Селма Лагерльоф. Чудният път на душата.

[Guest Ивета]

Коя е Селма Лагерльоф?

От Юханес Месениус (Messenius, 1579 - 1636) до Селма Лагерльоф (Lagerlef, 1858 - 1940) шведската литература е слабо позната у нас, за съжаление. Може би най-познати като имена са Аугуст Стриндберг, Селма Лагерльоф, Астрид Линдгрен, Артур Лунквист до ...съвременния Стиг Ларшон.

Аз обаче искам да се спра на Селма Лагерльоф, срещнах се с нея преди много години, но тя остави дълбоки белези с едно огромно послание: вярвай в легендите, те са живи и са реални, колкото нас самите.

Колко депресираща е за съвременниците ни колосалната дейност на Лагерльоф – не само прочута писателка, но и участник в създаването на либерална партия и нови общински политики в Швеция, авторка на прочутия с достъпността си учебник по география Чудното пътуване на Нилс Холгершон през Швеция, първата жена-академик в страната.

Почитта към нея е безгранична. Публичните й прояви намират своя връх в т.нар. Реч за дома и държавата през 1911 г., в която писателката нарича необходимото освобождение на жената от задължението да си стои вкъщи емиграция, а държавата е описана като един голям дом, нуждаещ се от нейното влияние. В резултат от нейния натиск през 1919 г. шведските жени получават избирателно право.

Писателката сякаш е станала част от националната идентичност, един вид фактор, който гарантира усещането за сигурност. Хората искат да запазят нейния образ непроменим и идиличен. В текстовете й обаче звучат много гласове; романите й са наричани полифонични – алюзия за съвременния модернистичен роман. Често имат разчупена епическа структура. Но същевременно понякога се натъкваме на старовремския всезнаещ разказвач, който чува и вижда всичко и дори изрично вмъква тук-там по някое скъпи читателю. Безстрашно смесваща стиловете новаторка, Селма Лагерльоф ни най-малко не е наивна писателка, чиито истории са струяли, без да бъдат възпирани: един ръкопис на неин роман от 300 отпечатани страници може да се състои от 1400.

Под шапката на тази дама (в по-късните си години тя не е сваляла от главата любимата си шапка ) святкат мълнии и тя знае повече от нас самите за вътрешното ни аз, дори 150 г. след своето рождение.

Първите преводи на български са на произведения с религиозен характер – Витлеемското детенце (1908), Легенди за Христа и Господ и Св. Петър (1911), вероятно от немски. През 1912 г. излиза Приключенията на Гьоста Берлинг в превод на Лазаров, през 1938 г. И така, докато през 1992 г. е публикуван гениалния превод на Теодора Джебарова.

Най-превежданата книга у нас е Чудното пътешествие на малкия Нилс с дивите гъски, превод от 1912 г., придружена с карта на Швеция и оригиналните илюстрации на Бертил Любек.

Надявам с с това експозе да съм привлякла вашето внимание към нея и нейните книги. Лично аз горещо ви препоръчвам Сага за Йоста Берлинг и Пръстенът на Льовенскьолдови Приятен път в света на Легендите и Приказките!

Библиография:

• Сага за Йоста Берлинг (Gösta Berlings Saga), 2 тома (1891)
  
• Невидими връзки (Osynliga Länkar) (1894)
  
• Чудесата на Антихрист (Antikrists Mirakler) (1897)
  
• Имение (En Herrgårdssängen) (1899)
  
• Кралици в Кунгахела (Drottningar i Kungahälla) (1899)
  
• Йерусалим (Jerusalem), 2 тома (1901-1902)
  
• Имането на хер Арне
  
• Легенди за Христа (Kristuslegender) (1904)
  
• Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция (Nils Holgerssons underbara resa genom Sverige), 2 тома (1906-1907), известно още и като „Чудното пътешествие на Нилс с дивите гъски".
  
• Момичето от стопанството край голямото мочурище (Tösen från Stormyrtorpet), (1907)
  
• Сага след сага (En saga om en saga) (1908)
  
• Домът на Лилекрона (Liljecronas hem) (1911)
  
• Кочияши (Körkarlen) (1912)
  
• Императорът на Португалия (Kejsaren av Portugallien) (1914)
  
• Тролове и хора (Troll och människor), 2 тома (1915-1921)
  
• Прокуден (Bannlyst) (1918)
  
• Закрис Топелиус (Zachris Topelius) (1920)
  
• Морбака (Mårbacka)
  
• Пръстенът на Льовенскьолдови (Löwenskoldska ringen) (1925) - книга първа от трилогията за Льовеншьолдови
  
• Шарлоте Льовеншьолд (Charlotte Löwensköld) (1925) - книга втора
  
• Ана Сверд (Anna Swärd) (1928) - книга трета
  
• Мемоари от детството (Ett barns memoarer) (1930)
  
• Дневникът на Селма Лагерльоф (Dagbok för Selma Lagerlöf) (1932)
  
• Есен (Höst) (1932)
  
• Произведения (Skrifter), 1-12 (1933)
  
• От разни времена (Från skilda tider) (1943-1945)
  
• Научи ме да бъда свободна! (Du lär mig att bli fri), писма до Софи Елкан (1992)
  

Редактирано Юни 9, 2012 от Ивета

[Рассвет]

Преводи на руски език:

Публичная библиотека

Библиотека А. Белоусенко

Библиотека М. Мошкова

[Guest Ивета]

Благодаря, Александра.

Само ти оцени това.

Защото за руската душа това са по-близки понятия

[Рассвет]

Ивета, благодаря от сърце!

- Ваша излюбленная добродетель?

- Милосердие.

- Ваше излюбленное качество у мужчин?

- Серьезность и глубина.

- Ваше излюбленное качество у женщин?

- То же самое.

- Ваше излюбленное занятие?

- Изучение характеров людей.

- Что вы считаете величайшим счастьем?

- Верить в самое себя.

- Что вы считаете величайшим несчастьем?

- Ранить чувства других людей.

- Ваш любимый цвет?

- Цвет солнечного заката.

Из интервью Сельмы Лагерлёф (1890-е гг.)

Брауде Л. Сельма Лагерлёф и мир её творчества

Редактирано Август 31, 2012 от Рассвет

[Emmy]

Звучи интересно (= С удоволствие бих прочела някоя от творбите, но за съжаление не знам руски. Дали има публикации на български някъде в интернет, или книжни издания, които още да се продават?

[Деяна]

Само това успях да открия Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция

Благодаря за темата. 

[Viva Caselli]

 

„Сага за Йоста Берлинг“ е завладяващ роман, който трябва да се прочете, от който не е особено учтиво да се вадят цитати, тъй като всичко от първата до последната думичка тече в непрекъсната цялост. И все пак ето един фаталистки, но, кълна се, верен цитат.

 

„Горко ни, че подобно нещастие може да сполети човек, стоял допреди малко толкова високо! Горко ни, че може така лесно да се озовем в най тежка неволя! Как да не се боим от живота? Кой плава в сигурен съд? Навред около нас страданието бушува като бурно море. Вижте как стръвните вълни лижат стените на кораба; вижте как връхлитат, за да нахлуят в него! Ох, докъде очи виждат, няма устойчива опора, няма суша, няма сигурен кораб - само едно чуждо небе над океан от страдания!“ 

 

Изкушавам се да изложа и това: 

 

„Вечерно небе, обсипано с искрящи звезди, червени рози в тъмни женски коси, тревожно блаженство във вечерния въздух, неподправена гъвкавост на движенията, любов, която извира от земята, ръми от небето, долита с хладния повей — имаш ли всичко това, маестро*? Ако не, защо ни караш да бленуваме за подобни неща?“ 

 

* * * 

 

(...) „а Йорнеклу се пренася в стари времена. 

Ето, тук стои той, а там стои тя, Розали фон Берер. (...) А сега танцуват. Ах, както се танцува под яблани и смокини. Тя го отбягва, той става дързък, тя — горда, той — огорчен, тя — благосклонна. Когато накрая пада на колене и я поема в отворените си обятия, през балната зала преминава въздишка — въздишка на възторг. (...) Каква грация! Биха могли да го изваят от мрамор.“

 

Селма Лагерльоф, „Сага за Йоста Берлинг“, 1891

 

*Въпросът се отнася към Лилекруна, който свири на цигулка Ла качуча(испански народен танц), докато Рютгер фон Йорнеклу лежи на легло, скован от подагрени болки.