Слънчева Добавено Юни 4, 2012 Доклад Share Добавено Юни 4, 2012 Мисъл за деня-4.06.2012 г. Евангелието, тъй както е една книга, то е само една сянка. Но да се намериш във връзка с Духа, с оная разумна сила, която е писала тия неща! Ако ти можеш да влезнеш във връзка, много хиляди работи има, които не са писани в Евангелието. Да правим добро Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - №8 от "Духът Божий" Молитва на царството Псалом 143 Рассвет, Eлф, Донка и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Юни 5, 2012 Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 Мисъл за деня - 5.06.2012 г. Човек е безкрайно малка част от това, което е. Неговият Дух на Небето изпраща само една малка част от себе си, чрез която черпи опитност и ако Духът изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Под обикновен човек разбираме този, който не е развил дарбите си; талантливият ги е развил, а геният вече твори. Сега извадете вашите таланти. Възвишеното в човека Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27 Слънчева, Донка, Рассвет и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 5, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 (edited) Тялото на човека не е реалност, а Реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата – с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждате, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум и вашето сърце, това сте вие. В човека има нещо по-съществено, отколкото умът и сърцето. Човекът не седи нито в личността, нито в индивидуалността. Всеки един човек е свещена книга. Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползваш. Всеки човек трябва да знае своето име. Доста скъпоценни камъни има в човека, но трябва да дойде златар и да направи брошки от тях. Силата на човека стои в неговото име. Колко разумно е създал Бог света – хората да имат нещо ценно, поради което да се привързват един към друг. По-хубав свят от този няма. За онзи човек, който разбира, Животът е красив в своите подробности. И за в бъдеще Напредналите висши същества са намислили нещо още по-хубаво. Така като се гледа на Живота, той е приятен. Някой път ние мислим, че Животът няма никакъв смисъл. Душата е нещо велико! Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения. Някой път човек се съмнява в себе си. Кое е онова, което се съмнява в него? Съмнението произтича от човешкото, а има нещо по-възвишено в човека, нещо Божествено, което знае нещата. В Небето бяхте гениални, но като слязохте на Земята, станахте други. Причината е вашата инсталация. Във всеки човек се крие Божественото; ако не е то, би било безпредметно да проповядваш на хората. Големи богатства се крият в човека. Всички хора са написани Божествени книги. В следващата епоха ще има условия за проява на човешката душа. Най-първо всички вие трябва да съзнаете, че сте добри. Всеки да казва: „Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление. Човекът-животно се мъчи, животното-човек се двоуми, човекът-човек мисли. А Божественото в човека е съвършено. Човек е безкрайно малка част от това, което е. Неговият Дух на Небето изпраща само една малка част от себе си, чрез която черпи опитност и ако Духът изпрати по-голяма част на човека долу, той става гениален. Под обикновен човек разбираме този, който не е развил дарбите си; талантливият ги е развил, а геният вече твори. Сега извадете вашите таланти. Например някои от вас имате глас, с който може да дадете концерт на няколко хиляди души, но не сте го развили. Някои от вас имате таланти по художество. В Новата култура ще има нужда от хора подготвени. В Новата култура ще дойдат не обикновени хора, но талантливи, гении и светии. Някои от вас можете да бъдете първокласни, гениални поети. Много ужасно е положението, когато човек мисли, че е сиромах. В първа степен на магнетичния сън магнетизаторът заповядва, във втора степен също, но щом прекара лицето в четвърта степен, вече не може да му заповядва, то е свободно. Тогава той става ясновидец, вижда нещата. Ако повикаш един болен, като лекар, той ще каже диагнозата на болестта и много сполучливо ще предпише лекарства. Събудиш ли го, нищо не знае. Природата е направила хората свободни, но трябва да минат в четвъртата степен. Възвишеното в човека Зазвуча ми куплет от паневритмията: Стъпка по стъпка Стъпка по стъпка ето ний вървим към новия живот. Чертаем светли бъднини за нас и целий човешки род. Всички прегради преодоляваме, не се страхуваме от беди. мисли красиви вредом посяваме Любов света да победи... Слънчеви лъчи Ти си ме мамо, със мощен Дух родила добре да пея добре да светя на душите. Туй живота е на рая... Прекрасни души, фини чисти, а на земята често показваме зъби, но всичко е част от играта, просто ако разбираме причините за нашето ръмжене ще можем да разберем и човека отсреща... А колко прекрасно щеше да е ако всички искаха да се променят... Редактирано Юни 5, 2012 от Слънчева mecholari, Розалина, Донка и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 6, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 6, 2012 Мисъл за деня-6.06.2012 г. Любовта има съвсем особено качество и като влезе в човека, го подбужда да чете, да учи, да работи за Господа, да се възхищава и да вижда възвишеното навред. Като намериш Божественото в човека, ти си намерил същинския човек. А като намериш човешкото в човека, ти си намерил сянката. Аз и Отец ми ще направим жилище във вас Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103 Рассвет, Донка, Eлф и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Юни 7, 2012 Доклад Share Добавено Юни 7, 2012 Мисъл за деня - 7 .6 .2012 година Без Любов човек е кух орех – посаждай го колкото искаш, нищо не става от него. Ако Любовта не дойде, заложените дарби ще останат недоразвити, човек с всичките си дарби ще остане недоразвит. Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Чрез Любовта, хората ще станат даровити. Даровете на Любовта Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог...– формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112 Mindfield, Слънчева, Eлф и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Юни 8, 2012 Доклад Share Добавено Юни 8, 2012 (edited) Мисъл за деня -8.6. 2012 година Казваш: „Какво нещо е Божествената любов?“ Божествената любов може да се чувствува само, но не и да се разправя. За Божествената любов апостол Павел е дал малки обяснения в 13-а глава, Първо послание към Коринтяните. Та, казвам: Когато взимам думата „любов“, аз разбирам онази космическа сила в света, която може да тонира човешкия организъм. Любовта, даже и в своето ниско проявление, тя е онази сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, за науката, за хубавите отношения, за всичко в света. Тя не е само едно чувство, което весели човека, но тя е онзи велик Божествен импулс, който дава подтик на цялата природа, на цялото човечество, и този подтик, в края на краищата, със своята мощна сила ще подобри света. Там ще бъде и слугата Ми Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен - песен Молитва на триединния Бог Псалом 44 Редактирано Юни 8, 2012 от Розалина mecholari, Рассвет, Донка и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Юни 9, 2012 Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 Мисъл за деня 9.06.2012 г. Живот е туй, което освобождава човека от ограничения. Едно семе в хамбара е ограничено. Поставя се в земята, дава му се живот. Под думата смърт ние разбираме крайното ограничение на живота, защото в смъртта хората изгубват своето съзнание. Само че умрелият чувства, че той е умрял.... Казвам, ние се стремим към онзи пълния живот, който може да ни освободи от всичките ограничения. Смъртта е противоположният живот. Голямата привилегия Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов - песен Малката молитва Псалом 25 Донка, Рассвет, Слънчева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Юни 9, 2012 Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 (edited) Някой път, като се уплашите, сърцето започва да бие бързо. Кой не е чувствал сърцето си да бие? Ти си се изпоплашил какво ще стане. Казвам, наблюдавайте на какво се дължи неразположението, да знаете причината на вашето неразположение. Статистиката показва, че Англия има при тази канонада милион и двеста хиляди заболявания от сътресенията, които стават, неестествено разклащане. Когато дойде естествено – буря – хора има, които се усещат като болни. Преди една година бяхме на Витоша. Дойде една буря и тъй духа вятърът – търкаля ги по земята, хващат се по двама, по трима, по четирима, за да се държат. Едного хвърли чак в храстите. След като мина бурята, станаха герои. Често в духовния свят стават бури. Някоя буря ви завари на някой връх. Ако ви кажа на стотната страница от книгата „Пътят на ученика“ какво има, може ли да знаете? Ха да видим може ли да отговорите. Вие може да мислите, че съм го видял. Изберете вие една страница. Коя страница ще изберете? Да имаме стотната страница, пък вие изберете друга, да видим какво ще изберете. („Двеста и пета.“) Съгласни ли сте? Я четете стотната страница, да видим каква добродетел ще има. (Прочете се стотната страница.) Аз искам във всинца ви да съществува тази трезва мисъл. (Прочете се и двеста и пета страница.) Каква е сега връзката между двете? Значи законът е все същият. Първият е по-идеен – той не е свързан с Бога. Вторият е по-материален – той иска да има майка и баща. Значи Божествената идея, материализирана по-близо, по-понятна става. Какво е Бог, не знаеш. Майка си и баща си познаваме. Хубаво е човек да има майка и баща, да се грижат заради него. Идеята е все същата. Онова, което майка ти прави за тебе и баща ти, то е Божественото. И в баща ти е Божественото, и в майка ти е Божественото, което ти помага. Тогава синът по какво трябва да върви, по пътя на баща си или по пътя на майка си? Бащата донася, майката дава. Ако бащата не донася, какво ще даде майката? Майката дава, защото бащата е донесъл. Когато бащата нищо не донася, и майката нищо не дава. Да допуснем, че вие имате едно неразположение. Какво трябва да направите? Сега методът на възпитанието. …………. „Научно да се докаже.“ Как ще го докажеш научно сега? Знаеш колко е мъчно. Някои мислят, че научно всичко може да се докаже. Не може да се докаже. Че умрял човек, как ще го докажеш? „Ама спряло сърцето.“ То ни най-малко не доказва, че човек е умрял. „Ама не диша.“ То не показва, че е умрял. Спряло дишането. Ако дишането започне пак? Животът в дадения случай не се проявява. Казвам, най-първо, трябва да имате правилно понятие какво значи живот. Какво значи живот? Едното е първоначалното начало на живота. Другите линии са проявление: вляво – човешкият ум, вдясно – човешкото сърце. Живот е туй, което освобождава човека от ограничения. Едно семе в хамбара е ограничено. Поставя се в земята, дава му се живот. Под думата смърт ние разбираме крайното ограничение на живота, защото в смъртта хората изгубват своето съзнание. Само че умрелият чувства, че той е умрял. Вие, като умрете – че ръце нямате, крака нямате, очи нямате, уши нямате, сърце нямате, мозък нямате. Съзнавате отрицателната страна – какво нямате, какво ви трябва. Гладен сте, пък не може да ядете. И да имате храна, не може да ядете. При един умрял може да му турите всичкото ядене и понеже вече е излязъл, то е мъчение, то е ад вътре. Има желания, пък тия желания не може да се изпълнят по никой начин. То е ад. Имаш едно желание, имаш една мисъл, пък не може да я изпълниш. Искаш да действаш, пък не можеш. Някой път ти в сън седиш, искаш да станеш, не можеш. Чувстваш, мъчиш се, докато най-после се стреснеш. ………………. Казвам, ние се стремим към онзи пълния живот, който може да ни освободи от всичките ограничения. Смъртта е противоположният живот. Затуй, за да се прояви животът, има начини. Животът не може да се прояви, ако ти, най-първо, не се запознаеш със законите на любовта. Животът не може да се прояви, ако не си запознат със законите на мъдростта. Животът не може да се прояви, ако ти не си запознат с истината, със свободата. Три неща основни има. Животът почива върху един закон на любовта, върху един закон на мъдростта, върху един закон на истината. Ако ти не разбираш закона на любовта, ако ти не разбираш закона на мъдростта и ако ти не разбираш закона на истината, не може да живееш. Щом не разбираш, тогава иде смъртта, иде ограничението. Ако четете Толстой, той се намира в такова едно противоречие. „Учен човек бях, какво съм добил аз, по какво се отличавам? По-добър писател, по-знаменит от Шекспира, от Шилера има ли? Какво от това? Ти си нещастен човек. Писател си, но страдаш, неспокоен си. На хората им давам, на себе си не може да дам. Хората искам да възпитавам как да бъдат щастливи, пък аз сам съм нещастен.“ Трябва да се изучава любовта като един подтик на разумния живот. Толстой намерил едно противоречие в знанието. Знанието мяза да се качиш на някой висок връх. На върха няма всичките удобства, най-малките условия има. На високите планински върхове няма условия, както долу в долината. Често вие ще влезете в едно противоречие. Вие искате един щастлив живот без любов. Искате да ви обичат. Защо ще ви обичат хората? Вие искате да ви обичат тези, които не може да ви обичат. Запример, ако поиска някое дърво да ви обича, как ще ви обича дървото? Допуснете, че седите при едно дърво. Попитайте обича ли ви това дърво, или не. Как ще познаете дали дървото ви обича, или не? Най-първо, ще възприема тази философия. Толстой бил в противоречие. Най-първо, ще съзнаеш, че има Един, Който те обича. В това трябва да повярваш. Толстой казва: „Ти, като повярваш, почни да изучаваш живота на бедните хора. Бедни са, нищо нямат, но са доволни. Учените хора имат много по-големи противоречия.“ Казвам, най-първо ще повярваш, че има Един, Който те обича и те пратил не земята. Ти живееш благодарение на Този, Който те обича. Ако не те обича, няма да си жив. Че имаш този организъм, че имаш тези условия, то е благодарение, че има Един, Който те обича. Ако не те обича, ти не може да се явиш на земята. Туй трябва да влезе като един постулат. Какво значи постулат? Влезли сте в един дом, този човек ви посрещнал, дал една хубава стая. Питате дали ви обича. Туй запитване на място ли е? Аз, който съм влязъл в този дом, обичам ли този човек? Въпросът седи другояче. Той ме е приел в дома си, дал ми вечеря, дал ми легло да поспя. Аз питам дали ме обича – може да има задна мисъл. Как трябва да се постави въпросът? Всички поставяте въпрос дали учителят ви обича. Онези ученици, на които учителят поставил шест, те са убедени, че ги обича. Онези, на които турил пет, те се малко съмняват. Онези, на които турил четири, повече се съмняват. Онези, на които турил три – още повече. На които турил две, единица, нула? ………….. Природата е толкоз скържава. Някои мислят, че е щедра. Не е много щедра. Тя, когато работиш, е много щедра, но когато не работиш, по-скържава от нея няма. Косъма го дели на милионни части. Често вие казвате: „Господ не ме обича.“ Вие не знаете какво говорите – то е само своенравно дете. „Баща ми не ме обича.“ То е своенравно дете. „Майка ми не ме обича.“ То е своенравно дете. Българите са разрешили този въпрос. Българинът често прави някои работи, които не са съгласни с природата. Българинът ще насади квачки. Тури и кокоши яйца, тури и юрдечени, пачи яйца, тури яйца на пуйка. Като се излюпят, като поведе тия деца, чуди се. Някои мязат на нея, другите не мязат. Иде при реката, юрдечетата влязат във водата, плават. Тя се чуди, не може да разреши откъде са, не са нейни, не мязат на нея, но ги търпи. След като израснат, отиват юрдечетата при юрдечката, пуйчетата при пуйката, само пилетата остават при кокошката. Казвам, вие сте измътили някои юрдечета. Казвате: „Не ме обичат.“ Те отиват във водата. Като отидат във водата, там си намерят своята среда. Когато говорят за любовта, когато говорят за Бога, те възприемат светлината – то е любов на Бога. Те възприемат въздуха – това е любовта на Бога. Ядеш – това е на Бога. Отнасят се хората добре с тебе – то е Бог, Който действа навсякъде. Ти си заобиколен с всичката Божия любов, навсякъде тия блага имаш като някое своенравно дете. Какво искаш, сам не знаеш. И тогава Господ заповядва на природата. Казва: „Понеже е недоволен от живота, свържете му крака.“ Още си недоволен. „Свържете му и другия крак.“ Пак си недоволен. „Свържете му ръката.“ Пак си недоволен. „Свържете му другата ръка. Свържете ухото, свържете носа, устата.“ Започват да връзват гръбнака, връзват навсякъде мускулите. Ти започваш да се плашиш. Плашиш се, защото казваш, че никой не те обича. Щом не те обича, ще те свържат. Като признаеш, че те обичат, тогава ще те развържат. Ти си при най-неблагоприятните условия в живота. Мисли, че те обичат. Много мъчно е да повярва човек, че го обичат. Много своенравно същество е човек. Аз не съм намерил [друг такъв] екземпляр за своенравие. Когато искат да намерят екземпляр за своенравие, хората са първи. Човек е своенравен. За упоритостта – там ще търсите дявола. По-упорито същество от дявола няма. Човек е своенравен, пък дяволът е упорит. Тогава мяза на онзи циганин, дето казал: „И чука продавам, и чергата продавам, но не се покорявам. Всичко може да изгори, но не се покорявам.“ Ако сте своенравен – човек сте. Ако сте упорит – дяволът има думата. Ако е за своенравие, хората имат думата. Щом обичаш, то е Божественото. Щом мислиш, то е Божественото. Щом обичаш свободата, то е Божественото. Щом престанеш с любовта, иде безлюбието. Щом не се занимаваш със знанието, ще влезеш в друго противоречие. Знанието е свързано със светлината. Светлината е необходима вътре в човешката мисъл. Знание, което не носи светлина в човешката мисъл, то не е знание, то не е естествено. ……………. Казвам, в какво седи хубостта на едно стъкло? Доброкачествеността на стъклото седи в добрия проводник на светлината, която може да мине през това стъкло. Стъклото е хубаво, ако могат да минат лъчите на светлината. Колкото стъклото е по-чисто, по-прозрачно, толкоз е по-добро. Колкото по-мъчно минава светлината, толкоз е по-лошо. Същият закон е и за човешкия ум. Колкото човешкият ум е по-светъл, по-прозрачен и може знанието да минава свободно, той е отличен ум. …………………. Едно време бях излязъл и деца намазали една пръчка с някакво лепкаво вещество. Децата вземаха такива пръчки, намазваха ги с лепкаво вещество и ги туряха на плета. Като кацне някоя птица, като рече да хвръкне, не може да си отвори краката. Хвърка, хвърка, най-после се обърне надолу с главата. Като дойде детето, казва: „Аз ще те освободя.“ Колко от тия деца имаше, които освобождаваха птичките. Като мина, кажа: „Защо не пуснеш птичката?“ Казва: „Да не е била глупава да каца на пръчката.“ ………………… Вие се намирате в една мъчнотия, не знаете какво да правите. Как ще излезете от тази мъчнотия? Да кажем, вие сте християнин, кажете: „Ако Христос беше на моето място как щеше да разреши тази мъчнотия, тази задача?“ …………………. Да допуснем, че ви приемат, но няма свобода. Какво ще правите? Ще благодарите, че сте на топло. Отвън е буря, студено. Вие седите на топло. Този прием е достатъчен. Някъде може да ви дадат само един обед. Някъде – тъй пълно съчетание – те приемат, с трите работи да дойдете в съчетание. Разумният човек, ако само с едното от тях го приемат, е благодарен. Ако с двете го приемат, пак е благодарен. Ако с трите го приемат, пак е благодарен. …………….. Въпросът е хората да идат при Бога. Ако не идат при Бога, всичко друго е излишно. Разрешението е на сто и петдесета страница. Да имаме любов към Онзи, Който ни е дал всичко. Туй, което сега имаме, Бог ни го е дал. Всеки ден трябва да бъдем благодарни за онова, което имаме. Не да се изпълним с благодарност, но да благодарим. Що са дни и години за бъдеще, носят блага, които ние не подозираме. Бъдете благодарни в дадения момент за онова, което Бог ви е дал. Колкото и да е малко, бъдете благодарни за дадения момент. Следния момент ще дойде друго. Не говоря за целия ден, но за дадения момент. Бъди благодарен за онова, което съзнаваш в себе си, защото ще дойде разрешението. ……………. Вие идвате в света. Утре като си заминете за другия свят, онези, които ви обичат, няма да дойдат. Ти сам ще минеш. Какво ще правиш? Какво разочарование ще видиш. Всички говорят, казват: „Той умря, той си замина.“ Ти си в тялото, чувстваш. Казват: „Да го занесем, да го посеем в земята, да видим дали ще израсте.“ Ти ще започнеш да се чудиш как тия хора са така жестоки да мислят, че си умрял. Знаеш колко страшна работа е. В такъв случай какво ще бъде състоянието на умрелия? Той дава всичко, той не е умрял. Неговото положение какво е, той как ще се утеши? Ще му запалят свещ. Страх, молитви, но какво струват тия молитви? Молитвите не го въздигат. Казват, че той отишъл при Бога. Той не е никак при Бога, той е в тялото си затворен. Казвам, ние се намираме в сегашния живот в големи противоречия. Няма друго разрешение. Та като опитате всичките разрешения, като си блъскате главата навсякъде, най-после казвате: „Я да опитам туй, последното“ – защото вие по-напред няма да идете там – последното място, дето трябва да си ударите главата. Казвате: „Хайде да бръкнем, да видим какво ще стане.“ Едно правило да ви дам. Най-голямата привилегия, която човек има в света, то е да се научи да обикне Бога, понеже Единственото Същество, Което го е обичало досега, то е само Бог. Да се научи да обича Този, Който го е обичал. „Отче наш“ Петнадесета лекция на младежкия клас 7 февруари 1941 г., петък, 5 ч. сутринта София – Изгрев На 31 януари 1941 нямаше лекция. – Бел. стеногр. …………………… Голямата привилегия Редактирано Юни 9, 2012 от Розалина Слънчева, Рассвет, Розалина и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 (edited) Мисъл за деня - 10.06.2012 г. Всичките в сегашния живот считате, че всеки човек, който се мъчи е светия. Не, той е мъченик. Светия става само онзи човек, който е победил смъртта. Човек, който умира не може да бъде светия. Той е мъченик. Казва: „Стана светия, понеже се мъчи.“ Но с мъчение,светия не става. Извадете тази идея из главата си. Който победи смъртта, той е светия. Нови и стари неща Молитвен наряд за всеки ден : Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за неделя: В началото бе Словото - песен Добрата молитва Псалом 61 Редактирано Юни 10, 2012 от Розалина Рассвет, mecholari и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.