Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Неутралност и/или Добро ?


Guest Христо

Recommended Posts

Съдиите трябва да носят в себе си един велик принцип. Да претеглят фактите, да не изпитват състрадателност към жертвата, да не изпитват омраза към престъпника. Тяхната отговорност е неимоверно голяма и чувствата може да са лош съветник. Но ако погледнем от близо ще открием, че те в крайна сметка са човеколюбиви активисти. Те по свой начин се вграждат в духовната и социална сфера на нашето съвремие. Те са безпристрастни наблюдатели със силно подчертана ценностно активна морална интуиция . Подобна неутралност приемам, въпреки че аз не мога да я следвам, а ще ми трябва. Другия вид неутралност, която толкова се афишира от някои потребители наричам непукизъм, а на галено - хармония със себе си. Ако погледите ни стигат дотам, че да се стремим да живеем в хармония със себе си, ако това е целта, ако това е пътя, то тогава живота губи смисъл!

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 43
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Точно тъй. Само за съдиите искам да допълня нещо. Всъщност те са си пристрастни, склонни към състрадателност и към ненавист към престъпниците, колкото всеки друг, защото няма как нещо човешко да им е чуждо. Тъкмо затова в ръцете им са бутнати писани закони, които да определят присъдата и се разчита на тяхната ценностна система (образование). Те не са безпристрастни наблюдатели. Те са безпристрастни изпълнители на някакви нормативни актове.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Христо

Един съдия може да свири един мач от неутрална позиция, а иначе да мрази единия отбор и да подкрепя другия.
Тогава няма да е безпристрастен, но ще свири обективно, но вътрешно няма да е неутрален - неутрален в душата означава да не му пука кой ще бие и кой ще падне.

Описваш състоянието кома, съзнаваш ли го?
Не знаех. Това е състояние за което струва ми се пише Кришнамурти (и сигурно живее в това състояние), чел съм че към това състояние се стремят йогите. Чел съм и за една жена, която го е имала и се е притеснявала, че е полудяла, но Дийпак Чопра я е успокоил, че това е много хубаво и йогите с години се стремят към това. Става дума за нещо като функциониране на две нива : едно по - повърхностно, и едно по - дълбоко (нещо такова струва ми се).

Т.е. питаш как може да се усъвършенстваш без да бъдеш добър. Никак. Добротата е отношение към другите, не към капсулираното в себе си Аз.
Не съм питал за усъвършенстване, нито за това как да се усъвършенстваш без да бъдеш добър. Не съм отричал външните или вътрешните отношения към другите, не става дума за капсулиране.

Това го могат само труповете, извини ме, ако не съм се изразил достатъчно ясно досега.
Имах предвид на едно по - дълбоко, паралелно ниво в душите ни, там където е безмълвният наблюдател (истинската ни същност). Нямам предвид, че ще изчезнат повърхностно преминаващите през нас мисли и чувства. Редактирано от Христо
Линк към коментар
Share on other sites

Един съдия може да свири един мач от неутрална позиция, а иначе да мрази единия отбор и да подкрепя другия.
Тогава няма да е безпристрастен, но ще свири обективно, но вътрешно няма да е неутрален - неутрален в душата означава да не му пука кой ще бие и кой ще падне.

Ама аз нали това повтарям вече няколко страници? Човек няма как да е безпристрастен! Може, но само ако е труп.

неутрален в душата означава да не му пука кой ще бие и кой ще падне.

Не. Неутрален не значи да не му пука. Повтарям се, но изглежда не съм убедителен за теб. Ще се върна в примера със заложниците. Някой държави са приели законово да не преговарят при освобождаване на заложниците. Да речем, че заложници са твоите родители, а ти си психолог към полицията, който извършва преговори. По закон теб няма да те викат и ти няма да имаш правомощия да предприемаш мерки по преговори за освобождаването им. Смяташ, че няма да ти пука за тяхната съдба? Смяташ, че на Швеция и швейцарците им е било все едно кой ще спечели Световна война?

Това е състояние за което струва ми се пише Кришнамурти (и сигурно живее в това състояние), чел съм че към това състояние се стремят йогите.

Всъщност никога не съм искал да подражавам на йогите. Тяхната философия на живот не е подходяща за нашите географски ширини.

Линк към коментар
Share on other sites

Имах предвид на едно по - дълбоко, паралелно ниво в душите ни, там където е безмълвният наблюдател (истинската ни същност). Нямам предвид, че ще изчезнат повърхностно преминаващите през нас мисли и чувства.

Ползваш представи за които за първи път чувам. Нямам спомен, ако съществуват и съм бил там, от паралелни светове, нито съм подозирал, че истинската ми същност е кибик.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Христо

Паралелно е, защото съществува едновременно с повърхностното ниво на ума ни, по което непрестанно протичат мисли и чувства. Нещо като едно море - на повърхността да има вълнички, а на по - дълбокото да е абсолютен покой. Прочети за безмълвен наблюдател, У Вей/Уей , пасивна будност на съзнанието. Ние не сме мислите и чувствата, те са инструменти на духа ни (кибика :D ).

Линк към коментар
Share on other sites

У Вей, Лао Дзъ... нари ти рекох, че японската философия не и е мястото в Европа. Най-малкото тя на може да бъде разбрана тук, по културни, социоални и морални съображения.

В калдата, където писах известно време имаше една флегма, буквално, та той беше прехласнат по тези течения. Те обаче съответстваха на това, че е умрялко. Обясняваше как нищо няма значение, как пасивността е някаква гениална мъдрост и се гавреше и отричаше всички религиозни течения. Сега с тези философи ми напомни за него.

Понякога няма по-голямо престъпление от това да не направиш нещо със себе си или света около теб.

Линк към коментар
Share on other sites

Съдиите трябва да носят в себе си един велик принцип. Да претеглят фактите, да не изпитват състрадателност към жертвата, да не изпитват омраза към престъпника. Тяхната отговорност е неимоверно голяма и чувствата може да са лош съветник. Но ако погледнем от близо ще открием, че те в крайна сметка са човеколюбиви активисти. Те по свой начин се вграждат в духовната и социална сфера на нашето съвремие. Те са безпристрастни наблюдатели със силно подчертана ценностно активна морална интуиция . Подобна неутралност приемам, въпреки че аз не мога да я следвам, а ще ми трябва. Другия вид неутралност, която толкова се афишира от някои потребители наричам непукизъм, а на галено - хармония със себе си. Ако погледите ни стигат дотам, че да се стремим да живеем в хармония със себе си, ако това е целта, ако това е пътя, то тогава живота губи смисъл!

О, недей подценява себе си. Ние всички, дори и най-големите престъпници, носим в себе си частица от Бога. И ако действително всеки от нас притихне и чуе какво му казва неговата божествена същност, която понякога наричаме съвест, понякога вътрешен глас или по друг някакъв начин и се стараем да живеем в хармония с тази божествена същност, то какво по-добро от това за нас самите и за обществото като цяло :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Диана, иска ми се да те взема за леля. Толкова позитивизъм блика от теб, че съм сигурен, че ще ме поздравяваш и за двойките, ще ме угоиш с всякакви вкусотии, които моите прищявки ти поръчват и ще ми позволиш да откривам добрата страна на всяко нещастие, което ме сполетява...

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, имам си племенничка, но не бих се отказала и от племенник :)

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Христо

ворфакс :

Понякога няма по-голямо престъпление от това да не направиш нещо със себе си или света около теб.
Не става дума да не правиш. Скоро ще препрочета главата "Действие без идея" (преди съм я чел тази глава от въпросната книга) - тоест, няма отричане на действията.

ПП: Термина "паралелно" не разбрах. Паралелното предполага, че не е на този свят. Това, че човек има много проявления, наричаш паралелни същности ли?
Човек е един, но има различни тела - физическо, етерно, астрално, ментално ...Отъждествяването с някое от телата те кара да смяташ, че ти си съответното тяло, но това е илюзия, ти не си обвивките си. Ти можеш едновременно да живееш съзнателно И на по - дълбоко ниво на съзнание, а не само на повърхностното делнично ниво.Имах предвид един и същи ум, но различни нива на функционирането му (а не два отделни ума). За въпросната наблюдателност, Ники_ написа в един свой коментар, че тя може да се превърне в неразделна част от теб (тя майче Е такава част от нас, но не я осъзнаваме или я съзнаваме слабо) - тоест да се проявява в сънищата, в ежедневните дейности, абе постоянно, нон стоп, без значение дали си флегматичен или динамичен, без значение дали лежиш на плажа или се биеш в карате турнир. Книгата я има в електронен вариант, можеш да я четеш и от интернет. Най - общо казано.

Пасивната будност на съзнанието (за която самият Кришнамурти споделя, че постоянното и поддържане/изявяване е изключително трудно, което ме навежда на мисълта, че философията на Кришнамурти е неприложима в чист вид за обикновените хора), та за пасивната будност на съзнанието:

НЕ е : кома, притъпеност, опияненост, малоумие, флегматичност, капсулиране, бягане, борба, самохипноза, не е поставяне на психически бариери пред страховете, не е дисциплиниране, потискане, сублимиране, втвърдяване, насилване, дресиране, заспалост, налагане.

Тя Е : отпуснатост,будност, лекота, освободеност, непринуденост, наблюдателност, изостреност, възприемчивост, чувствителност, гъвкавост, творческо състояние, отвореност, без оценяване и анализиране, непосредствено възприемане на това което Е такова каквото Е, обективно наблюдение над собствените психически процеси без съдене и опити за моделиране; също е изучаване, бдителност.

Емоциите и мислите могат да бъдат използвани като инструменти за себепознание, не става дума за това да ги няма.

Относно това дето казах за неутралността (че ми се струва, че ако се стремиш към нея е по - трудно да се почувстваш наранен) - Кришнамурти отрича поставянето на емоционалната стабилност за цел (макар че тя е добър стимул), тоест отрича издигането на стени в психиката. Човек може да се почувства наранен не само от близки хора, не ставаше дума само за влюбване (човек ако се стреми към доброто, може би е по - трудно да се въздържи от очакването, че хората ще му отвърнат с добро и гледайки хорската дивотия, човекът да се почувства наранен, без значение кой му е близък и кой не).

В една книга също съм чел, че Бог е Неутралност/Нула (може би не бе казано директно). Тук в сайта, в отделни коментари пише, че Бог е Нула/Неутралност/Висше Добро, което ражда малкото добро и злото. И че чрез малкото добро и/или неутралността, може да се стигне до Бог ( Голямото Добро, Неутралността). А чрез злото, може ли директно да се стигне до Бог, понеже нали Бог ражда и злото, или ако си вървял в злото, трябва по пътя за Бог да завиеш през доброто ?

Редактирано от Христо
Линк към коментар
Share on other sites

Guest Христо

Струва ми се, като че ли това дето се опитвам да обясня, всъщност като че ли е свързано с тези коментари :

Станимир :

Човекът следващ средният път е в света, но не от света. Той живее и в двата свята едновременно. Той възприема света на преходното през призмата на вечното. Той е винаги в емоционално и психическо равновесие.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13261&#entry170241

Орлин Баев :

Ако знаеш, че смърт няма, в момент на нормален стрес като земетресение, просто ще се отпуснеш и виждайки ситуацията през спокойните очи на сърцето и душата си, ще направиш нужното - ще се изнесеш, ще прибереш за секунди каквото е нужно и ще излезеш. Но тогава няма паника. Знаеш, че правиш каквото можеш, а става каквото е нужно да стане точно в този момент точно с теб и близките ти! Просто действаш спокойно! Защото имаш друга нагласа на съзнанието си - виждаш ставащото през мъдростта на сърцето си!

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13228&#entry169852

Линк към коментар
Share on other sites

НЕ е : кома, притъпеност, опияненост, малоумие, флегматичност, капсулиране, бягане, борба, самохипноза, не е поставяне на психически бариери пред страховете, не е дисциплиниране, потискане, сублимиране, втвърдяване, насилване, дресиране, заспалост, налагане.

Тя Е : отпуснатост,будност, лекота, освободеност, непринуденост, наблюдателност, изостреност, възприемчивост, чувствителност, гъвкавост, творческо състояние, отвореност, без оценяване и анализиране, непосредствено възприемане на това което Е такова каквото Е, обективно наблюдение над собствените психически процеси без съдене и опити за моделиране; също е изучаване, бдителност.

Сега вече ми е по-ясно какво описваш. Това е активен човек, лишен от страховете си. Вероятно това е идеала за щастлив човек. Само се питам, ако човек няма страхове дали е човек.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Христо

Всъщност, по отношение на второто ("Тя Е :..."), някои неща като че ли са по - скоро признаци на някой който вече е "човек на Истината" (както се изразява Кришнамурти). Понеже проявяването на пасивна будност на съзнанието, не означава че няма да изпитваш гняв, омраза, алчност, завист...тоест не означава, че ще си се трансформирал с щракване на пръсти, само защото проявяваш наблюдателност. Но според Кришнамурти, пътят към истинското освобождаване от тези негативни състояние е себепознанието, себеосъзнаването, той смята че това да ни се разкрие Истината и да се преобразим не е въпрос на време, че може да се случи във всеки един миг, стига да сме с отворено съзнание.

Подходът който предлага към емоциите преминаващи през нас е : съзнаваш, гледаш, усещаш, оставяш да тече през теб, не умуваш върху нея, не се отъждествяваш с нея, не я гониш, анализираш, отричаш, възхваляваш, не мислиш за премахване, за това колко е гадно, просто оставяш да протича през теб наблюдавайки я с изострено внимание, без анализи, без да се разграничаваш от нея, без да мислиш че е проблем, той смята че осъзнаването без драматизиране, приемането на нещата каквито са, ще доведе до това да ги променим, а не само временно да ги избегнем и те да се върнат под друга форма. Гневът става проблем, когато има кой да го оценява като проблем, той сам по себе си не е проблем, той е проблем когато някой го оценява като такъв и мисли как да го пребори - според Кришнамурти приемането и пасивното изучаване (просто наблюдение), ще доведат до отпадане на проблема с гнева (тоест до по - голяма свобода; а дали повече никога няма да изпитва гняв подобен търсач на истината - ами не знам, според Библията и Исус се е гневял и е тъгувал, което не означава, че не е бил истински щастлив човек - предполага се, че е бил истински, божествено щастлив, което може би ще рече че истинското щастие не означава че няма да изпитваш и негативни емоции).

Кришнамурти казва, че за да се себепознаеш, се иска голяма воля, не трябва да си мързелив. В същото време той отрича упражненията за развиване на воля, но някои хора може да не успеят да си развият волята без упражнения. Следователно, начинът който той предлага, дори и да е по - правилен за освобождение на духа от зависимостите, то може би няма как да се мине и през начините, които Кришнамурти отхвърля : самовнушения, визуализации...(ако съм прав, това означава, че тези начини които той отхвърля, съвсем не са за изхвърляне - без значение дали неговият начин е по - правилен; но ако съм прав и тези самовнушения, визуализации и тем подобни упражнения са нужни за да се стигне и до това дето той го обяснява, то тогава няма как да можем да говорим за по - правилно и по - правилно, защото за да се стигне до изключителна наблюдателност, за да се стигне до постоянна будност на съзнанието - нещо които той сочи като единствено правилно за постигането на Истината, то трябва да се мине през духовните техники, които той отрича - ако не всички хора, то поне много от хората може да трябва да минат през техниките, та да са способни и на това дето той обяснява).

И ако е вярно, че Бог ражда и доброто, и злото, може ли чрез злото директно да се стигне до Бог без да се свива през доброто ?

Редактирано от Христо
Линк към коментар
Share on other sites

Пример:

Ако един хирург, който прави тежки операции всекидневно не съумее да се дистанцира, да е безпристрастен /а само да върши работата си добре!/, то той ще лудне много бързо...

При всички случаи се влага някаква емоция, и нормалния човек/лекар в случая търси причините за успехите и неуспехите си, но все пак вътрешната непривързаност е абсолютно необходима...

П. П. Ако всеки си върши работата по най-добрия начин, независимо от случая/резултата ще е чист пред съвестта си. Ние ежедневно можем и трябва да се стараем да дадем най-доброто от себе си, а останалото е от Бога... Т. е. резултата е винаги добър, защото ни учи...

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

Дистанцирането от пациента, третирането като нечовек (междувпрочем това е състояние известно и при пътуване в обществен транспрот, когато сме в интимна близост) е професионална деформация.

Но темата с неутралността е друга.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...