Guest Христо Добавено Май 15, 2012 Доклад Share Добавено Май 15, 2012 Може ли мисленето/умуването/мъдруването да реши нашите човешки проблеми - визирам психологически и социални проблеми. Да ? Не ? Защо ? Според Кришнамурти : самоанализите и умуването върху проблемите ни не могат да ги решат из основи, не могат да доведат до дълбока трансформация на душите ни и на света около нас, защото мисленето ни е ограничено и не ни дава пълен поглед върху проблемите, а то винаги изхожда от това дето ни е известно до момента. Според мен : на мен пък ми се струва, че самоанализите могат напълно или ако не напълно то поне частично да решат проблемите или поне да спомогнат, да способстват за тяхното успешно разрешаване. Смятам, че мисленето е помагало и помага на хората да преодоляват проблемите си. Как стоят нещата според Учителя Дънов ? А според други духовни учители ? Според вас ? Личен опит ? Споделете. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
The Mag Добавено Май 15, 2012 Доклад Share Добавено Май 15, 2012 Абсолютно съм съгласен, че самоанализата може да бъде много полезна. Но поне при мен самоанализата е доста сериозно предизвикателство. Никак не е лесно да успееш да видиш и намериш по-дълбоките причини за собственото си поведение и реакции. Според причината е, че на ниво съзнание мнгоо силна роля играе Егото ни (Разума ни). А то само по себе си има безброй трикове в ръкава си, чиято цел е да "повишава" шансовете ни за оцеляване. Т.е. освен всички на всички останали Егото ни предава грешна представа за нас самите. Може би затова и толкова много се говори за медитация напоследък, защото това е практика, която успява успешно да пробие защитите на Егото ни. Но вярвам, че е възможно това да се случва и чрез самоанализа и самонаблюдение. Чрез същото това съзнание, което ни пречи. Но е доста по-трудно Но пък и защо трябва да е лесно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 15, 2012 Доклад Share Добавено Май 15, 2012 Мисленето само по себе си не може да реши проблемите ни (социални или психологически), но може да ни посочи пътя към разрешаването им. Мисленето ни е ограничено – да. Но тези ограничения могат да бъдат преодолени, т.е. мисленето ни да се развие и стане свободно. Ще направя една аналогия с формите. Камъкът не може да лети – формата му не е подходяща за това. Но ето, птицата лети. По същия начин и мисълта: ако нечия мисъл не е способна да обхване висшите понятия, това не означава, че някой друг не може да ги обхване с мисълта си. Самонаблюдението е важна част от духовното израстване на човека. То е необходимо да обхване действията, мислите, чувствата, емоциите, подбудите, навиците и реакциите ни спрямо обкръжението, и др. неща. Ние можем да променим в себе си само това, което сме осъзнали, че има нужда от промяна. Ние трябва да видим съществуването на проблема в нас самите, да го признаем, за да можем да работим над него. Тук именно идват множеството оправдания, които си намираме за да не направим това. Но ако говорим за мисленето, за правилното мислене, свободно от страхове и предубеждения, то винаги е от полза. Хитруването не е правилно мислене. То има за цел да представи нещата такива, каквито те не са. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 15, 2012 Доклад Share Добавено Май 15, 2012 ..... Може би затова и толкова много се говори за медитация напоследък, защото това е практика, която успява успешно да пробие защитите на Егото ни. ... Няма начин просто. Дори след смъртта илюзиите и заблудите ни пречат да видим истинската светлина, та камо ли, когато сме живи. Дори и в медитация, всичко което уваме, виждаме, усешаме, минава през филтрите на егото. Дори, когато сънуваме осъзнато, пак всичко минава през филтрите на егото и трябва и време, и упоритост, и може би съвсем други неща, за да падат тези филтри. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 15, 2012 Доклад Share Добавено Май 15, 2012 Може ли мисленето/умуването/мъдруването да реши нашите човешки проблеми - визирам психологически и социални проблеми. Да ? Не ? Защо ? Според Кришнамурти : самоанализите и умуването върху проблемите ни не могат да ги решат из основи, не могат да доведат до дълбока трансформация на душите ни и на света около нас, защото мисленето ни е ограничено и не ни дава пълен поглед върху проблемите, а то винаги изхожда от това дето ни е известно до момента. Според мен : на мен пък ми се струва, че самоанализите могат напълно или ако не напълно то поне частично да решат проблемите или поне да спомогнат, да способстват за тяхното успешно разрешаване. Смятам, че мисленето е помагало и помага на хората да преодоляват проблемите си. Как стоят нещата според Учителя Дънов ? А според други духовни учители ? Според вас ? Личен опит ? Споделете. Мисленето само по себе си не може да реши проблемите ни (социални или психологически), но може да ни посочи пътя към разрешаването им. Мисленето ни е ограничено – да. Но тези ограничения могат да бъдат преодолени, т.е. мисленето ни да се развие и стане свободно. ..... Най-голямата, ама НАЙ-ГОЛЯМАТА заблуда на нашето съвремие е, че мисленето може да ни посочи пътя към разрешаването на проблемите ни. Ама най-голямата. И тука всеки трябва да го осъзнае това нещо. Мисленето и умът не могат да помогнат за разрешаването на НИКАКЪВ проблем. Като част (само част) от начина за разрешаване на проблемите може да се използва медитацията и самоанализа, но сам разбираш, че самоанализа в чистата си форма не е мислене. Ти виждаш нещо или за произволно нещо се запитваш "аз това защо го правя, защо го направих, откъде идва това, каква е причината за това" и чакаш отговори, но това не е точно мислене макар и пак минало през филтъра на егото. Ако пък трябва да се допитаме до Учителя, то за развитието духовно на човека най-важни са страданията и изпитанията и нашетп отношение клъм света, защото както казва "свободата е да приемем и доброто и лошото". "Трябва да се прилагат законите на природата", за да се решават проблемите. Никакво място за мислене няма тука. Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 15, 2012 Доклад Share Добавено Май 15, 2012 Така-а-а. Нека да разгледаме един изключително сложен и заплетен житейски казус: Един човек печели средно по 25 лева на ден. За храна използва около 10 лв. за квартира (вкл. ток, вода) – 10 лв. и останалите 5 лв. остават за други неща. Но изведнъж в близкия МОЛ се появява оферта за нов телевизор с възможност за купуване на изплащане. Офертата също така е валидна до определена дата, която настъпва след 40 дни. Въпросният човек има нужда от този телевизор, защото този, който ползва е 20 годишен и с изключително лош образ. Наличните спестявания са 300 лева, а сумата, която трябва да се плаща е 70 лева месечно за период от 1 година. Стойността на телевизора, ако се плати веднага в брой е 600 лева. Ако предположим, че работата на въпросния човек е сигурна, т.е. не се очаква той да бъде уволнен, какво решение следва да се вземе: да се купи телевизорът на изплащане или да се плати цялата сума в брой? Как ще се отрази едното и другото решение на бюджета на въпросния човек. Но понеже темата е за мисленето и решаването на проблеми с или без него, как следва да се отговори на предходните въпроси, без помощта на мисълта? Въобще как е възможно проследяването на една причинно-следствена връзка без посредничеството на мисълта? Дайте пример. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 15, 2012 Доклад Share Добавено Май 15, 2012 (edited) Ами примерът е, че аз телевизия не гледам, а решение за това не съм вземал с помощта на мисленето. Така се получи Естествено, по твоя пример решение може да се вземе и с помощта на мисленето, но това не означава, че щом го има, то е правилното За да взема правилното решение по твоя пример вместо този човек, то ще трябва да ми предоставиш за мое ползване няколко от чакрите и енергийните канали на този човек. Можеш ли да го направиш? Ако не, ми изпрати човека да го науча как да взема решения :) Редактирано Май 15, 2012 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 15, 2012 Доклад Share Добавено Май 15, 2012 Това дали ти гледаш или не гледаш телевизия няма никакво отношение към зададените въпроси и към правилното им отговаряне. Как би решил една такава ситуация без помощта на мисленето? Какви ще са последствията? Остана неотговорен и въпросът: как може да се проследи и още повече разбере една причинно-следствена връзка без помощта на мисълта? Все пак за да се влияе на едно събитие, то е необходимо разбиране за причините, които го пораждат и възможните следствия от едно или друго действие, т.е. необходимо е знание и разбиране. Дори и интуицията изисква разбиране поне на обуславящите принципи, ако не на конкретните факти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
The Mag Добавено Май 15, 2012 Доклад Share Добавено Май 15, 2012 Ако под мислене визираш структура от естеството на добро-лошо, полезно-неполезно и аз мисля, че мисленето не може да ти помогне. Защото това са Егови структори. Но ако поуспееш да ги поразголиш и слезеш малко по-надолу и после пак в някаква степен може и да ти помогне. Аз не харесвам една черта на мисленето - необходимостта от логично основание за нещо - причинно-следствената връзка. До някъде го разбира това, защото нашия разум/Его е изследовател и за да успее да регистрира случващото се има нужда от обяснения. Но дефекта на мисленето би се появил в момента, в който срещнеш нещо, което е необяснимо с наличния инвентар. Тогава съзнанието създава/изфабрикува причинно-следственно обяснение за да го регистрира или ако го мързо го игнорира. Т.е. за мен един от начините да се опитвам да премина ограниченията на егото е да се опитвам да регистрирам аз през себе си случвяащото се с мен без винаги да е необходимо да имам обяснение на всичко. Има една техника казва се 5те защо. Просто питаш и отговаряш 5 пъти защо. Например не си купил хляб. Защо не си купил хляб? Защото бях уморен. Защо беше уморен? Имах много работа. Защо имаше днес толкова много работа? Защото вчера не успях да си я свърша. Защо вчера не успя да си я свършиш? Защото се успях и до обяд ме мързеше... Т.е. със задаването на защо, защо, защо с помощта на мисловни структори може да се стигне до по-дълбоки причини за нещата. Не е панацея. Разума е толкова силен, хитър и могъщ никак не е лесно да се надиграе Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 15, 2012 Доклад Share Добавено Май 15, 2012 „Оръжие назаем не се дава. Ум назаем не се дава. Сърце назаем не се дава. Според Божията Правда пазете ума си неопорочен, никому не го давайте. Той е свещен нож, с който всеки сам трябва да си служи. Докато човек е с ума си, дотогава само той е силен. Въоръжим ли се един ден, ние ще се браним със своя ум и със своето сърце. Имаме ли сърце и ум неопорочени, нямаме нужда от никакви други оръжия. Освен тези две оръжия, на помощ иде и волята ма човека. Няма по-страшна бомба от сърцето и по-разрушителна сила от волята, проявени във физическия свят.“ Из „Праведният“, НБ, 20 февруари 1927 г. „Повечето хора са осакатили мисълта си. Не знаят коя мисъл е права. Всяка Божествена мисъл е права. – Коя мисъл е Божествена? – Всяка мисъл, която дава светлина, е Божествена. Всяко чувство, което дава топлина, е Божествено. Всяка постъпка, придружена с хармонични движения, е права. Правата постъпка внася подтик, импулс в човека. Дай път на най-малкия импулс в себе си. Посей и най-малката красива мисъл в своя ум. Дават ти една ябълчна семка. Посей я в почвата на твоята градина. След една година тя ще израсте, а най-много след четири-пет години, ти ще се убедиш, че ябълката е хубава. Трябва ли сега да се съмняваш в нея? Като опиташ нещата, ще се освободиш от подозрението си. Из „Живите линии“ – ООК, 10 май 1933 г. „Ти си войник и каквото ти заповядват, това правиш. Полковникът ти казва: Войник, вземи този и го арестувай. Ти казваш: Слушам! Обърнеш се назад и изпълняваш заповедта. Полковникът е чуждата мисъл, която изпълняваш. – Кой е отговорен: полковникът, или войникът? – И двамата. Ама полковникът заповядва. – Ти пък изпълняваш. Макар да изпълняваш чужда заповед, и ти си отговорен. Какво печелиш, ако арестуваш, или убиеш някого? Този полковник дава една заповед, друг полковник дава друга заповед. Той казва на войника: Слушай, вземи този човек, закарай го до границата и го пусни свободно да си отиде в отечеството. Кажи му една-две благи думи и се сбогувай с него. Кой от двамата полковници постъпва по-добре? Да застреляш човека, това е лесно, но какво се печели с това?“ Из „Учение и служене“ – УС, 30 януари 1938 г. „Едно трябва да знаете: чуждото нещо е всякога чуждо. Не мислете с чужд ум, и не гледайте с чужди очи на нещата. Всеки да мисли със своя ум и да гледа със своите очи. Умът на всеки човек трябва да бъде по възможност по-трезв, по-буден и ясен, да схваща вярно и правилно всичко, което минава през него. – Трябва ли да отречем ума на великите хора? – Не отричайте великите умове, но прилагайте техните мисли, подражавайте ги в трудолюбието и постоянството им.“ Мнозина искат да станат духовни, да придобият вътрешни знания. Никой не може да стане духовен, преди да е развил ума си. Някой иска преждевременно да разбере духовните работи. Това е невъзможно. Защо? – Челото му е ниско. Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука. Човешкият ум се движи в три свята: във физическия, в духовния и в умствения. Някой се затворил само във физическия свят, а иска да разбира духовните работи. Излез от физическия свят, разшири своя кръгозор до духовния и до умствения свят, тогава ще разбереш всичко, което те интересува.“ „Ако ви смущава нещо, мислете върху него няколко часа или няколко дена, докато дойде в ума ви една светла мисъл. Приложете тази мисъл и благодарете че ви е посетила. Ако ви посещават светли мисли, без да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си с хората.“ Из „Дали може“ – 10 юни 1917 г. „Човек може да възприеме някаква мисъл отвън, по телепатичен начин и без да знае това, да я счита като проява на интуицията, на Божественото чувство в себе си. Без да мисли много, той казва: „Бог ми каза да направя това.” Не, това е мисъл, приета някъде отвън, както по радиото се предават разни мисли. Човек трябва да се изпитва, да знае откъде идват мисли към него. Той трябва да познава проводниците, да ги различава – иначе ще изпадне в грешка.“ Из „Спасителни положения“, ООК, 16 март 1927 г. „В четвъртия ден, казва се в Писанието, Бог направил слънцето и месечината. Какво означава това слънце? То значи, че в четвъртия ден на космическия човек се проявил човешкият разум – най-възвишеното нещо в човека. Тогава се създал умът в този космически човек, и той съзнал, че може да мисли и да работи, както Бог работи в света. Това подразбирал Моисей, като казал, че в четвъртия ден Бог създал слънцето.“ Из „Миротворци“ – НБ, 21 декември 1924 г. „Сега, аз искам да си съставите ясна представа за човека. Казваш: Аз съм човек. – Наистина, човек си, но под „човек“ се разбира същество, което мисли. Обаче, човешкият ум има седем качества. Ако те не съществуват, човек не може да мисли, не може да се прояви. Достатъчно е да липсва едно от тези качества, за да се натъкне човек на страдания и нещастия. Следователно, щом се натъкнеш на страдания, не питай, защо става това, но си кажи: Липсва ми едно от качествата на ума. Кои са седемте качества на ума, няма да изброявам, това сами ще намерите.“ „Сега да остане у вас мисълта: Човек трябва да създаде в себе си една мислова централа. Силата на човека е в мисълта. Тя е създала цялата вселена. Тя е творчески принцип; тя е водовъртеж. Когато всички хора се обединят в своята мисъл, и невъзможното за тях става възможно. Значи, първата работа на хората е да хармонизират мисълта си. Когато някой намисли да прави добро, всички трябва да го подкрепят.“ „Сега едно ви недостига: Да приложите закона на любовта. Обаче, без силна мисъл любовта не може да се прояви. Когато мисълта е мощна, любовта се проявява; когато мисълта е слаба, любовта не може да се прояви. Значи, мисълта е свързана с любовта. Всички трябва да станете проводници на любовта.“ Из „Новите положения. Мислова централа“ – ООК, 2 август 1933 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 15, 2012 Доклад Share Добавено Май 15, 2012 Това дали ти гледаш или не гледаш телевизия няма никакво отношение към зададените въпроси и към правилното им отговаряне. Как би решил една такава ситуация без помощта на мисленето? Какви ще са последствията? Остана неотговорен и въпросът: как може да се проследи и още повече разбере една причинно-следствена връзка без помощта на мисълта? Все пак за да се влияе на едно събитие, то е необходимо разбиране за причините, които го пораждат и възможните следствия от едно или друго действие, т.е. необходимо е знание и разбиране. Дори и интуицията изисква разбиране поне на обуславящите принципи, ако не на конкретните факти. Благодаря за горните цитати от Учителя. Те показват доста добре разликата между мисъл и мислене и какво той разбира под мислене и самоанализ. Та като тръгнахме за проследяването на причинно-следствените връзки каква спроед теб е причината да отделяш толкова значение на мисленето и ума? Покажи как чрез мислене може да откриеш тази причина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Май 15, 2012 Доклад Share Добавено Май 15, 2012 Може ли мисленето/умуването/мъдруването да реши нашите човешки проблеми - визирам психологически и социални проблеми. Да ? Не ? Защо ? Според Кришнамурти : самоанализите и умуването върху проблемите ни не могат да ги решат из основи, не могат да доведат до дълбока трансформация на душите ни и на света около нас, защото мисленето ни е ограничено и не ни дава пълен поглед върху проблемите, а то винаги изхожда от това дето ни е известно до момента. ... Да кажем, че липсата на мислене създава проблемите. А когато няма какво да създава проблемите, за какво ни е да знаем как да ги решаваме Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 17, 2012 Доклад Share Добавено Май 17, 2012 Станимир : Въобще как е възможно проследяването на една причинно-следствена връзка без посредничеството на мисълта? Дайте пример. Сигурно се има предвид просто да наблюдаваш проблемите и да ги оставиш да ти разкрият отговорите си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 18, 2012 Доклад Share Добавено Май 18, 2012 Но нали умът трябва да регистрира тези промени. Дори и да е само пасивен наблюдател, умът е необходимо да присъства. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 18, 2012 Доклад Share Добавено Май 18, 2012 Е, сигурно. Но това за отказа от анализи на проблемите, сигурно не визра случаите с цифри и изчисления. Все пак ми се струва, че анализи са нужни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 18, 2012 Доклад Share Добавено Май 18, 2012 Но нали умът трябва да регистрира тези промени. Дори и да е само пасивен наблюдател, умът е необходимо да присъства. Съзнанието. А съзнанието не е ума, Умът е само инструмент Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.