Влизането в хармония също носи страдания

[B__]

Хармония, хармония, хармония, обичаме да скандираме ние.

Да, но влизането в хармония също носи страдания. И ако хармонията е цел (вместо да се разбира като преходно състояние), то човек може да намрази всички подбуди, които са го довели до състояние на хармония.

Особено, а по-често е така, когато човек не съзнава, че е достигнал някакво от поредицата състояния на хармония. Той не съзнава, че е в хармония, а вижда страданията. И почва да си казва, че подбудите и методите довели го до хармония са грешни......

А пък страданията всъщност са да задълбочът увереността на човека и неговата хармония.

Не ви се вярва, че хармонията носи страдания? Представете си, че сте в някаква интимна връзка, в която стоите само, защото не сте в хармония, т.е. някакво психично състояние ви държи в нея. Ето, влизате в състояние на хармония и виждате безумието на ситуацията. Трябва да се разделите, а това носи страдания, за вас, за другия, за околните.....

[Преслава Петрова]

Здравей, разбирам за кое състояние говориш - само че то не е ли точно онзи мъчителен преходен период към "възстановяване" на хармонията, а не самото й постигане . Хармонията сама по себе си, веднъж постигната, струва ми се, носи само радост и мир - е, друг е въпросът докога сме способни да задържим това вътрешно и външно равновесие - при повечето от нас, махалото бързо пак отива в другата посока Така или иначе - мъчителни са преходите от едно състояние към друго, не самите състояния. Дори, сами по себе си лошите състояния не са мъчителни, докато сами не ги определим и осъзнаем като такива. В тази връзка имаше една долу-горе интересна TED беседа (по-долу ще сложа линк, като я намеря, ако някой иска да я гледа ), в която една жена разискваше въпроса за грешките. И попита публиката - "Какво е чувството, когато грешиш?" - публиката отговори "Ужасно, мъчително" - а тя каза: "Не, чувството е, че си прав (иначе не би сгрешил), ужасното чувство идва едва, когато осъзнаеш, че си сгрешил" и продължи с един много интересен пример - каза "Забелязвали ли сте, че в анимационните филми често се повтаря една сцена - някой го гонят, и докато бяга изведнъж стига до една пропаст, но продължава да бяга и известно време още бяга във въздуха - чак като осъзнае, че земята е свършила и че е над пропаст, тогава почва да пада и то с голяма скорост" и т.н. Реално погледнато - той отдавна вече е бил в "лошо състояние и положение" на нещата, просто не го е осъзнавал.

Т.е. струва ми се, мъчението и страданието се състои не в самата хармония - а в случилото се осъзнаване, че сме били / или още сме вън от нея + може би усложненията от това, че хората около нас още не осъзнават този факт и + необходимостта да ги убеждаваме или да преглътнем техния отказ да го осъзнаят - тогава, естествено, всеки ще се мъчи от това, че ще се чувства неразбран, но това е друга тема, предполагам.

Е, поне аз така си обяснявам нещата - иначе на интуитивно ниво, мисля, че напълно разбирам за какви страдания говориш, макар да формулирам малко по-друга причина за тях.

А, ето и линкът: http://www.ted.com/t...eing_wrong.html

Редактирано Май 18, 2012 от Преслава Петрова

[vorfax]

А пък страданията всъщност са да задълбочът увереността на човека и неговата хармония.

...

В последно време смятам, че от твоя акаунт пишат двама души. Единият започва изречението, а другия го довършва, без да чете.

[Станимир]

Хармония, хармония, хармония, обичаме да скандираме ние.

Да, но влизането в хармония също носи страдания. И ако хармонията е цел (вместо да се разбира като преходно състояние), то човек може да намрази всички подбуди, които са го довели до състояние на хармония.

Хармонията не може да бъде преходно състояние. Иначе трябва да си зададем въпроса: преходно състояние към какво? Да се каже, че хармонията е цел, също не е точно. Целта е хармонията да се превърне в наше обичайно състояние. Целта е всички нехармонични състояния в човека да се случват все по-рядко и да продължават все по-кратко, докато с времето и практиката един ден окончателно престанат да се проявяват. Това включва и страданията. Страданията, за човек който е в хармония, престават да бъдат страдания. Това не означава, че такъв човек не изпитва трудности, болка, че няма проблеми, но той ги възприема по различен начин, а не като причина за страдания. Човек изпитва трудностите, болката и нещастията като страдания тогава, когато не желае да ги приеме, да ги изживее като следствие от собствените си решения, да разреши правилно проблемите довели до възникването им, когато не разбира причините довели до възникването им, когато не успява да долови необходимостта от съществуването им, а вместо това се опитва да избяга от тях, да ги прекрати и им се съпротивлява по един неразумен начин изразяващ се главно чрез отрицателни емоции.