Как да превъзмогна изневярата и да продължа напред?

[lenovo]

Здравейте,

Темата е до болка позната - изневяра. Случи се преди година и 3 месеца, жена ми ми изневери с колега, имали са кратка връзка за около 3 седмици, ако изобщо може да се нарече връзка...

Преживях ужасен стрес и болка, преминахме през много катаклизми и в крайна сметка реших че искам да си запазя семейството и да останем заедно. Жена ми е на същото мнение, тя също много държи да си запазим семейството, твърди че никога не е искала да губи мен или семейството си. Имаме 2 деца, сами без ничия помощ сме изградили всичко.

Според нея се е случило в момент на слабост, когато нашите отношения бяха доста охладнели, имаше много проблеми на работа, беше под стрес и напрежение.

Въпросния колега се е представял като много добър приятел, имaла му е доверие, споделяла е с него, чувствала го е близък и нещата един ден са се случили, без да го планира или очаква предварително.

Въпреки че измина толкова много време, въпреки че се опитвам да й простя, аз продължавам да се измъчвам от случилото се, мятам се от една крайност в друга, не мога да намеря спокойствие.

Моля ако някой е преживял нещо подобно да сподели как го е преодолял, как е успял да стъпи на крака и да продължи напред. Наясно съм че всеки прави грешки, че когато има грешка има и прошка, наясно съм че има много неща които мога да отчета като свои грешки, но въпреки че разума ми казва че трябва да се успокоя и да продължа напред, нещо подсъснателно ме спира, кара ме да живея в миналото, да тъпча на едно място и да не мога да се измъкна от капана да отчаянието и депресията. Постоянно ме връхлитат натрапчиви мисли, постоянно мисля за случилото се и това ме измъчва. На моменти чувствам че живота ми е изгубил смисъл и нямам желание за нищо.

Жена ми се опитва всячески да ми показва колко много ме обича, уверява ме че е осъзнала какво означавам за нея след случилото се и за нищо на света не иска да ме изгуби.

Въпреки това аз не мога да намеря спокойствие в душата си и продължавам да се измъчвам и да страдам. Не мога да спра натрапчивите мисли които ме унищожават ден след ден. Нещо като че ли се пречупи в мен, не мога да я почувствам близка както преди, не ми идва отвътре да е прегърна както преди... моля дайте ми съвет как да изляза от тази дупка

[Орлин Баев]

Ревността е чисто животинско териториално чувство. В него няма наистина никаква човечност. Ревността е чисто и просто страха на самеца от отнемане на територията му във вид на самка, уважение, власт. Страх, който се проявява в защитен болестен гняв и агресия. В известна степен ревността може да се види и като нормално чувство - но само ако присъства в хомеопатични дози. Все пак е част от психобиологията на тялото на бозайник, в което живеем. Често ревността се смесва с базисни несъзнавани програми, заложени в детските години - несъзнавани страхове от нараняване, провал, злоупотреба, предателство и лъжа, изоставяне и самота и т.н. При контакта между тези страхове и реалността каквато е ревнуващият сформира морална реакция от силно ригидни правила, норми и табута, 'трябва" фикасции, които той с всички сили се стреми да защити. Дотук отговаряме на въпроса ЗАЩО ревнуваме. Интересно и полезно занимание, но ако само защоткаме, уверено ще продължим да ревнуваме и съответно да тровим собствения си и на близките си живот, да разбиваме семействата си и вчерняваме дните си!

Въпросът за милиард евро е КАК да овладеем и трансформираме ревността си?! Досега в практиката си на психотерапия съм имал десетки и десетки случаи на натрапчива ревност. Ако човекът наистина иска да промени нещата, това е напълно постижимо! Как? Чрез трансформиране, смекчаване и разширяване на моралната цензура по въпросите за междуполовото общуване, брака и партньорството, както и като цяло работа по един по-толерантен и хармоничен характер. Когато забраните в морала изчезнат, ревнивецът директно се сблъсква със страховете си, с които дотогава се е борил - тогава те се стопяват.

Пишете какво мислите за казаното дотук, за да продължим дискусията си.

[lenovo]

Здравейте, напълно съм съгласен с вас че в основата на всичко стои ревността и чувството за притежание. Когато човек е идеализирал партньора си и връзката си като цяло, една изневяра разбива целия му свят. Аз лично не можах да повярвам че това се е случило, не можех да повярвам че тя е способна да направи такова нещо. Тогава идеала се разбива на парченца.

Най-странното е че в момента не изпитвам ревност, но може би тя е заспала някъде дълбоко и няма какво да я събуди. Осъзнавам че точно ревността е една от причините да се случи всичко и всички произтичащи от нея проблеми, неразбиране потребностите и желанията на другия, отчуждаване.

Мисля че съм възпитан в прекалено строги правила, може би имам прекалено силно развит свръх-аз, което също допълнително утежнява положението.

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Орлин ти предлага, да се опита да ти помогне във форума.Предполагам и ти си с такава нагласа.Моето мнение е веднага да потърсите психотерапевт.Нямам време да се обоснова, но повярвайте ми -това е най-разумното.

[Орлин Баев]

Здравейте, напълно съм съгласен с вас че в основата на всичко стои ревността и чувството за притежание. Когато човек е идеализирал партньора си и връзката си като цяло, една изневяра разбива целия му свят. Аз лично не можах да повярвам че това се е случило, не можех да повярвам че тя е способна да направи такова нещо. Тогава идеала се разбива на парченца.

Най-странното е че в момента не изпитвам ревност, но може би тя е заспала някъде дълбоко и няма какво да я събуди. Осъзнавам че точно ревността е една от причините да се случи всичко и всички произтичащи от нея проблеми, неразбиране потребностите и желанията на другия, отчуждаване.

Мисля че съм възпитан в прекалено строги правила, може би имам прекалено силно развит свръх-аз, което също допълнително утежнява положението.

Тодор е прав, че тук можем да дадем само общи насоки, да "подготвим почвата" за психотерапия, която истински би ви помогнала.

Ако искате, разкажете за възпитанието си - в какво то беше строго? Кой беше водещата фигура между родителите ви? Какви изисквания ви поставяха и за какво? Как се отнасяха един към друг? Как се дискутираше темата за секса, за любовта, за партньорството? какви характери имаха родителите ви? Кое според вас освен възпитанието ви е сформирало този доста твърд и неадекватен спрямо реалността каквато е идеал във вас?

Разкажете и за вашето семейство сега - за характера на жена ви, за вашия собствен характер (според субективния ви поглед, разбира се), за ролите които ипълнявате в семейството, разпределянето на отговорностите и т.н. Какво в общуването ви е липсвало, за да се натрупа в жена ви нужда от разбиране, емоционална интимност и споделена обич? Колко силно сега искате да се промените - да простите, да премоделирате възприятията си за станалото, да станете един по-щастлив човек?

[lenovo]

Здравейте, напълно съм съгласен с вас че в основата на всичко стои ревността и чувството за притежание. Когато човек е идеализирал партньора си и връзката си като цяло, една изневяра разбива целия му свят. Аз лично не можах да повярвам че това се е случило, не можех да повярвам че тя е способна да направи такова нещо. Тогава идеала се разбива на парченца.

Най-странното е че в момента не изпитвам ревност, но може би тя е заспала някъде дълбоко и няма какво да я събуди. Осъзнавам че точно ревността е една от причините да се случи всичко и всички произтичащи от нея проблеми, неразбиране потребностите и желанията на другия, отчуждаване.

Мисля че съм възпитан в прекалено строги правила, може би имам прекалено силно развит свръх-аз, което също допълнително утежнява положението.

Тодор е прав, че тук можем да дадем само общи насоки, да "подготвим почвата" за психотерапия, която истински би ви помогнала.

Ако искате, разкажете за възпитанието си - в какво то беше строго? Кой беше водещата фигура между родителите ви? Какви изисквания ви поставяха и за какво? Как се отнасяха един към друг? Как се дискутираше темата за секса, за любовта, за партньорството? какви характери имаха родителите ви? Кое според вас освен възпитанието ви е сформирало този доста твърд и неадекватен спрямо реалността каквато е идеал във вас?

Разкажете и за вашето семейство сега - за характера на жена ви, за вашия собствен характер (според субективния ви поглед, разбира се), за ролите които ипълнявате в семейството, разпределянето на отговорностите и т.н. Какво в общуването ви е липсвало, за да се натрупа в жена ви нужда от разбиране, емоционална интимност и споделена обич? Колко силно сега искате да се промените - да простите, да премоделирате възприятията си за станалото, да станете един по-щастлив човек?

Водещата фигура беше майка ми, баща ми се съгласяваше винаги с нея. Тя налагаше правилата, контролираше всичко. Беше изключително ревнива, правеше постоянни скандали на баща ми, в повечето случаи без основатена причина. От мен се искаше да съм примерно дете, да уча и да получавам високи оценки, никакви волности или лигаво поведение не се допускаха. Трябваше да съм пример, да се гордее с мен и да ме ползва като средство за изтъкване и хвалене пред хората. Темата за секса беше табу, ако е ставало дума за любов или партньорство те смятаха че тези неща се случват като му дойде времето, изневярата беше нещо страшно - абсолютно недопустимо. Като цяло не бяха сплотено семейство, по-скоро семейство от двама егоисти. Баща ми се интересуваше само от себе си, почти незаинтересован от мен. Имаше си свои хобита и се занимаваше с тях. Никога не ми е давал бащински съвети или напътствия а и аз никога не съм търсил съвет от тях - винаги и за всичко съм вземал решения сам. Ако съм споделял нещо с тях, впоследствие съм съжалявал за това тъй като не съм срещал разбиране.

Като цяло баща е мекушав, отстъпчив но и силно раздразнителен когато не стане нещо по начина който той иска. Майка ми е властна, емоционална, винаги отстоява своето и смята че е права за всичко.

Научил съм се да се справям със всичко сам в живота. По-принцип съм много добър човек, винаги търся доброто в хората и им давам голям кредит на доверие, но в същото време ако ме разочароват приключвам всякакви контакти и продължавам напред. Постоянно си правя планове, гоня някакви мечти и цели, обичам всичко да е под контрол (наследствено може би), но пък и лесно отстъпвам ако бъда убеден че другия вариант е правилен. Обичам да споря, да изтъквам правотата си, може би и да натяквам понякога, което като цяло е много лошо качество. Ревнив съм, но съм много искрен и честен с хората и мразя лъжата. Ако се ядосам лесно избухвам, мога да кажа думи в яда си за които след това да съжалявам.

Вкъщи гледам децата, когато жена ми е заета или са болни, мога да готвя, чистя, мога да върша почти всички домакински задължения. По принцип съм домошар, обичам да прекарвам свободното си време със семейството, да излизаме на разходки, да се срещаме с приятелски семейства.

Жена ми е спокоен характер, много организирана, обича да планира, да прави списъци. Когато е под напрежение или стрес лесно изпада в депресия, липсва й самочувствие. По принцип не харесва себе си и външния си вид, а за нея той е много важен. Обича реда и чистотата, добра домакиня е, обича да е сред хора и да общува, да й се обръща внимание. Не обича да спори, опитва се винаги да балансира, би предпочела да скрие нещо или дори да излъже отколкото да каже истината, ако реши че истината може да навреди. Когато е притисната

Проблемите ни започнаха когато се регистрира в сайт за запознанства с мое знание и съгласие - беше в майчинство и имаше нужда да разнообразява скучното си ежедневие. Впоследствие се пристрасти и увлече към чата, което провокира раздразнение и ревност у мен и оттам се завъртя един омагьосан кръг, при който аз се дразнех от поведението й а тя приемаше моето държание като обсебващо и задушаващо и там охладняхме и се отчуждихме един от друг. След изневярата сме говорили и ми е казвала че никога не е имала намерение да стига до изневяра, но моята ревност я е отблъснала от мен и тогава е потърсила отдушник за проблемите си, споделяйки с колега. Но дори тогава не го е приемала за нещо повече от приятел, до момента в който е попаднала в стресова ситуация и не е успяла да устои на изкушението.

Искам да се променя и да променя виждането си за случилото се, да го приема като един урок който е трябвало да научим и двамата, който да ни върне в пътя един към друг. Мисля че тя е осъзнала грешката си и прави всичко по силите си да ми доказва че се е променила и заслужава втори шанс. В момента проблема е в мен и се опитвам да променя себе си, виждането си за случилото се, затова търся помощ от вас

[д-р Тодор Първанов]

,,Мисля че тя е осъзнала грешката ,,,

,,да го приема като един урок ,,

Някой беше казал, че глупавите се учат от собствените си грешки, а умните се учат от грешките на другите, .Харесва ми,че сте от вторите и търсите, как да се поучите от грешката на съпругата си.Всъщност, какво научихте?

Редактирано Юни 13, 2012 от д-р Тодор Първанов

[lenovo]

Винаги съм знаел че изневярата не е решение на който и да е проблем в семейството. Не мисля че специално от нейната грешка съм научил нещо. По-скоро осъзнах собствените си грешки в поведението и отношението си спрямо нея. Това обаче не ми помага да игнорирам случилото се и да го подтисна

[Орлин Баев]

Вижте семейния модел, заложен във вас в ранните ви години. Властна, ревнива, контролираща майка, чийто образ живее предимно във вас. Един по-пасивен баща. Вижте жена си и баща си, като се абстрахирате от половите и физически разлики, но се фокусирате върху общите параметри на характерите им. Вероятно може да видите известно припокриване в някои централни характерови динамики. Вижте родителското си семейство с ревнивите майчини нападения, понасяни от баща ви въпреки недоволството му и несъзнавано задоволяващи нещо в характера му. Вижте и себе си и съпругата си... Може би виждате как на определено ниво от психофизиологията си сме като биороботи, чиито заложени програми определят и поведението ни. Добрата новина е, че сме нещо повече от това - имаме самосъзнание, свободна воля, обич и мъдрост - качества на душите ни. С тяхна помощ можем да погледнем ставащото в самите себе си отвисоко и променим характера, мислите, чувствата и поведението си в посоката, в която съзнателно възнамерим! Може би няколко сесии психотерапия биха били на мястото си, как мислите?

[lenovo]

Съгласен съм.

[славка73]

А как тълкувате изневярата онлайн, т.е. супруга ми си пише по разни форуми с други жени

[Орлин Баев]

Така зададен въпросът ви звучи доста общо. Видео чат ли прави мъжът ви или само писмен чат, на сексуална тематика или просто разговори? Колко време дневно отделя за такива разговори? Те отнемат ли от семейното ви общо време и с какво ви пречат? Какво ви кара да ги окачествявате като изневяра? Някакви платени услуги ли ползва или не? С какви жени разговаря и как те му отговарят?

[славка73]

Съпругът ми започна всичко на шега. Искал да намери блог, където да коментира разни теми. Но после за няколко седмици всичко стана на сериозно, пише с различни жени, те му пращат електрони картички със сексуална тематика. Пишат му колко е романтичен, а той им изпраща на всички негови"приятелки" една и съща картичка. Пуска някаква тема и чака някоя да се включи в разговора и тогава се започва едно бърборене и обясняване колко е добър и нежен. Неговите приятелки дори се карат с него ревнуват се помежду си а той не прекъсва тази тематика. Пише от сутрин до вечер, когато има свободно време, дори когато съм до него. Аз гледам до него телевизияа той си пише. Работата е там, че това за което пише аз нямам право да знам. Когато отиде на работа аз проверявам в историята на сайта. Всичко това негово писане отнема от нашия живат, спряхме да си говорим. Прибира се от работа, хапва набързо и без да се интересува от мн директно в сайта.

Нямаше да знам че си пише ако случайно на разбра, просто търсех някаква рецепта и ми излезе този сайт. От колко време е вътре не зная, но всичките си действия е изтривал от историята на компа. Когато го попитах, защо е трил всичко той отговори че щяла да съм се ядосвала. Снощи пак се карахме. Обясних ме че щом има приятелки които го боготворят, пишат му неприлични предложения че го обичат, че е нежен и внимателен, аз съм ги видяла и не ми е приято да си пише с тях, и той пак си е писал с тях.

Толкова е хлътнал по този сайт че това което правя просто не го интересува. От тогава си смених прическата, дрехите поведението дори, никота не съм пила алкохол а сега всяка вечер и той ми казва че алкохола е полезан и щом ми се пие да пия.

Броя на жените са около 15, почти вкички са семейни, търсещи забавление в сайтал Пише по темите но има и чат, само че казва че лично с никоя не си е писал, сложи си дори и камера, защото има и видео стая.

Тръпката да си пише с тези жени, които наистина го харесват е ограмна и много добре знае че пак ще прочета написаното от него и пак ще се караме и пак е вътре, това ако не е изневяра какво да е .

Той казва че само мен обича и няма повече да има такйв сайт, т.е. ще си изтрие профила но всеки ден, всяка минута е вътри и си пише с някоя.

Най-интересното е че си бяха организирали среща, те са от цяла България, итой бе решил да отиде, защото срещата беше близо до нашия град. Аз си смених смяната и той просто той не можа да отиде нелегално и тайно.

Най-неприятното е че пише коментари през цялото свободно време, докато аз стоя до негои гледав телевизия.

Правим секс от време на време и след това пак там.

[Орлин Баев]

Лично за мен, докато няма намесен физически секс, всичко остава в сферата на общуването и няма как да се окачестви като изневяра. Това, което някои наричат емоционална изневяра, според скромното ми мнение е напълно нормална част от качественото общуване на една харизматична личност, ако тази личност не престъпва някои граници. Той може да бъде харесван и вероятно е харесван и in vivo. Но е с вас, обича ви, живеете заедно!

Наистина неприятното в случая е отнемането на семейното ви време от неговото общуване, обсесията му от комуникацията с тези жени. Повечето нормални хора имат нормалното желание да получават внимание, уважение, да бъдат харесвани. Дотук добре. Когато той е пред компютъра обаче, той психически не е с вас, все едно е в ментално-емоционалната компания на тези жени. Ако е с мярка, добре. Мъжът ви очевидно преминава мярката и губи общуването с вас. На ваше място аз бих направил следното. Благо, но твърдо бих поставил ясни времеви граници колко време да отделя на този сайт. Второ, бих се включил като участник в този сайт, за да стана част от общуването и заявя ясно присъствието си. В съвремието участието в подобен виртуален сайт се равнява примерно на физическото участие в някой клуб по интереси. Приемете, че той има интереси към разискваните там тематики, включете се в дискусиите, станете част от този виртуален клуб, резонирайте с интересите му там, в разговорите в сайта, но и на живо. Но при спазено първото условие - за спазвани времеви граници, тоест ограничено време за прекарване в този сайт. Отделете време вечер само за вас двамата. Съблазнявайте го - не само чисто сексуално, но и емоционално и ментално, като хармонирате с вътрешните му потребности, обгрижвате ги, като получите достъп до дълбоките му душевни, нагонни и емоционални "струни". Излизайте повече - на кино, на йога, на общи лекции и семинари според интересите ви, планина, природа и т.н. Потърсете сътрудничеството на ваши приятели, виждайте се вечер по-често с тях физически. В случай на нужда, посетете за 1-3 сесии психотерапевт.

Редактирано Юли 17, 2012 от Орлин Баев

[славка73]

Благодаря за бързия отговор. Предложих му да влезна в този сайт, той категорично отказа. Заяви ми че все едно съм с него на работа. Тогава влязох в друг сайт за запозннства, пусках теми т.е. това което той прави но с една разлика че той знаеше. Влиза постоянно там, а аз категорично заявих че го правя само да усети това което аз чувствам. Ефекта от това ми действие беше светкавичен, побесня, разсърди се, търсила съм си по-млад любовник. Как не осъзнава че ме наранява. Много пъти му го обяснявам че се чувствам предадена. Той ми казва че всичките са стари, над 40г и физически интерес нямал към тях, само търсиб одобрението им.

[Орлин Баев]

Тоест съпругът ви демонстрира двоен стандарт - за него може, за вас не... Ако сте в арабския свят или 150 год. назад във времето, би имал социалната подкрепа за поведението си... Не писахте нищо за останалите идеи, които изложих и какво смятате да правите, ако той въпреки всичко продължи по същия начин?

[славка73]

Имаме 11г син и 20г брак, преминал през много трудности. Осъзнавам че за да се стигне до тук и двамата сме виновни. Съблазнявам го всяка вечер, старая се да бъда на ниво. Излизаме но когато се сетя за това направо побеснявам. Той не ми показва че изпитва някаква вина, снощи дори купи пици. Не зная какво ще правя, въпреки че той продължава да споделя с чуждите хора. Остава само да се опитам да променя характера си, просто да не му мрънкам, както се изразява той. Само дето аз съм директен човек, и това ме убива. В нашата връзка аз съм силния човек, оправям документи и плащам сметките, той изкарва повече пари от мен, но аз се разправям с бюрокращината. Говори ми какво го е накарало,т.е. аз съм причината, да отиде там, а не аз какво изпитвам. Мисля че няма да издържа още много. За около две седмици се чувствам като въртележка на ужасите. Не зная каво да сторя аз, прекалено много го обичам за да мисля за друг човек, но съм и много горда а той много нарани гордоста и любовта ми.

[Орлин Баев]

Стоите в автоагресивна позиция, в която оплакването макар и да облекчава, не върши много работа...

Намерете спокойствието си! Направете го като вътрешно до известна степен се отдръпнете от мъжа си. Почувствайте собствената си емоционална независимост! Осъзнайте преходността на всичко в този живот. Мислено си представете различни опции, дори и такива, които ви плашат - разделени, вие живееща другаде, той другаде, вие с друг мъж, той някъде си с някоя... (това не означава, че непременно насочвате решенията си в тази посока. Просто вършите ментална работа по обособяване на относителна вътрешна самостойност, от позицията на която имате възможността да промените семейната си система). Приемете всички възможни развои спокойно, конвергирайки силата и спокойствието отново във вътрешната си независимост! Опитайте се за няколко дни, докато работите така вътрешно, да бъдете щастлива въпреки поведението на мъжа ви, да се наслаждавате на всеки чай, дишането на терасата, поливането на цветята, прегръдката на момчето ви... Съберете енергията си около собственото си вътрешно ядро на независимост на щастието си! Тогава, готова на всичко, с добронамереност, мекота и спокойствие, говорете с него! Дайте му да разбере, че сте много сериозна и готова на всякакви развои! Според реакцията му, спокойно и разумно вземете решенията си!

Редактирано Юли 18, 2012 от Орлин Баев

[славка73]

Благодаря ви много. Това и ще направя, ще се успокоя и ще видя как стоят нещата. Макар че днес ми заяви че е заключил профила си там.

[д-р Тодор Първанов]

Днес попаднах на отговор по темата който не съм пуснал.Правя го с малко закъснение и надеждата,че поставилият въпроса ще го прочете.

Айнщайн е формулирал няколко много важни принципа, които можем да използваме когато имаме за решаване сложен проблем.

Един от тях е,че никой проблем не може да бъде решен на нивото на мислене, на което е възникнал

Айнщан отбелязава и изключителното значение на точният въпрос, формулирането на който ще доведе до отговора, съдържащ решението-Ако имам само 60 минути за да реша един проблем, от който зависи живота ми, 55 от тях ще отделя за да формулирам точният въпрос-казва той.

Четейки постовете ви виждам, че вие не сте излезли от нивото на мислене, на което е възникнал проблема, нито сте отделили време, за да помислите и зададете правилният въпрос, защото въпроса ,,Как да простя на жена си,, сам по себе си подържа проблема.

Опитах се да ви насоча към тази идея, питайки ви какво ще научите от ,,грешката,, на съпругата си. Очевидно е, че отговора ви –„от грешката на жена си си извадих извода да не и изневерявам‘ не върши никаква работа и не променя ситуацията в която сте. Така вие повече от година се концентрирате върху нещо, което не ви носи никаква полза и напразно измъчвате и себе си и съпругата си .

Проблема се състои в това, че вие смятате това което е станало за грешка на съпругата си. Tази ваша представа ви държи в капана в който сте - да се измъчвате, че не може да и простите.

Ситуацията е съвсем различна.Това, което е станало, е закономерен резултат от съвместната дейност на двама души - в случая вие и съпругата ви. И за д а не избързате и кажете ,, и двамата имаме вина,, ще кажа-никой от вас няма вина, но и двамата сте отговорни за станалото и ако и двамата откажете да поемете своята отговорност, ви очакват още неприятности.

Ако премете тази нова за вас гледна точка, това ще позволи спокойно да направите анализ на действията си, станали причина за този нежелан и от двама ви резултат. Само така ще можете да извадите поука и полза от станалото, да коригирате поведението си и се предпазите от нов подобен резултат. Работил съм с двойки в подобна ситуация и не вярвам тази промяна на гледната точка да стане без посредничеството на специалист- психолог или психотерапевт.

Неговата задача е проста, но изключително важна - да създаде спокойна обстановка, в която вие, без обвинения един към друг, да изследвате поведението си и набележите промените, които всеки трябва да направи . Неговата задача е и да следи доколко всеки извършва своят дял от промените, както и евентуално бъде арбитър при възникнали спорове.Така и двамата не само ще можете да промените нагласата към станалото , но и ще изградите нови отношения един към друг. Казвам нови, защото отношения в които единият от двамата смята ,че другият е сгрешил и трябва да му прости - нищо хубаво не предвещават.

Ако вие наистина направите този анализ и промените гледната си точка, поемайки своята отговорност за станалото, ще разберете,че въпроса – „как да и простя“ става безсмислен.

Разбирате и че новият въпрос, на който трябва да дадете отговор, би звучал приблизително така – какви промени трябва да направим ние със съпругата ми, за да изградим отношения на максимално близост, любов и доверие? Поставяйки този въпрос, ще получите верните отговори и можете да предприемете правилните действия за да превърнете това във факт.

Ще отбележа и още нещо. Ако наистина съпругата ви гледа на случилото се като на слабост и грешка, това също е голям проблем. Проблем е, защото вината е много опасно чувство-когато тя е силна, не се задържа много дълго в човека, който я изпитва , а се насочва към другия.

Така позицията „ аз съм виновен за станалото“ се превръща в „той е виновен за да постъпя така“. Изхождайки от времето, което е минало, очаквам съпругата ви вече да е в нея, тоест да обвинява вас за станалото и ако не е вече в нея, скоро ще стане .Тогава нейният проблем ,ще бъде –как да простя на съпруга си, че ме подтикна да му изневеря.

По тези причини препоръката ми беше да потърсите специализирана помощ.