Вярващият човек нещо повече ли е от атеиста?

[Донка]

Това, че атеистът не се уповава на Божията помощ, не означава, че той не я получава...  

И това, че вярващият няма "постиженията" на атеиста, не означава, че той не е получил Божията помощ. 

Мисля, че разликата между вярващия (изключвам всички отрицателни проявления на религията от това понятие) и атеиста (изключвам войнстващите екземпляри от тази група) е не в постиженията, а в отношението на всеки от тях към света, в който съществуват. Вярващият смята себе си и света за част от много по-широка, необхватна от ума му Разумна Вселена и се опитва да намери своето място и роля в нея и да ги реализира възможно по-пълноценно. Атеистът приема света за действителността, която са в състояние да обхванат сетивата и умът му. Съответно, той поставя себе си съзнателно или не в центъра на този свят и се опитва да го приспособи, подобри и ръководи... На пръв поглед атеистът е нещо повече от вярващия, но всъщност светът на вярващия е далеч по всеобхватен от този на атеиста...

[B__]

Май всички живеем в един свят. .... понякога вярващият няма да види това, което вижда атеиста.

[slay]

Гордостта води към падане. Тя е предвестница към падането. Така бе с България, така ще бъде и с Германия. Така е било, така ще бъде с всеки горд човек, с всеки горд народ, държава.

Религиозни не могат да бъдат всички. Такива са само тия, които са готови. Светът ще се спаси от един човек, който се е обърнал към Бога, защото той може да закваси много хора. Не е потребно количество, а качество. В религиозно отношение е потребна опаковка. Едни са ядки, други черупки, трети обвивки. Необходимо е теория и опит. Един човек вярва в себе си, друг в обществото, а само високо духовният вниква в същинската причина и той вярва само в Бога.

Някои проповядват, че няма Бог. Например учителите учат с такива лекции в училищата. Бог от това не се страхува, защото е силен и търпи всичко, но всеки, който сее, ще пожъне своите плодове. Виждаме ученици застрелват своите учители.

Бог е една необходимост за човечеството. Съвременните хора нямат понятие за вяра даже, а философската страна на понятието "Бог" никак не я разбират. Когато човек добие истината, ще получи равновесие.

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%94%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%B5%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B5_%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80_%D0%BD%D0%B5_%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5_%D0%B4%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5_%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%BD

Редактирано Януари 16, 2016 от slay

[slay]

И сега всеки може да ви каже, че някой човек е еретик, че не вярва в Бога, че е безбожник. Не, не е така. Между безбожниците аз съм намервал много повече вярващи, отколкото между вярващите. Не е във външното безбожие. Главата на човека показва дали той е набожен; ръката на човека показва дали той е набожен; лицето му също така показва набожността.

Казвам, набожността съдържа три неща в човека. Набожният човек трябва да има любовни отношения към всички живи същества. Той трябва да желае доброто на другите хора, както и на себе си. Това е изразено в лицето на човека. Лицето на човека изразява видимата страна на любовта. Главата на човека показва мъдростта, която е вложена в нея. Тя е капиталът, с който разполага. Това пък, което човешката воля може да извърши, то е вложено в неговите ръце. И онзи, който не разбира смисъла на своето лице, глава, ръце, той нищо не разбира от живота, който е вложен в него. Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но тази вяра не е обоснована. Щом аз имам ръка, аз съм във връзка с живата природа; щом имам лице като възприемател, аз съм във връзка с живата природа и най-после, като имам мозък, с него съм във връзка с целия Космос. По този начин аз мога да направя всичко, каквото пожелая.
http://petardanov.com/index.php/topic/2503-1933-03-05-%d0%bc%d0%b8%d1%80-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%be%d0%b7%d0%b8-%d0%b4%d0%be%d0%bc/

Редактирано Януари 17, 2016 от slay