Преслава Петрова Добавено Юни 21, 2012 Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 Всеки поне един път е използвал изрази като "Нали знаеш какви сме българите", а дори и "Нали ги знаеш какви са българите" - (още по-голямо саморазграничение от "българите")...Чуваме от лични разговори с познати в чужбина или по медиите, че масово в чужбина българите се избягват...Но като че ли и тук, в самата страна, понякога (да не кажа често) атмосферата е подобна - бихме се избягвали, ако не ни се налагаше да съжителстваме заедно... И така, темата, която поставям (надявам се няма да внесе допълнително отчуждение помжду ни ) не е нова, разбира се, но се насочих (отново) към нея в една по-конкретна светлина. Натрапиха ми се на вниманието няколко чути и прочетени мисли на хора, които живеят в провинцията - имам усещането, че всъщност ги споделям донякъде. Знаем, че емиграцията отново расте, принудени от къде икономически, къде други причини, хората бягат от по-малките градове и в тази връзка забелязах едно повтарящо се становище: "Ако се наложи да се местя, предпочитам чужбина пред София или друг град в България - София ми се струва още по-ужасен вариант". Не казвам, че всички трябва да се изсипят в София, по-скоро разсъждавайки върху това известно време, стигнах до следната известна сентенция, тя си е общочовешка всъщност: На българите (и на хората въобще) им е по-леко на душата да са чужди сред "чужди", отколкото чужди сред "свои". Какво можем да кажем още, което да не е изговорено по въпроса? Какви са причините за нашата враждебност към самите нас? Е, лек няма да се намери току-така - ясно е, че колективно ще се повдигнем само след като достатъчно хора на индивидуално ниво решим въпроса...И все пак, ако имате идеи и мнения, споделете. Само моля да не се караме , за да няма нужда трети да идва и да утешава другите с приказки от сорта "абе остави, нали знаеш, че такива сме българите" jul и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юни 21, 2012 Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 Не е казано, че ... българите са като всички хора по земята. Би било смешно да си мислим, че българите са най-ужасните хора, а останалите хора са най-прекрасните. Колкото са отчуждени българите един от друг, не по-малко отчуждени са много други нации из Авропата. А някои нации - много повече. Един от признаците на цивилизования западен свят, към който вървим, е точно отчуждението. Немците са пълни с комплекси, например. Това да си невелик представител на велика нация е супер гадно. Още повече ако около тебе има разни чужденци, които могат повече от теб, а са от някакви мизерни нацийки... комплексите растат като гъби в тропически климат! Докато ние сме малки представители на малка нация и не сме натоварени с това огромно бреме - ако стане хора от нас - за нас е достатъчно. Така че ... българите не знаят колко щастливи хора са всъщност, щото непрекъснато си тровят живота с глупости. Но ако един ден спрат да го правят, ще светнат като крушки! jul и Илен 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юни 21, 2012 Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 (edited) Трите израза са: - ...какви СМЕ българите... - ...какви СТЕ българите... - ...какви СА българите... Има и други три израза: - Българите СМЕ... - Българите СТЕ... - Българите СА... Някои български комплексари, дето се пишат за чужденци: - може никога да не са се отделяли от българската (микро)общност в чужбина и да не знаят и една дума от езика на държавата, в която са емигриралЕ - може дотолкова да са се самозабравили, че в един момент вече са отвикнали да ползват родния си език. А това означава, че са отвикнали да МИСЛЯТ на него! Ние - българите - не знаем колко щастливи хора сме всъщност, докато не ни разкажат следната притча (аз я чух по време на лекции по етнология): Българите за пореден път закъснели, но този път било почти фатално. Господ-Бог тъкмо раздавал земя на народите. И, тъй като българите се оказали последни на опашката за земя, понеже пак били заети с нещо "по-важно", за тях земята не стигнала. Господ се смилил над тях и им подарил едно парченце от рая. Редактирано Юни 21, 2012 от ISTORIK Илен, Inseparabile и Мария-София 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юни 21, 2012 Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 (edited) Постепенно стигнах до следната сентенция: На българите (и на хората въобще) им е по-леко на душата да са чужди сред "чужди", отколкото - чужди сред "свои". Някои са чужди сред чужди, други - чужди сред свои, трети - свои сред свои, а четвърти - свои сред чужди. Това са няколкото варианта, в които може да се попадне. Понякога чужденците успяват да ни преценят по-правилно, по-точно, по-адекватно от нашите съплеменници и започват да ценят знанията ни, уменията ни, качествата ни. От друга страна, у много от чужденците, поне - у тези, с които аз съм контактувал, липсва завистта (разбира се, това си зависи от характера на отделния човек!), която е присъща за много от българите. Поговорката "Аз не искам на мен да ми е добре, а предпочитам на съседа ми да му е зле, искам да му бъде гадно!" е българска. Понеже, ако ние сме слепи с едното око, а съседите ни са слепи и с двете си очи, ние ще царуваме "в царството на слепите", понеже "в царството на слепите едноокият е цар". Редактирано Юни 21, 2012 от ISTORIK Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юни 21, 2012 Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 Това с чуждото нещастие не е непозната тема за... цивилизования европеец ... и за целия цивилизован свят. Просто европейците са по-рафинирани, но горките и те са хванати в мрежата на общественото мнение и формирането на комплекси. Затова е и много трудно на Запад човек да намери хора, които да се зарадват на нещо, което той може, а те не могат, но от своят страна е лесно да намериш кой да те утеши, ако ти се е случила беда... поне на думи. Българите са като диви котки от гората - градят семействата на принципа "сръбска музика и бой"... което според мен е много по-чисто от това да караш децата ти да са изкуствено любезни и да ти говорят с едни нищо значещи фрази, защото само тогава са получавали поощрение от родителите си.. с други думи - отглеждаме си лицемерчета малки. Възниква въпрос какво би станало, ако едно от тези малки лицемерчета срещне човек, който не е лицемерен ... Нека не се лъжем - лъжите са навсякъде. Просто хората са различни и реагират по различен начин на тях. Години наред съм се чудел защо Рудолф Дизел създава своя двигател, при положение, че с нищо не превъзхожда двигателя на Бенц /бензиновия двигател/. Днес установих, че още при разработването е било мислено да бъдат използвани растителни масла - селяните да са можели сами да си произвеждат гориво за машините, с които да обработват реколтите ... и прочие. Сами можете да си представите какво би означавало, ако производството на горива не беше централизирано монополизирано... никакви южни потоци, танкери, разливи, петролни кризи, войни и прочие. Нашият свят е една илюзия. ISTORIK, Донка, Inseparabile и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 21, 2012 Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 Аз не разбрах много темата. Кое на урбанизацията и емиграцията се коментира? Доколкото говоренето с лошо помежду българите, то е следствие на ниска самооценка, защото сме най-бедната държава в Европа. Ако само се преместим в Африка, без да променяме нищо друго, сигурно щяхме да сме доволни, че сме от най-богатите нации... в Африка. Знаем, че сме ощетени от Великите сили, че са ни взели плодородни земи, морски излази, че сме плащали несправедливо репарации, че и робство сме търпяли няколко века. Всичко това ни оставя усещането, че други държави закрилят интересите на поданиците си по-добре и си е така. От уУпадъка на ценностите в демократичната ни държава почти всеки е патил, така че е нормално взаимно да си нямаме много уважение. Какво да се прави... границите са отворени... Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юни 21, 2012 Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 Всичко, което се е случвало с Българския народ, е в реда на нещата. Такива неща са се случвали на всички други народи. Давам пример с два велики народа - немския - и втори пример с френския. Столицата на Източна Прусия... Кьонигсберг... днес Калининград... е в Русия!? Я погледнете карта от 1871 година и кажете... къде е източната част на Германия? - Изненада - В Полша!? Нещо Полша е мигрирала на запад? ... Я кажете за Австро-унгария - Австрия е редуцирана до смешна държава-джудже с население колкото България, а Унгария губи 2/3 от териториите си след войната /ей, не просто 1/3, а 2/3/. ... Щях да давам пример с Франция, ама по-късно. ... Мексико след една война губи половината си територия. А Щатите удвояват своята територия. Днес на едните им се вика емигранти!? ... За известно време южните френски земи са били английски... никой не е искал да се бие за бурените на Централния масив... за виното на Бордо е бил разговора... ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Юни 21, 2012 Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 Българите са прекрасни - това общо казано (ясно е, че добри хора има навсякъде...) и точно както по-горе Емил от Льонеберя е писал - да потвърдя и аз: по-добре леко диви и неопитомени, но искрени хора, отколкото елегантно лицемерни и възпитани, каквито много често се срещат на Запад. Прекрасни са българите, но леко посърнали и със смачкан дух. Но това се оправя..(!)..особено когато видите другите докъде са го докарали, тогава нещо те "тресва" по главата! Не съдете само по материалното състояние на западняците, помислете с какво са платили, за да го имат и какво се крие зад "културата"... Аз познавам вече немалко българи, в които гори новото и това, което обожавам в тях са отворените им сърца, искреността и топлината! Донка, Inseparabile, query и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 21, 2012 Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 Жалко, че няма начин да категоризираме някой българи като национално богаство. А други да ги изнасяме примерно ^^ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юни 21, 2012 Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 Няма кой да прецени кой какъв е. Тук е проблема. Така е устроено нашето българско общество, че никой на никого не вярва. Може 15 години да си се занимавал с нещо, някой може да дойде и да започне да ти обяснява, че не е така, ами инак. Примери мога да дам много, включително и в този сайт. На Запад този въпрос е решен лесно - виждам, че по принцип бързо се разбират - след размяна на няколко изречения става ясно кой знае. Незнаещият слуша. Но това е поради възпитанието. Не е ясно дали му е по сърце. Все пак системата на Запад е жестока. Не че в България не е също толкова жестока - жестока е, но по друг начин. В България успяват да ти смачкат мечтите - мачкат те до там, че мисълта за розова тоалетна хартия да ти се струва като някаква невероятна мечта. Ако трябва да погледна реалистично на нещата, това е така при много народи. Ние не сме изключение. За съсипаните цивилизации от Новия свят няма нужда да повдигам думата, там нищо не е останало... Бих могъл много да пиша, но всичко ще се върти все около тезата, че ... Ние трябва да опознаем повече народи, повече истории и ще видим, че не сме нито първите, нито последните, на които са им се случили някакви страшни неща в исторически аспект на ниво нация. Последен пример - Прочетете за "кокаиновите" войни. За мен това е една трагедия. Но трагедия на една държава с площ колкото целия ни континент... Великобритания успява да "бие спирачка" на Китай за 100 години... Но недейте вярва на Енциклопедия Британика : ) ... И едно малко отклонение - Юл, търсиш ли си домашен котарак? 3.800 кг и с утвърдени навици? jul и vorfax 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 21, 2012 Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 И кученце, кило и нещо... jul и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Преслава Петрова Добавено Юни 21, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 Българите са прекрасни - това общо казано (ясно е, че добри хора има навсякъде...) и точно както по-горе Емил от Льонеберя е писал - да потвърдя и аз: по-добре леко диви и неопитомени, но искрени хора, отколкото елегантно лицемерни и възпитани, каквито много често се срещат на Запад. Прекрасни са българите, но леко посърнали и със смачкан дух. Но това се оправя..(!)..особено когато видите другите докъде са го докарали, тогава нещо те "тресва" по главата! Не съдете само по материалното състояние на западняците, помислете с какво са платили, за да го имат и какво се крие зад "културата"... Аз познавам вече немалко българи, в които гори новото и това, което обожавам в тях са отворените им сърца, искреността и топлината! Jul, здравей - радвам се, че писа ти си значи от решилите въпроса там, където трябва - на индивидуално ниво. От поста ти си личи, че мнителността помежду българите, за която повдигнах темата, не е тема в твоя живот, поздрави за това! Така е най-хубаво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Юни 21, 2012 Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 Благодаря ти, Преслава, много мило. Бих искала да споделя, че всичко това, което спомена при отварянето на темата много пъти ме е търмозило и занимавало и мен. Това, което ме преобърна, е контрастният досег с други страни и култури, и съответно техните проблеми....които, повярвай ми,, на пръв поглед замаскирани зад материалното благополучие....не са никак малки!!! Когато се докоснеш до едно по-голямо отчуждение, студенина и лицемерие, разбираш, че това, което ни притеснява в България, непрестанното мрънкане, песимизма пр. са едни трошици...и ...те могат просто да се почистят и отстранят. По-трудно се гради другото... В България наистина лесно се кастрят мечтите, смазва вярата и т.н. но това е хубавото на отворените врати днес - когато излезеш, се връщаш обновен - за какво? Да съзреш с положителни очи страната, да оцениш прекрасното в нея! Това е валидно и за другите места и хора....помага... И някак това, което преди ти се е струвало като тежък и нерешим проблем, сега виждаш, че не е така сериозен, на фона на такива, с които можеш да го сравниш! Това ми напомня на тийнейджърите, които имат пререкания с родителите, дразнят се, карат се, но инак се обичат. И когато всеки свободен поеме в своята посока, остават любовта и уважението. Такава е връзката и с родината май...Аз поне не съм злопаметна и така е по-леко. В мен остава спомена за красивото и той нараства с времето. ... И едно малко отклонение - Юл, търсиш ли си домашен котарак? 3.800 кг и с утвърдени навици? И кученце, кило и нещо... страшна комбинация, ще се разберем идеално - аз самата съм астрологично коте-куче.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юни 21, 2012 Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 (edited) Признавам, че винаги тревата на съседа изглежда по-зелена /итал. поговорка/. Така например винаги съм мрънкотел в България, когато се налага да ходя на сервиз за колата - звъня им, те ми викат "нема страшно, идвай". И какво? Стоя по няколко часа, или пък се прибера и чакам да ми звъннат, а те уж да звъннат, уж заспят... и чак вечерта си я взимам, или пък се окаже, че имали много коли и я почнали следобеда, та за сутринта... отврат. Обаче. Отивам аз в Словакия и се оказва, че ми блокирал предпазния колан. Те ми викат - ами елате. Отивам аз и казвам - Кога да дойда? А те ме гледат - Ама колата в гаранция ли е? Имате ли час? Ако нямате, трябва да си запишете. Моля? - гледам и мигам? И записвам си час за след една седмица, отивам пак - те гледат - даааа, коланът е - трябва да го поръчаме. Аааааа! И след още две седмици ми смениха колата. Общо 1 месец. ... Или пък друг случай - въртя аз волана - маркуча на сервото се спукал. Отивам до едно сервизче до нас /друг сервиз/ и им викам - само вие сте спасението, щото не мога да я закарам никъде. И те ми викат /ама аз си го знаех и не им обръщах внимание/ - Нямаме време, трябва час да си запишеш - за след седмица. И след тая една седмица ми викат - абе ние го поръчахме тоя маркуч, ама никъде го няма маркуча... и ела след седмица. И като стана общо две седмици, ми казаха - ми няма да дойде маркуча, сори. И аз им викам - алоооу, утре пътувам за България! И нещо им стана и извадиха един маркуч от Шкода и казаха - аааа, ама той ставал? И сега карам алфа ромео с маркуч от шкода... мъка... /на словашки и чешки "шкода" означава "жалко" - е нема начин да си купя кола с такова име!!!/ ... Само за сравнение ще кажа, че в България за 4 дни свърших следното по колата: 1. намерих си двигател със скорости /как се блокира двигател мога да ви разкажа друг път/ 2. монтираха ми го 3. прибрах си колата /не беше в моя град/ 4. направих цялостно обслужване на автомобила + нови дискове, накладки и разни уплътнения, крушчици, глупости. ... Всичко за 7 х цената на предпазния колан в Словакия... Така чеееее.... Абсолютно вярно би било да кажа, че в Словакия пък всичко е на принципа "иди ми - дойде ми". Надали в България можете да чуете млади хора под 25 години да се тръшкат, че по времето на комунизма било хубаво. А там ми надуха главата с тоя комунизъм... рев, че и се тръшкат. Набират и се качват над трета октава! ... Има и хубави неща в Словакия, просто давам пример да видите, че не е България най-черна и най-нещастна. Мога да дам и други примери с други държави, ама някакси няма какво да се мерим с водещите ЕС фигури, та затова с братска Словакия /на английски Slow-vakia - щото всичко става бавно/. Редактирано Юни 21, 2012 от Емил от Льонеберя vorfax и jul 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 22, 2012 Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 Надали в България можете да чуете млади хора под 25 години да се тръшкат, че по времето на комунизма било хубаво. А там ми надуха главата с тоя комунизъм... рев, че и се тръшкат. Набират и се качват над трета октава! Могат да се намерят такива. Даже има и комунистическа организация ( "23 септември"). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Преслава Петрова Добавено Юни 22, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 Да, напълно съм сългасна - поживях известно време из чужбините - а и да не си живял, вече има достатъчно информация за проблемите на обществата в целия свят - и именно от тази позиция, че в крайна сметка никъде не живеят безпроблемно и навсякъде човешкия фактор с всичките му хубави и трудни страни присъства - ми беше интересно защо ние често предпочитаме "чуждите" проблеми (на други общества) пред своите...поне на думи. Както казах, всъщност, въпросът си е дълбоко философски и исторически, а и чисто битов, предполагам, причините, ясно е, за една народопсихология са много, наивно е да се търси един отговор, камо ли решение, а и може би и самото търсене е излишно задълбване и преекспониране на темата...Но, във връзка с Учението на Учителя, хубаво е все пак човек да има представа за причините и следствията, а и да търси задружността и единството, които каквото и да си говорим са качества, които може би не са най-изявените сред нас, погледнато на колективно ниво. Това не означава, че няма хора като Jul, а че може би, ще е хубаво, ако има повече хора като нея. А в отговор на няколко поста по-нагоре, искам само да кажа, че макар и всички народи да имат подобни казуси за решаване, от гледна точка на прагматичността, за човек е най-добре да се фокусира върху решения на тези, които са най-непосредствено до него, т.е. в случая въпросите на българското общество... Наистина човек се учи чрез сравнение и можеш да оцениш това, което е, само като видиш / усетиш какво би било, ако го няма, но има и един трети най-висш критерии - идеалът. Най-опасно ми се вижда, ако този идеал се принизи до някое от другите положения, защото се губи ориентирът и посоката. Нивото под нас служи за благодарност, състрадание и кураж, нивото над нас - за цел, но идеалът е важен въобще, за да има движение. Че мисълта ми беше - да не би проблемът да е в това, че е паднал идеалът ни като общество именно по отношение на въпроса какво значи да си част от един народ - т.е. от това цяло...и просто да не отчитаме вече дали имаме движение, нямаме ли - накъде? Говоря в чисто конрекретен план - не вайканици за всичките ни трудности, а за въпроса със сплотеността между хората и възприемането, че все пак неслучайно Бог ни е поставил сред "тия българи". Аз съм заместващ учител в гимназия и моите наблюдения са, че децата масово (и в училище, и явно в самото общество, навярно и вкъщи) са подготвяни за емигранти. Не просто не се насочва мисълта им, че те са част от "тая държава" (с всичките му добри и лоши неща, които произтичат от това), а гласно или негласно, съзнателно или подсъзнателно, лека-полека им се насажда идеята, че те трябва възможно най-бързо да се разграничат от "тук". И така се изгражда отчуждението от всички други "тук", което пък води до ред други лоши ефекти - няма да изброявам, за да не се разливам в отрицателната страна на въпроса...Да, тези младежи ще отидат и ще видят лошата страна и на други места, и на базата на това сравнение ще смекчат своето отчуждение от сънародниците си, но - това си остава пътят на учене чрез отрицателни методи, проба-грешка...а вярвам, че всички сме единодушни, че положителните методи с утвърждаване на нещо, вместо отричане на друго, постигат повече...всъщност най-добре действа едновременното отричане на разрушителното, и утвърждаване на конструктивното, и много народи - без значение от икономическото им състояние, не е в парите проблемът - и на запад, и на изток не забравят докато отричат, да утвърждават все пак нещо...И ние утвърждаваме, само че е важно какво точно... да не е именно отчуждението И като казвам това не посочвам виновни - няма конкретен виновен, то е вече залюляло се махало, което само си генерира енергия и властва навсякъде, където няма нещо да му противостои - например, едно силно положително утвърждение..Затова, честно казано, този въпрос не е лек за решаване (поне не и в класната стая) - то е един порочен кръг, който трудно се разбива - приближиш ли се, май по-вероятно е да бъдеш засмукан и ти от една всеобща апатия или раздразнение...или в най-добрия случай просто да капитулираш и да спреш да "оправяш света" - Учителя, всъщност, като се замисля, много добре ни е обяснил защо опитите за оправяне на света са често безплодни, а понякога дори грешни... И така, наистина решения с приказки не стават Интернет пространството сигурно вече гъмжи от подобни теми из форумите, малко банална тема повдигнах Благодаря за споделените мнения! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юни 22, 2012 Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 Много интересно. Признавам, че не знаех, че съществува реална подготовка за емигрантлък. Но какво да очакваме от една държава, която отделя повече пари за тютюн, отколкото за наука? /70 милиона срещу 55 милиона/. Не че и науката е стока - повече от половината открития на учените са глупости, но има и хубави неща. ... Понеже съм наблюдател на обратния процес - не самият индивид да казва на другите - шшш, вий сте "всички тук" и аз нямам нищо общо, а другите да казват на индивида - "алоу, индивида, ти нямаш нищо общо с нас" : става въпрос за един подрастващ интелигент на 16 години, който живее в тих и кротък малък град в Северна България. Предполагам, че родителите му много добре знаят, че той няма да живее в този град след завършване на гимназията. Но той не е емигрант с негативна окраска. Просто мястото му не е там. Такива хора се чувстват навсякъде като в собствен дом. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Преслава Петрова Добавено Юни 22, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 (edited) Нямах предвид, че е организирано или структурирано такова едно явление...че едва ли не се води напълно целенасочена и осъзната кампанията или агитацията...Всичко е "за доброто" на младото поколение и вярвам, че всеки, имащ отношение, възпитава и наставлява напълно искрено и най-чистосърдечно в името на доброто на децата...А във връзка с това, което казваш, Емил, "мястото му просто не е там" е често срещано усещане сред много подрастващи, че и пораснали вече, именно затова става дума...едно е човек да пътува, дори да живее на различни места, воден от положителен стремеж, от любознателност например, друго е всъщност преместванията му и пътуванията му да са породени от голяма доза негативни емоции като "тук определено не се чувствам добре, именно затова ще търся друго място", тогава става бягство...иначе днес е безумно и глупаво, и дори недалновидно, да искаме хората да стоят на едно място цял живот - въпросът, според мен е, с какво чувство заминават накъдето и да било, в случая вън от България. Редактирано Юни 22, 2012 от Преслава Петрова jul 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
next2u Добавено Юни 22, 2012 Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 От одавна чета форума, но тази тема ме накара да си направя регистрация току що. Сблъсквам се както и вие разбира се ежедневно с този проблем на негативизма в България и за България. Приятелите ми заминаха за чужбина, всеки ден ми се казва: защо стоиш тук, тук всичко е едно и също, там поне каквато и работа да работиш ще изкарваш пари за по-добър живот. Защо се захващаш, че ти е хубава работата и т.н тук всичко е свършено. Честно да ви кажа се поболях от този негативизъм и никой не ме разбира, че просто ми харесва тук, България си ме влече нещо вътрешно и това е. Да много хубаво е човек да пътува да види нови места, да поживее някъде дори за известен период, да се изучи и т.н. Но какво ще остане от държавата ни, от народа ни от нас ако всички заминем..? Преслава Петрова и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Емил от Льонеберя Добавено Юни 22, 2012 Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 О, разбирам. При преместването си в друга държава може би би било по-добре човек да бъде воден от едно от двете неща - 1. да има условия на труд, каквито няма в държавата му /нямам предвид финансите, а просто възможностите да работи това, което му харесва/ 2. хората в тази държава му допадат като манталитет. Не бих си сменил държавата, защото ... видиш ли, около мене само "матриалът калпав бил" и да отида да правя каквото и да е в друга държава, чийто език не говоря, нрави не познавам, за да мога после да се бия в гърдите, че карам стар мерцедес тип "циганска мечта". ... Човек трябва да живее там, където му харесва. И по начин, който съответства на средата около него. jul 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 22, 2012 Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 Преслава, така е, и аз го забелязвам това. Преди беше - "Учи, мама, за да не работиш!", а сега призивът е друг - "Иди, мама, навън, за да живееш добре.". Дали ще живее добре детето навън, не е ясно, но ... Според мен това е много индивидуално. Ако наистина е някой, с много специфични таланти, който е добре да ги сподели с много хора, с целия свят, тогава - да, тогава е направо препоръчително. Обаче и съвсем обикновени хора се вписват добре другаде и не успяват в България - т.е и за тях изборът е добър. Но масовостта, тенденцията ... не я разбирам. Виждам деца, които нямат желание да ходят навън, но са неуморно подтиквани от амбициозни или знам ли какви родители; цели випуски вкупом се изнасят навън и който остане е ... леко сбъркан или доста смотан в очите на съучениците. Защо да е така? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 22, 2012 Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 Според мен това с ученето в чужбина - масовото - е новата модерна вълна в образованието. То от край време си е било престижно, но ако преди 100 години беше важно да учиш в чужбина, за да си добър в България, сега тази тенденция е с еднопосочен билет. Само че покрай тази мания, родителите пропускат нововъведенията и екстрите в българското дипломиране. Те не си правят труда да проучат университетите с европейски акредитации, в които образованието може да им излезе много по- ефтино и не така травмиращо за младия човек. Отново с практики в чужбина, с магистратури навън и т.н. С тези български дипломи \ ако зад тях стоят знания и амбиции\ си действат и в чужбина. А много чужди дипломи така и не стигат до притежателите си поради невъзможност нито да ги получат, нито да ги използват по предназначение. Но....... всеки си знае себе си, винаги е имало хора с капаци, дето обаче са по модата. По въпроса за отчуждението. Българите винаги сме били студени по между си, дори когато не е имало такова масово изнасяне навън. Не само между тези тук и българите в чужбина, но и между хората от различните по големина градове. Но това сме ние, не винаги и не всички са ми симпатични, но изпитвам все по- голямо уважение, към начина по който оцелява българина. Как да не е отчужден, в главата му стоят една тежка историческа обремененост, едни разбъркани модели на поведение от последните 30-40 години, един още по- тежък, всъщност не съществуващ преход. Липса на авторитети, липса на стабилност, липса на сигурност, липса на задоволяване на първични потребности. На която и нация, колкото и развита да е тя, ако я поставят в подобни условия ще оскотее в пъти повече от нас. А ние се опитваме не само да оцелявам, но и да изглеждаме добре, да се развиваме, да се борим, колкото и безумно да е. Индивидуалисти - за което поклон, защото това е много ценно притежание и никой до сега не е успял да ни го отнеме. Донка и query 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 22, 2012 Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 Чувал съм, че по времето на социализма, хората в България са били по - задружни и гостоприемни, отколкото сега. По - доволни от живота и не толкова злобни, по - човечни. Помня как преди години, приятелки на баба ми я посещаваха без дори да попитат предварително дали може и това се приемаше за нещо естествено. Немотията, борбата за оцеляване усилва страха в душите на хората, оттам инстинктът за борба, от което следва и отчуждаването (за последното заслуга има и комерсиализацията на живота ни, стремежът да се трупат материални богатства, да имаш по - нови и лъскави вещи от съседите, колегите, приятелите). next2u 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 23, 2012 Доклад Share Добавено Юни 23, 2012 Не е точно така. В момента сме много по-богати отпреди 30 години. Погледни само материалните блага с които разполагаме и ги сравни с ходенето до гераня с бъклици за пълнене на вода. Нашата бедност определяме само по два показателя - че има по-богати от нас и че има такова невъобразимо количество стоки, че е невъзможно да си ги купим всичките. Забогатяването ни е духовно. В момента, също като мен, ти ползваш световната библиотека за... без пари. Помня как като малък жаждата ми за знание ме караше да чета дебели книги несъответстващи нито на възрастта ми, нито на интелекта ми, преписвах на ръка нещата, които ми харесват, записвах си формули, за да са ми под ръка (не, че някога са ми потрябвали) и сигурно съм приличал на Микеланджело - трябвало е да измислям топлата вода, защото и хиляди преди мен да са го правили, аз нямах достъп до това знание. smehy 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юни 23, 2012 Доклад Share Добавено Юни 23, 2012 (edited) Лелеее Ице, как няма как да те пренеса в някой трамвай или автобус да чуеш как се карат започвайки с "другарю" или "другарко" или как си завиждаха един на друг и се фукаха ако можеха да се доберат по някакъв начин до някоя по- лъскава стока или храна. А за книжките, всичко ставше с връзки и се редиш на опашка ако можеш да се добереш случайно до нещо интересно... Прав е Ворфакс. Мисълта ми е че т. нар. паразити са си съществували и тогава както и сега. Само външните форми се променят в същността си обаче... се променя и се чисти само този който има стремеж към това . Редактирано Юни 23, 2012 от Eлф next2u и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.