Guest Системен Добавено Юни 1, 2012 Доклад Share Добавено Юни 1, 2012 Здравейте, Какво ви идва на ум когато чуете думата безкрайност. ??? В безграничното пространство да се спори за предимствата на един или друг модел е просто нелепо и дребнаво. Представете си безкрайността в посока на увеличаване на разстоянията. Там, далеч напред, просто няма край. В посока на намаляване на разстоянията, колкото и да е странно, също няма край. Ние можем да наблюдаваме само ограничена част от видимата Вселена. Както телескопът, така и микроскопът си имат граници. Безкрайността на микросвета с нищо не се различава от безкрайността на макросвета. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Юли 20, 2012 Доклад Share Добавено Юли 20, 2012 Спирала,издигаща се и развиваща се.Светлина до Безкрая. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Юли 20, 2012 Доклад Share Добавено Юли 20, 2012 Безкрайност на енергията,измеренията,взаимовръзките,малкото,голямото.......... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юли 20, 2012 Доклад Share Добавено Юли 20, 2012 Ние можем да наблюдаваме само ограничена част от видимата Вселена. Но за сметка на това от различни времена едновременно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 28, 2014 Доклад Share Добавено Април 28, 2014 (edited) Учението няма край. Безкрайно е учението. Работата е безкрайна. Никога няма да се довърши работата. Любовта – и тя е безкрайна. И животът е безкраен. Аз ви говоря сега за неща, които са безкрайни; за безкрайната любов, за безкрайния живот, за безкрайната работа и за безкрайното учение. Безкрайните неща Безкрайността е нещо, което хората почти не разбират и рядко говорят за нея. Даже и в беседите тя се споменава изключително рядко. Горецитираното е всичко, което реално се казва за безкрайността в беседата иначе съдържащо я в заглавието си. Ние почти не можем да си представим безкрайността в положителна форма, а само като я съпоставим с крайното, с ограниченото, т.е. като антипод на последното. А в приведения по-горе откъс се казва много. Безкрайността на учението предполага и безкрайност на развитието на ученика, на усъвършенстването му. Това поставя самото съвършенство на една абстрактна, недостижима позиция, към която всичко се стреми, но която нищо не може да постигне. Това е все едно да започнеш да броиш и да се надяваш да достигнеш края на числата. Да, но такъв край не съществува. В абстрактен смисъл математиците са въвели понятието безкрайност, което активно използват и което представлява едно имагинерно ограничаване на безкрайността ... , но пък те и самите математици много не го разбират (поне такива са ми наблюденията). Но добре е поне, че опитват да разсъждават върху него. Безкрайната работа означава поне, че няма да скучаем. А да, означава също, че творението не е съвсем завършено и ... никога няма да бъде завършено. Което също е добре и се вързва идеално с вечното учене и усъвършенстване. Също така участват всички, както в самото творчество, така и в реализацията. Разбира се всеки според съзнанието и в своята си сфера на влияние. Що се отнася до безкрайността на разстоянията или безкрайността на времето, то разстоянието се измерват между определени обекти в пространството, а времето между определени събития. Отделно от обектите в пространството няма разстояния и отделно от събитията - няма време. Сега, от гледна точка на науката, вселената е крайна. Тя е ограничена в радиус от 15 милиарда светлинни години и отвъд това е безсмислено да се говори за разстояния, тъй като няма обекти, между които да се измерват въпросните разстояния. Разбира се ние можем да си представим имагинерни точки примерно на 50 млрд. светлинни години от земята и така да "решим" проблема поне "на хартия". Също и за времето: ние можем да говорим за време само между две събития - действителни или имагинерни. Реално времето "ще свърши", когато се изчерпи възможността за поява на нови събития. Има и такива научни теории, базиращи се на ентропията, но поддръжниците им първо трябва да решат въпроса за възникването на вселената преди да говорят за нейния възможен край. Все пак съществуването на вселената е факт, при възникването й съществуващия преди това баланс е бил нарушен по някакъв начин. Както вече бе посочено в темата, когато разглеждаме безкрайността, то трябва да имаме в предвид, че тя е двуполюсна. Можем да говорим както за безкрайно голямото, така и за безкрайно малкото. Особено в математиката се прави грешката да се съпоставя безкрайността с нулата. За много математици 1/∞=0, докато в действителност 1/∞ никога не може да достигне нула, колкото и да се приближава до нея. Едно правилно съпоставяне би било съпоставяне на безкрайно малкото от една страна и безкрайно голямото от друга. А нулата също си има своя антипод и това е 1/0 (реално и двете изразяват нещо не съществуващо, но всяко в малко по-различен смисъл от другото). И реда на посочените разсъждения: безкрайно малкото число винаги ще е по-голямо от 0 и безкрайно голямото число ще е по-малко от 1/0. Това може би ще даде възможност на някой да разграничи съществуващото от несъществуващото и потенциално възможното (безкрайно голямото и малкото) от невъзможното. Безкрайното съществува, но само като потенциал, като все още непроявен потенциал. Но то е възможно да се прояви, някога, някъде в бъдещето. Реално безкрайността не е някакво конкретно число. Само проявеното може да се опише с конкретни числа. Редактирано Април 28, 2014 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 2, 2014 Доклад Share Добавено Май 2, 2014 Осмелявам се да споделя това мое определение, което ми хрумна преди 20-30 години, защото видях, че физици споделят нещо подобно. Какво е безкрайност? За всяко отнапред зададено събитие да има точка във времето и пространството, когато то се случва. Нпример, сини слонове летящи с ушите си..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 2, 2014 Доклад Share Добавено Май 2, 2014 За едно си прав: има физици, които подкрепят нещо подобно. Но има един малък проблем. Ако разполагаме с неограничено време, то наистина е възможно да хвърлиш едно зарче един милиард пъти и един милиард пъти подред да се падне шестица. Не само, че е възможно, но то ще се случи задължително. Също така ще се случат и всички останали възможни комбинации от един милиард хвърляния. Това на пръв поглед е много близко до едно твърдение, че всичко е възможно, но в действителност никак не е близко. Ако възможните събития бяха крайна величина, то всяко от тях неминуемо щеше да се случи във вечността. Но възможните събития са безброй много и тези възможности са много повече отколкото действително случващите се събития. Да, има някаква възможност някога, някъде да се появят сини слонове летящи с ушите си, само че шансът по-скоро клони към нула. Колкото и да е безкрайно времето и пространството, то разнообразието от възможности е далеч по-голямо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 2, 2014 Доклад Share Добавено Май 2, 2014 Да, възможностите са безброй. Затова могат и да се случат. Все пак ти крайно раззссъждаваш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 2, 2014 Доклад Share Добавено Май 2, 2014 Добре, да се върнем на примера със зарчето. Представи си следната задача: Имаш едно зарче и право на три хвърляния. Задачата ти е в рамките на тези три хвърляния да успееш да получиш всичките 6 възможни положения на зарчето. Разбира се, няма да успееш. Когато трябва да вместиш една безкрайна поредица от възможности в друга безкрайна поредица от възможности нещата са по-сложни, но принципно са същите. Например броят на простите числа е безкраен, но в същото време в сравнение с всички цели числа, този брой е изключително малък. Последните пък са съвсем малка част от рационалните числа. Ако добавим и ирационалните числа, то този дял е още по-малък. Т.е. ние имаме все безкрайни поредици от числа, но някои видове числа се срещат далеч по-често от останалите. Сега представи си, че възможността някъде някога да се появят сини слонове летящи с ушите си е едно рационално число, а броят на явленията, които в действителност ще се случат някога някъде е идентичен на броя на целите числа. Последните са безкрайно много, но въпреки това не всички рационални числа са цели числа, т.е. при поставените условия нашето събитие може изобщо да не се случи. Много от потенциално възможните събития всъщност не се случват. Те са били възможни, но нещата се случват по друг начин. После идва един момент, когато шансът нещата да се случат по въпросния начин става равен на нула. Например слонове може да има само в период от няколко милиона (или да допуснем милиарда) години на Земята. Никъде на никоя друга планета няма да се появят същества които съвсем да приличат на нашите слонове. Може да има някои прилики, но ще има и много различия. За изпълнение на допълнителните условия да не говорим. Д И А Н А 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 3, 2014 Доклад Share Добавено Май 3, 2014 Е. веднага ти пиша двойка по математика Казват, че най-добрите математици наистина виждата аналогии между аналогии, но тук ти друже прекали. Обърни се към истинските числа, от 0 до 9, спомни си техните значения и тогава говори. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 3, 2014 Доклад Share Добавено Май 3, 2014 Аналогиите трябваше да покажат, че възможните събития са много повече от тези, които действително ще се случат, а не да се правят някакви допълнителни връзки между числата и събитията. "Истинските" както ги наричаш числа в случая не могат да ти помогнат да си отговориш на въпроса, защо е по-вероятно да не срещнеш никога син слон летящ с ушите си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 3, 2014 Доклад Share Добавено Май 3, 2014 Ooooo, не е задължително да го срещна. Ти пак си изпаднал в Станимиро-центричната вселена. Може въобще да не го срещнем, най-вероятно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Д И А Н А Добавено Януари 8, 2015 Доклад Share Добавено Януари 8, 2015 Аз пък пиша двойка на теб, защото така наречените от теб "истински числа" се казват цифри. Безкрайното е нещо, което няма никакви граници. В математиката може да се образуват неограничено големи числа, но самите цифри, които се използват за едни и същи - 0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9. Това значи, че математиката не е безкрайна, а донякъде и тя е ограничена. Не може безкрайността да се сравнява с нея. Дали Вселената е безкрайна, никой не може да докаже. Ако в бъдеще измислят начин човек да пътува на светлинни години разстояние, отново няма как да каже дали Вселената е безкрайна. Той трябва да пътува безкрайно време, за да разбере дали и Вселената е такава, а това няма как да стане, защото винаги може да измине още и още разстояние, ако е безкрайна. Ако има край и човек отиде до него, може да го докаже, но ако в действителност е безкрайна, няма как да се достигне до "безкрая". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.