Моят проблем

[H_D_A]

Здравейте!

Поводът да пиша тук е около половингодишната ми борба с тревожно- депресивно разстройство. Но нека започна с моята история:

Роден съм преди 30 години. При раждането ми е имало усложнение, породено от позицията на плода в утробата на майка ми по време на бременноста. В резултат на това, съм се родил с изкривено стъпало на левия крак, като медицинският термин за такива състояния е "еквиноварусно ходило". Благодарение на усилията на родителите ми и предприетите медицински интервенции, изразяващи се в четири операции, извършени в периода от раждането ми до навършване на втората ми години, стъпалото ми е било изправено. Постоянното носене на гипсова шина в този период се е отразило на развитието на левия ми крак, като и до ден днешен прасецът на този крак е значително по-слабо развит от другия. От момента, в който бях пораснал достатъчно, че да започна да се оглеждам в очите и на другите, това се превърна в мой вътрешен проблем. По някакъв начин тази несъразмерност в двата крака ме притесняваше. Притесняваше ме до такава степен, че в дните на лятото, когато е нормално децата да ходят с къси панталонки, аз отказвах да се обличам с такива. Имаше и дни, в които беше толкова топло, че нямаше друг начин, освен и аз да сложа късите панталонки. Излизането ми сред децата беше съпроводено с големи притеснения, свързани с начина, по който ще ме приемат. Не съм споделял за тези мои вътрешни терзания с никой. Може би родителите ми са били наясно с тях, най-вече заради отказите ми да нося къси панталонки. Това, което те правеха, беше да ме окуражават и да казват, че няма от какво да се притеснявам. За съжаление тези им опити имаха само временен ефект.

Това неприятно чувство на притеснение ме преследва и до ден днешен, когато ходя на плаж. През останалото време просто ходя с дънки или панталони.

Мисля, че този проблем рефлектира на по нататъшното ми развитие като личност. Беше повод да обръщам прекалено внимание на външния си вид, може би като компенсация за неудовлетворението от проблема ми с крака.

Този проблем се отрази и на контактите ми с момичетата. Бих казал, че необяснимо за мен, в живота ми е имало доста момичета, които са ме харесвали. Но аз винаги съм бил несигурен в себе си. Всеки един порив да започна нов контакт с момиче беше свързан с големи притеснения от моя страна. притеснявах се да не оплескам нещо, дали ще бъда достатъчно атрактивен, за да спечеля вниманието й, и.т.н. В общи линии, огромна несигурност в себе си. Сигурно предполагате, че това се отрази и на сексуалния ми живот. Почнах да водя такъв, едва на 20 годишна възраст, като никак изненадващо, първите опити бяха пълен провал. Това още повече срина самочувствието ми.

Първият депресивен период в живота ми се случи, когато бях на 23 години. Поводът беше ранен косопад. Приех го много тежко. За първи път тогава се предадох. Започнах лечение с антидепресанти, които подействаха сравнително бързо и се вдигнах на крака. От този момент нататък последваха още няколко такива епизода, отключени от някакви моментни проблеми – раздяла с приятелка, неудовлетвореност от работа и.т.н. За съжаление все неща, които ме сриваха и единственият изход от които, намирах в лечение с антидепресанти.

И ето ме сега в поредния депресивен епизод. Вече на 30 години, с тревожни мисли за себе си и бъдещето и в ужасно подтиснато настроение. Продължава вече около 6 месеца. Предприел съм поредното лечение с антидепресанти, които поне малко стабилизираха общото ми положение. Мисля много върху нещата, които ми се случват, върху себе си, но за съжаление не откривам никаква светлинка. Чувствам се като в клетка. Не мога да се справя със себе си. Имам чувството, че светът е свършил. Не харесвам работата си, нямам ясна идея за бъдещето си. Не знам какво би ме направило щастлив. Постоянно се лутам. Като допълним и самотата, която изпитвам, нещата придобиват още по- черни краски.

Сигурен съм, че в това макар и дълго изложение не успях да споделя всичко, а споделеното е в много хаотичен вид…Просто всичко е спонтанно и без подредени мисли.

Обръщам се към вас за съвет, относно начините за излизане от това кошмарно състояние.

Благодаря предварително!

Редактирано Септември 3, 2012 от д-р Тодор Първанов
Дребен шрифт.

[Илиана Занкова]

Здравейте H_D_A,

Проблемът Ви датира от ранното ви детство, т.е. през целия Ви живот и се мултиплицира в множество други проблеми, като ниска самооценка и ниско самочувствие, породени от усещането, че сте дефектен. От тук нататък всякакви други, появяващи се на по-късен етап промени във Вас, лесно биват възприети като дефекти и засилват усещането за дефектност. Още от ранна детска възраст сте развили тревожност породена от операциите, от болката, от това, че не сте можели свободно да прохождате и да тичате като другите деца, т.е. сте различен. Във всеки етап от развитието си сте възприемали различния си крак като дефект, което е рефлектирало в: най-ранния етап от живота Ви в несигурност в себе си и във възможностите си поради трудности в прохождането, по-късно върху самочувствието Ви, увереността в себе си и възможностите си, по-късно се появяват проблеми с образа за себе си и изграждането на идентичност, което пък рефлектира върху отношенията Ви с другите, особено с жените. Пред вид това, че проблема Ви датира от ранното Ви детство мога да Ви препоръчам да започнете сериозна психотерапия, която много ще Ви помогне да подредите живота си, да станете по уверен в себе си, да имате работа, приятелка и проч. Също така си направих труда да потърся в интернет информация за пластична корекция на прасец, почти всички пластични хирурзи правят такава, т.е. можете, ако имате желание и това е възможно от медицинска гледна точка при Вас, да коригирате дебелината на прасеца си.

Поздрави

Илиана Занкова

[H_D_A]

Благодаря за бързия отговор! Интересувал съм се доста от темата и често съм срещал мнения, според които причината за подобни състояния и разстройства може да бъде намерена в преживявания от най-ранно детство. Проблемът е, че на теория осъзнавам причинно- следствената връзка (или поне така си мисля), но на практика не съумявам да направя нищо, което да я разкъса и да доведе до положителна промяна. Колкото повече ровя в проблема, за да открия решение, толкова повече се обърквам. Очевидно е, че антидепресантите са само временно решение. Бих опитал вариант с психотерапия. Може ли да ме ориентирате на кой специалист да се доверя, с каква продължителност е терапията, струва ли отделяне на много време и финансови средства.

Благодаря предварително!

[ISTORIK]

Според мен не би трябвало да имате дискомфорт от физическа гледна точка.

Освен ако не тренирате бохно изкуство от сорта на муай тай бокс или на киокушинкай карате, а това там ще се налага да ви ритат силно по краката. Или, ако не се заимавате със скално катерене или - с ходене в планински райони, което би уморявало по-слабия ви крак. Или - ако карате продължително велосипед пак би се уморявал евентуално.

Куцането (ако куцате с този крак) също би могло да ви носи физически дискомфорт.

Този дефект някак не виждам как би могъл да стопира любовния ви живот, понеже жената би трябвало да хареса вашата личност, а не - вашите крака. Освен, ако вашата личност не се изчерпва с краката ви, което не ми се вярва.

Не виждам как това би ви попречило да работите примерно като учен, като компютърджия, като учител, като инженер, като лекар, като художник или певец... - все неща, за които не се работи с краката, а - с главата, ръцете или с устата (ако преподавате). Просто няма да преподавате физкултура! Какво толкова?!

[H_D_A]

ISTORIK, не оправдавам определени мои неуспехи с крака си и не търся съжаление. Мисля обаче, че той е в основата на формирани вследствие на него мисловни модели. Опитвам се да открия ключа към разрешаването им. Благодаря за отговора!

[Илиана Занкова]

Колкото и да четете, сам ще Ви бъде доста трудно да се справите, без помоща на специалист. Проблемите Ви датират от най-ранното Ви детство, което означава, че те са се загнездили във Вашето несъзнавано и вие сам няма как да достигнете до тях, за да ги разрешите. Това е едно просто обяснение, защо не можете да си помогнете сам.

Не разбрах от кой град сте, но пишещите тук са специалисти психотерапевти, можете да се свържете с някой от нас на лични, или да потърсите в интернет психотерапевт или център за психотерапия.

Цената на една сесия варира при различните терапевти, обичайно посещенията са един-два пъти седмично, с продължителност 50 мин - 1 час.

Успех!

[д-р Тодор Първанов]

,,, Мисля обаче, че той е в основата на формирани вследствие на него мисловни модели. Опитвам се да открия ключа към разрешаването им.,,,

Когато един мисловен процес или процеси ни правят нещастни, няма какво да се ровим в тях-те са такива, правещи ни нещастни.Пътя е в създаването на нови, по -ефективни модели и представи за света. На пръв поглед изглежда просто, но трябва време и постоянство.А , насоките на психотерапевт наистина ще са ти много полезни.

[Alek G]

Здрасти,

Разбирам и двата ти проблема и връзката между тях. Разбирам го защото и аз съм роден със скъсени сухожилия ( club foot на английски ) и подобно на теб съм опериран няколко пъти в Ортопедията в Горна Баня, и проблемът, доколкото може е отстранен. И също така имам слабо развити прасци, като левия крак е по-добре. Но от малък свикнах да ходя с къси панталони – през лятото и въпреки недобре развитите ми прасци, не се притеснявам. До преди 2 години, мислех че не са развити заради вроденият дефект (макар и оперативно отстранен) и, го бях приел за даденост, но тогава разбрах, че е основно в следствие на неправилно ходене и слабо натоварване на прасеца при движение, т.е. не е достатъчна само операцията ами й трябва да се научим да ходим правилно. Проблем с неправилното ходене имат много хора, които са имали лек проблем в детството ( и от тогава не ходят правилно) или поради някаква причина имат неправилна походка, което се е превърнало в навик – често за цял живот. Повечето хора, които имат правилна походка обикновено са я научили още от детството си и то неволно.

Както и да е, с правилни и редовни тренировки, мисля, че неправилната походка може да се коригира, както и да се развие мускула на прасеца и особено подбедрицата ( обърни внимание, мускулите между прасеца и ахилеса най-вероятно са още по-неразвити). При мен левият крак е по-добре, респективно и прасеца по развит, защото този крак компенсира другия, ти също споменаваш, че здравият ти крак е много по-развит.

Всичко това го осъзнах, след като пробвах няколко спорта, но прасците не се развиваха. От малък още винаги съм спортувал, само със скоковете имам проблем, но това да е. Преди 2 години, след препоръка отидох в един фитнес – спайдер спорт в лозенец, треньор ми беше Мария – бивша лекоатлетка. Това не е обикновен фитнес, занимават се с възстановяване след травми, операции и подобни. Препоръчвам ти да отидеш при нея. Тя ме научи на няколко упражнения, които правя всеки ден в къщи, отделно ходя 2 пъти седмично на фитнес. Ходи при нея поне 6 мес., защото е много важно да правиш упражненията правилно, а без надзор няма как да стане. Отделно тя ме мотивираше да ги правя редовно. Равносметката ми е, че прасците ми порастнаха с около 1 см. за година, което не е много в сантиметри, но издържливостта им порастна в пъти. Все пак издържливостта на мускула, не зависи от размера му. Преди постоянно имах болки в глезените, сега имам само когато пропускам упражненията.

Темата ти е по-различна от това което написах, но оставам с впечатление, че се чувстваш така, основно поради проблема с крака. Да не е обаче друг проблема ? Ако можеш да съчетаваш, психотерапия с фитнес, ще е прекрасно.

Предполагам знеш, но в случай че не, много хора са живели и живеят с club foot:

Клавдий и Байрон – и при двамата проблема не е бил лекуван и са били куци.

Кристи Ямагучи – олимпийска шапмиона по кънки при жени-соло 1992 Албъртвил, помня разказа на коментаторите след като спечели златния медал, за спомените от детството й. При нея е на единият крак и също прасците са несъразмерни, но явно това не е пречка.

Стъвън Жерард – настоящ капитан на Английския отбор по футбол. Предполагам, че при него е било в лека форма, щото не мога да си представя как бие тия шутове, но все пак е капитан на националите и най-добрия играч на Ливърпул.

Мия Хамм, най-добрата жена футболист (засега). Погледни краката краката й на снимките, няма особено развити прасци, но е най-добрият футболист жена.

Най-силна е историята на Джим Месир, на който десният крак е с 1 инч. по-къс от левия, а прасеца на десния е два пъти по-малък от левия. Въпреки това е много добър бейзболен играч, във филма Moneyball му объщат внимание.

Има още много примери за известни спортисти, при това не на параигрите, а на игрите. Което не очаквам да звучи надъхващо, а просто показва, че й с вроден club foot, можеш да станеш спортист. А в случай като моят и твоят, да развием по-добре краката си.