Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Човекът като част от Бог е осветен във всичките си желания, даже когато желае зло...


B__

Recommended Posts

Човекът като част от Бог е осветен във всичките си желаниея, даже когато желае зло...Само е длъжен да знае, че за всяка причина има следствие, както за всяко престъпление следва наказание. ....

Мислили сте защо се сбъдват желанията на хората....даже когато са зло.....

Но тук има нещо много по-важно. Всеки човек прави зло. Даже, когато се заблуждава, че като се мисли за добър и все добро прави.

И най-големият престъпник прави, и добро, и зло.

И най-духовният прави, и добро, и зло.

И което е най-важното. Всяко наше действие е хем добро, хем зло. Всичко което вършим, е мацнато и с бялото и с черното. Всяко съзнателно добро или несъзнателно добро влачи със себе си и тъмната окраска.

Нека да осъзнаем това и да признаем, че правим и зло. На всяка стъпка. И да го приемем. Да си простим. Само така ще вървим към любовта.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Ее, тука вече ме разби XD

Ясно, че света не е черно и бяло, ама ти направо попиля всичко ^^

Поясни ми откога човекът е част от Бог и как всяко наше действие е хем добро, хем зло и може да се съглася с теб. Но като цяло второто е безмислица, защото морала дефинира тъкмо граница между доброто и злото, а доброто и злото са доминиращи представи на дадена общност. Нещо може да е добро и зло само по различно време и/или на различно място, но едновременно - няма как.

Линк към коментар
Share on other sites

Хората разбира се са несъвършени. Разбира се нашите действия породени дори и от благородни подбуди могат да предизвикат отрицателни последствия поради нашето незнание и неразбиране. И точно тук е мястото да се открие разликата между несъвършенството и злото. Ние никога няма да бъдем абсолютно съвършени, но означава ли това, че ние вечно ще сме зли? Не, зло е това, което върви срещу еволюцията – най-просто казано, но не ми се навлиза в тази тема.

Линк към коментар
Share on other sites

Във връзка с заглавието на темата в съзнанието ми първо изникна случката от Библията, когато Христос изгонва търговците от храма. Храмът, това е свещената (осветената) територия, тази посветена на духовното и там не само злото, но и обикновеният човешки егоизъм и материализъм нямат място.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

В дефиницията на злото не е ли съзнателно вършене но лошо? Не мисля, че може да бъдеш зъл неумишлено, можеш да бъдеш нетактичен, глупав или тромав, но зъл...

Линк към коментар
Share on other sites

В дефиницията на злото не е ли съзнателно вършене но лошо? Не мисля, че може да бъдеш зъл неумишлено, можеш да бъдеш нетактичен, глупав или тромав, но зъл...

Това, което току-що си написал е неумишлено, но за мен това е много голямо зло, ама много голямо......

Стнимир, най-голямото зло се върши от съвършените хора.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

БожидарЗим, почина ти на писане в темата е нещо като хвърляне на гранати и укриване в окопи. Отрече няколко общоприети истини, но не споделяш как правиш тези умозаключения. Моят скептицизъм изисква първо да чуя защо, а после да си правя изводите, но засега само отеква тътенът.

Линк към коментар
Share on other sites

"Божествените мисли, които сега се проявяват в материалния свят, са всички изопачени. Няма Божествена мисъл в материалния свят, която да е чиста. Тя е изопачена, изкривена по причина на човешките умове, по причина на човешките сърца. Вследствие на това изопачаване между хората има различни интереси. Вследствие на това изопачаване на Божествените мисли иде това стълкновение сега в света, стълкновение, което е тъй осезателно, че няма дом, в който да не се проявява. Рядко ще намерите общество или дом, духовни и религиозни, дето да има приблизително това идеално проявление."

Физическият живот - път към духовния и Божествения живот (Извънредни Беседи, 09.06.1921 Четвъртък, Витоша)

Беинса Дуно

http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=305

Линк към коментар
Share on other sites

"Божествените мисли, които сега се проявяват в материалния свят, са всички изопачени."

БожидарЗим, почина ти на писане в темата е нещо като хвърляне на гранати и укриване в окопи. Отрече няколко общоприети истини, но не споделяш как правиш тези умозаключения. Моят скептицизъм изисква първо да чуя защо, а после да си правя изводите, но засега само отеква тътенът.

Истини или заблуди?! :) Ако искаш ела на моя курс по Де-програмиране :)

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

"Божествените мисли, които сега се проявяват в материалния свят, са всички изопачени."

И тези казани от П. Дънов ли? Но това поставя под съмнение истинността на цитираното. Или той се явява изключение? Но тогава може би има и други изключения. Най-малкото Христос и Буда би трябвало да са такива. Думите в цитата според мен са доста пресилени. Но това е разбираемо, защото П. Дънов едва ли е предполагам, че думите му могат да бъдат възприети толкова буквално.

най-голямото зло се върши от съвършените хора.

Това в известен смисъл е вярно, но аз се съмнявам, че ти имаш предвид точно тази гледна точка. Например Падналият далеч надхвърля в развитието си хората. Но той е един. Той е изключение. Когато един силен дух злоупотреби с властта си естествено, че злото е много по-голямо. Но има едно условие: ако злоупотреби. А колкото по-съвършен е един дух, толкова по-рядко се случва това. Пак напомням, че използвам думата „съвършен“ като относително, а не като абсолютно съвършенство. Но на мен ми е чудно дали според теб не трябва да си останем безгръбначни мекотели, за да избегнем трудностите които съпътстват духовното развитие и възможността евентуално да паднем отвисоко? Съвършенството носи възможности както по отношение на правенето на добро, така и по отношение на злоупотребата с тях. Но това е Пътят: увеличаване на силата, увеличаване на трудността на препятствията, увеличаване на отговорността, а от падения никой не е застрахован (това също не трябва да се забравя). Но най-сигурната защита от падане е устремът нагоре.

Ако само за момент си помислиш, че си добър, ти създаваш злото в света

Това добре ли е или не е добре? Защото нали (според твоите собствени думи) „човекът е осветен дори и когато желае зло“?

Сега сериозно. Тук под „добро“ очевидно се разбира, човек да си помисли, че е добър така, както и Бог е добър. Значи тук да се помисли за добър означава, човек да се помисли за съвършен в правенето на добро. Останалата част от текста в беседата ясно го показва. Съвсем ясно е казано, че човек трябва да се стреми да проявява доброто. Тук самооценката е излишна, но не и стремежът към правене на добро. Той по никакъв начин не е отречен, а тъкмо напротив.

Линк към коментар
Share on other sites

"Божествените мисли, които сега се проявяват в материалния свят, са всички изопачени."

И тези казани от П. Дънов ли? Но това поставя под съмнение истинността на цитираното. Или той се явява изключение? Но тогава може би има и други изключения. Най-малкото Христос и Буда би трябвало да са такива. Думите в цитата според мен са доста пресилени. Но това е разбираемо, защото П. Дънов едва ли е предполагам, че думите му могат да бъдат възприети толкова буквално.

най-голямото зло се върши от съвършените хора.

Ами аз го разбирам така- Истината се дава на части, защото сме несъвършенни. Отделно и като на части дадена, тя пак търпи неразбиране от хората, поради тяхната несъвършенност.

И дори учението на Петър Дънов да идва от Истината, то пак е непълно.

От непълнотата идва злото, според мен. От интерпретациите, на които сме обречени в стремежа да се запознаем с всичко.

Всички Учители на човечеството са казвали истини, но лъжичка по лъжичка. Ще има и други Учители човечеството, които да доразвиват и донадграждат върху поставени основи от тези, преди тях. И като учители, пак според мен, те са обречени да бъдат неразбрани от мнозинството. И от тук може тяхна дума да стане повод за беля. Целта е да се стараем да се подобрим, но да не живеем с илюзията на всезнаещи и праведни. Аз така го разбирам.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако само за момент си помислиш, че си добър, ти създаваш злото в света

Това добре ли е или не е добре? Защото нали (според твоите собствени думи) „човекът е осветен дори и когато желае зло“?

Сега сериозно. Тук под „добро“ очевидно се разбира, човек да си помисли, че е добър така, както и Бог е добър. Значи тук да се помисли за добър означава, човек да се помисли за съвършен в правенето на добро. Останалата част от текста в беседата ясно го показва. Съвсем ясно е казано, че човек трябва да се стреми да проявява доброто. Тук самооценката е излишна, но не и стремежът към правене на добро. Той по никакъв начин не е отречен, а тъкмо напротив.

Тук пак поставяш нещата ИЛИ..ИЛИ. Какво пречи човек да е устремен към доброто?!

Изрично си е казано, че проблемът е, когато се мислиш за добър. Това е различно от това да си устремен към доброто осъзнавайки, че не можеш да бъдеш напълно добър.

А второто изречение си мисля, че е някакво недомислие с оглед на следващата точна забележка:

За Бог може ли да се говори като за добър или лош ?

Линк към коментар
Share on other sites

За Бог може ли да се говори като за добър или лош ?

Очевидно може да се говори за Бог като за добър. Пример:

Добре, нека да видим нещо от Учителя (благодаря на моя "ангел хранител")

От "Принципи, закони, сили и форми":

"...Ако само за момент си помислиш, че си добър, ти създаваш злото в света..."

Ето и контекста:

"...Казваш: „Господи, обърни ухото си към мене! Дай внимание на гласа ми!“ Ти апелираш към Господа и си готов да Го слушаш. Ако си глух, ако нямаш ухо, как ще слушаш Господа и как ще Му говориш? Ако ти слушаш Господа, и Той ще те слуша. Не Го ли слушаш ти, и Той няма да те слуша. Да те слуша Господ, това значи да се вслушва в твоите радости и страдания. Така се вслушва Бог в страданията на всички същества. Той им показва пътя на тяхното изправяне. Това са общи положения.

Все едно е да кажеш на човека, че трябва да стане добър. Как ще стане добър? По естество човек е добър, но доброто е достояние на Бога. Той е добър, а човек може само да прояви доброто в себе си. Ако само за момент си помислиш, че си добър, ти създаваш злото в света. Не можеш да бъдеш добър, ако не си дал нещо от себе си. Не може да те обичат, ако не си дал нещо от себе си. Как ще жънеш, ако не си орал и сял? Христос ора и копа, след това ся и днес жъне. Вие влязохте в Неговия труд и се ползвате от плодовете Му. – „Кой ще влезе в нашия труд?“ – Все ще се намери някой...."

Да се говори за Бог като лош – не мисля. Разбира се важно е какво значение се влага в думата „Бог“, но все пак ако ще гледаме на Бог като някакво персонифицирано проявление на съвършенството, то Той следва да е добър.

...

Сега сериозно. Тук под „добро“ очевидно се разбира, човек да си помисли, че е добър така, както и Бог е добър. Значи тук да се помисли за добър означава, човек да се помисли за съвършен в правенето на добро. Останалата част от текста в беседата ясно го показва. Съвсем ясно е казано, че човек трябва да се стреми да проявява доброто. Тук самооценката е излишна, но не и стремежът към правене на добро. Той по никакъв начин не е отречен, а тъкмо напротив.

А второто изречение си мисля, че е някакво недомислие с оглед на следващата точна забележка:

За Бог може ли да се говори като за добър или лош ?

Ами виж какво си цитирал самият ти и после говори за недомислия.

Линк към коментар
Share on other sites

"...Ако само за момент си помислиш, че си добър, ти създаваш злото в света..." http://www.beinsadou...95

Мисълта придава смисъл на мнението ти, но аз просто смятам, че е погрешна.

Аз имам друга идея, която развивах преди години: в мига в който смяташ, че си достатъчно добър за/в нещо, вече не си. В общи линии това проповядва ненаситен перфекционализъм при който трябва да си вечно недоволен от себе си, иначе развитието ти прекъсва. Нещо като Сизиф. Ако спреш да си починеш, камъка ще те прегази.

Това, че съм добър, в смисъла на добротата, е извод направен върху сравнение с околните. В това няма субективизъм, биене в гърдите или големеене. Просто факти, като изгряването на Слънцето от изток.

Пропуснах да питам какво прави линка към друга твоя тема.

Истини или заблуди?! :) Ако искаш ела на моя курс по Де-програмиране :)

Тъкмо истини и то от тези, които казах - общоприетите. И пак те призовавам, ако ще отричаш обществени норми, то да се аргументираш, иначе изглежда като умнеене.

Курса учтиво ще откажа, вече уча програмиране.

Ако някой мод иска, нека ми слее мненията. Не обичам съобщенията "това мнение беше редактирано...", вече го писах преди време...

За Бог може ли да се говори като за добър или лош ?

Тук вече ми се накарах, с основания, че придавам човешки черти на бог. Същото може да се отнесе и към теб.

"Божествените мисли, които сега се проявяват в материалния свят, са всички изопачени."

И тези казани от П. Дънов ли? Но това поставя под съмнение истинността на цитираното. Или той се явява изключение? Но тогава може би има и други изключения.

Страхотна логика ^^

В сериала "Д-рХаус" има една мисъл "всички лъжат", която подлага на съмнение самата мисъл...

Ами аз го разбирам така- Истината се дава на части, защото сме несъвършени. Отделно и като на части дадена, тя пак търпи неразбиране от хората, поради тяхната несъвършеност.

И дори учението на Петър Дънов да идва от Истината, то пак е непълно.

От непълнотата идва злото, според мен.

...

И защо "ни се дава" тогава? Излиза, че неспособността ни да го асимилираме само ни носи беди.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Ами аз го разбирам така- Истината се дава на части, защото сме несъвършени. Отделно и като на части дадена, тя пак търпи неразбиране от хората, поради тяхната несъвършеност.

И дори учението на Петър Дънов да идва от Истината, то пак е непълно.

От непълнотата идва злото, според мен.

...

И защо "ни се дава" тогава? Излиза, че неспособността ни да го асимилираме само ни носи беди.

Да се учим лека полека и грешките в изводите да намаляват, поразиите ни също /Докато се учим предполагам се настройваме да приемаме и анализираме все по-правилно./

Линк към коментар
Share on other sites

Ами аз го разбирам така- Истината се дава на части, защото сме несъвършени. Отделно и като на части дадена, тя пак търпи неразбиране от хората, поради тяхната несъвършеност.

И дори учението на Петър Дънов да идва от Истината, то пак е непълно.

От непълнотата идва злото, според мен.

...

И защо "ни се дава" тогава? Излиза, че неспособността ни да го асимилираме само ни носи беди.

Ами за да я научим най-накрая Истината и да бъдем свободни. Никой не е казал, че трябва да стане бързо, лесно и т.н.

Линк към коментар
Share on other sites

Ами аз го разбирам така- Истината се дава на части, защото сме несъвършени. Отделно и като на части дадена, тя пак търпи неразбиране от хората, поради тяхната несъвършеност.

И дори учението на Петър Дънов да идва от Истината, то пак е непълно.

От непълнотата идва злото, според мен.

...

И защо "ни се дава" тогава? Излиза, че неспособността ни да го асимилираме само ни носи беди.

Ами за да я научим най-накрая Истината и да бъдем свободни. Никой не е казал, че трябва да стане бързо, лесно и т.н.

А кой е определил, че трябва да бъде бавно и трудно? И свободни от какво? Капитализма е феодално общество, парите разменям за здравето си, робувам за да се изхранвам и слугувам на телесните си и духовни нужди. Мога да се отърся от тях, само ако нямам тяло и нужда от енергия. Учителя ми по литература каза, че всъщност тялото не е пречка, а средство за постигане на някаква цел, но така и не изясни каква е тя.

query, един живот не стига да се научи правилника за движение по пътищата. Защо ни е да учим нещо, което не можем да разберем, но ще стигнем до ниво на което ще го разберем малко? Не разбирам. Хем не можем, хем се мъчим.

Линк към коментар
Share on other sites

"query, един живот не стига да се научи правилника за движение по пътищата. Защо ни е да учим нещо, което не можем да разберем, но ще стигнем до ниво на което ще го разберем малко? Не разбирам. Хем не можем, хем се мъчим."

Точно правилникът може да се научи без проблем. :)

Бих могла да ти отговоря и аз с въпрос "А защо да не се изучава във всеки един живот, пък докъдето се стигне..Кой знае къде е края на пътя?! Никой от нас не го е виждал." Но ще ти отговоря така- ние сме обречени да желаем да познаваме Истината. :) т.е. дори и да не искаме да вървим напред, ще бъдем принудени :)

Линк към коментар
Share on other sites

Ами аз го разбирам така- Истината се дава на части, защото сме несъвършени. Отделно и като на части дадена, тя пак търпи неразбиране от хората, поради тяхната несъвършеност.

И дори учението на Петър Дънов да идва от Истината, то пак е непълно.

От непълнотата идва злото, според мен.

...

И защо "ни се дава" тогава? Излиза, че неспособността ни да го асимилираме само ни носи беди.

Ами за да я научим най-накрая Истината и да бъдем свободни. Никой не е казал, че трябва да стане бързо, лесно и т.н.

А кой е определил, че трябва да бъде бавно и трудно? И свободни от какво? Капитализма е феодално общество, парите разменям за здравето си, робувам за да се изхранвам и слугувам на телесните си и духовни нужди. Мога да се отърся от тях, само ако нямам тяло и нужда от енергия. Учителя ми по литература каза, че всъщност тялото не е пречка, а средство за постигане на някаква цел, но така и не изясни каква е тя.

query, един живот не стига да се научи правилника за движение по пътищата. Защо ни е да учим нещо, което не можем да разберем, но ще стигнем до ниво на което ще го разберем малко? Не разбирам. Хем не можем, хем се мъчим.

А ако не се учим да го разберем какво ще стане според теб?

Линк към коментар
Share on other sites

Много е удобно и неангажиращо да си далеч от хората и да превъзнасяш тяхната добрина. И ясно е, че за отшелниците няма зло, а нееволюирало добро, но подобни прозрения се постигат далеч от градските среди. В моменти на уединение съзерцавайки звездите.

Линк към коментар
Share on other sites

Ами аз го разбирам така- Истината се дава на части, защото сме несъвършени. Отделно и като на части дадена, тя пак търпи неразбиране от хората, поради тяхната несъвършеност.

И дори учението на Петър Дънов да идва от Истината, то пак е непълно.

От непълнотата идва злото, според мен.

...

А ако не се учим да го разберем какво ще стане според теб?

Ами след като нашето несъвършенство не ни позволява да разберем нещо съвършено, какво ще постигнем изучавайки го?

Линк към коментар
Share on other sites

Така сме създадени, че злото е вън от нас. Индивидуалният човешки свят е дребна монета, защото обществото винаги има право. Всеки злодеятел има право на защита, но самото зло няма морална обосновка, защото е вън от нас. Правото на индивидуална нравственост е в човекът, но това право изчезва в мигът, в който човекът извърши престъпление. И поради тази причина разбираме, че везните са наклонени в полза на добросъвестността, на положителните качества. Ако разглеждаме хората като колектив, то ще забележим, че злото буди страх и неприязън в повечето. Следователно то е извън колективността. Извън обществеността. Така че, който си позволи да нарушава принципите, законите, които са описани не само в Наказателния кодекс, но и в сърцата ни, който си позволи - автоматично му се лепва клеймото " престъпник ". И е далеч, далеч, далеч ... от Бог и твърде близо до лукавия!

Линк към коментар
Share on other sites

Ами аз го разбирам така- Истината се дава на части, защото сме несъвършени. Отделно и като на части дадена, тя пак търпи неразбиране от хората, поради тяхната несъвършеност.

И дори учението на Петър Дънов да идва от Истината, то пак е непълно.

От непълнотата идва злото, според мен.

...

А ако не се учим да го разберем какво ще стане според теб?

Ами след като нашето несъвършенство не ни позволява да разберем нещо съвършено, какво ще постигнем изучавайки го?

Точно изучавайки го, ние се усъвършенстваме. Следователно се доближаваме и до разбирането. Което пък води до доближаване на съвършеното. Нещата са взаимосвързани и взаимоподхранващи се. Това става бавно и постепенно, да не кажа, че процесът клони към безкрайност, но все пак е сходящ :)

Ако се откажем да изучаваме, ще бъдем в ролята на човек, който току що хванал тенис-ракета примерно, установява, че почти нищо не може да прави с нея и ... се отказва да се учи, защото решава, че е много, непостижимо далеч от Надал.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...