Станимир Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 Тези думи всички сме ги чували. Знаем ли обаче какво означават и какво точно обхващат? Какво точно представлява средният път? Кога средният път престава да бъде такъв? Къде е границата? Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Системен Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 Ами аз мисля че за всеки това означава различно. Всеки човек си има свой уникален път, по който получава истинското щастие в живота си. Махалата натрапват чужди на човека цели, които примамват с престижност и недостъпност. Може би средния път е един заобиколен начин да получиш щастие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Юни 1, 2012 Доклад Share Добавено Юни 1, 2012 (edited) Буда сънувал, че свири на триструннен музикален инструмент, предшественик на днешната китара, да речем. Първата струна била твърде опъната и се скъсала при опит да изсвири нещо на нея. Средната струна била нормално опъната и на нея можело да се свири. Третата струна била твърде отпусната и не извадила никакъв звук. Затова "средният път" е пътя (или - пътеката), по който трябва да вървим и "средната струна" е струната на която ще можем да свирим. За Пътя Библията пък казва, че има два пътя - космически широк и прав, по който много хора вървят, но той ги води към погибел. (Има пътища, които се струват на човека прави(лни), но кратя им води към гибел.). Другият път е тесен и криволичещ, но малцина вървят по него. Обаче тесният път води към вечен живот. Буда казва, че не е важно да стигнеш до края на пътя, а по-важното е да вървиш по него. И, когато изкачиш един планински връх, да не мислиш, че си победил планината; победил си единствено себе си. А пък, за да рабереш колко висок връх си изкачил, трябва да изкачиш и други върхове. Редактирано Юни 1, 2012 от ISTORIK Слънчева, Донка, Inseparabile и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 1, 2012 Доклад Share Добавено Юни 1, 2012 Следният път може би е нещо относително - за един може да е едно, за друг друго (различни сме). Слънчева, Донка, vorfax и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 1, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 1, 2012 Да, хубава притча. И вярна. Но точно това е една от целите на темата, как точно притчата да се приложи в практически в живота. Към какво можем да я отнесем и къде това би било не съвсем коректно? Ето например, да вземем щастието. Всеки се стреми към щастие. Но будизмът разглежда щастието основано на постигане на желанията като крайност. Прекаленото желание да удовлетворим това, което искаме, неизбежно води след себе си тъга. Ние можем да бъдем щастливи по този начин за кратко, но не можем да задържим такова щастие. То е нетрайно, защото се основава на преходни желания. Желаейки нещо материално, ние сме обречени да попаднем в редуване на щастие и нещастие. Това са крайностите, които средният път се опитва да избегне. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Юни 1, 2012 Доклад Share Добавено Юни 1, 2012 Ако силно желаем да се освободим от желанията и да се движим в средния път, ако силно желаем истинско и независещо щастие, това сигурно също не е полезно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 1, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 1, 2012 В продължение от написаното по-рано, следва да се отбележи, че да следваш средния път не означава да не се стремиш към нищо, но да не си зависим от своите желания и стремежи. И ако изпалзваме отново примера с щастието, то отвъд материалното щастие има друго щастие, което е независимо от външните условия на живота. При него човек просто е щастлив, защото това е неговия избор, просто защото може да си позволи винаги да е щастлив. Тук няма някакво желание за постигане на щастието, а просто безусловното му изживяване. Средният път означава свобода да избираш и да останеш независим въпреки избора си. Независим не от чисто физическото изживяване на последствията, но психологически независим. Средният път не е и безразличие. Човек действа с точно определена цел, но при следването на средния път той е готов да приеме със спокойствие дори и най-неблагоприятното стечение на обстоятелствата. Той не желае това неблагоприятно стечение на обстоятелствата, но е подготвен за него. Човекът следващ средният път е в света, но не от света. Той живее и в двата свята едновременно. Той възприема света на преходното през призмата на вечното. Той е винаги в емоционално и психическо равновесие. Всъщност, това е смисълът на средния път. Не някакво отделяне от живота или живот над противоположностите, които в проявения свят са неизбежни. Креми (късметче) и Inseparabile 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 1, 2012 Доклад Share Добавено Юни 1, 2012 (edited) ..... И ако изпалзваме отново примера с щастието, то отвъд материалното щастие има друго щастие, което е независимо от външните условия на живота. .... ... Човек действа с точно определена цел, но при следването на средния път той е готов да приеме със спокойствие дори и най-неблагоприятното стечение на обстоятелствата.... Тука ми се ще да запитам дали отвъд духовното щастие има друго щастие, което е независимо от външните условия на живота? Това със средния път е "хитра" работа, защото се очаква да знаеш кое е левия, десния път и кое е средното. Или пък в даден случай средния път ни хрумва ей така? Как точно разбираме кое средния път в дадена ситуация, в която трябва да направим нещо? Не мога да си го представя. А като ни хрумне решение за средния път за дадена ситуация, то как сме сигурни, че е средния път това? Тук се казва, че при всяка неблагоприятна ситуация трябва да се запази спокойствие. Въпросът ми е откъде знаем, че спокойствието е средния път? А не например радостта да е средния път? И освен това откъде знаем, че спокойствието е средния път за всяка ситуация, която ни сполетява? Също така как е решено да се приеме, че неудовлетворяването на желание носи нещастие? Благодаря предварително за подробните отговори Редактирано Юни 1, 2012 от БожидарЗим Roamy 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юни 1, 2012 Доклад Share Добавено Юни 1, 2012 (edited) Филипяни 4:7 7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса. В някои среди се казва - Да изгубиш мирът си. В други може би - хармонията в себе си. Това е белегът дали си или не си в този път и той не се схваща с умът. Поздрави! . Редактирано Юни 1, 2012 от Eлф B__, Слънчева и Inseparabile 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Юни 1, 2012 Доклад Share Добавено Юни 1, 2012 (edited) Акцентите, които отчитам до тук са "среден път" и "щастие". Може би ако си по средата на пътя, "средният път",несъмнено ще е нещо полезно, но когато е ударил дванадесетият час и комисията, която ще те изпитва се интересува дали си бил над 96% лош или над 51% добър. Това между впрочем са две изключително рядко срещани категорий хора. Та си представете,че само тези категорий ще си вземат изпита и ще преминат в по-високо измерение, само че на две различни места. За останалата по-голяма част, които са все хора от средният път ще им се даде една почивка от 12 милярда години в мрак. Та се питам дали и при тези дадености ще се "кротнете" в средния път отдавайки се на блаженство и щастие или напротив с всички сили на душата си ще се опитвате да разгърнете активния си творчески и духовен потенциал ? Темата за щастието сме я разисквали, но ще дам цитат от големия арабски мистик Ал Халладж. "Който е щастлив, това е човек, който е изгубил пътя си. Щастието е унищожител на човека, без той да разбира това. Докато човек е щастлив, той е заблуден. Кое е злото в щастието? Злото в щастието е в това, че на щастливия човек не му е дадено преданост към Бога. Най-важното нещо не му е дадено и затова той е заблуден. В щастието има скрито зло и само когато човек преодолее злото в себе си, само тогава ще отключи своя път. Който мисли, че щастието е избавление, той е неверник, той е невежа. Щастието е заслепител. Страданието е онази скрита милосърдна любов, която слиза върху щастливия човек, за да го спаси, но не винаги щастливият човек разбира своя спасител – страданието. Страданието е диханието на Бога, тайната на Божия замисъл. А когато то те просветли (страданието), остава само свободата, вечността и безкрая." Мир и Любов Редактирано Юни 1, 2012 от томи Креми (късметче) и B__ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 1, 2012 Доклад Share Добавено Юни 1, 2012 За границата имаше един виц. Болт се завива, колкото е нужно да се скъса и след това връщаш малко. Всички знаем, че за да свири една цигулка, струните и трябва да са обтегнати, но не прекомерно, за да не се скъсат. Средния път ще е нещо като струна. Средния път трябва да даде резултат, но без да сме прекалили в стремежа си към постигането му. Златната среда всъщност е крайно абстрактно и неопределено понятие. Тя обхваща състоянието между крайностите, вероятно в потвърждение, че всичко е полезно в приемливи граници. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 1, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 1, 2012 Следният път може би е нещо относително - за един може да е едно, за друг друго (различни сме). Да, но все пак „среден път“ е понятие в будистката философия и когато използваме този израз и се опитваме да го тълкуваме, следва да се съобразяваме с това. vorfax и Креми (късметче) 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 1, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 1, 2012 Тука ми се ще да запитам дали отвъд духовното щастие има друго щастие, което е независимо от външните условия на живота? Ако приемем, че духовното щастие е това, което се отнася до духа, то може да си зададем въпроса: има ли отвъд духа нещо, което да е независимо от външните условия на живота? Доста абсурден въпрос бих казал. Това със средния път е "хитра" работа, защото се очаква да знаеш кое е левия, десния път и кое е средното. Или пък в даден случай средния път ни хрумва ей така? Как точно разбираме кое средния път в дадена ситуация, в която трябва да направим нещо? Не мога да си го представя. А като ни хрумне решение за средния път за дадена ситуация, то как сме сигурни, че е средния път това? Средният път не е между пътя на ляво и пътя надясно, между правилното и неправилното, между доброто и злото. Ако толкова държиш на разделението на добро и зло, то самият среден път е доброто и правилно действие и отношение към нещата. Крайностите са еднакво нежелани. Тези крайности са в личността, в астрала, а не в духа. В духа няма прекаляване. Тук се казва, че при всяка неблагоприятна ситуация трябва да се запази спокойствие. Въпросът ми е откъде знаем, че спокойствието е средния път? А не например радостта да е средния път? И освен това откъде знаем, че спокойствието е средния път за всяка ситуация, която ни сполетява? Защо противопоставяш спокойствието и радостта? Спокойствието и по-точно равновесието е състоянието в което човек не губи излишно енергията си. При това състояние всички сили могат да се насочат в правилната посока. Самото неспокойствие и страх оковават човека и го правят роб на ситуациите в които е попаднал. Свободата и неспокойствието са несъвместими. Също така как е решено да се приеме, че неудовлетворяването на желание носи нещастие? Това не е решено, а е факт от живота. Хората обикновено се чувстват щастливи, когато осъществяват желанията си и нещастни, когато не успяват да ги удовлетворят. Най-малкото, когато желанието не е силно, хората изпитват съжаление, което също е форма на нещастие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 1, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 1, 2012 Акцентите, които отчитам до тук са "среден път" и "щастие". Не, акцентът е върху средния път. Щастието дадох просто като сравнително лесен за разбиране пример. Може би ако си по средата на пътя, "средният път",несъмнено ще е нещо полезно, но когато е ударил дванадесетият час и комисията, която ще те изпитва се интересува дали си бил над 96% лош или над 51% добър. Средният път не е пътя на средното човечество. Напротив, средният път е пътя водещ до просветление и освобождение и който малцина успяват да следват на практика. Това между впрочем са две изключително рядко срещани категорий хора. Та си представете,че само тези категорий ще си вземат изпита и ще преминат в по-високо измерение, само че на две различни места. За останалата по-голяма част, които са все хора от средният път ще им се даде една почивка от 12 милярда години в мрак. Та се питам дали и при тези дадености ще се "кротнете" в средния път отдавайки се на блаженство и щастие или напротив с всички сили на душата си ще се опитвате да разгърнете активния си творчески и духовен потенциал ? По-рано споменах, че средният път означава да си щастлив независимо от това на какви изпитания си подложен и в какви житейски ситуации си попаднал. Не знам за какво блаженство и кротост говориш. Средният път не е посредственост, нито пасивно бездействие. Средният път е будността на съзнанието, бистротата на ума, прозорливостта, равновесието и спокойствието, чистотата на чувствата, които присъстват в съзнанието при всяко наше действие. При на пръв поглед изглеждащи катоедно и също действие, извършено от двама различни души, в единия случай извършителя може да се придържа към средния път, а в другия случай – да не се придържа. Средният път не е във външните действия, а в съзнанието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 2, 2012 Доклад Share Добавено Юни 2, 2012 (edited) Главно, според мен, под "Среден Път" се разбира Пътя между Етернализма и Нихилизма, като "Етернализъм" е най-вече вярване изградено на представи и на половинчати опитности. Не малко под този термин се разбира средището (еднаквостта) между Нирвана и Сансара. Не малко и средета (единосъщието) между "вътре" (интроверт) и "вън" (екстроверт). Обобщено може да се каже, че Средния Път е Път, който не се движи в крайностите, независимо от какъв характер са те. Думата „мадхямака“ може условно да се преведе като „срединно учение“ (от „мадхяма“ – среда). От самото си възникване будизмът обявява себе си за „среден път“ (мадхяма пратипад), т.е., от една страна, за път на поведенческата умереност (отказ от крайностите на аскетизма и хедонизма), и, от друга – за път на отказа от крайните епистемологични и метафизични позиции, обикновено известни като крайност на нихилизма (нищо не съществува, нито едно явление не притежава реален онтологичен статус) и крайност на етернализма – от латинската дума aeternus – „вечен“ (вяра в наличието на вечни, шашвата, и неизменни същности като душа, Бог, абсолютна субстанция и т.н.). Мадхямака твърди, че нейната позиция изразява такова „средно виждане“: да се каже, че „всичко съществува“ (както постъпват сарвастивадините) е етернализъм, а да се твърди, че „няма нищо“ е нихилизъм, докато твърдението, че всичко („всички дхарми“) е празно, т.е. лишено от субстанциална основа и от „собствена природа“ (свабхава) е именно „междинен възглед“. Именно думата „празнота“ дава названието на школата: Шунявада, учение (вада) за пустотата (шунята). http://buddha.eurasi...t/view/6/4/1/3/ Има две крайности, о, монаси, които не трябва да следва този, който се е оттеглил от света. Кои са тези две? Едната е практиката, основана на чувствената привързаност. Този път е нисш, варварски, недостоен, не водещ до добро, еснавски. Другата е практиката на самоизтезанията, мъчителна, недостойна и не водеща до добро. Но има и среден път, о, монаси, открит от Татхагата. Банеарската проповед, или “Сутрата за задвижване колелото на учението” (Дхармачакра-правартана-сутра) Фраувалнер,Е., Антология на будистката философия,с.13-15 След като Възвишения казал на групата от петима монаси:”О, монаси, човек, който се е отрекъл от света, не може да е обвързан към следните две крайности. Кои две? Относно страстите – отдаването на удоволствието от страстите, което е долно, низко, мирско, недостойно за благородния и не води към целта, и отдаването на самоизтезанието, което е болезнено, недостойно за благородния и не води към целта. Без да следва тези две крайности, монаси, Съвършения е познал средния път, който поражда откровения и поражда знание, и който води до успокоение, до прозрение, до просветление, до угасване (нирвана). Какъв, о, монаси, е този среден път, който е познал Съвършения, който поражда откровения и знание, и който води до успокоение, до прозрение, до просветление и до угасване? Това е благородният осемчленен път, а именно – правилен възглед, правилно мислене, правилна реч, правилно действие, правилен живот, правилен стремеж, правилна бдителност и правилно съсредоточаване. Това монаси, е средният път, който Съвършеният е разбрал, който поражда откровения и поражда знание, и който води до успокоение, до прозрение, до просветление, до угасване. ЧЕТВЪРТАТА БЛАГОРОДНА ИСТИНА Четвъртата благородна истина показва пътя за премахване на страданието и постигане на щастие. Той се нарича още Средният Път – Маджхима Патипада, защото избягва двете крайности: Едната крайност е търсене на щастие в сетивата, избягване на неприятните усещания и преследване на приятни усещания. Тя се класифицира като “низша, обикновена, непродуктивна и характерна за обикновените хора.” Другата крайност е търсене на щастието в себеумъртвяването посредством различните форми на аскетизъм. Тя се класифицира като “болезнена, незаслужаваща и непродуктивна.” Буда е опитал и двете крайности в техния най-краен и най-чист вид и чрез тях не е успял да постигне щастие. Той ги намира за безполезни и неефективни и чрез лична опитност открива Средния Път, даващ “философско разбиране и възприятие, а също и знание, водещи до проникновение, спокойствие, мир, просветление и Нирвана.” Средният Път се нарича още Благороден Осморен Път – Ария Атхангика Мага, защото е съставен от ОСЕМ КАТЕГОРИИ, които се разделят на ТРИ ГРУПИ: Група на Мъдростта (Пана) 1. Правилно Разбиране – Сама Дитхи. 2. Правилна Мисъл – Сама Санкапа. Групата на Добродетелта (или Етичността) (Сила) 3. Правилно Слово – Сама Вача. 4. Правилно Действие – Сама Каманта. 5. Правилен Начин на живот – Сама Аджива. Група на Умствените Дисциплини (или Медитация и Концентрация) (Самадхи) 6. Правилно Усилие – Сама Ваяма. 7. Правилно Внимание, (Правилно Схващане на обекта, Правилна Будност по отношение на обект) – Сама Сати. 8. Правилна концентрация – Сама Самадхи. Редактирано Юни 2, 2012 от Ники_ Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вятър* Добавено Юни 2, 2012 Доклад Share Добавено Юни 2, 2012 (edited) Четейки мненията нагоре се чудя, дали религията не ни предоставя крайност, дали всяко едно учиние не ни превръща в хора извън човешкото ( което явно се третира като нещо лошо). Как бих изглеждала като координатна система на едно удобно усреднено нулево ниво, което е само в съзерцание, ненамеса и присъствие в колкото и да е свята. Какво би се случило с човечеството, ако всички постигнем нирвана и духовното познание: ще се обичаме платочнично, няма да се докосваме раджасично, ще си медитираме по 100000 дни и ще изчезнем цялостно. Дали наистина това е целта на духовните учения или ние виждаме само тази нечовешката им част? А ако наистина сме на изчезване поради духовни практики Такива хора нямат желания или очаквания ( което също минава за много хубаво нещо в изивсяването на духа и отказването от егото) а нима те не ни движат, да сме търсещи, задаващи си въпроса същества, които натрупват духовен опит? Много съзнателно вземам решението да не се усреднявам, а да се надявам на крайностите, които ще ме подтикват да мисля, чувствам, да се моля и да се надявам, че човечеството няма да се върне обратно в пещерите и да самадхира. Редактирано Юни 2, 2012 от Вятър* Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 2, 2012 Доклад Share Добавено Юни 2, 2012 ....Ако толкова държиш на разделението на добро и зло, то самият среден път е доброто и правилно действие и отношение към нещата.... Имам чувството, че никой тук не знае какво е средният път за будизма, а свободно се правят всякакви проекции. Преди малко попитах един почти просветлен какво е според него средния път, а той ми каза: "средният път е като средния пръст". Мисля, че неговият отговор за сега е максимално близко до реалността. Ако се обърнем към будистки източници, без да се опитваме да правим проекции и мании насочени в едната крайност се получава следната информация: "Буда определя средния път като равновесие и намиране на балансирания път между аскетичността и чувствената наслада (храна, условия и т.н.), баланс между вечното у човека и преходния му земен живот, което се постига чрез вътрешна празнота, която превъзмогва противоречията." Ама нека и аз да си направя една проекция тука, а? Веганството въобще не е среден път Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 2, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 2, 2012 (edited) ....Ако толкова държиш на разделението на добро и зло, то самият среден път е доброто и правилно действие и отношение към нещата.... Имам чувството, че никой тук не знае какво е средният път за будизма, а свободно се правят всякакви проекции. В будизма средният път се описва като правилното отношение към заобикалящата ни действителност. В този смисъл от гледна точка на будизма, няма как средният път да не е добро, след като последователите на будизма е необходимо да го следват за да постигант просветление. Преди малко попитах един почти просветлен какво е според него средния път, а той ми каза: "средният път е като средния пръст". Мисля, че неговият отговор за сега е максимално близко до реалността. Явно въпросният човек е много близо до просветление, а и ти също, щом можеш да направиш подобно заключение. Е, пред подобна желязна аргументация не ми остава нищо друго освен да замълча. Редактирано Юни 2, 2012 от Станимир Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юни 2, 2012 Доклад Share Добавено Юни 2, 2012 A пък за мен е показателно как уж случайно пропусна цитата от описанието какво е средния път според Буда. И пак си направиш логически миш-маш. Почваш как средния път е добро. Ами добро е. Никой не спори не го отрича. Възпросът е, че средният път не е избор между добро и лошо. И правиш баница между добро и правилно, което са си лични твои пропити дълбоко страсти. .........все повече се убеждавам, че средни път е като средния пръст Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вятър* Добавено Юни 2, 2012 Доклад Share Добавено Юни 2, 2012 ..все повече се убеждавам, че средни път е като средния пръст Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 2, 2012 Доклад Share Добавено Юни 2, 2012 Преди малко попитах един почти просветлен какво е според него средния път, а той ми каза: "средният път е като средния пръст". Мисля, че неговият отговор за сега е максимално близко до реалността. ... "Буда определя средния път като равновесие и намиране на балансирания път между аскетичността и чувствената наслада (храна, условия и т.н.), баланс между вечното у човека и преходния му земен живот, което се постига чрез вътрешна празнота, която превъзмогва противоречията." И каква е връзката? Аз пък знам, че глупавите хора, които искат да минат за умни (просветени) обичат да дават шокиращи отговори, на въпросите на които нямат отговори. Сега ми е трудно да обясня защо това е ефективна техника. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Юни 2, 2012 Доклад Share Добавено Юни 2, 2012 ... Аз пък знам, че глупавите хора, които искат да минат за умни (просветени) обичат да дават шокиращи отговори, на въпросите на които нямат отговори. Сега ми е трудно да обясня защо това е ефективна техника. Зарад комплексираност? Зарад стремеж да бъдат забелязани, признати, различни, иновационни, уникални, неповторими...? За да бъдат аресвани/обичани, се правят на интересни, се докарват? Е, всеки си има филми за изживяване. Аз, ти... всеки. http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12370&st=20#entry160982 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 2, 2012 Автор Доклад Share Добавено Юни 2, 2012 A пък за мен е показателно как уж случайно пропусна цитата от описанието какво е средния път според Буда. Прочетох го. Не знаех, че си очаквал да му обърна някакво специално внимание. Всъщност, написаното в цитата вече бях споменал, но с други думи снощи. Не знам дали в будизма се споменава за избор между добро и зло, но се говори за правилни действия, намерения, мисли и т.н., а това поне за мен си е избор на една по-добра алтернатива пред една по-лоша. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 2, 2012 Доклад Share Добавено Юни 2, 2012 Точно - правилни действия, правилни мисли ... Същото казва и Учителя - право ходи, право мисли, право говори ... и т.н. Аз обаче не мога да нарека еквивалентни правото/правилното и доброто. Стан, не мислиш ли, че ако бяха еквивалентни, така и щяха да ни ги кажат/дадат и Учителя, и други учения? То доброто дори е някак по-лесно за разбиране и по-близко до човека - като му кажат - прави добро, имай добри мисли или мисли за доброто, говори (за) добро ... Докато правото/правилното е много по-трудно за осмисляне и много по-неясно за изпълнение. Но пък е много по-нужно и целесъобразно, отколкото да правим добро. Понякога е нужно да откраднем златната чаша, намазана с отрова, както беше в притчата по-горе. Илен и B__ 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Юни 2, 2012 Доклад Share Добавено Юни 2, 2012 (edited) Преди малко попитах един почти просветлен какво е според него средния път, а той ми каза: "средният път е като средния пръст". Мисля, че неговият отговор за сега е максимално близко до реалността. ... "Буда определя средния път като равновесие и намиране на балансирания път между аскетичността и чувствената наслада (храна, условия и т.н.), баланс между вечното у човека и преходния му земен живот, което се постига чрез вътрешна празнота, която превъзмогва противоречията." И каква е връзката? Аз пък знам, че глупавите хора, които искат да минат за умни (просветени) обичат да дават шокиращи отговори, на въпросите на които нямат отговори. Сега ми е трудно да обясня защо това е ефективна техника. А може би това е добро обяснение? Веднага се сетих и съотнесох нещата към темата и никак ама никак не ми се струва глупаво : Терапевтичния процес може да бъде обяснен използвайки хаос модел. Хаос модела представлява период на психологическа нестабилност внимателно въведена от терапевта използвайки стимулиране на въображението чрез символи на Таро. Концентрирането върху символите от Таро предизвиква точки на раздвоение, които след това терапевта може да използва за директна промяна към желана посока. Това е подобна техника на добре познатата парадоксална комуникация, парадоксални намеси и определяне на символите, които предизвикват временна психологическа нестабилност, която пък е необходима за раздвоението... izt П.П. Добре е да се прочете всичко. Аз бях започнала да си го превеждам чрез Гугъл- преводача, и въпреки, че преводът от там не е добър, горе- долу схванах, за какво става въпрос. Дано текстът да се преведе от човека по- скоро, за да сверя часовника си с него . Разбира се със сигурност има и такива които се правят на интересни, но пък то се усеща мисля си... Редактирано Юни 2, 2012 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.