Сянката

[Slunce]

Къде в живота си срещаме Сянката си, според юнгианското разбиране за този термин?

Знам, че я срещаме в другите хора, в тези, които най-много ни афектират или им се възхищаваме или им завиждаме, както и в парньорите си.

Но бих искала да обсъдим този въпрос по-подробно.

Разкажете за Сянката и къде я срещаме. Как можем да открием собствените си неосъзнати и подтиснати качества на личността в другите и не само?

[Лиула]

Юнг й дава най-ясната дефиниция - "нещото, което човек не желае да бъде".
Всеки носи Сянка и колкото по-малко бива приемана в индивидуалния осъзнат живот, толкова по-черна и гъста е тя. Ако малоценността се осъзнава, винаги има шанс човек да я коригира. Още повече, че тя непрекъснато е свързана с други интереси/копнежи, така че постоянно е подложена на модификация.

Но, ако е репресирана/потисната и изолирана от СЪЗНАНИЕТО, Сянката никога не се "поправя" и е способна да ИЗБУХНЕ внезпано в момент, когато най-малко очакваме.

При всички случаи, тя представлява едно несъзнавано препятствие, което осуетява нашите на-добри намерения.
Сянката по своята същност е архетипна, нейните съдържания са мощни, характеризиращи се с АФЕКТ, натрапливи, обсебващи, способни да разтърсят и овладеят добре подредения Аз. Като начало, Сянката се проявява като Проекция и когато Аз-ът е застрашен или е в състояние на съмнение, Сянката се изявява като силна, ирационална проекция.

Пример - личните и необясними и необяснени лични антипатии, но и суровите предсразсъдъци, отричания и омрази.

Редактирано Април 18, 2013 от Лиула

[АлександърТ.А.]

Сянката е подтисната част от психиката на човека.Тази част която по различни причини не желаем да признаем и я потискаме .Това може да бъдат емоции ,качества.Не може да ги унищожим,само ги потискаме.Вследствие на което започваме да ги наблюдаваме в околната среда,и ги отчитаме като външни сили и действия.Това е обяснение на твърдението,че борбата със злото само го подсилва.Идеята да се отървем от отрицателните си черти е добра но неосъществима.Проблемът е че нежеланите черти пред който си затваряме очите (когато е с години,става рефлекс) си остават наши и се връщат да ни тормозят под формата на невротични симптоми,страх,депресии,като придобиват застрашителни размери ,не съответстващи на истинската им същност.Можем да опитомим злото само като се сприятелим с него.Злото проектирано навън става неконтролируемо.Интегрирано обратно ,става добродушно....Често потискаме и проектираме навън и положителни качества.Последното е основа за романтичната любов,и причина за нейната краткотрайност....Опознай себе си,е да потърсиш,намериш и приемеш всичко несъзнателно потискано.Положителните и отрицателни черти не само се уравновесяват,когато са интегрирани ,но и както всички противоположности са си необходими Как ще различим светлината  ако няма сянка?  ,,Приемането на себе си е основата на моралния проблем и същността на цялостния светоглед.Да нахраня гладните,да простя обидата,да обичам врага си в името на Христос-това са несъмнено големи добродетели.Защото това което правя на най-малкия от моите братя,го правя на Христос.Но какво ще стане,ако открия че най малкия сред тях, най бедния сред просяците,най наглия сред престъпниците,самия враг,-че всички те са в мен и че самия аз се нуждая от собствената си доброта,-че самия аз съм врагът,който трябва да бъде обичан-какво да правя тогава?"---К Юнг......Цялостния ,завършен Човек няма сянка.Той е свободен Дух.

Редактирано Април 29, 2013 от АлександърТ.А.