Помогнете ни да се справим със стреса от земетресенията

[poli trifonova]

Здравейте, преди години успешно се справих с паническото разстройство с помощта на д-р Първанов, но сега след ужаса прекаран по време на нестихващите земетресия, сякаш всичко отново се върна. Не говоря само за себе си....всички в Перник са в шок и стрес. Децата масово повръшат и пищят при всяко поклащане на земята.Ужаса се чете дори в очите на коравите и смели мъже, отчаянието че не могат да защитят семействата си, пред силата на природата. Последно ни посъветваха да се обърнем към психиатър, но аз знам какво значи това - успокоителни и/ или антидепресанти. Как да се върнем към нормалния си живот, как да забравим и заличим спомена от преживяното. Да знам....живота продължава, но за нас вече не е същият.

[д-р Тодор Първанов]

Здравей,

Образно казано в нашия мозък има „емоционални чекмеджета“т.е. всяко събитие свързано с определени чувства, се запаметява в дадено чекмедже. Така че ние имаме чекмеджета с надписи „радост“ „скръб“ „страх“ „гняв“ „вина“ и т.н. Някои от тях са напълно затворени, други са малко открехнати, а трети – напълно отворени. Това зависи от преобладаващите преживявания, които имаме в дадения период от живота.

Земетресенията са отворили при много хора почти напълно чекмеджето с надпис „страх и ужас“ и е нормално тези емоции да преобладават в момента. Не е възможно да бъде различно - земетресението е нещо рядко и непознато за нас. Всичко все пак опира до опита, който имаме. Познавам двама българи, живеещи в Япония. За тях земетресенията са нещо обичайно.

Какво трябва да се направи?

В момента трябва да се говори, да се говори и споделя за преживения страх и наличните опасения. След време, когато даден страх не се потвърждава, тези чекмеджета започват сами да се затварят и така ще се реши проблема с неприятните емоции. Това е естествен процес и става от само себе си. Ще има и хора, по принцип по-тревожни, при които част от информацията свързана със земетресението, запаметена в амигдалата, ще продължава да пуска реакциите на страх при събития, които макар и бегло, наподобяват преживяното по време на земетресение – например подобен шум на чутия тогава, клатенето на кола при пътуване, звукът на бягащи хора и т.н.

Така че времето ще реши проблема със стреса и преживения страх. Тези хора, при които симптомите на стрес останат продължителен период от време, ще трябва да се обърнат към специалист. Ще отбележа, че при извънредно силни стресогенни събития в първите дни се прилага групова психологична работа, например психологичен дебрифинг. Той е сравнително евтин, но много мощен начин за премахване на негативните емоции свързани с преживяното. Но подчертавам, това са методи за силно травматогенни събития, с реални жертви и тежки загуби. Като пример бих дал катастрофата на автомагистрала Тракия или пожарът във вагона при Червен бряг. С участниците в тези събития задължително е трябвало да се работи психологически. Ако това не е направено се опасявам, че за някои от тях са останали трайни последици.

В дадения случай мисля, че трябва да се разчита на времето, статистиката и науката, която казва, че пластовете се наместват и ново земетресение с подобна сила в този район не може да се очаква в близките няколко стотин години.

Вчера директорът на Националния институт по геофизика, геодезия и география Николай Милошев беше категоричен, че пернишкото огнище практически е изчерпано от енергийна гледна точка.

За децата - децата копират емоциите на родителите си. Когато родителите се успокоят, те също ще го направят.

[poli trifonova]

Благодаря д-р Първанов, както винаги точен и изчерпателен. Когато писах поста наистина бях много изплашена и обезверена, защото трусовете не спираха. За българите в Япония това може да е ежедневие - но за нас е трагедия.Прекалената информация за ставащото с всичките апокалиптични картини, няма как да не повлияе на психиката на повечето. Колкото и логически да сме настроени, чекмеджето със страха и ужаса е отворено да край. Искам да успокоя и другите, но нищо смислено не ми излизаше от устата. Надявам се хората, които четат поне малко бъдат успокоени. Благодаря още един път

[Орлин Баев]

А какво значи това да имаме страх от земетресение? Всичко се клати - струва ни се, че всеки момент сградата ще падне и ... край! И се паникьосваме. Малко страх е о'к - нормална част от био-психо-системата ни е. Но ако е в повече, това означава, че в дълбините на ума ни, вместо вяра в себе си като вечна същност, в природата като мъдрост, в смисъла на ставащото, вяра и доверие в мига като част от една по-обширна цялост и свързаност с нишките на битието - наместо това в нас живее страх от провал, ужас от смъртта, приемана като анихилация, вместо само като преход, вкопченост в тяло, вещи, във външна стабилност - но липсваща вътрешна такава, откъснатост от душата си и разчитане единствено на отъждествяването с малкото си био-социо-психично обусловено его... Ако не можеш във всеки момент да приемеш мъдростта на смъртта и да знаеш, че тя винаги ти "диша във врата", как можеш истински да живееш живота си, освен през илюзиите, казвани ти от родители, преподаватели, другите, медиите? Каква мъдрост има в тези други - те също са се вкопчили в нищожността на относителната сигурност на краткия миг на живота, умишлено забравяйки вечността на т.н. смърт... Ако знаеш, че смърт няма, в момент на нормален стрес като земетресение, просто ще се отпуснеш и виждайки ситуацията през спокойните очи на сърцето и душата си, ще направиш нужното - ще се изнесеш, ще прибереш за секунди каквото е нужно и ще излезеш. Но тогава няма паника. Знаеш, че правиш каквото можеш, а става каквото е нужно да стане точно в този момент точно с теб и близките ти! Просто действаш спокойно! Защото имаш друга нагласа на съзнанието си - виждаш ставащото през мъдростта на сърцето си!

Сега в доста от хората, с които работя, има известен остатъчен страх от случилото се земетресение. Практически при справянето най-добри са поведенческите техники като 'излагане и превенция на отговор", дебрийфинг, EMDR, NLP визуализациите и най-вече, работата с транс, т.е. хипнозата. Отвъд това обаче, е нужна една по-цялостна промяна в разбирането на живота въобще и допир до мъдростта на ... Селфа си!

Редактирано Май 27, 2012 от Орлин Баев

[B__]

Много добре Орлин е описал ограниченията на ума при възприемането на земетресението. а което и да е друго разклащане на разбиранията ни за сигурност.

Един вариант хората да преминат по-лесно ситуацията е да попият няколко дена от капките за спешни случаи на Бах. То беше хубаво веднага след земетресението да се почне. А и при други "раклащащи" събития е хубаво да се пият. Е, за всеки човек "разклащащите" събития са различни. Например, някои след земетресението с достъп до капките на Бах не са счели за нужно да си правят труда да ги приемат. Но пък същите се "разклащат" повече от уж ежедневни събития.

[ISTORIK]

Хората реагират по различен начин на стреса и дистреса, в зависимост:

- от възрастта си,

- от своя жизнен опит,

- от своята емоционална устойчивост.

Стратегиите за справяне с дистреса биха могли да бъдат разпределени в две основни групи:

- Вътрешни стратегии - това са начините, с които личността се справя със стресогенните ситуации, като използва само наличните си вътрешни ресурси. Те са свързани са със способността й да дефинира стресовото събитие като предизвикателство, което може да бъде преодоляно.

- Външни стратегии - свързани са с включването на ресурси за справяне със стреса, извън индивида. Това е социалната (роднини, приятели и познати) и професионална подкрепа от психолози, психотерапевти или психиатри.

Съществен фактор за избягване на стреса е да се настроим да сме в помощ на нуждаещите се от повече подкрепа в тази ситуация – деца, по-възрастни хора, по-уплашени от нас. Да си представиш, че си част от спасителния отряд – от тези, които отиват там, откъдето другите бягат, е добър начин да избягаш от парализиращия страх. Контролът върху дишането също е много важен.

Относно постравматичната стресова реакция при децата... Това е трайно психично увреждане с различни негативни последици. Какво трябва да се знае?

- Дистресът, който децата са натрупали, най-вероятно няма да отшуми в течение на времето от само себе си и ще остави своите отражения върху детската психика.

- Децата трудно изразяват страховете си на вербално ниво. Роднините и приятелите им би трябвало да демонстрират любов, подкрепа и съпричастност към проблемите и страховете им.

- При опасност родителите трябва да демонстрират пред децата си спокойствие, хладнокръвие и разум. Те трябва да имат (или да си съставят) план за действие в конкретната стресова ситуация. Всеки член на семейството, според своите възможности, трябва да има задачи, за които да отговаря и да му е ясно какво трябва да прави.

- Детските страхове се задълбочават при иронизиране и при подигравки. При наличие на страх у детето е необходима консултация с психолог, който ще даде насоки за работа.

- Свръхобгрижваните деца са по-податливи на страхове и при тях много по-трудно се формират умения за самостоятелно справяне с житейски ситуации и стресиращи събития.

- Ако проявите на напрежение, безсъние, обостреност в реакциите на детето не отзвучават с времето (над 15 дни), трябва да бъде потърсена специализирана психологическа помощ.

[sensual]

Аз имам въпрос по повод поста на Орлин:

Не е ли вредно човек да се успокоява с мисълта, че смъртта няма да бъде краят на съществуването му? Това не е ли нещо като самозаблуждаване? Понеже според невронауката, същността на човека е неговото съзнание, а то е продукт на мозъчната дейност. Когато мозъкът умре, изчезва и съзнанието. Няма доказателства в полза на дуализма (че мозък и съзнание са две отделни неща). Няма данни нещо от същността на човека да продължава да съществува след смъртта му. Освен образно казано спомена за него, какво е оставил след себе си и други такива. Това го пиша понеже по лични причини напоследък се интересувам от този въпрос (за това и пуснах темата за IADC) и за съжаление няма нищо, което да сочи към оцеляване на някаква част от човека след смъртта му.

Та ... тези мисли как смъртта е просто преход не са ли един вид "пожелателно мислене", не изопачаваме ли с тях истината? Понеже все пак знанията ни за истината идват от науката.

Не е ли по-добре да се опитаме да приемем, че един ден ще спрем да съществуваме и ще бъде същото както е било преди да се родим?

[д-р Тодор Първанов]

http://www.beinsadou...?showtopic=9494

Виж тази тема.

Прочети и постовете ми в регресивна хипноза.

,,Не е ли вредно човек да се успокоява с мисълта, че смъртта няма да бъде краят на съществуването му? ,,

Вредно да си спокоен? В какъв аспект?

Ако наистина приемеш, че смъртта не е край, а начало, не само ще се успокоиш, но ще станеш и много по-отговорна.Следващият живот много се влияе от сегашния.

Редактирано Май 28, 2012 от д-р Тодор Първанов

[Орлин Баев]

Здравей, sensual!

От позицията на когнитивната наука и невронаука съзнанието се явява страничен ефект от невралните процеси. Въпросът е, че това е само общоприета хипотеза. Приета просто защото известни групи от хора, обединени в социални звена и споделящи подобни вярвания, решават че това е така. Методологията на когнитивната наука, която е именно дисциплината,изучаваща човешката познавателна система от научна гледна точка, е просто продукт от вярванията на последователите и. Дори психичната енергия се отхвърля като факт, какво да говорим за фини тела, душа и т.н. Изследванията се правят не на парче, а на парченца, от които евентуално може да се сглоби по-голяма картина. Нищо лошо. Въпросът е, че ако експерименталният дизайн не пасва на изключително тесните параметри, производни на вярванията на т.н. учени, експериментът не се приема за валиден. Към тези тесни вярвания се нагаждат и статистическите методи за проследяване на изследванията и много добре си резонират взаимно в теснотата и плоскостта си. И тук стигаме до факта, че съвременната наука за когницията не се отличава качествено от коя да е система от вярвания за човешкото познание - което резонира с разбиранията и, се приема, което не, автоматично се дисквалифицира. Когнитивната наука няма методология, която да долови протичането на една единствена мисъл или психодинамиката на интуицията - поне засега. И да проима, все едно чрез изследване отражението на небето в локвичка да се изследва космоса. Може, но индиректно. Представи си една книга. В нея има огромно познание. Подходът на когнитивната наука обаче е следният - ще претегли и изчисли колко мастило има отложено по страниците, каква е дебелината на хартията и от какъв материал е произведена, как е прошнурована книгата, какви съчетания от изписани и бели полета има по страниците. Но няма да си има и понятие от актуалното познание, мъдрост, творчество, полет на мисълта и духа, вложени в съзнанието на автора. Това е само метафора, но надявам се проследяваш аналогиите. Тоест, засега когнитивната наука и невронаука няма нито методологията, нито капацитет на разбиранията си, за да изследва същността на Човека. Измерва психиката чрез заключения, основаващи се на поведението - но това е мегаиндиректен подход. Невронауките са по-директни - но по отношение на душевността, методите им се отнасят както изследването на светлината от слепец - единствено през топлината и...

Как тогава можем да разчитаме единствено на съвременната развиваща се наука по отношение на душевността ни? Ако тя не надхвърли настоящите си разбирания, колкото и да се развива, не го прави във вертикална, а само в хоризонтална плоскост. Все едно гъсеницата да разбере пеперудата (едно от буквалните значения на гърцизмът психе е пеперуда - затова ползвам тази метафора) - не, тя ще яде листата, ще гледа надолу, ще изследва структурата на мозъка на другите гъсенички, но ще отрича съществуването на крила и нещо повече от собственото си пълзене!

С това не омаловажавам значението на когнитивната наука и експерименталната психология - напротив, възнамерявам и за в бъдеще активно да се ползвам от достиженията им. Просто казвам, че съществува известна двумерност в презумпциите им - това не ги прави лоши или малоценни, напротив!

Дори да приемем, че вярванията в съществуването на психична енергия, душа и т.н. са пожелателно мислене, водено от страха от смъртта и проекция на желанието ни за живот, какво от това. Такива вярвания са естествена част от когницията ни, което ги превръща в потенциално мощен психотерапевтичен инструмент - това пък е предмет на изследване на когнитивната наука на религията. Виж тези статии:

- http://orlinbaev.blogspot.com/2010/11/blog-post_29.html

- http://www.kcl.ac.uk/artshums/depts/philosophy/people/staff/academic/papineau/files/teaching20089/biocogsci/biocogsci2008-9/ER2Barrett-Naturalfoundationsofrerligion.pdf

Отделно от всичко горенаписано: съществуват преживяванията на хиляди и хиляди йоги, мистици, медитатори. Преживявания на несетивно процесиране на информацията - опит извън тялото например. Как съвременната наука може да проследи такива опитности с методологията си? Как може да проследи когницията от по-висш разред на хора като Оробиндо или Дънов? За съжаление засега не може.

Редактирано Май 29, 2012 от Орлин Баев

[Desire]

Псалми, 46 Глава

1 За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,

2 Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се преместили всред моретата,

3 Ако и да бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).

4 Има една река, чиито води веселят Божия град, Светото място, гдето обитава Всевишният.

5 Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.

6 Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде Той гласа си; земята се разтопи.

7 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села).

8 Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.

9 Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Изгаря с огън колесници.

10 Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.

11 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).

[B__]

От гледна точка на за псалмите мисля, че 91 е не по-малко подходящ. Да, много добра идея. Вижте сами:

1. Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогущаго.
   
2. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя. Бог мой,на Него ще се надея.
   
3. Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор.
   
4. С перата Си ще те покрива и под крилата Му ще имаш прибежище:Неговата Истина е щит и всеоръжие.
   
5. Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене,
   
6. от мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която запустява всред пладнина.
   
7. Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти; но при тебе няма да се приближи.
   
8. Само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите.
   
9. Понеже ти си направил Господа своего упование, вишнаго свое прибежище,
   
10. няма да ти се случи никакво зло и язва няма да се приближи при жилището ти.
    
11. Защото ще заповяда на ангелите си за тебе да те пазят във всите твои пътища:
    
12. на ръце ще те подигат да не би да препънеш о камик ногата си.
    
13. Ще настъпиш лъв и аспид: ще стъпчеш млад лъв и ламя.
    
14. Понеже положи в Мене любовта си, за то ще го избавя: ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми.
    
15. Ще ме призове, и ще го послушам: с него ще съм, когато е в скърб:ще го избавя и ще го прославя.
    
16. Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си.
    

[Янина Недялкова]

Здравейте!

Чувствам се напълно безсилна да се справя със стреса от земетресението. Имам ужасен страх от смъртта. Когато ни разтресе първият трус спях, както повечето хора, изпаднах в паника. Нито можах да помръдна, нито да извикам . Може би трябва да вметна, че никога до сега не съм усещала земетресение и за мен беше нещо много ново. Живея в София с приятеля ми, който в този момент буквално скочи върху мен и закри главата ми. Почувствах се защитена от една страна, но от друга ми стана още по-страшно от факта, че има от какво да ме пази. Останахме вкъщи, нямаше никакви поражения, всичко си беше на мястото. Изпих една студена вода и изпуших няколко цигари, след което си легнахме. От тогава не мога да спя изобщо. Първите два-три дни си мислех, че е нормално,но не преставам да го сънувам. Вече съм толкова уморена, че заспивам на първата минута, щом затворя очи и започвам да чувам в съня си ужасния звук и се събуждам с "вдървено" лице и изтръпнали ръце и крака. Махнахме се от София за цяла седмица и там бях малко по-добре, но сега като се върнах кошмарните сънища се повтарят отново и отново. Не мога да стоя на тъмно.Постоянно се оглеждам дали нещо не се клати и да се ослушвам. Ще спре ли някога това? Какво да правя?

[Орлин Баев]

Ako оставим настрана опцията за едногодишна командировка в Япония с цел систематична десензитизация на тревожността от земетресения и смърт , явно ще ни се наложи да потърсим други методи за справяне.

Най-сигурният е да се обърнете към професионалната помощ на психотерапевт. С него можете да анализирате характера си - тези наличности, които са изплували при земетресението, са били в несъзнаваното ви и преди това, но прикрити от контрола на съзнанието ви. Когато ясно видите и осъзнаете преживелищно, през тялото си какво стои дълбоко в характера ви, тогава с терапевта можете да започнете да правите малки стъпки по промяна. Всеки терапевт си има методи. Някой предпочита преживелищната действеност на психотеатъра, друг резонира повече с интравертната вглъбеност на хипнозата, трети работи главно с вербално мотивиране и през самата си личност успява да повлияе на ума ви и т.н. и т.н. Има и директни методи за конкретна и бърза работа по страха ви - ако са приложени в контекста на по-цялостна работа, те също са чудесни - в по-горен постинг съм ги споменал. Така че, защо не помислите за няколко сесии психотерапия? А ако съзнавате важността на промяната си, защо не и няколко месеца систематизирана работа по характера си?!

Какво можете да направите сама? Запитайте се - какво ме кара да съм толкова вкопчена в контрола и сигурността? Какво би станало, ако загубя контрола, ако съм в неизвестни, нови, странни и враждебни за мен обстоятелства? Животът само сигурност и контролирана среда ли е? Дали мога да допусна, че всички външни обстоятелства в живота ми, както и разбиранията ми, са твърде преходни и във всеки миг всичко може да се срути, промени, разпадне? А дали разпадането на нещо не води до създаване на друго? Какво ако реката на живота постоянно тече и не се съобразява със застиналите ни разбирания и изисквания за сигурност? Вярвам ли в смисъла на живота си? Вярвам ли, че има случайности или знам, че всичко случващо се с мен във всеки един миг е просто следствие от причини, създадени от самата мен, което автоматично ме поставя в точния за мен миг на правилното за мен място?! А тогава се оказва, че мога да трансформирам и строя съдбата си съзнателно? Вярвам ли в мъдростта на живота, мога ли да почувствам тази жива мъдрост с цялото си тяло? Или се откъсвам от нея с малките конструкти на характера си, вярвайки, че ако не съм постоянно нащрек като малко зайче, "лошият" живот ще ме смачка с неопределеността и неизвестността си? Съзнавам ли, че смъртта е неизбежен факт и това дали ще се случи след минута или след няколко десетки години се определя преди всичко от свободната ни воля, резонираща или не с мъдростта на Живота, не толкова от жалките ни его застрахования и страхове? Съзнавам ли, че смъртта ще се случи - мисля ли понякога за нея като за нормален преход или я определям в ума си като крайна анихилация? Правя ли редовно подходящи визуализации? А медитация, просто между мислите, което за егото ми е пряк допир до смъртта? Чета ли понякога литература, която спомага разширяването на разбиранията и съзнанието ми?

[Alexander]

Освен помощта на психо-терапевт, есенциите на Бах, може да ползвате и мощното въздействие на подходящо и индивидуално предписано хомеопатично лекарство.