Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Критикуваш нещо у друг, получаваш го свое ...


B__

Recommended Posts

Повтори си го няколко пъти Vorfax може и да си повярваш, може и още някой друг плитък ум да ти повярва.Слаб събеседник съм, защото ти не четеш мнението ми с отворени рецептори и можеш да се закачиш само по повърхността, а това зависи само от теб, доколко си отворен към истината , дори и нечия друга истина, това също ти дава богатството на гледните точки.Но като цяло трябва да четеш .В момента можеш да правиш спаринг само с някой , който също толкова е чел, колкото теб.Успех, още веднъж!

Линк към коментар
Share on other sites

Да, може да се посочи с пръст. Въпросът е какъв ще е резултата от соченето. Да, човекът може и да спре за известно време с тази постъпка, но не защото е убеден, че така е най-добре. Също така, ако някой не е направил нещо, защото посредством критиката са го поставили в неприемлива ситуация, дълбоко в себе си той ще се чувства уязвен и егото му ще го подтикне да направи така, че да се "реабилитира", поне в своите си очи.

Затова писах, че соченето с пръст или въобще критиката просто ни оправдава в собствените ни очи, успокоява съвестта ни, че все пак сме реагирали, че сме направили нещо (някои хора стигат до там да смятат, че критиката е техен дълг, дълг на съзнателен и съвестен гражданин). Обаче, соченето с пръст и критиката, ако излезем от контекста на темата с връщането, е всъщност най-лесното и същевременно най-безполезното нещо. То и затова твърде много, да не кажа всички, хора го практикуват. Далеч по-трудно и по-полезно е да реагираш така, че да промениш трайно и коренно нещата, не просто да посочиш, да изобличиш, но да помогнеш за едно поне малко хармонизиране. Всички хора имаме за задача (може на някой да харесва повече думичката дълг) точно това.

Та така, прощаване е приемане с разбиране. Ако приемаме с разбиране и подхождаме подходящо, за да променим нещата или поне да подпомогнем промяната, това, мисля, е полезно :)

Леле, Диана, какви ги надроби m042.gif

Пълна каша, чак се чудя да те почвам ли. Очевидно подминаваш всичко написано, което ме навежда на мисълта, че сега като напиша нещо, отново ще го последва същата съдба.

1. Соченето с пръст и критиката нямат нищо общо. Ама нищо.

2. Прощаването, разбирането и приемането не са антоними на критикуването, а напротив - най-силните му черти. Как можеш да критикуваш нещо, което не разбираш?

3. Когато критиката възпира лъжеца, убиеца, изнасилвача, крадеца, подмазвача, предателя да вършат злините си, хич, ама хич не ми дреме, че егото им можело да бъде наранено. Ама хич. Нека критиката и упрека в очите ни ги спират, а има кой, кога и как да им променя ценностната система. С един поглед и една приказка това не става. Макар критиката като (поентвам) морален конструктивен, разумен и лишен от упрек акт на взаимодействие между хора в крайна сметка тъкмо да убеди в правотата на нещо си служи. И стига разпъване на локуми, как моето лошо, не е твое лошо и как моето добро не е твоето добро. Критиката не учи никого какво да прави и какво да мисли. Критиката е коректив, чийто единствен задължаващ елемент е убедителността. Никой престъпил критика не е обесен за това.

4. Критиката не е най-лесното нещо. Погледни Учителя какво ти казва кой единствено е способен на нея. Ако да си мъдър е лесно, значи да критикуваш е лесно.

5. Критиката, че е най-безполезното нещо... без коментар. Аз се мъча да се аргументирам, а ти просто отричаш всичко с лека ръка.

6. Хармонизирането и телешкият възторг към случващото се е начина. Начин за какво? Хайде кажи, щом това не е начина, това не е пътя, какъв е начина, който предлагаш ти? Нали прочете Учителя какво е написал? "Не, не, щом дойде въпрос за Истината, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Мъдростта, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Любовта, по всичките правила ще се застъпим за нея! За всяко друго нещо може да отстъпим, но дойдем ли до тия три позиции, ние ще бъдем твърди като диамант, непристъпни."

Ох, vorfax, изморяваш ме с тези дълги коментари.

А аз в крайна сметка не държа да те убедя в нещо различно от това, което си мислиш в момента. Разбирам, че това е истината за теб сега и ти я защитаваш по начини, които считаш за разумни. Имате моите адмирации и ти, и Viva Caseli, защото сте много коректни и разумни събеседници.

Дали обаче така ще мислите след време - не е ясно. Единствено споделях за себе си, че бях на такава позиция като твоята преди години, да не кажа, че много по-разгорещено и енергично бих спорила и разгромявала противниците на критиката в случая :) Обаче сега намирам друго за правилно. И това стана постепенно, за един период от около 20 години, така че, как ще е при вас, ще поживеем - ще видим.

Не говорим за възторг или одобрение на постъпки като убийство, кражба и т.н. Напротив. Говорим да действаме така, че да помогнем тези постъпки трайно да отпаднат, а не временно да бъдат задържани от нечия критика.

И струва ми се, неточно си разбрал Учителя - той казва, че само мъдрия човек има право да критикува, а не че само мъдрия е способен да критикува. Също така казва, да се - забележи каква дума употребява! - застъпим за Истината, за Мъдростта, за Любовта; не да се борим, не да критикуваме или изобличаваме, а да се застъпим и то - също много важно - по всички правила, т.е не как да е, с всички средства, а по правилата на окултната школа.

Чудя се, можете ли да ми кажете според вас, ако един човек например краде, хващат го, лежи в затвора, излиза, пак краде, пак го съдят, пак лежи ... защо се получава така? Значи този човек е получил коректив от обществото - неодобрение, критика, затвор дори. Обаче продължава.

Линк към коментар
Share on other sites

Хора, всички вие сте гледали рекламните клипове на мастика " Пещера ". Погледнете какъв конструктивен анализ е направила Доц. д-р Маргарита Пешева! И бих искал да ви запитам. Кой твори? Критикът Доц. д-р Маргарита Пешева или голите невинни дупета на Емилия и Галена? Критиката на тази пламенно червенокоса жена запазва чисто женското достойнство! Наричам я борец за свобода и равноправие между половете, който съумява да подчертае в какъв нюанс е представена жената в рекламния й образ, без да сипе жупел и пепел върху главите на дръзналите да унижат! Аз пред такива жени поднасям сърдечната си благодарност и изразявам възхищението си!

http://media-journal...hor_view&aid=33

Линк към коментар
Share on other sites

Доц. д-р Маргарита Пешева е написала студията си по всички закони на научния текст.Като освен конструкция, тези,изводи и ползвана литература е изложила научно всички гледни точки и възможности на рекламата.Тя се обоснавава с цветовите значения, осветлението и смисловите им цели.Уточнява и добрите качества и настроения , които са постигнати в тази реклама, но не пропуска да направи изводите за сексизъм и дискриминация, които също отбелязва като безспорни, доказани факти, базирани на определени аргументи, които произлизат от същността на цялата рекламна индустия.

Това в никакъв случай не е критика, или просто мнение, това е научен текст, във формат-студия, поръчан от определени органи, които не случайно са се обърнали към нея.Ето защо липсва всякаква пошлост в този текст, а по скоро това е един конструктивен, обективен анализ на определени рекламни изображения и смисловите виц - ефекти, които са търсили .

Линк към коментар
Share on other sites

С условността на това кой колко е дорасъл да се възползва от критиката, колкото повече критика се поднася на човек, толкова по-малко ще има за критикуване в него. Това е идеята.

Линк към коментар
Share on other sites

Това в никакъв случай не е критика, или просто мнение, това е научен текст, във формат-студия, поръчан от определени органи, които не случайно са се обърнали към нея.Ето защо липсва всякаква пошлост в този текст, а по скоро това е един конструктивен, обективен анализ на определени рекламни изображения и смисловите виц - ефекти, които са търсили .

Даде описание по дефиниция на критиката, а после рече, че не било критика. Понякога когато видиш магаре на райета просто знаеш, че е зебра...

Линк към коментар
Share on other sites

Да, така е. Има много пошли реклами. И не само реклами.

Според теб защо ги правят?

И като ги критикуват, спират ли или стават все повече рекламите от този тип?

Ето аз имам две тийнейджърки, които превключват каналите и попадат на всякакви предавания. Как мислиш, ако аз примерно забраня да гледат определени неща, дали ще има положителен ефект? Като знам себе си през пубертетските години, напротив, бих засилила интереса им точно към това. Моите деца знаят моето мнение за тези реклами - че това са клипчета, умишлено направени да гъделичкат най-първичните желания в хората и който има претенции за разумен и интелигентен човек, това няма да стигне до него; освен това виждат, че аз не гледам и не се възхищавам на подобни неща, виждат какво аз харесвам да гледам, да чета и т.н., от малки сме им създали чрез възпитание, но и главно чрез личен пример друга визия за живота, други интереси ... Моите тийнейджърки обичат да четат книги, да ходят в планината, вместо по моловете, да ходят на екскурзии, вместо на шопинг ... Разбира се, когато бяха по-малки, методите бяха различни, моите деца почти не гледаха телевизия, много малко, само подбрани предавания или детски филмчета и си лягаха вечер доста рано, но да не се разпростирам.

Мисълта ми е следната - надявам се,че това, което съм направила, ще допринесе моите деца да не желаят да гледат подобни реклами, да не участват в създаването на такъв род клипчета, а само това може да допринесе до отпадането на такива неща в живота, не забраната и не изобличаването, а само ако все повече хора не ги желаят.

Линк към коментар
Share on other sites

Чудя се, можете ли да ми кажете според вас, ако един човек например краде, хващат го, лежи в затвора, излиза, пак краде, пак го съдят, пак лежи ... защо се получава така? Значи този човек е получил коректив от обществото - неодобрение, критика, затвор дори. Обаче продължава.

Критиката не е панацея, а само лек. А и критиката със затворите общо няма. Доколкото затворите, наскоро писах, те са за да плашат тези на свобода, а не толкова да наказват тези зад решетките.

Имаше една мисъл, че ако една идея не може да бъде разбрана от малко дете, значи нещо в нея куца. Твоята реч е все "като пораснеш ще разбереш", което ми е малко покровителствено. Щом като малко пале не мога да го разбера...

Линк към коментар
Share on other sites

Лек, лек, ама такъв лек, какъвто създава в момента съвременната фармацевтична промишленост - да не лекува болния, а само лееееко да подобрява положението, като въздейства главно на симптомите, тушира ги в известна степен и да има непрекъснато нужда от този лек :) Аз на такива лекове не съм фен.

Същото е да въздействаме на симптома "кражба" като болестен процес в човешкото общество. Да не се опитваме да разберем проблема/болестта и да приложим радикално решение, ами да го критикуваме, изобличаваме и ограничаваме като процес/явление чрез съвременната правосъдна система. И какво - нищо.

Иначе да, съзнавам как звуча. Разбираш ли, аз не казвам, че съм станала по-умна, нито имам претенции да съм по-умна от теб (макар че ако искаш ще си броим шестиците, олимпиадите и въобще постиженията ;) ), просто с годините човек има възможност да добие повече житейски опит и наблюдения. И какво да направим, като по принцип много малко хора успява да ги очука живота на прекалено невръстна възраст. А пък докато не ги очука живота, морето все е до колене.

В смисъл такъв - съвременната наука умишлено или не (аз по принцип не съм почитател на световните конспирации, ама знае ли човек), но създава в младите хора като мен и теб едно разбиране, че всичко в света е съвсем така, едва ли не механично строено в редички и колонки и е достатъчно един аналитичен, логически издържан подход, за да се обясни всичко от-до и да можем да предвиждаме всичко от-до и т.н. И чак когато човек получи възможност години на ред да прилага този научен подход на практика и се увери, че действителността някак не иска да се обясни с тези теории и все някакви досадни изключения, феномени и не знам какво се пръкват ... Та чак тогава започва да се съмнява и да търси по-различни теории. Но може и да продължи да стиска очите и да се уповава на "изключенията само потвърждават правилото". Който е по-храд (както бях аз) за да е по-сигурно, че ще забележи тези несъответствия, специално му се начуква канчето по-сериозно и така.

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

Доц. д-р Маргарита Пешева е написала студията си по всички закони на научния текст.Като освен конструкция, тези,изводи и ползвана литература е изложила научно всички гледни точки и възможности на рекламата.Тя се обоснавава с цветовите значения, осветлението и смисловите им цели.Уточнява и добрите качества и настроения , които са постигнати в тази реклама, но не пропуска да направи изводите за сексизъм и дискриминация, които също отбелязва като безспорни, доказани факти, базирани на определени аргументи, които произлизат от същността на цялата рекламна индустия.

Това в никакъв случай не е критика, или просто мнение, това е научен текст, във формат-студия, поръчан от определени органи, които не случайно са се обърнали към нея.Ето защо липсва всякаква пошлост в този текст, а по скоро това е един конструктивен, обективен анализ на определени рекламни изображения и смисловите виц - ефекти, които са търсили .

Нали именно фактите, доказателствата, аргументираните обосновки разграничават културно изказаната критика от махленските спорове? Това е критика, но не знам защо го отричаш? Критика не е псувнята, ако си мислиш, че е. Нали критиката е на място, когато няма личностни пристрастия, а вместо тях има обективен анализ, като към този анализ са прикрепени факти, които имат за цел да направят критиката градивна. Аз мисля, че с тази тема още толкова ми се изясни какво е критика, как се прилага, какви са принципите, които не престъпват критиците. Не казвам, че моята критика може да се сравнява с тази на по - умни от мен хора, а напротив. Изтъквам, че моята емоционална словокритичност е предпоставка за по - груб тон и апел към противопоставяне, а това е в разрез с правилата, на които ни учи градивната критика. Но да кажеш, че трудът на Доц. д-р Маргарита Пешева не е критика ми се струва нелепо. Inatari, замисли се!

Линк към коментар
Share on other sites

Не точно обратното, трудът на твоята доцентка не е критика.Критиката има съвсем друг чисто журналистически корен или изкуствоведски. В случая това са студия, тя разглежда всички гледни точки и се базира на сериозни, други студия, статии и книги, които кореспондират с нейната тема. Тя разглежда и позитивите в рекламата, но се придържа към темата си безусловно. Вярно е ,че темата й има лек критичен привкус, но като цяло е обективен, чисто научен подход.Пак повтарям това не е критика, няма структурата на критика и само тези, които боравят с научни текстове ще ме разберат.

Съжалявам, но нямам търпението да давам още дефиниции, да правя анализи, когато знам, че съм 100 % права, просто защото в момента правя точно това.Разграничавам критика от научни текстове и базирам дисертацията си само на научни текстове, колкото и вчесана да е дадена критика.Тя е едностранна гледна точка, която се занимава с негативите на даден обект.

В изкуствознанието и арт журналистиката дори вече не е модерно, да се пише критика, всеки изкуствовед се стреми към чисто научния откривателски позитивен подход.Това само ви го съобщавам като факт.Без да натрапвам каквито и да било мнения или критики към който и да било.

Линк към коментар
Share on other sites

...

Т.е. твърдиш, че критиката винаги е субективна и никога не може да бъде обективна?! Значи, когато не сме напълно обективни е критика, а когато сме обективни е нещо друго.

Линк към коментар
Share on other sites

Първо критиката има различна структура от научния текст, в случая разглеждахме научен текст.

Критиката е субективна, да, затова не се гледа сериозно на нея, защото разглежда само една гледна точка, разглежда само една единствена теза, която се приема за безусловна истина, без да се обръща внимание на други обективни обстоятелства, както и на други противоположни мнения по темата.

В езотеричен план мисля, че критиката, критикуването е вторична енергия на недоволството, която вкарва в омагьосан кармичен кръг, както критикуващият, така и критикуваният, ето защо не я намирам за добър житейски подход.

Линк към коментар
Share on other sites

Труда на доцентката не е критика, само ползва критиката като инструмент. Само исках да вметна.

В езотеричен план мисля, че критиката, критикуването е вторична енергия на недоволството, която вкарва в омагьосан кармичен кръг, както критикуващият, така и критикуваният, ето защо не я намирам за добър житейски подход.

Да видим дали те разбрах. Да критикуваш, значи да се изказваш по теми, които не разбираш, в стремежа да наложиш субективно формирани нагласи, което наранява егото на обекта на този експеримент и кармично те обрича на мъки... В момента се смея на глас XD

Линк към коментар
Share on other sites

Vorfax, знаеш ли в каква ситуация си ти:слепият води зрящите.

Редактирано от Inatari
Линк към коментар
Share on other sites

Хайде vorfax, изкажи се, кажи каквото ти е на душата, направо си губя времето и затова те съветвам да е нещо умно,най- приятелски ти го казвам, и мен ме разсмя между другото, благодаря ти за приятната, но малко на твой гръб емоция. :3d_039:Не мога да те критикувам, защото си смешен, забавен .

Редактирано от Inatari
Линк към коментар
Share on other sites

Ние нямаме човек, който да каже какво е критика. Постнаха се в темата цитати от wikipedia, но и те не можаха да дадат яснота. Излезе, че критиката е явление, което не може да бъде разтълкувано еднозначно.Значи когато се изтъкват преимуществата на дадена идея това е добро, а когато се изтъкват недостатъците, достатъчно онагледено, с нужния професионализъм и познания пак е добро, но и дума не може да става, че има критицизъм. И все пак. Критиците изучават обстойно музикални произведия, литературни творби, филмови сюжети, театрални постановки. Детайлни са и представят гледни точки, които убягват от погледите на широката общественост. Да отричаме, че не са необходими е несериозно твърдение. Лично за мен.

Линк към коментар
Share on other sites

Viva Caselli, проблемът дотук при теб беше, че не правиш разлика между критика и научен текст. Критиката може да бъде и някаква позитивна теза, но за сметка на други негативи, които да се открият в други произведения. Да кажем това е много добро произведение, защото превъзхожда предходните, като е възможно и да се обосновем.Излиза, че ние критикуваме цяла плеяда от произведения, като не ги намираме за достъчно добри спрямо разглежданото, но това ще бъде субективно мнение, поради много фактори, които няма сега да изброявам.

Художествената критика има съвсем различен план и цел на действие от чисто човешката критика в житейски аспект.

Нека да не се смесват двете неща.

Аз дори ви написах тенденциите в момента по отношение на световната , а и българска художествена критика, в каква посока вървят, а именно към научност и богатство на гледните точки.Старата изпълнена с негативизъм критика от 90-те години на 20 ти век е вече минало в България, поради множество социокултурни, а дори и политически фактори.

Комуникирам със страшно много художествени критици и знам за това от първа ръка, тъйкато колегите от катедра Изкуствознание в академията са ми близки приятели и хора с които предпочитам да общувам.Хора с които работя и които ми откриват изложбите и т.н.Като докторанти имахме множество лекции и задачи което ни позволи да обменим знание и опит в различните области и като представители на различни специалности от океанът наречен Национална Художествена Академия.

Съжалявам, че някои хора остават слепи за знанието дори, когато им се сервира смляно и на поднос. В крайна сметка и аз търся подходящи съмишленици за разговор, а в много малка степен ги намерих тази вечер тук.Но Viva Caselli, благодаря ти за публикувания научен текст, с тази интересна тема.Това е нещо, което беше любопитно за мен.Приятна вечер.

Редактирано от Inatari
Линк към коментар
Share on other sites

Знаете ли, сетих се нещо и ми се иска да го кажа тук, защото и без друго се отнесохме извън контекста на темата.

Тук диалога и развитието на нещата ми напомниха за следното - добре ли е да се борим за мир?

Линк към коментар
Share on other sites

След като думите на П. Дънов не се приемат, то е безсмислено да пиша каквото и да е по тематза критиката. Но нека да оставим въпроса за критиката на страна и да си представим една ситуация: Един човек, който е разкъсван от своите желания, и живее само за удовлетворяването им, отправя критика към някой друг човек, който води порядъчен живот, за това, че не споделя неговия начин на живот. Е, въпросът ми е, ще се освободи ли въпросният човек от своите желания по този начин или няма да се освободи? Очевидно - не. Ако приемем критиката (с доста компромиси) за обвинение, ако аз отправя критика към някой мой близък, че пуши прекалено много цигари (примерно по две кутии на ден), как точно това ще ме направи пушач? Да, аз също имам навици от които следва да се освободя, но това не е получаване на това, което критикувам, а просто изява на факта, че хората са по-склонни да забелязват грешките на другите, отколкото своите.

"Като се говори за новото, не е въпрос хората да се критикуват, да отхвърлят една или друга философска и религиозна системи. Нека всичко старо остане, но нека се приеме и новото, което сега идва в света. Ако е въпрос за критики, хората и до днес страдат от тях.
Добре е човек да критикува, но на сто грешки той трябва да вижда само една.
На сто грешки трябва да се чуват хиляда добри думи.
"

(
Иди повикай мъжа си!
)[Подчертаното е от мен]

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Да отричаме, че не са необходими е несериозно твърдение.

Това ме подсеща, че аргументирана позиция може да изгуби само в един случай - когато е в несериозен разговор, в какъвто го превръщат тук. Хора дето не знаят, че да похвалиш някой може да е критика, сравняват критиката с някакво каране, мачкане на самочувствието и вмешателство в личният живот. Смешки.

Ако критикът изнася само лошата страна на нещата, той не е истински критик. Критикът е подобен на хирурга, а задачата на хирурга не е само да реже, но и да присажда. Истински хирург е онзи, който реже гнило, а присажда здраво.

Критикуваш ли себе си, ще си послужиш с по-голямата чаша. Критикуваш ли другите, ще си послужиш с по-малката чаша. Това изисква законът на любовта. Някои критици приличат на сланата: дето паднат, всичко попарват. Други критици приличат на росата: дето паднат, благословение носят.

За да критикува нещата, човек трябва да ги разбира. Как може човек да критикува музиката, поезията или науката, ако нищо не разбира от тях? Не е лесно да критикува човек.

Из "Малките мъчнотии".

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...