Богообщение

[mecholari]

… Щом вярвате в Отца си, и Той ще живее във вас. Всеки, който живее в космическото съзнание, само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога. Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която Павел казва: “Щастието, което ни очаква за в бъдеще, не може да се сравни с богатствата на целия свят.” Само по този начин животът ни ще бъде песен и музика. Мисълта ни ще бъде като Божията мисъл, чувствата ни – като Божиите чувства, действията ни – като действията на Бога. Вземем ли перото, от него ще се изливат велики, свещени мисли и който прочете написаното, ще каже: “Благословена да бъде ръката, която е написала тези слова! Благословена да бъде устата, която е изрекла тези слова!” Питам: този живот няма ли смисъл?(27, с. 26-27)

И когато казвам, че едно малко преживяване, едно мигновено виждане на Бога струва повече от хиляди животи, това подразбирам аз. И когато видиш и познаеш тази душа, за която Христос казва да я познаеш и да я възлюбиш, ти ще почувстваш в себе си голяма сила – не само в тялото си, но ще почувстваш такава сила, каквато никога не си чувствал; ще изпиташ такова едно проясняване на ума, че изведнъж ще започнеш да виждаш много далеч, оттатък Млечния път. Да видиш Бога, то е много нещо!

Сега иде Господ в света да донесе трети Завет на хората. – “Чудно, даже трети Завет!” – Да, трети Завет ще има. Той ще бъде Завет за прославянето на Синовете Божии. С този Завет ще дойде в света Любовта и хората ще изучават великата наука как трябва да живеят по Любов. Днес, когато казвам на хората, че иде третият Завет в света, те отговарят: “Това е еретическо учение.” Ние казваме: това неразбиране е в реда на нещата!(106, с. 44)

Модераторска бележка: Цитатите са взети от книгата Учителя за Библията-том 2. В скоби след всеки цитат е даден поредният номер на книгата от библиографията и страницата, от която е взет цитатът. Отговорност за точността на цитиране носят съставителите на книгата. самата книга можете да намерите в Книжарницата.

Редактирано Май 13, 2012 от Донка

[mecholari]

Аз питам и Христа. Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям “благочестиво”, но имам любов към Христа, обичам Го – какво повече от това? Казвам Му: “Някои хора казват, това си казал, еди-какво си казал”, а Той ми отговаря: “Аз толкова много работи говорих, Моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени, всичко туй е окастрено и остават само семките на учението Ми.” И съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение. Него Го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма.(127, с. 310)

[mecholari]

Най-първо, като ученици, ви трябва смирение и пълен мир на душата – спокойствие и мир. В Писанието се казва: “Мирът Господен!” Този мир трябва да се добие. Мирът може да се добие, само като се образуват прями връзки между Бога и вас. Тази пряма връзка ще ви даде такъв импулс, както никоя друга сила в света не е в състояние да ви даде. Тя няма да ви лиши от нищо. С такава една връзка може да заемете в света най-долното положение, може да се намирате в най-лошите условия – освен че няма да ви спъва нищо и никой, но туй, Божественото, ще превърне всички тия елементи, ще изважда соковете от тях и ще се намирате при по-благоприятни условия в живота, ще бъдете по-силни. Това е Божественото!

http://petardanov.com/index.php?/topic/1848-11-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC/

[mecholari]

Ап. Павел казва: “Божията сила се показва в нас, когато престанем да правим престъпления.” И когато престанем да правим престъпления, Бог се проявява във всичката Си сила в нас. А когато сме силни и правим престъпления, Бог казва: “Правете вие престъпления, а Аз ще нося последствията.” Как ще се подобри животът ви? Отвътре туй ще стане. И когато стане, вие ще виждате Христос във всеки един човек. Като дойде този Христос вътре във вас, вие във всеки един човек ще виждате Неговия образ.(92, с. 82)

http://petardanov.com/index.php?/topic/1859-18-03-%E2%80%9C%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%8F%E2%80%A6%E2%80%9D/

[mecholari]

Ако ние влезем в една йерархия на същества от по-висока култура, които са завършили своя земен живот, с какво ще се похвалят те? Павел казва: “Аз ще се похваля с Господа, няма да се похваля със сина си, с дъщеря си.” Да се похваля с Господа, това е мощно! Да се похваля с всички добри хора на земята, а не с един човек. Една майка, като види своето дете, трябва да вижда в неговото лице милиони деца и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дете, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утре ако умре това нейно дете, тя ще каже: “Господи, защо така жестоко ми нарани сърцето, защо ми отне детето?” Да се не смущава сърцето ви! Къде беше до вчера твоята дъщеря? Къде беше ти, преди да те роди майка ти?… В едно събрание, каквото е това, ние трябва да проектираме нашия ум, нашето сърце към всички онези, на които сърцата трептят; да обърнем умовете си към онзи велик Господ, Който е дал на всички живот; да се обърнем към всички онези братя, които са завършили своето развитие, които изпращат Любовта си към нас и мислят за нас. Та с тези същества трябва да се свържем. С тях ще се похвалим, с множеството, а не с единството. И тук, на земята, и там горе, на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсякъде мислят за нас.(59, с. 70)

http://petardanov.com/index.php?/topic/1859-18-03-%E2%80%9C%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%8F%E2%80%A6%E2%80%9D/

[mecholari]

Някой ще каже: аз не съм слънце, та да огрявам всичко, но слънцето не огрява цялата Вселена, та и вие огрейте тези, които са около вас. Щом постоянно променяте любовта си, вие сте във физическия свят; щом правите разлика между хората, вие сте в духовния свят, а в Божествения, то е безопасно. Любете като Бога, Неговата Любов е всеопростителна. Ще разширявате любовта си. Обичайте Бога във всички същества, без разлика. Там е спасението ви. Имайте будни души и широка мисъл. Разумните същества ви ръководят и трябва да вървите по техните стъпки. Вие трябва да се радвате, че сте се родили в сегашните времена, когато идва новия живот. Сега пространството е пълно с разумни същества, които постоянно изливат светлина в умовете на хората и нещата се преустройват. Ние значи трябва да се съобразяваме с новите закони, които Бог внася в света. Любовта трябва да изпълни въздуха и от старото да не остане нищо. ИДВА ДОБРОТО! ВЕЧЕ ЗЛОТО ЩЕ МУ СЛУГУВА, А ДОБРОТО ЩЕ ЦАРУВА! Тогава светът ще се оправи, защото Бог ще се всели и ще почне да живее във всички хора. Макар, че сега Бог е във всички хора, т.е. работи в тях, не всички са го приели и той не живее във всички. Те значи не вършат Неговата воля все още. Но Бог е, който възраства нещата и всичко хубаво, което има в човека, Той ще го възрасте. Ние минаваме сега от Новия завет в Завета на Синовете Божий — Третия Завет — Прославянето на Синовете Божий, където човек ще прави добро на другите с Любов и те ще бъдат доволни много. Тогава, всички ще бъдат разумни, т.е. всички ще дават и от всички ще се взима. Значи даване и взимане едновременно ще има без разлика в света, затова сега хората трябва да носят само 10 години новите идеи и работи и ще видят, че ще израснат. Та трябва сега хора, носители на НОВИТЕ ИДЕИ, защото, ако нивата е посята, като дойде дъждът ще има какво да израсне, а ако не — ще израснат бодили.

http://petardanov.com/index.php?/topic/10908-35-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D1%81-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F/

[mecholari]

Спасението на човека е в Словото Божие. То служи като лек за тялото и като храна за душата. Словото трябва да проникне така в човека, че да не се нуждае от външен хляб. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“. Словото е животът. Когато дойдете до този живот, между вас ще се създадат правилни отношения.

http://petardanov.com/index.php?/topic/3507-1938-02-20-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D0%B0/

[mecholari]

Ти, за да намериш реалността, трябва да се докоснеш до нея, да туриш пръста си в нея. И когато дойде един от учениците на Христа, казва Му: “Аз не вярвам!” Казва му Христос: “Ела, тури си пръста тук, в тази рана, и опитай тази реалност. Блажен, който не види и не опита, но повярва.” Днес думите Христови са малко изопачени. Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христа, ние пак можем да бъдем истински християни. Не, не – това е лъжливо учение! Аз поддържам едно учение: човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Някои казват: “Вяра трябва!” Не, не, това е глупава вяра. Човек трябва да види, но не такова виждане – да видиш от любопитство, да видиш само. Това не е виждане! “Виждане” – аз подразбирам, да видиш своя приятел. Сърцето ти трябва да затрепти, когато видиш своя приятел. Умът ти трябва да светне, когато видиш лицето на своя приятел. И не само да го видиш, но има ред въпроси, по които ще се разговаряш с твоя приятел. Обикновените хора не могат да ти бъдат приятели, само умните хора могат да ти бъдат приятели. Само светия със светия може да бъдат приятели. Приятел може да ти бъде само разумният човек! Разумността – това е едно качество на един светия. А приятелството е качество само на един разумен човек. Приятелство ли е това, когато един човек не може да ти помогне в нужда?(38, с. 83)

http://petardanov.com/index.php?/topic/1843-09-02-%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0/

[mecholari]

Астралният свят е тук, на земята. Раят е в причинния свят над нас, или там е причинният свят, или светът на светлините. Като се нагорещи един предмет, формата му не се вижда, но тя не е изгубена. Левият път е пътят на инволюцията. Десният път е пътят на еволюцията. Широкият път е пътят на кармата. Спасението е път на еволюцията. Стъпките са: обръщение, покаяние, спасение, възраждане. Новорождение – то е живот в причинния свят. Там грешки не се правят вече. Например, там е живял Никодим.(2, с. 104)

http://petardanov.com/index.php?/topic/1848-11-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC/

[mecholari]

Любовта повдига и облагородява човека. Всичко, което желае да постигне, става с помощта на Любовта. Сам човек нищо не може да постигне. Хиляди същества работят чрез неговия ум и неговото сърце. Те му нашепват какво трябва да направи и как да го направи. Да остане на него сам да направи нещо – ще излезе цяла каша. Следователно слушайте какво ви се говори отвън, но разчитайте на онова, което отвътре ви се тълкува. Ако не разбираш всичко, не трябва да се обезсърчаваш. Павел прие Христовото учение, без да го разбираше напълно.

http://petardanov.com/index.php?/topic/1858-18-02-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%81-%D0%B8-%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB-%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB/

[mecholari]

Питам: де ще бъдете след 100-200 години? Клетките на тялото ви ще бъдат пръснати в пространството и костите ви ще лежат в някой гроб. Човек не е в костите си. Смешно е, като изгори къщата на човека, да го търсите в нея. Човек е вън от тялото си. Тялото е малка къщичка, дадена за временно използване. Докато човек е на Земята, душата му обитава от време на време в тази къщичка. В бъдеще човешкото тяло ще е по-съвършено. Когато пожелае, то ще може да става невидимо. Той ще става въздухообразен, воден – според желанията си. И тогава, щом реши да отиде на слънцето, веднага ще литне там. Сега човек вдига главата си, гледа към слънцето, но не знае какво има там. Знанието на сегашните хора е относително. Иде ново знание, нова култура в света. Павел я нарича култура на Синовете Божии. Аз я наричам култура на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Тя ще научи хората как трябва да живеят. Учените ще работят във всички области на науката, изкуствата и музиката. Те ще дойдат до превръщане на материята от едно състояние в друго. Както виждате, предстои ни сериозна работа и учене. Много усилия, много занимание е нужно на човека, докато разбере това, което е проповядвал Христос.(99, с. 122)

http://petardanov.com/index.php?/topic/1858-18-02-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%81-%D0%B8-%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB-%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB/

[mecholari]

.......................

В някои определени със­тояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обра­тно присъединяване към него. Човек поставя проблема за ре­зултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съз­нанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. При­съствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието раз­бира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е. човек се научава да мисли и говори за приро­дата и Космоса с езика на Христос. По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се присъединяват към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се присъединява към Христос. Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а присъединяването му към макрокосмичната същност на Христос е любов.

.....................

В заключение за категорията Учител биха могли да се фор­мулират следните твърдения: личността на П. Дънов, като всеки друг човек, е продукт на културния дискурс в българската народопсихология през прехода между XIX и XX век; той се явява създател на методологична система, формирана преди всичко чрез отчуждение от всички по-главни исторически и културни традиции, т.е. и в исторически, и в културологичен аспект той формира надличностов импулс, който може да бъде разглеж­дан извън историческото време; импулсът притежава спиритуален характер, обладава характеристики, присъщи и на импулс на Свети Дух и на Архангел Михаил и методологично е ориен­тиран към персоналния интерес на самосъзнанието към Хрис­тос като субект и обект; целта на тази методологична доктрина е да промени радикално гледната точка и отношението спрямо Христос на личности, живеещи в източноевропейското право­славие, следователно тя би могла да функционира като импулс на специфична Българска реформация.

.................

http://petardanov.com/index.php?/topic/8910-01-%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%b0%d1%80%d0%bd%d0%b8-%d0%b4%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%be%d0%b7%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80/

[mecholari]

Казвате: накъде да се молим – на изток или на запад? Човек може да се моли навсякъде. Ако дойде някой да ви бие и обърне главата ви на изток, накъде ще се молите? На изток ще се молите. Ако обърне главата ви на запад, на север или на юг, ще се молите в тази посока, накъдето е главата ви. От която посока иде страданието, на тази посока ще се молите. Благодарете, че страданието е дошло. То е първият признак, че Благословената Ръка работи върху човека да го изправи. За онзи, който разбира законите, страданието е велико благословение. В сравнение с това, което Любовта носи, страданието е кратковременно. Казва се, че ап. Павел е проникнал до седмото небе и от това, което е видял там, казва: “Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.” Това значи: око не е видяло и ухо не е чуло това, което е приготвено за онези, които са минали през страданията и влизат в Любовта. Мнозина се оплакват от страданията, обезсърчават се, отпадат духом. Защо? Защото друго нещо са очаквали. И Христовите ученици очакваха Христос да стане цар, а те да заемат видни обществени служби, но не излезе така. Като разбраха, че първо ще дойдат страданията, а после благословението, много от тях избягаха. Днес светът се нуждае от силни хора. Преди 2000 години учениците на Христа се разпръснаха, но ако и днес бягат, срам е за тях.(144, с. 76)

Стремете се към Любовта като условие за живота. Мнозина се страхуват от нея. Те мислят, че Любовта носи страдания. Дали живеете с Любов или без Любов, страданията са неизбежни. За предпочитане е тогава да живееш с Любов, макар и да имаш страдания. И ап. Павел мислеше, че като проповядва Христовото учение, ще мине без страдания. Като го биха няколко пъти, разбра, че се е заблуждавал, и казваше: “Братя, за да влезем в Царството Божие, ще минем през големи страдания.” Сега и аз казвам: който иска да придобие Любовта на Христа, ще мине по Неговия път. Всеки ще мине през смъртта и през живота, да опита всички ограничения и страдания. След това ще каже като Павла: “Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.” Зад всяко страдание се крие Божията Любов. Няма страдание в света, което в бъдеще Бог да не превърне в благо. Всички грешници, които приличат на черни въглени, ще станат в бъдеще диаманти, които царете ще носят на короните си.(23, с. 378)

http://petardanov.com/index.php?/topic/1865-18-08-%d0%b0%d0%bf%d0%be%d1%81%d1%82%d0%be%d0%bb-%d0%bf%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%bb-%d0%b8-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0/