78. Не пресушавай живота - Утринно Слово,18.02.1934 г.

[Донка]

Молитвена програма за начало:

Добрата молитва

Няма Любов като Божията Любов

Формула: Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг

Беседа: Не пресушавай живота - Утринно Неделно Слово, държано на 18 февруари 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев

Молитвена програма за край:

Химн на Великата Душа

Формула: Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие. (3 пъти)

Господнята молитва

Ако направим едно добро и ни се плаща за него, тогава доброто не е валидно. Има хора, които идват тук, когато вътрешно са недоволни нещо и няма кой да им каже една сладка дума. Ако мине покрай тебе един и ти даде една хапка мухлясaл хляб, мине друг и ти даде една хапка мухлясaл хляб, мине трети – каква полза ще имаш от мухлясалия хляб? И сто души да ти дадат, ти ще усетиш лошите последствия на хапките. Ако мине някой и ти остави от онзи, хубавия хляб, сега опечен, то е друг въпрос. При сегашното развитие на човека, човек трябва да бъде внимателен в говоренето. Много неща може да ти се представят в една светлина, която не те ползва.

Редактирано Май 26, 2012 от Донка

[Слънчева]

Благодаря за беседата!

...По някой път казвате: Защо на другите хора върви, а на нас не върви? На Изгрева мнозина казват: Ние по три пъти се молим, постоянно се молим, а пари нямаме, гладни сме. Не, не ни върви тук на Изгрева. Не ни слуша Господ. Не, че Господ не слуша, но съдът, който носиш не е какъвто трябва. Като идеш, трябва да носиш един съд, че каквото поискаш, Господ ще ти даде. Ако не носиш нищо, Господ не дава. Като идеш при Бога, трябва да носиш ума си, ще ти даде нещо за ума. Като идеш при Бога, трябва да носиш сърцето си, ще ти даде нещо за сърцето. Като идеш при Бога, ще носиш и тялото. Но ако идеш без тяло, ако идеш без сърце и без ум при Бога, нищо няма да получиш. Вие отивате без ум, без сърце, без тяло при Бога и искате Господ да направи много чудеса заради вас. В това отношение вие сте на един крив път, защото Бог е Любов. Той е благост. Той е, Който е създал всички, грижи се и за най-малките същества. И чудно е, защо именно към тебе е имал особено отношение, че теб само е забравил? Трябва да търсиш причината у себе си. Има нещо, което ти липсва, което, като откриеш и поставиш на мястото му, молитвата ти непременно ще бъде чута. После, нека да ви представя конкретно онзи велик закон в света, как трябва да се постъпва, как трябва да се прави добро. Някой казва: Трябва да правим добро. Ето какво е истинското добро в света. Ако правя добро в света, аз ще го направя по следния начин: Ще насадя градина от няколко хиляди дървета и тогава всички, които минавате, ще ви каня на гости, но никой не трябва да носи кошница. Само ще носи кошницата, която Господ му е дал. Господ на всеки едного от вас е дал една малка кошница и само със своята Божествена кошница ще дойде, и колкото може в нея да тури, да тури. Във външна, друга голяма кошница, не се позволява нито една ябълка да вземе. Да напълниш външната кошница и да си носиш вкъщи, в това седи съвременното зло в света.

Има два вида проводници – на черната ложа и на бялата ложа, които всяка нощ ви проповядват. Като дойдат, започват своята реч, казват: Слушай, ти си способен човек. Трябва да помислиш малко за себе си, нещо трябва да направиш. Дом трябва да имаш, трябва да се уредиш, другояче ще осиромашееш, гладен ще умреш. Остави този път. Сиромах ще бъдеш, няма да те почитат хората. Бедният като видиш, натисни го за главата, сиромаси не трябва да бъдем. Силен трябва да бъдеш. Който те удари, удари го и ти, да покажеш силата си. Онези, другите проповедници не ги слушай, те нищо не знаят. Светът Господ само за тебе го е създал. Ти гледай да живееш. Това, всяка сутрин като станеш, ти се проповядва. После гледай красив да бъдеш, хубаво да ядеш, да понапълнееш малко.

– Ако си търговец, ако си учен, те проповядват ден и нощ. Проповядва ти се и ти слушаш. Някой път се объркаш и не знаеш коя е Волята Божия. Говориш за Бога, а мислиш за себе си. Днес гледам, двама души болни отиват при един виден лекар да се лекуват. Интересуват се да знаят, какви са болестите и от какво страдат. Защо са станали болни? Единият от тях накуцва, но като иде при лекаря, бърза. И другият бърза. Единият казва на другия: Ти не си толкова болен. Постой малко настрана, аз съм закъсал съвсем. Трябва да вляза пръв при лекаря. Питам: Коя е причината на твоята болест? Защо си закъсал? Този човек, доколкото гледам, постоянно страда от преяждане. И той все за себе си мисли, нищо повече. Отива при този лекар, той е виден лекар, познава слабостите. Знае, че разполага с много пари и казва му лекарят тъй: Болестта ти е много лоша, много пари трябва да похарчиш. – Лесна работа. – Много пъти ще идваш, с едно идване няма да стане оздравяването. – Питам сега, не е ли хубаво много пъти да ходиш при лекаря? Този човек никога не беше мислил да прави добро на лекаря. Всеки ден ще иде да го посещава и ще плаща визитата си. После, този човек, каквото Господ е заповядал, той не е изпълнявал нито една Божия заповед. А сега, каквото каже лекарят, ще го изпълни. Казва: Толкова капчици от това ще вземеш. Той взема, чете ги, туря шишето и казва: Отлични хора са лекарите, учат хората на послушание. Учат хората как да оценят своето здраве. Казвам: И най-ученият в пътя на ученичеството има да изпита една опасност. Ученикът може да стане амбициозен, да мисли, че между учениците той трябва да бъде пръв.

Ще ви изясня закона. От всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и всяка ваша постъпка ще зависи, каква ще бъде съдбата ви в света. Отношението на учителя ви, отношението на външното общество към вас, ще зависи от вашите мисли, от вашите чувства, от вашите постъпки. Невидимият свят няма никакво пристрастие. Определя точно. Сега няма какво да се безпокоите. Всяка работа, която замисляте, трябва да се изработи. Всеки един трябва да се стреми да изработи нещо хубаво. Той не трябва да каже: Аз това не мога да го направя. Ученикът, каквато и задача да му дадат, той трябва да се опита да я разреши. Може да е мъчна, това не показва, че задачата не може да се разреши. Не трябва сега да се спирате и да казвате: Аз се помолих. Вие в дадения случай трябва да знаете, че молитвата е един метод. Когато не може да разрешите един въпрос, ще се молите. Ще се молите, но не да чакате само на нея – молитвата е справка в дадения случай. Ако така разсъждавате, ако мислите, че като се молите, всичко можете да направите, вие сте в един крив път. Молитвата е за улеснение. Молитвата е, за да не изгубите живота, който имате в тялото. Молитвата е, за да не изгубите чувството, което е в сърцето, мисълта, която имате във вашия ум. Тя е подкрепа. Тя ще свърши отлично работата. Щом молитвата е запазила живота, който е в тялото, щом молитвата е запазила чувството, което е във вашето сърце, щом молитвата е запазила мисълта във вашия ум, тогава тя е сила Божия. Тогава ние можем да постигнем това, което желаем. Следователно, всякога трябва да се молим. Молитвата е връзка, да се запази живота в нас, да се обновява тялото. Молитвата е процес, за да се обновяват нашите чувства. Ако няма постоянно обнова, тогава всякога има една опасност. Всякога трябва да има една обнова в човешката мисъл. По-следващата мисъл трябва да бъде по-хубава. Всяка една мисъл трябва да бъде по-усъвършенствана. Докато достигнете до едно положение, че сами да сте доволни от своите мисли.

Сега говорим за комисията общо, за да каже на учениците, какво трябва да правят. Мнозина казват: Какво трябва да правим, за да бъдем свободни? Свободата на човека се поддържа от неговата мисъл, неговите чувства, неговите постъпки. Поддържайте всякога добрите мисли, добрите чувства, добрите постъпки. Това е, което поддържа свободата. И вие ще бъдете свободни. Ако не поддържате добри мисли, добри чувства и добри постъпки, вие не можете да бъдете свободни, нищо не можете да постигнете в света и сами се осъждате на ненужни страдания, тревоги, закъснявания. Но аз изяснявам как всъщност седи работата кармически. Кармата, това е разбирането на човека. Тъй както хората разбират кармата, тя никога не може да се разреши. Когато апостол Павел разисква кармата, казва: "По закон никой не може да се оправдае". Ако ние мислим само за себе си и искат да ни убедят, че в едно прераждане ще станем добри, в друго, в трето, казвам: Зей, коньо, за зелена трева. Следующият живот не може да те направи добър. Ти добър не можеш да станеш, ти си едно произведение. Мисълта, която става добра, това е външно качество на мисълта. Тази мисъл не е свободна. Ако ти търсиш своята мисъл отвън, ти не си свободен човек, ти си едно произведение. Ако търсиш свободата отвътре, тогава ти ще бъдеш човек независим, отвътре ще търсиш свободата. Нали русите освободиха българите. Свободни ли са българите? Турците излязоха от България. Умрелите турци останаха в България и днес живеят. Нас ни освободиха, но свободата трябва да дойде отвътре. Всеки народ трябва да се освободи отвътре. Трябва да се разбира добрата мисъл, добрите чувства, добрите постъпки, от които зависи свободата...

Какво трябва да мислят учениците? Не пресушавайте живота в тялото. Не пресушавайте чувствата си, не пресушавайте вашата мисъл.

22. Утринно Неделно Слово, държано на 18 февруари 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев

[Розалина]

Някой казва: Трябва да правим добро. Ето какво е истинското добро в света. Ако правя добро в света, аз ще го направя по следния начин: Ще насадя градина от няколко хиляди дървета и тогава всички, които минавате, ще ви каня на гости, но никой не трябва да носи кошница. Само ще носи кошницата, която Господ му е дал. Господ на всеки едного от вас е дал една малка кошница и само със своята Божествена кошница ще дойде, и колкото може в нея да тури, да тури. Във външна, друга голяма кошница, не се позволява нито една ябълка да вземе. Да напълниш външната кошница и да си носиш вкъщи, в това седи съвременното зло в света.

Беседа: Не пресушавай живота - Утринно Неделно Слово, държано на 18 февруари 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев