79. Любов и разбиране, Утринни Слова, 25.02.1934 г.

[Лъчезарна]

Молитвен наряд за начало: Молитва на Духа Святий; Мисли, право мисли - песен

Любов и разбиране - беседа

Молитвен наряд за край:

Господи, ние Ти благодарим за този хубав живот, за този хубав свят, който Си създал у нас. Искаме да живеем според тази Любов, която Си внесъл в душите ни. Твоята Светлина да озари умовете ни и с тази Светлина да разрешим онзи Божествен въпрос, който сега седи пред вратата на нашата душа.

Амин.

Евангелие от Лука, глава 7

Човек, който иска да служи на Бога, трябва да мисли. Това е външната страна. В духовния свят най-важно е човешкото сърце. Най-важното във физическия свят е неговото благоутробие. Това е храната, която човек трябва да възприеме. Човек трябва да мисли. Той има едно сърце, което постоянно трепти и един стомах, който е всякога готов да работи. Сам човек представя едно предметно учение. Човек в самия себе си трябва да извади законите – как трябва да живее, как трябва да вярва и как трябва да постъпва. Правилата са в него написани.

~

Писанието казва: "Съвършени бъдете". Ние казваме: Съвършени трябва да бъдем. Писанието казва: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Онзи, Който е на небесата". Идват противоречия. Вие ще кажете: Бог, Който е съвършен, каква нужда има от нашето съвършенство? Така си мислят някои. Неправилността на техните разсъждения седи в това. Ако аз съм силен човек, за да се прояви моята сила, трябва да имам органи, чрез които силата да се проявява. И ако моята сила чрез един от тези органи не може да се прояви, това показва, че в мене има известен недъг. Ако силата не може да се прояви чрез моята ръка, то в ръката ми липсва нещо. Следователно, когато ние не живеем добре, това засяга Бога. Защото Бог всякога иска да изправи една погрешка, понеже ние, които живеем в Бога, ние сме проводници на едно благо, което излиза от Него. А пък Бог иска всякога едно благо, което излиза от него да се прояви.

~

Всяка една постъпка, която човек направи засяга самия него. Това е само един извод, който показва, че щастието и нещастието зависят от нас. Дали сме щастливи или нещастни, зависи от нас. ...Всякога това, което ние преживяваме на земята, от невидимия свят онези, които ръководят, постоянно знаят какво ни липсва всеки ден. Този ден ти трябва да добиеш това, което ти липсва.

~

Писанието казва: "В който ден ядеш от забраненото дърво от плода му, ще умреш". Като не вярваш в това, което аз ти казвам, ще умреш. От безверието умират хората. Ние сега се спъваме и търсим причината. Казвате: Коя е причината? Понеже Ева е яла. Не, причината не е Ева. Ева казва на Адам: Ти ме повика преждевременно. Ти трябваше да ме викаш когато си уредиш работата. Той не трябваше да я вика в рая преждевременно. Нему не му беше претупало за жена. Тя ще дойде навреме. Тя като дойде ненавреме, не разбираше и мислеше, че той си е уредил работата. Той не знаеше да пази рая. Господ му каза: Ти ще пазиш рая. И той остави този ден вратата отворена и влезе черният адепт. Адам не даде разпореждане да се пази рая както трябва. Сега да направим една аналогия. Ако Господ ти е дал глава, гърди, стомах – едно тяло и като Адама те е турил господар на това тяло и ти е казал "Пазете това и това, вратата няма да остава отворена, за да не влезе някой друг" и ако влезе някой, когато оставите вратата отворена, не сте ли виновни вие? Ти казваш: Ние вярваме в Господа Исуса Христа. Не, отворените врати при известни условия трябва да се затварят. Като дойде грехът, ще затвориш вратата си. И като затвориш устата си, ще мълчиш като риба. Но като седи вратата ти отворена, тогава грехът е неизбежен.

~

Правата мисъл показва присъствието на Бога в нас. Когато казваме, че не трябва да търсим Бога отвън, а отвътре, то моята права мисъл показва, че Бог е отвътре. Щом Бог е отвътре, моята мисъл ще бъде права, щом Бог е отвън, моята мисъл ще бъде крива.

Сега да ви изведа на онази важната мисъл. Аз съм за онзи живот, който има отношение към нас сега, а не за онзи живот, който ще има отношение към нас за в бъдеще. Важно е това, което в даден случай може да хвърли светлина върху вас, това, което за вас е необходимо сега. Може би вас са ви гощавали преди пет години. Това не ви ползва сега. Днешното угощение какво ще бъде, то е важно, а не едновремешното. Много хубаво било едно време, но едно време си е за едно време, а сегашното време – за сегашното време. Ама за в бъдеще какво ще бъде? Оставете бъдещето. Когато то дойде, ще се разреши. Днес какво може да разберете, какво може да приложите, е най-важното. Ние оставяме миналото и бъдещето, те са реалности, които сами ще се справят със себе си. Но настоящият момент, сегашното положение, ще разреши един от най-важните въпроси. Ако сега пропуснете нещо, ще има една междина. Това може да се поправи някога, но кога ще го поправите. Вие казвате, че без погрешки човек не може. Може ли без погрешки? Може. Няма да допускаш погрешка, понеже тази погрешка тебе те засяга най-първо. Ти ще отваряш на четири очите си. Защото тези погрешки ще ти ги турят на гърба и ще ги плащаш. И ако всеки ден правиш по четири погрешки и една погрешка струва по хиляда лева, те правят четири хиляди, тогава кога ще ги платиш?

~

У вас трябва да има едно свещено желание да обичате Бога. Как ще покажете Любовта? Той е направил вселената, всичко е направено от Него. Да покажем, че Го обичаме и че искаме да вършим Неговата воля, какво по хубаво от това? Да бъдем признателни за това, което е направил Той. Не онова богатство, което в банката е вложено, но да се прояви любовта ни. По какъв начин ще се прояви любовта ни? Ето главния въпрос. Днес да почувствате Божията Любов. Как ще я почувствате, това е ваша работа. Може ли като ви дам хляб да ядете, да внеса чувствителността във вас? Не. Вие сами трябва да имате чувствителност, да видите дали хлябът е хубав или не. Ако вие ядете хляба и мене питате дали хлябът е вкусен или не, това подразбира, че ви липсва нещо.

~

...под богатство разбирането в даден момент връзката ви с Бога. Когато аз се свързвам с Бога, знанието идва със светлината. Има едно знание, което не търпи да се говори за него. Аз го разбирам. Разбирам, че цялата вселена се отваря за нас. Разбирам живота на ангелите. Но щом поискам да ги определя, виждам, че то е нещо, което не се определя, то е като музиката. Като слушам, приятно ми е... ...Когато ти чувстваш Любовта на Бога, това е вътрешна връзка. Когато чувстваш Любовта, това е слушане на музика. Богатството на човека седи в това да чувства Любовта. Щом изгубиш това, ти си последния бедняк в света. Вие имате тази опитност. Изчезне ли Любовта, всичко друго се обезсмисля. Обезсмисля се вярата, всичко се обезсмисля.

~

Истинското положение е Любовта, която трябва да почувствате към Бога. ...Имате едно приятно състояние на душата си. Част от тази светлина дай и на онзи, който е до тебе, да има същото разбиране. Или някой път ти се храниш с хубаво ядене, дай и на другите. ...Щедри трябва да бъдете. От всяка една мисъл, от всяко свое чувство, от богатството, което имаш, дай на някого. Щастието и благото трябва да бъдат като светлина, която да проникне навред. Това е сега новото схващане.

Всеки ден и постоянно да сме изпълнени с любов към Бога и да благодарим за онова, което Бог ни е дал. Аз ще отида при Него и Той ще каже: От кой куп искаш? Аз ще кажа: От който обичаш и както обичаш. Но в тебе е скрита една мисъл. Ти искаш да ти даде повече, без да му кажеш. Колкото ти даде, приеми го с любов. То ще се увеличи. То е като житното зърно. Като го посееш, то се увеличава. Любовта е една велика сила, и в най-малката доза ако я вземете, като повярвате, се увеличава. Единствената сила, която всякога се увеличава е Любовта. Не търсете голямата любов. И малката любов, в какъвто и размер да е, тя за един кратък момент може да се увеличи. С любов всичко лесно се придобива. Без любов всичко в света е мъртво.

Христос, когато беше в дома на знатния евреин, каза на жената, която със сълзи обля нозете му, с миро ги помаза и с космите на главата си ги изтри: Вярата твоя и Любовта ти те спасяват. Велик пример даде тази жена.

Ние казваме: Да сме ние във времето на Христа, да сме при нозете на Христа. Нозете, това е доброто, благото, което Бог ни дава.

46. Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

47. Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.

48. И рече й: Прощават ти се греховете.

49. И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?

50. И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.

Лука 7

[Донка]

Правилният живот не изисква никакви усилия. Ето какво аз разбирам под това. Една работа, която не може да извършите с любов, тя е пресилена работа. Усилие има там, дето няма любов. Казвате: Усилни времена. Значи няма любов. Защо има бедност? Защо е беден човек? Няма любов там. Като дойде Любовта няма да има сиромашия. Но някой ще каже: Господ така дава на някои много, на някои малко. Не. Това са ваши заключения. Един баща няма да остави децата си да гладуват. Не, някои деца са направили погрешка. Той ги е наказал и са останали гладни. На някое дете в някоя къща не му дават да яде, значи то е направило някоя погрешка. Погрешката може да е положителна. Детето е болно, майката не му дава да яде. Детето казва: Яде ми се. Няма да ядеш – му се казва.

Отдавна търсех точно тази мисъл! Благодаря!