Mishella Yoncheva Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Пуснато на: Вто Юни 05, 2012 1:08 pm Заглавие: Наистина не знам какво се случва с мен Дори и не знам как да започна. На пръв поглед нямам причина да се чувствам зле - на 31 години съм, изглеждам относително добре, имам работа, образована съ, определят ме като умна и забавна....НО.....аз нямам воля за живот. От няколко години насам не се чувствам полезна...нито на себе си, нито на другите. Чувствам се излишна, непотребна, изхабена. Наскоро приключих връзката си...10 годишна, изключително сложна и бурна връзка. Знам, че трябва да е така, по - добре е може би...но с тази ми връзка си отидоха всичките ми мечти и желанието да правя нещо. Започнах да съществувам....да бъда страничен наблюдател на собствения си живот....Това не е от сега, започна за 1 път преди 6 години, когато се разделихме за 1 път...и когато за 1 път започнах да разбирам /но не и да си признавам/, че човекът, който обичах не беше този, за който го мислех....С течение на времето нещата се задълбочаваха...лъжи, изневери, гадни, подли номера, пренебрежение....забравих какво е да бъдеш желан, обичан....и въпреки всичко аз не се отказах да се боря. За миг не го оставих, подкрепях го дори, когато го напуснах....защото беше без работа, беше в труден момент....В един хубав ден той ми каза - аз искам да опитаме да оправим всичко това...и аз повярвах, той се обаждаше всеки ден и ме увещаваше ак всичко ще бъде наред, как ще отидем на почивка за Великден...докато един хубав ден не си изключи телефоните, а аз разбрах, че всъщност живее с 18 годишна ученичка....на която позволи не веднъж да ме направи за смях и да ме унижи..продължава все още. Изведнъж забрави всичко, което бях направила за него, забрави как миналата година ме молеше да не го напускам, дори когато една от многото му ме потърс да ми каже, че е бременна от него...а аз рухнах....просто рухнах. От 3 месеца почти не спя...почти не се храня. Станах затворена, избягвам да излизам навън, защото имам чувството, че хората ме сочат с пръст....дори не мога да си вдигна главата, спрях д агледам хората в очите.....спрях да се усмихвам.Когато стана земетресението преди няколко седмици дни, той дори не се поинтересува дали съм жива.....а когато аз поинтересувах - не ми вдигна телефона. За мен беше шок....Казват - Няма незаменими хора....но хората не са вещи....не може просто един ден да решиш, че някой не ти трябва и да го изхвърлиш като боклук. Миналата година записах магистратура, в момента съм в сесия...а не мога да мисля за нищо....бувално за нищо...просто искам да избягам...започнах да не си върша задълженията в работата...у дома съм призрак...Казват, че времето лекува....но не е вярно.....от ден на ден става по - зле...а аз просто си искам живота обратно....6 години мечтах да се изнеса на квартира и си наех жилище...толкова се радвах...Вчера, излизайки от там си казах - Какво правиш....ти няма да се справиш....нищо няма да се оправи......Мисля и мисля къде се объркаха нещата...аз винаги съм била честолюбива, независима...а изведнъж се загубих...и започнах да живея чужд живот....и вече дори не съм сянка на себе си....Имам нужда от помощ, но наистина не знам дали има кой да ми помогне....Искам си живота обратно.... Семейството ми....също не е нормално. Отношенията ни през последните няколко години се влошиха рязко. Скандалите у дома са чести..твърде чести...и у мен с всеки изминал ден се засилва усещането, че съм излишна и непотребна....започвам все по - често да си мисля, че е по - добре да ме няма..просто да ме няма.... Понякога се гледам в огледалото....и не познавам човека, когото виждам...Вървя по улиците, а хората, които срещам са само силуети...Виждам и какво причинявам на приятелите си, на майка ми....но просто не намирам за какво да се хвана...Наистина, нямам обяснение какво се случва с мен...Просто понякога имам чувството, че умирам....от известно време се моля да изпитам някаква емоция, каквато и да е....само да е емоция...но всичко е празно...Преди около месец срещнах човек, който ми даваше всички тези усещания, за които бях мечтала през последните 10 години...а на мен просто не ми трепваше нищо....И си мисля.....ще свърши ли някога всичко това?! А паник атаките.....паник атаките са нещо страшно....често, твърде честно ме обзема едно чувство....сякаш има нещо затворено в мен, което иска да излезе, но не може. Не ме сдържа на едно място, искам да направя нещо, но не знам какво...просто искам всичко това да спре.... Стоянка-таня 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lullaby Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 (edited) Чета те и единственото, което ми идва да кажа е: Изрази го този гняв! То на мен ми идва да викна, какво остава ти! Но съм сигурна, че ти ще измислиш градивни начини за израз на гнева си. Кажи му какво ти е причинил, смажи го с думи, тръшни вратата и се освободи от тоя човек и тези 10 години, които са ти трябвали, за да се отървеш от него. А после ходи в църква да палиш свещ, че са 10, а не 20 или 40 . Отървала си се, а животът ти точно сега започва, това с него не е било живот, ако питаш мене. Редактирано Юни 14, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 14, 2012 Доклад Share Добавено Юни 14, 2012 Къде на шега, къде не - браво на човека за 18 годишната ученичка! Знае какво търси! Ти обаче знаеш ли какво искаш действително? Познаваш ли истинските нужди на личността, егото, душата и духа си, на цялостната си личност? Не мисля! Въпреки, че чудесно можеш да интелектуализираш прекрасен отговор, поведението ти говори друго! Самопотискаш се, поставяш се на второ място, сама проектираш хаерактеровите си мазохистични схеми и когато другият несъзнавано се идентифицира с тях, започва да се държи с теб пренебрегващо и нараняващо! Анализирай поведението си при психотерапевт и предприеми малките стъпки, които той би ти посочил, за да се отървеш от мазохизма си! Искаш ли промяната си истински? Или си си свикнала така? Познаваш ли илюзиите на вторичните "ползи" на поведението си, които всъщност те управляват от несъзнаваното ти? А истински ли искаш да осъзнаеш и промениш положението? Разбираш ли, че след като излееш натрупаната автоагресия, смисъл от мънкане няма - има нужда от спокойна отговорност при извършването на конкретни стъпки по промяна! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mishella Yoncheva Добавено Юни 15, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 Къде на шега, къде на сериозно...какво точно дава 18 годишната ученичка на един мъж, който би трябвало вече да влиза в категорията улегнали? Та заслужава адмирации? И всъщност така ли е правилно - да използваш хората, докато изцедиш и последното от тях, а след това да ги заменяш с нещо по - крехко? Може би не разсъждавам правилно, но да говориш на един човек колко го обичаш, как не искаш да го загубиш, а същевременно да поддържаш паралелна връзка....е малко...как да кажа....долно? Да...може би е мазохизъм, със сигурност грешката е моя, че допуснах да живея чужд живот и зарязах амбициите, мечтите си и бъдещето си...Всъщност затова съм толкова ядосана... Между другото, преди години, когато ми се случи за 1 път това, ходех на психолог..за съжаление обаче терапията не помогна особено....да не кажа, че засили паник атаките.... Все пак - благодаря и на двама ви за отговора Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 15, 2012 Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 (edited) Просто те провокирам. Не става дума за ученичката, а за живеене на собствения живот, вместо за излишното му жертване. Излишно, защото убивайки собственото щастие, можем да даваме само от нещастието, от нямането си. Така не сме полезни нито на себе си, нито на другите! Между другото, аз пък съм ходил преди време на зъболекар - терапията му не само, че не оправи, но влоши нещата. С това обаче не твърдя, че няма качествени зъболекари и добро зъболечение! Посланието ми към теб е следното: насочи усилията си от самосъжаление и обвиняване, към лична промяна! Все пак - благодаря за отделеното време! Редактирано Юни 15, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илиана Занкова Добавено Юни 15, 2012 Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 Здравейте Mishella, От всичко, което прочетох до сега един въпрос изникна в мен - какво очаквате да получите като пишете тук, какъв е въпросът Ви, молбата Ви? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 16, 2012 Доклад Share Добавено Юни 16, 2012 Пуснато на: Вто Юни 05, 2012 1:08 pm Заглавие: Наистина не знам какво се случва с мен Вчера, излизайки от там си казах - Какво правиш....ти няма да се справиш....нищо няма да се оправи......Мисля и мисля къде се объркаха нещата...аз винаги съм била честолюбива, независима...а изведнъж се загубих...и започнах да живея чужд живот....и вече дори не съм сянка на себе си....Имам нужда от помощ, но наистина не знам дали има кой да ми помогне....Искам си живота обратно.... Семейството ми....също не е нормално. Отношенията ни през последните няколко години се влошиха рязко. Скандалите у дома са чести..твърде чести...и у мен с всеки изминал ден се засилва усещането, че съм излишна и непотребна....започвам все по - често да си мисля, че е по - добре да ме няма..просто да ме няма.... ... Здравей, изрязах тази част от поста ти, защото тя ме заля с твоята емоция. Знаеш ли какво е това, което си написала в тези редове? - Автохипноза Има хора, които умеят всичко това да го обърнат в позитивна насока, има хора които се забиват в негатива, така като правиш ти. И двата вида "човеци" са или постоянно в това свое състояние или изпадат в него при стресови ситуации. Не те познавам и не знам по принцип какъв човек си, но мисля, че тази негативна линия, просто е подсилена при поредица от нехаресващи ти житейски ситуации. Защо не се опиташ избрания от мен цитат да го обърнеш в позитивно послание, да видим какво ще се получи? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mishella Yoncheva Добавено Юни 18, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 18, 2012 Здравейте Mishella, От всичко, което прочетох до сега един въпрос изникна в мен - какво очаквате да получите като пишете тук, какъв е въпросът Ви, молбата Ви? Имах нужда да споделя....имам много натрупан гняв в себе си...гняв, насочен към самата мен. И не знам как да се справя с него. Много отдавна спрях да вярвам в собствените си възможности...всъщност, спрях да вярвам в каквото и да е. Права е didi_ts, аз не умея да виждам позитивното в случващото се....някак...изпитвам страх да се зарадвам на каквото и да е. Винаги съм под напрежение, че "шамарът", който ще получа след всяка положителна емоция, която си позволя да изпитвам, ще бъде в пъти по - силен. Скоро един човек ми каза - "знаеш ли, ти не живееш...ти вегетираш"...и беше прав..... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mishella Yoncheva Добавено Юни 18, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 18, 2012 Просто те провокирам. Не става дума за ученичката, а за живеене на собствения живот, вместо за излишното му жертване. Излишно, защото убивайки собственото щастие, можем да даваме само от нещастието, от нямането си. Така не сме полезни нито на себе си, нито на другите! Между другото, аз пък съм ходил преди време на зъболекар - терапията му не само, че не оправи, но влоши нещата. С това обаче не твърдя, че няма качествени зъболекари и добро зъболечение! Посланието ми към теб е следното: насочи усилията си от самосъжаление и обвиняване, към лична промяна! Все пак - благодаря за отделеното време! Благодаря за отговора Не съм казала, че психотерапията не помага..аз самата съм учила доста психология и консклтиране в унивеситета Просто в момента се опитвам да намеря възможно най - добрия начин да се справя със ситуацията, защото очевидно сама не мога Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 18, 2012 Доклад Share Добавено Юни 18, 2012 Здравей, душата! Дам, не е леко... Какъв, според теб е смисъла на живота? Това трябва да откриеш, това да търсиш навред и докато не стигнеш до този отговор не бива да спираш. Има многоо хора, които преживяват огромни житейски катаклизми. Огромни, мила, огромни, свързанни със здраве, с живот, и въпреки това, успяват някак си да се изправят на крака, да продължат. Намират смисъл, цел, воля. Повечето хора въобще не достигат до отговора, окончателния, на въпроса дето ти го зададох, но достигот до някакъв си техен отговор, виждат свой смисъл, кето никак не е зле. Тъй или иначе продължават. Ти също опитваш да продължиш, затова и търсиш подкрепа, помощ. Това е похвално. Според мен, четейки редовете, които си писала, си свестен човек, човек който има много добри качества. Не си за боклука. Тези качества може да вложиш като инвестиция. Вярно, всеки си има кусури, но сега, няма да се предаваме я! Хубав анализ е нужен и търсене на закономерност, чрез която да разбереш и осмислиш случващото се и случилото се. Защо на теб? Къде сгреши? С какво заслужи всичко това? Ако намериш някакви кривотий в себе си, някакви чепатости, то ето ти и предизвикателство - опитай да изделяш нещо по-добро, хей така на пук на злата участ, на лошото отношение, на обидите и пр., на пук на всичко стани още по-добра, още по-мила, още по-търпелива, по-силна, по-любяща, даваща радост, щастие, уважение и на себе си, защото заслужаваш . Знам трудно е, и често ще ти се случва да се проваляш, но помни, че това е предизвикателство и то е такова, защото не е лесно. Какво е всъщност живота? Нима животът се изчерпва с нашите представи за живот, с нашите очаквания? Нима животът би могъл да се побере в рамки? Умно момиче си, помисли дълбоко, трезво над това. Много помисли. В този живот, мила, нищо не е вечно - и доброто, и злото; и щастието, и нещастието си имат своето начало и своя край. В животът липсва сигурност, липсва здрава основа, за която да се хванем и държим. Нещата идват и си отиват, а на тяхно място идват други, които също не са вечни. Важното е как ние живеем с тези неща. Те са като ветрове, а ние - като кораби. Насладата е в самото плаване. Затова изживявай пълноценно всеки миг, наслаждавай се на мирис, на вкус, на допир, на звук, на гледка, на виждане. Сега ти е трудно, но опитай. Ослушай се! Та ти си жива! Усети ороматите, докосни дърво, цвете, горски мъх, водата на реката, на морето, полъха на вятъра! Никога не е късно да си жив, никога! И няма никакво значение с кого ще си, и къде ще си. Да, природата е внесла в жената импулса да даде нов живот, да бъде майка, но ако има правилни условия за това. Не бива да бъде фикс идея, защото всяко неудовлитворено желание, за което сме се сграбчили води до страдание. Просто живей и опитвай да бъдеш добър човек, пък каквото стани. Посрещай всичко с истинско разбиране, независимо от неговия цвят. Живот не значи живуркане. Живот значи приспособяване, разбиране и кеф, като следствие на първите две. Просто потърси истинския смисъл! Има едни много силни думи, като послание, на Майка Тереза. Озаглавено е "Въпреки това". Напред, мила, в настоящето. Остави миналото и нямай големи очаквания за бъдещето. Живей в този миг, със себе си. Жива и здрава! Розалина 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илиана Занкова Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 (edited) Здравейте отново Mishella, Това, което ми хрумва за Вас е, че понякога човек попада в един водовъртеж от събития, от които излизането е много трудно, даже понякога изглежда, че пропада все по-надолу, и по-надолу. Вижда, какво се случва с него, като че ли осъзнава, но не може да се измъкне. Аз също смятам, че във Вас има много гняв, гняв към вас, към другите, но също така ми се струва, че възприемате края на тази връзка като един голям провал за Вас, така си мисля. Мисля, че се чувствате унизена, посрамена. Съжалявате за изгубеното време, 10 г от живота Ви, не са малко, загубено, пропиляно време. Всичките чувства, които напират във Вас, които не сте изразили, Ви блокират, Вие сте безчувствена, и докато не приключите в себе си с тази връзка и чувствата от нея, няма да можете да започнете нов живот. Не отлагайте дълго, за да не съжалявате за пропуснатите възможности. Поздрави Илиана Занкова Редактирано Юни 19, 2012 от Илиана Занкова Стоянка-таня 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mishella Yoncheva Добавено Юни 21, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 Здравейте отново Mishella, Това, което ми хрумва за Вас е, че понякога човек попада в един водовъртеж от събития, от които излизането е много трудно, даже понякога изглежда, че пропада все по-надолу, и по-надолу. Вижда, какво се случва с него, като че ли осъзнава, но не може да се измъкне. Аз също смятам, че във Вас има много гняв, гняв към вас, към другите, но също така ми се струва, че възприемате края на тази връзка като един голям провал за Вас, така си мисля. Мисля, че се чувствате унизена, посрамена. Съжалявате за изгубеното време, 10 г от живота Ви, не са малко, загубено, пропиляно време. Всичките чувства, които напират във Вас, които не сте изразили, Ви блокират, Вие сте безчувствена, и докато не приключите в себе си с тази връзка и чувствата от нея, няма да можете да започнете нов живот. Не отлагайте дълго, за да не съжалявате за пропуснатите възможности. Поздрави Илиана Занкова Точно това чувствам.....знаете ли, скоро попаднах на един демотиватор, който казваше - по - лесно е да се усмихнеш, отколкото да обясниш защо точно се чувстваш зле....Много вярно. Чувствам се празна, лишена от емоции.....за мен наистина това е страшен провал. Провал, който ми струваше ужасно много.....Благодаря на всички ви за отговорите...за мен означават много... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts