Станимир Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Сякаш става дума за азове, които поне в някаква степен се различават. Обаче съм чел, че това дето възприемаме като аз всъщност не е аз, а илюзия за аз, та и затова се променя : това са повърхностни, временни азове, но че сме имали един дълбок неизменен вечен аз, който е истинският ни аз. Тук е важно да се разбере, какво всъщност се разбира под вечен и неизменен аз. В какъв смисъл е употребена думата "неизменен"? Може просто да означава, че е един единствен аз, за всичките ни животи, а не подобно на личността, една личност за всяко прераждане. Това, което възприемаш за себе си не е напълно илюзорно. Една част е илюзорна, включваща всичко, което се отнася единствено до настоящото ти въплъщение, но ще отпадне заедно с физическата ти смърт. Това е социален статус, име и др. Също така някои навици и предразположения не могат да бъдат отнесени към истинския аз, към духа, но докато не бъдат отработени, те ще се появяват отново и отново при въплъщение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Сигурно се има предвид, че някаква дълбока наша индивидуалност никога не се променя, а просто се изявява по различни начини в различните животи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Възможно е, но дали е така? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Не знам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Към no_self : не изпитвам потребност да се фиксирам върху едно учение и един въпрос. Не ми идва отвътре просто. Това на теб пречи ли ти ? Относно практики : правил съм каквото искам/мога, доколкото искам/мога, а и да не ми се прави нещо - не го правя на проблем. А и за да се концентрираш изцяло само върху едно нещо, трябва да си достатъчно убеден, че е правилно или поне отвътре да ти идва плам да го направиш. Дали и какво и колко правя, не съм длъжен да ти давам отчет. Пък и за това съм писал из други теми. Как искате да се развивате, след като не подлагате под въпрос мислите, идеите и убежденията си и тези на учителите? Под въпрос не пред другите, а пред самите себе си. Аз съм го правил много пъти. Всеки е на различен етап от Пътя. Отчет от никого не искам. Това, че някой пита дали има 'Вечен Аз', според мен, е желанието му да се овековечи, да обезсмърти себе си. Има вечност и неизменност, която съдържа и обхваща в себе си всичко, което е вечно и неизменно. Ако питащият внимателно обмисли какво е аз-ът и открие дали той отговаря на критериите за вечност, няма да има за какво повече да се тревожи по този въпрос, ето: Азът представлява съвкупността от представите на даден индивид за собствената му същност и оценките, които си дава. http://bg.wikipedia....Аз_(психология) По пътя на логиката, ако задържи завинаги, дори и след смъртта си, тъй като тя е неизбежна, съвкупността от представите си за собствената му същност, а именно това, което е идеален личен Аз-образ (какъв иска да бъде индивида), реален личен Аз-образ (какъв е индивида според собствените му представи) тогава ще може да бъде вечен. Успех! Виктор 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 (edited) В началото (но не когато бе словото, а като фиксирах присъствието ти в сайто), като ти гледах ника и си мислех, че си мъжко, сякаш че не е по - логично жена да е "не_себе", тоест отричаща се от аза си... Отчет от никого не искам. Не знам дали съм прав, но поне на пръв поглед изглеждаше, че си го търсиш. Еййй, голем шейтан си, пак гледаш да се отмяташ, тю тю тю ( по - горе си намерила възвишено обяснение за това, че си споделяла в психотерапския форум). Всеки е на различен етап от Пътя. Пътя към гроба - натам крачат всички (от бебета до старци), и да не искат да крачат натам, животът ще ги подритва изодзадзе. Шег, ше, шегич. Успех! Та не знам защо всъщност ми пожелаваш успех, понеже не помня да съм споделял искам или не искам вечен и неизменен аз, а и майче не съм напълно убеден какво аджеба точно означава това понятие и ако има такова нещо като обсъжданото : какво точно представлява то всъщност от... до... (особено като виждам още една версия за него в коментара ти). Съществува вероятността да става дума за едни и същи неща в дискусията светла , но просто пишещите в тази тема да не могат да се разберат взаимно поради това че пречупват разискваната материя през призмата на символите, а не я възприемат непосредствено, оммммм либудибу даут ююю. Благодаря за пожеланието за успех, но е излишно, не ми вменявай желания, май проектираш върху мен твои си въжделения. Не знам искам или не искам еди къв си аз ( казал съм къв).То и да не искам, май си имам такъв (поне съм чел, че си имам вечен и неизменен аз, пък и понявга сякаш майче може би съм предпочувствал леко, че аз де факто и демек не съм мислите и емоциите ми и че може би е вярно, че имаме вечен и неизменен аз, който е реалният ни аз). Не мога да искам нещо дет` не съм сигурен има ли оо, шо е - така че не си права като ми казваш, че го искам. Просто си питкам, изучавкам, интересно ми е, макЪр че съм същество сложно ("сложно невъзможно го направи...", тири ри тири ри, но нека излишно дискусията не усложнявай ти ти ти, ами или директно говори, или се скатай хай хай.) И в твоя стил рапирайки, тук пред всички драги четци, ази аз ще заявя, че съм висш учител дух от сфери висши божи и дошел съм тук да ви уча, изпитвам и разпитвам и да изливам знания и смех и поводи за размисли, щото аз реално сичко си знам, ама се правя на три и половина и питам ли питам, и не на последно място напълно сереозно ще завърша и с тово сакам да ви скърша дека аз съм вашиот Път така че вас шъ ви помола да не стъпвате тежко жежко по мен, че ме боли и чак ми се... ПръцПръц : И ако имаш да кажеш нещо по съществото на тематъ, кай го now или замълчи во веки и веков, поне докат` смъртта ни събере отново, щот` иначе става празноприказствуване. Ехх, ако можеха сите потребителе на тоз йубав сайт да пишат такива конкретни, задълбочени и стойностни мнения кат` настуящиту ми, ъхъ. Дай нещо учения мъчения цитати книжки, стига съ втилясвай с тез` общи приказки. То на лични опитности и дедо знае. То вярно, че требва да подлагаме на съмнение и учители, и книги, и школи (това го правя), ама няма лошо да поглеждаме какво са казвали авторитетите, барем нещо полезно ни са шмугнало в детските кратуняци. Теб те бива в цитатите, до скоро ни затрупваше с такива, дай и тук някой. Щот` не е без значка що са думали наш`те големи баковци по Пътето към Отцъ. Та така, бонбонче маленко. Редактирано Юни 13, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 14, 2012 Доклад Share Добавено Юни 14, 2012 Веднъж Aliya писа, че ние сме като празни съдове, в които Бог се излива. Явно истинските ни азове са празни съдове. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 "Какво е АЗ ?" http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=554022 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 1, 2012 Доклад Share Добавено Юли 1, 2012 Не винаги Аз-ът е празен съд, дори в повечето случаи е препълнен, но за това помагат езотеричните школи, да се изпразни, за да влезе Бог в ума, сърцето и душата. Дори в един филм с Джеки Чан/фантастика/ той наливаше една пълна чаша на своя ученик и му каза"Ето това си ти". Изводите може всеки да ги направи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юли 11, 2012 Доклад Share Добавено Юли 11, 2012 Историята на аз-а започва едва когато към „Аз съм” бъдат добавени атрибути, като например, „аз съм тялото си”, „аз съм мислите си”, „аз съм едикакъв си-някакъв определен”, докато „Аз съм” е неопределим – не се е определил все още какъв е и няма да го направи, той е в покой, не се е задвижил. Когато паднат тези атрибути. Говоря за след смъртта. Аз-ът какво ще представлява? Как ще е неопределим? Няма ли пак да бъде Аз в някаква по-висша форма? Водещият философски замисъл е, че отвъд човешкото е божественото, че когато малкият аз бива видян като това, което е, сбор от спомени, мисли, идеи и т.н, тогава вечният „Аз съм” заблестява вътре в нас, невидим за никой друг, невидим дори за нас самите, защото нас ни няма там, само Бог е. Тоест няма да има осъзнато усещане, че сме нещо индивидуално!? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Юли 12, 2012 Доклад Share Добавено Юли 12, 2012 Историята на аз-а започва едва когато към „Аз съм” бъдат добавени атрибути, като например, „аз съм тялото си”, „аз съм мислите си”, „аз съм едикакъв си-някакъв определен”, докато „Аз съм” е неопределим – не се е определил все още какъв е и няма да го направи, той е в покой, не се е задвижил. Когато паднат тези атрибути. Говоря за след смъртта. Аз-ът какво ще представлява? Как ще е неопределим? Няма ли пак да бъде Аз в някаква по-висша форма? Водещият философски замисъл е, че отвъд човешкото е божественото, че когато малкият аз бива видян като това, което е, сбор от спомени, мисли, идеи и т.н, тогава вечният „Аз съм” заблестява вътре в нас, невидим за никой друг, невидим дори за нас самите, защото нас ни няма там, само Бог е. Тоест няма да има осъзнато усещане, че сме нещо индивидуално!? От гледна точка на „Аз съм” (който обсъждахме в друга тема) смъртта не съществува. Ако си спомняш, никоя концепция не е родена още, както и тази за живота и смъртта. „Аз съм” или онова, което е вечно, не се се родило и няма да умре, но индивидуалността, която очевидно се е родила, ще умре. Твоята истинска, лична смърт ще бъде смъртта на идеята ти за теб: „аз съм едикакъв си-някакъв определен”. След нея остава само „Аз съм” единственото, едно, реално съществуващо нещо. Това е метафората да умреш докато си жив, в тялото си. „Аз съм” е краят и началото на съзнанието ти и се отнася до тази изходна точка в центъра на кръга, към която „умирайки” ти се завръщаш. В момента, в който ясно, точно и осъзнато усетиш, че идеята ти за индивидуалността ти е само една идея за теб - с идеята за Viva Caselli е свършено. В смисъл, че я виждаш от гледната точка на „Аз съм” - наблюдателят на мислите ти, този, който е зад тях, чистото съзнание или чистото знание „Аз съм”. Това, което си мислиш, че си - Viva Caselli, каквото и да влагаш в мисълта, която стои в името ти, са само мислите ти за теб и нищо повече. „Аз съм” е това, което Е. Всичко Е. Ти си всичко. Не си само тялото, мислите и нам к’во си още, а си цялата необятна всеобхватност, която не може да се побере в ума ти. И това се отнася за всеки човек, който в човешката си форма е заблуден да се чувства само като един малък фрагмент от цялото, забравил и загубил източника, който през цялото време е в него и е неговата единствена реална основа. Твоят личен, индивидуален аз няма да бъде в по-висша форма, той е илюзията в света на мислите ти. Той е това, за което казваме, че не си, защото не си само него, не си основно него, не е истинският ти, истинската ти природа. Твоят личен и индивидуален аз, е това, което ти пречи да я видиш. Да видиш, че реално и единствено съществува само „Аз съм”, който е един, еднакъв за абсолютно всички, както вече подробно писах за него в другата тема. Вечният Аз е корена на дървото, от който всички малки индивидуални аз-ове се разклоняват. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юли 12, 2012 Доклад Share Добавено Юли 12, 2012 Ех, ти все едно пишеш от отвъдното. Така убедително и ясно звучиш! Но no_self, аз не мога e да се разделя със себе приживе. Едно е да мисля върху това, което пишеш, а съвсем друго да се опитам да го постигна. Аз на този етап си оставам себе си и ще си защитавам онова, в което вярвам. То е доста по различно от насоките давани от теб и е трудно да обърна себе си и отношението си към случващото се след смъртта. До след смъртта! Това, че някой пита дали има 'Вечен Аз', според мен, е желанието му да се овековечи, да обезсмърти себе си. ... и други желания, не само това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юли 12, 2012 Доклад Share Добавено Юли 12, 2012 (edited) Според един човек "Аз" изчезва след смъртта. Той не отрича, а напротив приказва, че е вярва в съществуването на висша сила направила възможно нашето появяване и допълва, че не е атеист, но и твърди, че " Аз " съществува само на земята. Описва смъртта като край. Няма задгробен живот, ад, рай, прераждания... Раждането и смъртта, промеждутъкът между тях е полеизявата за Аз-ът, и тъй като това е вечен процес вечен остава и Аз-ът. "Вътрешностите на рибата хвърляте в боклука и забравяте за тях. Същото става и след смъртта. Умирате и забрявате, че сте живяли!" Редактирано Юли 12, 2012 от Viva Caselli Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 12, 2012 Доклад Share Добавено Юли 12, 2012 Животът според мен се обезсмисля, ако липсва вечен и неунищожим аз, който да трупа опитности и да се развива. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юли 12, 2012 Доклад Share Добавено Юли 12, 2012 Имаше една крилата фраза: " Вярвам, защото е абсурдно, ако беше достоверно щях да знам " Май е редно да се спомене, че много подхожда на всички ни тази фраза. А пък на едно място срещнах въпрос отправен към някакъв учител, той гласеше: Има ли смърт след самата смърт? Говореше се, че натрупвайки душата опитност умира и отива на по-горно стъпало и така до безкрай... Но все трябва да има някакъв край. Такъв описан от no_self. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юли 12, 2012 Доклад Share Добавено Юли 12, 2012 Азът представлява съвкупността от представите на даден индивид за собствената му същност и оценките, които си дава. no_self, ти се занимаваш с просветленията и все пишеш за тях. Възможно ли е според теб изпадането в някакво по-висшо състояние и тотална загуба на "Аз" идеята. Може ли да се случи това на земята и знаеш ли подобни случки? Мисля, че всички онези думи за просветление описващи случващото се с човек след просветление, са само догадки и някак си не вярвам, че смъртен човек може да се докосне до просветлението. Искам да кажа, че може да знаем какво е, да предполагаме и вярваме, но не можем да го постигнем. Тоест има ли хора в днешно време, които са победили умът? Победа като описаната от теб в темата: "Що е да си просветлен". Можеш когато имаш време и ти се занимава да приложиш разкази на наши съвременници достигнали просветление, ако се сещаш за такива случаи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Юли 13, 2012 Доклад Share Добавено Юли 13, 2012 Животът според мен се обезсмисля, ако липсва вечен и неунищожим аз, който да трупа опитности и да се развива. Променливо и вечно са взаимно изключващи се. Човек е временен, Бог е вечен. Индивидуалният аз е този, който трупа опитности и се развива. Той се върти в омагьосан кръг, докато вечния "Аз съм" стои спокойно в центъра. Смисълът, който влагаме във вечното е перманентност и липса на промяна. Когато вечното се задвижи, от центъра към периферията на кръга, тогава то става временно. А когато индивидуалният аз осъзнае абсолютната реалност, вечното присъствие, тогава цикълът е завършен и индивидуалният аз се завръща от периферията на кръга към центъра. Реших се да го нарисувам с риск, да ви се стори непохватно като изпълнение от дизайнерска гледна точка, но концептуално, като обяснение е следното: Всеки може сам да види, кое къде се намира и защо ни се струва трудно да разберем точно за какво става въпрос по темата с аз-овете. Държа дебело да подчертая, че "Аз съм" е само една идея, както и всичко написано тук. Допираме се и до темата за това дали човек е Бог? Не, Бог е в човека. Не ние сме този вечен "Аз съм", Бог е това. Той излиза от покоя си чрез нас, движи се чрез нас. Добрата новина е, че той е в нас и е нашата истинска неизменна природа. Inatari 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Юли 13, 2012 Доклад Share Добавено Юли 13, 2012 Азът представлява съвкупността от представите на даден индивид за собствената му същност и оценките, които си дава. no_self, ти се занимаваш с просветленията и все пишеш за тях. Възможно ли е според теб изпадането в някакво по-висшо състояние и тотална загуба на "Аз" идеята. Може ли да се случи това на земята и знаеш ли подобни случки? Мисля, че всички онези думи за просветление описващи случващото се с човек след просветление, са само догадки и някак си не вярвам, че смъртен човек може да се докосне до просветлението. Искам да кажа, че може да знаем какво е, да предполагаме и вярваме, но не можем да го постигнем. Тоест има ли хора в днешно време, които са победили умът? Победа като описаната от теб в темата: "Що е да си просветлен". Можеш когато имаш време и ти се занимава да приложиш разкази на наши съвременници достигнали просветление, ако се сещаш за такива случаи. Истинското просветление, до което са стигали и други, е едно по своята природа и описанието на всички достигнали до него е едно и също... Тоталното просветление отговаря на един единствен въпрос, така че след него, не ти е необходимо да знаеш нищо повече в този живот. Знаеш най-важното. Просветлението, както съм писала и преди е най-естественото състояние, в което можеш да си. Всички хора са просветлени, но 99% не го знаят. Оттам идват всичките ни проблеми. Разликата, между просветлен и непросветлен е само липсата на знаенето на онзи един отговор на най-важния въпрос. Все още не им е хрумнало да си го зададат точно него, нищо не ги е предизвикало да го направят. Те си задават билиони въпроси, но нито един от тези техни въпроси няма стойност. Всички техни въпроси са безсмислени, тъй като се дължат на недовиждането им, за това откъде идват въпросите им? Това е интерпретацията на no_self за идеята на просветлението. В най-нормалното състояние на съзнанието в момента има тотална загуба на „Аз”-идеята, тук и сега. Поемайки цялата отговорност за поведението ми, което за мен е абсолютно излишно, събитията се случват, в това тяло, в този ум, но те не са мои. Не ги притежавам. Умът си е ум, за какво ми е да го побеждавам? Той не ми е враг, а е само един инструмент. Разкази на съвременници за просветлението?!?! Това е смешно, разбираш ли, просветлените не разказват приказки. Те ти казват директно истината такава каквато е валидна за абсолютно всеки един от нас и ти стоиш и не я разбираш, не я виждаш, не можеш да я приемеш и искаш от мен да продължавам да тъпча в главата ти глупости, на които никога няма да повярваш и неща, които никога няма да провериш сам. Cveta5 и Орлин Баев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юли 13, 2012 Доклад Share Добавено Юли 13, 2012 Умът си е ум, за какво ми е да го побеждавам? Той не ми е враг, а е само един инструмент. Разкази на съвременници за просветлението?!?! Това е смешно, разбираш ли, просветлените не разказват приказки. Те ти казват директно истината такава каквато е валидна за абсолютно всеки един от нас и ти стоиш и не я разбираш, не я виждаш, не можеш да я приемеш и искаш от мен да продължавам да тъпча в главата ти глупости, на които никога няма да повярваш и неща, които никога няма да провериш сам. Ок, няма първо да те ангажирам, а после да се съмнявам. Но no_self, благодаря за споделените знания! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 15, 2012 Доклад Share Добавено Юли 15, 2012 Животът според мен се обезсмисля, ако липсва вечен и неунищожим аз, който да трупа опитности и да се развива. Променливо и вечно са взаимно изключващи се. ... На пръв поглед е така, но в действителност вечното се проявява чрез променливото,безкрайното чрез крайното, и няма друг начинт това да се случи. Атман е вечното в човека, неговата неизменна същност, безкрайното. Но това не е аза. Азът е Атман, заедно с Будхи и Манас. Последното представлява натрупване около Атман съответстващо не знанието и опита и без което натрупване никакво осъзнаване от страна на Атман не е възможно. Съзнанието на човека е относително вечно. То следва определени цикли, като редува състояния на активност със състояния на покой, състояния на будност, със състояния на сън. През космическати периоди на пралайя, атма остава да съществува, но съзнанието не е будно. То се проявява наново с зората на новата манвантара. Всяко същество във вселената притежава атман, но не всяко е еднакво съзнателно. Това показва, че съзнанието не зависи от атма - от вечния свидетел на всичко случващо се. Без манас - това натрупване на знания, разбиране и опитност около атман, случващото се не може да бъде познато и разбрано, нито пък атман може да осъзнае самия себе си. Трябва да правим разлика между Атма-Будхи-Манас, който е индивидуалността на човека, преминаваща през всички прераждания - нишката на която се нанизват опитностите от всяко от тях и личното аз, което съществува само в отделното въплъщение. Първото е точката, Атман не може да бъде точка сам по себе си, а само в комбинация с Будхи и Манас. Точката е Лайя - границата между проявеното и непроявеното. Атман не е от този свят, той е отвъд точката. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 15, 2012 Доклад Share Добавено Юли 15, 2012 Станимир - това е теорията, която и аз споделям! Познавам я през теософията, адвейта... Будизмът от друга страна приема радикална гледна позиция за анатман, липсата на вечна индивидуалност, но наличието само на относително устойчиви струпвания (скандхи), които след като се разтворят чрез осморния път в нирвана, не остава и следа от какъвто и да е аз. Елена Рьорих съпоставя двете вярвания и казва нещо от сорта на "Гаутама е прав от позицията на преходността, на низшите тела, в които се проявяваме. Адвейта с вярването си за вечен аз е права от една по-висока позиция...". Чисто теоретично аз приемам и двете системи, както и посоката на мисълта на Елена. Въпросът е, че горните и много други теории са просто философски предъвквания... А важният е личният опит, придобит в съзерцанието, впрягането на нагоните, опитността с мислите, чувствата, приложението в ежедневието и разширяване на опита до още по-дълбоки вътрешни преживявания. Личният опит!!! Атман, Буддхи, Манас - добре.... Но премахвайки влагането на когнитивно афективни семантични пълнежи, които влагаме в тези понятия, осъзнаваме, че са просто ... семиотични знаци, лигвистични конструкти... Казвам го от позицията на съгласието си с теософската теория! Но твърдя, че ако само четем и философстваме, се оказваме в категорията на менталните гимнастици. С това далеч не отричам четенето. Нито приложението в малките ежедневни дела в живота, което приложение е може би важното. Просто ми се иска да акцентирам върху личният опит в преживяването на дискутираните феномени и процеси! Тук ми се иска да вмъкна познанието на когнитивната наука, което силно се доближава до това на будизма. Когнитивните невроучени установяват, че в мозъка няма централен интегративен център, около който да конвергират когнитивните процеси. Откриват, че чувството, което имаме за аз, когато е изчистено от социалните си паметови обусловености, се дължи на паралелна, интегрална и цялостна функция на целия мозък, тяло и нервна система... Пиша това, защото "каквото горе, това и долу...", а науката може да предостави добър материал за аналогии и вертикални разсъждения, макар и сама по себе си да работи хоризонтално и доста посредствено и ограничено материалистично и механистично. Дотук науката потвърждава по-скоро будистката теория... Моята лична опитност стига до способността ми да спирам вътрешния диалог. Преживява се субективното усещане за загуба на тялото, дишането почти спира. Работната памет, тоест вниманието престава да извлича и обработва паметови следи от дългосрочната памет. остава едно чисто свободно внимание, зрител. С опита в съзерцанието това състояние все повече се прехвърля в ежедневието, без да е нужно седящото неподвижно положение на тялото. Този зрител прераства в т.н. метакогниция, повишено самосъзнание, способността за осъзнаване на собствената менталност и емоционалност сякаш над тях. Зрител, който с течение на годините практика става все по-устойчив и силен. Центърът на идентификация естествено се прехвърля от паметовите следи на социалната принадлежност в този вътрешен център на самосъзнанието. Като чисто практическа опитност, извън вярванията, дали това преживяване се дължи на чисто мозъчна работа или е продукт на психоенергийната ми вечна същност, аз не знам. Не знам, но съзнателно избирам да вярвам, че е второто, тъй като така смисълът на съществуването ми придобива наситеност, обширност и ... безкрай! Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 15, 2012 Доклад Share Добавено Юли 15, 2012 Разбира се, както е казал един човек, ако сме жадни, не можем да утолим жаждата си гледайки как някой друг пие вода, а трябва сами да вкусим от нея. Но за да предадем поне в известна степен разбиранията си е нужно да разчитаме на теоритични постановки. По-лошото е, че различните учения често използват едни и същи термини с напълно различно, а понякога и противоположно значение. Мозъкът сам по себе си е център. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Юли 17, 2012 Доклад Share Добавено Юли 17, 2012 Животът според мен се обезсмисля, ако липсва вечен и неунищожим аз, който да трупа опитности и да се развива. Променливо и вечно са взаимно изключващи се. ... Първото е точката, Атман не може да бъде точка сам по себе си, а само в комбинация с Будхи и Манас. Точката е Лайя - границата между проявеното и непроявеното. Атман не е от този свят, той е отвъд точката. Не мога да приема по никакъв начин, че има "относително вечно". Има относително, има и вечно. Станимире, теоретично не се разминаваш с обяснението на основателя на Адвайта Веданта Шанкара до момента с точката. http://www.sankarach...g/atmabodha.php Да реализираш смисъла, който е вложен в нея трябва да навлезнеш много надълбоко в съзнанието, което е възможно единствено с практикуване на медитация. Вечното "Аз съм" е чистият Атман, когато бива осъзнат изключвайки натрупаните знания и опит. Не ти трябват знания и опит за да осъзнаеш Атман. Напротив, трябва да се отървеш от наслагванията, за да остане само неопетнения Атман. Осъзнал себе си Атман разбира, че е тъждествено равен с Брахман. Атман и Брахман винаги са едно и също. Само,че заради обяснението, което се прави тук, приемам, че Атман е проявеното, цялостно, в завършена форма, а Брахман непроявеното, макар, че това е съвсем условно. Защото можем да спорим за това, дали същността е проявена или не. Брахман в най-чистата си реалност е отвъд и е непроявен. Атман е точката, зад точката е Брахман. Атман е не само неизменната ни същност, но и неизменната същност на всичко проявено в този свят. "Брахман е Атмана (истинският Аз) на всичко." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Март 6, 2014 Доклад Share Добавено Март 6, 2014 Бих оставила понятия като атман и първият Адам Кадмон на теософите Не че са споменати тук. Азът е изменчив, временен, какъвто е и животът. Днес има Слънце, а утре го няма. И няма да го има, не само него, но цялата ни система Т.е. центърът на битието, осветяващо низините, ще е различно от досегашното, в тази Пралая. Самото желание за вечност е патогенно, утвърждаващо желанието да си значим, какъвто никой не е за този свят. Само за себе си и за онези, които го обичат. В мига, когато това се разбере, човекът е възможно да усети нуминозността между осъзнатостта си и архетипното си битие. Тогава е спокоен и щастлив, той е по средата на везните и знае, че славата е за робите. А вечността на битието му е поетично пожелание само. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 7, 2014 Доклад Share Добавено Март 7, 2014 Желанието за вечност никак не е патогенно. То е желание да бъдеш, да си проявен, да си буден. Какво значи да си значим? - Да имаш висока оценка за себе си или другите да имат висока оценка за тебе, или пък да имаш голямо влияние върху околните? Какво общо има вечността, освен факта, че във вечността всичко е постижимо. Вселената, битието са като детска площадка. На детето му е все едно дали е значимо пред площадката - последната съществува заради него и заради други като него. А съзнанието със своето развитие добива във все по-голяма степен способността да запазва своята непрекъснатост. И ако за мушичката един ден е целият й живот, за човека - няколко десетки години, то има същества, чието съзнание запазва своята будност и по-време на пралайя и дори маха-пралайя. Това не е нещо необичайно, а съвсем нормален резултат от развитието на съзнанието. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.