Ани Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 Божидар, интересна тема си отворил! Но ми беше трудно да изчета внимателно всички коментари. Затова може би вече е отговорено някъде на въпроса - има ли разлика между критика и осъждане. И трябва ли да си мълчим за някои очевидни несправедливости с които се сблъскваме само защото може да ги "получим". Всъщност аз мисля, че "получаването" се случва при осъждането на самия човек, а не на някоя негова постъпка. Ето част от една притча за разликата между критика и осъждане: Ако кажеш „моят брат излъга” - ти ще кажеш истината. Но ако кажеш „моят брат е лъжец”, ще го осъдиш. Защото това е осъждане на разположението на неговата душа и така му издаваш присъда за цял живот. Цялата притча може да се прочете от тук. Виждам, че тези които твърдо се обявяват срещу всякаква критика, доста често цитират Учителя. Но в една беседа Дънов предупреждава: "Искам всички вие да не мислите, че трябва да бъдем миролюбиви хора. Не, окултният ученик трябва да е толкова смел, че да се застъпва всякога за Истината! Смел трябва да бъде, юнак трябва да бъде! А не – този да не обидим, онзи да не обидим. Не, не, щом дойде въпрос за Истината, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Мъдростта, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Любовта, по всичките правила ще се застъпим за нея! За всяко друго нещо може да отстъпим, но дойдем ли до тия три позиции, ние ще бъдем твърди като диамант, непристъпни. Това е окултен ученик! " "Малките случаи", ООК Защо според вас са казани тези думи? Вярно е, че става дума за окултен ученик, но мисля, че животът ни изправя понякога пред ситуации в които не бива да се мълчи според максимата „Преклонена главица...” vorfax 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 19, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 (edited) А кое те кара да мислиш, че ако НЕ критикуваш, това е преклонена главица? И кое е кара да мислиш, че застъпването за истината е критика? Пак ще дам прекрасния цитат на Лъчезарна от "Великото в Света": ".....запитах Господ в себе си: Да хваля, или да укорявам хората? Той ми отговори: Ако има за какво да ги хвалиш, хвали ги; ако има за какво да ги укоряваш, укорявай ги, но бъди справедлив. Нито един косъм повече да не присложиш, или да отнемеш. Бъди абсолютно справедлив! Ако хвалиш несправедливо, ще се поквариш; ако укоряваш несправедливо, пак ще се поквариш. Който хвали, или който укорява хората, сам се покваря. - Какво да се прави тогава? - Първо, трябва да се научиш да обичаш хората. Ако хвалиш някого, без да го обичаш, или, ако го укоряваш, без да го обичаш, ти ще се поквариш. Ако не обичаш някого, по-добре мълчи; нищо не казвай за него. От разговора си с Бога, аз разбрах, че всяко нещо, което става без обич, е достояние на Господ. Щом стане въпрос за него, ти млъкни. Остави Бог да се занимава с него. Щом обичаш нещо, занимавай се с него, колкото искаш". Сега за положението да критикуваме някого, защото нещо ни дразни у него..... Направило ли ви е впечатление, че хората обикновено доста се дразнят на дребни неща като кражби, обиди, простотия.....а пък си мълчат например за големи неща като убийствата. При убийствата по-скоро има учудване как може да се направи такова нещо. Всеки човек се дразни на това, което не е приел в себе си. Ако някой се дразни от кражбите, то някога е откраднал или има желание да открадне и не може да се примири с това нещо. Задачите ни на земята са именно да открием тези неща, на които се дразним, да си позволим да ги видим в себе си, да си простим, да поискаме прошка от другите за тях. Задачите ни не са да усъвършенстваме нещо, в което сме добри като се правим на слепи за очевидно дрзанещото ни в нас.... Редактирано Юни 19, 2012 от БожидарЗим Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 „Ученикът няма право да критикува. Само мъдрите хора имат право да критикуват. Някой пита: „Ами аз нямам ли право да критикувам?" Ако си някой велик мъдрец, природата ти дава картбланш, но ако си ученик, който едва сега започваш да учиш, няма да се занимаваш с критика! Можеш да четеш какво са казали критиците по разните въпроси, но своето мнение няма да изказваш, докато природата не ти позволи. До това време ще учите онзи велик закон на чакане. До кога? – Докато ви дойде времето.” Учителят ви не отхвърля критиката. Отделен въпрос е, че препоръчва по - висока осъзнатост за произнасянето на критични слова. И Библията казва същото, ако ще изобличаваш да е с любов. Това са мъдреците, за които става на въпрос. Така че, който успее с любов да критикува да не се притеснява, че ще му се върне нещо друго, освен любов. vorfax 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 Браво, Ани Аз съм твърде неук понякога да кажа нещо с думите, които очакват от мен. Свободно ми е място на учинайка и вуйна, хахахаха : ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 (edited) Добре намерени откъси! Излиза, че който се наеме да криткува, смята себе си за велик мъдрец... Редактирано Юни 19, 2012 от Донка Inatari 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 (edited) Добре намерени откъси! Излиза, че който се наеме да криткува, смята себе си за велик мъдрец... Излиза, че според Дънов, ако критикувам и тая в себе си неприязън и омраза, то по - добре да не го правя. Да чакам, докато ми дойде времето. Редактирано Юни 19, 2012 от Viva Caselli Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 Направило ли ви е впечатление, че хората обикновено доста се дразнят на дребни неща като кражби, обиди, простотия.....а пък си мълчат например за големи неща като убийствата. При убийствата по-скоро има учудване как може да се направи такова нещо. Всеки човек се дразни на това, което не е приел в себе си. Ако някой се дразни от кражбите, то някога е откраднал или има желание да открадне и не може да се примири с това нещо. Не, причината да не се дразним от миграцията на раци в Австралия е, че не сме се натъквали на тях. С убийци имаме много по-рядко досег, отколкото с крадци, затова и реципрочно повече имаме възможност да корим едните. Това в никакъв случай, не е показател, че осъждаме постъпката на убиеца по-малко отколкото лъжата с която можем да се сблъскваме и коментираме ежедневно. За това, че желанието да извършиш престъпление провокира желанието да критикуваме тези, които са го извършили не съм съгласен. Даже ако съм крал, това ще ми позволи по-добре да разбера и приема неговите мотиви или принудително поведение; ще бъда съпричастен с престъпника. Хората критикуват това, което са научени или са се научили, че не е добро. И толкоз. Ако смятам, че кражбата е хубаво нещо, няма да критикувам крадците. Ако смятам, че е лошо, ще ги критикувам наяве или не, с думи или наум, но безучастен да остана - няма как. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 Добре намерени откъси! Излиза, че който се наеме да криткува, смята себе си за велик мъдрец... Смята се за нещо повече от останалите поне по някаква дисциплина, при положение, че има основание за това. Ако само си въобразяваш, че знаеш много, то с "критиката" която излезе от устата ти само ще станеш за смях. Откъде излезе това "велик мъдрец", аз ли нещо не прочетох? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 Чак сега стигнах до цитата на Viva Caselli. Не, не само велик мъдрец, да си мъдър е достатъчно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 И Библията казва същото, ако ще изобличаваш да е с любов. Това са мъдреците, за които става на въпрос. Така че, който успее с любов да критикува да не се притеснява, че ще му се върне нещо друго, освен любов. Criticize can mean merely to evaluate without necessarily finding fault; Ето на. Открийте приликите ^^ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 И Библията казва същото, ако ще изобличаваш да е с любов. Това са мъдреците, за които става на въпрос. Така че, който успее с любов да критикува да не се притеснява, че ще му се върне нещо друго, освен любов. Criticize can mean merely to evaluate without necessarily finding fault; Ето на. Открийте приликите ^^ Стита се, че е полезна, но се смята, че критикуващия не трябва да вменява вина, а просто да изтъква грешките, недостатъците. Тоест критувания е нужно да остане неопетнен, да не се накърнява достойнстото му. Оценява се труда на някой, без да се определя какъв е неговия облик. Това разделя разумната критика от осъждането. За да съм честен е важно да споделя, че аз не мога да достигна това ниво, а и най - важното; не искам да наричам добри, хората, които системно и умишлено нарушат човешките принципи. И друго. Ако една постъпка се повтаря, повтаря, повтаря, то май е редно да се посочи с пръст този, който има за цел да обезличи ценностната система. Да прощаваме е божествено, но да прощаваме всякога и на всеки, мисля, че е нагло! vorfax 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 Добре намерени откъси! Излиза, че който се наеме да криткува, смята себе си за велик мъдрец... Всъщност, лельо, от цитата излиза, че трябва да си мъдрец, но не е нужно да се смяташ за такъв ^^ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 (edited) Стита се, че е полезна, но се смята, че критикуващия не трябва да вменява вина, а просто да изтъква грешките, недостатъците. Тоест критувания е нужно да остане неопетнен, да не се накърнява достойнстото му. Оценява се труда на някой, без да се определя какъв е неговия облик. Това разделя разумната критика от осъждането. За да съм честен е важно да споделя, че аз не мога да достигна това ниво, а и най - важното; не искам да наричам добри, хората, които системно и умишлено нарушат човешките принципи. И друго. Ако една постъпка се повтаря, повтаря, повтаря, то май е редно да се посочи с пръст този, който има за цел да обезличи ценностната система. Да прощаваме е божествено, но да прощаваме всякога и на всеки, мисля, че е нагло! Да, може да се посочи с пръст. Въпросът е какъв ще е резултата от соченето. Да, човекът може и да спре за известно време с тази постъпка, но не защото е убеден, че така е най-добре. Също така, ако някой не е направил нещо, защото посредством критиката са го поставили в неприемлива ситуация, дълбоко в себе си той ще се чувства уязвен и егото му ще го подтикне да направи така, че да се "реабилитира", поне в своите си очи. Затова писах, че соченето с пръст или въобще критиката просто ни оправдава в собствените ни очи, успокоява съвестта ни, че все пак сме реагирали, че сме направили нещо (някои хора стигат до там да смятат, че критиката е техен дълг, дълг на съзнателен и съвестен гражданин). Обаче, соченето с пръст и критиката, ако излезем от контекста на темата с връщането, е всъщност най-лесното и същевременно най-безполезното нещо. То и затова твърде много, да не кажа всички, хора го практикуват. Далеч по-трудно и по-полезно е да реагираш така, че да промениш трайно и коренно нещата, не просто да посочиш, да изобличиш, но да помогнеш за едно поне малко хармонизиране. Всички хора имаме за задача (може на някой да харесва повече думичката дълг) точно това. Та така, прощаване е приемане с разбиране. Ако приемаме с разбиране и подхождаме подходящо, за да променим нещата или поне да подпомогнем промяната, това, мисля, е полезно Редактирано Юни 19, 2012 от Диана Илиева Донка, Илен и Inatari 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 Резултата чисто практически е такъв, че ако будната гражданска съвест осъзнае какво ни внушава някой рейтингов лицемер и го посочи с пръст, като задължително изрази нежеланието да се слушат неговите проповеди разврата ще изчезне - като кошмар. Какво те притеснява да споделиш, че поведението на някой принизява човека? Аз не доумявам как искаш да се противопоставиш срещу някого? Въобще твоя стил за мен е неразбираем. Почвам да подозирам, че ще отречеш и моделирането на децата ( собствените ). " Щом ти харесва да се ... за пари, прави го.". Би ли казала това на детето си или би го порицала? Незнам ти успяваш ли да ме разбереш, но аз се мъча да опозная становището ти и не вниквам в същността на позицията ти. Сякаш лъха някаква брутална пасивна добронамереност към всичко и всеки. Ако е удачно да ти пожелая нещо, то ще бъде да бъдеш малко по - активна към заобикалящата те среда. Въобще тази уютна и неангажираща позиция, за която си се вкопчила ме кара да си мисля, че не си от този свят. Уважавам мненията ти, но понягока изпадам в недоумение за какво всъщност апелираш? Може би аз съм тесногръд, но такъв съм. И, понеже те уважавам това ми мнение не беше изпълнено с негативни чувства към личността ти, а към принципите, които отстояваш, Диана! Има някой заблуден от двама ни. Аз ли съм, ти ли си, не знам. Всеки да си преценява. Няма да се променим един другиго. Важно е, че поне си събираме мислите и изразяваме себе си, каквито сме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 Хаххаха, добро обобщение, Донка! Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 сега си спомних как в едни тъмни времена будната гражданска съвест и духовните корективи на своето време са разкриткували и вкарали в пътя (разбирай на кладата и в тъмницата) хората, който са се опитвали да докажат, че Земята се върти около слънцето, а не обратно... Тогава критикарите съвсем искрено и достойно са защитавали истината ...... Inatari 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 (edited) Ето в това се намира смисълът на философията "Нека всеки живее необезпокояван под слънцето. Нека всеки сам открие собствената си истина без да е длъжен да дава обяснение на хиляди хора за това" .Тези неща няма как да случат , ако на върха на социалната пирамида стоят критиците . Всички чудеса в света са изключение от правилата, гениалните хора са великан пред критиците и те се огъват като върбова клонка пред тях.Ето защо критиците не могат сериозно да формират, не могат да създават, да полагат основи, да изграждат. Само елементарните хора и начинаещите умове се съобразяват с тях и там им е грешката.Кой напреднал в интелектуално отношение човек, ще се формира от критични мнения и материали, всеки иска да се базира на научни факти и истини, на своята интуиция, ако щеш. А когато става дума за учението на Дънов, трябва дълбоко да се вникне и да се разбере, че неговите основи се базират единствено на доброто, на съграждащото, на добрата мисъл, която има след себе си богати плодове. Това е невъзможно, ако сме изпълнили главата си и съществото си с критика към друго човешко същество. Редактирано Юни 19, 2012 от Inatari Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 Критиката е тотално отклонение от пътя.На критикуващият и на този , когото бива критикуван. Просто всеки има собствен път. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 Критика може да се практикува, без да се нанася вреда. Тя не отклонява никого от пътя, а е инструмент, който попаднал в подходящи ръце може да донесе само полза, дори често показва пътя. Не нарушава хармонията, а установя ред , там където липсва такъв. Примера на Vorfax e абсолютно на място. Един нож служи за убийство, но й служи, за да си намажеш филия. Как ще подходи човек към нея, как ще я използва... В това е тънкостта, а това, че е ненужна смятам за абсурдно. vorfax 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 Да, може да се посочи с пръст. Въпросът е какъв ще е резултата от соченето. Да, човекът може и да спре за известно време с тази постъпка, но не защото е убеден, че така е най-добре. Също така, ако някой не е направил нещо, защото посредством критиката са го поставили в неприемлива ситуация, дълбоко в себе си той ще се чувства уязвен и егото му ще го подтикне да направи така, че да се "реабилитира", поне в своите си очи. Затова писах, че соченето с пръст или въобще критиката просто ни оправдава в собствените ни очи, успокоява съвестта ни, че все пак сме реагирали, че сме направили нещо (някои хора стигат до там да смятат, че критиката е техен дълг, дълг на съзнателен и съвестен гражданин). Обаче, соченето с пръст и критиката, ако излезем от контекста на темата с връщането, е всъщност най-лесното и същевременно най-безполезното нещо. То и затова твърде много, да не кажа всички, хора го практикуват. Далеч по-трудно и по-полезно е да реагираш така, че да промениш трайно и коренно нещата, не просто да посочиш, да изобличиш, но да помогнеш за едно поне малко хармонизиране. Всички хора имаме за задача (може на някой да харесва повече думичката дълг) точно това. Та така, прощаване е приемане с разбиране. Ако приемаме с разбиране и подхождаме подходящо, за да променим нещата или поне да подпомогнем промяната, това, мисля, е полезно Леле, Диана, какви ги надроби Пълна каша, чак се чудя да те почвам ли. Очевидно подминаваш всичко написано, което ме навежда на мисълта, че сега като напиша нещо, отново ще го последва същата съдба. 1. Соченето с пръст и критиката нямат нищо общо. Ама нищо. 2. Прощаването, разбирането и приемането не са антоними на критикуването, а напротив - най-силните му черти. Как можеш да критикуваш нещо, което не разбираш? 3. Когато критиката възпира лъжеца, убиеца, изнасилвача, крадеца, подмазвача, предателя да вършат злините си, хич, ама хич не ми дреме, че егото им можело да бъде наранено. Ама хич. Нека критиката и упрека в очите ни ги спират, а има кой, кога и как да им променя ценностната система. С един поглед и една приказка това не става. Макар критиката като (поентвам) морален конструктивен, разумен и лишен от упрек акт на взаимодействие между хора в крайна сметка тъкмо да убеди в правотата на нещо си служи. И стига разпъване на локуми, как моето лошо, не е твое лошо и как моето добро не е твоето добро. Критиката не учи никого какво да прави и какво да мисли. Критиката е коректив, чийто единствен задължаващ елемент е убедителността. Никой престъпил критика не е обесен за това. 4. Критиката не е най-лесното нещо. Погледни Учителя какво ти казва кой единствено е способен на нея. Ако да си мъдър е лесно, значи да критикуваш е лесно. 5. Критиката, че е най-безполезното нещо... без коментар. Аз се мъча да се аргументирам, а ти просто отричаш всичко с лека ръка. 6. Хармонизирането и телешкият възторг към случващото се е начина. Начин за какво? Хайде кажи, щом това не е начина, това не е пътя, какъв е начина, който предлагаш ти? Нали прочете Учителя какво е написал? "Не, не, щом дойде въпрос за Истината, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Мъдростта, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Любовта, по всичките правила ще се застъпим за нея! За всяко друго нещо може да отстъпим, но дойдем ли до тия три позиции, ние ще бъдем твърди като диамант, непристъпни." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 Какво те притеснява да споделиш, че поведението на някой принизява човека? Страх лозе пазе. Лозето е нейното спокойствие. Нейното спокойствие е по-ценно от всичко, затова Диана проповядва, че няма смисъл да сочиш правия път, защото грешника си има право да те убива, изнасилва и краде, щом си е преценил, че му харесва и нямаш право да му вменяваш други стойности за добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 сега си спомних как в едни тъмни времена будната гражданска съвест и духовните корективи на своето време са разкриткували и вкарали в пътя (разбирай на кладата и в тъмницата) хората, който са се опитвали да докажат, че Земята се върти около слънцето, а не обратно... Тогава критикарите съвсем искрено и достойно са защитавали истината ...... Лельо, що кладеш огъня още? По принцип мога да ти приведа примера с ножа, ама е излишно. А на същата клада не са ли изгорени и такива, които са смятали, че данъците трябва да са по-ниски, да речем? М? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 Inatari, т.к. съм ти много под нивото, реших да те уважа с внимание. Хубаво пригласяш, ама ми убягва позицията ти. От една страна за Дънов говориш, а думите му отричаш. От друга страна всеки собствен път имал, а ти налагаш своята представа, а именно че не трябва да се месим. Не се ли месиш в моя свят и моите представи, като излагаш какво трябва и какво не трябва? С какво точно твоите думи са по-различни от нечия критика към начина ми на живот? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 Единственият човек, който се смята за коректив и най- много се мъчи ДА НАЛОЖИ МНЕНИЕТО СИ НЕУСПЕШНО, за по- будните умове си ти, vorfax.Но това е твоя път, като се осъзнаеш ще смениш тона,кога ще стане това зависи само и единствено от теб.Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 Аз отдавна си го казах, единствения, който искам да променя съм самият себе си. Просто чувствам загубено времето си със слаби събеседници като теб, защото като слаб спаринг аз също ставам слаб и не можеш да допринесеш за моето израстване. Благодаря за критиката ти. Тя ми дава надежда, че си поправима XD Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.