tomato Добавено Юни 16, 2012 Доклад Share Добавено Юни 16, 2012 Незнам как да започна малко ми е неловко преди няколко години претърпях загуба в семейството след това се чуствах много зле.Постояно гледах да съм с компания и да се забавлявам пиех и алкохол след време започнах да се паникиосвам имах чуството че се задушам изтръпваха ми краиниците мислех че ще умра.Споделих с един приятел какво ми e той ми каза че е имал подобен проблем заведе ме при психиятъра при които бил ходил,тогава разбрах какво е тревожно разтройство изписа ми анафранил и тогава запръв път в живота си изпитах сексуални проблеми,ярки сънища,здраво безсъние,треперене като болен от паркинсон споделих с доктора тогава той ми смени лекарството с пароксат проблемите изброени по горе не отминаха даже и се засилиха писна ми и спрях пароксата мина доста време и не се подобрих. След като го спрях пак едвам доловимо желание за секс никаква емоционалност сичко правех насила неможех да спя проблеми с памета (трудно намиране на правилна дума) . Почнах да търся из интернет какво можве да ми е тогва попаднах на това http://en.wikipedia.org/wiki/Post-SSRI_sexual_dysfunction Продължих да чета и разбрах че серотонина е най големия враг на сексуалното желание и че е враг на всякакво желание изобщо и че м/у 1-10% от хората който са ползвали ссри над 6 месеца достигат до това положение наречено-пост ссри сексуална дисфункция вероятно причинена от увредени (нечуствителни) серотонинови авторецептори и съответно понижена допаминова трансмися . Общовзето повечето повечето симптоми отминаха остана липсата на либидо,безсънието,понижена емоционалност (трудно нещо ме развълнува) и лоша памет като най ме мъчи пониженото либидо кето маи е перманентно.От спирането на пароксата минаха почти 3 години,него го пих 9 месеца някаде и можеби 3 месеца анафранил преди него. Незнам какво да правя из нета някои пропагандират използването на допаминови агонисти или в-ва подтискащи силно серотонина като хлорфениланин или всичко което може да смъкне серотонина незнам какво да правя искам си предишното сексуално желание другите неща мога да ги преживея Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 17, 2012 Доклад Share Добавено Юни 17, 2012 (edited) Здравейте! Почнало се е просто с повишена тревожност, следствие на загубата в семейството ви, която е можела лесно да бъде преодоляна с подходящото за нея лечение - психотерапията! По причини, които много пъти сме коментирали тук, сте бил прилежно дрогиран! Прочетох статията, към която сте дал линк - наистина е добра. Да, при известен процент от приемалите SSRI медикаменти се получават наистина неприятни ефекти - понижено или никакво сексуално желание, еректилна дисфункция, генитална липса на сензорна чувствителност, оргазмена анхедония (липса на удоволствие при оргазъм), безсъние, тревожна депресивност и т.н. Писали сме много пъти тук - медикаментите са нещо неизменно нужно в някои случаи на ендогенни състояния, психози и др. За съжаление бизнес медицината работи така, че се изписват масово като бонбонки дори там, където те нямат никакво място - при психогенните неврози и дори при обикновен стрес... А химическите вещества в медикаментите въобще не са безобидни - мозъкът се разучава да произвежда собствения си серотонин и допамин, което в някои случаи продължава с месеци и години след спиране приема на хапчетата... Редактирано Юни 17, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomato Добавено Юни 18, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 18, 2012 Благодаря за отговора и разбирането наистина вероятно доста са били коментирани страничните ефекти на SSRI но аз искам да акцентирам върху вероятноста тези ефекти да останат и след спирането на медикаментите и в часност сексуалното желание има ли някои който след прекратяване на медикамента не си връща базовото ниво на либидо . Лекарите преди да ти изпишат някъв медикамен трябва да те запознаят поне бегло с страничните му деиствия и да се дава някъкво право на избор.За млад човек може да е катасртофално да остане без либидо примерно при пароксетина сексуалните проблеми приближават чудовишните 80% по време на прием и вероятно остават при около 10% от хората които са го приемали познато като - Post-SSRI Sexual Dysfunction не че искам да обидя най изписвания медикамент.Чуствам се доста прецакан даже преди да го пия имах доста забележително либидо ходих на лекар правих си изследвания всичко беше ок след това пак отидох при психиятър започна да ми обяснява че няма такива работи просто мозъка не бачкал така като остане без серотонин бил съм в депресия пак някъв SSRI не го оставих да си напише рецептата пожелах му приятен ден и си заминах.Сега съм в няква безизходица ще мога ли да имам някаква врзка претърпях един два провала в леглото искам си старото желание заливам се с алкохол от яд.Незнам стига толкова притеснявам се да говоря за личния си живот незнам поне да помогна на някои дане си прецака живота като мене с ссрй Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 (edited) Прав сте - психиатрите би трябвало да са запознати и то много добре с биохимията на мозъка и цялото тяло, ендокринологията и въздействието на медикаментите, с които боравят върху цялостната телесна система. Някои са, някои не, някои повече, някои по-малко. По-горе писах, че въпреки несъвършенството си, засега психофармацията е единственото средство за повлияване на психози, биологично предизвикани тежки психични състояния... За съжаление медицината понастоящем е не толкова хуманно, колкото бизнес ориентирана. Медицина, която е интимно свързана с фармацевтичните гиганти. А те са огромни машини за пари, бълващи продукция, която трябва да се продава. Бизнес връзката между фармацевтиката и медицината, а в случая с психиатрията е толкова тясна и директна, че се поръчват и нагаждат изследвания относно ефективността и безвредността на медикаментите, а влизането в кабинета на психиатъра е практически равно на изписването на медикамент. Изписване, което е оправдано до известна степен и при определен психопатологичен спектър, както споменах по-горе, но далеч не винаги. Ето, на вас ви е бил изписан антидепресант при нормалната реакция на скръб след загуба на близък. Ако при най-малкия дискомфорт приемаме хапчета, потискащи емоционалната експресия, как бихме могли да учим, да трупаме опит, да мъдреем? Как бихме могли да упражняваме интуицията, ума, чувствата и волята си така, че ползвайки земния си опит, да трупаме съкровища в душевността си!? Този въпрос разбира се, не стои пред плоския поглед на съвременната материалистична медицина и конкретно пред психиатрията - според псевдонауката ние сме биороботи, а умствените ни процеси са страничен ефект от невралните функции... Интегралната и холистична наука тук би казала, че да - имаме биологични корелати на менталния си живот. Но те са само корелати, не са тъждествени със самата менталност. Понастоящем психиатрията определено е далеч както от цялостното разбиране на човека, така и от твърдата наука. При поставяне на диагноза се разчита единствено на субективния поглед на специалиста. Няма някакви кръвни проби, биопсия или прецизно сканиране, с които да се установят с точност биологичните корелати на менталното заболяване. За в бъдеще това вероятно ще с епромени с развитието на техниката, но засега... Имал съм пациенти, които идват за психотерапия след като са обиколили десетина психиатри, всеки от които им е поставил различна диагноза... Друг абсурд в съвременната психиатрична практика, е липсата на начално измерване на евентуалния недостиг на даден невромедиатор - серотонин, допамин или др. Презумпцията, върху която се гради огромен фармацевтичен и медицински бизнес относно немалък спектър психопатологии, се явява недостигът на серотонин. Това обаче е чисто и просто хипотеза - една от многото други. Хипотеза недоказана научно - просто една от многото. Хипотеза обаче удобна за бизнеса и затова масово лансирана. Но, нека условно да приемем, че в някои случаи има серотонинов недостиг - как за бога се проследява нивото му при прием на медикамент? Това ниво се мени при всяка една мисъл, чувство, преживяване и възприятие (тук е силата на психотерапията, която по естествен начин чрез промяна на когницията променя и биохимията, ендокринните процеси и невралното процесиране) - дори с кръвна проба да се установи някакво моментно общо ниво в тялото, това не показва цялостния динамично протичащ, постоянно променящ се и флуктуиращ мозъчен процес. Но, както писах по-горе, практически не се практикува никакво замерване нивото на повлиявания от даден медикамент трансмитер, а се работи тотално на сляпо! Ако не се получава подобрение, хапчетата се сменят, после евентуално пак и пак и пак - човекът се явява опитен "мишок" в лапите на една не само несъвършена, но и ориентирана в бизнеса и задължителните продажби на медикаменти, вместо в човечността и истинското добруване на индивида медицина! С тези разсъждения не отричам ролята на лекарствата в психичното лечение. Както споменах и по-горе, въпреки описаните несъвършенства, те имат ролята си. Но в много по-ограничен мащаб от диктувания от пазарно-икономическите, но не и хуманни правила на бизнес медицината! Неприятното е, че при проблеми като вашия пациентът е убеждаван как нищо му няма и състоянието му няма нищо общо с хапчето, което е приемал, докато всичко говори точно за обратното. По въпроса има и научни проучвания - в статията, която сте дал, има линкове. Масово обаче такива проучвания се маргинализират и остават в сянка - бизнесът няма интерес да бъдат чути! Вижте този филм: "Психиатрията - индустрия на смъртта". В кратката си статия под клипа коментирам факта, че психиатрията е умишлено очернена прекалено катастрофично. Тя расте и се развива. Проблемът обаче е дълбоката и вплетеност с бизнес правилата на пазарната икономика, диктувани и от фармацевтичните компании, които всъщност решават как да бъдат разбирани, пропагандирани и представяни фактите относно психичното здраве и болест. Бизнес правила, които не винаги имат общо с хуманността и актуалните холистични и интегрални процеси в човешката когниция. Колко дълго продължават ефектите на снижено либидо и еректилна дисфункция след спиране приема на SSRI ? При доста от приемалите медикаментите няма изявени такива ефекти и слава богу. При даден процент обаче такива ефекти определено се наблюдават - месеци, при някои години, при някои и по-дълго. Питате какво да правите, за да си върнете потентността и оттам и радостта от живота. Бих ви препоръчал следното: - Интензивен ежедневен спорт - спортът има свойството да мобилизира и възстановява биологичните и психични процеси. - Курс психотерапия - разговорна, когнитивна, през тялото, но и базирана на медитация и хипнотерапия - Самостоятелна ежедневна практика на визуализация, медитация, съзерцание - визуализациите могат да бъдат направени и записани в кабинета на терапевта ви на ваше записващо устройство (диктофон или на телефона и т.н.). - Прием на билката бабини зъби - най-добре във вид на продаваната по аптеките хранителна добавка "трибестан". Същата хранителна добавка, под търговското име "Tribulus" можете да намерите в по-голямо количество на действените съставки и много по-ниска цена и поръчате в този сайт: http://iherb.com . Друга хранителна добавка, която има добра резултатност при връщането на либидото, е "Йохимбин". Вижте в същия сайт! - В процеса на възстановяване, при изпълнение на горните стъпки - пълна искреност и доверие със сексуалната партньорка, приемане на нормалните в случая неслучвания, отпускане, взаимно разбиране, приемане и оптимизъм! Тази партньорска настройка най-добре може да бъде получена при няколко сесии обща психотерапия - вие, заедно с партньорката ви, както и една-две сесии самостоятелно с нея. Редактирано Юни 19, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 Проблемът, който описвате сега, в никакъв случай не се дължи на приема на антидепресантите. Когато сте ги приемал, те наистина са потискали либидото и нарушавали сексуалният ви живот, но това не е трайно и след спирането либидото се възстановява. Проблемът е възникнал, защото колегата не ви е предупредил за този временен и преходен страничен ефект от приема им. Вие сте се притеснили от намаленото си либидо и казано на психологичен език сте,,закотвили,, това състояние. Двата провала още повече са ви в вкарали в негативния филм за някаква физическа уврежда, която не ви позволява да бъдете пълноценен мъж. За щастие проблема е само психичен и ако сериозно следвате препоръките на Орлин, за няколко месеца ще забравите за него. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 20, 2012 Доклад Share Добавено Юни 20, 2012 Вероятно си прав в случая. Като цяло обаче казусът е интересен, защото действително има известен процент хора, преживяващи подобни проблеми след спиране на хапчетата. Аз съм имал случаи на хора, спрели антидепресантите повече от година, но имащи физиологично обусловени сексуални проблеми като еректилна дисфункция или липса на чувствителност и т.н. Това не са само мои наблюдения - има изследвани научно и описани подобни случаи. Добрата новина е, че са далеч по-малко от тези , при които страничните ефекти на медикамента отшумяват със спирането му! С уважение, Орлин Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomato Добавено Юни 20, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 20, 2012 Благодаря за отговрите Господин Баев благодяря за проявеното от вас разбиране и съвети радвам се че иама поне един човек които не отрича че може да има нещо сбъркано с SSRI Значи сте виждал други хора с подобни оплаквания ? Попринцип спортувам усилено но след пароксетина го правя механично нямам мотивация трудно ми е но пък продължавам Попринцип имам воля винаги се опитвам да се боря ако сам не си помогна няма кои, опитвам се дане се пречупвам и примирявам можеби заради това толкова усилено търся отговори и начин да си реша проблема така и достиганх до изводите за които писах и който вие подробно обяснихте.Трибестан съм пил преди,много слабо ми помогна мисля да пробвам йохимбина дано даде резултат.Проблема ми далеч не е само сексуален но пък е основната ми болка,ако трябва да изброявам че трудно нещо ме развълнува,безъние липса на емоционалност, апатия,трудно се възбуждам трябва ми визуален стимул,забавена еяколация много слаб оргазъм (маи това наи ме мъчи) памета ми е скапана .Чета доста и виждам че има хора в перфектно здраве които имат същите оплаквания а повечето лекари отричат сществуването на такова нещо е има и някои единици които неглеасно се съгласяват че можеби съществува такъв проблем много се радвам че и вие сте от тези единици споделяте болакта ми съмнявате се и не мислите праволинеино Писна ми да чета постове еди кое си лекарство ми уби либидото пък не го вземам 5 години ,жени пишат "вече не обичм мъжа си" итн. Защо има над 80000 поста на хора в интернет които имат сходни симптоми след употреба на SSRI защо няма нито един такъв за след употреба на TCA серотонинаина убива наи фините емоции и чуства наи вишите функции на нервната система данеговорим че оказва най голямо влияние на жените и може да им разбърка здравето пък допамина прави мъжа мъж.Незнам надявам се хората да се заинтересуват и замислят малко повече и дане се доверяват насляпо просто защото лекарите може дане са прави Докторите да осведомяват малко повече пациентите си щото има алтернативи на SSRI.Има и доста суплементи който са доста добри примерно вместо някакакво бензо има GABA прекусори и добавки който могат много добре да повлияят тревогата без пристрастяване и странични ефекти има и такива за серотонин които единствено могат да увеличат серотонина в мозъка;парадоксално е че антидепресантите го намаляват и подтискат производството в клетките Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 21, 2012 Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 Можем да фокусираме разговора върху това, което може да помогне на депресивността ви! Ходил ли сте на психотерапия при ефективен терапевт? учил ли сте как да осъзнавате възникващите във всеки момент във вас мисли, да ги реструктурирате или преформулирате? Или пък просто да ги оставите да преминават, без да се вкопчвате в тях? Можете ли да привеждате съзнателно мозъка си до тета активност, в която да трансформирате и преобразувате себе си? Умеете ли да съзерцавате -просто между мислите, от позицията на сърцето и душата си? А да прехвърляте съзерцанието в ежедневието си и се възхищавате на най-малките неща, съдържащи в себе си величието на безкрая? Горните психични случвания имат директна връзка с невралната и биохимична дейност и директно я повлияват и променят в хармонично и здраво функциониране! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts