Inatari Добавено Юни 15, 2012 Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 Нито обичам да ме критикуват, нито обичам да критикувам. Аз съм на принципа всеки е свободен да съществува така както намери за добре под слънцето, както и аз искам да бъда оставена на мира да правя каквото и както намеря за добре.Дори и като учител винаги започвах с качествата на дадена ученическа работа, а не с нейните недостатъци.Не обичам критикарите, натоварват ме с някаква негативна вторична енергия, която те вкарва в омагьосан кръг на недоволството.Едно е да отправиш съвет,добре е да бъде поискан, а съвсем друго критика.Не понасям хора, които се изживяват като корективи в дадена област и задължително трябва да бъде поискано тяхното мнение. Още повече във сферата на изкуството, всичко е толкова субективно, че няма накъде повече. Предпочитам да респектирам сработата си, отколкото с мнения. Когато от една работа лъха знание и талант, това е предостатъчно, да преобърне света на хората.Няма нужда от мнения и критики. . Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 15, 2012 Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 Аз все критикувам поведението на политиците и фолк певиците, но досега не съм заприличала на тях. Повярвай ми! Към чалга гилдията, каквато и критика да се отправи винаги ще е малко! Този жанр лично за мен е абсолютно зло! Само в този стил не мога да открия нещо, което да разколебава преценката ми. Ако кажа, че изпитвам гнус няма да съм искрен, защото няма дума, чрез която мога да изразя отвращението си от чалгата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 16, 2012 Доклад Share Добавено Юни 16, 2012 (edited) Дори и като учител винаги започвах с качествата на дадена ученическа работа, а не с нейните недостатъци. Научи какво е критика, преди да ........ я коментираш. Научи и че оценителната система в общественото образование в България е критично, а не нормативно. ПП: Дописвам, защото стана предъвкана тема. И в двата случай, по определението за критика ти си критикувала. Viva Caselli добре е обяснил как е натоварено с негативизъм критикуването. Модераторска бележка: Моля, отнасяйте се с уважение към събеседниците си. Избягвайте да квалифицирате тях и мненията им с негативни етикети. Спазвайте възпитан тон, както е прието в този форум. Част от мнението е изтрито, защото не са спазени правилата на форума. Редактирано Юни 16, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 16, 2012 Доклад Share Добавено Юни 16, 2012 (edited) criti·ciza·ble adj. criti·cizer n. Synonyms: criticize, blame, reprehend, censure, condemn, denounce These verbs mean to express an unfavorable judgment. Criticize can mean merely to evaluate without necessarily finding fault; however, usually the word implies the expression of disapproval: The review criticized the novel. Blame emphasizes the finding of fault and the fixing of responsibility: "People are always blaming their circumstances for what they are" (George Bernard Shaw). Reprehend implies sharp disapproval: "reprehends students who have protested apartheid" (New York Times). Censure refers to open and strong expression of criticism; often it implies a formal reprimand: "No man can justly censure or condemn another, because indeed no man truly knows another" (Thomas Browne). Condemn denotes the pronouncement of harshly adverse judgment: "The wrongs which we seek to condemn and punish have been so calculated, so malignant and so devastating that civilization cannot tolerate their being ignored because it cannot survive their being repeated" (Robert H. Jackson). Denounce implies public proclamation of condemnation or repudiation: The press denounces the new taxation policies Надявам се, владеете английски в достатъчна степен, за да разберете дефиницията. Ако все пак има нужда, можете да ползвате преводача на гугъл - ще ви стане ясно в общи линии как англичаните определят понятието критикувам. Редактирано Юни 16, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 16, 2012 Доклад Share Добавено Юни 16, 2012 Владея, но не ми е роден. Преведи, лельо, че имам по-интересни занимания от това ^^ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 16, 2012 Доклад Share Добавено Юни 16, 2012 (edited) А, това е много важен контрапункт - преди да започне да критикува, човек би следвало да е сигурен, че познава материята достатъчно добре. (За мен лично никога не се постига това достатъчно добре, че да критикувам. Все има още нещо...) Редактирано Юни 16, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 16, 2012 Доклад Share Добавено Юни 16, 2012 Стана ми любопитно и го чекнах. Criticize can mean merely to evaluate without necessarily finding fault; however, usually the word implies the expression of disapproval В българските речници ще срещнеш и "анализирам, виня за, изразявам неодобрение, укорявам за, похвалвам, хваля, обсъждам, разяснявам, тълкувам, преценявам, разкритикувам, обвинявам, нападам, осъждам, разглеждам критично". Очевидно голям диапазон има това умение, в крайна сметка свеждащо се до това, което вече писах - разграничаване на доброто от лошото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 16, 2012 Доклад Share Добавено Юни 16, 2012 А, това е много важен контрапункт - преди да започне да критикува, човек би следвало да е сигурен, че познава материята достатъчно добре. (За мен лично никога не се постига това достатъчно добре, че да критикувам. Все има още нещо...) Аз, лельо, критиката не критикувам. Други са заети с това в темата И като прочета от учител, че не знаел, че работата му е да бъде критичен и нямало нужда от оценки, но ги раздава във форума... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 16, 2012 Доклад Share Добавено Юни 16, 2012 (edited) Ако един учител е критичен в работата си, нека си хвърли дипломите и да си намери друго призвание. Това го казвам с пълната сериозност на професионалист с успешна кариера и (може и да звучи невероятно за леля от провинцията, но е факт) - с доста добро образование и квалификации. Именно благодарение на знанията и уменията си, които изключват разпространения в нашите среди, за съжаление, критицизъм, успях да създам своя школа, учебник и авторитет. За сведение - критичността при проверката и оценката на усвоеното от учениците не е валидна в педагогиката още отпреди "леля" да беше студентка. Някой май чете учебници от 18 век. Още Мария Монтесори на времето си (а то е доста отдавна) показа истинският педагогически подход. Струва си да се прочете за това повечко. Редактирано Юни 16, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 16, 2012 Доклад Share Добавено Юни 16, 2012 Критик от Уикипедия, свободната енциклопедия Критик (от гръцки език - κριτικός, kritikós — да разграничавам, разпознавам, забелязвам, съзирам; от гръцката дума κριτής (krités) — някой, който предлага обмислено решение или анализ, интерпретация, наблюдение) е някой, който анализира творба/и в изкуството — музикален критик, филмов критик, литературен критик и т.н. Терминът може да бъде използван и в друг смисъл, различен от професионално анализаторския, и в този случай означава някой, който изразява несъгласие или опониране с нечии мисли и убеждения. Модерните критици са професионалисти, които преглеждат обстойно чужди изпълнения или творби (на актьори, учени, музиканти, писатели и др.), както и техните качества, и публикуват своите впечатления за тях, като най-често хвалят — или обратното — изтъкват недостатъците на дадена творба. Съществуват различни видове критици, например такива, които се занимават само с критика на произведения от изкуството, като музика, филми, театър, видео игри (т.нар. гейм журналисти/публицисти и ревюиращи ел. компютърни и видео игри); или наука, технологии и др. Като помислим, разграничаването и различаването, наблюдателността са основни качества по пътя на духовното развитие. Също прави впечатление това, че критиката включва предлагането на решения и изход от ситуацията, която се обсъжда. Критикуването може да се разглежда и като дискусия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 16, 2012 Доклад Share Добавено Юни 16, 2012 Ако един учител е критичен в работата си, нека си хвърли дипломите и да си намери друго призвание. Защо така? Четох, че оценителната система се базира на два метода - критичния, при който има минимум за определена оценка и нормативния, при който базата е динамична и базирана на резултатите. А в България критерият за успех са оценките и нищо друго. Не казвам, че е най-доброто измислено нещо на света, но аз тъкмо за образованието в България говорех. Вдъхновявайки се от трудовете на Е. О. Сьоген и Фридрих Фрьобел, тя създава възпитателен метод, основаващ се главно върху развиването на усещанията. Монтесори широко използва привлекателни материали за свободните, индивидуални дейности, благодарение на които детето укрепва своя зараждащ се "Аз". Все пак тя може да бъде критикувана за прекаления методизъм при употребата на тези материали. Из Уикипедия. Освен, че може да бъде критикувана за методите си, аз искам дебело да подчертая, че те не са приложени в общественото образование в България. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 16, 2012 Доклад Share Добавено Юни 16, 2012 Имам още един въпрос: Вътрешният ни съдник - морала - не ни ли критикува? Самокритичността е привилегия на разумния, мислещия човек. Който иска да върви напред в еволюцията, ще иска и да бъде полезен, а един от начините да бъдеш полезен, е умението да разговаряш със себе си стремейки се да не допускаш предишни грешки. Осъзнатия човек ползва самокритиката, тя не е в негов ущърб, а напротив - чрез нея човек се самоопределя, а чрез преценката на другите самоопределянето се усеща по - осезаемо. За да бъдем независими от постъпките си е нужно да направим постъпките си човешки. Тоест съвестта, вътрешния съдник ще спре да определя какво вършим, но само тогава когато извършените действия се доближат максимално до човешката ни същност ( проявата на добри дела ). Смятам, че който отказва анализ върху постъпките самоволно и безвъзвратно се лишава от по - нататъшно развитие. Следователно самокритиката може да се разглежда като задвижващ механизъм, без който движението нагоре по стълбата е невъзможно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 16, 2012 Доклад Share Добавено Юни 16, 2012 Лельо, да не ми се сърдиш ): Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 17, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 17, 2012 Лельо, да не ми се сърдиш ): Форфакис, кажи си направо мамо. Направило ли ти е впечатление, че с жените се опитваш да градиш отношения тип син-майка?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вятър* Добавено Юни 17, 2012 Доклад Share Добавено Юни 17, 2012 лельо, како, мамо все са с уважение към йерархията в годините съгласна с ворфакс - критиката не носи само негативен конотат, а когато говорим за учител е задължително, той да бъде коректив.... няма противоречие между учител и критика п.п.по отношение на политиката имам друго разбиране: ако си упражнил правото си на глас ( независимо какъв) имаш право на критика, ако си се "вързържал"- не Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 17, 2012 Доклад Share Добавено Юни 17, 2012 (edited) Ако едно понятие може да означава едновременно позитивна и негативна характеристика, то би трябвало да изключва и двете и да бъде с неутрална коннотация. Естествено - има много такива, които не са неутрални, а в някои случаи се тълкуват положително, в други - отрицателно. Това явление сочи директно към нарочно усилие да се размие понятието и да се постави употребата и коннотацията му в зависимост от субективна преценка на говорещия. Похватът е добре познат в НЛП. Лично аз предпочитам в работата си изчистените понятия - или е неутрално, или положително, или отрицателно. Другият случай е червив с недоразумения и злоупотреби, тъй като там вече всеки сам поставя границата между положителното и отрицателното и тези индивидуални граници никога не са на едно и също място. "Положителната критика", както вече споменах по-горе се нарича с други думи в български език и уикипедия съвсем не е авторитет в това отношение. Тълковните речници от своя страна са длъжни да отразят актуалната употреба, но те не са нормативи. Остава на носителя на езика да прецени и да си вземе сам решението как да използва думите от езика си - чисти и ясни или с полусенки, които да може да манипулира в удобни случаи и с които може да манипулира другите. В крайна сметка "хлъзгавото" понятие манипулира всички, които си служат с него. И така за мен лично - критиката е това, което пишат англичаните - разглеждане на феномен от действителността, който се подлага на анализ от гледна точка на определена ценността система с цел да бъдат посочени неговите отрицателни качества. И в тон с темата - ако ние изпратим в света си такова послание, съответно то ни се връща по различни начини. Възможно е важен за нас човек да се отнесе с критика към нещо наше, което според личната ни система е добро, но се разминава с неговата. В примера на Пламъче е възможно приятел или член на семейството да се опита да "коригира към добро" нейните лични вкусове, убеждавайки я, че това, което тя харесва е скучно или старомодно или с ниско художествено качество или дори само да изкаже съмнение в стойността на вкусовете и, не е задължително да са в музикалната област. Втори начин на връщане - някой скъп на нея човек заобичва точно тази музика, която тя критикува, и Пламъче трябва да избира дали да запази любовта си към този човек или да я жертва заради разликата във вкусовете. При мен това се случи с дъщеря ми в един период. Аз осъзнах защо се случи и приех, че и тази музика си има свои някакви достойнства и хората имат право да я създават и слушат, щом им харесва. Важно е тази музика да им донася мир и радост в душите или да споделя някакви техни вълнения, независимо какви. След като искрено приех това, което написах, аз не започнах да слушам тази музика, но вече не се надигаше вълната на възмущение, когато я чуех. Месеци по-късно дъщеря ми промени вкусовете си. Поучена от опита, веднага внимателно прегледах всичко, което не обичам, и се опитах да го приема неутрално. Засега ми се връща все добро - моят начин на живот и възгледите ми изглеждат доста странни на много хора, но не ми се е случвало някой да се подиграва или да ме убеждава, че съм "попаднала в секта". - Констатацията ще обясня с примера на Пламъче отново - като филолог аз съм в правото си да констатирам безспорния факт, че текстовете на песните от този вид музика се отличават с елементарна образност (ако изобщо има такава), клиширани изрази, нарушения в ритъма и римите, които нямат смислова функция, употреба на много жаргонни фрази и думи. Тази констатация не дава оценка на текстовете, а само констатира тяхното състояние. Тези текстове могат да бъдат отлични за хората, които обичат, разбират и се повлияват добре от този тип поетична стилистика, но да предизвикват негативни емоции у други хора, с друга ценностна система в това отношение. Съответно на мен в живота ми се връщат констатации за моята работа и вкусове и аз ги приемам като такива, не като критика. - Впечатления - тук вече мнението е напълно субективно и дава информация не за феномена, а за човека, който дава преценката. Когато казвам, че не мога да понасям хеви метъл и техно, това не означава, че ги критикувам или че обективно те са лоши. Аз осъзнавам, че и те си имат достойнства и уважавам правото на всеки друг да им се наслаждава. Аз само споделям личното си усещане, когато слушам тази музика. Но съм напълно честна и признавам, че това е само личното ми мнение и по никакъв начин не е оценка на феномена. Съответно, ако някой каже нещо негативно по нечий адрес, аз го приемам само като информация за неговот лично мнение в момента и за неговата ценностна система, през която "вижда" същите неща., които "виждам" и аз. Редактирано Юни 17, 2012 от Донка Inatari 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 17, 2012 Доклад Share Добавено Юни 17, 2012 (edited) Vorfax,от мнението ти разбирам, че нямаш все- още житейски опит.Затова повече чети, а не раздавай правосъдие.Виж какво е написала леля ти Донка. Не си интелектуално предизвикателство за мен, за да влизам в спорове. В България всякакви недорасляци се опитват да критикуват учителите, да ги научат как да си вършат работата и още по- зле да ги поучават от какво естество е тяхната работа.Нека всеки си гледа неговата работа и по- малко да поставя хора, които не са му в компетенцията на някакви места. Моят съвет е да зарежеш етикетите и да четеш повече форума, ще ти се разкрият повече истини за живота. Относно критиката съм напълно съгласна с Донка, с нейния анализ на английски и на български.Критиката не е система за преподаване, нито би могла да бъде оценъчна система в което и да е учебно заведение, независимо дали става дума за гимназиално ниво или университет. Вече съм на път да взема докторската си степен и никъде критиката не е препоръчвана, дори и когато става дума за ползвана литература.Не би могла да бъде никаква база за сериозен анализ.Обективния анализ е нещо съвсем различно. Критериите са нещо съвсем различно от глагола критикувам. Дори и тук би могло да се намерят различия. Редактирано Юни 17, 2012 от Inatari B__, Донка и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 17, 2012 Доклад Share Добавено Юни 17, 2012 Vorfax,от мнението ти разбирам, че нямаш все- още житейски опит.Затова повече чети, а не раздавай правосъдие.Виж какво е написала леля ти Донка. Не си интелектуално предизвикателство за мен, за да влизам в спорове. Хахахха. Ще ме извиняваш, ама си нямаш на представа, колко си заблудена. По изказването ти съдя, че имаш опит, ама не ти помага. Към леля имам респект, но от теб не става роднина (: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 17, 2012 Доклад Share Добавено Юни 17, 2012 (edited) Ето нещо за размисъл: Някои хора говорят за Бялото Братство. Законът на Бялото Братство е закон на абсолютната справедливост, а не на осъждане. Щом аз произнеса една присъда, това е човешко. Като видя, че някой човек греши, аз няма да се приравня с него, да взема да го осъждам, но ще видя как бих постъпил аз при дадените условия. Ако кажа, че той не е постъпил добре, аз се поставям в неговите условия, и няма да се мине много време, същото изпитание ще дойде и върху мен. Защото, ако човек не е господар на своите мисли, ако човек не е господар на своите желания, ако човек не е господар на своите действия, де е неговата човещина? Всеки човек може да бъде господар на своите мисли, желания и действия. Не се стремете да бъдете господари на света, но бъдете господари на своите желания! Когато едно твое желание е на място, ще му дадеш възможност да се прояви, а на друго, което не е на място, ще кажеш: „Чакай, не е сега време за това.“ На една твоя мисъл ще дадеш възможност да се прояви, а на друга ще кажеш: „Чакай!“ Ти не си господар на всички твои желания, на всички твои мисли и действия, затова на някои от тях ще дадеш възможност да се проявят – това е човешко. Не правите ли така, вие сте роби на живота. На кой живот? – На обикновения живот. Някой казва: „Да имаш силна воля!“ В какво седи силната воля! – Силната воля седи в ограничението на едно твое малко желание. То за днес е тъй нищожно, една малка искра е, но утре тази малка искра, турена при благоприятни условия, може да изгори цял град. Или ако турите тази малка искра при някое взривно вещество, тя може да създаде най-голямото нещастие. Тази искра можеш да запазиш за себе си, но да не ѝ даваш условия да се развие в голям огън. Законът, който изваждаме от този пример, е следният: не се стремете към великите работи в света! Защото великите работи са една грамадна планина като Хималаите. Такава планина сам можеш да я намериш. Турците казват: „Като питаш, и Цариград ще намериш.“ Хималаите ти лесно можеш да намериш, но някъде във Витоша има турена една малка игла, нея намери. Ти трябва да знаеш точно математически мястото на тази малка игла – да знаеш де е поставена, за да я намериш. Бог се занимава само с малките работи в света. Това е изкуството! Абсолютна справедливост Редактирано Юни 17, 2012 от Донка B__, Донка, Розалина и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 18, 2012 Доклад Share Добавено Юни 18, 2012 Не съм убеден, че човек ще получи всичко, което критикува у другите. Ани и Вятър* 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
catch22 Добавено Юни 18, 2012 Доклад Share Добавено Юни 18, 2012 Някак си още не мога да разбера, защо темата не може да се развие и по начина: " Имаш го свое, критикуваш същото в другия" Вятър* и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 18, 2012 Доклад Share Добавено Юни 18, 2012 Не съм убеден и че винаги критикуваме неща, които самите ние притежаваме като качества. Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 Защото няма връзка с темата. Да си пуритан, защото си роден в Лондон и да си лондончанин, защото си пуритан, са различни следствия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 Не съм убеден, че човек ще получи всичко, което критикува у другите. А тъй. Аз пък във връзка с catch22 да питам друго: Някак си още не мога да разбера, защо темата не може да се развие и по начина: "Онова, което не критикуваш, го придобиваш свое." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 19, 2012 Доклад Share Добавено Юни 19, 2012 И двете са верни - това, което човек е склонен да притежава и съответно придобива, привлича силно вниманието му, когато го забележи у заобикалящите го хора. Иначе няма как да го види, съгласете се, освен в огледалото. Вниманието е велика сила - когато в центъра му попадне нещо, от което се дразним и сме на път да критикуваме, това иде да ни каже, че е време нещо вътре в себе си да оправим. Но не бива толкова еднозначно и праволинейно да разсъждаваме. Например, ако аз се дразня от силна музика и от хората, които я обичат, това не значи, че скрито вътре в себе си аз имам афинитет към подобно нещо. Връзката може да е съвсем косвена на пръв поглед. Това може да е сигнал, че аз съм се "сложила" в среда, която не е моя по вкусовете си, но се опитвам да променя хората в тази среда и техните вкусове вместо да си намеря своята собствена. Може да е сигнал, че се опитвам да направя добро на някого като го "измъкна" от място, което според мен му вреди - и съвсем не е задължително да е с музиката свързано. То е като сънищата, като водата - те ни показват проблема по пътя на най-лекото съпротивление, откъдето най-лесно може да пробие информацията. Възможно е да се опитваме да "насочим" някого от семейството си по правилния за него път както ние го разбираме, и така да настъпваме свободата му, а това да избие като информация през критиката на някакви негови вкусове в музиката или филмите. Човек трябва да се учи да разчита образността и да вижда връзките... catch22 и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.