Как се лекува хипохондрия

[glen]

Здравейте,

моля за съвет как се лекува хипохондрия?

Страхът ми е непрестанен - до такава степен, че вече симулирам симптоми - от 8 месеца имам субфебрилна температура,

за която според всички изследвания няма причина.

Много хора напоследък умират от рак - запомням всички, за които чуя - имената им, възрастта им, вида рак - месеци наред виждам непрекъснато лицата им пред себе си и мисля за тях и за това, как са го приели и какво са усещали.

Искам да се отърва от това бреме, не успявам да се почувствам здрава и сигурна нито в един момент.

А обичам живота си. Много!

Моля за съвет!

[Орлин Баев]

Преди време бих ви писал за когнитивно реструктуриране, логика, връзка с реалността... Неотменно нужни и важни методи са, безспорно... Бих ви писал за анализ на психиката ви, за проследяване на заложеностите от ранните ви години, за т.н. интроекти (отпечатъци) на родителските ви образи, за семейния ви модел и т.н. Също много важна и нужна част от терапията... Дотук споменатите терапевтични насоки, макар и бидейки необходими, по отношение на хипохондрията се явяват само контекст. Психотерапевтична рамка, в която биха се случили по-същностните методи и въздействия върху душевността ви! Кои са те? Смирение, преживелищно познание на Себе си, вяра в Себе си! Смирение в смисъл осъзнаване и приемане собствената малкост! Смирение в духа на преживелищен допир до сърдечния си разум! Как? През тялото например и с помощта на медитацията (хипнотерапия). Когато гордата битка на егото се смири, осъзнавате, че не само не ви е защитавала, но е спирала допира до щастието и потенциала ви! Тогава опознавате себе си в дълбочина. Осъзнавате потенциала си, творческата си същност. Допирате се до душата си, до същността, която всъщност живее и този ви малък, преходен и задължително смъртен живот! Nosce te ipsum, както казват елините - опознай себе си. Когато се идентифицирате със същността си, вместо с преходността на тялото си, тогава вече си вярвате. Вярвате на живота си, на мъдростта на случващото се в него. Осъзнавате, че няма случайности, но мъдри уроци. Докато се идентифицирате с илюзорните си защитни страхове и бягането от фантазното им случване, сте в затворения кръг от психични механизми на ума си... Така работи умът - храни се с проблеми...

Досега не съм имал случай на здравна тревожност, при който преживяващият го да има истинска дълбока Вяра. Обикновено характерът е ригиден, едно раздуто защитно его, което си мисли, че с жалките си усилия ще защити животеца... Уви, дори постоянно да живее и ходи в магнитно ядрен резонанс, с ЕЕГ на главата, холтер и ЕКГ, с екип от перфектни лекари около него нон стоп, това няма да промени психодинамиките, причиняващи състоянието ни на йота...

Редактирано Юни 6, 2012 от Орлин Баев