Диана Илиева Добавено Юни 22, 2012 Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 Какво ти, или vorfax, или който и да е има в главата си като дефиниция за понятието критика, въобще не променя нещата, че в главите на болшинството хора това понятие е заредено именно с негативна енергия. Ама главите на болшинство хора не е критерий за това какво е критиката. Нали говорех, че истината е несубективна, та това което е си е такова независимо за какво го мислиш. Тук си припомних примера със слона и слепите мъдреци. Един мъдрец го хванал за опашката и го описал като въже. другия мъдрец го хванал за ухото и го описал като чадър, та и така някой от вас, Диана, го е хванал за нещо друго и му е станало нелицеприятно. Свастиката също е натоварена с негативен смисъл, но просветения е наясно доколко това е истина. Така ли, много интересно и кое е критерий тогава? Има несубективна истина, но дали някой от нас я знае? Я си представи, че няма нито един зрящ, който да се смее на описанията на мъдреците. А в случая не става дума за това дали има обективна истина, а дали думите и понятията са обективни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 22, 2012 Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 (edited) Браво, ето едно смислено предложение! А пък темата я прекръстваме на "Отхвърляш нещо в друг, получаваш го свое ..." Сега вече всичко от ясно по-ясно ли е, или? В този си вид написаното също не е вярно. Първо зависи от каква позиция отхвърляш: от тази на изживения опит и знание или от позицията на незнанието. Ако аз съм запознат с вредата от прекомерната употреба на сладки храни, мога спокойно да отхвърля правилността на подобно поведение по отношение на себе си или на някой друг. Какво ще привлека по този начин? Ако отхвърлянето ми е съпътствано от отрицателни емоции, то аз ще си създам неприятности за в бъдеще. От значение е емоционалния заряд на моите мисли. Емоционалната оцветеност на моето отношение към прекомерната употреба на сладки храни. Спомена се любовта, но тя всъщност е едно положитело чувство, т.е. едно положително отношение към разглеждания проблем. При наличието на любов проявата на отрицателни емоции е невъзможно. Но, дори и проявявайки любов ние можем да получим нещо съвсем различно като реакция. Проявявайки любов, ние ще получим любов от едни хора и съпротива от други. Редактирано Юни 22, 2012 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 22, 2012 Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 Така ли, много интересно и кое е критерий тогава? Има несубективна истина, но дали някой от нас я знае? Ами в темата за истина хубаво си е описано. Не просто има несубективна истина, ами и няма друга. Как да разберем, че нещо е истина? Ами когато дава резултати. Ако пуснатата ябълка падне на земята, истината е, че има сила, която я привлича към земята - гравитацията. Тук място за субективни тълкования няма. Междувпрочем аз много разчитам на критиката по вестниците. И си създавам впечатления, кое е тенденциозно или чиста реклама и кое опит на ерудит да оцени по достойнствата и на някоя пиеса, филм, опера. На всеки филмов постер има извадени едни цитати: "Филмът на годината", "Най-смешното нещо, което съм гледал", "Затрогваща история", "Прелестна игра" и от тоя род, а насреща им са написани авторите им - New York Times, Клинт Истууд, Джон Малкович... И аз се влияя, без никакви угризения на съвестта, защото опита ми е показал, че сочените ябълки падат, че едни са сладки, а други стипцави. Това с незрящите не го разбрах. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 22, 2012 Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 (edited) Браво, ето едно смислено предложение! А пък темата я прекръстваме на "Отхвърляш нещо в друг, получаваш го свое ..." Сега вече всичко от ясно по-ясно ли е, или? В този си вид написаното също не е вярно. Първо зависи от каква позиция отхвърляш: от тази на изживения опит и знание или от позицията на незнанието. Ако аз съм запознат с вредата от прекомерната употреба на сладки храни, мога спокойно да отхвърля правилността на подобно поведение по отношение на себе си или на някой друг. Какво ще привлека по този начин? Ако отхвърлянето ми е съпътствано от отрицателни емоции, то аз ще си създам неприятности за в бъдеще. От значение е емоционалния заряд на моите мисли. Емоционалната оцветеност на моето отношение към прекомерната употреба на сладки храни. Спомена се любовта, но тя всъщност е едно положитело чувство, т.е. едно положително отношение към разглеждания проблем. При наличието на любов проявата на отрицателни емоции е невъзможно. Но, дори и проявявайки любов ние можем да получим нещо съвсем различно като реакция. Проявявайки любов, ние ще получим любов от едни хора и съпротива от други. Ти все мислиш за това, дето каквото излъчиш, това и се връща при теб. А тук говорим за друго, че човека ще бъде поставен в ситуация, когато това нещо, което отхвърля, ще се появи по някакъв начин в живота му. И не специално за да бъде наказан, например, а просто за да има възможност да го разбере и приеме. Между другото същия ефект се получава и когато човек започне много да се изхвърля в заричането - Аз никога ... или Аз винаги ... еди какво си. Освен да се самоцитирам отново: Някои хора говорят за Бялото Братство. Законът на Бялото Братство е закон на абсолютната справедливост, а не на осъждане. Щом аз произнеса една присъда, това е човешко. Като видя, че някой човек греши, аз няма да се приравня с него, да взема да го осъждам, но ще видя как бих постъпил аз при дадените условия. Ако кажа, че той не е постъпил добре, аз се поставям в неговите условия, и няма да се мине много време, същото изпитание ще дойде и върху мен. Абсолютна справедливост Редактирано Юни 22, 2012 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 22, 2012 Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 [quote Така ли, много интересно и кое е критерий тогава? Има несубективна истина, но дали някой от нас я знае? Ами в темата за истина хубаво си е описано. Не просто има несубективна истина, ами и няма друга. Как да разберем, че нещо е истина? Ами когато дава резултати. Ако пуснатата ябълка падне на земята, истината е, че има сила, която я привлича към земята - гравитацията. Тук място за субективни тълкования няма. Междувпрочем аз много разчитам на критиката по вестниците. И си създавам впечатления, кое е тенденциозно или чиста реклама и кое опит на ерудит да оцени по достойнствата и на някоя пиеса, филм, опера. На всеки филмов постер има извадени едни цитати: "Филмът на годината", "Най-смешното нещо, което съм гледал", "Затрогваща история", "Прелестна игра" и от тоя род, а насреща им са написани авторите им - New York Times, Клинт Истууд, Джон Малкович... И аз се влияя, без никакви угризения на съвестта, защото опита ми е показал, че сочените ябълки падат, че едни са сладки, а други стипцави. Това с незрящите не го разбрах. Не го разбра, или не искаш да го разбереш? И отново логически неиздържани съждения. За гравитацията няма място за субективно тълкуване, но за критиката има, защото критиката е едно абстрактно понятие, на което ние, хората сме задали смисъла. Него няма как да го провериш, няма резултат, както казваш ти. Въобще думите и понятията са измислени, за да можем да се разбираме. Когато аз говоря на някой, за мен е важно отсрещния да ме разбере. Аз ще използвам такива думи, които са подходящи. Това, че аз ще настоявам, че по дефиниция (която впрочем също някой човек съвсем субективно е съставил) тази или онази дума значи еди какво си, но болшинството хора влагат друг смисъл в нея, ще ми помогне ли?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 22, 2012 Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 Не го разбра, или не искаш да го разбереш? Не го разбрах. И отново логически неиздържани съждения. За гравитацията няма място за субективно тълкуване, но за критиката има, защото критиката е едно абстрактно понятие, на което ние, хората сме задали смисъла. Бре, стана вече и "отново" Не искаш или не можеш да го разбереш? Физиката се подчинява на формули, но както наскоро обсъдихме в http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=7952&st=0 красотата също. Примерно отношението на краката спрямо туловището, разстоянието между очите и т.н. Красотата е обективно свойство, което се възприема субективно. Тъкмо както и истината. Тъкмо както и гравитацията. И ти и аз знаем закона за всеобщото привличане, но едва ли го усещаме по един и същи начин. И двамата знаем какво е красиво, но едва ли еталоните ни за красота се припокриват на 100%. Що се отнася до резултата, резултат си има. $100 млн. приходи и празен киносалон е критиката, която потребителите отпращат към кино производителите. Изобщо Диана, позицията ти все се върти около съществуването на другомислещо "болшинство хора". Ако така ще ти помогне да го проумееш, приеми критиката като по-малкото зло. Много е лесно да кажеш "няма да критикувам, защото някой може да бъде наранен от това". В цялата дискусия ти така и не даде алтернатива, а тя ти беше обяснявана многократно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 22, 2012 Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 Да ти кажа, за някои хора е обратно, много им е трудно да кажат - "няма да критикувам" Това, че някой може да бъде наранен от критиката, е едно на ръка. Има и друго и за него се опитваме да говорим в тази тема. По-малкото зло спрямо кое? Да, аз съм убедена, че има другомислещо болшинство от хора спрямо мислите, които сподели ти. Това не означава, че непременно е нужно ти да се промениш; просто казвах, че ще ви е трудно да се разберете, както и става тук в темата. Много абстрактни понятия не могат да се нарекат обективни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 22, 2012 Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 По-малкото зло спрямо кое? По-малко зло от това да не критикуваш. Не знам ясно ли се изразих в последното изречение в предното мнение. Говорех за това как липсата на критика е в ущърб на обществото. За това беше говорено и от други в темата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 22, 2012 Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 Чакай да изясним нещо. С болшинство група хора ли наричаш или мнозинството от хора, защото тезата, която защитаваш е подкрепена от малцинство. Твоите толерантни възгледи тип "со кротце, со благо" историята е показала, че нищо не постигат, а иначе ти подкрепяш, заради религиозните си схващания. Тези твои религиозни схващания са тъкмо схващания на малцинство, особено в атеистичния свят в който живеем. Твоите възгледи спадат към ексцентрични и дори бих ги нарекъл радикални. Ти по своя воля се лишаваш от цяла страна на монетата в общуването - онази, която съдържа негативната частица "не" - "Ти не постъпи редно" примерно. Теорията за моркова и тоягата е всъщност илюстрация на света такъв какъвто е нужен за да съществува баланс. Не може да допуснеш онези които обичаш да преядат с моркови. Не може да познаваш светлото, без да има тъмното. Не може да знаеш какво е добро, без да знаеш какво е зло. Ти отказваш да показваш злото, защото злото е ирационално и мислиш за своят вътрешен мир. А всъщност злото се храни с добро. Колкото повече добро получава, толкова по-охранено става. Колкото повече добро отнеме, толкова по-силно става. И в правилника за движение по пътищата има знак "Стоп!". Звучи много хубаво това как ще поговориш човечно, как ще обърнеш бузата, как ще приемеш с мъдрост страданието си, но това, което пропускаш е, че ти имаш дълг да пазиш доброто. Имаш дълг към себе си, към цялото общество и пряко спрямо онзи чието зло вирее. Критиката е една изключително мека форма в това да споделиш своята позиция и то по начина по който искаш да бъде чута. В критиката няма обида, няма дори ирония, няма подигравка. И ако още веднъж напишеш, че критиката трябва да се отрече, само защото съществува някой, който не я харесва, ще си сложа за подпис "Много хора са умряли и от любов.". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 22, 2012 Доклад Share Добавено Юни 22, 2012 И като пиша зло, нека се разбира пошлост, злоба... всъщност сетих се за седемте смъртни гряха - похот, чревоугодничество, алчност, леност, гняв, завистничество, горделивост. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 23, 2012 Доклад Share Добавено Юни 23, 2012 Ето пример – знам за някой със сигурност, че е педофил и го виждам, че се вихри из нета или заговаря малки деца в квартала. Правя му забележка (това според мен е критика) и предупреждавам детето или родителите му. И тогава според заглавието на темата, излиза че критикувам – получавам...? Няма смисъл да му се прави забележка (критика) - в най-добрия случай ще я отмине без внимание, в по-лошия ще се прикрива по-добре. Връщат се нападки и забележки за поведението ни в някакво друго място - според забележкарите - съвсем справедливи. Предупреждаването на родителите и децата се нарича предпазливост, а не критика. Връща се благодарност и съответно предупреждение когато сме намалили личното си внимание в нещо друго. Това, което човекът върши не е негова вина, а негова беда - най-доброто решение е да се предупредят полицията и психиатричната клиника, за да се предотвратят постъпки, които ще навредят на самия болен човек най-много. Прибирането му за лечение е най-добрата помощ за него. За съжаление там има доста тромави процедури... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 23, 2012 Доклад Share Добавено Юни 23, 2012 Греховете само Бог може да ги определи, не човеците. Само той отсъжда. Коперник, Галилей и Бруно също са били малцинство. Християните също са били малцинство докато са съхранявали истинското учение на Христос. Болшевизмът е причинил само кланета и беди на човечеството, и винаги е връщал културата ни назад. vorfax и Inatari 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 23, 2012 Доклад Share Добавено Юни 23, 2012 Предупреждаването на родителите и децата се нарича предпазливост, а не критика. ... Това, което човекът върши не е негова вина, а негова беда - най-доброто решение е да се предупредят полицията и психиатричната клиника, за да се предотвратят постъпки, които ще навредят на самия болен човек най-много. Прибирането му за лечение е най-добрата помощ за него. За съжаление там има доста тромави процедури... Критиката към родителите може да бъде тази да полага повече усилия във възпитаването на децата си. Ако има бъдещи деца, критиката ще послужи това да се случи и нов педофил да не се роди. Разбира се критиката не е гаранция, но това е нейното предназначение. Критиката към самия педофил е, че неговото поведение не е морално, че има нужда от помощ и лечение. Всъщност лельо, твоите думи се припокриват на 100% с критиката. Вероятно Диана би го освидетелствала, без да му каже тези неща в лицето (нали не иска да критикува), ще го тикне в психиятрия, където денонощно ще го критикуват психолозите. Те ще му обясняват какво трябва и какво не трябва. Излиза, че тези, които не искат да критикуват просто си измиват ръцете с други, които ги заместват в тази роля. Аз затова писах за страха. Нека друг му се скара, нека друг го поучава, нека друг си навлече гнева им, нека друг получи лоша карма... а ние на този свят ли живеем също или на друг? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 23, 2012 Доклад Share Добавено Юни 23, 2012 О, благодаря, мисля, че съвсем ми се избистри основната отличителна черта на критиката: "Критиката посочва негативните качества според някакви мерки, зависими от ценностната система на времето и на критикуващия, но тя не се опитва по никакъв начин да промени негативното или да създаде нещо позитивно като алтернатива." Пример; - хлябът е препечен или недопечен или не се е получил. Критикът веднага посочва на човека, който го е правил недостатъците на хляба, но самият той не прави и не може да прави хляб. Човекът, който знае и прави хляб, той не критикува - той разбира причината, поради която хлябът не се е получил, и я казва на човека, който не е сполучил, за да може да избегне негативния резултат следващия път. Съветникът знае това, защото на самият него му се е случвало същото. vorfax и Inatari 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 23, 2012 Доклад Share Добавено Юни 23, 2012 vorfax, извини ме, явно наистина не ме разбираш, но аз не съм в състояние да обясня по-добре моите възгледи и разбирания. В случая - не бих го освидетелствала, бих се сприятелила с него и бих опитала да привлека вниманието му към други неща, които евентуално биха го довели до други интереси, други хоризонти ... Казваш, че някои като мен ги било страх да критикуват ... много пъти обясних, че не е страх, но явно не се получава. Щом си убеден, че това поведение е предизвикано от страх, то тогава приеми, че ме е страх, че като критикувам някого или нещо, не само няма да помогна да се подобрят нещата, ами се притеснявам, че дори ще се влошат. И затова предпочитам да реагирам по друг начин. Иначе е най-лесно да изкритикувам някого/нещо и по този начин да си измия ръцете пред собствената си съвест включително. Но ... това не помага на никой друг. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 23, 2012 Доклад Share Добавено Юни 23, 2012 О, благодаря, мисля, че съвсем ми се избистри основната отличителна черта на критиката: "Критиката посочва негативните качества според някакви мерки, зависими от ценностната система на времето и на критикуващия, но тя не се опитва по никакъв начин да промени негативното или да създаде нещо позитивно като алтернатива." Пример; - хлябът е препечен или недопечен или не се е получил. Откъде го видя това, лельо? Много убаво е синтезирано Само не разбрах, защо критикуващия не трябва да знае причините за изключенията от нормата и как посъветването на знаещия не е критика. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 23, 2012 Доклад Share Добавено Юни 23, 2012 В случая - не бих го освидетелствала, бих се сприятелила с него и бих опитала да привлека вниманието му към други неща, които евентуално биха го довели до други интереси, други хоризонти ... Тука вината е моя. Написах, че вероятно би го освидетелствала, а всъщност не си давала повод да мисля точно така. Нека ти задам един въпрос: какви хоризонти ще представиш на един педофил за да се откаже от "хобито" си? Да допуснем, че има интерес в туризма. Мислиш ли, че като го изведеш няколко пъти на разходка и вече няма да е педофил? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 23, 2012 Доклад Share Добавено Юни 23, 2012 Ами няма да стане изведнъж, това е ясно. Разбира се, има и такива промени, които стават рязко, но най-често те са свързани с някакво по-сериозно изпитание (радостно или тъжно) за човека. Според мен много добре се получава, когато нещо в човека не се "отказва", ами да бъде (някак неусетно) изместено от друго нещо. Иначе е по-трудно, по-сложно, непривлекателно за самия човек ... Пък какво като е педофил? Да го отписваме като негоден мат'риал ли? Много хора като деца правят разни "медицински" експерименти с насекоми или дребни животни, но след време вече нямат желание за това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 23, 2012 Доклад Share Добавено Юни 23, 2012 А каква е процедурата на "неусетното изместване"? И какво правим, ако по-привлекателно нещо за педофила няма? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 23, 2012 Доклад Share Добавено Юни 23, 2012 (edited) О, благодаря, мисля, че съвсем ми се избистри основната отличителна черта на критиката: "Критиката посочва негативните качества според някакви мерки, зависими от ценностната система на времето и на критикуващия, но тя не се опитва по никакъв начин да промени негативното или да създаде нещо позитивно като алтернатива." Пример; - хлябът е препечен или недопечен или не се е получил. Откъде го видя това, лельо? Много убаво е синтезирано Само не разбрах, защо критикуващия не трябва да знае причините за изключенията от нормата и как посъветването на знаещия не е критика. Благодарско за похвалата - поласкана съм от оценката Критикуващият може и да знае причините за провала, може и да ги каже дори, но неговата цел е оценка на хляба Знаещият няма намерение да оценя нищо, той просто споделя опита си с желание да помогне за успеха на човека, когото съветва. Тъй като стана доста абстрактно, ще се опитам да поясня с примерни реплики: 1) Критикът: Този хляб е станал клисав и с прекалено твърда кора. Брашното не е било пресято добре, сложена е прекалено много мая и съотношението на водата и брашното не са подходящи. Хлябът не е годен за ядене. 2) Съветникът: Хубаво ще е да се пресее брашното няколко пъти, за да влезе въздух в него. Ако количеството на маята е наполовина, корите ще станат по-тънки. Опитай да сложиш вода в съотношение 4:6 и виж какво ще се получи. Ако искаш, следващия път можеш да ме повикаш да гледам как точно приготвяш тестото. А това сега ще го препечем и ще го направим на попара - ще стане супер. (Моля Дианчето и всички майстори на хляб да ми простят за грешките - само исках да импровизирам реплики. Ще съм благодарна за корекции - ще са ми от полза). Редактирано Юни 23, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 23, 2012 Доклад Share Добавено Юни 23, 2012 А каква е процедурата на "неусетното изместване"? И какво правим, ако по-привлекателно нещо за педофила няма? Процедурата е да привлечем вниманието на човека към неща, които и без друго поне малко го вълнуват/са го вълнували, и без друго поне малко му харесват/са му харесвали, като по-ефикасно е така да организираме нещата, че човека да отделя все повече време и енергия за тези други неща. Ако човек много е залитнал в определена посока, направо не е "ако", ами твърдо няма по-привлекателно нещо. Но ... всичко тече, всичко се променя ... А всеки човек дълбоко в себе си е много добър! За някои хора аз имам странни приятели и познати - клошар, циганин-хамалин, по едно време бях на път да се сприятеля с едни малки момиченца циганчета-просячета край църквата Св. Николай, но там нещо се разминахме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 23, 2012 Доклад Share Добавено Юни 23, 2012 Правилно ли те разбирам, че е нужен по един психоаналитик до всеки един от нас? Това ли е формулата човек да е добър - да е зает с неща, които харесва? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 23, 2012 Доклад Share Добавено Юни 23, 2012 Както обикновено, не ме разбираш правилно, но аз вече свикнах Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 23, 2012 Доклад Share Добавено Юни 23, 2012 Остава да свикна да не разбирам ^^ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 24, 2012 Доклад Share Добавено Юни 24, 2012 Донче, непоисканият съвет си е пак критика според мен. Само дето е леко замаскирана. Хубавото тук е, че открилият грешката, знае и как да я оправи. Ако съветът се дава с обич, всичко е ок. Но има съвети...които са така да се каже „удар под кръста”. Може би се получава объркване в смисъла който слагаме на тази дума – „критикувам”? vorfax 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.