За мисленето и решенията

[B__]

Да започна с една мисъл на Айнщайн: "Ние не можем да решим проблемите със същия начин на мислене, който ги е създал"

Съвсем сухо да изложа какво се разбира под мислене:

" Мисленето е ...психичен процес, който се състои в отразяване на съществените свойства, на закономерностите в действителността. Мислите са форми, образувани в съзнанието, не възприети чрез сетивата. Мисленето дава възможност за създаване на модели на света и за неговото представяне, съобразно дадени цели, намерения и желания. Основните мисловни форми са: понятие, съждение и умозаключение. Мисловните операции (процеси) са: анализ, синтез, сравнение, обобщение, абстракция и конкретизация.

Мисленето е висша степен на човешкото познание, процес на отражение в мозъка на обкръжаващия го реален свят, основано на два принципно различни психофизиологични механизма: обучение и непрекъснато попълване на запаса от понятия, идеи за нови съждения и умозаключения. "

Първият огромен пропуск, който виждам в утвърдилото се (и натрапено на всеки учащ се) разбиране за мисленето е това, че в него не се взема под внимание вътрешния реален свят на човека.

Човешките сетива и усещания не се ограничават само до външния свят, ние усещаме и вътре в себе си. Виждаме реакциите на своите органи, тъкани, жлези с вътрешна секреция и т.н.

Какво представлява човекът? На първо място съзнанието. Но съзнанието не е нито мозъка, нито тялото, нито точно психиката. Човека има висше съзнание, което е наблюдател на това, което става с него, има изявление на личността си чрез психиката и ползва тяло в този физически свят.

Нашето тяло не е просто тяло, то е нещо отделно от нас и има собствено съзнание, което в някои случаи е доста по-разумно от нас, защото не носи заблудите ни

Защо тогава да не се обърнем в мисленето си и към вътрешния си свят? Нима той е не по-малко реален от външния?!

Вторият момент е, че вътре в нас има и чувства. Защо тези чувства, които ни идват в процеса на мислене да не се използват при самото мислене?! Нима те случайно ни идват или случайно ги има.

Има една приказка, че мисленето е в тялото, а чувствата са в духа. Ако трябва чисто механично по структурата на телата на човека да разсъждаваме, то менталът (демек мисленето) ни е равито само до поднивото на логическата мисъл. В ментала не са развити поднивата на Манас, Будхи и Адма.

Докато при чувствата (демек астрала) тези поднива са развити и те ни свързват много повече с Духа, отколкото голото логическо мислене.

Та какво мислите относно използването в процеса на мислене на знаците на тялото и интелигентността на чувствата? Споделете личен опит, който на някои хора няма как да не им се появи в съзнанието, докато четат това

[no_self]

Зим ще използвам темата ти, за да си станем по-близки с всички вас. Добре дошли в „Искрено и лично”

Какво са чувствата? Откъде идват? Ирационални ли са?

Свързани ли са с мислите? Един гуру обясняваше, че чувствата са малко по-бавни от мислите, но ги следват.

Имам казус. Много силно привличане на физическо ниво.

Мъжът очевидно изпитва същото към мен. Щастлив е когато сме заедно. Но не може да бъде честен.

Живее с друга, която му готви, чисти, пере го и не го обича. Избира да е с нея за да не е сам. Аз се появявам по-късно. Познаваме се от много години, около 12. От една компания сме и тримата. Тя е „най-добрата ми приятелка”, предложи ми го, преди да тръгне с него… Но аз имах лоши спомени, защото като бяхме по-млади, му показах чувствата си и му се отдадох, а той от своя страна се възползва от това и нямаше смелост да остане с мен, понеже тогава имах връзка. Сега сме със сменени роли. Само, че той е разведен с дете. Това за мен не е от значение. Моята приятелка мрази детето му и иска да има свое дете от него, убеждавайки ме, че тогава ще приеме неговото. Тя открито има чувства и обича друг, само че той не може да и даде материален комфорт и стабилност. Е, не е ли кучка животът? Или вие ще кажете: „Къде ги намери тия приятели?”

Е, аз като един просветлен човек как мислите, че се чувствам и зная ли как да постъпя в тази ситуация?

Основното ми мото е: „Когато не знаеш какво да правиш – не прави нищо”, другото ми мото е „Живота се случва от само себе си”.

Имам ли избор и какъв е той? Да чакам, да се надявам, да вярвам?

Приятели, наясно съм, че каквото и да направя, никога всички няма да са щастливи заедно и едновременно. Животът ми премина като на жертва, постоянно ме изместаваха - я втората жена на баща ми и неговото дете, я други по-важни неща или хора в живота на майка ми, я разни приятелки в любовта. Е не съм ли никой, един, който постоянно отстъпва мястото си на другите за да бъдат щастливи за негова сметка. И отгоре на всичкото оставям всички да ми повтарят „Не се предавай!”

[сиджей]

Зим ще използвам темата ти, за да си станем по-близки с всички вас. Добре дошли в „Искрено и лично”

Какво са чувствата? Откъде идват? Ирационални ли са?

Свързани ли са с мислите? Един гуру обясняваше, че чувствата са малко по-бавни от мислите, но ги следват.

Имам казус. Много силно привличане на физическо ниво.

Мъжът очевидно изпитва същото към мен. Щастлив е когато сме заедно. Но не може да бъде честен.

Живее с друга, която му готви, чисти, пере го и не го обича. Избира да е с нея за да не е сам. Аз се появявам по-късно. Познаваме се от много години, около 12. От една компания сме и тримата. Тя е „най-добрата ми приятелка”, предложи ми го, преди да тръгне с него… Но аз имах лоши спомени, защото като бяхме по-млади, му показах чувствата си и му се отдадох, а той от своя страна се възползва от това и нямаше смелост да остане с мен, понеже тогава имах връзка. Сега сме със сменени роли. Само, че той е разведен с дете. Това за мен не е от значение. Моята приятелка мрази детето му и иска да има свое дете от него, убеждавайки ме, че тогава ще приеме неговото. Тя открито има чувства и обича друг, само че той не може да и даде материален комфорт и стабилност. Е, не е ли кучка животът? Или вие ще кажете: „Къде ги намери тия приятели?”

Е, аз като един просветлен човек как мислите, че се чувствам и зная ли как да постъпя в тази ситуация?

Основното ми мото е: „Когато не знаеш какво да правиш – не прави нищо”, другото ми мото е „Живота се случва от само себе си”.

Имам ли избор и какъв е той? Да чакам, да се надявам, да вярвам?

Приятели, наясно съм, че каквото и да направя, никога всички няма да са щастливи заедно и едновременно. Животът ми премина като на жертва, постоянно ме изместаваха - я втората жена на баща ми и неговото дете, я други по-важни неща или хора в живота на майка ми, я разни приятелки в любовта. Е не съм ли никой, един, който постоянно отстъпва мястото си на другите за да бъдат щастливи за негова сметка. И отгоре на всичкото оставям всички да ми повтарят „Не се предавай!”

Аз мисля ,че трябва да потърсиш щастието си другаде.Такъв човек който не може да вземе решение, не е партньора който ще те направи щастлива.Може би така му е удобно.А на теб комфортно ли ти е така? Щастлива ли си?Ако споделя чувствата ти какво го спира?А дали ги споделя?Не те виня просто се опитвам да ти покажа друг ъгъл на ситуацията.Ако не искаш повече да си жертва стани победител.Вземи живота и щастието си във свои ръце и ги отстоявай.

[shining_star]

"Живота се случва от само себе си" - с това не съм съгласна.

Нищо не се случва от само себе си, ние го "случваме", ние правим нещата да се случват по начина, по който се случват.

Хаоса и мъката, които описваш, точно това показват - неща, хора и обстоятелства извън тебе те повличат и завличат, блъскат те насам-натам......преживявала съм го - с други хора, по друг начин, при други обстоятелства, но знам какво е.

Идеята за "просветления човек" няма да я коментирам...питаш какво да се прави?

По това, което чета виждам, че не си центрирана в себе си. Когато човек не е центриран в себе си, всякакви неща отвън му влияят и го повличат навън от неговия център, де факто той няма такъв, всичко и всеки може да го изтегли вън от самия него. Много е мъчително...влюбен си и вече не си ти, центъра ти е преместен някъде другаде, при другия човек, и естествено ставаш зависим от него. Та това исках да ти кажа, опитай се да намериш този център в себе си - да го откриеш, да го установиш, да го фиксираш и да го засилваш. Защо да ходиш като просяк в света да просиш любовта и вниманието на този и онзи, да чакаш и да се надяваш. Не искай да притежаваш, не очаквай, не желай. Тогава и любовта се случва по много различен начин, с различно качество...

[Ирина - Horus - Чебурашка]

Имам казус.

...

Е, аз като един просветлен човек как мислите, че се чувствам и зная ли как да постъпя в тази ситуация?

Основното ми мото е: „Когато не знаеш какво да правиш – не прави нищо”, другото ми мото е „Живота се случва от само себе си”.

Имам ли избор и какъв е той? Да чакам, да се надявам, да вярвам?

Приятели, наясно съм, че каквото и да направя, никога всички няма да са щастливи заедно и едновременно.

Здравей no_self и поздравления за искреното споделяне. Обикновено писането под псевдоним или анонимно, често прави хората по-смели и искрени в интимните неща..

Не бих вземала отношение по личния ти казус. И никой няма право да ти дава съвети или решения на твоя личен казус - казвам ти го като дългогодишен терапевт, тъй като това е извън всички етични професионални кодекси.

Ако човек има достатъчно кураж и интелигентност да работи по собствените си проблеми, тогава всяко странично мнение или консулт - са единствено начин да му помогнат той сам да стигне до отговорите.

Но, ако трябва да ти кажа моето приятелско мнение за изход от ситуацията, то ще се състои в една проста максима: Човек рядко се забърква в неприятности, ако винаги казва истината и постъпва честно.

Казваш за себе си, че си просветлен човек.. Това е доста смело изказване

Според мен, един просветлен човек никога не би изпаднал в подобна ситуация като теб, състояща се от сложни сексуални триъгълници, многоъгълници, нагонни и его-изкушения, лъжи и зависимости. Не би нарекъл живота "кучка" и би бил наясно, че всеки сам прави избора си и носи отговорността си за него.

В подобни ситуации и схеми попада обикновения човек, който по пътя на личното си страдание придобива просветление. А с идването на просветлението - идват и верните отговори на всички въпроси, които си задава.

При такъв човек мисленето е свързано именно с намирането на отговорите на въпросите в един прецизен и обективен анализ и себеанализ. При такъв човек мисленето е тъждествено с решенията. (С това изказвам и мнението си по темата на Божидар.)

Просветленият човек винаги осъзнава своя избор, последствията и отговорността от него. От всеки един избор! И поради това той е винаги прецизен в изборите си.

Случва се такъв човек често да изглежда в очите на другите като пасивен. Но, това не е от липса на отговори - не. Това е поради липса на желания. (Но,това е вече друга тема.. и да не се отклоняваме..)

А при не-просветленият човек - обикновено многото мислене води не до решения, .. а до оправдания.

Редактирано Май 29, 2012 от Ирина - Horus - Чебурашка

[shining_star]

Извън темата - никой не може да определя какво другите имат и нямат право, и да им налага своите морални и професионални кодекси.

[no_self]

Казваш за себе си, че си просветлен човек.. Това е доста смело изказване

Според мен, един просветлен човек никога не би изпаднал в подобна ситуация като теб, състояща се от сложни сексуални триъгълници, многоъгълници, нагонни и его-изкушения, лъжи и зависимости. Не би нарекъл живота "кучка" и би бил наясно, че всеки сам прави избора си и носи отговорността си за него.

В подобни ситуации и схеми попада обикновения човек, който по пътя на личното си страдание придобива просветление. А с идването на просветлението - идват и верните отговори на всички въпроси, които си задава.

При такъв човек мисленето е свързано именно с намирането на отговорите на въпросите в един прецизен и обективен анализ и себеанализ. При такъв човек мисленето е тъждествено с решенията. (С това изказвам и мнението си по темата на Божидар.)

Просветленият човек винаги осъзнава своя избор, последствията и отговорността от него. От всеки един избор! И поради това той е винаги прецизен в изборите си.

Случва се такъв човек често да изглежда в очите на другите като пасивен. Но, това не е от липса на отговори - не. Това е поради липса на желания. (Но,това е вече друга тема.. и да не се отклоняваме..)

А при не-просветленият човек - обикновено многото мислене води не до решения, .. а до оправдания.

Споделих тази история за да покажа, че всеки страда, всеки среща трудности и има вътрешни борби, всеки е имал противоречия и изкушения в живота си.

Докато продължавате да вярвате в идеал, без да виждате действителността пред себе си, без смело и открито да признавате грешките и ограниченията си, сте сковани. Не сте свободни. Перфекционизмът, който си представяте свързвайки го с просветленият човек е далеч от истината. Това би подело една друга тема, тази за съвършенството и как го подразбира всеки един от нас.

Когато се отъждествявам с емоциите и с мислите си страдам. Но освен това, аз знам, че съм пространството, в което те да се появяват, преминават и да си отиват, за да освободят място на следващите. Когато говоря за моите емоции и моите мисли, аз зная, че те са в ядката на моето его. Но това далеч не е всичко, а е само черупката на съществуването.

Забъркването в неприятности, само показва, че всяко следствие идва от дадена причина. Животът е безмилостен точно за това и в това се изразява хармонията в него. „Просветленият човек винаги осъзнава своя избор, последствията и отговорността от него. От всеки един избор! И поради това той е винаги прецизен в изборите си.”

Без опити и грешки не е възможна никаква реализация. Когато просветленият човек прави избор, той не знае какъв ще бъде резултата, той не знае цифрите, които ще се паднат от тотото. Разликата е, че той е сколнен да приеме каквото и да се случи, да го обработи, да се опита да го асимилира, да не се бунтува срещу резултата, и дори когато се бунтува срещу него, той е прекрасно осведомен за себе си, че става въпрос за егото му, което роптае. Просветленият човек свободно преминава и обитава отвъд формата, той знае къде е „онова място”, в което няма противоречия, няма въпроси, няма страдание, няма аз, ти, те и няма думи.

Просветленият човек изпада в ситуации, в каквито изпада и всеки останал и реагира както всяко човешко същество. Той не е свръх-човек. Той е просто човек, обикновен. При просветления човек ежедневните, битови проблеми са такива каквито и при останалите хора. Разликата е, че той има волята и желанието да се открие, да се отдръпне от представата за себе си и да опита да се погледне отстрани безпристрастно и обективно. И без да се съди сам, а напротив да си прости за това, за което другите биха го разпнали. Оттегленият наблюдател на случващото се, няма много общо с анализиращия, мислещ и вземащ решения интелектуалец, нито с медиумно настроения сензитивен човек. В общи линии формулата е приемане. Няма бариера, а когато изглежда, че има, просветленият я вижда точно като такава, осъзнавайки я през цялото време като ограничител. Процеса на осъзнаване е винаги бавен, винаги има нови и нови факти, които излизат на повърхността за да бъдат видени, когато са пуснати свободно пред ума. Просветлението води до нагласата за виждане и приемане на действителността такава кавато е.

Във връзка с темата за мисленето, просветленият човек, винаги знае, че мислите му, както и тези на останалите хора са винаги изключващи, неспособни да обхванат целостта, която за ума е парадоксална ("и двете позиции са правилни и двете грешни"). Процесът на мислене е винаги разграничаващ и отделящ личността, която мисли от това, за което се мисли, докато всъщност през цялото време има единство между мисъл, мислене и мислещ. Мислите сами по себе си са нетрайни и подвеждащи.

[vorfax]

Първият огромен пропуск, който виждам в утвърдилото се (и натрапено на всеки учащ се) разбиране за мисленето е това, че в него не се взема под внимание вътрешния реален свят на човека.

Ако нещо не ти харесва в Уикипедия, не недоволствай, а го редактирай. Има и друга неточност - мисловните операции не са само изброените.

Нашето тяло не е просто тяло, то е нещо отделно от нас и има собствено съзнание, което в някои случаи е доста по-разумно от нас, защото не носи заблудите ни

Може спокойно да го напишеш в някой страница за философско или религиозно течение, но не и тази посветена на науката. Сам се сещаш, че за същото коментирано от теб тяло различните народи и култури си имат собствено схващане и ако то бъде изложено ще стане манджа с грозде.

Може да прочетеш повече на: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8

Та какво мислите относно използването в процеса на мислене на знаците на тялото и интелигентността на чувствата?

Мисля, че придаваш смисъл на неща, които не го притежават.

[Диана Илиева]

...

Та какво мислите относно използването в процеса на мислене на знаците на тялото и интелигентността на чувствата? Споделете личен опит, който на някои хора няма как да не им се появи в съзнанието, докато четат това

Мисля, че силно ги пренебрегваме. И може би донякъде е нормално да е така. Просто ние сме (бяхме) на етапа да изграждаме и развиваме менталното си тяло и е естествено да обръщаме внимание предимно на него, да му се радваме и да искаме да използваме предимно него - подобно е, ако си представим какво е положението, когато едно дете се е сдобило с нова играчка

Поради това, че тялото и чувствата са по-стари, то са и по-развити, по-усъвършенствани (ако мога така да се изразя), то аз никак не се чудя, ако докато умувам и се колебая за нещо и в това време случайно! ме присвие под лъжичката например - веднага съобразявам, че не съм на прав път в мисленето и потенциалното решение, което ми се върти в главата.

[Донка]

Споделих тази история за да покажа, че всеки страда, всеки среща трудности и има вътрешни борби, всеки е имал противоречия и изкушения в живота си.

Докато продължавате да вярвате в идеал, без да виждате действителността пред себе си, без смело и открито да признавате грешките и ограниченията си, сте сковани. Не сте свободни. Перфекционизмът, който си представяте свързвайки го с просветленият човек е далеч от истината. Това би подело една друга тема, тази за съвършенството и как го подразбира всеки един от нас.

Когато се отъждествявам с емоциите и с мислите си страдам. Но освен това, аз знам, че съм пространството, в което те да се появяват, преминават и да си отиват, за да освободят място на следващите. Когато говоря за моите емоции и моите мисли, аз зная, че те са в ядката на моето его. Но това далеч не е всичко, а е само черупката на съществуването.

...

Без опити и грешки не е възможна никаква реализация. Когато просветленият човек прави избор, той не знае какъв ще бъде резултата, той не знае цифрите, които ще се паднат от тотото. Разликата е, че той е сколнен да приеме каквото и да се случи, да го обработи, да се опита да го асимилира, да не се бунтува срещу резултата, и дори когато се бунтува срещу него, той е прекрасно осведомен за себе си, че става въпрос за егото му, което роптае. Просветленият човек свободно преминава и обитава отвъд формата, той знае къде е „онова място”, в което няма противоречия, няма въпроси, няма страдание, няма аз, ти, те и няма думи.

Просветленият човек изпада в ситуации, в каквито изпада и всеки останал и реагира както всяко човешко същество. Той не е свръх-човек. Той е просто човек, обикновен. При просветления човек ежедневните, битови проблеми са такива каквито и при останалите хора. Разликата е, че той има волята и желанието да се открие, да се отдръпне от представата за себе си и да опита да се погледне отстрани безпристрастно и обективно. И без да се съди сам, а напротив да си прости за това, за което другите биха го разпнали. Оттегленият наблюдател на случващото се, няма много общо с анализиращия, мислещ и вземащ решения интелектуалец, нито с медиумно настроения сензитивен човек. В общи линии формулата е приемане. Няма бариера, а когато изглежда, че има, просветленият я вижда точно като такава, осъзнавайки я през цялото време като ограничител. Процеса на осъзнаване е винаги бавен, винаги има нови и нови факти, които излизат на повърхността за да бъдат видени, когато са пуснати свободно пред ума. Просветлението води до нагласата за виждане и приемане на действителността такава кавато е.

Във връзка с темата за мисленето, просветленият човек, винаги знае, че мислите му, както и тези на останалите хора са винаги изключващи, неспособни да обхванат целостта, която за ума е парадоксална ("и двете позиции са правилни и двете грешни"). Процесът на мислене е винаги разграничаващ и отделящ личността, която мисли от това, за което се мисли, докато всъщност през цялото време има единство между мисъл, мислене и мислещ. Мислите сами по себе си са нетрайни и подвеждащи.

[Диляна Колева]

отразяване на съществените свойства, на закономерностите в действителността. Мислите са форми, образувани в съзнанието, не възприети чрез сетивата.

Та какво мислите относно използването в процеса на мислене на знаците на тялото и интелигентността на чувствата? Споделете личен опит, който на някои хора няма как да не им се появи в съзнанието, докато четат това

Има различни фактори на мисленето, един друг фактор, който обяснява, че мисълта няма непосредствен контарт с обективните факти , а сеопира върху техните субективни отражения в различните познавателни образи на субективните процеси. Следователно развитието , богатството и своеобразието на сетивното познание най- непосредствено влияе върху формирането на мисълта и интелекта изобщо.

Голяма роля за появяването и протичането на мисълта в нейните положителни или отрицателни форми играе миналия опит, обективните връзки и зависимости, умението за пречупването и преобразуването на мисълта. Ето един пример за съвкупоността на тези фактори проявена във вземането на едно кратко решение:

Древногръцкият философ, математик и астроном Талес попитал мъдреците:

" Как да измерим точно и лесно височината на пирамидата?"

Един от седемте мъдреци на древността отговорил:

"Измерете сянката на пирамидата в момента , когато Вашата собствена сянка е точно толкова дълга, колкото е вашия ръст"

Тук имаме -сетивно познание, минал опит, обективни връзки и зависимости и пречупване и преобразиване на мисълта.

Що се отнася до вземането на решения.

Мисълта е най- общо 3 вида - теоретична, практична и художествена.

Разбира се, у всеки от нас има от трите в различни съотношения и се ползват различно в различни ситуации, но един тип преобладава.

Теоретичното мислене - е абстрактно , при него условите на задачата, която трябва да се реши е точно и ясно.

Вземането на решения тук са или капитулация - " не може да се реши" или се доказва, че не може да се вземе решение или се решава задачата с евентуални поправки.

При практическото мислене процеса с вземането на решения стои по съвсем различен начин, това е и основно мислене в ежедневието ни. То представлява сложен сбор от четирите фактора, които трябва да се прилагат понякога светкавично при вземането на решение - при шофиране например в трафика, ако бързаме. Може и да се проточва с години, когато става въпрос за вземане на решения като - професионално развитие, емоционални връзки и т.н.

Тук може да се говори за влиянието на интелигентността на чувствата - когато трябва да се вземат бързи решения , да се задейства една скоростна психична дейност излиза на преден план вътрешно оформеният емоционален свят на човека.

Понеже живеем в динамично време практическото мислене е измислило "шаблонни ситуации" -Когато се случи това, аз трябва да постъпя така, за да има най- малък брой поражения за мен и за околните.

Такъв тип шаблонно мислене ни се насажда от медиите и управляващите, например, и ни превръща умишлено в тълпа.

Но същия този тип шаблонно мислене може и да ни освободи от блокировката на манипулацията и да ни изведе от тълпата, като ни превърне в маса индивиди, които умеят да преценяват собственото си поведение.

Художественото мислене е много специфично и принадлежи на значително малък брой хора , като водещо. Тук голяма роля играят емоциите, въображението, естетиката.

Та, мисленето и вземането на решения е твърде сложен процес и много индивидуален. По тази причина, в голям процент от неразбирателствата стои разликата от преобладаващия тип мислене и неговите разновидности.

Решенията, които ще вземат - един човек с изявено художествено мислене и един практик, са твърде различни. \това от личен опит \ И ако тези хора трябва да работят съвместно, трябва да имат доста добре развито и отработено себепознание, за да могат да откриват границите си и да се напасват в работния процес или в съвместния живот.

Редактирано Юни 3, 2012 от didi_ts

[B__]

....Теоретичното мислене - е абстрактно , при него условите на задачата, която трябва да се реши е точно и ясно.

Вземането на решения тук са или капитулация - " не може да се реши" или се доказва, че не може да се вземе решение или се решава задачата с евентуални поправки.

...

Интересни неща само ми се ще тука да се почудя малко доколко абстрактното мислене може да е приложимо за отделен човек? Как се прилага една теория в практиката?

[Диляна Колева]

Да, прав си.

Абстрактното мислене в чист вид не може да стигне до взимане на решения.

То неизбежно се нуждае от конкретното или т.н. конкретно - образно или практическо мислене.

Мноко ясен и всеизвестен пример е с яйцето и кокошката - кое е първо.

Абстрактната мисъл при вземане на решения за този въпрос ще изпадне в интелектуална неспособност.

Ако и "кокошката" и "яйцето" се възприемат като абстрактни понятия - до отговор не може да се стигне - единственият отговор на абстрактното мислене е - едновременно.Което е твърде неприемливо, ако става въпрос за вземане на реално решение в реална ситуация.

Затова нашето мислене винаги изработва конкретиката или практическата част - т.е. ако става въпрос за "тази кокошка" и "това яйце" - допълнителна информация, която ще внесе практическото мислене, ще доведе до вземане на решение на този иначе абстрактен въпрос.

Редактирано Юни 3, 2012 от didi_ts

[Mia15]

Да започна с една мисъл на Айнщайн: "Ние не можем да решим проблемите със същия начин на мислене, който ги е създал"

...

Защо тогава да не се обърнем в мисленето си и към вътрешния си свят? Нима той е не по-малко реален от външния?!

Вторият момент е, че вътре в нас има и чувства. Защо тези чувства, които ни идват в процеса на мислене да не се използват при самото мислене?! Нима те случайно ни идват или случайно ги има.

...

Та какво мислите относно използването в процеса на мислене на знаците на тялото и интелигентността на чувствата? Споделете личен опит, който на някои хора няма как да не им се появи в съзнанието, докато четат това

Божидар, не знам дали има подобна тема за взимането на решения. Ако няма, крайно време беше

Аз не мисля, че човек може да вземе режение само с мисъл или само с чувства. Ако е възможно, то ще е само с чувство и ще е импулсивно действие, а не решение. Само с мисъл...май и Сталин не е могъл, щото егото не е мисъл.

Мисля, че взимаме всяко решение с комбинация от "лични ресурси" - семеен пример, личен опит, послушан съвет, амбиция, страх и...ехее много са.

Предвид цитата на Айнщайн си давам сметка колко пъти чувам "С кой акъл реших да ...та сега...".

Казват да не вдимаш решение като си ядосан или много радостен от нещо. Хубаво, това е ясно. А през останалото време пак нямаме помощен инструментариум.

Аз смятам, че ако някой не си харесва работата, ще си пропилее живота като болтче в матрицата. В същото време, ако ме попитат в този случай "Дай съвет какво решение да взема" не бих могла да дам заради чисто битовата страна на нещата. За един брак или връзка, в която има неудовлетворение ваши същото. В тази връзка и отново предвид цитата, мисля, че търсим съвет, за да видим нещата отстрани и чрез друг начин на мислене. Ако съвета ни допадне в съответствие с многобройните ни характеристики и фактори около нас, го "послушваме". А после...каквото стане. Тук нямам предвид техническа експертиза от геолог например, а съвет за взимане на решение от нас.

С две думи - чудя се как можем да проверяваме поне мъничко кое решение е добре за нас. Защото като си недоволен от нещо и вземеш решение, може да стане по-зле (и немалко пъти става).

[Mia15]

Виждам, че съм допуснала грешка, написала съм реЖение. Ето ни подсказка Примерно самураите казват: "Като сечеш, не режи", ние имаме поговорка "Девет пъти мери, един път режи"

Но на мен още не ми светва, защото колкото и да мериш, дори добре да отсечеш, пак си си умувал с твойта глава и пак може да стане грешка с последици.

[vorfax]

Защото правилното решение не гарантира желаният резултат. Живеем в система с безброй неизвестни. Ние сме едно такова неизвестно и можем да участваме в чужди полиноми, с повече или по-малко влияние, но и другите участват в нашият.

[B__]

Защото правилното решение не гарантира желаният резултат. Живеем в система с безброй неизвестни. Ние сме едно такова неизвестно и можем да участваме в чужди полиноми, с повече или по-малко влияние, но и другите участват в нашият.

Правилните решения гарантират щастие. Независимо от неизвестните правилно решение може да се вземе. Е, човек не може да се научи да го прави за ден

[vorfax]

Правилните решения гарантират щастие.

ОК. Ето ти казус:

Вземат за заложник майка ти и баща ти (допускаме, че са живи). Похитителите казват, че може да избереш кой от двамата ще живее, а другият ще застрелят. Ако не избереш, ще застрелят и двамата.

Хайде сега, първо ми кажи кое е правилното ти решение и второ как точно ще ти осигури щастие.

[B__]

Правилните решения гарантират щастие.

ОК. Ето ти казус:

Вземат за заложник майка ти и баща ти (допускаме, че са живи). Похитителите казват, че може да избереш кой от двамата ще живее, а другият ще застрелят. Ако не избереш, ще застрелят и двамата.

Хайде сега, първо ми кажи кое е правилното ти решение и второ как точно ще ти осигури щастие.

До момента на въпроса кого да убият си взел един куп решения по време на похищението и преди похищението. Те или повечето от тях, ако не са правилни, как искаш да се справиш с похищението

Взел си куп неправилни решения и сега изведнъж искаш моментално да ги обезсилиш?!

[Диляна Колева]

Правилните решения гарантират щастие.

ОК. Ето ти казус:

Вземат за заложник майка ти и баща ти (допускаме, че са живи). Похитителите казват, че може да избереш кой от двамата ще живее, а другият ще застрелят. Ако не избереш, ще застрелят и двамата.

Хайде сега, първо ми кажи кое е правилното ти решение и второ как точно ще ти осигури щастие.

Тук според мен не става въпрос за вземане на решение, а за правене на избор, използване на предпочитание, там влизаме в друга сфера.

Решения се вземат по въпроси или ситуации, които зависят от човека, който трябва да ги вземе.

Всичко останало е правене на избори.

А изборите пък - нещо което ни се случва всекидневно - влизат в друг раздел с още повече особености.

Редактирано Юни 3, 2012 от didi_ts

[vorfax]

До момента на въпроса кого да убият си взел един куп решения по време на похищението и преди похищението. Те или повечето от тях, ако не са правилни, как искаш да се справиш с похищението

Съмнявах се, че се мислиш за нещо повече от полином, а вече се убедих.

[vorfax]

Тук според мен не става въпрос за вземане на решение, а за правене на избор, използване на предпочитание, там влизаме в друга сфера.

Избор:

1. Процес на селекциониране на алтернативи.

Решавам:

1. След обмисляне определям как да постъпя.

2. Търся и намирам път за изяснение на заплетен въпрос, задача, кръстословица, ребус и др.

из Уикипедия.

Вземането на решение е избор. Чак се чудя защо ми се налага да го пиша?

[Диляна Колева]

Чакай сега, тук поставяш грешно понятията.

В зададената от теб ситуация, ще говорим за Решение, ако аз реша да направя нещо да ги спася и двамата или да взема решение да правя избор - това което ми се предлага. Това са двете алтернативи на решението - това което зависи само от мен.

Има доста тънки граници между понятията и просото определения не изясняват ситуациите.

Не можем да говорим за вземане на решения при зададени ограничения - от 2 позиции - това е избор, Решението е дали да правиш този избор.

Но мисля да не продължаваме, защото ще влезем в безсмислен спор за специфични и не особено интересни материи.

Редактирано Юни 3, 2012 от didi_ts

[vorfax]

Това са двете алтернативи на решението.

Не, това са отделни решения.

Пример с математиката: Колко е 2+2. Решенията може да са 4, 3, 1035. Едните решения са грешни, а другите са правилни, но в математиката е фиксирано кои какви са. Изборът как да отговориш, т.е. решиш задачата, определя дали ще получиш желаният резултат. Само дето в живота претеглянето на любовта към родителите примерно не е точна наука и верен отговор няма. БожидарЗим си въобразява, че контролира света и като Терминатор ще се върне 40 години назад във времето, ще накара майката на похитителя да не го изпуска или лишава от колело или се развежда с баща му и така ще предотврати бъдещото престъпление. Между впрочем има такъв филм, но неговото послание е, че нищо няма да се промени. Във филма полицаи залавяха престъпниците преди да са извършили престъплението. Иначе "Широко затворени очи" ли наскоро споменах.

[Mia15]

Правилните решения гарантират щастие. Независимо от неизвестните правилно решение може да се вземе. Е, човек не може да се научи да го прави за ден

Какво имаш предвид под да се научим да го правим?