vorfax Добавено Юни 9, 2012 Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 Ама Христо, не говорим за можене, а за правене. Практиката го показва. А средния пръст има сексуален подтекст. Хората над 40 години по някаква причина се кефят на тази тема и акането. Май е свързано с децата им, не знам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 9, 2012 Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 (edited) Незнам дали правилно съм разбрал, но след прочетената статия на Алън Уотс, постната от Inseparabile, ми стана ясно, че който стане буда ще изпита едно велико състрадание към всяка жива твар, към всичко съществуващо. Следователно пътят на всички, които не са буди трябва да се изрази в борбата срещу злото. Има ли буди тук!? Редактирано Юни 9, 2012 от Viva Caselli Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 9, 2012 Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 Частта със следователното ми убягна. Иначе на земята може да има само едно превъплъщение на Буда, така както и той е един. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 9, 2012 Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 Средният път?... Просто живейте и се освободете от добро и лошо, а търсете причините за случващото се... Какво представя науката за нас? Науката, знанието е светлина за нашия живот. Светлината показва, че ние не сме нито умни, нито глупави, но сме същества, които постоянно се развиваме. Думите „умен и глупав” са относителни понятия. Ти си културен човек, но иде нова култура с по-голяма светлина от твоята. В тоя случай, ти минаваш за глупав. Когато новата култура вземе надмощие, съществата, които живеят в нея, минават за умни. Съществата от старата култура пък минават за глупави. И обратно: ако старата култура има надмощие над новата, съществата от старата култура минават за умни, а тия от новата – за глупави. Каква е мярката на сегашните хора за умни и за глупави? – Ако имаш пари, умен си; ако нямаш пари, глупав си... „Христос казва: „И ето, аз живея; аз съм жив.” Думата „жив” не означава това, което вие разбирате под понятието жив. Ако един човек, като ме слуша, изопачава думите ми и се нахвърля върху мене, той е мъртъв, не е жив. Ако бих направил същото, и аз съм мъртъв. Когато срещам хора, които говорят, пишат, учат, питам се: Кое ги подтиква да правят това. Ако някой ви обича, запитайте се, коя е причината за това... Христос казва: „Аз съм жив.” Жив е само оня, който може да влезе във връзка с всички живи същества, да разбере тяхното състояние, да познае добрите и лошите им черти и да съдейства за развитието им. Ако дойде някой проповедник, ще каже, че Бог се гневи на грешниците и ги наказва. Не приписвайте на Бога качества, каквито Той не притежава. Не туряйте в устата на Бога думи, които Той никога не е казал. Външно никой не е чул гласа на Бога. Хората сами говорят от името на Бога, както им понася. Слабият казва: Така е рекъл Христос Така е рекъл Бог. – Ти казваш това, а не Бог. Всеки говори от името на Бога това, което е в негов интерес. Днес множество религиозни, сектанти, правоверни четат Евангелието и вадят само тия стихове, които им понасят, и започват да просвещават хората. Себе си представят за праведни, а тях – за големи грешници. Казвам: Приятели, всички сте прави, но вашите шишета са толкова малки, че не могат да съберат даже една стомилионна част от водата на истината. Не казвам, че не сте взели от водата на истината, но тя не е всичката. Ако задържите тая вода във вашите малки шишета два-три месеца, тя ще се изпари или ще се развали. Тая вода трябва да се освежава, всеки ден да бъде прясна... Наблюдавайте, какво правя аз. Всеки ден отварям Великата книга на Живота и чета. Каквото прочета, предавам го на другите. Тая книга е истинският оригинал. Написаното в нея се отличава от това, което хората четат и знаят. Съвременните хора четат от преводите на тая велика книга, които са далеч от самата истина. Задачата на бъдещата култура е да разкрие истината в проста, ясна и приложима форма. Да бъде приложима, това значи, тя да цъфне, да върже, да даде плод, и всички да опитат плода й. Плодът на истината е тоя, който Христос изразява чрез стиха: „Аз съм жив”. Като вкусим от тоя плод, всички ще бъдем живи. Ако дойде някой да спори с мене, ще го питам: Ти ще умреш ли? – Ще умра. – Тогава не можеш да спориш с мене. Достатъчно е с върха на моята губерка да те бодна някъде по тялото, за да загубиш мисълта си и да престанеш да философстваш. Ще започнеш да правиш конвулсии, да вдигаш и слагаш ръцете и краката си. Ако едно слабо бодване произвежда такава промяна в мисълта ви, какво би станало с вас при по-голямо сътресение? Де остава вашата философия? Как имате право да се произнасяте за хората, кой е прав и кой – крив? Прав е тоя, който се движи по диаметъра на окръжността; крив е тоя, който се движи по самата окръжност. Има ли нещо лошо в кривите хора?... Казвате: Как да се освободим от злото? Това е крива мисъл. Щом си ял от забранения плод, не можеш да се освободиш нито от доброто, нито от злото. В забранения плод е скрит принципът на доброто и на злото. Всеки ден ядете от плода на дървото за познаване на доброто и на злото, а искате да се освободите от злото. Това е невъзможно. Който се ползува от плода на забраненото дърво, ще бъде прав и крив, добър и лош. Какво ще възразите на това? Ще питате, защо Ева яде от тоя плод. Ева беше умна и доблестна. Тя реши да яде от- забранения плод и понесе последствията без страх. Сегашните дъщери на Ева са крайно страхливи. Те нямат доблестта и безстрашието на майка си. Достатъчно е да ги боднеш с върха на една губерка, за да нададат вик до Бога... Аз съм жив Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inseparabile Добавено Юни 9, 2012 Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 (edited) За будите и не-будите не бих поела отговорност, но относно статията на Алън Уотс: Едва в края и ми "просветна", че дори "да се скърша" от състрадание, / както и при крайните методи и практики на аскетизма/, то не води до необходимата трансформация на ума, до качествено нови състояния на възприятията и съзнанието. Състраданието не се разглежда като коректив от морално естество, нито е средство и път за постигане на просветление,..... а негов резултат. Алън Уотс е първият /освен Учителя/, чиито слова достигат със същата сила и яснота до мен. Редактирано Юни 9, 2012 от Inseparabile Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 9, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 Хората страдат поради илюзиите си. Просветлените изпитват състрадание поради това, че са преодолели въпросните илюзии и виждат безсмисленото страдание на хората. Не можем да имаме състрадание без познание за действителността и без любов към човека. Слънчева и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 9, 2012 Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 ... И без страдание. Диана Илиева и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
catch22 Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 Човек понякога среща някого, който оставя дълбок отпечатък в съзнанието му. Аз се запознах преди години с една японка, будистка на 70 години. Изглеждаше на 40. Срещахме се всяка сутрин на кафе в продължение на 1 месец. Аз изказвах негодуването си от всичко около мен първите няколко дена, което беше нормално за човек на 24 години, а следващите започнах да я слушам, защото един ден ми каза благо, усмихвайки се, не гледай на света, като оцветен само в черно или бяло, ами виж сивия цвят и следвай него. После ми разказа своята история, която ще си позволя да преразкажа, защото е успяла да вникне в будизма и да го разбере за себе си, едва след много години, в които е смятала, че го е разбирала. На 20 години тя се омъжва за много добър човек и двамата като студенти заминават за Германия да учат и специализират. Това са били едни от най-хубавите години за нея, защото се е запознала с нова култура, а едновременно е била с най-любимия си човек. После се прибират и започват работа в университет в Токио, като мъжът й става професор на възрастта от 28, защото е страшно интелигентен човек. Животът им е прекрасен, те са изключително щастливи и когато решават да създадат дете, изведнъж той умира на 32. Животът й станал ад. Тя се затворила в себе си и години наред се скрила от света, като всяка вечер ходила на храм и говорила с него, защото за нея вече нямало смисъл абсолютно нищо. Една вечер, след дълги години на мъка, сънувала как той й казва, че трябва да отиде на брега на океана и да запали ароматна пръчка и това да е последната такава за него. На другия ден тя отива рано сутринта, запалва пръчицата и започва пак да му говори. В този момент слънцето започва да изгрява, бавно осветява всичко около нея в невероятни нюанси и я стопля и тя усеща как сърцето й започва да бие учестено и да се изпълва с топлина. Оглежда се и вижда колко е красиво всичко и изведнъж идва просветлението за нея, че тя ще е щастлива там, където е била най-щастлива със съпруга си - в Германия и че не е нужно да скърби повече, когато може да се радва. Завръща се в Германия и започва работа в университета, в който са учили заедно, среща се със стари приятели и започва да създава нови. Животът и става прекрасен, но в една вече нова светлина. Изводът й беше: Животът ми беше бял, животът ми беше черен, но успях да го направя сив.Сега имам и от бялото, но не толкова крайно и от черното, но не толкова крайно. Има и един много интересен сън на Сосеки в 10 нощи сънища (филмът го има в тема Японско кино), става дума за деветия сън, в който една жена е толкова вглъбена в проблема, че мъжът й е на война, че забравя детето си. Сосеки сънува това сякаш детето е вързано за храма, в който тя се моли всеки ден и просто го забравя там и не го вижда вече, дори когато идва да се моли. Пробуждането й идва изведнъж, когато мъжът й умира. Сънят свършва с думите : " Дойде време и сега мога да ти кажа. Не е необходимо да се бърза. Пак ще се срещнем на друго място и в друго време" Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 10, 2012 Доклад Share Добавено Юни 10, 2012 (edited) За будите и не-будите не бих поела отговорност, но относно статията на Алън Уотс: Едва в края и ми "просветна", че дори "да се скърша" от състрадание, / както и при крайните методи и практики на аскетизма/, то не води до необходимата трансформация на ума, до качествено нови състояния на възприятията и съзнанието. Състраданието не се разглежда като коректив от морално естество, нито е средство и път за постигане на просветление,..... а негов резултат. Алън Уотс е първият /освен Учителя/, чиито слова достигат със същата сила и яснота до мен. Има два вида състрадание, за които се говори в Будизма, както има относителна и абсолютна бодхичита. Обикновенното състрадание, на което са способни абсолютно всички хора, но не всички са го развили и не при всички е еднакво изявено, т.е. не всички еднакво го изразяват, е едно на ръка и то е съществена част от Пътя на/с Голямата колесница (Махаяна). Съвсем друго по вид е онова Състрадание, което се появява като следствие, като резултат от просветлението, от Нирвана. Втория вид Състрадание - на него не са способни хората. То е неизменна и съпътстваща част от всеки буда. Някои го наричат "Маха Каруна". Тази - "Великото лекарство, което побеждава вкопчването в идеята за реалност" и подобни книги много добре разясняват доста въпроси, включително и тези за състраданието, разбира се от будиска гледна точка. Редактирано Юни 10, 2012 от Ники_ Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юни 20, 2012 Доклад Share Добавено Юни 20, 2012 (edited) " Под понятието Бог, в широк смисълна думата, разбираме онази вътрешна връзка в човека, която държи в единство всички негови мисли, чувства и действия. Когато е в хармония със себе си, човек е намерил вече посоката към Бога. Отклони ли се от тази посока, веднага се натъква на страдания и противоречия." Из. Божият глас - ООК, изд.1940г. - София Редактирано Юни 20, 2012 от Eлф Inseparabile, B__, Слънчева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 20, 2012 Доклад Share Добавено Юни 20, 2012 " Под понятието Бог, в широк смисълна думата, разбираме онази вътрешна връзка в човека, която държи в единство всички негови мисли, чувства и действия. Когато е в хармония със себе си, човек е намерил вече посоката към Бога. Отклони ли се от тази посока, веднага се натъква на страдания и противоречия." Из. Божият глас - ООК, изд.1940г. - София гениално, просто гениално Донка, Eлф и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 20, 2012 Доклад Share Добавено Юни 20, 2012 " Под понятието Бог, в широк смисъл на думата, разбираме онази вътрешна връзка в човека, която държи в единство всички негови мисли, чувства и действия. Когато е в хармония със себе си, човек е намерил вече посоката към Бога. Отклони ли се от тази посока, веднага се натъква на страдания и противоречия." Из. Божият глас - ООК, изд.1940г. - София O, Елф, много ти благодаря за това определение на Бога! То е особено подходящо за т.нар. атеисти, материалисти ... Слънчева, Eлф и B__ 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 20, 2012 Доклад Share Добавено Юни 20, 2012 Да питам в такъв случай нещо: Може ли човек да бъде в хармония със себе си и лишен от противоречия, без да е чувал за Бог? Eлф и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юни 20, 2012 Доклад Share Добавено Юни 20, 2012 (edited) Благодаря! Чета си тук една книга и тази мисъл свързах с темата, за това я пуснах . Vorfax, нали си чувал историята, за онези тримата които догонили лодката с проповедника да го питат, за молитвата, че я забравили /по спомен/. Та така... Редактирано Юни 20, 2012 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 21, 2012 Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 Да питам в такъв случай нещо: Може ли човек да бъде в хармония със себе си и лишен от противоречия, без да е чувал за Бог? Нещата са такива, каквито са и не се интересуват, ние как точно ги наричаме. Време е за по-удачна система за общуване, не толкова опосредствана чрез думите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вятър* Добавено Юни 21, 2012 Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 (edited) Да питам в такъв случай нещо: Може ли човек да бъде в хармония със себе си и лишен от противоречия, без да е чувал за Бог? Нещата са такива, каквито са и не се интересуват, ние как точно ги наричаме. Време е за по-удачна система за общуване, не толкова опосредствана чрез думите. наскоро четох един интересен диспут публикуван в сайта на общността, издаваща списание "християнство и култура" ( за съжаление не намирам статията), където един невярващ беше запитан защо така интересното в случая е обяснението, което въпросният професор беше написал : че поредността от дадени събития не винаги се свързва с божествен порядък, а просто с порядък, че там където започва непознатото и неясното за човешкия ум има разделна линия и след нея поставяме равенство с Бог, а за него е порсто неизвестно и т.н. За някои хора асоциацията с безсилието, навързването на събития и непознатото се включват към преживяването за друга извън опитна сила, но пък не е задължително Редактирано Юни 21, 2012 от Вятър* Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 21, 2012 Доклад Share Добавено Юни 21, 2012 Вярно, не е задължително. Но пък повечето учени идват до идеята за нещо извън видимото битие, именно когато започнат да изследват нещата, в които забелязват "просто порядък". Оказва се, че е трудно да се обясни защо има порядък. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вятър* Добавено Юни 23, 2012 Доклад Share Добавено Юни 23, 2012 Вярно, не е задължително. Но пък повечето учени идват до идеята за нещо извън видимото битие, именно когато започнат да изследват нещата, в които забелязват "просто порядък". Оказва се, че е трудно да се обясни защо има порядък. именно не е задължително, но ние винаги намираме оправдание на не просто порядъка и за мен е предизвикателство да усетя липсата на форма в обяснението за необяснимото и необхватното въпросът не е в това дали сме вярващи и да защитаваме от страх пред ценностна промяна добре познатата ни теза, а да не се страхуваме да преодоляваме границите големи научни открития са се случили именно така Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деанна Добавено Септември 1, 2012 Доклад Share Добавено Септември 1, 2012 За мен средният път е равновесието. Не значи, че е точно по средата, просто е там където не зависи от привличането на крайностите. Десетки години наред не можех да реша между крайностите, но и по средата им не беше добре. И изведнъж се получи, не знам дали беше средния път, но беше моят път. Чувството, че не съм разкъсвана от противоречия беше уникално - най - накрая спокойна и уравновесена. И това усещане сякаш магически реши почти всяка ситуация. Не бих могла да формулирам какво представлява този среден път, наистина нямам усещане, че е по-средата. Просто усещане за равновесие - не като равновесие на две блюда, просто като някакво естествено състояние. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 (edited) Един писател (май беше французин) беше писал за запазването на равновесието в трудни ситуации следното: "Вървя по билото на планината. Вляво от мен - пропаст с остри камъни на дъното. Вдясно от мен - пропаст с отровни змии на дъното. Пред мен - мечка стръвница. Зад мен - лъв." Какво направил неговият герой? Когато двата хищника скочили срещу него, за да го убият и изядат, той рязко клекнал или легнал (вече не помня - кое от двете беше) и, когато те се ударили един в друг, паднали в пропастите, а той продължил по пътя си. А една японска мъдрост гласи следното: "Ако стрелата прелита над главата ти, не се навеждай!". Редактирано Септември 2, 2012 от ISTORIK Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Януари 21, 2014 Доклад Share Добавено Януари 21, 2014 (edited) Тези думи всички сме ги чували. Знаем ли обаче какво означават и какво точно обхващат? Какво точно представлява средният път? Кога средният път престава да бъде такъв? Къде е границата? Обикновено буквалното разбиране е най-прекия път Благородният Осморен Път е четвъртата от Четирите Благородни Истини и е пътя към прекратяване на страданието. Това, според Сидхарта Гаутама Буда е пътят на мъдростта. "Монаси, тези две противоположности не трябва да се практикуват от човек, който е извън семейния живот. Съществува пристрастяване към задоволяване на сетивните удоволствия, които са нисши, недостойни и напразни; съществува и пристрастяване към само-умъртвяването, което е болезнено, недостойно и напразно." Избягвайки тези две крайности, Съвършенният осъзнал Средния Път; това му дало представа, знание и го довело до спокойствие, прозрение, просветление и до Нирвана. И какъв е Средният път осъзнат от него?... Това е Благородният Осморен Път и нищо друго, а именно: 1. Правилни възгледи - разбирането на четирите благородни истини* 2. Правилни намерения – решимост да се действа в съотвествие с тези истини. 3. Правилна реч – отказ от лъжа, клевета, груба реч и др. 4. Правилни действия – ненанасяне на вреда на други живи същества. 5. Правилнен начин на живот – честно добиване на средства за съществуване. 6. Правилни усилия – постоянство в преодоляване на суетни мисли и глупави влияния. 7. Правилно внимание – постоянно да се задръжа в паметта мисълта, че жизнените страсти присъщи на човека, са способни само да му попречат по пътя към освобождението, необходимо е отричане от всички светски привързаности. 8. Правилно съсредоточаване – достигане на вътрешно спокойствие, пълна невъзмутимост. Този Осморен Път се нарича Среден, който избавя будиста от крайностите в поведението. *А Четирите Благородни Истини, са: 1. Благородната истина за страданието: раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, скръбта, риданието, болката, мъката, отчаянието са страдание, обединението с неприятното е страдание, раздялата от приятното е страдание, неполучаването на желаното е страдание, на кратко - петте агрегата на привързването (материя, чувство, възприятие, умствени образувания, съзнание) са страдание. Изобщо обусловеното състояние на ума е страдание. Това е съпоставимо с болест, която следва да бъде разбрана. 2. Благородната истина за причината за страданието: силното желание, което поражда прераждане (за тези, които вярват в прераждането - бел. авт), съпроводено от страст и наслада, наслаждаване на това и онова – т.е. желание за сетивно удоволствие, желание за съществуване, желание за несъществуване. Причината на всичко това е основното невежество. Тук аналогията е причината за болестта, която следва да се изкорени. 3. Благородната истина за края на страданието: пълното прекратяване на същото това желание, отказване от него, напускане, освобождаване и отделяне от него. Прекратяването възниква от щастието, което е свободно от страдание и това е целта, която трябва да се достигне. 4. Благородната истина за пътя водещ до края на страданието: Благородният Осморен Път, а именно: правилен възглед, правилно намерение, правилна реч, правилно действие, правилен живот, правилен начин за препитание, правилно усилие, правилно съзнаване и правилна концентрация. Четвъртата Благородна истина следва да се разбира като лекарството, което премахва болестта. С това отговорихме на въпроса „Какво точно представлява Средният Път?” „Кога Средният Път престава да бъде такъв?” Когато не се вземат под внимание Четирите Благородни Истини и не се живее в стремеж за вървене по Благородният Осморен път. „ Къде е границата?” Границите са очертани от учението на Буда. Редактирано Януари 21, 2014 от no_self Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.