B__ Добавено Юни 13, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Като си говорим за равновесие, аз виждам повече смисъл в "няма ненаказано добро". Повечето пъти, когато съм бил наказван е било за чуждите, а не свои грешки. е нещо подобно говорим Критикуваш другите за грешките, получаваш наказание за тях Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 А, сега пък за тях. Провокираш ме да търся емотиконка търкаляща се от смях по земята. Сега сериозно. Някой назад писа, че децата му са се възпротивили срещу това, че родителя е определил какво е добро за тях. На практика всеки би могъл да намери основания за такова възмущение. Обаче се сетих за нещо в програмирането, т. нард деклариране. Декларирането значи определяне на променливите, константите и др. в началото на една програма, която можем да наречем и живота. Програмата е поредица от инструкции, чието изпълнение води до решаване на проблем или клас от проблеми. Променливите и останалите в декларацията изискват т. нар. инициализиране. В общия вид то е нула. Променливата а приема стойност 0, променливата b приема стойност 0 и т.н. Сега някой ще каже: Ама защо нула, че то може да е 5 или 1 милион? И ето ти повод за негодувание. Каква е алтернативата обаче? Алтеранитават е тази променлива, разбирай понятие, да не съществува. Когато кажеш евгениката е лошо нещо, тогава въвеждаш променлива и нейната стойност, в случая отрицателна. После детето ти ще ти каже, че не е трябвало да имаш мнение за това какво е най-доброто за него, защото детето е решило, че всъщност евгениката е нещо хубаво. И въпросът е, родителя нещо лошо ли е направил формирайки първични представи у своето дете? Не, че въпроса не е реторичен, но пак очаквам да не получа писмен отговор. Въпросът с възпитанието е твърде сложен и донякъде нарушава свободата на непълнолетния, така че изводите и отговорността за резултата от това програмиране е твърде сложен, субективен и индивидуален. Защото друго дете ще приеме евгениката за нещо хубаво. Критиката всъщност е формирането на модели. Критиката е инициализиране на представите за света. Няма пречка те да бъдат изменени от индивида вследствие неговия опит и усещания. Всеки родител и учител предава своето знание и изпитва за резултата от това, ползвайки готови стойности за променливите. Той програмира, той критикува. Специалистите в изкуството споделят своето мнение за даден творец, което наричаме критика. Тя може да не е ласкава, може и да е превъзнасяща. Ние може да се съгласим с нея, а може и да не се съгласим с нея. Но да и се предава някакъв негативен отенък, затова, че някой учил за това за което говори, споделя своята позиция е тъкмо нарушение на правото на свободно слово. Моето усещане за критикуване на критиката (това направиха всички, които не я одобряват) в тази тема ми остави усещането за страх. Беше говорено, как като не критикуваш ти е по-спокойно, щастливо и как критика някога в миналото е довела до неприятности. И как точно това може да е довод? Ами нали когато аз дам подаяние на просяк, то аз се лишавам от тези пари? Нещо лошо се е случило, тая чепка грозде няма да мога да я изям, защото друг го е направил. Трагедия! Детето ми ще се прибира по-бързо от училище, ако минава без да гледа светофара, а аз съм му формирал понятия създаващи му неудобство. Срамота! Създал съм създание по свой образ и подобие. Грях! Интересно, не съм първия. Страх е пътя на най-малкото съпротивление. Страх е да не направиш нещо, заради угрозата, че може да има негативи за теб. Страхът е отказ от свобода. Само аз говоря за това какво аз мога да направя за света критикувайки го, а срещам псевдодоводи, за това какво света може да ми направи, ако постъпя както сметна за добре. Можело да греша. Можело да е за лошо. Същото се отнася за всеки един несъгласен с мен. Имаш право на позиция. Да. Нямаш обосновка. И каква позиция е това? Страхлива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 (edited) Всъщност точно подтикът към критика е рожба на страха, а не отказът от нея. Всеки, който дълго е практикувал в областта на психологията, т.е. работил е с поведението на малки и големи, ясно осъзнава и вижда всеки божи ден тази истина. Много напомня за принципа "кое куче лае по-силно - голямото или малкото - и защо?" Ако има нужда, мога да обясня връзката, когато остана по-свободна. Редактирано Юни 13, 2012 от Донка B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Освен да критикуваме неща в другите, които ни харесват, та и ние да ги получим. Някой ще вземе ли да обясни механизма на това получаване - кое как и защо точно се случва (може да приложите научни, езотерични обяснения - каквито искате и можете). Или пък да бъде посочено в кой източник е описан механизмът на това свързване с другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Обясни връзката, защото аз не я откривам. Както и лаенето с говоренето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 А, сега пък за тях. Провокираш ме да търся емотиконка търкаляща се от смях по земята. Сега сериозно. Някой назад писа, че децата му са се възпротивили срещу това, че родителя е определил какво е добро за тях. На практика всеки би могъл да намери основания за такова възмущение. Обаче се сетих за нещо в програмирането, т. нард деклариране. Декларирането значи определяне на променливите, константите и др. в началото на една програма, която можем да наречем и живота. Програмата е поредица от инструкции, чието изпълнение води до решаване на проблем или клас от проблеми. Променливите и останалите в декларацията изискват т. нар. инициализиране. В общия вид то е нула. Променливата а приема стойност 0, променливата b приема стойност 0 и т.н. Сега някой ще каже: Ама защо нула, че то може да е 5 или 1 милион? И ето ти повод за негодувание. Каква е алтернативата обаче? Алтеранитават е тази променлива, разбирай понятие, да не съществува. Когато кажеш евгениката е лошо нещо, тогава въвеждаш променлива и нейната стойност, в случая отрицателна. После детето ти ще ти каже, че не е трябвало да имаш мнение за това какво е най-доброто за него, защото детето е решило, че всъщност евгениката е нещо хубаво. И въпросът е, родителя нещо лошо ли е направил формирайки първични представи у своето дете? Не, че въпроса не е реторичен, но пак очаквам да не получа писмен отговор. Въпросът с възпитанието е твърде сложен и донякъде нарушава свободата на непълнолетния, така че изводите и отговорността за резултата от това програмиране е твърде сложен, субективен и индивидуален. Защото друго дете ще приеме евгениката за нещо хубаво. Критиката всъщност е формирането на модели. Критиката е инициализиране на представите за света. Няма пречка те да бъдат изменени от индивида вследствие неговия опит и усещания. Всеки родител и учител предава своето знание и изпитва за резултата от това, ползвайки готови стойности за променливите. Той програмира, той критикува. Специалистите в изкуството споделят своето мнение за даден творец, което наричаме критика. Тя може да не е ласкава, може и да е превъзнасяща. Ние може да се съгласим с нея, а може и да не се съгласим с нея. Но да и се предава някакъв негативен отенък, затова, че някой учил за това за което говори, споделя своята позиция е тъкмо нарушение на правото на свободно слово. Моето усещане за критикуване на критиката (това направиха всички, които не я одобряват) в тази тема ми остави усещането за страх. Беше говорено, как като не критикуваш ти е по-спокойно, щастливо и как критика някога в миналото е довела до неприятности. И как точно това може да е довод? Ами нали когато аз дам подаяние на просяк, то аз се лишавам от тези пари? Нещо лошо се е случило, тая чепка грозде няма да мога да я изям, защото друг го е направил. Трагедия! Детето ми ще се прибира по-бързо от училище, ако минава без да гледа светофара, а аз съм му формирал понятия създаващи му неудобство. Срамота! Създал съм създание по свой образ и подобие. Грях! Интересно, не съм първия. Страх е пътя на най-малкото съпротивление. Страх е да не направиш нещо, заради угрозата, че може да има негативи за теб. Страхът е отказ от свобода. Само аз говоря за това какво аз мога да направя за света критикувайки го, а срещам псевдодоводи, за това какво света може да ми направи, ако постъпя както сметна за добре. Можело да греша. Можело да е за лошо. Същото се отнася за всеки един несъгласен с мен. Имаш право на позиция. Да. Нямаш обосновка. И каква позиция е това? Страхлива. Защо ми се струва, че пишеш разни неща с цел да подкокоросаш другите да спорят с теб и то точно по начина, по който на теб ти харесва ? "Страх е да не направиш нещо, заради угрозата, че може да има негативи за теб." - ако действително си убеден в това, което пишеш, би трябвало безстрашно да прекрачваш през края на пропастта, или? Ако един човек не се съобразява със законите, действащи в света, това за мен е по-скоро признак на незнание, неопитност, заблуда ... Ама Христо, ако критикуваш нещо, което ти харесва, ти няма така чистосърдечно да го отхвърляш и да се отграничаваш от него, защото в действителност то ти харесва. Идеята аз обясних вече няколко пъти. Ей сега ще погледна назад и ще се самоцитирам. ...: когато човек си позволи да прояви отхвърляне и неприемане към нещо, животът се опитва да го накара да прояви разбиране и приемане към същото нещо, а най-лесно се получава това разбиране, когато ти го сервират на теб самия в живота. ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Освен да критикуваме неща в другите, които ни харесват, та и ние да ги получим. Някой ще вземе ли да обясни механизма на това получаване - кое как и защо точно се случва... Хомо еректус бил по-як вид от хомо сапиенс. Обаче с по-малък мозък. Дела зает да обработва речта бил по-малък. На хомо еректус са останали костите, а на хомо сапиенс сме наследници ние. Предаването на знание се извършва чрез имитиране и реч. Във всеки случай не можеш да покажеш всичко, което знаеш, така че речта е избутала човечеството до днешния прогрес. Вече написах, че всичко около нас е наложена критика - от това футбола да се играе с 22 души, до това да има болници, пътища или етажи с фиксирана височина. Всички мерки и теглилки са минали критиката на времето и са останали норма от мнението на хората, които са ги ползвали. Критичното мислене е мислене базирано на основни понятия, каквито са добро и лошо, правилно и неправилно. Ако някой е неспособен на критично мислене, то той не е способен и на разграничаване на добро и зло. Ето още по темата, което всеки трезвомислещ може да оцени, за разлика от криворазбраната хрисимост следствие на прекомерното кланяне пред боговете. Критично мислене е процесът свързан с подкрепянето или отхвърлянето на дадено предложение или хипотеза, на базата на достоверни доказателства. Състои се от разумно анализиране и преценка на приети от хората за верни информация, частични изказвания или предположения. То е процес водещ до размишляване върху изказванията и подлагането под въпрос на посочените доказателства и направените оценки на фактите. Няколко точки, характеризиращи критичното мислене:Вникване в чуждите позиции, аргументи и изводи;Съобразяване с наличието на чужди гледни точки;Издигане на честни контриращи аргументи и доказателства;Способност за четене между редовете, виждане под повърхността и отсяване на грешни или нечестни изводи;Разпознаване на техники използвани с цел дадено изказване да бъде по-предпочитано от друго – невярна логика или демагогия;Структурирана и логична аргументация както и проява на търпение към чуждото мнение;Способност да анализираме собствените си аргументи от гледна точка на това дали са верни, доказуеми, базирани на смислени доказателства и дали са смислено изложени;Представяне на структурирана, изчистена и добре обоснована гледна точка, която има за цел да убеди в правотата си. http://illfb.wordpress.com/2010/01/10/critical-thinking/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Защо ми се струва, че пишеш разни неща с цел да подкокоросаш другите да спорят с теб и то точно по начина, по който на теб ти харесва ? "Начина" е разумния. Това с лаещото кервана куче беше клише от твоя страна. Ако това те кара да изпитваш неудобство, няма лошо. "Страх е да не направиш нещо, заради угрозата, че може да има негативи за теб." - ако действително си убеден в това, което пишеш, би трябвало безстрашно да прекрачваш през края на пропастта, или? Или не. Твърде често участваш с дребнави мисли като тази. Препращам те пак към темата ми с логически грешки. Да прекрачиш огъня има смисъл, когато спасяваш някого от него, а не когато си решил да убиваш. Критиката е градивен процес и не може да се съпоставя с деструктивен, какъвто е самоубийството. ...: когато човек си позволи да прояви отхвърляне и неприемане към нещо, животът се опитва да го накара да прояви разбиране и приемане към същото нещо, а най-лесно се получава това разбиране, когато ти го сервират на теб самия в живота. ... Като ще си говорим с поезия, ето и от мен: ...: когато живота си позволи да прояви отхвърляне и неприемане към нещо, човекът се опитва да го накара да прояви разбиране и приемане към същото нещо, а най-лесно се получава това разбиране, когато ти го сервират на теб живота от човека. ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Освен да критикуваме неща в другите, които ни харесват, та и ние да ги получим. Някой ще вземе ли да обясни механизма на това получаване - кое как и защо точно се случва (може да приложите научни, езотерични обяснения - каквито искате и можете). Или пък да бъде посочено в кой източник е описан механизмът на това свързване с другите. Идеята е, че критикувайки някое или нечие отрицателно качество, ние се страхуваме от това, ние да го притежаваме. Това предполага критиката да е съпътствана с отправянето на редица отрицателни мисли, емоции и енергии (което лично според мен е погрешно схващане за критиката). Така се получава един вид подхранване на същия тип енергия, мисли и качества и у нас самите, и ако те не са напълно изживени, могат да се появят отново в живота ни. Принципът е верен, но отнасянето му безусловно към критиката, смятам, че е погрешно. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 13, 2012 Доклад Share Добавено Юни 13, 2012 Странно, аз го мисля тъкмо наобратно. Онези, които не критикуват се страхуват от това, че притежават това от което негодуват (а те си го притежават, независимо дали критикуват или не). Тях ги е страх, че също могат да бъдат критикувани, нещо като алкохолик, който всячески ще избягва темата за алкохола, просто защото го касае. А когато критикуваме нещо, то не е защото се страхуваме от него, а защото не го одобряваме. Разликата е значителна. Страхът е доста първично чувство, докато критиката предполага задоволяване на физиологичните нужди, принадлежност и увереност, т.е. е към самоусъвършенстване - духовни постижения и учения. Като говорех за учителите, Учителят Дънов не е по-различен от тях що се отнася до критичното мислене. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 14, 2012 Доклад Share Добавено Юни 14, 2012 Защо ми се струва, че пишеш разни неща с цел да подкокоросаш другите да спорят с теб и то точно по начина, по който на теб ти харесва ? "Начина" е разумния. Това с лаещото кервана куче беше клише от твоя страна. Ако това те кара да изпитваш неудобство, няма лошо. "Страх е да не направиш нещо, заради угрозата, че може да има негативи за теб." - ако действително си убеден в това, което пишеш, би трябвало безстрашно да прекрачваш през края на пропастта, или? Или не. Твърде често участваш с дребнави мисли като тази. Препращам те пак към темата ми с логически грешки. Да прекрачиш огъня има смисъл, когато спасяваш някого от него, а не когато си решил да убиваш. Критиката е градивен процес и не може да се съпоставя с деструктивен, какъвто е самоубийството. ...: когато човек си позволи да прояви отхвърляне и неприемане към нещо, животът се опитва да го накара да прояви разбиране и приемане към същото нещо, а най-лесно се получава това разбиране, когато ти го сервират на теб самия в живота. ... Като ще си говорим с поезия, ето и от мен: ...: когато живота си позволи да прояви отхвърляне и неприемане към нещо, човекът се опитва да го накара да прояви разбиране и приемане към същото нещо, а най-лесно се получава това разбиране, когато ти го сервират на теб живота от човека. ... Не се и съмнявам, че начинът е именно "разумния", дори съм почти сигурна, че е и единствения такъв С едно обаче важно уточнение - за теб! Иначе не разбрах за какво ми е станало неудобно според теб. Става ми неудобно, само когато съм проявила слабост да прекрача по някакъв повод принципите си, а това слава Богу е твърде рядко. Иначе давам такива очевадни примери като с пропастта и гравитацията, защото искам да ти покажа именно логическата грешка, която допускаш, при това неправомерно обобщаване, като "Страх е да не направиш нещо, заради угрозата, че може да има негативи за теб.". Напълно възможно е да не правиш нещо не от страх, а от разбиране, че действията водят до негативни резултати. Несъобразяването със законите, които действат в света и на физически план, и не само на физически, е, пак повтарям, признак на незнание, неразбиране, неопитност ... При последната т.нар. "поезия" отново правиш некоректно размяната - аз я направих в един твой пост, но размених човек за друг човек (или няколко май бяха), т.е два равностойни субекта. А ти правиш размяна от типа - една клетка от тялото на човек със самия човек. Прецени какво може да сервира една единствена клетка на човека като цяло. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 14, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 14, 2012 Непознаването на законите не спира тяхното действие Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юни 14, 2012 Доклад Share Добавено Юни 14, 2012 Незнанието не е аргумент. То не оправдава подсъдимия. Това е принцип от древноримското право. Така - и с физичните (природните / космическите / вселенските) закони. Тяхното непознаване не е предпоставка за спиране на тяхното действие. Непознаването или отричането им не ги премахва. Колко жалко, нали?! B__ и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 14, 2012 Доклад Share Добавено Юни 14, 2012 Иначе давам такива очевадни примери като с пропастта и гравитацията, защото искам да ти покажа именно логическата грешка, която допускаш, при това неправомерно обобщаване, като "Страх е да не направиш нещо, заради угрозата, че може да има негативи за теб." Диана, никаква логическа грешка не съм допуснал. Прочети поне част от параграфа от който си извадила изречение. Може би е по-добре да поставям точка и запетая между тези изречения, но така ми се стори по-прегледно: Страх е да не направиш нещо, заради угрозата, че може да има негативи за теб. Страхът е отказ от свобода. Само аз говоря за това какво аз мога да направя за света критикувайки го, а срещам псевдодоводи, за това какво света може да ми направи, ако постъпя както сметна за добре. Сети се за Христос и неговата саможертва. Изброих ти безброй неща и ти дадох цитати, които най-тенденциозно подминаваш без коментар. В тях ясно е изяснено, че критиката е градивен интелектуален и морален процес, а не твоите неподходящи сравнения с безцелно самоубийство. Хайде да се четем преди да си даваме мнението, може ли? Прецени какво може да сервира една единствена клетка на човека като цяло. Точно всичко. Не ми харесва и почина ти да определяш истината като моя или твоя. Истината не зависи от това кой я изрича. Тя е обективно свойство, наскоро писахме в една чудна тема за нея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 14, 2012 Доклад Share Добавено Юни 14, 2012 (edited) Ето го целия абзац: ... Страх е пътя на най-малкото съпротивление. Страх е да не направиш нещо, заради угрозата, че може да има негативи за теб. Страхът е отказ от свобода. Само аз говоря за това какво аз мога да направя за света критикувайки го, а срещам псевдодоводи, за това какво света може да ми направи, ако постъпя както сметна за добре. Можело да греша. Можело да е за лошо. Същото се отнася за всеки един несъгласен с мен. Имаш право на позиция. Да. Нямаш обосновка. И каква позиция е това? Страхлива. Нямам склонност да пиша такива подробни анализи, но за теб ще го направя - нали си любимия ми племенник "Страх е пътя на най-малкото съпротивление." - според мен не е страх, а по-скоро мързел и липса на воля. Когато човек го е страх, често си избира по-трудни и/или заобиколни пътища, но пък сигурни, безопасни (поне според неговите критерии, знания и опит). "Страх е да не направиш нещо, заради угрозата, че може да има негативи за теб." - за мен може да не е страх, а знание, разбиране за нещата; съвсем друг въпрос е, че при определени обстоятелства можем да решим да действаме, въпреки очакваните негативи. "Страхът е отказ от свобода." - абсолютно съм съгласна. "Само аз говоря за това какво аз мога да направя за света критикувайки го, а срещам псевдодоводи, за това какво света може да ми направи, ако постъпя както сметна за добре." - Мне, и ние говорехме, че на по-млади години сме искали да направим нещо за света, критикувайки го, точно като теб. И не знам защо определяш като псевдодоводи информацията как светът или по-точно законите, по които функционира светът, ще се задействат при такова поведение от твоя страна. Аз и някои други пишещи просто говорим и за другата страна на процеса; обратното е, примерно, да държим една монета в ръка и да настояваме да разглеждаме и коментираме само едната й страна. При това, забележи, говорим от опит, защото, както казах, ние всички сме опитвали да направим нещо за света, критикувайки го. И споделяме резултатът от нашите действия. Казват, че умен човек бил този, който се учи от чуждите, а не от своите грешки. Според тази сентенция не съм била умна. Но пък аз навремето също не вярвах на другите и си мислех, че аз действително ще успея да направя нещо, а другите не са могли, защото не са били толкова умни, смели и т.н., колкото мен. От друга страна за всичко по принцип все някога има първи път, все някой пръв прави пробив в системата. Според моите разбирания и опит, не е това начина (имам предвид с критикуването), обаче ти не ме слушай, действай; само не забравяй да споделиш резултатите след известно време. "Можело да греша. Можело да е за лошо. Същото се отнася за всеки един несъгласен с мен. Имаш право на позиция. Да. Нямаш обосновка. И каква позиция е това? Страхлива." - съгласна; не съм съгласна само с това, че ако човекът не е склонен да обоснове позицията си или поне не по начин, който е приемлив за теб, това непременно дава твърда характеристика "страхлива позиция". Та, реши сам, нужен ли е такъв подробен анализ. Аз не обичам да се разпростирам толкова на широко. Става тромаво и досадно за четящите. Затова коментирам само по-интересните или по-важните, и във връзка с темата, моменти (разбира се, погледнати от моята камбанария). И много се старая да не преиначавам или манипулирам чуждите думи. Което не ми е интересно, въобще не чета. Но твоите мнения чета с интерес и те разбирам прекрасно, вниквам в думите ти, бъди спокоен. ... Прецени какво може да сервира една единствена клетка на човека като цяло. Точно всичко. Не ми харесва и почина ти да определяш истината като моя или твоя. Истината не зависи от това кой я изрича. Тя е обективно свойство, наскоро писахме в една чудна тема за нея. Не мисля така за клетката. Но ще ми е интересно да чуя, защо ти мислиш така. Колкото до истината - колкото хора, толкова истини; а тази, обективната истина, всички кръжим около нея, някой се доближава повече, друг по-малко, но едва ли има някой, който да я изрича на 100%. Може би само такива като Учителя Петър Дънов .... Редактирано Юни 14, 2012 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 15, 2012 Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 Лельо, абзаца почва и свършва с нов ред, бре ^^ Това с мързела звучи логично, но най-малкото съпротивление говори и за най-малкото съпротива, а избягването на съпротивата говори за слабост, разбирай неувереност в собствените сили и съмнения, че заслужаваш или можеш нещо. Аз му викам страх. Частта с промяната на света вече я коментирах. Не промяна на света, а опита да го промениш е ценното. Както не листа хартия с дипломата ти за висшо да речем е важен, а всичко онова, което си вложил за да го получиш. Пътя, а не крайната точка променят, при това самата теб и вероятно нямаше да бъдеш това, което си, ако не си вървяла и по него път. За клетката. Една ракова клетка може да унищожи целият организъм. Един изобретател може да облагодетелства цялото човечество с електричество, лекарство или др. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 15, 2012 Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 Този, който се страхува да промени себе си, се опитва да промени света. Чий е света, та да го променя който и да е от нас? Света има право да променя само този, който го е създал. Същият Този е създал и нас, но ни е оставил свободата и правото да експериментираме със себе си (само със себе си). Например, решим да бутнем стената с глава - моля, бутай на воля! След първата цицина пак може да буташ, критикувайки стената, че те е ударила. И така може да блъскаш цял живот, а може да потърсиш и врата.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вятър* Добавено Юни 15, 2012 Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 някой ми е подарил къща ще я ползвам и променям по мой образ и подобие Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 15, 2012 Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 (edited) Този, който се страхува да промени себе си, се опитва да промени света. Това пък откъде!? Чий е света, та да го променя който и да е от нас? Света има право да променя само този, който го е създал. Същият Този е създал и нас, но ни е оставил свободата и правото да експериментираме със себе си (само със себе си). Аз съм чел друго. Бог ни е дал крака за да вървим. Дал ни е очи за да гледаме. Защо ни е дал мозък, ако не да го ползваме? Лоши неща можем да правим и с крака и с очи, защо няма движение "не на очите" и "не на краката"? Значи Едисон е престъпил Божията воля като го е играл Прометей. Айнщайн и той. Този дето е открил топлата вода и той. Този, който се е намесил и спрял с имунизация детския паралич и той. Тъй ли? Кой са те, че да променят естествения ход на света? Ще си играят на богове, амаха! Общуването е експериментиране с други интелигентни форми на живот. Не със себе си. Не може да обмениш опит със себе си, нито да се посъветваш, нито да чуеш мнение от втора ръка насаме. Говоренето със себе си, като секса със себе си, трудно може да мине за комуникация. Аз, лельо, мога да ти кажа, че няма как да не общуваш, респективно влияеш и променяш света, освен ако не си затворен в бъчва и хвърлен в морето или друга по-скучна форма на уединение ^^ И пак пробутваш онзи тип примери Критиката е конструктивна, а блъскането на глава в стена е десткуктивно (особено разрушително за твърдоглавите) за стената Редактирано Юни 15, 2012 от vorfax Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 15, 2012 Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 Аз все критикувам поведението на политиците и фолк певиците, но досега не съм заприличала на тях. vorfax 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 15, 2012 Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 Лельо, абзаца почва и свършва с нов ред, бре ^^ Това с мързела звучи логично, но най-малкото съпротивление говори и за най-малкото съпротива, а избягването на съпротивата говори за слабост, разбирай неувереност в собствените сили и съмнения, че заслужаваш или можеш нещо. Аз му викам страх. Частта с промяната на света вече я коментирах. Не промяна на света, а опита да го промениш е ценното. Както не листа хартия с дипломата ти за висшо да речем е важен, а всичко онова, което си вложил за да го получиш. Пътя, а не крайната точка променят, при това самата теб и вероятно нямаше да бъдеш това, което си, ако не си вървяла и по него път. За клетката. Една ракова клетка може да унищожи целият организъм. Един изобретател може да облагодетелства цялото човечество с електричество, лекарство или др. Вярно, вярно, ама представяш ли си какъв ферман щеше да стане, ако бях започнала по-отначало? А ти точно тази част искаше да коментирам цялата, та затова. Oбаче забелязвам, че нещо ни бъркаш с Донка. Я се замисли, коя е леля ти и коя не? Пък може и двете да сме, ама ние с нея сме две различни индивидуалности, дори близначки не сме , та отговаряй ни поотделно, че се обърквам. Да, нямаше да бъда такава сега със сигурност. Направо ме втриса, като си помисля каква бях; ако не ме беше поизгладил живота, сега щях да съм много по-непоносима. Аз затова и казах - ако чувстваш, че това е твоят път - не ни слушай, действай! Пък времето ще покаже. Раковата клетка - ако е една, нищо няма да може. Виж, ако станат много и обсебят цял орган ... А оказва се, че човек може да се освободи сам и от много ракови клетки, стига да поиска. Един изобретател казваш ... да, може, а може и не. Къде са изобретенията на Н.Тесла примерно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 15, 2012 Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 Диана, смени си аватара. Леля е друга. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 15, 2012 Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 Въпросът е такъв, че когато някаква обществена манипулация е конструктивно разкритикувана, като съответно критиката към нея е подплътена със солидни факти и доказателства уличаващи я в измама хората констатират, че е изобличена, не че е подобрено съществуващото положение. Въпросът е, че независимо с каква нагласа ще тръгнем да критикуваме ефектът ще е изобличаване, посредством градивна критика. Тоест критиката не може да съществува без желанието да изобличим ( според някои погрешно желание ). Друг е въпросът, че според някои трябва да констатираме, че същестуващото положение беше подобрено, а не беше изобличена измамата. А ти какво предпочиташ - да бъде изобличено съществуващото положение или да бъде подобрено съществуващото положение? Когато е разобличена нечия лъжа, измама, манипулация е сигурно, че в астрален план положението е подобрено. В материален често пъти не е. Истина, която наранява очиства злото. Който е разумен ще милее за изобличение и ще признава пред себе си... Който е зъл ще намрази изобличението, а покрай него и истината. vorfax 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 15, 2012 Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 (edited) Според мен пропагандаторите на критиката дават страхотен пример за нейното развитие и "израстване" и "задълбочаване", както и за начините, по които смята да "промени света". Неминуем ход при разклащане на позициите на един критик е "лепене на етикет", после иронични подмятания под формата на императивни изрази... Това са просто наблюдения Никакви намерения да критикувам. Моля да не се бърка констатацията и споделянето на впечатления с критиката. Като се замисля сега, май доста хора не правят разлика между тези понятия. Редактирано Юни 15, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 15, 2012 Доклад Share Добавено Юни 15, 2012 Така си е... Библията също заклеймява. Има добър, има зъл, но хората я обичат и четат. Не винаги лепенето на етикет трябва да се разглежда като анатема. Понякога буквално изречената дума има иносказател замисъл. Зъл може да е заблудения, страхливия, глупавия, лекомисления, добронамерения, наивния ( непроменящия се )... Изкуство е да можеш да тълкуваш... На мен лично не ми се върна нищо. Нито съм засегнат, нито обиден. Леко учуден съм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.