Viva Caselli Добавено Юни 7, 2012 Доклад Share Добавено Юни 7, 2012 Ето един подходящ случай, който ще укрепи поразклатените основи на критиката. Книгите, които ни правят щастливи, материално осигурени, в хармония със себе си, в хармония с природата. Става въпрос за наръчниците на позитивния ентусиаст. Последната такава беше на някой си Джон Кехоу, който официално представи книгата си в България. Българите - отчаяни, обезверени посрещнаха с високо херцови аплодисменти тайната на положителното мислене. За да вкарат един път завинаги ред в живота си. Предполагам, че много от закупилите книгата са си помислили, че щом телефонната ясновидка не може да помогне, то поне книгите могат. Няма лошо. Написал книга, помогнал на някои хора чрез тази книга, а на колко не е помогнал не се знае. Какво се получи? Хора, които изучават, анализират човешката проблематика изкочиха изад ъгъла и разкритикуваха насоките, които дават авторите на подобни книги. Именно заради това е полезна критиката! Защото чрез нея на хората се представя и другата страна. Страната на здравия реализъм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 7, 2012 Доклад Share Добавено Юни 7, 2012 Само да вметна, че "здравия реализъм" е индивидуален за всеки, защото е дълбоко вътрешно преживяване... А това дали нещо на някого е помогнало също е индивидуално. Различни сме и в това е красотата на този свят.... B__ и feya 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 7, 2012 Доклад Share Добавено Юни 7, 2012 (edited) За мен тези мигове са ценни, Диана. Събуждат съзнанието ми, залиняващо от баналното ежедневие; позволяват ми да изградя собствена философия/светоглед; възприемам, че съм помогнал, колкото и егоцентрично да звучи, на други хора да създадат своя представа за понятие като критиката; позволява ми да се докосна до чужди позиции, до различни позиции, до интересни позиции, каквито сам не бих могъл да имам. Това е и идеята на общуването. А критиката е едно от средствата за общуване. Добивам впечатлението, че тя се разглежда от някой, за нещо нередно, вероятно като някаква агресия или опит да се унижи събеседника ни, а тя просто е израз на нашите мисли и представи за правилно е неправилно. Когато някой ми каже, че вратовръзката не ми отива на ризата, аз не се чувствам засегнат и не ме избива на агресия. Оценям споделеното, независимо дали ще се съглася с него, защото това ми показва, че насреща имам човек, който е загрижен за мен и държи да знае какво мисля. Дали той е бил прав, че вратовръзката е грозна или аз съм грешал, че е хубава, това всъщност е на заден план. Не сме малки деца да се тръшкаме, за това, че онова, което сме може и да не харесва или може да харесва на другите. Възрастните затова са възрастни, защото вече са изградили мнение за себе си. Тези, които още не са, могат да приемат критиката като заплаха за тяхното съществуване. Знаеш ли, и аз като Донка се припознавам в теб, каквато съм била на 20 и малко години. Но ... май греша. При теб забелязвам искрено желание да чуеш и разбереш и отсрещната позиция. Аз направо щях да кажа (или поне да си помисля), че някакви дъртофелници ми рекламират някакъв смешен конформизъм и дори се опитват да ме накарат да харесам тези техни жалки, страхливи, примиренчески позиции Даваш пример с вратовръзка - да, съгласна съм, един уверен в себе си, уравновесен човек въобще няма да се впечатли. Но, дори и такъв човек би реагирал, когато с някоя критика го настъпят по мазола, образно казано, когато засегнат важни и значителни за него неща или тема, по която е особено чувствителен. Затова и напоследък избягвам не само да критикувам, но дори и да "снасям" на другите от-до своите възгледи, пускам само тук-там по нещо, откъслечно. А иначе, може би поради природо-математическото си образование и нагласа, но обичам пълна, стегната, логически издържана форма на изложение. Защото преди години ми се случи такова нещо - говорехме с една моя стара приятелка и аз по едно време нещо се разпалих и енергично разруших нейната система от убеждения, много логично и много последователно ... Няма да забравя как ме гледаше след това. На всичко отгоре след известно време аз самата сериозно промених възгледите си спрямо тези, които натрапих на нея тогава. И се почувствах още по-зле от случката. Човек е хубаво сам да си набавя, да не кажа изчопля , лъжичка по лъжичка нужните му знания, информация и т.н. И бавно и постепенно да си променя и обогатява системата от възгледи. Критиката не е метод на общуване, най-малкото поради това, че тя няма нужда от обратна връзка. Критика се изказва от позиция на човек, който знае повече от този, на когото я казва. Обикновено най-много са склонни да критикуват хора, които се считат за по-умни от другите. Казвам обикновено, защото слава Богу имам и обратни примери. Доколко човекът е умен и доколко знае повече, вече е съвсем друг въпрос Чрез критика няма да помогнеш на никого, повечето хора или ще се наострят срещу твоята критика, или ще се затворят. Ти самият няма да можеш да се докоснеш до чуждите идеи, мисли, чувства, въобще до чуждата същност, ако си настроен критично. Напротив, нужно е да си настроен емпатично - виж поста на catch22, да си отворен и приемащ, за да можеш правилно да възприемеш нещата (по този въпрос сигурно ще срещна неразбиране), иначе нещата се възприемат изкривено. Едва после, след като първо си се слял с обекта на възприемане, може да дадеш оценки и др.п. Редактирано Юни 7, 2012 от Диана Илиева Слънчева, Донка, Илен и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 7, 2012 Доклад Share Добавено Юни 7, 2012 Въпрос към тези, които смятат критиката за добър начин на общуване: - Как се чувствате, когато попаднете в общност, в която не обичат критичността и ясно в го показват? Съобразявам се с това. Каква беше целта на въпроса? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 7, 2012 Доклад Share Добавено Юни 7, 2012 vorfax, чудно, силно, цветно изказване. Представи си сега, твоето съзнание да се докосне до невероятната природа, коята съществува в България. Да докосне всяко едно стръкче нежна трева, да побутне хилядите разцъфнали цветя, да се потопи в невероятно красивите бързеи на реките и да надскочи потоците. Да набере диви ягоди, които в момента даряват с ухание многобройни поляни. Представи си сега ти да се слееш с това изобилие от миризми, звуци и вкусове. Сега се попитай каква е идеята на общуването. Не мога да си го представя. Това е фантастика, а аз не умея да витая в облаците. Идеята на общуването е да извлечеш наслада от проявите на активност на други индивиди от твоя вид. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 7, 2012 Доклад Share Добавено Юни 7, 2012 Ами интересно става като почнеш тях да критикуваш. Оказва се, че хората, който най-много обичат да критикуват, най-малко обичат да бъдат критикувани. Нали са маниаци, че са прави винаги..... Ама пак сменяте темата. Това не е коректно! Като не можете да оборите тезата, оборвате тези, които я защитават. Имам тема, който го интересува (интересно колко ще се впуснат да търсят) да прочетат една от темите ми написана специално за грешките в логиката. Ако ще и най-долния човек на земята да обожава критиката, това по никакъв начин не я омърсява. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 7, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 7, 2012 Ами що си мислиш, че се опитваме да ти оборваме тезата. Общуваме, а "идеята на общуването е да извлечеш наслада от проявите на активност на други индивиди от твоя вид". Някъде да се говори за тези тука? Не Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 7, 2012 Доклад Share Добавено Юни 7, 2012 Затова и напоследък избягвам не само да критикувам, но дори и да "снасям" на другите от-до своите възгледи, пускам само тук-там по нещо, откъслечно. Ама аз да не оставих впечатление, че критикувам? Това, че смятам критиката за ценно качество, не значи, че я практикувам под път и над път. И мога да кажа, че тъкмо заради това, че обикновено хората към които бих я отправил, не биха могли да я понесат, аз не я ползвам. В интернет пространството, примерно този форум, си позволявам най-много да критикувам. Правя го със страха, че мога да сгреша, но... го правя. Вероятно, защото имам мнението, че посетителите на това място могат да го понесат. На доста популярни места, мнения, независимо какви, просто се посреща със защитни реакции като псувни. Тъкмо затова критиката е привилегия на хора, които могат да я разберат. И аз се възползвам. Критиката не е метод на общуване, най-малкото поради това, че тя няма нужда от обратна връзка. Критика се изказва от позиция на човек, който знае повече от този, на когото я казва. Обикновено най-много са склонни да критикуват хора, които се считат за по-умни от другите. Казвам обикновено, защото слава Богу имам и обратни примери. Доколко човекът е умен и доколко знае повече, вече е съвсем друг въпрос Напълно съм съгласен. Вероятно критиката е по-скоро начин за себеизразяване, отколкото общуване. Чрез критика няма да помогнеш на никого, повечето хора или ще се наострят срещу твоята критика, или ще се затворят. Тъкмо такива хора не заслужават критиката. То и поезията простаците не я разбират, но това не значи, че е нещо лошо. Вероятно се мисля за нещо повече от останалите, защото имам склонност да критикувам, ако не другояче, то поне на ум. Вероятно просто съм по-добър от повечето. И някак не ми е срам от това. И някак не искам да падам до нивото им на безкритичност към себе си, света и заобикалящите ги. За емпатичността към другите, преди да ги критикуваш... аз винаги подхождам с емпатия, но съм забелязал една закономерност - уважавам хората повече преди да ги опозная. Като цяло имам само една жертва способна да понесе критиката ми и това съм самия аз. Това прави пропаста между мен и останалите още по-голяма, защото аз изисквам от себе си повече, а другите се задоволяват с по-малко. Както някой каза, въпрос на избор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 7, 2012 Доклад Share Добавено Юни 7, 2012 Ами що си мислиш, че се опитваме да ти оборваме тезата. Примерно защото никой не отговори на въпросите ми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 7, 2012 Доклад Share Добавено Юни 7, 2012 Отговаряме. Непрекъснато. Може малко странно, всеки по неговия си начин, сигурно ти се струва така някак отвлечено и индиректно, но просто не искаме да натрапваме възгледи и позиции ... Каквото искаш и можеш да извлечеш за себе си - твое си е B__ и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 7, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 7, 2012 (edited) Ами що си мислиш, че се опитваме да ти оборваме тезата. Примерно защото никой не отговори на въпросите ми. Приемаш неотговора за солиден аргумент? Абе знаеш ли, че и президента не отговаря на въпросите ти. И той ли оборва тезата ти Редактирано Юни 7, 2012 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 7, 2012 Доклад Share Добавено Юни 7, 2012 Японците пуснаха порно с деца! В сцените участват дори бебета! Дори има сцени, в които бебета са брутално изнасилвани! Дори има телевизионен канал!Наистина всичко това се случва благодарение на анимационните им олицетворения! Сега ще излезе някой и ще каже - приемай. Какво нередно има в това някой човек да критикува подобен стил!? И защо критикът няма да е в правото си? С какво ще навреди той и на кого? И кой в случая е ненормален? Този който се самозадоволява гледайки как едно бебе се скъсва от плач, докато група от хора го обладава смеейки се;или този, който е дълбоко накърнен и потресен, който изразява възмущението си по краен и остър начин?! Аз просто недоумявам как е възможно да се твърди, че критиката нанася вреда! Да, разбирам те прекрасно. Може би аз не се изразявам добре, когато обяснявам за приемането. Приемане не означава да харесваме или да одобряваме. Приемане означава да видим и разберем. Много е лесно да се възмущаваме, да размахваме пръста и ... да сме доволни, че ние не сме такива. Но, това не е достатъчно. Аз повече се вълнувам от това защо на някои хора им харесва да правят нещо, защо на други им харесва да гледат това нещо. Ако разбера това, ще мога действително да помогна. Иначе какво? В най-добрия случай тези хора, които са извършили престъпление, отиват за известно време в затвора. С това какво се променя? Нищо. Ще излязат от там и ще правят същото. Дори да допуснем, че системно унищожаваме физически такива хора, пак нищо съществено не правим за човечеството като цяло. Отново ще дам примера с краката, които тъй като не ни харесват, решаваме да отрежем. Същото е. Също толкова абсурдно. Защото тези хора са част от нас, част от човечеството. Те са нужни. Разбира се, не в това си състояние, в което се проявяват, а в друго, по-развито, по-облагородено. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 7, 2012 Доклад Share Добавено Юни 7, 2012 Абе знаеш ли, че и президента не отговаря на въпросите ти. И той ли оборва тезата ти Него не съм го питал. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 7, 2012 Доклад Share Добавено Юни 7, 2012 Японците пуснаха порно с деца! В сцените участват дори бебета! Дори има сцени, в които бебета са брутално изнасилвани! Дори има телевизионен канал!Наистина всичко това се случва благодарение на анимационните им олицетворения! Сега ще излезе някой и ще каже - приемай. Какво нередно има в това някой човек да критикува подобен стил!? И защо критикът няма да е в правото си? С какво ще навреди той и на кого? И кой в случая е ненормален? Този който се самозадоволява гледайки как едно бебе се скъсва от плач, докато група от хора го обладава смеейки се;или този, който е дълбоко накърнен и потресен, който изразява възмущението си по краен и остър начин?! Аз просто недоумявам как е възможно да се твърди, че критиката нанася вреда! Да, разбирам те прекрасно. Може би аз не се изразявам добре, когато обяснявам за приемането. Приемане не означава да харесваме или да одобряваме. Приемане означава да видим и разберем. Много е лесно да се възмущаваме, да размахваме пръста и ... да сме доволни, че ние не сме такива. Но, това не е достатъчно. Аз повече се вълнувам от това защо на някои хора им харесва да правят нещо, защо на други им харесва да гледат това нещо. Ако разбера това, ще мога действително да помогна. Иначе какво? В най-добрия случай тези хора, които са извършили престъпление, отиват за известно време в затвора. С това какво се променя? Нищо. Ще излязат от там и ще правят същото. Дори да допуснем, че системно унищожаваме физически такива хора, пак нищо съществено не правим за човечеството като цяло. Отново ще дам примера с краката, които тъй като не ни харесват, решаваме да отрежем. Същото е. Също толкова абсурдно. Защото тези хора са част от нас, част от човечеството. Те са нужни. Разбира се, не в това си състояние, в което се проявяват, а в друго, по-развито, по-облагородено. Диана, мисля, че е редно да продължим в тема " Хуманизиране на наказанията ". Ще бъда откровен и ще ти споделя, че аз също разбирам твоята позиция, но честно казано чувствам, че не си права. Сякаш излъгана от духовен капитан. Подчертавам, че съм напълно искрен и не искам да те засегна по никакъв начин. Ти беше първия човек в този форум, който допуснах по - близо до себе си. Ценя те, Диана. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 7, 2012 Доклад Share Добавено Юни 7, 2012 Аз направо щях да кажа (или поне да си помисля), че някакви дъртофелници ми рекламират някакъв смешен конформизъм и дори се опитват да ме накарат да харесам тези техни жалки, страхливи, примиренчески позиции Това твое изказване може ли да бъде определено като критика? Според мен е. В него има недоволство, има защита, има изтъкване на недостатъци. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 8, 2012 Доклад Share Добавено Юни 8, 2012 За критиката, както за всяко друго нещо, е необходимо умение и правилно прилагане. Да се правят заключения, че критиката е ненужна, само защото на този етап от развитието ни ние не можем да я отправяме разумно, а също и да я приемаме, когато е насочена към нас, не означава, че самата критика е нещо лошо. Ясно е, че сме несъвършени и в дейността, която осъществяваме, допускаме слабости или грешки. Разумната градивна критика има за цел да посочи тези слабости, които е възможно да бъдат подобрени и евентуално да посочи идея как да се осъществи това. Градивната критика никога не поставя акцента върху извършителя, а върху това, което бива извършвано. Хората обаче поради своя егоизъм и неразбиране е твърде вероятно да приемат дори и тактично отправената критика като обида. Затова да посочиш слабостите на някого без той да се почувства засегнат, а за да използва критиката за да подобри дейността си, е изкуство. Не всеки е готов да приеме истината, а критиката е вид казване на истината. Хората предпочитат заблудите към които са свикнали и често опитите да бъдат изведени от тези заблуди водят до сериозно съпротивление. vorfax, Слънчева и Ани 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 8, 2012 Доклад Share Добавено Юни 8, 2012 Аз направо щях да кажа (или поне да си помисля), че някакви дъртофелници ми рекламират някакъв смешен конформизъм и дори се опитват да ме накарат да харесам тези техни жалки, страхливи, примиренчески позиции Това твое изказване може ли да бъде определено като критика? Според мен е. В него има недоволство, има защита, има изтъкване на недостатъци. Да, съвършено точно. Има и самоувереност, и превъзходство, и какво ли не И най-вече има неразбиране на отсрещната страна, вкопчване в собствената позиция и определяне на чуждата субективно, както и личи нежелание да се погледне през очите на другия. За съжаление точно така реагирах, когато бях на двайсет и малко години. ... Много е лесно да се възмущаваме, да размахваме пръста и ... да сме доволни, че ние не сме такива. Но, това не е достатъчно. Аз повече се вълнувам от това защо на някои хора им харесва да правят нещо, защо на други им харесва да гледат това нещо. Ако разбера това, ще мога действително да помогна. Иначе какво? В най-добрия случай тези хора, които са извършили престъпление, отиват за известно време в затвора. С това какво се променя? Нищо. Ще излязат от там и ще правят същото. Дори да допуснем, че системно унищожаваме физически такива хора, пак нищо съществено не правим за човечеството като цяло. Отново ще дам примера с краката, които тъй като не ни харесват, решаваме да отрежем. Същото е. Също толкова абсурдно. Защото тези хора са част от нас, част от човечеството. Те са нужни. Разбира се, не в това си състояние, в което се проявяват, а в друго, по-развито, по-облагородено. Диана, мисля, че е редно да продължим в тема " Хуманизиране на наказанията ". Ще бъда откровен и ще ти споделя, че аз също разбирам твоята позиция, но честно казано чувствам, че не си права. Сякаш излъгана от духовен капитан. Подчертавам, че съм напълно искрен и не искам да те засегна по никакъв начин. Ти беше първия човек в този форум, който допуснах по - близо до себе си. Ценя те, Диана. Благодаря ти. Аз също те ценя, уважавам мненията ти, иначе щях ли да ти отговарям в темите Напълно е възможно да не съм права. Дори със сигурност не съм 100% права. И доколко се доближавам до истината - не знам, просто споделям моите възгледи. За съжаление ще те разочаровам относно наказанията - според мен наказанията не могат да доведат до положителен резултат. Дори и когато водят, това е привидно - в смисъл човек не прави нещо, но, забележи, от страх! Т.е не защото така му идва от вътре да прави, не защото така иска и така му харесва, а само защото се страхува (от наказнието). А страхът по принцип е вреден. Веднага бързам да добавя, че към текущия момент не е възможно да няма затвори, наказания и т.н., но - много е важно да се работи все повече и повече с други средства, а не с наказния, заплахи, страх ... Да работим за облагородяване на хората, на всички хора. Това започва в семейството, после продължава в образованието. Но ... наистина излизаме от темата jul и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 9, 2012 Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 Диана, според мен е по - вероятно да видя бяла лястовица, отколкото човек, който изразява несъгласието си посредством думи, в които не се усеща критика. На мен лично ми харесва повече критиката, която е заредена с емоционалност. По - малко тази, в която липсва емоционален заряд. Сякаш ако човек бъде по - умерен в изказа си ще запази неопетнено нечие лично пространство. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 9, 2012 Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 човек, който изразява несъгласието си посредством думи, в които не се усеща критика. Тук имаме цяла тема за подобен казус - "Къде е границата между мнението и оценката?" Според мен критиката започва именно от тази граница. Друг е въпросът, ако някой приема различните мнения на друг човек като критика на своите собствени. В такъв случай говорим за нетърпимост към различното мнение и стремеж към налагане на своето мнение като правилното. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 9, 2012 Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 " Конфуций, който все още е обект на преклонение в Китай, смята, че жената няма душа, а само тяло. Според него убийството на жена не е престъпление. Така, в продължение на хиляди години, мъжът можел да убие жена си, без това да се смята за престъпно деяние. Все едно да строшиш стол, маса или нещо друго, което е твоя собственост. Ти го притежаваш, то си е твое. Жената също ти принадлежи. Ти си стопанинът, можеш да я убиеш. В Китай не съществувал закон, който да защитава жените от опасността да бъдат убити от съпрузите си. За съпруга не се предвиждало наказание, тъй като на жената се гледало като на вещ, а не като на човешко същество. Конфуций се смята за един от най-големите мъдреци на света. За каква мъдрост изобщо може да става въпрос? Той е основателят на конфуцианството, но единственото, което е направил, е да обърка напълно човешкото мислене. " Ето как Ошо е изобличил мизерникът Конфуций. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 9, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 Вива, искаш ли да ти изпляскам една критика щом ти харесва. Този цитат ми изглежда да си го взел само, за да можеш нещо да изкритикуваш тука А го казвам, защото както казваш ти: "Предлага някой си някаква идея, а аз да речем усещам съвсем искрено, че в основата на тази човешка хрумка има користни намерения". И на теб, и на Ошо, защото не знам доколко Ощо е запознат добре с Конфуции. В интерес на истинята не само Конфуции казва, че жената до първия сексуален акт...няма точно душа.... ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 9, 2012 Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 " Конфуций, който все още е обект на преклонение в Китай, смята, че жената няма душа, а само тяло. Според него убийството на жена не е престъпление. Така, в продължение на хиляди години, мъжът можел да убие жена си, без това да се смята за престъпно деяние. Все едно да строшиш стол, маса или нещо друго, което е твоя собственост. Ти го притежаваш, то си е твое. Жената също ти принадлежи. Ти си стопанинът, можеш да я убиеш. В Китай не съществувал закон, който да защитава жените от опасността да бъдат убити от съпрузите си. За съпруга не се предвиждало наказание, тъй като на жената се гледало като на вещ, а не като на човешко същество. Конфуций се смята за един от най-големите мъдреци на света. За каква мъдрост изобщо може да става въпрос? Той е основателят на конфуцианството, но единственото, което е направил, е да обърка напълно човешкото мислене. " Ето как Ошо е изобличил мизерникът Конфуций. Това не е критика. Критиката е подплатена с аргументи. Основава се на проверени факти (които следва да се приведат наред с критиката) и цели не изобличаване, а подобряване на съществуващото положение. В случая имаме няколко твърде съмнителни думи изречени от една твърде съмнителна личност. Ти потърси ли потвърждение или оборване на въпросните твърдения и от други източници? А чел ли си нещо от Кунфуций? vorfax и ISTORIK 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 9, 2012 Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 БожидарЗим, не си прав. Аз показах със собствени критики, че мнението ми към критиката е положително. Не съм аз този с цитатите. Рядко прибягвам до тях. С този цитат исках да покажа, че хора, които са по известни и минават за мъдреци успешно биват разкритикувани от други мъдреци. Тоест критиката е способ на философи, интелектуалци, мъдреци... Не са само на простосмъртните души. Чрез нея се търси истината. И за да не си помислиш, че подкрепям думите си с Папа Йоан Павел 2 няма да предлагам клип, в който отправя критика към организираната престъпност на Апенините. И как осъжда държавата, че не само, че не е взела мерки да предотврати едно покушение срещу антимафиот, а дори има пръст в покушението. Г - жа критика е навсякъде! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 9, 2012 Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 (edited) Г - жа критика е навсякъде! Ами затова ни се връща... навсякъде... Колкото до Ошо - моето мнение е, че той не принадлежи към хората, които мога да наричам с думата мъдрец. И това не е критика. Просто моето лично мнение, базирано на това, което съм чела от него. Редактирано Юни 9, 2012 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 9, 2012 Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 " Конфуций, който все още е обект на преклонение в Китай, смята, че жената няма душа, а само тяло. Според него убийството на жена не е престъпление. Така, в продължение на хиляди години, мъжът можел да убие жена си, без това да се смята за престъпно деяние. Все едно да строшиш стол, маса или нещо друго, което е твоя собственост. Ти го притежаваш, то си е твое. Жената също ти принадлежи. Ти си стопанинът, можеш да я убиеш. В Китай не съществувал закон, който да защитава жените от опасността да бъдат убити от съпрузите си. За съпруга не се предвиждало наказание, тъй като на жената се гледало като на вещ, а не като на човешко същество. Конфуций се смята за един от най-големите мъдреци на света. За каква мъдрост изобщо може да става въпрос? Той е основателят на конфуцианството, но единственото, което е направил, е да обърка напълно човешкото мислене. " Ето как Ошо е изобличил мизерникът Конфуций. Това не е критика. Критиката е подплатена с аргументи. Основава се на проверени факти (които следва да се приведат наред с критиката) и цели не изобличаване, а подобряване на съществуващото положение. В случая имаме няколко твърде съмнителни думи изречени от една твърде съмнителна личност. Ти потърси ли потвърждение или оборване на въпросните твърдения и от други източници? А чел ли си нещо от Кунфуций? Признавам си, че не съм чел много от Конфуций, но оставям да свършат тази работа други. Че мен малко в повече ми идва прочетеното до сега. Признавам си, че ако някой ще застава зад Конфуций и неговите твърдения - предавам се. Познавам бегло само един човек, който е способен да се замисли над въпросите - " Има ли жената душа? " , " Престъпление ли е убийството на жена? ", но няма да упоменавам неговото име. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.