Induced After-Death Communication Therapy

[sensual]

http://induced-adc.com/

Чували ли сте нещо повече за този метод? Знаете ли дали е легитимна терапия?

Доколкото успях да разбера, става въпрос за разновидност на EMDR. Д-р Алан Боткин случайно открива IADC терапията докато лекува ветерани от войната от пост-травматично стресово разстройство с EMDR.

Д-р Боткин установява, че при определена промяна на стандартната EMDR процедура, пациентите му преживяват усещане за "свързване" с починали хора. Виждат ги, чуват ги, усещат ги, общуват с тях. Това оказва добър терапевтичен ефект върху пациентите - те се освобождават от усещането за вина, получават опрощение, дълбоката им тъга намалява и т.н.

Така д-р Боткин започва да използва своята IADC терапия за да помага на хора, травмирани от загубата на свои близки, роднини и приятели. Целта на IADC е постигането на усещане за "свързване" с починалия човек. Смята се, че това облекчава дълбоката скръб, която понякога съпровожда загубата на любими хора. Д-р Боткин не коментира автентичността и истинността на това "свързване". За него е важен ефекта върху пациента.

Какво е вашето мнение за този метод?

[Орлин Баев]

EMDR ползвам понякога в практиката си - полезен метод е при PTSD, монофобии. Има обаче проучвания, че важното е воденето, което терапевтът прави - образите и чувствата, които създава в човека с присъствието и думите си. В такъв дух, може да бъде ползвана EMDR или каква да е друга котва за ума, но методът се явява единствено опора за вниманието, докато всъщност се работи с паметовите следи - образни, емоционални, семантични и т.н. Има разновидност на EMDR с почукване с ръцете или с въртене на главата или с хаотично дишане и т.н. Външният метод просто прихваща вниманието в нещо странно, докато се преструктурират наличните спомени. Един вид се размества схемата на преживяването им чрез добавяне на нови нелесни за изпълнение и изискващи внимание елементи, получава се нещо като разбъркване патерна на преживяване на спомените, след което терапевтът пренасочва преживяването в адаптивно!

Относно загубата на близки и приятели. Аз лично от началото на работата си ползвам въпросното свързване с починалите. Не чрез EMDR (IADC), но в директна визуализация. Както писах, ползваният външен метод може да бъде различен. Остават смисловите факти и обяснение на случващото се. Науката би казала, че менталното общуване с починалите близки се явява опит за по-ползотворно и бързо преминаване през етапите на скърбене и приемане на загубата. Би обяснила разговорите и образността чрез конструктивната памет и пожелателното мислене, водено от прайминга на терапевта. Трансперсоналната психология и духовността обаче биха видели случващите се феномени доста по-буквално и директно!

[д-р Тодор Първанов]

Преди време коментирах с мой познат една серия от филм даван по tv седем.Там се демонстрираше метод на лекар, който също свързваше хора с душите на техни починали близки.След тези срещи те се чувстваха много по- добре.Това което видях, беше най-обикновена хипноза.Не казвам ,че в случая тя е неуместна или вредна.Напротив, щом тази хипнотична среша върши работа и човека се успокоява, в нея няма нищо лошо и приложението и е уместно.

Орлин го е замотал много сложно, ще го кажа с две думи-при използването на EMDR човека е в транс.А в това състояние всичко е възможно, дори да се срещнеш с починалите си близки.За това и метода е много ефективен при постравматичен стрес и други състояния свързани със страх и паника.