с такива хора, да работя върху съзнанието си. Г-да психолози, правите изключение, но колегите ви които ме лекуваха, изобщо не ми помогнаха и дори ме разочароваха. Помогнаха ми хора, като тези които сте в този форум. Помогна ми вярата ми в Бог, и силното ми желание да се излекувам и живея по друг начин. Днес мисля, че човек може да постигне неща, които смята за непосилни, ако реши да опита и намери човек който да го подкрепя като вярва в него. Имам чувството, че десетте години, които прекарах в страх не са били напразни - сякаш изучих анатомията на страха, защото аз нямах фобии, една две три... от всичко се страхувах. Един по един се изправих пред всичките си привидно глупави страхове - затворени врати, телефони, различни видове хора и т. н. Едно от водещите мисли в живота ми е: Няма смели хора, само такива, които се престрашават. Страхът е плевел, който се храни с нашето съзнание,и трябва да се смали до състоянието на бдителност от което се нуждаем. Споделих това, за пример ...че човек който е живял в адските бездни на страха, е успял да излезе от него. Щом аз съм успяла, и друг ще може. Диана Илиева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 25, 2012 Доклад Share Добавено Август 25, 2012 Много красиво споделяне, Деанна! Благодаря ти от сърце! За психолозите и психотерапията - мога д ате разбера напълно. Понякога осъзнавам колко пълни глупости се учат и как всъщност в обученията по психотерапия те учат не да помагаш, а на отвлечени, често глупави неща, преоткрива се топлата вода... При това срещу немалки суми.. В крайна сметка от всички обучения остават зрънца, не повече. Зрънца, които ако човек има силен ум, житейски и терапевтичен опит, може да извлече от самия си живот и от споделеното в писано слово. Знам за какво говоря и то е провокирано от твоето споделяне - макар, че съм от "другата страна", тази на психолозите... Истинската помощ, както и ти си забелязала и преживяла, се състои в събуждане на собствените ресурси на човека - на вярата, на духа му, на интуицията и мъдростта, на любовта на душата му! Това за съжаление не се учи в школите по психотерапия, а именно от сърце в сърце става реалната помощ и само така и какъвто и да е метод и техника стават ефективни. Иначе са сух, безплоден и безрезултатен пясък... Напълно откровен съм,.отвъд всякакви маски и роли. Отново ти благодаря за споделения опит! Да, преживяванията ни са чудесна школа. Когато го осъзнаем и спрем да мънкаме, тогава наистина знаем, че ние сами моделираме съдбата си! А може би можем да си кажем: няма безстрашие, а престрашаване, което се нарича смелост! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
alinnna Добавено Август 27, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 27, 2012 И аз ти благодаря Деанна. Това,което споделяш е много полезно и за мен. Вчера общувах с една дама в Мадара. Дама,която не познава думичката страх, а в речника и най-често присъства думата любов. Контакти с такива хора са божествена милувка за всеки. Не знам дали излъчването на това свещено място дава тази сила на хората, живеещи там, или просто си го имат заложено. Замислих се над думите и, че страхът сграбчва уязвимите, тези, които му се поддават. За 3 часа разговор на това галещо и свещено място, разбрах колко лесно е да постигнеш много неща, когато се слееш със съвършенството на природата. А аз винаги съм търсила шумотевицата, тълпите.......само и само да не съм сама....Доста материал за разсъждение ми се натрупа. Дори не се бях замисляла колко благословена съм с истинските хора до мен -тези от най-близкото ми обкръжение......дори не се бях сещала да благодаря, за тази любов, която се изсипва върху мен.... Орлин Баев 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 27, 2012 Доклад Share Добавено Август 27, 2012 ,,,Доверих му се,, Деанна, ти правилно си отбелязала,че всичко е тръгнало в правилна посока след като си му се доверила.Проблема на повечето хора които пишат тук или ходят на психотерапевт е в доверието.Ако, Алина даде доверието си на тези които я съветват, дори сама на един от тях и при нея може да стане това ,,чудо,,.Избора е изцяло неин.Все пак и ти си можела да не дадеш своето на човека за който пишеш-свободен избор е.Има и още нещо, кога човек е склонен да даде доверие- обикновено, когато е много, много зле.В този контекст, по-това ще даде ли на някого доверието си Алина и направи нужните промени, може да се съди колко зле се чувства.Всичко друго за това колко и е тежко и е зле са си празни приказки-ако наистина е зле ще се довери, ако не Донка е права да се съмнява в желанието и за промяна Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
alinnna Добавено Август 30, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 30, 2012 Да, аз се доверих преди доста години, когато бях още доста неука и бях много зле. Проблемът е, че човекът на когото се доверих вече ми е не само приятел , а бих казала дори като брат. А вие психотерапевтите знаете, че в такъв случай не може да ми бъде терапевт. Познава ме повече от самата мен. А и аз нямам смелост да се "подложа" на холотропно дишане.Обаче когато чета какво ми пишете всички тук и, когато започнат да ме хокат приятели психолози и психотерапевти, че съм се отпуснала и съм се оставила по течението, аз самата вече започнах да се замислям дали пък съм чак толкова зле. Направо се заплетох като "пате в кълчища" Ама, че работа...... А що се отнася до мнението на Донка, аз умишлено го подминах, защото ми се струва, че човек ,който агресивно крещи, пишейки, също се нуждае от професионална помощ.......Но всеки има право на мнение и аз уважавам това право Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
alinnna Добавено Октомври 23, 2012 Автор Доклад Share Добавено Октомври 23, 2012 Бях се заблудила, че започвам да се оправям но...............Спечелих конкурс за работа и започнах. Още първият ден ме нападнаха ПА с целия си блясък. На всичко отгоре като бонус-безсъние и ужасна депресия.......и ужасни тревожни изживявания. Видях, че нещата няма да се получат пъргаво с техники и релаксации и за да не загубя работата, която спечелих с доста труд и учене отидох при една психиатърка, която ми изписа валдоксан и тифаксин. Вече ги пия две седмици и ми се струва, че ставам още по-зле. На мен ми е ясно, че трябва да сменя психиатъра, но искам да питам изобщо има ли смисъл да се комбинират 2 антидепресанта. Също така ме притеснява това безсъние. Защото аз реално не спя дори по час на денонощие. Ужасно ме е страх и не знам как да реагирам. А толкова тревожна и депресирана, като, че ли никога не съм се чувствала.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
alinnna Добавено Октомври 26, 2012 Автор Доклад Share Добавено Октомври 26, 2012 Отговорете ми дееееееееее, да продължавам ли да пия валдоксан със тифаксин. Вече го пия 3 седмици, а не ми помага. Или............да отивам да дишам холотропно. Мисля да отивам да дишам, обаче мнооооооооооооого ме е страх.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
alinnna Добавено Октомври 28, 2012 Автор Доклад Share Добавено Октомври 28, 2012 Този пост е за всички, които страдат от ОКР, ПР и т.н. Момичета и момчета отивайте да дишате холотропно. Ужасно е да се срещнеш очи в очи със гадния си страх ........не крия -изживяването е кошмарно.....но после имаш чувството, че планина е паднала от плещите ти. Ееееееееее дойде време и аз да напиша нещо позитивно в темата си. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 28, 2012 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2012 Е, най-сетне! Браво! Дишането е важен помощен метод! Разбира се, то не заменя осъзнаването и промяната на невротичните елементи в психиката и взаимодействието и със света. Но помага! Радвам се за теб! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts