Alexander94 Добавено Юни 4, 2012 Доклад Share Добавено Юни 4, 2012 Здравейте на всички. От някъде 7-8 години като излизам проверявам дали съм спрял абсолютно всички ел. уреди вкъщи, проверявам по няколко пъти във всяка стая, независимо от това, че знам че са изключени. Като заключвам бравата и нея я проверявам по доста пъти. От доста време на сам предполагах, че това не е никак на ред и ми има нещо. Но преди около седмица и нещо докато си четях из форумите случайно прочетох един от коментарите, който беше нещо от сорта: "И после да се чудя как да забравя думата баба..." И от тука започна всичко, от тогава не мога си избия тази дума от главата ми и все по-силно и упорито се мъча да се преборя с нея и то логично става и по-силни мислите и по-често се сещам за нея, и така почнаха всякакви думи да ми се набиват в главата, чуя ли нещо, минава ми мисълта "сега това няма как ще го забравя" и ми се набива в главата и буквално полудявам така, не мога да се концентрирам върху това, което правя... изведнъж примерно чета си днеска урока по етика и просто се притеснявам изведнъж, че не мога да си го избия това от главата и ми изниква думата "баба" (а вече не само тя)... Чувствам се притеснен заради това, цяла вечер чета за това и все повече се плаша, понеже семейството ми не разполага точно сега с никакви пари за терапия и медикаменти.... На 17 години съм забравих да спомена. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander94 Добавено Юни 5, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 Да допълня първия си пост- забравих да кажа, че преди имах доста ритуали благодарение на въображението ми, даже по едно време беше доста извън от контрол, но успях по някакъв начин да се преборя(това беше някъде преди 1-2 години в продължение на не малко време, сигурно половин година всеки ден... ако искам нещо, то трябва да направя друго нещо, което няма нищо общо с него, пример- няма да мога да имам дадено нещо, ако не прескоча тази дупка). Днеска се усетих, че постоянно си проверявам ключовете ми дали са на мястото си, буквално през 5-10минути, даже в учебен час по няколко пъти, независимо, че знам че са там.... сега пробвам да се противопоставям на страха си.... Надявам се някакво компетентно мнение да чуя. Благодаря за вниманието предварително Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юни 6, 2012 Доклад Share Добавено Юни 6, 2012 Онзи ден интернета ми се загуби.Оказа се, че рутера не разпознава уайърлеса на лаптопа. Обадих се по телефона на един приятел и той ми каза да започна да следвам инструкциите му и оправя сам нещата.Резултата беше, че след половин час напразни опити и двамата бяхме изнервени и започнахме се обвиняваме- аз ли грешно го разбирам или той грешно ми пояснява.Накрая ми затвори телефона и начумерен дойде у нас.Оказа се,че проблема е много по-сериозен, от колкото си го е мислил и той самият доста се чуди как да го реши. Проблема който ти описваш е сериозен, за това и никой включително и аз не можем да кажем, как да го решиш сам.Това и ни спира да ти пишем.Иначе общи насоки може да намериш назад във форума, всички те са верни, кои обаче са тези които са подходящи точно за теб, е нещо, което няма как да се определи от контакта във форума. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
teodorr_1981 Добавено Юни 21, 2012 Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 Здравейте. Пише ви Теодор. Писал съм във форума на тази тема. От няколко години страдам от натрапливи мисли-за движенията на тялото. Наблюдавам моторните движения на тялото си и се опитвам да разбера кои неврони и как подават сигнали от мозъка за да се реализира дадено движение. Постоянно се наблюдавам и ми се появяват мисли за мозъка. Как работи, как анализира информацията. Прост пример:минават ми мисли, как в мозъка се формират изреченията които предстои да изречем, как се запаметяват думите, как движим ръцете си в пространството.С две думи постоянно мисля как работи мозъка ми. Пил съм поне 5 вида антидепресанти - Ципралекс,Велаксин,Анафранил, Пароксат.Освен това-флуанксол. През последните месеци състоянието ми се влоши. Започнаха силна тревожност и панически атаки. Изкарах близо 1 месец в Александровска болница, преди това бях там и на дневен стационар. Промениха ми антидепресантите и ме изписаха. Скоро влязох в клиниката на Сточна гара по спешност заради зверско напрежение и обърканост. Там пак ми смениха лекарствата с Сероквел. Сега достигаме нива от 600мг на ден.Пия и Стимолотон и Невротоп. В момента пак съм там и мислите ме засипват много. При почти всяко мое движение, както дори и при движения на околните ми се появяват въпроси как тези движения се извършват в мозъка. Представям си някакви невронни мрежи, неврони и не мога да си отговоря на въпросите. Опитвам се да разкодирам как изреченията които казвам, се планират в мозъка ми. Много е мъчително състоянието в което се намирам. Не мога да спра мислите. те постоянно нахлуват в съзнанието ми. Отчаян съм. Моля за съвет, как да спра мислите. Или как да живея с тях. Или отговор кога ще изчезнат. Благодаря много Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 21, 2012 Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 (edited) Предлагам ти два варианта. Първият - утилизирай натрапчивото си мислене за мозъка - стани невроучен. В България има магистратура по когнитивна наука в НБУ, а след магистратурата можеш да продължиш с PhD по когнитивна невронаука в щатите. Това може би прилича на шега, но всъщност е просто канализиране на менталните процеси. Вторият вариант е психотерапията, в която се учиш на непривързаност към мислите си. Когато си позволиш да не ги довършваш, тогава не контролираш. Когато не контролираш, си в допир със страховете в подсъзнанието си, от които всъщност бягаш с руминиращото мислене и свръхнащрек! Когато си в съзнателен допир със страховете си, се учиш на смелост и доверие в тялото и живота си! Дотук говоря за базирана на медитацията психотерапия, която има ключова роля за положителната промяна на състоянието ти. Другата част от работата е "през тялото" - осъзнаване на себе си не само като мисъл и мозък, а като тяло, сърдечност, спонтанност... Ходиш ли на психотерапия? Редактирано Юни 21, 2012 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shekila Добавено Юни 21, 2012 Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 Здравей,Александър, много ми е тъжно,че си толкова млад,а вече с такъв проблем. Аз бях още по-малка някъде на 10,когато се отключи този проблем. При мен е насочен към премлясване. Най-близките си хора наранявам, но това си е болест и е мъка преди всичко за нас самите. В началото ме дразнише мляскането и изобщо движението на устата на брат ми. Родителите ми не обърнаха внимание на това, решиха, че е детски каприз. Нещата се усложниха с времето. Пораснахме и ритуалите изразяващи се в притискане на устинте,брат ми вече не желаеше да прави. Така се появиха и конфликтите между нас. Сега от най-милото и близко същество, този човек е кошмар за мен. Напуснах родния си град, развалих отношенията със семейството си. Нещата не спряха, транформира се мисълта за премлясването и сега ме е страх да гледам телевизия, защото очаквам там някъде в репортажите да не видя брат си и да не чуя влодяващото ме премлясване. Започнаха да ме дразнят и телевизорите на съседите, радиото, как ходя по улиците при отворени прозорци на апартаменти и офиси,само аз си знам. Боря се с този проблем вече 24 години. С годините и бягството нещата се усложниха все повече. Тази зима започнаха и здравословни проблеми, дигане на кръвно, главоболие,виене на свят, сърцебиене, безсъние и пр. Започнаха и паник атаки. Проблема се трансформира и върху съпруга ми, сега и неговия говор и мляскане ме дразнят. Страх ме е да не загубя и него и семейството си-имаме две малки момиченца.Моя съвет е потърси хабилитирана помощ, не оставяй нещата " сами да се оправят", не само, че няма да се оправят,но и те очаква страшен " ад". Казвам ти го защото го изживях, надявам се никога повече да не го усетя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
teodorr_1981 Добавено Юни 23, 2012 Доклад Share Добавено Юни 23, 2012 Здравей Орлине. Мисля си че втория вариант би бил по-достъпен за мен. Нямам желание да изучавам неврологията. Мислите ми са много интензивни. Често движенията на другите, водят до мисълта в мен "Как се случва това движение". На моменти всяко мое движение предизвиква мисълта "Как се движа". Не ходя на психотерапия, но преди ходех при психотерапевт. Но без успех. Не знам как бих могъл да спра тези въпроси, разчитах на лекарствата, но те не дават желания ефект. Те единствено намаляват напрежението и тревожността които мислите предизвикваха в мен. Опитвам се да пропускам мислите и да не ги довършвам. Но те просто се появяват,несъзнателно....не мога да ги спра. Правех медитация,но резултатите бяха съвсем кратки. Много съм отчаян, не знам какво повече да направя....минах през поне 10 психиатъра, пих поне 10 вида лекарства. И въпросите в главата ми пак се появяват. Не ми се живее този живот, живот с мисли, които не позволяват да се изпита спокойствие, да се изпита някакво удоволствие. В моментите когато нямам натрапливи мисли, се чувствам много добре и се зареждам с воля и енергия за живот. Може би ще ми препоръчаш някакъв автотренинг за справяне с тези натрапчиви въпроси, как да живея с тях, без да ми пречат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 23, 2012 Доклад Share Добавено Юни 23, 2012 (edited) Според скромното ми мнение, само напредъкът в медитацията може да помогне истински. Тя обаче не е хапче и изисква редовна практика, както и много качествено усвояване. Медитацията би те учила да не даваш отговор на мислите, а да бъдеш в директен досег с тревожността зад тях! Редактирано Юни 23, 2012 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
teodorr_1981 Добавено Юни 30, 2012 Доклад Share Добавено Юни 30, 2012 Опитвам се да ги игнорирам тези мисли, но те се появяват сами от нищото. Често си представям невронни мрежи и разни импулси протичащи там. Много е трудно да ги игнорирам-създават ми напрежение. Напрежение което съвсем за кратко изтърпявам и пия Диазепам, за да се успокоя. Орлине, можеш ли да ми кажеш откъде се генерират тези въпроси? Предполагам че това е мозъка,но ако е така в мен минава мисълта че имам някаво увреждане някъде. някоя превъзбудена мозъчна зона, отговаряща за мисленето.Мерси за отговора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 30, 2012 Доклад Share Добавено Юни 30, 2012 (edited) Опитвам се да ги игнорирам тези мисли, но те се появяват сами от нищото. Често си представям невронни мрежи и разни импулси протичащи там. Много е трудно да ги игнорирам-създават ми напрежение. Напрежение което съвсем за кратко изтърпявам и пия Диазепам Целта е вместо да ставаш наркоман на диазепам, да продължиш да издържаш напрежението и работиш с него, докато си позволяваш да не отговаряш (response prevention) на възникващите въпроси! Целта е раазвиване на непривързаност в процеса на майндфулнес към самите въпроси и заставането в напрежението зад тях, както и към възникващите автоматично представи - отговори или обяснително лингвистични отговори също така отношение на непривързаност. Тоест от позицията на едно все по-спокойно, независимо и силно метакогнитивно наблюдение, практикуване на неприлепналост, невкопчване в механизма на натрапчиво питане и отговори. Когато прогресираш и останеш достатъчно дълго време и с подходящото емоционално отношение на приемане и обич в тревожността зад питането, тогава и автоматичното раждане на отговори ще спре, а самите въпроси ще възникват все по-рядко. Защо? Защото пребивавайки в тревожността с ментално-емоционалната нагласа на любящо смирено приемане, тя започва да се погасява, десензитизира се! Тогава метакогнитивната свобода на наблюдение, тоест свободната воля на самосъзнанието ти разширява освободеността си от натрапчивия механизъм все повече и повече! Честият прием на диазепам се явява част от механизма на бягане от реално справяне (avoidance behavior). За да се успокоя. Орлине, можеш ли да ми кажеш откъде се генерират тези въпроси? Предполагам че това е мозъка,но ако е така в мен минава мисълта че имам някаво увреждане някъде. някоя превъзбудена мозъчна зона, отговаряща за мисленето.Мерси за отговора. Ако ти кажа как и къде в мозъка възникват тези въпроси, ще задоволя натрапчивия ти механизъм и знанието ти за това няма да промени нищо, освен ако не си невроучен... А ти нямаш намерение да ставаш такъв! Затова мога да ти кажа следното: натрапчивите ти въпроси и обсесивното ти желание за непременен отговор възникват от характеровото ти ригодно желание за свръхконтрол и страха ти от загубата му при незнание. Затова заставането в тревожността от провала, загубата на контрола, страха от страха и т.н. по гореописания начин, е начинът за промяна на характера ти в приемащ загубата на контрола, нормалните грешки и провали! В процеса на такава майндфулнес работа в мозъка ти се изграждат нови неврални пътечки, като старите (които сега процесират натрапчивостите ти) остават все по-неизползвани и съответно с все по-слаби връзки и сила на пораждани обсесии! Редактирано Юни 30, 2012 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
teodorr_1981 Добавено Юли 6, 2012 Доклад Share Добавено Юли 6, 2012 Орлине, благодаря ти за подробните отговори. Напълно ми е ясно какво ме съвететващ, но наистина ми е трудно. Имам често визуализации във вид на невронни мрежи и усещам силен порив и стремеж да намеря отговори за неща, които практически са изкривени в съзнанието и подсъзнанието си. Опитвам да туширам сам напрежението и дискомфорта чрез неотговаряне и оставяне зад мислите. Но никак не е лесно и никак не е приятно да се живее с такива моменти на тревожност. Доказано е че медицината , поне при мен няма 100% ефективност. Опитвам се да работя, да излизам с приятели, на екскурзии мисля да ходя. Опитвам се да свикна да живея с тези обсесии. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
daniela886 Добавено Юли 10, 2012 Доклад Share Добавено Юли 10, 2012 здравейте!От доста време имам натрапливи богохулни мисли от които не мога да се отърва,знам че това се дължи на заболяването ОКР,но винаги съм се питала защо са антирелигиозни или богохулни!?Израснала съм в семейство ,в което баба ми беше много религиозна и предаваше тази религиозност и на мен.Водеше ме в една евангелистка църква,винаги ми е обясявала кое е добро кое не,кое трябва да правя и кое не,че ако направя нещо нередно,трябва да искам прошка и т.н.Вече не съм дете и не съм така религиозна,не съм от хората,които ходят по църкви,спазват някакви ритуали и християнски порядки,но това не означава че не съм вярваща,всеки вярва в нещо и в някой независимо как го нарича..и след като съм възпитана в християнските порядки и имам някакво религиозно възпитание от моята баба,защо мислите ми са антирелигиозни или богохулни,това ми създава чувство на вина и срам,а и страх да не се случи нещо на семейството ми..ако някой може да ми даде накакво логично обяснение за тях ще съм му благодарна.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 11, 2012 Доклад Share Добавено Юли 11, 2012 Имате ги именно защото сте вярваща, именно защото истински обичате Бога! Много пъти из темите тук сме обяснявали механизма на пораждане на натрапливи мисли. Нашето несъзнавано има естественото свойство да ражда картини и мисли на опасни и нежелани от нас събития и факти, които евентуално биха могли да се случат с любовните ни обекти. Такива обекти могат да бъдат децата ни, любимите ни съпруг/съпруга, родители, близки обичани приятели, ние самите, Бог, домашните ни любимци и т.н. Това е негова нормална еволюционно обусловена функция, развита през милионите години развитие на вида ни. Древна, мощна и добра защитна функция! тя се проявява при всички хора, без изключение. Повечето хора просто автоматично я приемат. Някои обаче, тези с особено твърди морални правила, норми за трябва и не трябва, за добро и лошо, започват да се опитват да цензурират, да неприемат, да пробват да спрат и отхвърлят естествения защитен механизъм на ума си. Започват да се борят и отричат една огромна и много силна, добра и нужна част от себе си, неразбирайки се и противопоставяйки се на сянката си. Хората с такава излишно твърда и скована морална цензура пробват да отцепят тази огромна част от цялостта си, с което обаче постигат единствено една постоянно продължаваща борба, огромно недоверие в самите себе си, в подсъзнанието, което те възприемат като чуждо.На някои дори им се струва, че подобни мисли не са техни, а сякаш са им влагани от външен обект, демон или зла сила... Това, слава Богу, няма нищо общо с реалността. Няма никакви демони, няма никакво външно влагане, а единствено абсолютноп нормалното процесиране на информацията, заложено през цялата ни еволюция като бозайници и двуноги. Този механизъм на обратно защитно пораждане на мисли и образи е толков адревен, че присъства далеч не само в собствения ни биологичен вид, но и при приматите, при бозайниците, а вероятно и при по-ниските еволюционно класове и видове. Много важно е да се разбере естествеността и нормалността на този механизъм. Ако човек е достатъчно интелигентен, разбере това добре, той може да промени тактиката си. Може да престане да се вини, но да приеме тези чудесни нормални мисли. Може да свали моралната си цензура, която всъщност е малка човешка его гордост, да я смекчи и приеме естественото, обусловено от природата и Бога процесиране на информацията в ума му. Ето една молитва, реструктурираща процесите в ума ви в тази посока: Господи, моля те научи ме да осъзная че ти си господарят на еволюцията и ти си създателят на този естествен механизъм в ума ми. Научи ме, велики творецо, че битката ми против тези чудесни защитни мисли се явява празна его гордост, която с радост мога да смиря и успокоя с любовта ти. Дай ми Боже сили да приема нещата такива, каквито са, вместо тщеславно да искам да ги нагодя според малките ми фалшиви човешки разбирания. Моля те, Господи, нека твоята приемаща и блага любов се възцари в душата ми, да помилва и успокои ненужните терзания на човешкия ми морал и го трансформира до един далеч по-всеобхватен божествен морал. Моля те, погали Боже тези неврални пътечки на натрапливостите ми и ме научи когато идват тези мисли, да ги приветствам и посрещам с релаксирана спокойна радост. Нито да се боря с тях, нито да бягам от тях, но с любяща усмивка да наблюдавам възникването им, с приемащо сърце да се фокусирам в твоето любещо присъствие в мен, докато практикувам непривързаност и им позволявам да преминават и се разтварят. Научи ме Боже, на невкопченост - да оставам в тревожността зад преминаващите мисли, спокойно приемайки ги и да стапям тази чудесна тревожност с любовта ти! Защото знам, Господи, че така практикувайки с твоя помощ, в мозъка ми се създават нови неврални пътечки на благуване и смирена сила, а мислите стават все по-слаби и обикновени. Приемайки тях, приемам теб, Боже - защото ти се създателят на този свят, на еволюцията и този добър и нормален механизъм в ума ми! Обичам те, Боже! Да бъде твоята воля, а не моята! Амин Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
daniela886 Добавено Юли 11, 2012 Доклад Share Добавено Юли 11, 2012 (edited) благодаря за отговора! сигурно се занимавате с психология,как човек може да се свърже с вас освен в сайта? Редактирано Юли 12, 2012 от Орлин Баев Сливане на мнения Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 12, 2012 Доклад Share Добавено Юли 12, 2012 Направете собствен рисърч относно състоянието си, прочетете научни статии за него (не и оплаквания из форуми обаче). Прочетете и статии от психотерапевти - тогава направете избора си на терапевт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
palliii Добавено Юли 25, 2012 Доклад Share Добавено Юли 25, 2012 Здравейте, Орлин! От близо месец и половина разбрах , че страдам от така нареченото ОКР . В началото си мислех , че имам проблем с паметта , защото не си спомнях добре дали съм извършила дадено действие и нещо ме караше да го повторя или да проверя дали съм го направила. Първо , някъде от ноември 2011, само се съмнявах дали съм заключила вратата и дали съм изгасила лампите, но след това започнах да се съмнявам все повече и във все повече неща и повтарях действията си по няколко пъти : дали си измих главата , дали си сложих шампоан, измих ли си зъбите или това беше вчера, сложих ли прах в пералнята , дали докато простирах не изпуснах някоя дреха и сега не си спомням , дали не съм я простряла мръсна , сгънах ли добре дрехите - я пак да проверя и т.н.т. - много е мъчително . Не знам как да се справя с тези мисли . Отидох на психиатър и ми предписа''Пароксетин тева'' ,но кой знае какъв ефект няма . Преди лягане ми предписа и ''Кветиапин акорд'' по половин таблетка, защото трудно заспивах . Със съня нещата се подобриха , но като цяло натрапчивите мисли продължават . Много е странно , защото реално не мога да си ги обясня - примерно , как ми хрумва, че съм изпуснала някоя дреха преди да я простра и решавам , че съм я сложила мръсна , като, че всичко това съм го направила на сън - много ясно, че ще забележа , ако я изпусна , но не мога да се убедя в това. Искам да съм си предишната аз . Вярно малко повече държах на чистотата, но в рамките на нормалното, докато сега дори избягвам да чистя , защото ме е страх , че ще го повторя няколко пъти и накрая ще се почувствам ,като, че не съм свършила работата както трябва, макар да съм прекалила с чистенето . Има ли лек за моето състояние , защото трудно се живее така и е много мъчително? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 25, 2012 Доклад Share Добавено Юли 25, 2012 Здравейте! Лекът се нарича смела самоувереност! Постига се, когато издържате на несигурността дали сте извършила дадено действие, без да я компенсирате нито чрез ментално ригидно предъвкаване, нито чрез външни ритуални проверки! При окр това се постига с помощта на mindfulness based психотерапия. Всички останали методи тук са само спомагателни! Колкото по-рано потърсите добър специалист, разбиращ за какво става дума и умеещ качествено да ви помогне, толкова по-добре. Казвам това, тъй като мозъкът има качеството да си изгражда навици, да прокарва невронни пътечки, дори да са емоционално и социално неадаптивни. Засега при вас ставащото е "прясно" и на чисто психично ниво - обърнете се към психотерапевт, владеещ интегрална психотерапия и съзерцание/майндфулнес/хипноза и имащ добър опит и успеваемост в работата си с окр! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
teodorr_1981 Добавено Юли 27, 2012 Доклад Share Добавено Юли 27, 2012 Орлине, когато съм в допир с тревожността, усещам едно изтръпване на ръцете и на лицето. Зачервяване на лицето и увеличаване на пулса. Усещам едно силно желание за бягство. Именно в тези моменти ли трябва да заставам зад тези симптоми и да не се плаша от тях? Трябва да не обръщам внимание на тези емоции нали?И това ще доведе до успокоение и вътрешно спокойствие? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 27, 2012 Доклад Share Добавено Юли 27, 2012 Това са напълно нормални преживявания, следствие на процеса по сприятеляване с тревожността, който осъществяваш! Повечето хора, с които работя, ги преживяват и са напълно безобидни и дори полезни за тялото ти! Задачата ти е да ги приемеш от неутрални до чудесни. Отпусни се телесно, фокусирай се в коремното дишане, нека всякаква ментална оценка да се разтвори във фокуса ти в дишането и релаксацията. Поискай още от ставащото, бъди смел! "Искам още, защото ми харесва!". Ако имаш нужда, направи за десетина минути бхастрика и след това се отпусни в кевали, с приемане и обич към случващото се! Спортуваш ли всеки ден? Практикуваш ли медитаця след сесиите спорт, когато адреналинът ти е стопен? Правиш ли опити да пренесеш медитацията в живота си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ivelina_ivanova Добавено Юли 28, 2012 Доклад Share Добавено Юли 28, 2012 Здравейте! В интернет има страшно много информация за всички симптоми (физически и психически) и човек лесно може да предположи, че страда от н-брой заболявания. Винаги съм мислела, че не трябва да се задълбава излишно и че ако си достатъчно осъзнат и мислиш логично ще можеш да се справиш с всяка една ситуация. Само че от няколко месеца откривам, че ми е абсолютно невъзможно или поне много трудно да се отърва от натрапчиви мисли. Имам приятел от 1 година и нещата са сериозни. Единственото, което не ми харесва, е че е малко по-ревнив и реагира остро когато разбере, че се виждам с мои приятели мъже или дори жени. Тъй като аз също съм ревнива, реших да проявя разбиране и го попитах какво според него ще бъде добре да направим, за да се чувства той спокоен. Отговорът беше "аз не искам да ходя никъде, не искам и ти да ходиш и да се виждаш с други мъже". Тук май направих грешка и се съгласих. Ограничили сме общуването си с други хора (главно аз). Преди 2 месеца негова близка приятелка се върна от чужбина и той ми каза, че ще я покани в тях, за да се видят. Стана ми много неприятно, тъй като на мен ми се прави сцена, затова, че съм излязла на по питие с приятелки, а той чувства, че е нормално да си кани приятелка в тях. Не ревността, а един вид неравнопоставеността ме изнерви страшно много. Последваха скандал след скандал. Оттогава имам непрекъснати натрапчиви мисли, че ми изнерверява с нея или с някоя друга от приятелките му, изпитвам силна нужда да го следя и да знам какво прави във всеки един момент. Стигнала съм до там, че когато не сме заедно аз просто не мога да върша нищо продуктивно. Прекарваме по-голямата част от времето си заедно... аз почти живея в неговия апартамент, но все пак има 2 дни в седмицата, в които съм си сама. Не мога да работя, не мога дори да се разсейвам с филми и музика, например, защото съм прекалено заета да следя дали ще пусне нещо във фейсбук и защо след като е онлайн там не ми отговаря в скайп и т.н.Не мога да се храня правилно, неспокойна съм. В ежедневието срещам трудности, например непрекъснато се чудя изключих ли печката като излезнах, изгасих ли цигарите, затоврих ли прозореца - тръгвам си от работа по-рано или закъснявам само и само за да проверя още веднъж дали всичко е наред. Непрекъснато си губя вещи вкъщи. Отдавам го на факта, че се разсейвам с натрапчивите мисли и така върша действията машинално и реално не ги запомням. Понякога се чудя дори кой ден е. Изморявам се страшно много от непрекъснатото предъкване на една и съща ситуация. Наясно съм, че прекалявам и ми страшно неприятно, че се държа по този начин. Отблъскващо е както за мен така и за него. Опитвам се да говоря за това с него, но явно ставам прекалено емоционална, повишавам тон и изисквам нерелани неща като например да престане да се вижда и да контактува с въпросната. Когато започна да имам натрапчиви мисли се опитвам да мисля за нещо друго, тъй като съм забелязла, че колкото повече човек преповтаря един и същ сценарий в главата си, толкова е по-вероятно да се превърне в реалност. Това допълнително ме стресира, защото започвам да си втълпявам, че щом веднъж съм си го помислила и край - ще се случи със сигурност.Глупаво е да питам дали има начин да се оправят нещата, това зависи от много фактори и не става с въшлебна пръчица. Просто имам чувството, че полудявам с тези мисли и ме е яд на себе си, че позволявам на такова чувство като ревността да бъде определящо в по-голямата част от ежедневието ми. Не знам дали е просто болезнена нервност или нещата са по-сериозни... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 30, 2012 Доклад Share Добавено Юли 30, 2012 Разреши вътрешно на партньора си да прави каквото си иска и спи с която си иска, колкото си иска и когато си иска! Така премахваш защитната броня на ревностната агресия и се допираш до страха си от малоценност, нараняване, провал, предателство и лъжа. Само когато си в допир до тези си страхове, можеш да ги неутрализираш - с помощта на здрав разум, прошка, обикване и приемане на самата себе си и покачване на самооценката си! Тогава, когато имаш такава висока и спокойна самооценка и щастливо себеусещане, всякакъв гняв и ревност ще бъдат разтворени до нищото! Така, отваряйки вратичката на "птичката", тя няма да има нужда да ходи в друга партньорска клетка, а с радост ще се връща постоянно в подслона на твоето щастливо и смело сърце! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alex_88 Добавено Февруари 7, 2014 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2014 Но в моя случай нямаше искреност от другата страна, и със времето това се отрази на мен. Според мен един човек, иска ли да си гледа кефа не се съобразява с другия. И след като вече се убедих в това, напълно осъзнах че е било така. Когато един човек е двуличен колкото и да си добър с него в един момент другия ще създаде проблеми независимо. Не казвам за другия случай че е така. Но при мен определено бе така, и жалкото е че всичко се отрази на мен а на другата страна дори не и пука, даже зад гърба ми още продължава да говори неверни неща за мен и да спи със който и падне (а има друг приятел, горкото момче). А някога като я питах, понеже сега не потдържаме никакъв контакт и по добре (с отпадъци не искам да контактувам) с ръка на сърце най-искрено уш казваше нямало нищо. Дори не трепваше, а и е имало. Но някой хора са толкова нагли че изобщо не зачитат другите като живи същества, а в същото време толкова добре се преструваше че ме обича че бих оскар и дал за ролята (но и нещо не е фред с главата освен това). Сега заради нея не мога да се измъкна от ОКР-то си, защото знаеше за слабостите ми и се постара да ме удари на всяко слабо място. Затова внимавайте просто какво говорите, защото за някой хора и 2 години не биха стигнали за да може да бъдат опознати. Един път е твоя спасител от мъките, в които те поставя ОКР а в другия момент се оказва твоя палач. Ако обичаш един човек, и видиш човека че е зле ще се опиташ да му помогнеш а не да гледаш възможността да го доунищожиш. Вече знам че и най-добродушно изглеждащите може да бъдат такива актйори че да те заблудят за години напред. Сега тя си живее живота, лъже друго момче пак си спи с който и падне. А аз се скъсвам от мъки, заради раздразненото си ОКР, изпуснах няколко момичета сега не знам дали ще успея да задържа едно с което се виждах 2ва пъти, и в други неща започна да не ми върви. Така че просто човек трябва да си има едно на ум. И както казва сестра ми първата мисъл, която ти е минала е най-правилната. Почнеш ли да се замисляш вредиш на себе си. Аз още в началото сложих края, но тя намери начин да ме изкуси като отново се прави на много невинна, поигра си с мен. Даже до последно щеше да се възползва ако не бях сложил окончателно края след година и няколко месеца. Такива хора не ви трябват в живота, просто почне ли да звъни телефона му непрекъснато и да си прави оглушки. Предъвка ли някой неща, които всяка двойка си споделя нещата са ясни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.