Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Гражданското общество в България


Recommended Posts

В България има над 30 000 съдебно регистрирани сдружения и фондации. От тях в информационния портал за неправителствените организации в България http://www.ngobg.info/ са регистрирани 5469, но само около 1400 са с напълно актуализиран профил. Близък до този брой е и броят на активно действащите (към м. ноември 2010 г.) неправителствени организации в България.

Една от малкото класации за състоянието на гражданските организации е Индексът за устойчивост на неправителствените организации (NGO Sustainability Index) на Американската агенция за международно развитие (USAID). Той обхваща 29 страни от бившия Съветски съюз и Централна и Източна Европа и разглежда цялостната рамка за развитие на гражданското общество, като измерва 7 основни критерия:

-правна рамка

- организационен капацитет

- финансова устойчивост

- застъпничество

- предоставяне на услуги

- инфраструктура

- обществен имидж.

Първите три са много важни. Да видим какво е тяхното състояние:

- правна рамка

Първата причина за влошаване на показателите за България е липсата на ясна държавна политика по отношение на неправителствения сектор. За разлика от много други страни, тук няма държавна стратегия за държавно взаимодействие с гражданския сектор или концепция за развитието му. Развитието на сектора не влиза в отговорностите на нито едно министерство, нито една държавна агенция или друга институция. Проблемите обаче са не само в законите, но и в тяхното прилагане. Въпреки че не отчита това като влошаване на оценката в тази област, анализът показва, че има проблемни сфери като например липсата на актуална информация за регистрираните организации в обществена полза на уебсайта на Министерството на правосъдието.

- организационен капацитет

Спрямо резултатите на другите страни най-лошо е представянето ни именно по отношение на организационния капацитет на неправителствените организации, защото заемаме 21-во място от 29 възможни. Организациите не са в състояние да планират своите дейности и стратегии дългосрочно. Една от добрите тенденции е включването на повече млади хора в неформални движения, като например екологичните кампании и протести.

- финансова устойчивост

Една от причините за влошаването е финансовата криза – по данни на обществените фондации в България (организации, чиято цел е да събират и разпределят дарения за решаване на проблемите в градовете, където са регистрирани) даренията към тях са намалели с между 30 и 50 % през 2009 г. Влошаването е свързано и с оттеглянето на много чуждестранни донори от страната. Проблем предизвиква и механизмът на финансиране на проекти на НПО с европейски средства. Поради факта, че средствата по оперативните програми се разпределят от държавата, се появяват съмнения за завладяване на неправителствения сектор от политици и представители на държавната и местна администрация. Оперативната програма "Административен капацитет" (ОПАК), единствената програма, която има като един от приоритетите си "Укрепване на капацитета на структурите на гражданското общество", не е обявила нито един конкурс за НПО след 2008 г. Има информация, че парите за НПО за целия програмен период от 7 години са договорени в първите 7-8 месеца от старта на програмата. Това означава, че оттук - нататък държавата не счита за нужно да инвестира в организационното укрепване на НПО, въпреки че резултатите от индекса показват точно обратното.

Западните демокрации, възприети за еталон в развитието ни, действително притежават като свой неотменен елемент развито и активно гражданско общество. Наличието му се смята за предпоставка за нормалното функциониране на демокрацията, а отсъствието му - като почва за антидемократизъм. Ето защо, ориентирайки страната към либерално-демократичен модел на развитие, българските политици и политолози вкараха в употреба и понятието “гражданско общество”. Какво е обаче дeйствителното състояние на българското гражданско общество? Реалност ли е то, в качеството му на коректив на политическата власт, или е само поредният удобен политически мит?

Съвременното общество е пъстра мозайка от частни интереси, потребности, идеи, вярвания и т.н., естествени за хората и групите в модерната епоха. При сходство в интересите си, гражданите се обединяват в най-различни общности: професионални и трудови сдружения, културни институти, клубове, политически партии и т.н. Така гражданското общество се определя като сфера на защитаващите публично своите частни интереси индивиди. Въпросните интереси обаче са не само частни, а имат и обществена значимост.

Белег за силно и активно гражданско общество са разнообразните социални движения. Много често обаче има разминаване и противоборство между частните интереси. Поради това гражданското общество е арена на остри борби (лични, професионални, междугрупови и др). Регулирането им се извършва в политическата сфера, която следва да балансира конфликтните интереси. Ето защо тя се разглежда като един от най-важните елементи на гражданското общество и механизъм за неговата саморегулация. На свой ред гражданското общество следва постоянно да “наблюдава” функционирането на политическата сфера, за да бъде ефективен коректив на несъвършенствата в социалното управление.

Гражданското общество е състояние на обществото, при което се проявяват и възникват обществено-икономически отношения, характеризиращи се със самоинициатива, самоорганизация, самоуправление, самоконтрол и взаимопомощ.

“Къде сме ние?” През все по-отдалечаващата се 1989 г., когато се появи необходимост от мащабна гражданска активност за смяна на системата, такава можеше да бъде демонстрирана единствено с “помощта” на държавата.

Преодоляването на инерцията и изградените стереотипи у хората изискваше време и съществуване в различна обществена среда, в която по коренно различен начин да се формират отношенията на държавата с гражданите, така че да се стимулират рефлексите към активност на поведението и гражданска позиция.

За съжаление, официалната идеология е единствения фактор, който засега стимулира гражданската активност по отношение на управлението. Сред потискащите я фактори, наред с икономическият, се прибавя още един - действието на държавните институции в качеството им на “арбитри”, регулиращи живота на обществото.

Българското гражданско общество продължава да е слабо и неукрепнало, но това съвсем не е резултат на проблематичния ни “национален характер” или патологична “балканска” изостаналост, както постоянно ни се внушава. Нашата “неукрепналост” е обществено произведена, последица от съществуващата силна зависимост на гражданите както от страна на частната власт (фирмите), така и от страна на държавната, чиято система на тенденциозно неспазване на “правилата на играта” обслужва една обществена група, дискриминирайки всички останали. Политико-икономическата среда, в която съществува българското гражданско общество през последните десет години не благоприятства излизането му от първоначалното състояние на обществена “неактивност”. Във взаимоотношенията държава - гражданско общество у нас, силната страна продължава да бъде държавата. Активността на повечето граждани е блокирана, те са поставени в невъзможност да демонстрират ефективна опозиция, както в случаите на частен произвол (от работодателите или конкурентите), така - и при явното незачитане на правата им от страна на държавните институции. Опитите за протест са спорадични и най-често остават глас в пустиня. При това положение не трябва да ни учудва фактът, че в българското политическо пространство така и не се появяват истински граждански движения.

А последните са естествен защитен механизъм на обществото срещу несъвършенствата на социалното управление, те са опозиция на логиката на икономическата и политическа организация в една държава. Възможни са там, където има достатъчно хора, независими както от държавната, така и от частната власт. Ясно е, че у нас мнозинството от гражданите не са такива. Затова и в България няма действителни граждански движения, налагащи опозиционното си мнение на държавните институции. Появилите се “движения”, както около промяната през 1989, така - и впоследствие, са псевдограждански. Те имат силно изразен политически характер и са по-скоро разновидност на политическите партии.

Всички “граждански” движения, възникнали около промяната през 1989, независимо от официално афишираната ми цел, бяха политически структури, създадени с благословията на тайните служби, и предназначени да подготвят смяната на режима. Гражданските движения, появили се в годините на прехода (включително - и напоследък), също спазват този принцип. Обикновено те имат една официална цел (например - борбата с корупцията). Но тя обикновено е само прикритие на неофициалната - участие в изборите, включване в реалната политика (“Гергьовден”, ГОДО и др.) или решаване на важен за държавата политически проблем (движение “Св. Йоан Предтеча”). И тъкмо тук е разликата.

Защото гражданските движения се различават от политическите партии тъкмо по това, че тяхна цел никога не е взимането на властта или обслужването на властта, а - упражняването на натиск върху властимащите при вземане на конкретно решение по значим за движението проблем. Така всъщност се осъществява и коригиращата роля на гражданството спрямо държавните органи. Но, както стана ясно, поради особеностите на гражданското общество у нас и поради характера на взаимоотношенията му с държавата, за сега такива движения са почти невъзможни. И тях ги няма. Ние си оставаме едно “опитомено” общество, чиито плахи опити за протест срещу драстично накърняващото интересите му държавно управление са без съществен резултат. В едни случаи тези опити бързо се политизират. В други случаи протестите подходящо се манипулират.

Елементи на Гражданското общество:

- благотворителни институции;

- схеми на междусъседска взаимопомощ;

- международни организации като ООН или Червен Кръст;

- религиозни и нерелигиозни групи за натиск;

- кампании за човешките права в репресивните общества;

- неправителствени организации, борещи се за подобряване на здравето, образованието и жизнения стандарт в развитите и в развиващите се страни

- доброволни и хуманитарни сдружения,

- църковни, университетски и научни организации,

- обединения по интереси,

- любителски и частни клубове,

- частни и корпоративни бизнес формации,

- местни и федерални институции.

Според ЕС елементите на гражданското общество са:

- организации на работници и работодатели;

- организации, представляващи други социални и икономически партньори, като например браншови, бизнес, индустриални, професионални и корпоративни организации;

- неправителствени организации, които събират заедно хора със споделени виждания, например - екологични, благотворителни, потребителски, правозащитни, културни и образователни организации;

- така наречените местни организации (grassroots организации), чрез които група от граждани (жени, млади хора, семейства или възрастни) могат да участват в живота на местните общности;

- организации, основани на споделена вяра.

Налага се изводът, че гражданското общество в България, като активен коректив на политическата власт, все още не съществува. Политиците ни се позовават на него само в случаи, когато искат да изтъкнат заслугите си за утвърждаването на демократичните (псевдо)свободи. В тази връзка се подчертава и желанието за развитие на гражданско общество у нас, схващано по-скоро като атрибут на системата, но не - и като реално действащ политически фактор. Затова и заключението, че това всъщност е само поредният удобен политически мит, се налага от самосебе си. Дали обаче българинът ще се примири с него ще покаже бъдещето.

Неделин Бояджиев

По материали от:

http://www.ngobg.info/

http://www.dnevnik.b...e_neustoichivo/

http://members.tripo...nie2_01/ady.htm

http://alternativata...enie&Itemid=133

Редактирано от ISTORIK
Линк към коментар
Share on other sites

Много полезна е тази изчерпателност. На мен ми се иска и някак по кратък начин да бъде изразен смисъла в това понятие. Под гражданско общество разбирам силно сплотено такова при което частния интерес е дори на заден план пред обществения. Не случайно по критериите на ЕС са все някакви общи, сплотяващи организации, такива които обединяват с обща цел и се работи един с друг, а не един срещу друг.

Първата стъпка към гражданско общество трябва да е изобилието на блага. Ако нашето ежедневие е заето със снабдяване на ресурси и задоволяване на физиологични нужди, то представете си какво би било, ако се отърсим от това бреме. Затова и неформални организации като държавните и частните няма как да доведат до този резултат. Някой писа в друга тема, че държавна структура и духовни начала някак не се вписват едно с друго.

По темата ми хареса едно клипче, което не помня от къде, може и от тук, видях. Има субтитри.

Линк към коментар
Share on other sites

При гражданското общество държавата, обществото и правото са неразривно свързани.

А за да упражнят своето право и да защитят интересите си, гражданите най-напред трябва да знаят правата си и те да им бъдат гарантирани.

Да, обаче правата вървят ръка за ръка с отговорности и задължения.

Не може едни да имат само права, а други - само задължения и отговорности.

Редактирано от ISTORIK
Линк към коментар
Share on other sites

Гражданското общество е състояние на обществото, при което се проявяват и възникват обществено-икономически отношения, характеризиращи се със самоинициатива, самоорганизация, самоуправление, самоконтрол и взаимопомощ.

Ето това ми звучи много точно приближение до представата ми за гражданско общество.

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

ISTORIK, :) прехвърлил си част от мнението ми по друга тема в тази, която е за гражданското общество в България и само заради това ще споделя моето мнение

Съгласна съм, че освен права има и отговорности. Затова в предходното изречение написах, че държавата, обществото и правото са неразривно свързани.

Свободата на гражданското общество трябва да се определя с адекватен закон, който регулира отношенията между гражданското общество и държавните органи.

Индивидуалната гражданска активност е основната предпоставка на гражданското общество. А основният принцип – доброволност. Хората притежават потенциал да действат като граждани. Не става въпрос за сила на надмощие и насилие, а за движеща, творческа сила, която се корени в човешкия дух. Затова гражданите са основни действащи лица за човешкото развитие. Затова държавата, институциите и т.н. трябва да обслужват гражданите, а не обратното.

Гражданите си осигуряват автономна сфера на действие, която е гарантирана от държавата. Чрез осъществяване на личният си интерес, хората изразяват и общественият интерес. Защото сигурността на бъдещето ни е в ръцете на добре информирано, отговорно и ангажирано гражданство; в ръцете на “всеки честен, почтен, позитивен и добронамерен” човек.

Що се отнася конкретно до гражданското общество в България....., всеки може да се “огледа” и да “види” на кого служи доброволно човек – на себе си и на другите, а по този начин и на Цялото или на своята завист, гордост и гняв.

Линк към коментар
Share on other sites

Сметнах, че е по темата и затова го прехвърлих. Двете теми са свързани в някаква степен, понеже в другата се говори за гражданското общество у нас.

---

Едно малко допълнение

Позабравеното понятие "социалистическо общество" днес е заменено от новото понятие "гражданско общество". За да има гражданско общество, са непбходими граждани, които да искат да формират общество. Превръщането на индивидите в общество е трудна задача. У нас има граждански микрообщества, които все още имат слабо влияние.

Индивидуалната гражданска активност е основната предпоставка за наличието на гражданско общество. Но трудно можеш да бъдеш пълноцнен гражданин, когато си икономически несамостоятелен и зависим от различни държавни, общински и частни институции и от закони, приемани без твое знание и съгласие, приемани без да се отчитат твоите социално-икономически, политически и граждански интереси.

А тъй наречените "непревителствени" организации (НПО) нагаждат целите си към целите на своите финансови донори.

Редактирано от ISTORIK
Линк към коментар
Share on other sites

Много точни и полезни наблюдения и изводи, според мен! А лично - от изключителна помощ и полза.

Досега не се бях замисляла как точно се ражда гражданското общество. Някак си представях как един прекрасен ден то се възцарява...

Никога нищо не се възцарява революционно, обаче. Всичко е еволюция - следователно гражданското общество трябва да покълне и расте и се развива в "утробата" на демокрацията, да се роди и расте независимо от нея и накрая да я замести по принципа на отмирането по естетствен начин.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Започвам да си мисля, че гражданско общество ще се появи по-нататък...

С това консуматорско общество, дето всичко е за-литнало по разни ай-ай-айййй-фони ... ще има да чакаме.

Линк към коментар
Share on other sites

E, то и Моисей си е въртял хората в пустинята докато се сменят поколенията... Със старо съзнание, родено в робски години, не се влиза в Обетованата земя. Но поне да отгледаме кълновете здрави и плодоносни - не да ги ашладисваме с магарешки тръни.

Може би затова толкова ме заинтригува администрирането на общностите, които поне декларират, че са свободни, доброволни, с идеална цел и в основата им стоят "духовни принципи". Ако подобни общности са кълновете на гражданското общество (а дали са?), то точно те би трябвало да експериментират принципно различен начин на организиране, съвместим с обществото на бъдещето, макар и реално да съществуват в настоящето на демокрацията и да са свързани като с пъпна връв с нея...

Линк към коментар
Share on other sites

...

Индивидуалната гражданска активност е основната предпоставка за наличието на гражданско общество. Но трудно можеш да бъдеш пълноцнен гражданин, когато си икономически несамостоятелен и зависим от различни държавни, общински и частни институции и от закони, приемани без твое знание и съгласие, приемани без да се отчитат твоите социално-икономически, политически и граждански интереси.

...

Аз мисля различно. Зависимостта и несамостоятелността няма как да се избегнат, поради факта, че сме общество, дали гражданско или друго, няма значение. Та това не е беда, не е дефект, напротив. При демокрацията законите и др.п. се приемат тъкмо от хора, на които си делегирал права да те представляват и да прокарват твоето мислене, което е и тяхно мислене (предполага се, че за такива хора си гласувал).

Гражданското общество се изгражда от самите хора. Няма какво да набеждаваме някакви други, уж обективни фактори или условия. Например в България в момента има много по-малко клубове по интереси, отколкото да кажем в една Полша (имам приятелка омъжена от доста години там) - там хората се събират по своя инициатива да правят най-различни неща, танцуват включително български народни танци :) Това е много характерен признак, че в България някак няма и желание да се прави нещо заедно.

Линк към коментар
Share on other sites

ISTORIK, “Но трудно можеш да бъдеш пълноцнен гражданин, когато си икономически несамостоятелен и зависим от различни държавни, общински и частни институции и от закони, приемани без твое знание и съгласие, приемани без да се отчитат твоите социално-икономически, политически и граждански интереси.”

Това не е случайно. Именно заради това гражданското общество е определяно като “арена”, където хората доброволно се обединяват в утвърждаването на общи интереси и премахва йерархичната зависимост между държавата и гражданите .

Но тук все още наблюдаваме слабо гражданско участие – в митинги, стачки и др. колективни действия.

Що се отнася до НПО – вече има хиляди регистрирани, повечето от които не са реално и ефективно действащи. Създават се в големите градове, но са малки, липсва ресурс и квалифициран екип. Съгласна съм, че много от тях се създават заради външно финансиране, без да имат пряка връзка с гражданите.

Има организации обаче, които са с опит и традиция, с изградена структура и мрежа, с ясна мисия и цели и прозрачност на дейността им. Въпреки партньорството им с държавата и бизнеса /което е един от най-ефективните начини/ подобряването стандарта на живот е минимално. Това е така, тъй като при тези организации все още е малък броя на гражданите - доброволци, които полагат доброволен труд, за разлика от развитите страни.

В посочените “Елементи на гражданското общество” се вижда, че Гражданската активност е точно толкова различна по характер, колкото са различни човешките стремежи. Но тя може да бъде стимулирана както от големи граждански движения, асоциации така и от индивиди - единомишленици, съидейници.Източниците на вдъхновение могат да бъдат както политически, морални, така и духовни. Така, че общности, основани на духовни принципи, солидарност и братство, също могат да инициират граждански инициативи, които да отговарят на потребностите на обществото.Защото точно тези духовни общности имат обща ценностна система и могат да защитят интересите на хората.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако чакаме да минат 40 години, като при евреите по времето на Моисей, за да се сформира гражданското общество, то стабилно ще изостанем от света. В момента темповете на развитие са съвсем други. А колкото до кълновете, то ако ги ашладисаме с идеите на Учителя, няма да се получат магарешки тръни според мен. :)

Хареса ми написаното от Ивелина:

В посочените “Елементи на гражданското общество” се вижда, че Гражданската активност е точно толкова различна по характер, колкото са различни човешките стремежи. Но тя може да бъде стимулирана както от големи граждански движения, асоциации така и от индивиди - единомишленици, съидейници.Източниците на вдъхновение могат да бъдат както политически, морални, така и духовни. Така, че общности, основани на духовни принципи, солидарност и братство, също могат да инициират граждански инициативи, които да отговарят на потребностите на обществото.Защото точно тези духовни общности имат обща ценностна система и могат да защитят интересите на хората.

и

... гражданското общество е определяно като “арена”, където хората доброволно се обединяват в утвърждаването на общи интереси и премахва йерархичната зависимост между държавата и гражданите .

Но тук все още наблюдаваме слабо гражданско участие – в митинги, стачки и др. колективни действия.

Точно по това се различаваме от Полша. Клубове по интереси има много и при нас. За народни танци, за други неща... Но когато трябва да се сформира някое движение за отстояване на правата ни, то тогава българите за разлика от поляците – дават „заден ход”. Защо е така?

А иначе едно гражданско общество основано на духовен принцип сплотява хората много по-силно. Така мисля.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Мнението на един огорчен чужденец за нашето общество:

Едуард Стърнс:" Няма по-прост народ от българския" http://frognews.bg/news_45765/Eduard_Starns_Niama_po-prost_narod_ot_balgarskiia/

Линк към коментар
Share on other sites

Много сайтове са копирали тази псведо статия от сайта http://neverojatno.wordpress.com/.

Името на този сайт обаче не е "Невероятно", а - "Бъзикилийкс".

Тоест, блогърът (с псевдоним Чергар) сам си измисля текстовете, пишейки за "Истината - такава, каквато тя можеше да бъде в действителност". В този блог нищо не е такова, каквото изглежда.

Линк към коментар
Share on other sites

Самата статия е реалност.

А дали всичко или нищо е или не е такова?

Не писах коментар точно затова - всеки сам да сравни със своята действителност. И да се огледа дали картинката е пълна.

Да държим сетивата си отворени.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Не зная дали българинът е прост, но завистлив със сигурност... В подкрепа на това, ето едно мнение на един българин:

http://www.facebook....222386261153490

Редактирано от Ivelina
Линк към коментар
Share on other sites

Каквито българи "вижда" човек около себе си, такива намира и такива него намират. Истината за огледалото и за сянката боли, но е истина - проверила съм я, виждайки около себе си само хора от две категории - съдници и жертви.

Сега не е така. Сега моите българи и особено българчетата са по своя обикновен начин необикновени, не мога да ги опиша с думи, защото всеки един е различен и красив по своя си начин. От всеки един се уча на нещо, което у мен самата не е пълно все още. За нито един от моите ученици, а те са доста вече - за 31 години, за нито един от родителите им, за нито един от съседите, приятелите и личните ми познати не мога да дам негативна квалификация. Всеки от тях си има свой "числител" и свой "знаменател" и е красив и важен точно защото е различен...

Е, тогава как ще съберем тези дроби? Как ще постигнем гражданското общество?

Ами както се събират дроби, според мен.

Ако имате да събирате 1/3 +2/7 + 4/5 +... нали 1/3 няма изнервено да изкомандва на другите в редичката "станете като мен, за да можем да направим сумата!"

Сега ни остана - на нас, умните хора от началото на 21 век, да се досетим как да приложим аритметичните закони за събиране на дроби с различни знаменатели в живота си.

И това, което винаги трябва да помним! Събирането е подчинено на разместителното и съдружителното свойства!

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...