Търся съвет как да помогна на сина си - мисля, че е социопат!

[rumenk]

Преди да изложа причините които ме карат да мисля , че синът ми се проявява като социопат бих искал да ви запозная накратко с историята на неговият живот до сега.Синът ми се проявяваше като хиперактивно дете още като много малко дете-беше неудържим .Като второ дете( първото е момиче три години по-голямо) беше и явно по-глезен тъй като живеехме при родителите на жена ми.На 2,5 годинки го дадохме в детска ясла тъй като се преместихме в Бургас и двамата с жена ми работехме. Още там явно тази хипеактивност се е отразила на отношението към него от страна на персонала , защото след известно време той започна да се напикава на сън и да се съпротивява когато го карах на яслите.Проблемите с напикаването продължиха почти до 12-13 му година и това изглежда беше доста травмиращо за него въпреки ,че не си спомням да е бил малтретиран за това.Проблемите в отношението към него продължиха и в детската градина - непрекъснато ни казваха че е палав , не слуша , че създава проблеми .Жена ми е детска учителка но не можа да се справи с проблема .От 5-6 годишен започна да краде пари от къщи , въпреки че мисля че задоволявахме нуждите на децата си. След един период на убеждаване , че това което прави е лошо не последва никакъв ефект аз започнах да реагирам по-остро и емоционално , като е имало случаи да го наказваме и даже няколко пъти го пляснах.Това с кражбите продължи години , до и сега сме имали такива случаи.А лъжата стана нещо обикновено за него, често и нагло лъжене без никаво чувство за вина и разкаяние дори в случаите когато беше разобличаван.Трудно и проблемно премина пубертета , училището и казармата.Не знам по-каква причина кой и как го е уплашил, дали и аз нямам вина с по-строгото си отношение ,но той стана много страхлив и тревожен.Още като дете няколко пъти ходихме на консултации при детски психиатър, но за жалост без никакъв ефект .На 12 г. при гостуване при баба си открадна и раздаде на децата в махалата всичките и семейни ценности ( златни и сребърни монети, бижута). Майка ми разбрала това и здраво му се накарала. Той като реакция се нагълтал с нейните хапчета за кръвно и стана голям проблем-едва го спасихме.С това кражбите и не спряха и отново след 4години открадна от къщи всичките ценности и малко скътана валута.След много опити да разберем за какво краде се убедихме ,че го прави за да задоволява прищевките си , като малък за шоколади и бонбони, като по-голям за черпене на приятели и купони .Има едно странно разбиране , че когато излезе с момиче трябва да поема винаги и изцяло разходите.Въобще има "широки пръсти" и това често е била тема в семейството, но без резултат.В колектива в който работи е конфликтен, смята че всички около него са простаци.Дори имаше инцидент, като удари свой колега без особена причина.Пие, като смята алкохола за задължителен при събиране с приятели.Трудно общува и с нас и се държи много агресивно.Живее сам в наш апартамент , но го поддържа в отвратително състояние - пълен с буклуци , остатъци от храна и мръсотия.В момента е на 33 год. - неженен.

Не е в състояние да завърже сериозно приятелство- направи наколко гафа и бива отхвърлен. Мисля дори че не е способен на истински сериозни чувства.Не споделя нищо , но мислим че няма сериозна приятелка.Моля ви дайте съвет как да общуваме с него, може ли някой да помогне с консултация и евентуална терапия.

[lullaby]

А може ли да напишете за положителните му качества и успехите му? За моменти, когато ви е помогнал по някакъв начин?

[Alexander]

Здравейте,

За съжаление, всичко или почти всичко което изброихте е можело да бъде оправено още в детството.

Тогава той е срещнал неразбиране, а хиперактивността му е възприемана и третирана като нещо заплашващо другите.

Хомеопатите непрекъснато се срещаме с деца с подобно поведение и мога да Ви кажа, че проблема е решим. Сега, щом вече се е хванал за чашата с алкохола, а е и голям, може да му се помогне, само ако и той го иска.

[rumenk]

Благодаря, че сте обърнали внимание на моя въпрос!

Относно въпроса дали има положителни качества и имали успехи бих отговорил така:

1. Ако можем да смятаме за успех това че работи от както е излязал от казармата , да това е успех.Той доста умен и се опитва да се самообразова , въпреки че има по-добрият шанс да го направи в учебно заведение.Няколко пъти прави опит да започне да учи в техникум или университет и до там - няма воля и организираност.

2.Много ми помагал когато е трябвало да вършим някаква работа -строителство , ремонти и др.-това е успех.

3.Проявява чувство на състрадателност - няколко пъти съм лежал в болница и той винаги е бил внимателен с мене.

4.Уважава е и обича роднините.

Но бих искал да искажа и какво поражда чувството , на съмнение за искреност в действията му- обикновено с едно , две добри дела ( да ги наречем така условно) следва една порция безумни издънки , серия лъжи и груби действия , че забравяш за всичко останало. На времето една от бабите му все казваше - "Не му обръщай внимание , той ще се оправи " и така до сега , правим компромиси и чакаме.

По второто мнение - да, сигурно не сме били подготвени да го разберем , бяхме почти деца , въпреки че това не е оправдание за незрялост. За това още в ранните години се обърнах към детски прихиатър, но както казах без резултат. Вероятно тогава през 80-те години на въпроса за хипертактивността на децата не е обръщано сериозно внимание.Аз чувствах че ние необходима близостта на един естествен регулатор като възрастните близки - дядовци и баби , но при нас това бе невъзможно. И сега най-важното- да , разбирам че вече като голям човек само той може да вземе решение дали да потърси помощ и да има волята да участва в процеса на терапията.Бих искал да споделя , че преди 5 години по мое настояване и негово съгласие му беше направено изследване и дадена консултация в клиниката " Св. Наум" . Доцентката, която се бе ангажирала с неговия случай заяви следното- " Ти си здрав от психическа гледна точка , но си безкрайно безотговорен и не искаш да вземеш живота в ръцете си" .Той и сега е заявявал - " Без вас съм умрял". Ето това ме плаши. Винаги съм го спасявал след гафовете му и може би това е моята грешка . В същото време когато настоявам за по-голямата му самостоятелност ( да напусне апартамента и да излезе под наем , да си плаща всички сметки по обслужването му и др) жена ми и цялата рода се нахвълят върху мене .Не знам кой и какво ще го накара да потърси помощ и дали иска въобще нещо да се промени .Съзнавам добре , че какъв ще бъде той засяга най-вече него.Затова промяната която би го направила по-добър човек , по-консенсусен и спокоен не искам за себе си , а за него!!

[lullaby]

Той няма как да стане самостоятелен изведнъж - това се случва постепенно като заедно с отговорностите се увеличават и привилегиите. Той е на 30 и няколко и вие казвате, че е незрял за възрастта си, но как да бъде зрял, когато е третиран като непослушно дете? Процесът е взаимен. Благодаря, че описахте и хубави неща. Това, което сте описал никак не звучи като социопат, даже напротив. Разбирам, че не сте доволен от положението, но поставете се на негово място - вие дори имайки за задача да опишете нещо хубаво в него, на всяко едно от тях добавихте по едно "но". Той цял живот е живял в ролята на "черната овца", не разбирам как тогава може да се очаква нещо различно от него - той се държи според вашите очаквания, чувал ли сте за "самосбъдващото се пророчество"?

Интересното е, че той се е съгласил да мине преглед... т.е. е и кооперативен? Това значи ли, че вие бихте му помогнали да ходи на психотерапевт (не психиатър)? Резултат не трябва да се очаква, особено бърз такъв, но той би могъл да се възползва от тези услуги и в една далечна перспектива това да е добре за него. Въпросът е, че ако посещава - това са конфиденциални срещи, той не може да споделя за тях, вие очевиден резултат няма да виждате - ще съумеете ли въпреки това да не го спрете от терапия и да не го подпитвате?

Също така едновременно с това вие със съпругата ви може да тръгнете на фамилни консултации при семеен терапевт. Смятам, че е необходимо предвид, че промяната няма как да е само от едната страна, тя винаги е двустранна, освен това всяка промяна в един член на семейството, се отразява и върху другите му членове. Не знам от кой град сте?

[rumenk]

Виждам че много добре напипвате проблема - да ,той е не двустранен, той е по-скоро многостранен. Може би най-сериозният проблем съм донякъде аз поемам всичко поради това , че моята жена по смисъла на своята професия и възпитание избягва да се натоварва с проблемите на сина ми , а и също като него не е от хората които могат открито да говорят за това което мислят и ги тревожи ( също като костелив орех.)За мене е голям проблем да комуникирам на елементарно ниво като Здравей как си , а да не говорим за нещо повече.Винаги когато се е налагало някой от родителите да е на родителска среща на сина ни или да поеме проблемите около негови неприятни простъпки съм бил аз- моята жена съзнателно или не, никога не се е ангажирала.Не знам това въпрос на неможене ли е , манипулация или страх - не знам Във всеки случай това страшно ми е тежало, но като родител съм се опитвал да правя възможното.Многократно съм искал да се оттегля от тази си роля , но в един момент отново ме въвличат в нови и нови ситуации и аз като отговорен човек тръгвам да ги решавам. Четох някъде из сайтовете , проблеми подобни на тези със сина ми възникват при строг баща и безотговорна или неангажирана майка.Може би при нас ситуацията е такава.Тя като детска учителка има едни начини на възпитание , но в къщи със собствените деца е друго. За мене това е някакъв синдром на детската учителка - не знам да ли има такъв.За да изясня и част от генетиката на нещата бих добавил и следното- аз самият имам имам проблеми със психиката не от днес. Поставена ми е диагноза БАР, но се лекувам регулярно и мисля че към момента успявам.В моето семейство може би баща ми беше проблемен - алкохолик и доста асоциален.Живея в гр.Бургас и съм на 59 год.

[Диляна Колева]

" Ти си здрав от психическа гледна точка , но си безкрайно безотговорен и не искаш да вземеш живота в ръцете си" .Той и сега е заявявал - " Без вас съм умрял". Ето това ме плаши. Винаги съм го спасявал след гафовете му и може би това е моята грешка . В същото време когато настоявам за по-голямата му самостоятелност ( да напусне апартамента и да излезе под наем , да си плаща всички сметки по обслужването му и др) жена ми и цялата рода се нахвълят върху мене .Не знам кой и какво ще го накара да потърси помощ и дали иска въобще нещо да се промени .Съзнавам добре , че какъв ще бъде той засяга най-вече него.Затова промяната която би го направила по-добър човек , по-консенсусен и спокоен не искам за себе си , а за него!!

Няма как да се случи нещо, което Вие искате, за някой друг.

Както и вие няма да се промените така, както някой би искал за вас.

Това което ви е казала доцентката, вероятно е много точно.

"Социопат" "асоциален" "хиперактивен" "агресивен" - това са етикети, някой го лепва на някого, често дори без да е сигурен в това което прави, дори и специалисти.

Синът Ви - е на 33 год , е на работа, живее сам т.е. справя се с живота си, \ така както на вас не ви харесва, но той се справя\, проявява внимание и загриженост - инцидентни. Но той може би крещи "оставете ме на мира".

Тук проблемът е с вашето желание за случването на неговия живот.

Знам, родител сте - аз също, боли ви, че нещата не са се случили по начина по който ви се е искало, но това няма как да стане чрез вас в момента.

"На сила хубост не става" - казва народа.

Какво да направите- това е въпроса, но не за него, а за себе си, за да се чувствате по- добре и да смъкнете малка част от огромната неудовлетвореност.

В момента, в който оставите въздух около него, да може сам на себе си да покаже какво може и как, може би нещата ще се променят и вие ще видите друг човек отсреща. Вие знаете най- добре как. "Помагането" е най- големия враг в подобни ситуации.

[jul]

- Ако можем да смятаме за успех това че работи от както е излязал от казармата , да това е успех.Той доста умен и се опитва да се самообразова , въпреки че има по-добрият шанс да го направи в учебно заведение.Няколко пъти прави опит да започне да учи в техникум или университет и до там - няма воля и организираност.

- преди 5 години по мое настояване и негово съгласие му беше направено изследване и дадена консултация в клиниката " Св. Наум" .

Винаги съм го спасявал след гафовете му и може би това е моята грешка . В същото време когато настоявам за по-голямата му самостоятелност ( да напусне апартамента и да излезе под наем , да си плаща всички сметки по обслужването му и др) жена ми и цялата рода се нахвълят върху мене.

Синът ви е съвсем нормален човек. Малко хора биха издържали липсата на приемане и силния контрол от страна на родителите и роднините, без да изградят защитната реакция на лъжата. Моите двама най-близки приятели са непоправими лъжци към...своите родители, които в детството по всякакъв начин (мил и прикрит най-често) са налагали своето мнение.

Не случайно подчертавам налагането на Вашата воля над неговата, защото щом това очевидно продължава и досега, не би могло да породи друг резултат. Подкрепям напълно по-горните мнения - нужен му е въздух, въздух, въздух и поне малко вяра от Ваша страна в способностите му и...приемането на различията му, на него самия, без желание да го промените според вашите критерии, които може и да се окажат спорни. Защо е правил всички тези нелепи кражби, раздавайки ценни вещи на другите...как иначе да компенсира липсата на приемане? Много бих се радвала да споделите за случаи, в които сте се съгласили с негово решение и сте го подкрепили от сърце. Визирам негово решение, а не съгласието му да реализира вашето. Лъжата при децата най-често е плод на неразбиране и противопоставяне от страна на единия или двамата родители.

А относно липсата на висше образование - това ни най-малко не е белег за незрялост, неспособност и безотговорност. Фактът, че работи от толкова ранна възраст говори сам за себе си!

Нищо не споменахте за вероятно най-съществения фактор във възпитанието - неговата майка. Освен вмешателството от страна на нейния род, как бихте характеризирал през годините отношението й към Вашия син?

Поздравявам Ви за добрата воля да потърсите помощ, защото това ще помогне на Вас самия да опознаете по-добре детето си, а никога не е късно да го приемете с обич и разбиране. Ще видите какви чудеса ще последват!

[rumenk]

Относно последното мнение - може ли според вас да покажа на сина си вашият коментар . Да , аз отдавна искам да изляза от ролята на помагащият .Или просто да кажа- аз съм до тук, , излизай от жилището което съм ти предоставил защото се отнасяш безотговорно към него и въобще оправяй се с живота си както намериш за добре , само повече не ме занимавай със себе си,аз ще бъда насреща само когато за преценя дали искам да го направя.А за въздуха около него - искам да диша с пълни гърди, но май нещо не му стига силата . Ако беше само да мене отдавна да го бях оставил да диша сам.

[jul]

Относно последното мнение - може ли според вас да покажа на сина си вашият коментар . Да , аз отдавна искам да изляза от ролята на помагащият .Или просто да кажа- аз съм до тук, , излизай от жилището което съм ти предоставил защото се отнасяш безотговорно към него и въобще оправяй се с живота си както намериш за добре , само повече не ме занимавай със себе си,аз ще бъда насреща само когато за преценя дали искам да го направя.А за въздуха около него - искам да диша с пълни гърди, но май нещо не му стига силата . Ако беше само да мене отдавна да го бях оставил да диша сам.

По-добре недейте, моля Ви. Ако аз прочета от моя баща подобно заявление - как не ми стига силата; да се махам и да се оправям с живота - това наистина би ме смазало и обезсърчило. Ще се почувствам един ненужен парцал, който за нищо не го бива. Разбирате ли...колко е важно да откриете наистина ценните и добри качества на Вашия син и да го подкрепите? Подкрепата не винаги е финасова, още по-малко да го водите на преглед. Най-голямата подкрепа е да вярвате в неговия потенциал и да изкорените и малкото съмнение у вас в способностите му и най-малкото недоволство!

[д-р Тодор Първанов]

Jul, синът е на 33 години.Та той е мъж в разцвета на силата си.

Мисля, че съм го писал някъде-по Дискавъри, често даваха един филм за скалните орли.Те започват да строят гнездото си като за основа използват клони с много остри шипове.После ги покриват с листа и перушина.Така гнездото става меко и удобно. Когато орлетата станат големи, родителите започват да изхвърлят пуха и листата и шиповете започват да се забиват в тялото на орлетата.Орлетата започват да се приближават все повече към ръба на гнездото. Страх ги е пърхат с крила, пазейки се да не паднат в бездната под тях. Докато един ден това се случва и тогава литват. Вълнуващо е да гледаш този филм.И много, много поучително. Сигурен съм ,че във всеки човек има вродена способност да може да живее и се адаптира към социалната среда. За съжаление, понякога родителите нямат инстинкта да направят семейното гнездо с нужната архитектура и оставят детето да полети.

А когато детето е на 33 години, това просто е задължително.

[rumenk]

Чета , чета и мисля върху нашите мнения и се чудя как да започна .Разбирам че се оформя мнение за един баща, който тотално е обсебил сина си и не му дава да диша.Искам дебело да подчертая - винги съм искал точно обратното и никога не съм го спирал да прави това което иска . Лошото е че той иска много малко неща и не е вземал почти никакви решения .Това може би се корени във възпитанието ( не обичам тази дума ) в най ранното му детство .Сега е може би момента да кажа и няколко думи за неговата майка - какво аз мисля за нейната роля .Едно от нещата което винаги ние противопоставяло , че тя не им даваше свободата как да се обличат , какво да ядат, свободно да помагат в домакинството за да не направят някаква

беля и ред други такива неща. За нея да са добре облечени ( както тя го разбира ) ,да са добре нахранени( както тя го разбира ) , да се държат добре м/у хората ( както тя го разбира ) това бе най-важното. Приказките вечер разказвах аз , играчките подреждах заедно с тях, уроците си учиха с мене. На родителските срещи където се очакваше нещо лошо ходех аз , а на тези на които се очакваше нещо добро ходеше тя. Обикновено при дъщеря ми нямаше проблеми - там ходеше жена ми, а при сина ми почти винаги имаше проблеми - там ходех аз.И така от година на година през училище и казарма, та чак до сега.Стане в казармата - бягай, нещо на работното място , има опастност от уволнение- аз съм там , взел кредит от банка и не го изплаща , а банката си иска парите и заплашва със съд или яки момчета - аз съм там,излъгъл приятел и взел много пари без да ги върне - приятелят търси мене . И за капак опасност да влезе в затвора - аз пак съм там. Майката стои зад моят гръб кърши ръце и толкоз.Затова отдавна искам да се оттегля от ролята си на помагащ- уморих се.Споменах и за синдрома "детска учителка " мисля за него беше писал Сирил Паркинсън- моята жена е детски учител от кариерата , винаги е работила ( от 1978) с много деца ( около 30) и освен характеровите си особенности ( стремеж към налагане на мнение съчетани с страх от общуване с институции , като и невъзможност да се държи като истински любяща майка - такова е поне моето разбиране за нея )

Нека всичко тука не прозвучи много черно , но това според мене е част от истината колкото и относителна и субективна да е тя ( като всяка истина ) .

Много моля освен вече оформилото се мнение , че трябва да му дам свободата да диша ( въпреки май че на мене ми трябва тази свобода) посъветвайте ме какви конкретни стъпки бих могъл да предприема -

1. Да му предложа да напусне който сме му предоставили защото се отнася безобразно с него и да си намери квартира.

2. Да му заявя да не ме търся за помощ когато е направил неправомерно или антисоциално действие свързано спари или друго.

3.Да му заявя, че винаги ще съм зад него когато иска помощ за нещо градивно

Разбирам , че може би ще кажете, че искам сделка и по принцип родителят трябва да не поставя условия на децата си . Каквото и да стане аз знам обаче че ще го обичам - той е мой син.

[ISTORIK]

Има ли вариант да го изпратите да учи "далеч от тате и мама" - в чужд град и на общежитие (много по-различно е, отколкото - на квартира)?

Може да обявите, че ви трябват квартиранти за апартамента, а той - да ходи да учи (ще си плаща семестрите и книгите с парите от наема).

А мислили ли сте вие да се изнесете на квартира? Като ви чета, имам усещането, че всъщност искате да се отървете (поне - за малко) от всички около себе си. Ако не можете да го направите офлайн, опитайте се да го направите онлайн - играйте на някакви компютърни игри (трепете чудовища, докато се успокоите), пишете във форуми, нещо такова...

Или пък се запишете вие за студент, за да се махнете за малко (поне - по време на сесиите) от семейството си, не за друго, а - за да не ги мислите. Има студенти на по 75 години, така че не виждам какво би могло да ви попречи.

Разбира се, отстрани съвети лесно се дават, а трудностите по изпълннието им остават за този, който ги е поискал. В този ход на мисли, вие решавате кои съвети да послушате.

Имал съм ученици, които са деца на гимназиални и университетски преподаватели - те всичките бяха за пример. А малко от децата на начални учителки ставаха за ученици - без домашни, не учат, не участват в час... просто присъстват физически в класната стая.

[д-р Тодор Първанов]

Предлагам да решавате как да постъпвате, изхождайки от принципа, че всеки родител трябва да помогне на детето си да стане отговорно за собственото си поведение.

Така, когато имате колебание, какво да бъде поведението ви спрямо него, ще е достатъчно да си зададете въпроса-това което ще направя ще помогне ли на синът ми да стане по-отговорен ?

Ако отговора е да- го правите, ако е не- не го правите.

Разбира се, че съпротивата срещу "не"-то ще бъде огромна в началото и от вас се изисква да можете да устоите на принципа и сила за това ще ви дава любовта към сина ви.

[jul]

Мили rumenk, Вие очевидно през годините сте бил един прекрасен, грижовен и отговорен баща. Не бих си и помислила да намекна, че обсебвате сина си, не и Вие. Не случайно Ви помолих да споделите за най-важния фактор - майката. Сам описахте какво е положението. Нали разбирате, това, което ни се случва в детството има най-пряко отношение към сегашните прояви на личността ни.

Защо Ви насочих към нея и към този по-ранен период? За да разберете къде се коренят тези прояви у него. Лъжата е бил естествен защитен механизъм срещу налагането на волята...в случая не Вашата, а тази на майката. Вие берете плодовете на нещо, посято от преди десетки години. Никога не е късно за промяна, но желанието трябва да е и от страната на сина Ви. А имам и друг въпрос. Неговата майка продължава ли активно да се бърка в живота му? Включително и с тревоги, контрол, насоки като от родител към малкото "немощно" отроче? Защото ако продължава, това определено е проблем. Не говоря за Вас, а пак повтарям, за майка му.

[lullaby]

Не мисля, че трябва да се търси виновен изобщо и да се плюе по човек, който отсъства - в случая майката на момчето, която е съпруга на Румен. Винаги отговорността на поделена по равно между участниците в системата, които в случая са трима, и промяна може да има при промяна и у тримата. По принцип семеен терапевт за Румен и жена му би било добре. Може да предложи различни техники като например по-строгият да поеме ролята на изразител на любов и защитник, а жена му, която е по-грижовната - да поеме по-строгата роля на изискващата независимост и отговорност от сина им. Но това да става не само механично, а да се припознае и вътрешната нагласа.

[Диляна Колева]

Здравейте rumenk, ще си позволя да ви пиша отново, виждам че тази фраза " оставете въздух около него" ви остана в мисълта.

Докато пишех предния си пост мисълта ми вървеше паралелно от две позиции и по тази причина малко се преля и преплете.

Първата позиция беше на човек, който се занимава с психология и консултиране, а втората като човек, който е косвен участник в идентичен случай.

Ще се концентрирам върху втората.

Синът ви е на 33 години , почти колкото мен, това е възраст на зрял човек. Само преди 100 - 150 години това се е смятала вече за напреднала възраст, хората не са живеели дълго. Т.е. вие говорите не за дете, а за възрастен, зрял мъж. Спомнете си, какво правихте вие, когато бяхте на 33 години и кой позволявахте да се меси в живота ви и до колко?

Имам близък приятел, много близък, бих го сложила на позиция до брат. Той е същият човек, като вашия син, абсолютно идентична обстановка, също живее в апартамент на родителите си, даден му уж да е самостоятелен, също се е забърквал в какви ли не истории, също с проблемно тийнейджърство, също с прекрасен и загрижен баща и с една уж активна, но инфантилна в поведението си в много случаи майка.

Това което описвате, го познавам. Ще ви дам обратна връзка, като опитност, но от позицията на младия мъж. \моят приятел е на 31 год в момента\

Разликата е, че майка му успя да го накара да запише да учи висше. Той толкова силно искаше да и покаже противопоставянето си, че го учи 7 години вместо 4 , в средата на обучението си се пропи и се нареди в редиците на алкохолиците още на 25 години. Завърши го някак си. След дипломирането си получи подкрепа от майка си, която веднага му намери място да започне по специалността. Знаете ли какво направи той!? Скъса си дипломата и каза, че никога няма да работи по тази специалност - фармакология и започна да работи като общ работник, където му падне.

Не вярвам да искате такъв резултат.

Да речем, че в следствие на определени грижи в детството, синът не е успял да порасне, останал е в онази тийнейджърска възраст, на грубо бунтарство срещу родителите, но в егоистична използваческа връзка с тях.

Как мислите, кой трябва да прекрати това?

Но да ви кажа за моя приятел, в най- тежките си години на алкохолен делириум и безделие, той стана част от нашето семейство, На 27г аз вече имах две големи деца и стабилно семейство. Имахме голямото желание да му бъдем подкрепа, почти заживя при нас, но след 3 - 4 години, усетихме, че той просто е заменил своето семейство с нашето, нито желанието му за работа се възроди, нито амбициите, нито алкохола спря. Нещо повече записа второ висше - специалността на моя съпруг. Т.е. пълно повторение. Видяхме се принудени, грубо да прекратим взаимоотношенията си. В същото време обаче и неговото семейство направиха същото.

Сменя работи, пропи се, но никой вече не му подаваше ръка, освен баща му от време на време , му даваше някакви пари, които той изпиваше. И когато падна в най- страшната яма на алкохола и самотата, когато всички ние предрекохме неговия край, но никой вече нямаше сили да го дърпа, се появи жена, тя го изкара от този ад и в момента чакат бебе.

Какво искам да ви кажа.

Знаете ли как се излиза от водовъртеж? От Бургас сте, може и да ви се е случвало.

От водовъртежа, трудно може да те изкара някой друг, попадайки в него, най- напред започваш да се съпротивляваш, плескаш от горе и с всички сили викаш, всички съвети които ти викат от вън и напътствия как да постъпиш са безполезни за теб, защото ти си вътре, а те вън, не те интересува, кой и как, важното е някой да ти подаде ръка. Но ако този някой не е опитен плувец, рискува да го повлечеш във водовъртежа и двамата да потънете. Когато останеш сам, обаче водовъртежа те всмуква на долу и всичко изглежда сякаш предопределено - ще се удавиш. Всъщност не е така, давещия се, трябва да се гмурне до дъното и там да излезе от водовъртежа, след това водата ще му помогне да изплува отново на повърхността.

Може и да разберете метафората ми, може и да не я разберете, но според мен е добре да заложите на действията, а не на приказването. Защото бъдете сигурен, синът ви чува избирателно, в редките моменти в които ви слуша.

[rumenk]

Благодаря на всички , които приехте присърце моята молба за помощ.Малко ми е трудно да коментирам всичко казано в последните мнения и препоръки (ще ми трябва доста време да ги осмисля) , но въпреки това на прима виста бих споделил следното:

1.Не съм искал да плюя човека до мене с който сме заедно почти 40 год. Изказах моето виждане за нещата без участието на жена си( тя добре знае какво мисля) , като предварително коментирах с нея намерението си да потърся помощ в този форум ,но тя не пожела да го направим ЗАЕДНО. Бих искал да подчертая , че нееднократно съм я молил да потърсим помощта на психолог - консултант по семейни взаимоотношения виждайки , че нещата м/у нас не са добре , но тя винаги ми е отказвала считайки това за празна работа.

2.С радост бих приел ролята на обичащият и защитаващ родител ( това е мое отколешно желание , още от раждането на децата ни), но изключително много се страхувам , че жена ми би приела ролята на изискващият и строг родител. Бих казал , че на нея и беше много по-удобно аз да съм "жандарма" " в къщи.Ще се опитам да я убедя да променим нещата , запознавайки я подробно с изказаните от вас мнения и становища , като естествено това ще настоявам да стане с помощта на психолог.

3.Историята за момчето сходна с тази на моят син е много интригуваща за мен и наистина в нея виждам много близки моменти.Аз също съм мислил , че една наистина завладяваща и истинска любов би предизвикала положителен обрат в живота на сина ми , стига жената до него да е разбрала проблема и има сериозните чувства, качества и сила да го накара да направи необходимите стъпки в живота си. Има обаче нещо, което ме тревожи и коментирах попреди- досега той е имал някакви жени в живота си , но те винаги са го изоставяли бързо , като съм имал случаи някои от тях да ми заявяват- твоят син не е в състояние да обича( казвам това защото ние сме го предразполагали да контактува с момичетата спокойно в къщи и сме имали добри взаимоотношения с тях). Има и друго което бих желал да коментирате ако е възможно- неговите връзки почти винаги са били с по-големи от него момичета или жени ( разведени със или без деца ).Казвам за тези, които знаем . Но по принцип той е заявявал , че по-малките момичета му се струват незрели и неинтересни за него. Питам се защо ли?

4.И последно като първа стъпка мисля да спра да приказвам на темата с него , защото съм забелязал, че той наистина има форма на защита и слуша твърде избирателно .Като втора стъпка спирам да плащам борчове и да се намесвам в спасяване при гафове.Да видим какво ще покаже водовъртежа.

Винаги съм отворен да приема всяко мнение и становище по вълнуващият ме проблем.Оставам с искрена благодарност към всички вас и си позволявам по нататък да споделя развитието на нещата.

[Диляна Колева]

4.И последно като първа стъпка мисля да спра да приказвам на темата с него , защото съм забелязал, че той наистина има форма на защита и слуша твърде избирателно .Като втора стъпка спирам да плащам борчове и да се намесвам в спасяване при гафове.Да видим какво ще покаже водовъртежа.

Приветствам това ваше решение, сега трябва и да имате сила да го отстоявате.

Много се радвам, че историята ви докосна, надявам се да е градивно.

За да подчертая сходството на ситуациите, ще ви кажа и това, че нашият приятел също имаше многобройни връзки с много по- големи от него жени, в повечето случаи женени или разведени с деца.

Държеше да ни представя всяка нова "любов", а ние отваряхме дома си за нея. Това до момента, в който аз установих, че започвам да не им помня имената. Моето решение беше категорично, знаех, че държи на мнението ми и ще се съобрази.

Действието: Категорично заявих, че не желая да виждам нито една негова приятелка, ако е бил в интимна връзка с нея по- малко от 6 месеца.

Последва дълга пауза, в която не знаехме с коя е. В този период вече го бяхме отдалечили от нас. Жената с която е в момента и от която чака дете също е по- голяма от него - не зная точно 4-5 години. С нея се запознах едва преди 2 месеца, когато те бяха направили вече 1 година връзка и живееха заедно в неговия апартамен от 4-5 месеца.

Редактирано Юни 11, 2012 от didi_ts

[numbers]

Здравейте,

Малко късно се включвам, но се надявам да извлечете някаква полза от това, а ако не..

1. Синът Ви не е нито социопат, нито хиперактивен. Това са сериозни диагнози. Какво Ви кара да "искате" поведението му да се опише от тези състояния?

2. Както всички дотук коментираха, той не е ваша отговорност от повече от 15 години. Дали ще му помагате или не, си решавате само Вие. Какво Ви пречи да спрете да го спасявате или да постъпите както наистина желаете?

3. Първоначално описвахте сина си, но след това, струва ми се, голяма част от написаното, беше по отношение на Вашите преживявания, как Вие се чувствате. Смятате ли, че ако синът Ви се промени в желаната от вас посока, Вие ще се почувствате наистина добре?

4. Какво Ви кара да мислите, че от написаното читателите ще Ви помислят за еди какъв си.. и дори да е така - какво от това?

Дори да ни се иска, насила не можем да помогнем, защото всеки е свободен да избира как да изживее или пропилее живота си и в това е цялата негова магия - свободата

[monibond]

Аз още по късно се включвам в темата и ако по горните съвети ни са дали резултат ще ви кажа моето мнение.Ето какво му има на синът ви: Той определено не е социопат. Нито е хиперактивен, живея с такъв човек и знам проявите на хиперактивност, няма пряка връзка между  повишената активност и безотговорността. Вашият син така както сте  описали случая му има вродени функционални проблеми, слаб задържен процес в кората на главният мозък. Това не го прави болен или ненормален. Но не е съвсем като при здравите хора  при които има задръжки.Вие търсите цял живот вината в себе си и възпитанието, но доколкото разбирам дори твърде много сте ангажирани с възпитателният процес на своите две деца. Няма синдром на детската учителка в случая майката не се е намесвала което отхвърля версията синът ви да е мамино синче.Тя е поверила гржите за него на вас понеже вие сте авторитета и глава на семейството. Всъщност това е правилният модел, доколкото е прието бащата да се занимава с възпитанието на синът, а майката с това на дъщерята. Разбира се и двамата родители са еднакво загрижени и ангажирани с двете си деца ако и да изглежда ,че са си разпределили задълженията. Вие споменахте, че имате дъщеря която не ви е създавала проблеми. Вие сте родители на двете си деца, възпитавали сте ги в една и съща семейна среда, въпреки това те са противоположни личности.Дори на добро и здраво семейство като вашето, това може да се случи.Никой не е застрахован да има проблемно дете и това изобщо не е задължително да е свързано с възпитанието и семейната атмосфера.Няма как психолозите да открият прояви които са твърде близоко до нормата и не се счита за заболяване. Нито психоаналитиците могат да са специалисти по въпроси свързани с функционирането на висшата нервната система. Остава малко извън рамките на общоприетите психологични дисциплини случаят на синът ви. Аз съм изучавала правна психология и там става въпрос именно за проблемни индивиди,много от които са били проблемни още като деца и не всички те са от лоши семейства. Характерно е да посягат към алкохола да вършат противообществени и противоправни деяния.Алкохола може да обостри състоянието им понеже на тях им липсват задръжкии лесно се пристрастяват към него.Но не се стряскайте не е задължително синът ви да стане престъпник  нито е потенциално опасен. Вие сте му дали каквото можете за да го предпазите от лошят път.Това ,че му липсват задръжки може да се компенсира но е труден процес.Аз не мога да ви препоръчам лекарства които да подсилват задържният процес  не ми е в специалността. Но вие пробвайте първо без химия да решите проблема като  му разяснявате, че например не е редно да се краде, лъже, че не е редно когато си обещал да не спазваш обещанията си.Опитайте като мъж на мъж да му внушите ,че трябва да е отговорен като вземе пари да ги върне и т н. Възлагайте му отговорности като в началото не очаквайте да ги изпълни на 100% с времето обаче ще даде желаният резултат.Той трябва да се научи да се сдържа, неща които за вас и за другите сe подразбират, него го затрудняват да ги изпълни. Той може да иска да бъде като вас може  да е добро момче и да се старае да ви угоди,но явно среща трудности да се сдържа.Търси по големи жени, защото ги определя като по зрели и  сдържани.За него връстничките му са хлапачки бои се, че с тях ще се забърка в още по големи проблеми.Той мисли, че по младите дами, няма да могат да му държат юздите образно казано. Което  е показател, че той иска да се вкара в пътя по някакъв начин,но сам явно не може ,опитва да го направи чрез партньорката си.След като поема сметките може би го счита за мъжка проява и отговорност,съвсем не разчита на тях да го издържат.От специални грижи той няма нужда щом съзнава, че има проблем и приема да му се помогне. Трябва повече отговорности да му възлагат  и да му обяснявате задълженията му по начин по който да го заинтригувате. Ако трябва му говорете с неговите думи например му кажете, че без него вие също сте умрели. Нека разбере ,че с времето вие имате и ще имате нужда от грижите му. Това може да го притесни но и ще го мобилизира да стане по зрял.Явно той проявява състрадателност ,опитайте с тази струна да задействате и засилите задържният му процес.Не е болест или непълноценност, но определено е сериозен проблем ...и щом сте потърсили помощ, значи и за вас няма спор,че е така .