vorfax Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 Гледам, че и останалите теми не са тясно свързани с философията, та ще пофилософствам и аз дървено тук. Темата ми е инспирирана от тази мисъл: П.п.: Демек ако бай Иван е оздравял или се нуждае от оздравяване - ние да му пращаме добра мисъл и да се молим за него или просто да възприемаме този факт неутрално (като и при двете положения бихме могли да му помогнем и с действия). И още : някой е много зъл кофти човек. Да му пращаме светла мисъл с цел да го преобразим, да се молим на Бог за душата му или просто да се стремим да сме безпристрастни към неговата личноста и проявите и. Ще си кажа първо аз какво разбирам. Всички знаете вица, че ако говориш на Бог, това е молитва, а ако той ти говори, това е шизофрения. Моето мнение е, че молещият си не бива да си въобразява, че Бог е седнал до него, за да го слуша или поне не, че в такъв момент Бог му обръща повече внимание, отколкото, ако е в тоалетната примерно. Онова, което искам да кажа е, че идеята на молитвата не е Бог да те чуе. Той може всичко и не е нужно да произнасяш нещо на глас, да се намираш в църква или да купуваш свещ, за да го знае Той. Затова е и Той, а не той. И в този ред на мисли, молитвата е свещенодействие, което резонира с душата ти, вид транс, медитация, която ни позволява да се преборим с нещо, да съберем мислите си, да събудим добротата си и християнските си добродетели. Молитвата човек прави единствено за себе си. Не за бог, не за просяка пред църквата и не за умиращия роднина. Вероятно милиони са се молели някакво зло да подмине тях или техни познати или непознати, но резултат не е имало. Защото това не е сделка - 2 часа молене за излекуване на рак и 5 часа за порастване на нова ръка. Това са залъгалки за малките деца, че като се помолят и ще им се даде. Живота е несправедлив и промяната на света не само почва, но и като цяло свършва с това да промениш себе си. А когато ти и достатъчно други са добри по някакъв морален кодекс, тогава и света става по-добър. Вие сте. Молите ли се и защо го правите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 Щях да съм абсолютно съгласна, ако не ми се беше случило нещо, което да ме убеди в обратното; може да се нарече чудо или каквото искате, но определено не е случайност или съвпадение... Та оттогава и започва истинската ми вяра в Бог. На никой не пожелавам при толкова екстремни обстоятелства да тръгне да му се изяснява що е то Бог или що е то молитва. Аз лично имах нужда от чаша вода и едно валидолче , ама и след тях доста време още не можах да се опомня. Както и да е, сега съм абсолютно сигурна, че молитвата ни свързва с Него. Защото не знам точно кога и как се е получило, дали от откъсването на ябълката, дали от свободната воля или нещо друго, но ние, хората, тук, на Земята сме доста "развързани" от Бог, доста сме отдалечени ... Именно затова е и призива на всички религии; Учителят също е казвал, че - перефразирам - ние българите много малко се молим, молим се само, когато имаме проблем; а за учениците е съветвал ако може непрекъснато да се молят, непрекъснато да са в състояние на молитва/връзка с Бог. Илен 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Май 31, 2012 Автор Доклад Share Добавено Май 31, 2012 Щях да съм абсолютно съгласна, ако не ми се беше случило нещо, което да ме убеди в обратното; може да се нарече чудо или каквото искате, но определено не е случайност или съвпадение... Защо? Всъщност въпроса не е лесен, той е със същата тежест каквато би имала и въпросът "защо Бог съществува". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 (edited) Защо съм сигурна, че не е случайност или съвпадение? Ами може би трябва да ти разкажа цялата ситуация, а още по-добре да си бил пряк участник или поне свидетел в нея. Ако ти е интересно, ще ти пиша на ЛС. Но, ако човек е решил да не вярва, то винаги може да се усъмни, дори и когато вижда и проверява лично нещата. П.П. В интерес на истината аз далеч не съм била тогава (преди 12 години) някаква духовна, религиозна или каквато и да е там. Към молитвата прибягнах в последния или дори може да се каже след последния момент и то не за друго, а защото просто нищо друго не оставаше. А отклика беше много бърз и ефективен. Аз самата реагирам много странно при екстремни ситуации - не се панирам, мисля трезво, реагирам бързо, някак отвътре ми идва какво точно и как да направя (чак след това мога да се уплаша толкова, че да се разтреперя чак ), та съм абсолютно сигурна, че в случая нищо и никой вече не можеше да помогне. Но, все пак никой ... освен Бог. Разказвах и на други хора след това, включително специалисти, които потвърдиха моите мисли. Не разказвам, защото същите тези специалисти се произнесоха така - това е невъзможно, но щом се е случило, амииии ... имала си късмет. Та, ако искаш и ти можеш да си останеш с това тяхно обяснение, ако го намираш за убедително и аргументирано Редактирано Май 31, 2012 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Май 31, 2012 Автор Доклад Share Добавено Май 31, 2012 Избягвам личната кореспонденция. Да разбирам, че чудо, на което си била свидетел, те е убедило в съществуването на Бог? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 31, 2012 Доклад Share Добавено Май 31, 2012 Да, може така да се каже. И то не просто свидетел, ами пряк участник за съжаление. И не само за съществуването на Бог, ами и за същността и ролята на молитвата също. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Май 31, 2012 Автор Доклад Share Добавено Май 31, 2012 Благодаря, че сподели. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 1, 2012 Доклад Share Добавено Юни 1, 2012 (edited) Молитвата са думички, които ни помагат да усилим собствената си воля, самоувереност. Молим се когато вярата, ни е напуснала. Благодарствените молитви са нещо друго, всъщност те са единствените които са ми идвали на мен в главата, другите не ги умея, може би защото съм прекалено обективен човек с огромна доза оптимизъм , вярваща в случването на нещата. Но извън общоприетата форма за молитви и тези които ни идват в стресови и безнадеждни ситуации има едни други думи, подредени по друг начин, които са пряка връзка с онази висша форма и сила от която всички ние черпим вярата си - формулите Те вече са нещо друго, В тях няма искане, няма даване, няма благодарене, думите са подредени по начин напомнящ утвърждения. В тяхната сила вярвам безприкословно. Използвам ги, когато изгубя посоката. Редактирано Юни 1, 2012 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.