Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Възходи и Падения


B__

Recommended Posts

Нормално ли е да вървим, вървим нагоре и после да тръгнем надолу, и после пак нагоре, и после пак надолу?

Някои хора всячески се страхуват да тръгнат надолу. Смятат го за отстъпление, влошаване на положението, дори и за срам. И май стоят на едно място в ступор само и само да запазят "постигнатото" и непозволявайки си да вървят напред?!

Дали пък "падението" не е най-нормалното нещо на света.

От "Първата буква":

"...Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина? Качването и слизането са състояния на съзнанието. Някой казва, че се е качил много високо. Друг пък казва, че е слязъл много ниско. И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност. Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане. И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане. Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си. И животът сам по себе си е неизменен. .."

От "Гордост и смирение" за връзката между гордост и слизане:

"...Сега всички разбират смирението – слизане надолу. Във вашия ум да е смирен човек разбирате слизане надолу. Казвате: „То бива,бива.“ Вие нямате понятие за смирението. Вие считате смирението движение надолу, а пък гордостта – движение нагоре. Горделивият счита, че се движи нагоре, изпъчи се, качва се нагоре. Същата илюзия имаме, когато казваме, че слънцето изгрява и залязва. Според вашето понятие смирението показва движение надолу, не може по-надолу да слиза. А пък смирението е качване нагоре. Смиреният човек е по-учен,той се качва нагоре, неговият хоризонт става по-широк и по-широк. Горделивият, като слиза, неговият хоризонт се ограничава...."

От "Казване и слизане", за да стане още по-интересно и се види безмислието на спора кое е по-добро качването или злизането:

"...Хората не вървятъ по единъ пѫть. Казватъ: „По първия кой върви?“ Оттамъ, отдето мѫжътъ се качва, жената слиза. Оттамъ, отдето женитѣ се качватъ, мѫжете слизатъ. По това се отличаватъ мѫжетѣ и женитѣ. Отдето мѫжетѣ слизатъ,женитѣ се качватъ. Затова не могатъ да бѫдатъ на единъ умъ...."

Линк към коментар
Share on other sites

Възходите и паденията са само в съзнанието ни. Те са в отношението ни към случващото се.

Словото на Учителя трудно се преброжда. Но Учителя винаги говори да бъдем будни и да имаме реална представа за случващото се. А това води до опитите ни да прилагаме Волята Божия. До опитите, волята ни да бъде в синхрон с Божествената.

В крайна сметка, родили сме се на тази земя, за да се учим. Ще е глупаво, ако си мислим, че няма да грешим. Но ще е глупаво и ако смятаме, че не можем да поправим грешките си. Имаме свободна воля да грешим. В това е и силата ни - да осъзнаем и да положим усилия за изправяне.

И за всичко това, не са нужни много думи. Човек трябва да живее живота си и да бъде спокоен, да вярва, че има Един, който винаги бди и помага. Но виж, това често забравяме. И тогава, изглежда, че и Той ни забравя. Което е слизане в долината - да поработим върху себе си. Да поработим и да се покачим на някое и друго връхче... :)

Без усилия нищо не се постига. Вижте какви усилия прави малкото дете, докато стъпи на краката си. Като слезе на земята, месеци наред то води несъзнателен живот. То живее благодарение на майката. Тя съзнава неговите нужди и го поддържа. Постепенно то расте и съзнанието му се пробужда. Така изучава външния свят и започва да се радва на всичко, което го обикаля. Детето живее в един особен свят, без задължения, но колкото повече расте, животът му се изменя. От него се изисква вече работа и то разбира, че не е дошло само за развлечения. И вярващият минава през същите фази. Първоначално той живее високо в съзнанието си, в света на радостта, когато нищо не се иска от него. Постепенно той слиза на земята и разбира, че е дошъл тук да работи. Значи вярата на човека постепенно се усилва, докато един ден той стъпи здраво на краката си, както малкото дете. – Така е, но вярата не е способност, както мнозина мислят. Вярата е особено чувство, което има отношение към разумния свят. Много чувства има в човека: лични, семейни, обществени, общочовешки, приятелски, морални и др. Такова чувство е и вярата. Чувствата събират енергия, която умът използва. Те дават подтик и на душата.

~

Любовта е сила, която работи в живота. Вярата е барометър, който показва степента на Любовта.

~

Вървете по пътя на вътрешното самоизучаване и не се обезсърчавайте. Не питайте защо нещата стават така или иначе. Всичко става така, както Бог е наредил. Изпитите са определени от Бога, а човек пропада поради своята леност. Изобилието е от Бога, а недоимъкът – от човека. Истината е достояние на Бога, а лъжата – на човека.

Слизане и качване

Линк към коментар
Share on other sites

Малко като че ли пак се смесват понятията. Падението винаги е нещо нежелано. Можеш да слезеш в грубата материя, да се потопиш в нея, но съзнанието ти да остане незасегнато. Можеш дори да се подхлъзнеш и да паднеш леко, но това отново да е външно. Падението е вътрешно. То винаги предполага човек да отиде в област от която повече не може да извлече никаква положителна опитност. Падението е връщане назад в развитието. Падението е деградация.

Всичко в природата си има своите низходящи и възходящи цикли. Човешкото съзнание също си има своите дни и нощи – моменти на активност и на почивка; на постигане и задържане на постигнатото (последното е много по-трудно и в действителност неуспехът тук се явява низходящата част от вълната). Стремежът е да се обърне низходящото движение във възходящо по-рано отколкото това е било предишния път.

Линк към коментар
Share on other sites

Ами не знам.

Аз въобще не бих била толкова сигурна.

От една страна наблюдавам хора в моето обкръжение, при които някак отвън, животът им "слага спирачката", когато твърде бързо желаят да "дръпнат напред". Това най-вероятно е, защото физическото ни тяло си има определена граница, лимит, както и физическия живот си изисква нужното внимание и енергия, тъй като само чрез него се проверява какво и как сме научили.

От друга страна се замислих и за беседата, пусната от Лъчезарна:

Всяко нещо, което не се прилага, се вкисва. Същото се отнася и до знанието. Всяко знание, което не се прилага, се вкисва.

Първата буква, ООК, 6 март 1929 г.

Само от тази гледна точка - колко от нас прилагат всичко, което знаят? Въобще езотеризъм и духовност като че ли често срещам на теория, но не и на практика. А щом не прилагаме, значи ... тръгваме назад.

Линк към коментар
Share on other sites

Няма възходи, няма падения. Няма грешки, няма грехове. Всичко е една голяма илюзия. Сподели преди време един мой по - прост другар ( бивш ).

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...