Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Помогнете ми с насоки да променя живота си!


Recommended Posts

Твърдо съм решен да променя живота си и една от първите стъпки е да попитам специалистите тук, г-н Баев и г-н Първанов, за насоки. Предполагам, че си имате достатъчно служебни ангажименти, затова ще разбера, ако не успеете да ми отговорите. По тази причина ще гледам и да съм по-кратък.

От миналия септември съм в чужбина, уча тук, но социалният ми живот е на нула – по цял ден или чета/ходя на занятия, или си пилея времето в безсмислени занимания вкъщи. Не мога да свикна с езика, който се оказва, че не владея толкова добре, колкото си мислех. А затвореността и забиването в общежитието не помагат. В университета не се усеща толкова (там минавам някак незабелязано между капките), но иначе е трудно да направя смислен разговор дори от 2-3 изречения. Камо ли пък да инициирам такъв. И така още повече се затварям.

Това ме връща на основния въпрос. Проблемите не са от днес. В България имах приятели – не много, но достатъчно, но винаги нещо ми е липсвало и куцало в общуването, винаги съм бил малко по-затворен. Мислех си, че като дойда в чужбина ще се стегна, ще започна на чисто и всичко ще е супер, но явно дълбоко съм се заблуждавал. Вместо зашеметяващ успех, сега съм на програма „Оцеляване“ с целта просто да изкарвам някакси. С ученето няма проблем, но изпускам важните неща, липсва ми пълнота и истинско щастие, а това не може да продължава така.

И въпреки успехите с ученето имам чувството, че за нищо не ме бива, че съм повърхностен, непоследователен в интересите си и че не довършвам почти нищо започнато. А искам да действам, да съм активен, да правя нещо, да намеря някакъв смисъл, просто нещо, за което за се закача.

Трудно ми е да обрисувам точно какво ме мъчи, затова по-конкретно – основният проблем се състои в това, че сякаш нямам никакви социални умения, все едно падам от небето. Липсва ми истински приятелски контакт. А откакто съм тук си давам сметка, че май не знам изобщо как действат правилата на социализацията. Друго, което сега докато пиша като че ли осъзнавам, е че в несигурността си прекалено се откъсвам от околния свят и така си отрязвам всякакви шансове за развитие.

Така, от друга страна знам, че всичко се постига с действие. Но ми трябва някаква насока и начало. Как да започна? Извинявам се ако питането ми е малко абстрактно, но чак сега си давам сметка, че е трудно да се погледнеш отстрани и да обрисуваш точно ситуацията си. Ще пиша отново ако се наложи, или ако се сетя да добавя нещо.

Линк към коментар
Share on other sites

1) Свържи се с български терапевт за работа през скайп!

2) Запиши се на група за социални умения (social skills training) в държавата, в която си.

3) Запиши се на втора група - по презентации (public speech group).

4) Запитай се какво истински те вълнува и общувай с хора извън университета - йога, будизъм, някакво хоби, изкуство, танци каквито харесваш. Минимизирай времето, прекарвано в общежитието и увеличи това навън, в компании.

5) Спортувай интензивен, най-добре мъжки спорт - смесени бойни изкуства, бразилско джу джуцу...

Когато се организираш и правиш всичко или повечето от горните неща, за броени месеци ще бъдеш друг човек! С терапевта работата е върху мисленето и смелостта ти. Това ти дава сили да започнеш група за социални умения, в която се учиш да общуваш - има наистина добри правила, които когато оттренираш, прилагаш в ежедневието си. В групата по презентации се сблъскваш с един много централен страх - от говорене и излагане и го преодоляваш. В компанията, центрирана около хобито прилагаш уменията по общуване. Спортът пък дава смелост и решителност и през тялото подпомага целия процес!

Успехи! :)

Линк към коментар
Share on other sites

За съжаление не споделяш нито в коя държава си, нито - какво изучаваш там.

Би могъл да започнеш да тренираш някакъв спорт, който е индивидуален (шахмат, гимнастика, петанк, плуване, колоездене, тенис на корт, тенис на маса или някакво бойно изкуство), индивидуално-групов (гребане, кану-каяк) или отборен (волейбол, баскетбол, водна топка, футбол...).

Би могъл да ходиш на екскурзии, организирани от университета или от някоя студентска организация. Ако твоя университет приема чуждестранни студенти по програма Erasmus, би могъл да се срещаш и с тях. Те също може да имат проблеми с общуването, подобни на твоите (бихте могли заедно да ги преодолявате).

Би могъл да се занимаваш с някакво хоби (танци, риболов, икебана, йога, рисуване, готварство, градинарство, астрономия...)

За курсовете - не е лошо да запишеш курс по презентационни умения и по социални умения. Не е лошо да запишеш и педагогика в университета - това ще ти даде възможността да преподаваш това, което учиш (ако не изучаваш нещо с педагогическа насоченост, де!)...

Проблемите в общуването най-добре се преодоляват чрез... общуване.

Казваш, че имаш проблеми с чуждия език - не го владееш толкова добре, колкото си си мислел. В чуждата държава ще се чувстваш като участник в чуждестранен филм, който не е дублиран и можеш да четеш субтитрите. Запиши се на курс по този език, ще ти бъде полезно. Чети вестници, гледай филми, слушай радио... Хубавото е, че бидейки в среда на native speakers, ще можеш по-добре да усвоиш произношението, ако имаш проблеми с това.

Дали проблемът ти с общуването не идва само и единствено от непознаването на езика? Ама, ако не владееш добре езика на страната, в която учиш, как успяваш да си записваш лекциите, как четеш книгите, как се оправяш с надписите по улиците?

Редактирано от Орлин Баев
Свеждане на текста до резонно спрямо пси консултирането послание.
Линк към коментар
Share on other sites

Уау, благодаря много Орлине! Както и на теб, Историк!

Да отговоря на Историк - във Великобритания съм, смея да твърдя, че английският ми е много добър, но на писмено ниво. Всъщност на всякакво ниво, без говорене - просто не мога да се отпусна, когато е в неформална обстановка. Понякога имам чувството, че ми трябва съвсем малко за да отприщя целия си потенциал и знания за езика.

И пак да благодаря на Орлин - сякаш си ми прочел изцяло положението, и изобщо точно това ми трябва - план, по който да действам. Мисля засега единствено да пропусна точка 1, но ще си я имам предвид, ако нямам съществен напредък в рамките на няколко месеца. Иначе специално точка 3 съм си я мислил, бях си отбелязал едни групи по Toastmasters, но както и с други идеи - нищо не направих по въпроса и те си останаха висящи. По точка 2 се оказва, че има доста добри възможности при мен, а за 4 и 5 - още повече, вече съм се ориентирал общо-взето и за тях. Така че - действам, и с Божията помощ ще създавам по-добри навици, самочувствие и светоглед. :) Още веднъж благодаря за полезния план!

Линк към коментар
Share on other sites

Тук сме свикнали да ни благодарят за полезни съвети и планове.Уви, много рядко някой се мотивира да ги осъществи.Наистина, много рядко.Поста ти ми напомни за едно друго момче, то иска консултация тук

http://www.beinsadou...wtopic=10514

и още на няколко места.

Мислиш ли, че наистина е направил нещо от това което сме го посъветвали? Не го познавам, но съм сигурен,че и днес положението му е много близко до момента в който постави питанията си.

Истински ще се радвам, ако след няколко месеца пишеш за успехите, които си простинал, но позволи ми за сега, да съм много скептичен по този въпрос.Трябва да минат още поне 10 -15 години за да добиеш енергията за промяна.Сега ти е рано.

...Един император се разболял. Свитата се ужа­сила, свитата се оживила. Неразположението го при­ковало на легло. Лечителите взели да го церят. Ден след ден се опитвали да му помогнат, но състояние­то му не се подобрявало!

Минавали дни, минавали месеци, минавали го­дини, а той лежал парализиран и не мърдал. Толко­ва държави бил покорил, такива народи бил поста­вил на колене! Владеел половината свят, ала бил без­силен пред болестта.

Неочаквано се разярил в своята безпомощност и наредил:

- Да се отсекат главите на всички лечители, които не можаха да ме изправят на крака, и да се наредят по градската стена.

Минало време. Крепостните стени побелели от спечените черепи на мъдри лечители. Тогава импе­раторът повикал великия си везир:

- Везирю! Къде са лечителите ти?

- О, повелителю мой! Няма повече! Нали на­редихте да им отсечем главите?

- Нито един ли не остана?

-Тъй вярно, господарю! В цялата ни страна ня­ма нито един лечител, който да е достоен да се яви пред очите ви.

- Мамка им, така им се пада...

И пак се заточили безрадостни дни. Веднъж обаче императорът отново попитал:

- Везирю, помниш ли какво ми каза? Че не е останал нито един лечител, достоен да се яви пред очите ми. Обясни ми какво премълчаваш.

- Повелителю мой, в държавата ни остана един-единствен лечител. Той живее тук наблизо.

- Умее ли да цери?

- Да, умее. Ходих при него, но той е толкова невъзпитан, прост, такъв грубиян! Щом отвори ус­тата си, от нея се леят само ругатни. А наскоро се похвалил, че знае тайната, как да излекува самия император.

- Защо не си ми казал?

- Как да го доведа, повелителю мой, нали вед­нага ще ме обезглавите заради поведението му.

- Няма да те отделям от главата ти, обещавам. Докарай го тук.

След някое време везирът довел лечителя.

- Казват, че си можел да цериш? Последвало мълчание.

- Защо мълчиш? Отговаряй! - наредил гос­подарят.

- Повелителю мой, забраних му да си отваря устата - обяснил везирът.

- Аз ти позволявам, говори! Наистина ли си способен да ме излекуваш?

- Туй въобще не ти влиза в работата! Можеш да ме питаш дали умея да управлявам държавата, защото си император. Но къде си пъхаш държавни­ческия ум в медицината? Какво ти разбира тиква­та? Ти си велик в своята област, но от медицина раз­бираш колкото всеки обущар!

- Стража! - яростно изревал императорът. -Отрежете му главата... Не, чакайте... Първо го набучете на кол, после го залейте с врял катран, а нак­рая бавно го насечете на дребни късчета!

Никой никога дотогава не си бил позволявал дори само да си помисли за нещо извън дворцовия протокол, камо ли да говори с такъв тон пред самия император!

Стражата сграбчила дръзкия лечител, извила му ръцете зад гърба и го помъкнала към тъмницата, а той извил глава през рамо и се присмял:

- Ей, уважаеми! Аз съм последната ти надеж­да! Можеш да ме убиеш, но не остана никой друг освен мен, който да те изцери. Мога още днес да те вдигна на крака.

Императорът веднага забравил за гнева си:

- Везирю, върни го! Върнали лечителя.

- Започвай да ме цериш. Ти каза, че можеш още днес да ме вдигнеш на крака.

- Но първо трябва да приемеш три мои усло­вия и едва тогава ще пристъпя към лечението.

Императорът преглътнал поредния си гневен изблик, стиснал яростно зъби и изсъскал:

- Казвай!

- Нареди пред вратите на двореца да докарат най-бързоногия жребец в държавата и една торбич­ка злато...

- Защо?

- За подарък, много обичам конете.

- Ако ме излекуваш, ще ти подаря цяло хергеле, четирийсет коня, всеки с по две торби злато.

- И това ще стане, но после... Ще ми ги пратиш допълнително. Второто ми условие е по време на лече­нието никой от придворните ти да не остане в двореца.

- Това пък защо?

- Защото може да те заболи, може от болка да се развикаш, нека никой не те вижда безпомощен.

- Добре. И трето?

- Третото е слугите ти да не се отзовават на призивите ти дори и при заплаха от смъртно нака­зание, и чак след един час да започнат отново да изпълняват твоите заповеди.

- Не те разбирам, обясни ми.

- Може да ми попречат и да не доведем лече­нието докрай.

Императорът приел условията на лечителя и наредил всички да излязат от двореца. Останали са­мо двамата.

- Започвай!

- Какво да започвам, дърт пръч такъв?! Кой ти е казал, че мога да лекувам? Сам се хвана в капана ми! Имам цял час на разположение. Отдавна чакам подходящия момент да те накажа, кръвопиец прок­лет! Чуй сега трите ми отколешни мечти, трите ми съкровени желания. Първото е да те заплюя в крал­ската мутра! - и лечителят сочно и от душа се изхрачил в лицето на императора.

Господарят пребледнял от гняв и безсилие, ка­то се усетил в какво положение е изпаднал. Взел да върти безпомощно главата си, за да си придаде вид, че поне се противопоставя на подобна нечу­вана наглост!

- Ах ти, изгнил кютук, старо вмирисано псе, ще ми се извърташ, а? На ти още една храчка! Втората ми мечта... Ооо! Откога ми се ще да ти се изпикая върху императорския фасон! - и той пристъпил към изпълнение на второто си съкро­вено желание.

- Стража! Стража! Насам! - ревнал императо­рът, но се задавил от пикнята. Взел пак да върти гла­ва, дано някак избегне струята, надигнал рамене, за да забие зъби в нозете на оскърбителя си.

Стражарите чули зова на повелителя, но не посмели да нарушат заповедта му.

-Ах ти, мършо - рекъл лечителят и яко го сритал.

Императорът усетил ритника и го заболяло. Из­веднъж си спомнил, че до леглото му има стойка с наредени оръжия. Само да докопа кинжала, и ще му среже крака! Обсебен от единствената спасителна мисъл, да се справи с мерзавеца, той се опитал да посегне към оръжията.

- Оп-па, значи си можел да мърдаш? - поглед­нал го презрително лечителят. - Третата ми мечта...

Но когато императорът чул тре-е-етата мечта на самозванеца, изревал като ранен звяр и заскърцал със зъби! С нечовешки усилия се претърколил на ед­на страна, изпълзял от ложето на пода и подпирайки се на лакти, запълзял към стойката с оръжия.

- Ще те заколя - ръмжал през зъби той, - лич­но ще те накълцам на парченца!

Вбесен, надигнал се на нефелните си крака и като се придържал о стената, успял да достигне ме­ча си. С разтреперани от гняв ръце го измъкнал от ножницата, извърнал се, но в двореца вече нямало никого... Едва се добрал до портала на спалнята.

О, как съжалил, че се е хванал в капана на то­зи подлец и че му е дал най-бързоногия си жребец. Осъзнавайки цялата си безпомощност, той все пак със сетни сили стигнал до първия кон, който видял, и се помъчил да го яхне. Но къде ти! Вкопчил зъби в гривата на коня, с немощни ръце го обхванал и се претърколил на седлото.

Пробудил се духът на великия воин, пробудил се духът на великия повелител, пробудил се духът на великия пълководец.

- Къде е тоя бъзльо? - изкрещял императорът на слугите, които се били скупчили наблизо.

Но те не посмели да гъкнат и само кимнали към пътя, по който отпрашил беглецът.

Императорът препуснал по дирите му. С всеки миг чувствал как силата му расте. Профучал през градските порти и продължил нататък, пришпорвайки коня си миля подир миля.

И изведнъж се усетил: „Боже! От двай­сет години не съм яздил! От двайсет години не съм виждал пред себе си конска грива! От двайсет години не съм държал меч в ръка! От двайсет години не съм усещал вятърът да бру­ли лицето ми!"

Не щеш ли, зад гърба си чул отдавна забраве­ни звуци. Към него приближавал тропот на копита, отеквали възторжени викове. Стотици негови вое­началници препускали подире му и размахвайки ме­чове, надавали вик:

- Да живее императорът!

Когато стигнали до него, видели, че господа­рят им се въргаля по гръб в пътния прахоляк, раз­махва във въздуха ръце и крака и едва си поема дъх от неудържим смях:

- Ах, лечителю, твоята мама!... Ах, кучи сине! Заслужи си цял керван злато!

Линк към коментар
Share on other sites

Тук сме свикнали да ни благодарят за полезни съвети и планове.

Разбирам. Благодарностите не са равнозначни на това да направиш нещо. Но аз и затова благодаря, защото ми трябва някакъв фокус, изходна точка за действие, а не да разтягаме локуми в десетки страници и взаимно да си губим времето. От друга страна...

Може и да сте прав за мотивацията, кой знае? Все пак животът освен училище за света около нас ни учи тепърва да опознаваме и самите себе си. Аз все пак от своя страна ще бъда скептичен към вашата прогноза.

Но да речем, че сте прав. Как тогава да накараш животът да ти се изпикае в лицето, за да набереш нужната енергия сега?

Линк към коментар
Share on other sites

"Как тогава да накараш животa да ти се изпикае в лицето, за да набереш нужната енергия сега?"

Той вече ти пикае чрез страховете от подсъзнанието ти. Въпросът е дали го осъзнаваш достатъчно ясно, че да се ядосаш и наистина да разчупиш моделите си чрез смели действия! Ако имаш мотивацията, докажи го - на себе си и на нас! Изпълни всички стъпки, които писах по-горе! Ако след една година общуваш смело, сменил си няколко приятелки, излизаш всекидневно и кипиш от надъхана мотивация и хъс за живот и развитие, от смелост и амбиция, която реализираш, това би означавало, че си осъзнал пикаенето на страха в лицето ти и си променил нещата!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Опитай се да определиш своите интереси - какво ти харесва, какво не ти харесва да правиш. И си търси хора с подобни интереси. С тях общуването е лесно и приятно. А с другите, които не ти харесват, но се налага да общуваш (в работата, учението, администрацият и др.) ограничавай контакта си в необходимия минимум.

Редактирано от Орлин Баев
Свеждане на мнението до терапевтични насоки
Линк към коментар
Share on other sites

В интерес на истината, първата държава, в която си помислих, че си в момента, беше Франция. Англия беше втората.

Пак не споменаваш какво учиш там... Мен ме интересува дали е свързано с педагогика и, ако не е, дали би бил склонен да изучиш и педагогиката? Педагогическото общуване между учител и ученици или преподавател и студенти е предимно устно. По време на държавната практика (в някое училище) ще ти се наложи да говориш пред ученици - да им преподаваш уроци по специалността, която ще завършиш в университета.

Освен педагогиката, ще учиш още обща и възрастова психология, педагогическа психология (или - психология на преподаването), дидактика, методика на преподаването и така нататък, все неща, които може да ти бъдат полезни при общуването лице в лице.

Може би, докато говориш, трябва да се опитваш да си представяш (да визуализираш) думите,, които изричаш - да ги виждаш написани. Както в комиксите, когато героят си мисли нещо, мислите му са (написани) в едно балонче или облаче над главата му. Нещо такова. Опитай и този метод.

Линк към коментар
Share on other sites

Мен ме интересува дали е свързано с педагогика

Свързано е с икономика. А това за визуализацията и думите... не мисля че ми е толкова бърз мозъка, звучи ми маалко затормозяващо. Предпочитам да не мисля много-много, някак ми се струва че това е същността на нещата. А и опитът ми показва, че като имаш много идеи, разни съвети и неща за вършене, накрая се разкъсваш в хиляди посоки и не свършваш нищо. Концентрирам се изцяло в петте точки на Орлин - просто и ясно, точно като за мен.

Айде стига съм писал, че само от говорене полза няма.

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...