Как да кажа на детето, че се развеждаме с майка му

[Милиет]

Здравейте, как да кажа на 6 годишната ми дъщеря, че се развеждаме с майка й.

Засега сме казали, че живея по работа на друго място. С майката сме в сравнително добри отношения и се надявам, че заедно можем да го кажем.

[Диляна Колева]

Здравейте.

Има ли нещо конкретно в поведението на детето, което Ви притеснява?

До тук практически сте му казали 80% от истината.

На тази възраст не е необходимо да се усложнява с обяснение детската психика.

Детето не разбира смисъла на думата "развод" и не е нужно да му бъде обяснявана.

Татко ще работи и живее в друг град, а то и мама ще останат тук.

Когато може \ или както сте се разбрали\ детето ще вижда татко, но ще живее с мама защото така са решили двамата родители.Препоръчително е решението да се представи и от двамата.

Важно е да се покаже на детето, че в това няма нищо лошо и нищо нередно. Че това е форма на съжителство, която използват много други семейства. Че така и мама и татко са по- щастливи и то също ще бъде добре, няма да бъде по- малко обичано или по- малко обгрижено.

Хубаво е да бъде чуто, ако има въпроси и да му бъде отговорено ведро и позитивно, без да бъде натоварвано с излишни драматични сюжети.

В 21 век това е много разпространена форма на съжителство и е добре да бъде представена като такава.

В зависимост от това как ще реагира детето и дали ще забележите притеснително поведение или ще получите неудовлетворителни въпроси, на които не знаете как да отговорите, може да се кометират следващи действия и поведения.

Факта, че се разделяте по взаимно съгласие и в добри отношения улеснява ситуацията многократно.

Успех!

[The Mag]

Здравейте,

не съм психолог, но наскоро преминах през това и мисля, че чуждия опит (моят) би бил полезен.

Преди година се разделих с жена ми. Имаме син, който тогава беше на 5 и половина.

Всички деца са различни и би трябвало всеки опит да се адаптира към поведението им, но все пак някои неща мисля, че са общо валидни.

С майка му сме в много добри отношения. Никога не сме имали сериозни скандали пред него. След като уточнихме с нея какво ще правим седнахме да поговим със сина ни. Има няколко ключови момента, на които според мен трябва да се наблегне. Може би най-важния е да се обясни ясно през този разговор, че детето не е виновно за вашата раздяла. Обикновенно това е детската реакция - да потърси вината в себе си за вашата раздяла - не съм слушала, не съм си изяла вечерята, счупих онази чаша... Децата обръщат всичко към себе си и е напълно излишно да натоварвате нея с това ваше решение.

Както вече са написали би било много хубаво да се говори открито без натоварване като за нещо нормално. Всяко емоционално натоварване се предава на детето, което според мен го обърква още повече.

Пълна илюзия е, че с един разговор може да се предаде такова съобщение на дете на такава възраст. Би било хубаво ако може да се провокира някаква реакция, да се "разговори" детето, да може да покаже и изкаже усещанията си.

А това, че сте му казали веднъж, че не е то причината е нищо. Това трябва според мен да се показва и повтаря до втръсване.

Другато важно нещо е определяне на времето, което тя ще прекарва с вас. Направих грешката да оставя сина ми да избира за седмица или две кога с кой да бъде. Съжалявам много за това, което съм му причинил. От слабост. Детето не иска родителите му да се разделят. Детето иска те да останат заедно. И когато бъде натоварено да избира кога с кой родител да бъде при положение, че то иска да бъде с двамата родители непрекъснато всъщност го принуждаваме да избира с кой родител да не бъде.

А това го вкарва в сериозен вътрешен конфликт. Защо трябва да се отказвам от единия родител като искам да бъда с двамата? И се поражда и силно чувство за вина към родителя, с който не е избрало да бъде.

За това според мен не трябва да оставате на детето поне в началото да избира. Би било хубаво да направите график (ако все пак ще се виждате и двамата с него, което би било хубаво), който график да спазвате сравнителтелно стриктно. Децата според мен харесват правила от такова естество. Могат да се настройват към случващото им се много по-добре ако знаят, че на пример в петък татко ще ги вземе. В случая, когато не знаят и времето прекарано с двамата родители се променя непрекъснато според мен това вкарва в детето допълнителен стрес и несигурност.

И накрая според най-важното е да се показва и напомня на детето колкото се може по често, че причината за тази раздяла не е то самото, нещо, което е направило или не е направило. Хубаво е също така да знае, че въпреки раздялата ще има време и с двамата родители (поне така е при нас) и че отношението на родителите към него не би се променило.

Според мен е хубаво да и кажете ако сте решили да се разделите. Скриването на тази информация оставя сянка на неяснота, напрежение, което децата разпознават с огромна лекота. И отново търсят причината в себе си.

Никак не е лесен този разговор, но ако осъзнаете, че ако не го проведете (ех само веднъж да стигаше...) всъщност натоварвате вашето дете до някаква степен с отговорността за това решение, а според мен това е нещо, което напълно трябва да се избягва.

След една година искам да кажа, че има и много хубави страни. Никога не бях прекарвал толкова много време само с сина ми. Задълбочихме и засилихме връзката ни много. Имах много голям страх, че ще активирам травма за повторно изоставяне (сина ни е осиновен и го знае), но според мен той се адаптира доста добре.

Сега е едно много усмихнато слънчево дете, което прекарва не малко време с мен и с майка му, което се радва на живота и всичко, което му се случва.

И трябва време. Както за всяко нещо. Доста време. За да приеме детето промяната.