77. "Младият, възрастният, старият", утринно слово,11.02.1934 г.

[Ани]

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

Беседа: "Младият, възрастният, старият"

Утринно Неделно Слово, държано на 11 февруари 1934 г

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

5 глава от Лука.

Някой ще каже: Какво е Божественият живот? – Като идеш, ще го видиш. На детето никога не можеш да разправяш, какъв ще бъде животът на възрастния. Детето, като дойде в тази фаза, ще те разбере. И на един възрастен не можеш да разправяш, какъв е животът на стария. Като дойде до този живот, ще го опита. Само старият познава живота на детето и на възрастния. Като млад казва – така мисля, като възрастен – така, като стар – така. Трите фази старият вече ги има, а младият има само двете фази, като тези, на възрастния и на стария, седят пред него като едно бъдеще. Старият ги е реализирал, но и старият има нещо, което не знае. Той не знае как ще умре и това го плаши. Как ще дадеш душата си на Бога? Ако душата е излязла от Бога и аз трябва да я дам, какво трябва да ме плаши това?

....

Единственото нещо, което трябва да държите в ума си всякога: Кой трябва да живее – ние или Бог? Преди нас живее Господ и след нас, пак той. А ние? Туй, което е било преди нас и туй, което ще бъде след нас, то е реалното. Ние сме една преходна форма. Не се спирайте със себе си. Всеки човек така може да се спре и да се спъне с въпроса: "Какво ще стане с мене?" Нищо няма да стане с тебе. Нито ще изгубите, нито ще спечелите, за какво има да се плашите? Не сте доволни пак. Най-лошото, което може да ви се случи, то е следното: нито ще спечелите, нито ще изгубите. Ама казва: Аз не искам така. – Значи, при това положение не сте доволни. Право е.

Човек, който мисли за великия Божи живот, нищо няма да изгуби. Не само няма да изгуби, но ще спечели. И трябва всички да се радвате, че животът така се развива и човек се мени. Ако детето не може да се освободи от старата детинска форма, не би могло да опита живота на възрастния. И ако възрастният не може да се освободи от своята форма, не може да опита живота на стария. И ако старият не може да се освободи от старата си форма, не би опитал тази Божествена форма. А щом влезе в Божественото, то е вече изяснение на онзи, пълния живот. И тогава ще разбереш, какво отношение имат хората едни към други. Най-първо ще гледате да се освободите от вашия неестествен страх.

...

Мисълта, която трябва да държите, е следната: Човек трябва да расте. Младият трябва да стане възрастен, възрастният – стар и старият да отиде при Бога. Туй е само външно нахвърлено, но то е цял един красив процес.

Няма по-хубаво нещо от това, да разбере човек, какво значи да идеш при Бога.

[Рассвет]

Има живот на децата, има живот на младите, живот на възрастните и живот на старите. Това разпределение може да сложите така: има философия на младите, на възрастните и на старите. Философията на младите се стреми към философията на възрастните, а философията на възрастните се стреми към тази на старите, които са най-високите върхове. Младият живот се стреми към възрастния, възрастният живот се стреми към стария, а старият – към Бога. Умирането, то е едно ликвидиране, освобождаване от всичко ненужно. И ще се върнем пак с една придобивка. То е Божественият живот. Старият трябва да умре, да се откаже от старото и с онова, което е събрал, да се върне в онзи живот, който осмисля всичко – Божественият живот. Това е смисълът.

…

Понеже се намирате сега на земята, в живота има едно противоречие. Ние разграничаваме хората на богати и бедни, сиромаси. И богатите, и сиромасите се намират под един закон. Кой е богат? Човек, който веднъж се е оплел в една материална форма, той е в голямо ограничение. Аз считам хората за затворници. Едни са с железни букаи, други с дървени, някои със златни, други със сребърни вериги. Питам: Ти можеш ли да се радваш, че твоите вериги са златни? Ограничението си е ограничение – дрънкат. Казвам: Дрънкат, но златно дрънкат. Някой ще каже: Твоите вериги са от желязо. – От каквото и да е направено едно ограничение, то е ограничение. Трябва един ден да се почувстваш свободен. Важна е свободата. И когато се почувстваме един ден свободни, то е вече живот. Когато се снемат тези ограничения, някои от вас ще мислят, че са свободни. Ако сте станали свободни, по-хубаво от това състояние няма. Но по някой път сте свободни тъй, временно. В старото време, като отиваха да проверяват букаите на затворниците, снемаха ги, да ги прегледат, да не би затворникът да ги е препилил. Ще му отключат букаите, ще ги проверят и в туй време той мисли, че е свободен. Но след това, пак ще му ги турят. Но един ден може да излезете от затвора и да хвърлите букаите. Аз бих препоръчал на всички ви да хвърлите букаите. Ако Петър чакаше по естествен път да му снемат букаите, какво щеше да стане? Но като дойде ангелът, бутна го и паднаха букаите. И казва му: Облечи се, за стражите не мисли! Не мисли пак да се връщаш. Излезни навън! – Този ангел като дойде при вас и ви събуди, вашето съзнание казва: Стани, облечи се, бутни веригите, излез навън. Излез, защо и за какво, не питай. Като излезнеш от затвора, иди при своите братя. Най-първо Петър при тях отиде и те му казаха да се скрие някъде. Истински е вътрешният път. Онази вътрешна свобода, която всеки от вас трябва да има. Чадата Божии трябва да бъдат свободни. Всеки един човек, който няма вериги, той е чадо Божие. Всеки, който има вериги, той е затворник. Всяко чадо Божие е извън затвора вече, ангелът е дошъл. Тъй седят нещата. И всичките вериги, които ви спъват, не е лошо, че ги носите, но все някой ден ще дойде ангелът, ще го послушате и ще излезете вън от затвора.

Младият, възрастният, старият

[Слънчева]

Благодаря за чудесната беседа!

И всяко едно ново учение, което влиза в света, не може да се побере в старите форми. Затова и малките деца, когато растат, правят им нови дрехи. Детето не може вече да се събере в старите си дрехи. Вие не можете да вземете едно възрастно дете и да го турите в старите дрехи от петата му година. Нови трябва да му ушиете. Казвате: Тези дрешки много му приличаха, но нови трябват. Някои хора много се омъчняват от новото, понеже новото като дойде, трябва да направят преобразования, трябва да му намерят място. Новото като дойде, то дава друг тон. Защо има свада между свекървите и снахите? Първата е старото, а снахата е новото. Винаги свекървата не е доволна от снахата. Тя казва: Тази снаха откак дойде, разбърка ни дома. – Естествено, трябва да се разбърка този дом. Ще вземете духовната страна. Силата на човека на земята седи в онова разположение, да учи. То е едно здравословно състояние. Някой не иска да учи, не иска да работи, не иска да мисли. Той иска да мисли за обикновени работи, но то не е мисъл. Стане сутрин, мисли какво да яде, утре стане, пак същото – еднообразна храна. Какво ще ядеш? Или прясна пита, или точено, или мекици. Ден, два, три, станеш сутрин, мислиш какво ще ядеш. Тази е еднообразна работа, тъй че, след 20 години вече ще се специализираш. Както един учител, който 20 години е преподавал в гимназията, знае математиката наизуст. За учениците е добре, но за учителя не е добре. Щом почне материалът да се повтаря, учениците ще печелят, но учителят нищо не печели.

Старите християни сега губят, понеже почнаха да преповтарят с новите. Новите има защо да вървят в пътя на старите. Има известни пътища, общи за всички, но методите, начините, по които човек трябва да влезе при Бога, не са едни и същи. После, различни са разбиранията на хората за Бога. Ако се направи една анкета – в Америка често правят такива анкети – ще разберете колко различия има. Някой път някои хора не изказват лични становища, но чели опитността на някого и казват: Аз така и така мисля. Но излагат една чужда опитност. Някой път се преплитат чужди мисли, чужда опитност. Не е лоша тази опитност, но опитността на един не е опитността на друг. Той може да я използва донякъде само. Ще се стремите да имате една ваша собствена опитност, която е важна за самите вас. Аз говоря за опитността като един непреривен процес – да имаш една опитност, втора, трета, четвърта. Но всички те ще съставляват едно цяло и ще внасят известна светлина в развоя. С живота е същото...

Сблъсквам се с това, да не искат хората нещо ново, различно да видят, да опитат. Дори само на физически план... С изследователска цел... А за остарялото мислене, колко мъчно се преборва...

И за отношението снахи-свекърви, като пример изпитвала съм. Имали сме разногласия с моята свекърва, но с времето осъзна, че съм била права за много неща и сега ме подкрепя...

За опитностите и споделянията съм забелязала, че, като споделяме може да се допълваме, но може и залитане по чужди правила да стане.

...Има живот на децата, има живот на младите, живот на възрастните и живот на старите. Това разпределение може да сложите така: има философия на младите, на възрастните и на старите. Философията на младите се стреми към философията на възрастните, а философията на възрастните се стреми към тази на старите, които са най-високите върхове. Младият живот се стреми към възрастния, възрастният живот се стреми към стария, а старият – към Бога. Умирането, то е едно ликвидиране, освобождаване от всичко ненужно. И ще се върнем пак с една придобивка. То е Божественият живот. Старият трябва да умре, да се откаже от старото и с онова, което е събрал, да се върне в онзи живот, който осмисля всичко – Божественият живот. Това е смисълът.

Този пасаж ми прилича на отговор на загадката на сфинкса - има отношение към човешката душа и човешкия дух... Старият стига до Мъдростта, но е преминал през смъртта и е достигнал Възкресението...

В смъртта, нас ни е страх от митническата станция. Туй, което носим, ще мине през митницата. Туй, което сме придобили от този свят, ще ни го вземат. Това ни безпокои. Онези митничари са строги, всичко вземат. Да не останем с празни ръце, от това се страхуваме. Не ни е страх от смъртта, а от митничарите. Разликата между праведния и грешния е, че грешникът носи много куфари, а умният, праведният носи много малко куфарче – едва някоя и друга кърпичка, някои малки пособия. И да му ги вземат, казва: И без тях мога. Праведният преди време е пренесъл богатството си, не го носи със себе си.

Мисълта, която трябва да държите, е следната: Човек трябва да расте. Младият трябва да стане възрастен, възрастният – стар и старият да отиде при Бога. Туй е само външно нахвърлено, но то е цял един красив процес.

Няма по-хубаво нещо от това, да разбере човек, какво значи да идеш при Бога. То е най-красивият свят! Но само здрави крака да имаш, мазоли да нямаш и ревматизъм да нямаш, гръбнакът ти да е здрав. На земята знаем здравите крака, а в духовния свят означава добродетели да имаш. Щом нямаш добродетели – страдаш. Справедлив трябва да си. Ако не си справедлив, пак ще страдаш. Ако нямаш милостиво сърце, пак ще страдаш. Трябва да имаш един отличен ум, който мисли хубаво. Ако не мислиш правилно, ще страдаш. Трябва да имаш нещо, с което да се занимаваш. Човек трябва да бъде добър. Доброто е една радост, доброто е силата на човека, капиталът, с който в дадения случай той разполага. И ако някой път се усещате слаби, трябва да знаете, в кое именно сте слаби – в доброто ли, в правдата ли, в милосърдието ли, или в своята мисъл? Човек трябва да бъде силен. Не самоуверен, но като дойде опита, да покаже, че е силен. Когато човек повярва, че носи доброто, няма по-хубаво нещо от това.

Понеже се намирате сега на земята, в живота има едно противоречие. Ние разграничаваме хората на богати и бедни, сиромаси. И богатите, и сиромасите се намират под един закон. Кой е богат? Човек, който веднъж се е оплел в една материална форма, той е в голямо ограничение. Аз считам хората за затворници. Едни са с железни букаи, други с дървени, някои със златни, други със сребърни вериги. Питам: Ти можеш ли да се радваш, че твоите вериги са златни? Ограничението си е ограничение – дрънкат. Казвам: Дрънкат, но златно дрънкат. Някой ще каже: Твоите вериги са от желязо. – От каквото и да е направено едно ограничение, то е ограничение. Трябва един ден да се почувстваш свободен. Важна е свободата. И когато се почувстваме един ден свободни, то е вече живот. Когато се снемат тези ограничения, някои от вас ще мислят, че са свободни. Ако сте станали свободни, по-хубаво от това състояние няма. Но по някой път сте свободни тъй, временно. В старото време, като отиваха да проверяват букаите на затворниците, снемаха ги, да ги прегледат, да не би затворникът да ги е препилил. Ще му отключат букаите, ще ги проверят и в туй време той мисли, че е свободен. Но след това, пак ще му ги турят. Но един ден може да излезете от затвора и да хвърлите букаите. Аз бих препоръчал на всички ви да хвърлите букаите. Ако Петър чакаше по естествен път да му снемат букаите, какво щеше да стане? Но като дойде ангелът, бутна го и паднаха букаите. И казва му: Облечи се, за стражите не мисли! Не мисли пак да се връщаш. Излезни навън! – Този ангел като дойде при вас и ви събуди, вашето съзнание казва: Стани, облечи се, бутни веригите, излез навън. Излез, защо и за какво, не питай. Като излезнеш от затвора, иди при своите братя. Най-първо Петър при тях отиде и те му казаха да се скрие някъде. Истински е вътрешният път. Онази вътрешна свобода, която всеки от вас трябва да има. Чадата Божии трябва да бъдат свободни. Всеки един човек, който няма вериги, той е чадо Божие. Всеки, който има вериги, той е затворник. Всяко чадо Божие е извън затвора вече, ангелът е дошъл. Тъй седят нещата...

21. Утринно Неделно Слово, държано на 11 февруари 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев