Мисли на Учителя за обществата и организациите

[Донка]

Помнете: В което общество или в която организация влезете, непременно ще се окаляте. Колкото долината е по-голяма и по-плитка, калта ще бъде по-малко. Колкото по-стръмна, по-тясна и по-дълбока е долината, толкова по-голяма ще бъде калта. Същият закон важи и за отношенията между хората. Колкото повече се сближават, толкова по-голяма е възможността да се окалят. Да се окаляш, това значи, да възприемеш нещо, което в даден случай не можеш да използваш. Калта се полепва по тебе, без да се използва. Казваш: Окаляха ме. Няма да стоя повече тук. Ако дадете на калта буквално значение, то ще се отнася само за временния живот. Временното нищо не разрешава.

Всяка проява на физическия свят има отношение и към духовния. Това трябва да се знае! Какво ще даде един оркестър на хората, ако между диригента и музикантите няма никакво отношение? Диригентът управлява добре, музикантите свирят хубаво, но между тях няма връзка. На първо място е музиката, а не диригента и музикантите. Диригентът трябва да се прониква от музиката. Същото се отнася и до речта. За да изкаже една мисъл или една дума, езикът се нуждае от такт. Опитай се да изговориш думата свобода, да видиш, на колко места езикът ти ще се завърти. Опитай се да вземеш един чист тон на цигулката, да видиш, на колко места ще се спреш. Това са механически процеси, но и те се основават на един вътрешен закон. Когато спущаш въжето в кладенеца, за да напълниш кофата и после я изваждаш навън, и двата процеса са един и същ. В първия случай спущаш празна кофа, а във втория я вадиш пълна. Какъв смисъл има, ако спущаш пълна кофа, а вадиш празна? – Това е неразбиране на закона.

Казвам: Добре и правилно е изговорена думата, когато между езика и сърцето има известна връзка. Ако изговориш думата „любов”, а в сърцето ти я няма, това значи, че кофата ти е празна. Това значи, да свириш без такт и диригент. Някой свири без диригент по-добре от онзи, който има диригент. Музиката трябва да изпъква, а не диригентът. Което излиза от човека, то повдига музиканта. Ще кажете, че и без диригент може. Не, диригентът е на място, но и музикантите трябва да са на мястото си. Какво ще прави той, ако няма музиканти? Или, какво ще правят музикантите, ако няма кой да ги обедини? Какво ще каже публиката, ако на сцената излезе диригент без музиканти? Той ще се движи на една и на друга страна, ще прави хармонични движения, но публиката ще протестира, тя иска да чуе музика. Музиката създаде диригента. Като знаете това, стремете се, първо, да събудите музикалния талант или гений в себе си; музикантите и диригентът ще дойдат отпосле.

Любов към Бога

[Донка]

Ще вървим в един положителен път, без изключение. Ще кажете: „Без изключение не може.“ Да, може, тъй ще бъде! Тази е една велика Божествена школа, в която абсолютно няма никакво изключение – на сто милиона едно изключение няма, разбирате ли? Единствената Школа, в която няма изключения в света, е тази – никакво изключение. Влезеш ли в нея, всички тия Братя вярват в теб – техният живот е такъв, какъвто е животът на Бога. Като казвам такъв, подразбирам, че във всички прониква Божественият живот във всичката му Пълнота и то без никакви закони, без никакви принуждения – всеки знае своята длъжност и всеки се нарежда според нея. Те нямат абсолютно никакви написани закони, но всички знаят своите длъжности тъй добре, като че ли имат най-добрата организация и най-добрите закони, прокарани през тяхната камара. И ако вие влезете в туй Бяло Братство, никога няма да познаете кой е първият и последният там, не може да намерите кой е големец и кой слуга, кой е първият и кой последният. Ако влезете между тях, с години може да живеете заедно и ще кажете: „Кой ви ръководи, кой е първият измежду вас?“ А тъй сега, като влезете в едно училище в света, ще познаете кой е първият. Та имайте предвид: не мислете, че там, в тази Школа, дето ще учите истините, има катедра и учител като мен – тъй да седи на масата и учениците да са като вас наредени. Тук е тъй, там не са наредени нещата тъй. Сега ще кажете: „Ами как?“ Като се научите да спите, ще разберете как е туй. Обаче, когато тия велики истини се пренесат на Земята според условията на сегашния наш живот, ние трябва да търсим начините, методите и формулите, за да изразим тия велики истини, които са тъй недостъпни за сегашния ум. Хубаво, недостъпни са при сегашните условия, но ще станат достъпни.

Три разряда ученици

[Донка]

Често хората говорят за организация, за образуване на общества. Казвам: най-опасното нещо днес е организирането на обществата. Когато някоя армия се организира с всички свои картечници, топове, пушки, с най-модерни аероплани, с милиони войници и ред още приспособления, питам: какво може да се очаква от такава организация? Ако една държава е така организирана, че не можеш да мръднеш от едно място на друго без паспорт, един на друг нямате доверие, каква държава е тази? Ако вестниците в една държава са така организирани, че никой не може да каже Истината - каква държава е тази? Ние благодарим за такава организация, от която всички хора патят. От такива организации ние не се нуждаем. Всички нещастия на съвременните хора произтичат от факта, че те искат съвършено да изменят реда на нещата и да създадат нов организъм, какъвто не може да съществува. Защо? — Защото светът е организиран вече. Сам по себе си човек е организиран. Той трябва само да даде ход на онова, което е в него. Хората се стремят тепърва да се организират. Те искат тепърва да създават ново учение и нова религия. В какво седи новото учение или новата религия? Каква нужда има това същество, което е създало цялата вселена, да му се молят хората? Това същество изисква от всички хора, които са членове на великото общество, да живеят според законите, които съществуват във вселената.

Учителю, да прогледам

[Донка]

Всички хора са събрани на едно место, т. е. организирани са да си помагат. Целта за организирането на хората е органическа идея. Животът е който организира хората. Следователно там, гдето има живот, има организиране. Ако животът е правилен, там и организирането е правилно, но това организиране има израз. Израз на правилното организиране това е здравето, правилните чувства, това е правата човешка мисъл. Организирането е външно условие, за да се проявят мислите. Вън от всека организация мисълта не съществува. Не мислете, че тези организми, които така са се организирали, е временно. Обаче, човешките организации са временни. Виждаме, че от техните организации нищо не остава на земята.

Светите Твои градове

Този е живият хляб (1934–1935)

[Донка]

Като изучавате човешкия живот, виждате, че три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. В тях той се движи. Личността на човека не е нищо друго, освен отражение на Бога, т.е. Неговата единична проява върху човека. Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия. Светът, в неговата пълнота, представя отражение на Божествения свят върху физическия. Думата „общество“ започва с буквата „О“ - закон на движение. Значи, обществото е в постоянно движение напред, вследствие на което представя променчива, преходна величина. Искате ли да знаете, каква е същината на обществото, ще я намерите между ангелите, а същината на света е в Бога. Като отражения, човек не може да разчита нито на обществото, нито на света. От отражението той ще върви към самата реалност.

Сега, онези от вас, които не разбират смисъла на символите, казват, че човек трябва да възненавиди света, да се откаже от него. Да възненавиди човек света, това значи, да се откаже от него като отражение и да търси реалността на нещата - Бога. Той трябва да се откаже от своята собствена личност и да потърси Бога в себе си. Не уповавайте на обществото, а на ангелите, които са същина на самото общество. Тъй щото, дойдете ли до своята личност, обикнете Бога в себе си; дойдете ли до обществото, дойдете ли до света, обикнете Бога, Който се проявява в цялата вселена. Изучавайте света заради любовта си към Бога. Служете на човечеството от любов към ангелите. Зачитайте себе си, своята личност, от любов към Бога в себе си. При това положение, личността, обществото и светът, като символи, придобиват смисъл. - Трябва ли човек да живее в света, в обществото или в личността си? - Човек не може да живее нито в света, нито в обществото, нито в своята личност, но той трябва да изучава света, като отражение на Великия Божествен свят, дето Бог се проявява; той трябва да изучава обществото, като отражение на разумните същества - ангелите, неговите братя; той трябва да изучава личността, като отражение на Бога вътре в себе си. Това са идеи, върху които трябва да мислите, да си създадете прави разбирания и понятия за нещата. А тъй да се произнасяте, че Бог е всемъдър, без да имате опитност върху това, няма смисъл. Всяко нещо, върху което човек се произнася, трябва да бъде изпитано, преживяно. Кажете ли думите живот, смърт, добро, зло, вие трябва да ги разбирате, да имате ясна представа за тях, като понятия.

Личност, общество и свят

КНИГА: Смени в Природата

[Розалина]

Съвременните хора се стремят към нов ред и порядък, какъвто съществува в невидимия и разумен свят. Съзнателно, или несъзнателно те се стремят към този свят, но трябва да знаят, че разумният свят не обича болни хора, нито хора със слабости. Попадне ли такъв човек между тях, те веднага го изпращат на земята. В това отношение те мязат на пчелите. Когато в някой кошер попадне болна, нечиста пчела, те веднага я изхвърлят навън. Така постъпват и разумните същества. Те не търпят нечисто сащество помежду си. Човек е дошъл на земята, именно, за това, да се научи да живее чист и свят живот, да се приготви за разумния свят. С невежеството си човек може да повреди своите органи и по този начин да не може да изпълни това, за което е дошъл на земята. Ето защо, той се нуждае от истинско знание. Когато влезе в някое религиозно общество, човек трябва да бъде разумен, да има знания, за да не пакости нито на себе си, нито на своите близки. Религиозният живот подразбира връзка между души. В тази връзка хората се поставят близо едни до други и, ако не са достатъчно разумни, те могат да си причинят ред пакости и нещастия. Когато се качват на Алпите, за да минат лесно опасните места, туристите се свързват с въже, да могат да си помагат. При това положение те трябва да бъдат внимателни, защото, ако един от тях падне в пропастта, може да завлече всички. Но същевременно, всички заедно могат да спасят единия, който се е подхлъзнал и паднал в пропастта. Такава верига от хора представя духовният живот на обществата. Там всички хора са свързани помежду си, като скачени съдове: Пострада ли един, всички могат да пострадат. Спаси ли се един, всички могат да се спасят.

Следователно, всички духовни хора трябва да се пазят едни други. Не мислете, че теренът, върху който стоите, е равен. По него има високи върхове, големи скали, дълбоки пропасти, дето всеки може да плати с живота си. Човек среща на пътя си големи съблазни и изкушения, които всеки момент могат да го спънат. Представете си, че срещате млад момък, който носи на ръце млада, красива мома. Какво ще кажете за този момък? Ще кажете, че е лош, нечист човек. Какво ще кажете за него, като разберете, че кракът на младата мома е счупен? Тя не може да ходи със счупен крак. Момъкът видял, че момата счупила крака си и й се притекъл на помощ. Лош ли е този момък? Когато се произнася за нещо, човек трябва да знае условията, при които нещата стават. Когато хората се сближават, вие не знаете, каква цел се крие в тяхното сближение. Вие не знаете, каква е целта на Бога, за да сближава добри и лоши хора. Какво цели човек, когато поставя леда на огъня? Той иска да го стопи, да го превърне на вода. Ледът не е полезен за човека. Обаче, когато го превърне на вода, той го използува разумно.

Основни правила на хигиената

[Ани]

Питам сега: Какви са методите, които трябва да се приложат в света? В съвременния свят, между всички народи съществува желание всички да се повдигнат. Сега народите в цяла Европа се индивидуализират, всички се изолират. Франция се изолира, Англия се изолира, Германия се изолира, Русия се изолира – всеки разглежда въпросите от свое гледище, от свое икономическо гледище. При това положение никой не е свободен. Едно време достатъчно човек да имаше пари, взимаше си билети и отиваше, дето искаше в странство. Сега, обаче, никой няма право да излезе от своята държава и да отиде в друга, ако последната не му позволи. Ако му позволи, ще може да отиде, ако не му позволи, не може да мръдне от своята държава. Това не е нищо друго, освен индивидуализиране. Ако краката на човека искат да ходят, и той ходи, ако не искат да ходят, и той не може да ходи. Предполага се, че един ден ще дойде индивидуализиране на цялото човечество.

 

Днес всички народи се оформяват като органи на едно цяло. Представете си, че разумните хора дойдат в един спор помежду си, какво ще бъде положението на цялото човечество? И човек от своя страна представя един такъв общ организъм.

 

Има една държава, която сега се образува, сега се твори. Да ви кажа коя е тя. Новата държава, в която светът ще влезе, това е човешката глава, човешкият мозък. Всеки носи тази държава в миниатюр в себе си. Засега тя има три билиона и 600 милиона клетки. Тези жители се вместват в едно пространство със следните размери: в дължина 19 сантиметра средно. В широчина около 15 и половина сантиметра и на височина в кубическо отношение около 15 см. В тази малка държава живеят тези три билиона и 600 милиона клетки и се спогаждат помежду си.

 

Представете си, че и всички добри и разумни хора по света влязат в едно споразумение помежду си? Какво ще бъде положението на света? То ще бъде десет пъти по-добро, отколкото е сега.

 

Всичко е възможно