Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Имаме ли вечен и неизменен „аз“?


Guest Христо

Recommended Posts

 

И ако за мушичката един ден е целият й живот, за човека - няколко десетки години, то има същества, чието съзнание запазва своята будност и по-време на пралайя и дори маха-пралайя. Това не е нещо необичайно, а съвсем нормален резултат от развитието на съзнанието.

 

Това е недоказуемо. Особено що се отнася до наличие на съзнателност в подобни същества.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 72
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Недоказуемо е, но и много изводи могат да се направят наблюдавайки природата около нас. При минералната еволюция имаме едно съзнание в спящо състояние, което постепенно се събужда с еволюцията, като наред с осъзнатостта се увеличават и продължителността на тази осъзнатост. Също се появява възможността за съзнателно съществуване във висшите светове, каквато не всички имат, защото нямат развити съответните тела. И ако запазването на съзнанието по време на пралайя е изключително далечна цел, то съзнателната дейност по време на сън е достижима в рамките на човешката еволюция.

Линк към коментар
Share on other sites

Недоказуемо е, но и много изводи могат да се направят наблюдавайки природата около нас. При минералната еволюция имаме едно съзнание в спящо състояние, което постепенно се събужда с еволюцията, като наред с осъзнатостта се увеличават и продължителността на тази осъзнатост. Също се появява възможността за съзнателно съществуване във висшите светове, каквато не всички имат, защото нямат развити съответните тела. И ако запазването на съзнанието по време на пралайя е изключително далечна цел, то съзнателната дейност по време на сън е достижима в рамките на човешката еволюция.

 

Виждам, че излизаме извън топоса, но няма начин.

 

Ще почна отзад напред и ще бъда кратка: съзнателната дейност по време на сън е несъстоятелна без осъзнаването на несъзнателните процеси по време на сънуването. Тая мания да се сънува съзнателно е сериозно бягство от нуминозността на архетипите, каквито всеки носи.

Колкото до развитите тела, които трансмигрират през световете, уверявам те, не е нужно особено тяло затова. Висшите светове също е малко напудрена фраза, такива няма, има различни паралелни светове, но са несъзимерими като горе или долу, спрямо човешките, просто различно ниво на онтологията им.

 

Опитвам се да надграждам установената теософска доктрина и мисля, че съм права. А и за много неща човек сам трябва да разбере по пътя на емпирията, не по казано, чуто или прочетено.

Линк към коментар
Share on other sites

Е, да кажем, че душата се връща при източника и се инкранира пак. 

 

Но какво изглежда това за нея? Първо душата сама по себе си съзнание няма. Няма и мислене. Хе хе, това най-ме кефи като факт, защото хората си мислят, че могат да мислят след като умрат. 

 

Плюс това ще има доста души, които ще бъдат анахилирани близките 1000-2000 години. Пак ми е смешно, защото виждаш ли таз душа си мисли, че ако е съзнателна ще мине Пралайа. Е, нищо не зависи от нас. И е безумие да си правим планове и очаквания за такива неща. Пълно безумие. 

Линк към коментар
Share on other sites

Истината е, че ако тук мисълта е нужна, там е 1000 пъти по-нужна. Но явно ще го научиш по трудния начин. А проблемът е, че там вече ще е късно да я упражняваш.

 

Ще почна отзад напред и ще бъда кратка: съзнателната дейност по време на сън е несъстоятелна без осъзнаването на несъзнателните процеси по време на сънуването. Тая мания да се сънува съзнателно е сериозно бягство от нуминозността на архетипите, каквито всеки носи.

Аз всъщност нямах в предвид осъзнато сънуване, а изобщо липса на сънуване. Т.е. тялото спи, но човек действа в будно съзнание в астрала или в менталния свят. И при това не мисля, че човек губи каквото и да е. Всичко, което сънищата носят, може да бъде получено по друг начин.

Линк към коментар
Share on other sites

Напоследък ми попадна интересна и според мен доста на място мисъл. Хм, доста на място звучи добре.

 

"Познанието за самото его е също от егото"

 

Това, че знаем нещо (хм, знаем), е всъщност част от егото. Нашият истински Аз от никакви знания не се нуждае. ......ей сега Станимир си търси пушката сигурно :) ха ха ха х а

 

Разбира се, ако ни попадне знание, то така се е получило и е нужно на Аз-а ни да се замотае с него. Реално не процесът на получаване на знания е важен, а осъзнаването, което се получава, докато знанията се "трият" в невроните ни. 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Напоследък ми попадна интересна и според мен доста на място мисъл. Хм, доста на място звучи добре.

"Познанието за самото его е също от егото"

Звучи ти добре, на мене - не. Както си тръгнал, след ума и знанието, се чудя, кое ще е следващото нещо за което ще решиш, че не се нуждаем? Оставям настрана факта, че самото ти твърдение, ако е вярно вече е знание и като такова според самото твърдение е ненужно, освен заради егото ти. Ти отричаш знанието и ума, но не можеш да се откъснеш от тях. Как очакваш другите да го направят?

Линк към коментар
Share on other sites

Напоследък ми попадна интересна и според мен доста на място мисъл. Хм, доста на място звучи добре.

"Познанието за самото его е също от егото"

Звучи ти добре, на мене - не. Както си тръгнал, след ума и знанието, се чудя, кое ще е следващото нещо за което ще решиш, че не се нуждаем? Оставям настрана факта, че самото ти твърдение, ако е вярно вече е знание и като такова според самото твърдение е ненужно, освен заради егото ти. Ти отричаш знанието и ума, но не можеш да се откъснеш от тях. Как очакваш другите да го направят?
Съвсем правилно забелязваш ценното.

Предлагам ви ум и разум, за да се освободите от ума.

Как с ума да се освободиш от ума. Висша странност.

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Лиула -Самото желание за вечност е патогенноЖеланието да – патогенно е и се дължи на неразбиране на вечността. "А вечността на битието му е поетично пожелание само.Вечността съществува ли? Ако отговора на този въпрос е да, то кое е онова, което прави вечното вечно?

 

Лиула, Станимир- всичко е съзнание. Не всичко е в съзнание, а всичко е съзнание. Съзнанието е всичко.

Линк към коментар
Share on other sites

Самото схващане, че дори нещо може да бъде вечно, е патогенно.

 

Дори да си кажеш "тази любов ще е до края на живота ми" е патогенно. Да си кажеш "открих истината" също е патогенно.

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Всичко, което е от духа, е вечно. И любовта, отнесена към духа е вечна. Ако любовта е към формата - да, тя не може да бъде вечна, тъй както и формата не е. Ако отричаме вечното или ако не можем да го забележим, то мисля си, че ние нямаме основа в живота си.

Линк към коментар
Share on other sites

Всичко, което е от духа, е вечно. И любовта, отнесена към духа е вечна. Ако любовта е към формата - да, тя не може да бъде вечна, тъй както и формата не е. Ако отричаме вечното или ако не можем да го забележим, то мисля си, че ние нямаме основа в живота си.

 

Но ти не си духа, нали? Говорим за човека. 

 

Или като дете и сега истината ти е една и съща?! Преди мама беше бог, а сега така ли е?

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Величието е относително понятие - зависи от това как един дух се проявява спрямо други духове, т.е. отнася се до преходното проявление, а не до духа сам по себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Това бе шеговит отклик, а не коментар :)

 

 

Аз все пак искам да питам за човека Станимир една и съща ли му е била истината като дете и сега?!

 

П.С. Само да допълня, че съм приел засега, че всеки има дух, който е много стар, но не е съвсем неизменим - събира осъзнаване. Освен това дори като хора имаме заложби дадени с раждането, които също са неизменими, в смисъл, че не ги губим, можем само да ги обогатяваме с опит и осъзнаване.

 

Но за истините ни......:) ох, как се променят.

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Не е нужно възгледите на човек да останат едни и същи за да говорим за вечност. Достатъчна е приемствеността между човека днес и човека утре. Да, още по-добре е да сме достигнали нивото на непрекъснатост на съзнанието, но не мисля, че е задължително, за да говорим за вечност на човека. Колкото до неизменността, то присъствието и в заглавието на темата вероятно е повлияно от някои източни философски школи, където неизменността е задължително условие за вечността. Т.е. за да бъде нещо вечно, то трябва да бъде неизменно, а ако се променя, то няма как да бъде вечно. И в този смисъл аз-а няма как да е вечен, а само духовната същност на човека, която се проявява чрез този аз. Този възглед обаче, аз лично намирам за малко краен. Според него аз съм различен във всяка една секунда от своя живот. Моят аз сутрин не е моят аз от предишната вечер. Да, но ето че аз събуждайки се, се осъзнавам като същия аз, който е бил предходния ден. Същото може да се каже и за живота между човешките въплъщения. Да, с някои разлики според съзнанието, но принципът се запазва. Повечето от нас не помнят нищо освен случилото им се в настоящото въплъщение. Но за абсолютно всеки, независимо от нивото на съзнание, идва момент на осъзнаване на цялата верига от въплъщения през които е минал и част от бъдещите му въплъщения в резултат на това. Това може да продължи само за миг при по-слаборазвитите съзнания, но съществува за да покаже, че азът е един и единствено нивото на съзнание пречи за осъзнаването на този факт. Един ден обаче, когато развитието на индивида позволява съзнателно съществуване във висшите духовни светове, човекът ще осъзнае себе си като единствената същност която се проявява през всичките въплъщения и въпросът за това една и съща ли е тази същност или не, няма да стои, така както за човека не стои въпросът, дали човекът днес е същият като човека вчера.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

 Но за абсолютно всеки, независимо от нивото на съзнание, идва момент на осъзнаване на цялата верига от въплъщения през които е минал и част от бъдещите му въплъщения в резултат на това. Това може да продължи само за миг при по-слаборазвитите съзнания,

Това как да го разбирам? Нали цялата верига от въплъщения може да се "види" при регресивната хипноза? Дори може би не цялата, а само някои въплъщения .

А как без хипнозата всеки в даден момент осъзнава въплъщенията си? И бъдещите такива също?

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

Трябваше да уточня, че този момент идва преди всяко въплъщение на човека. Така човек вижда връзката за момент връзката между своето минало и това, което го очаква в следващото въплъщение. Разбира се бъдещето е пластично и може да се променя, но в същото време някои следствия са неизбежни.

 

При регресивна хипноза в много случаи се виждат фалшиви въплъщения, желани от нас или плод на фантазията ни. Методът изобщо не е сигурен, когато се отнася за минали прераждания.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Моля, не превръщайте от всяка тема езотерична лютеница.

Все пак това е форум Философия. Има много други места, където могат и се обсъждат регресивни хипнози, карми, въплъщения и превъплъщения, любов, вечност и още по-голяма вечност, и прочее.

Благодаря.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че е резонно.

 

Та се сещам, че Станимир все пак не ми отговори на въпроса една и съща ли му е била истината като дете и сега.

Той ми говореше за истини през въплащенията, същности и т.н., а аз чисто и просто питах за нашичкия си, този ни живот.

 

На мен ми изглежда по-скоро вярно това " аз съм различен във всяка една секунда от своя живот. Моят аз сутрин не е моят аз от предишната вечер."

Линк към коментар
Share on other sites

Би трябвало да се досетиш за отговора. Щом аз-ът е различен, как може представата му за истината да е една и съща?! Освен това ако приемем, че всичко съществуващо, Бог, вселената и т.н. е нещо безкрайно, то и познанието за него трябва да е безкрайно. Т.е. едно крайно съзнание би следвало да се развива неограничено в процеса на неговото опознаване, но без да съществува момент в който да го обхване изцяло. Такъв момент може да съществува само като потенциал отнесен към също така безкрайното бъдеще. Това може да бъде представено и чисто математечески. Ако човешкото съзнание е крайна величина към даден определен момент (а то е такова), то за да обхване безкрайността, му е необходимо безкрайно дълъг период от време. Ако пък времето е крайна величина, то тогава капацитетът на съзнанието трябва да е безкрайна величина, за да може да обхване истината за цялото в един момент. 

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Сякаш става дума за азове, които поне в някаква степен се различават. Обаче съм чел, че това дето възприемаме като аз всъщност не е аз, а илюзия за аз, та и затова се променя : това са повърхностни, временни азове, но че сме имали един дълбок неизменен вечен аз, който е истинският ни аз.

 

Аз съм по-склонна да мисля, че азът не е нещо фиксирано и неизменно и се променя с всеки момент на съзнателност, с всеки момент на усещане за съмност. Като нито един момент, в който имаме усещане за съмност, не е напълно еднакъв с предишен такъв, но е напълно истински, съотнесен към настоящия момент.И паметта ни за всички предишни азови състояния създава илюзията, че има неизменен аз, тъй като тя е връзката на сегашното състояние на съмност, с всички предишни.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...