Pepeto Добавено Юли 17, 2012 Доклад Share Добавено Юли 17, 2012 Здравейте ! До преди няколко дни смятах , че мога да се справя с това сама , но не мога .... Ще се опитам да разкажа нещата подред и по-кратко. Всъщност мисля , че проблема тръгва от някъде , но не мога да разбера точно от къде. - Преди 5 години направих аборт , защото трябваше ... - Преди 3 години дядо ми почина ( в деня в който разбрах пътувахме натам и не можех да пролея една сълза , а исках ... видях го и го прегърнах и се вцепених .... избягах ) От тогава всчкаш живота ми тръгна надолу и не спирам да страдам ... Все има за какво да рева и тревожа . Малко след погребението на дядо ми ( тъй , като от страна на баща ми няма никъкъв интерес той до някаква степен заемаше мястото му ) разбрах , че любимият ми звъни на бившата си и търси контакти с нея. Следваха лъжи , рев , измъчване... В крайна сметка стигнахме до това , че той иска да е с мен , аз с него . Затваряме страницата и започваме нова ... до колкото е възможно , но се оказа почти невъзможно, не спирам да поставям думите му под съмнение и да се караме непрекъснато все за нещо . После забременях с трудна бременност ( все мислех , че е такава , заради аборта) Роди се малката ми кукла и разбрах , че мой приятел е починал от рак ... Последва и смъртта на бебето на една позната, после друга роди преждевременно бебче .... пак тревоги .. . Последва смъртта на баба ми... Все причини , които да не ми позволят да се зарадвам на детето ми. Гледах го как лежи до мен и плачех , че някой страда и аз сякаш бях виновна ,за това , че съм щастлива , че имам тази малка , прекрасна кукла... И незнам как , но се събудих една суртин с мисли за края на света ...Пуснах ТВ и там говореха за това , реших да седна да чета в интернет , защо така се впрягат хората за тази 2012 ?!? И от тогава ( 1 година ) не спрахя тревоги от рода на : "Сега защо вали ? А защо не вали ? Магнитни бури ... Наводнения ... Земетресения .... Катастрофи , Рак , Смърт .... Дали това не предвещава края ... Ами ако са прави ... " Всеки ден , всеки час .... живея във филм на ужасите , в страшен кошмар . Само мисли за смърт, които ме карат да се вцепеня ... Нямам сили за нищо , освен това да мисля за края ... И сега като станаха двете земетресения не мога да спя ... Стряскам се при най-малкият шум ...Не мога да вляза в банята и да затворя вратата ... Всичко се люлее.. Не излизам , не се срещам с хора , освен с роднините ми вече втора година... Не ми се излиза , не ми се прави нищо, главата ми е празна... Незнам как да постъпя , нито какво да правя . И ако до преди няколко дни смятах , че мога да се справя , вече знам , че не мога и измъчвам себе си и всички около мен. Моля Ви помогнете ми Детето ми ще порастне и аз няма да знам как... Не се отделям от нея , но не и давам това , от ковто има нужда . Сигурна съм... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 18, 2012 Доклад Share Добавено Юли 18, 2012 (edited) Здравейте! Докато ви четох, в съзнанието ми изплуваха психологични термини, като орално-ригиден характер, емоционална недиференцираност, несигурна амбивалентна привързаност... Те обаче на вас не биха говорили много, затова ще преведа на човешки език! За преживените от вас смърти на близки, несполуките на приятелките ви с децата и т.н. Всички преживяваме допир до смъртта! Всички! Въпросът е КАК реагираме, какво ни кара да я виждаме като нещо ужасно, вместо като естествена част от играта на живота?! Какви наши представи, визия за света и живота, характерови заложби и начин на мислене ни карат да се ужасяваме при вида на естествената смърт (тук изключвам насилствената, разбира се...)?! Ето страховете ви - от смъртта, от изоставяне, самота и провал, недоверие в живота, очаквания за катастрофи и злополуки, от които се защитавате с отчаяно вкопчване в его контрола на предъвкващо мислене, нащрек и напрегнатост, защитен според подсъзнанието ви негативизъм и черногледство, вина при преживяване на радост и самозабрана за такава - защото ако има радост, се губи псввдо-защитният контрол, което ви ужасява и съответно реагирате като зайче с наострени ушички, изцъклени очички, душещ за опасност нос, готово за бягство и непозволяващо си отпускане. Тоест външно пробвате да сте силна, да преборите сянката си, но за съжаление това е най-сигурният начин страховете в нея да нараснат още и още. Според скромното ми мнение имате нужда от промяна на стратегията. От анализ, осъзнаване на ставащото в ума си, от посрещане на страховете и приемането им, от допускане на факта на собствената слабост, което именно би ви направило силна... Имате нужда да се научите да пускате контрола и скачате в субективното си страхово чувство на провал и смърт, за да разберете, че именнно тогава политате творчески и се раждате за смелия си спокоен живот! Имате нужда да се научите да спирате препускащия си ум, при което страховете от подсъзнанието ви директно изплуват и започват да се стапят в безкрая на потенциала ви! Потърсете психотерапевт! Редактирано Юли 18, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илиана Занкова Добавено Юли 19, 2012 Доклад Share Добавено Юли 19, 2012 Здравейте Pepeto, Писмото Ви ми звучи малко като филм, или театрална постановка. Още в началото на писмото усещам чувство за вина от аборта, който е трябвало да направите. Също така ми се струва, че не чувствате сигурност в живота си, от партньора си. Светът около Вас сякаш се сгромолясва. Притесни ме малко това, че говорите за дъщеря си като за "моята малка кукла", Вие сама казвате, че не й давате това, от което има нужда. От друга страна, когато човек вече има деца като че ли страховете му се увеличават, става по-отговорен, притеснява се за повече неща, при Вас разбира се това е прекалено. И аз мисля, че трябва да потърсите по-скоро психотерапевт, с когото да обсъдите в детайли всичко, което Ви притеснява, отношенията с близките, това което Ви липсва, Вашите страхове, ще се почувствате по-добре, ще намерите сили за живот, ще усетите пак радост от живота, ще се радвате на детето си, на всеки миг с нея, защото сега предполагам Ви е трудно да играете, да откликвате. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maiamiii Добавено Юли 23, 2012 Доклад Share Добавено Юли 23, 2012 Здравейте, аз незнам точно в коя тема да споделя проблема си, но напоследък имам парене и топлина в задната част на главата, които ги получавам дори когато съм в хладно помещение или пък навън, когато е хладно да речем....незнам какво е това усещане, но много ме плаши....Ако някой може да ми отговори дали става въпрос за нещо сериозно...или??? Аз съм с типични за ПР и Вегетативна дистония оплаквания, които се редуват по степен и сила и период...но сега напоследък ме мъчи това парене ....изтръпване ли е?какво е? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 24, 2012 Доклад Share Добавено Юли 24, 2012 Здравейте, Маями! Преживяването ви е типично за състоянието ви. От здравна гледна точка е безобидно. Дължи се на т.н. мускулни брони, стягания в тялото и плитко дишане, които покачват напрежение отзад в главата. Тези брони пък се дължат на характерови движения, върху които се работи в процеса на психотерапия! Пожелавам ви любящо смирение! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maiamiii Добавено Юли 25, 2012 Доклад Share Добавено Юли 25, 2012 Благодаря ви г-н Баев за бързия отговор! Исках само да разбера тази топлина в главата , дори когато съм вътре....нормална ли е за състояние на тревожност, в каквото съм аз, защото който и да попитах за този симптом, става дума за хора с ПР...казаха, че не са го изпитвали и се притесних? Моля ви , дайте ми съвет как да се отърся от този проблем....в малък град съм и тук психотерапевти няма, а мен ми иска някой който е специализиран с ПР...да ме лекува, а тук такива няма....възможност за пътуване нямам! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 25, 2012 Доклад Share Добавено Юли 25, 2012 Съвсем нормален симптом е именно при повишена тревожност. Повечето хора, с които работя, го имат. Напълно обикновено и дори приятно преживяване е! В йога системите практикуващите дори се учат специално да изтеглят енергия в това място. В даоската йога се нарича "нефритената възглавница"... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts