Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Генерализирана тревожност, страхова невроза и др. "екстри"...


Recommended Posts

Първо бих искала да поздравя всички специалисти които отговарят на въпросите поставени тук, а също и хората като мен, които имат нужда от помощ!

В заглавието на темата съм написала диагнозите ми.

Съвсем накратко ще опиша проблемите си: Всъщност като се върна назад в годините от както се помня, все се тревожа за нещо и нещо ме притеснява...преди 6 години, вследствие на натрупан стрес напуснах работа, изпаднах в депресия, примесена със страх. Страха преобладаваше и беше много силен: от хора, случки евентуални и тн... С четене на книги, позитивни мисли, емоции и занимания успях да се стабилизирам. Започнах нова работа, която ме удовлетворява. Страха обаче дреме все в мен и само чака повод да изскочи. Преди 2 години се случи нещо, което отново ме извади от равновесие: съчетаха се негативни стечения на обстоятелства- по едно и също време се случи злополука с детето ми ( която - благодаря на Бог се разви благополучно и се оказа не кой знае какъв проблем, сега е живо и здраво и всичко с него е наред) и неприятност служебна доста сериозна... Може би в следствие на силния отново стрес, нещо се "счупи" в мен. Вече 2 години не мога да се върна към балансирано състояние. Пулсът ми е над 110, дори и да няма причина, аритмията е постоянно с мен, започнах да вдигам кръвно, понякога нямам сили да ходя дори. Клинични изследвания не показват отклонения или физически проблеми. В началото ходих при личния си лекар, на психиатър, невролог. Всички ми предписваха транквиланти и антидепресанти. Пих ги около 2 месеца и ги спрях защото не виждам кой знае какъв ефект от тях а и се опасявах от пристрастяване. Не ги спрях защото се чувствах вече добре, а защото искам да се чувствам наистина добре! В началото на тази година понеже отново ме връхлетяха силни страхове и дискомфорт реших че няма да пия отвово лекарства, а ще потърся алтернативни начини да се лекувам, защото съзнавам че това си е продължаващ проблем, а не обикновена моментна тревожност. Преминах лечебен курс иглотерапия, който за момент подобри състоянието, сеанси при психотерапевт и хипнотерапия ... но не се чувствам добре определено. Причината е може би в това, че търся и очаквам по- бърз резултат, а не се получава вероятно поради това че те са веднъж месечно.... Започнах да чета и се интересувам от медитативни техники, опитвам да ги прилагам поне веднъж на ден, опитвам да променя начина си на живот - да има баланс между работа и почивка и да мисля позитивно, да се усмихвам повече, но това е моментно справяне с проблема... От наглед незначителни неща, а какво остава за по- сериозните - изпадам в паника която продължава с дни и дори седмици, случва се дни и седмици наред да не мога да изхвърля от ума си лоши мисли и предчувствия... Съзнавам, че така вредя не само на себе си, но и на семейството си, защото въпреки че се опитвам да скрия от тях състоянието си, те истинктивно усещат че нещо не е наред с мен и се притесняват разбираемо. Желанието ми и намерението ми е да се оправя възможно най- бързо и заради себе си и заради тях. Искам да се радвам на живота и на хубавите неща в него, а не да се концентрирам върху негативите само както е в момента.

Всъщност като започнах да пиша мислех, че ще задам конкретен въпрос... а не мога да го формулирам... просто имам нужда от помощ и съвет.

С най- добри пожелания на всички!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

От шест години имате генерализирана тревожност - закъде бързате? Който бърза, бавно стига, се казва в поговорката! Точно бързането, напрегнатата битка е това, което поддържа състоянието ви. Парадоксът е, че когато си дадете всичкото време на света, за да се оправите, тогава това се случва не след дълго!

Искам да ви задам няколко въпроса: спортувате ли често и интензивно? Познавате ли страховете, срещу които автоматично се борите? Познавате ли се? Имате ли търпение, ясен план и стратегия за работа по проблема си? Колко често пробвате да смъквате ригидния контрол и да бъдете в досег със страховете си? Как го правите? Приехте ли, че имате право да грешите, да бъдете слаба? Как влизате в транс и какво визуализирате тогава? Практикувате ли съзерцание?

Линк към коментар
Share on other sites

Първо бих искала да благодаря и на двама ви за отговорите!

Не мисля че 6 години са малко и не бих искала да станат 16, защото тогава не само семейството ми, но и вече внуците ми биха ме гледали любопитно... това е шега разбира се. Ще отговоря на въпросите:

В момента не спортувам често и интензивно - веднъж седмично велоергометър и когато имам възможност се разхождам.

Страховете срещу които се боря са различни в зависимост от ситуацията и времето, опитвам се да ги опозная и да ги визуализирам. В момента съм в особен момент така да се каже - отново са провокирани от външни събития и не мога да се отърва от натрапчивите си мисли.

Дали се познавам? е това е добър въпрос на който се затруднявам да отговоря...мога да кажа само че се стремя да живея по земните и Божии закони откак се помня.

Търпение, ясен план и стратегия вече ми липсват.

Дълбоко в себе си съм оптимист, и сега в момента в ситуацията в която се намирам отново дълбоко в себе си съм оптимистично настроена за изхода от нея, но непрекъснато в главата ми се въртят други мисли, които противоборстват - ами ако да... ами ако не...

Когато нямам страх или ситуация която го предизвиква не мисля за това, но в момента съм в доста стресова ситуация меко казано и се опитвам да прогоня мислите си за евентуалния изход от нея... може би тук греша. В обикновени житейски ситуации приемам вероятността да се проваля и не ми създава кой знае какъв проблем, но сте прав че обикновено стремежа ми е всичко да е под контрол.

Мисълта да сгреша и че съм слаба... е това вече е проблем, защото всички ми повтарят колко съм силна и аз си го казвам и че мога да устоя на всичко...

Как влизам в транс- до колкото успявам разбира се- дишане, релаксираща музика, съмнявам се дали успявам защото пак има мисли облачета... Обикновено усещам цветове (обичам да рисувам), визуализирам сърцето си и искам да му кажа че го обичам и да не се тревожи толкова много и да не се страхува. През последните дни опитвам техниката ви за дедето в мен да го успокоя и да му покажа че живота не е страшен и е красив... то се получи едно несвързано обяснение

Съзерцание не съм практикувала, но ще опитам.

Желанието ми е в момента да се справя накак със ситуацията възможно най- безболезнено, защото има сериозно отражение върху здравословното ми състояние. И най- вероятно сте прави за бързането, но съм изтощена вече и напълно безпомощна се чувствам.

Линк към коментар
Share on other sites

Не мисля че 6 години са малко и не бих искала да станат 16, защото тогава не само семейството ми, но и вече внуците ми биха ме гледали любопитно...

Точно затова ви казваме да забавите. Когато сте готова цял живот да имате тревожност, приемете я, обикнете я и просто започнете да правите подходящи стъпки, без големи очаквания, точно тогава всичко се променя!

В момента не спортувам често и интензивно - веднъж седмично велоергометър и когато имам възможност се разхождам.

Организирайте се и го правете! Ето тук съм обяснил защо.

Дали се познавам? е това е добър въпрос на който се затруднявам да отговоря...

Търпение, ясен план и стратегия вече ми липсват.

обикновено стремежа ми е всичко да е под контрол.

Мисълта да сгреша и че съм слаба... е това вече е проблем, защото всички ми повтарят колко съм силна и аз си го казвам и че мога да устоя на всичко...

Можете да се познаете само когато спокойно се вгледате в дълбините си. Засега се борите с части от себе си и се стараете да живеете според цензурата на външната си личност... В приемането на слабостта се крие силата ви и промяната на състоянието ви!

Как влизам в транс- до колкото успявам разбира се- дишане, релаксираща музика, съмнявам се дали успявам защото пак има мисли облачета... Обикновено усещам цветове (обичам да рисувам), визуализирам сърцето си и искам да му кажа че го обичам и да не се тревожи толкова много и да не се страхува. През последните дни опитвам техниката ви за дедето в мен да го успокоя и да му покажа че живота не е страшен и е красив... то се получи едно несвързано обяснение

Съзерцание не съм практикувала, но ще опитам.

Желанието ми е в момента да се справя накак със ситуацията възможно най- безболезнено, защото има сериозно отражение върху здравословното ми състояние. И най- вероятно сте прави за бързането, но съм изтощена вече и напълно безпомощна се чувствам.

Тези случвания се учат и имат дълбочина на усвояване. Не става само с опитване, а с редовна тренировка!

Линк към коментар
Share on other sites

Изключително съм благодарна за отговора Ви Орлин и за линка към статията!

Започвам стъпка по стъпка... всъщност сега се замислих че където и да съм ходила при специалисти никой не ми е казал и обяснявал какво точно трябва да правя... как да променя действително качествено начина си на живот.

Минава ми въпроса, който е към Вас и към д-р Първанов : хипноза би ли ми помогнала?

Линк към коментар
Share on other sites

Да, може! Но защо питате точно за хипноза? Реалната такава определено се различава от изкривеното и представяне във филмите и изисква не по-малко лична работа, усилия и промяна от други ползвани методи!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

.,,, всъщност сега се замислих че където и да съм ходила при специалисти никой не ми е казал и обяснявал какво точно трябва да правя... как да променя действително качествено начина си на живот. ,,,

Непрекъснато пиша-психотерапията е планов процес.Вие не само трябва да сте запозната с плана на терапията си, той трябва да бъде съгласуван с вас.

Мъча се да си представя, как някой ще ходи някъде, ще си говори с някой, няма да прави нищо практическо и ще очаква да се промени в положителна за него посока.Според мен този човек трябва или да е много наивен или просто проблема му да е измислен.

Горното не адресирано само към вас.Форума се чете от много хора които имат психични проблеми.Сигурен съм, че доста от тях ще се обърнат към психотерапевт.Нека имат предвид думите ми-искайте да се запознаете с плана на терапията и приблизителният брой сесии нужни за осъществяването и.Подчертавам, последното не винаги е възможно, но дори и в този случай, това трябва да се обсъди с вас и ви се обясни ясно, какво би ускорило или забавило лечението ви. Нормално е, плана за терапията ви да бъде готов към третият-четвъртият час /сесия.Аз самият, предпочитам тя да бъде готова на първата среща, по тази и причина първата сесия при мен понякога достига до 3-4 часа.Това обаче позволява на клиента ако не хареса вижданията ми за терапията и плана ми за нея, да се откаже от работа с мен без да губи напразно време и пари.

Линк към коментар
Share on other sites

До г-н Баев: питам за хипноза, защото си мисля че би спомогнала допълнително. Далеч съм от мисълта да разчитам само и единствено на нея и да си стоя пасивно и да чакам някой да ми помогне без да полагам каквито и да е усилия. И съм абсолютно наясно че не е като по филмите. След като изчетох и се запознах с материалите в блога Ви и тук във форума ми стана ясно в общи линии как трябва да си помагам и сама.

До д-р Първанов:И аз си задавам този въпрос, защо да ходя и да си говоря след като не ми се дават никакви насоки и така да кажа предписания за "домашна работа". И повярвайте ми не съм нито наивна, нито проблема ми е измислен... за съжаление. Учудих се от това което прочетох тук във форума и ме впечатлиха точно думите Ви за плана за действие и насоките за работа, защото при мен след 4 посещения при терапевта ми , все още не ми е разяснено какво точно трябва да правя и как да действам. Говорим си и си говорим...и така повече от 2 месеца ( през които можех да работя върху себе си сама и да си помогна поне малко). И точно това ме учудва че не ми се разясни нито механизма и химията на страха, нито какво да правя по време на по- силни емоции, нито как да променя начина си на живот, нито стъпките за това (междурвеменно ги прочетох в материалите на г-н Баев, за което съм изключително благодарна, както и за записите на Йога ниндра, които са невероятни! и ги слушам и правя с удоволствие).

И още нещо си мисля във връзка с това- че трябва да мога да разчитам на терапевта си така, както разчитам да адвоката си и на личния си лекар!

Мисля за хипноза като още едно допълнително средство,а не като единствено средство!

Бих искала само да добавя още нешо: стигнах до терапия не от мързел или наивност ( т.е. не защото не искам да работя сама, ако беше така щях да си пия предписаните лекарства- Ривотрил от единия лекар, Транксен и Сероксат от другия и тн... щях да ги пия и да чакам да ми помогнат...)

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност нидра означава сън на санскрит - същото, което означава и гърцизмът хипноза... Ето за това тук. Можете да видите материали, които да ви бъдат полезни - особено тези за генерализираната тревожност и паническото р-во.

Тодор е прав, че психотерапията е целенасочен процес. Особено що се отнася за конкретни психични разстройства.

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Здравей Stancheva във тази тема споделих своя опит http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=11055 Ако искаш ми пиши на email-a с удоволствие ще ти отговоря.

Много здраве, любов и светлина ви желая.

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...